неделя, 30 май 2010 г.

Хадис 8: Неприкосновеността на мюсюлманина


« أمرت أن أقاتل الناس حتى يشهدوا أن لا إله إلا الله وأن محمدا رسول الله، ويقيموا الصلاة، ويؤتوا الزكاة، فإذا فعلوا ذلك عصموا مني دماءهم وأموالهم إلا بحق الإسلام وحسابهم على الله تعالى» — رواه البخاري ومسلم.

От Ибн ‘Омар е предадено, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Повелено ми бе да се бия с хората, докато не засвидетелстват, че няма друг Бог освен Аллах и че Мухаммед е Пратеник на Аллах, докато не започнат да отслужват молитвата и да раздават зекят. Ако те направят това, опазват кръвта и Богатствата си от мен, освен с правото на исляма и Всевишния Аллах ще им въздаде”. — Хадис, предаден от Бухāри и Муслим.

Хадисът е разказан от Бухāри в глава “Вярата” (ал-Имāн), раздел “И щом се покаят и отслужват молитвата” (Фаин тāбу уа aкāму-с-салятa), номер 25.

Хадисът е разказан от Муслим в глава “Вярата” (ал-Имāн), раздел “Повелята да се воюва с хората, докато не кажат: Няма друг Бог, освен Аллах, Мухаммед е Пратеник на Аллах” (ал-Aмр бикитāли-н-нāси хаттā йакулу ля иляхa илляллах Мухаммедун расулюллах), номер 22.

Изразът на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “إلا بحق الإسلام” (Илля бихакки-л-ислям — освен с правото на исляма) е разказан единствено от Бухāри, не и от Муслим.

Значението на хадиса:

Това е много велик хадис, тъй като съдържа най-важните принципи на ислямската религия, а именно: Свидетелството, съпроводено с категорична вяра, че няма друг Бог освен Аллах и че Мухаммед е Пратеник на Аллах; отслужването на молитвите по начин, по който е наредено да се извършва; раздаването на зекят на тези, на които се полага.

Обяснение на думите на хадиса:

“أمرت” (Умирту — бе ми повелено) — Всевишния Аллах ми повели.

“الناس” (Ан-нāса — хората) — езичниците и идолопоклонниците.

“يقيموا الصلاة” (Йукиму-с-салята — отслужват молитвата) — да я отслужват по начина, по който им е повелено да я отслужват; или да отслужват молитвата с постоянство.

“يؤتوا الزكاة” (Йу’ту-з-зекята — да раздават зекят) — на онези, на които се полага.

“عصموا" (‘Асаму — ще опазят) — ще защитят, ще запазят. От този корен е и изразът “и‘тасамту билляхи” (потърсих закрила при Аллах) — тоест благодарение на милостта на Аллах се опазих и не извърших прегрешение.

“إلا بحق الإسلام” (Илля бихакки-л-ислями — освен с правото на исляма) — тоест, след като опазиха кръвта и Богатствата си, те трябва да отдават правото на исляма като изпълняват задълженията и отхвърлят нещата, които им са забранени.

“وحسابهم على الله تعالى” (Уа хисāбухум ‘аляллахи те‘āля— и Всевишния Аллах ще им въздаде) — Аллах ще им иска сметка за техния вътрешен мир и искреността на сърцата им спрямо Него, защото Той, Пречистият, знае всичко, което се таи в него.

Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:

1. Различните риваети на хадиса.

Този хадис по смисъл е предаван от Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) по много пътища, които увеличават неговата яснота. В преданието на Бухāри от Aнaс (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Повелено ми бе да се бия с хората — има предвид езичниците — докато не засвидетелстват, че няма друг Бог освен Аллах и че Мухаммед е Негов раб и пратеник. Ако те засвидетелстват, че няма друг Бог освен Аллах и че Мухаммед е Пратеник на Аллах; ако изпълнят нашите молитви; ако се обърнат по посока на нашата кибла; и ако се хранят от месото на закланото от нас животно, тогава на нас бива забранена тяхната кръв и техните Богатства, освен с правото им”.

Имам Ахмед разказва от Му‘āз ибн Джaбaл (Аллах да е доволен от него), че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Повелено ми бе да се бия с хората единствено докато те не засвидетелстват, че няма друг Бог освен Аллах, Единния, Който няма съдружници, и че Мухаммед е Пратеник на Аллах; и докато не отслужват молитвата и не раздават зекята. Ако те направят това, ще бъдат закриляни — или: ще опазят кръвта и Богатствата си — освен с правото им. И Аллах, Всемогъщият, Великият, ще им иска сметка”. Ибн Мāджa също го разказва, но в много съкратен вариант.

2. Ограничаването само с двете засвидетелствания.

Ограничаването само с двете засвидетелствания е достатъчно, за да бъдат опазени душата и Богатствата. Потвърдено е, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е приемал от всеки, който е идвал при него и искал да стане мюсюлманин само това, те да произнесат двете засвидетелствания, с което се опазвала тяхната кръв и Богатства и те ставали мюсюлмани. Това се подкрепя от достоверни, свързани със словата хадиси, в които не се споменава отслужването на молитвата и раздаването на зекята. В хадис, споменат и от Бухāри и от Муслим, с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Повелено ми бе да се бия с хората, докато не кажат, няма друг Бог освен Аллах. И всеки, който каже няма друг Бог освен Аллах, той опазва от мен своите Богатства и душа освен с правото им. И Аллах, Всемогъщият, Великият, [е Този, Който] ще му иска сметка”. А в риваета на Муслим се казва: “...Докато не засвидетелстват, че няма друг Бог освен Аллах и не повярват на мен и на онова, с което дойдох”.

Също Муслим е разказал хадис, иснадът на който се състои от Абу Мāлик ал-Ашджа‘и от баща му, в който се казва, че той е чул Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) да казва: “Който каже няма друг Бог освен Аллах и не вярва на нищо друго, на което се извършва поклонение освен на Аллах, тогава Аллах забранява неговата кръв и Богатства. И Аллах, Всемогъщият, Великият, [е Този, Който] ще му иска сметка”. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) много силно е порицал Усāма ибн Зайд, когато той е убил човек, който е казал “няма друг Бог, освен Аллах”.

Между хадисите няма противоречие, всички те са правилни. Изричането на двете свидетелства е достатъчно, за да бъде човек защитен и да стане мюсюлманин. И ако след като стане мюсюлманин, започне да отслужва молитвите и да раздава зекята, тогава “за” него става всичко, което е “за” мюсюлманите, “против” него става всичко, което е “против” мюсюлманите. Ако пропусне някоя от главните съставни елементи на исляма и ако те са някаква група, притежаваща сила, тогава с тях се воюва. Пречистият казва: “...И щом се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, сторете им път...”, (ат-Тауба: 5). Също: “И ако се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, тогава те са ваши братя в религията...”, (ат-Тауба: 11). Потвърдено е, че ако Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е извършвал поход към някое племе, той не ги нападал докато не настъпи сутринта. Ако тогава чуел да се чете езан (призив за молитва), не ги нападал, а ако не — ги нападал, въпреки вероятността те да са били приели исляма.

3. Диспутът между Абу Бакр и ‘Омар (Аллах да е доволен и от двамата).

Диспутът, който се провел между Абу Бакр и ‘Омар ибн ал-Хаттāб (Аллах да е доволен и от двамата), относно обявяването на война на онези, които отказали да раздават зекят, потвърждава онова, около което хадисите се обединяват — за постъпване в исляма се приемат двете свидетелства, а война на мюсюлманите се обявява, когато те групово не приемат да отслужват молитвите и да раздават зекят. В хадис, разказан от Бухāри и Муслим, с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва:

“Когато Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) почина и халиф на мюсюлманите след него стана Абу Бакр ас-Сиддик (Аллах да е доволен от него) някои от арабите се отвърнаха от вярата си и той им обяви война.

Тогава ‘Омар (Аллах да е доволен от него) му каза: ‘Как ще воюваш с хора, когато Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казваше: “Повелено ми бе да се бия с хората, докато не кажат, няма друг Бог освен Аллах. И всеки, който каже няма друг Бог освен Аллах, той опазва от мен своите Богатства и душа освен с правото им. И Аллах, Всемогъщият, Великият, ще му иска сметка”?’

А Абу Бакр (Аллах да е доволен от него) му отговори: ‘Кълна се в Аллах, ще воювам с всеки, който разделя молитвите и зекята. Зекятът е право в Богатствата. Кълна се в Аллах, ако не дадат милостинята, която даваха на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари), ще воювам с тях, въпреки техния отказ’.

‘Омар каза: ‘Видях, че Аллах е разкрил на сърцето на Абу Бакр да води война и разбрах, че това е истината’.”

Абу Бакр (Аллах да е доволен от него) се аргументирал за нападението си над отказващите да дадат зекят, казаното от Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “освен с правото им”. А ‘Омар (Аллах да е доволен от него) си е помислил, че простото изричане на двете свидетелства е достатъчно, за да опазят кръвта си в земния живот, за което се е аргументирал с най-общото значение от началото на хадиса, но след това ‘Омар се е съгласил с Абу Бакр (Аллах да е доволен и от двамата).

Очевидно, хадисът на Ибн ‘Омар, който е ясен текст относно обявяването на война на отказващите зекята, не е достигнал нито до Абу Бакр, нито до ‘Омар. Навярно причината за това е, че Ибн ‘Омар не е знаел какво се е случило между тях, поради болест, пътуване или пък е бил забравил хадиса, който разказал.

Тази случка е показателна за внушителното знание на Абу Бакр ас-Сиддик (Аллах да е доволен от него) и точното му извличане и умение да отсъжда по аналогия (кийāс). Така той, без да знае ясния текст, е постъпил в съгласие с него. От тази случка се подразбира, че обявяването на война на изоставящия молитвите е нещо, за което между сподвижниците е имало съгласие. В тази връзка има ясен текст, в хадис, предаден от Муслим с първоизточник Умм Сaлaмa, в който се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Ще назначават над вас управници и вие ще одобрявате и отричате. Който отрича, ще се избави; който се отвращава, ще се опази невредим; но който се съгласи и последва...” Тогава запитали: “О, Пратенико на Аллах, да воюваме ли срещу тях?” И той отговорил: “Не, докато отслужват молитвите”.

4. Какво е предписанието за онзи, който изоставя всички главни съставни елементи на исляма?

Ако тези, които изоставят всички главни съставни елементи на исляма са група и притежават сила, предписанието за такива е, че с тях се воюва, така както се воюва с онези, които изоставят молитвите и зекята. В хадис, предаден от Ибн Шихāб аз-Зухри от Ханзала ибн ‘Али ибн ал-Аска‘ се казва, че Абу Бакр ас-Сиддик (Аллах да е доволен от него) е изпратил Хāлид ибн ал-Уалид[1] (Аллах да е доволен от него) и му наредил да воюва с хората за пет неща, ако някой не изпълнявал едно от тези пет неща да воюва с тях така, както се воюва за всичките пет: Свидетелството, че няма друг Бог освен Аллах; и че Мухаммед е Пратеник на Аллах; отслужването на молитви; даването на зекят; и говеенето през месец Рамадāн. Са‘ид ибн Джубайр казва: ‘Омар ибн ал-Хаттāб (Аллах да е доволен от него) каза: “Ако хората се откажат от поклонението хадж, ще воюваме с тях заради това нещо така, както воюваме заради молитвите и зекята”.

Ако мюсюлманин изостави една от главните съставни части на исляма и откаже да я изпълнява, наказателно постановление, което Мāлик и аш-Шāфи‘и му отсъждат е смъртна присъда като крайна мярка; наказателното постановление, което Ахмед, Исхāк и Ибн ал-Мубāрак отсъждат е също смъртна присъда заради неверие (куфр).

Що се отнася до онзи, който отказва да даде зекят; да говее през месец Рамадāн; или да изпълни поклонението хадж, за тези случаи аш-Шāфи‘и е на мнение, че не му се налага смъртно наказание. По същия въпрос от Ахмед до нас са достигнали две мнения, по-известното от него е, че се налага смъртно наказание за всеки, който откаже да даде зекят.

5. Желаната вяра.

Хадис служи като довод за направлението (mad hab, мезхеб) на изследователите от предците и приемниците в твърдението им, че желаната вяра е категоричната, без никакво колебание, вяра в главните съставни елементи на ислямската вяра. Що се отнася до познаването на доказателствата на философите-догматици (мутaкaллимийн) и достигането до вярата в Аллах чрез тях, то това не е задължително и не е условие за правилността на вярата. Ето например Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) в този си хадис и в други хадиси, се ограничава само с това да се вярва в онова, с което той е дошъл, без да поставя условието да се знаят доказателствата.

6. Значение на израза “إلا بحقها” (Илля бихаккихā — освен с правото им).

В друг ривает: “إلا بحق الإسلام” (Илля бихакки-л-ислям — освен с правото на исляма).

Преди малко казахме, че Абу Бакр ас-Сиддик (Аллах да е доволен от него) е извлякъл от това право, задължението да се отслужват молитвите и да се дава зекята. Други учени извлекли от него задължението да се говее, също и да се изпълни поклонението хадж. От “правото им” е да се позволи да се отсъди смъртна присъда на мюсюлманин, ако извърши нещо забранено, за което се налага смъртно наказание. Това положение е обяснено в хадис, предаден от Табарāни и Ибн Джарир Табари, с първоизточник Aнaс (Аллах да е доволен от него), в който се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Повелено ми бе да се бия с хората, докато не засвидетелстват, че няма друг Бог освен Аллах. Ако те го кажат опазват кръвта и Богатствата си от мен, освен с правото им. И Всевишния Аллах [е Този, Който] ще им иска сметка”. При което бил запитан: “Какво е правото им?” И той им отговорил: “Прелюбодеяние след женитба; неверие след вяра; и да убива човек, за тях се налага смърт”. Ибн Рaджаб казва: “Изглежда, че последната част на този хадис са слова на Анас. Някои дори твърдят, че целият хадис е маукуф до Анас. Свидетелство за това е друго предание при Бухāри и Муслим с първоизточник ‘Абдуллах ибн Мас‘уд, в който се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Не е позволено да се пролива кръвта на мюсюлманин, който свидетелства, че няма друг Бог освен Аллах и че аз съм Пратеник на Аллах, освен в три случая: женен да извършва прелюбодеяние; човек да убие друг човек; и човек да изостави вярата си и да се отдели от хората[, които постъпват съгласно Книгата и сунната]”.

7. Сметка в Съдния ден ще се дава на Аллах, Всемогъщия, Великия.

Пречистият и Всевишен Аллах знае тайните на всеки и ще му държи сметка за тях. Ако човек е бил искрено вярващ, ще бъде възнаграден с Рая. Ако е бил лъжец, който е правел всичко за показ и парадиране с исляма си, то такъв човек е лицемер (мунāфик), а те ще бъдат “...най-ниско на дъното на Огъня...”, (ан-Нисā’: 145).

Що се отнася до земния живот, то мисията на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е единствено да напомня. Всевишния казва: “И напомняй! Ти си само за да напомняш. Не си над тях властващ, но който се отвърне и не повярва, него Аллах ще мъчи с най-голямото мъчение [в Ада]. При Нас е тяхното завръщане. После Наша грижа е тяхната равносметка”, (ал-Гāшийа: 21-26).

8. Хадисът сочи, че с идолопоклонниците трябва да се води война, докато не станат вярващи.

9. Кръвта на мюсюлманите и техните Богатства са защитени.


[1] Хāлид ибн ал-Уалид — сахаба, един от мюсюлманските пълководци, починал през 21 г. по х./ 642 г. или в Химс, или в Медина. Той е бил начело на войските при превземането на Персия и областта Шāм. Удържал победа, заедно с ‘Амр ибн ал-‘Āс, над византийците при Аджнāдейн (местност в Палестина) през 13 г. х./ 134 г. Също над тях удържал победа при ал-Йармук (гр. в Йордания) през 15 г. х./ 636 г. — Б. пр.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации