БОРБА СРЕЩУ САМИЯ СЕБЕ СИ

Коментар върху следния хадис:

„Изпитанията и изкушенията ще бъдат представени на сърцата като тръстикова рогозка, пръчка по пръчка. Всяко сърце, което поема тези изпитания ще добие черно петно. И всяко сърце, което ги отхвърли, ще добие бяло петно. Резултатът е, че сърцата ще бъдат два вида: едни ще са бели като бял камък, които няма да бъдат наранявани от изпитания, докато съществуват небесата и земята; а другите ще са тъмни и ръждиви, като обърнат кръвоносен съд; неспособни да разпознаят доброто, да отхвърлят злото, а по-скоро да го поемат с всичките му страсти.”

(Предаден от Муслим №. 144, от Худайфа р.а)

„Фитна, която е представена на сърцата и е причина за слабост, бива:

1.Изпитания, отнасящи се до шахуа (лъжливо желание)

2.Изпитания, отнасящи се до шухба (съмнение)

...Първите причиняват разваляне на намеренията и желанията, докато вторите причиняват разваляне на знанието и вярването.

Говорейки за тези изпитания, той казва:

„Сърцата, които са изложени на такава фитна, са два вида:

*Първият вид сърца: сърце, което, когато бива изложено на такива изпитания, ги приема като гъба, която попива водата, оставяйки в нея черно петно. Такова сърце продължава да попива различните изкушения, които му се представят, докато стане черно и развалено – което се има предвид с израза „обърнат кръвоносен съд”, а когато това се случи, две опасни и смъртоносни болести го завладяват и го подлагат на разрушение.

Първата болест: приемането на доброто за зло, така че то нито разпознава доброто, нито отхвърля злото. Тази болест може да го поеме до такава степен, че да започне да вярва, че доброто е зло, а злото – добро, сунната – бида, а нововъведенията – сунна, истината – лъжа, а лъжата – истина.

Втората болест: съденето според своите желания и пристрастия срещу това, с което Пратеника на Аллах (с.а.с) е дошъл – заробването от тези страсти и воденето от тях.

*Вторият вид сърца: чисто сърце, в което светлината на имана е ярка и нейното сияние е ослепително. И когато тези изпитания му се представят то ги отхвърля и се отдръпва от тях. Това по-нататък увеличава неговата светлина, сияние, и сила.