Едни религиозни свободи

Koгато през 711 година малочислената армия на Мухаммад бин Касам завладява Северозападна Индия, тя трябва да контролира доста общирна област, заради религиозната свобода, гарантирана на всички немюсюлмани, включително много Будисти и Хиндуисти.
Тя е толкова уважавана, че в много градове е Мюсюлманската армия е посрещана с музика и танци, в чест на дадената им религиозна свобода.

изт. Lost Islamic History& "The Great Arab Conquests" oт Hugh Kennedy

Ибн Кетир (Кесир)

faithinallah.org

Името му е Хафиз Абдул Фида Исмаил ибн Аби Хафс Шихабуддин Омар ибн Катир ибн Дау ибн Катир – Кутейш – родом от Бусра (Сирия) и израсъл в Дамаск, последовател на Шафи мадхаб.

Ибн Катир е роден 701 г. по хижра в областта Майдал, близо до Бусра, западно от Дамаск. Баща му умира, когато той е само на 4 годинки, след което е взет от брат си в Дамаск – през 706 г. по хижра. Там той учи от видни учени – Ибн Асакир, Ишак ибн Яхя ал-Амуди и великия Ибн Таиймийа, на който става много близък.

Учи и при много други шейхове, които му дават уроци по фикх и хадис. Ибн Катир има голям дял в ислямската наука. Следващите издания са от най-значимите му за Исляма:

1. Тафсир Коран 
2. Ал-Бидайа уа-н-Нихаийа: история на мюсюлманите от Адам до времето на Ибн Катир
3. Ал-Такмил: книга за учението на Асмаул Рижал (биографии на предавачите на хадиси)
4. Джами’ул Масанид: книга, в която са събрани хадиси от десетте най-големи книги по хадиси
5. Категория на учените от Шафи мадхаб: списък на учените, които следват имама
6. Подбрано от традициите на Танбиит (Шафи юриспруденция)
7. Коментари на ал-Бухари (незавършени)
8. Книга по право (незавършена)
9. Муснад на двамата шейхове (Абу Бакр и Умар)
10. Биография на Пророка с.а.с.
11. Посланието на джихада

Автора на Манхал казва, че Ибн Катир е починал в четвъртък, 26 Шаабан, през 774 г.х.

Аллах да се смили над него!

За храненето и отказа от храна

Четейки разни статии, попаднах на презентация на нова книга, с набързо станала популярна идея за нов тип хранене, т.е. диета. 

снимка USC Muslim Health Students Association

Зачетох се и веднага започнах да мисля от гледната точка на човек-мюсюлманин, който пости (връзката е и с идващия Рамадан).
Спомних си и материалът, който публикувах, за това, което се случва с тялото ни по време на Рамадан. Всъщност да, повечето хора винаги казват - о, поста (гладуването) не е проблем, важното е състоянието на душата...
Безспорно! 
Но не е цялата истина, а тя е съвсем човешка. Т.е. - постим, за да достигнем определени духовни висоти, но всеки се замисля как ще успее да издържи дългия ден без храна и вода, особено в горещото време. Малко болните дори правят различни уговорки....С Аллах уговорки няма. Тук не иде реч за наистина болните хора, дори не и за бременните - макар бременността да не е заболяване - но те си знаят по-добре от мн.
И точно затова и пиша, заради притесняващите. За да разберат, че да - първия, дори втория ден на Рамадан, вероятно ще се почувстват не много добре - свикнали са да се хранят редовно, да пият вода, може да ги заболи и глава, да им се завие свят. 
Но това са неразположения, които преминават. Човек обикновено може да страда и от липсата на кофеин - дори болки в мускулите, напрежение, световъртеж и т.н...Но трябва да ви кажа, че когато постите Ислямските пости - без вода, тогава - не знам причината, но е пълната истина - организмът не си търси липсващия кофеин...! Невероятно е, но е факт.
Сега ще дам линк към материала за случващото се с организма ни по време на пости. За съдържанието и истинността на информацията, можете да отсъдите и по цитата от книгата, която споменах в началото - тя е иначе с типично заглавие на книга за диети, но информацията в нея е много интересна, а идеята е сякаш заимствана от Исляма. Името е "Чудото, наречено The Fast Diet или диетата 5:2” на д-р Майкъл Мозли. 

ДА напомня, че в Исляма освен задължителния пост през Рамадан, има допълнителен доброволен пост в два дни от седмицата (понеделник и четвъртък :)
Ето и материалът, наречен Какво се случва с тялото ни през Рамадан


от книгата на д-р Майкъл Мозли 

Онова, което не ни убива, ни прави по силни

Няколко различни изследвания ме вдъхновиха по свой собствен начин, но онова, което изпъква сред тях, е направеното от доктор Марк Матсън от Националния институт по стареене в Бетезда, Мериленд. Преди няколко години той и Едуард Калабрезе публикуваха статия в списание "Ню Сайънтист". Заглавието й "Кога умереното количество отрова е добро за вас" наистина ме накара да седна и да се замисля. "Кога умереното количество отрова е добро за вас" е цветист начин да бъде описана теорията за хормезиса – идеята, че когато хората или всъщност всички живи същества са изложени на стрес или токсини, това може да ги закали. Хормезисът не е просто вариант на "Присъедини се към армията и ще се превърнеш в мъж"; вече представлява утвърдено биологично обяснение за това как действат нещата на клетъчно ниво.

Вземете за пример нещо така просто като физическите упражнения. Когато тичате или работите с уреди в залата, онова, което всъщност вършите, е да наранявате мускулите си, причинявайки малки разкъсвания. Ако не се пресилите до крайност, тялото реагира, като се възстановява и в процеса на възстановяване прави мускулите по-силни. Зеленчуците са друг пример. Всички знаем, че трябва да консумираме много плодове и зеленчуци, защото те са пълни с антиоксиданти, а антиоксидантите са добри, защото преборват бродещите из организма и причиняващите щети така опасни свободни радикали.

Проблемът с това широко познато обяснение за действието на плодовете и зеленчуците е, че то е почти изцяло погрешно или поне непълно. Нивата на антиоксиданти в плодовете и зеленчуците са твърде ниски, за да предизвикат сериозен ефект, което те очевидно правят. В допълнение към това опитите да бъдат извлечени антиоксиданти от растенията и после да бъдат давани на хората в концентрирана форма като подсилваща здравето добавка, се оказаха неубедителни след тестове в дългосрочен план. Няма съмнение, че когато си набавите бетакаротин чрез морковите, той е добър за вас. Когато обаче бетакаротинът беше извлечен от морков и предоставен като добавка на пациенти, болни от рак, се оказа, че това всъщност влошава състоянието им. Бихме могли да получим идея за напълно различното действие на зеленчуците, ако помислим за тях през призмата на хормезиса.

Обърнете внимание на този очевиден парадокс: в природата горчивият вкус често е свързван с отрова, с нещо, което трябва да бъде избягвано. Растенията произвеждат широк диапазон от така наречените фитохимикали и някои от тях действат като естествени пестициди, за да спират бозайниците като нас да ги ядат. Фактът, че имат горчив вкус, е ясен предупредителен сигнал: "стой настрана". Значи, налице е добра причина, свързана с еволюцията ни, поради която не би трябвало да харесваме и консумираме горчиви храни. В същото време обаче някои зеленчуци като зелето, карфиола, броколито и други представители на семейство "Брасика" са толкова горчиви, че дори като възрастни на много от нас ни е трудно да ги харесаме. Решението на този парадокс е, че тези зеленчуци са горчиви на вкус, защото съдържат потенциално отровни вещества. Причината, по която не ни нанасят увреждания, е, че те присъстват в зеленчуците в много малки количества, които не са токсични. Вместо това активират реакция на стрес и задействат гените, които защитават и възстановяват.

Ограничаване в храненето и хормезис

Веднъж започнете ли да гледате на света по този начин, ще установите, че много начинания, които в началото намираме за неприятни – консумирането на горчиви зеленчуци, тичането, периодичното ограничаване на калорийния прием, – всъщност далеч не са опасни. Самото предизвикателство е част от облагите, които бихме получили. Фактът, че продължителното гладуване очевидно е много лошо за вас, не означава, че кратки периоди на ограничаване на храненето трябва да са поне мъничко лоши за вас. В действителност е точно обратното. Това ми беше разяснено нагледно от доктор Валтер Лонго, директор на Института по дълголетие към Университета на Южна Каролина. Основната му работа се състои в изследване на причините за остаряването и по-точно върху методи за намаляване риска от появата на заболявания, свързани със стареенето като рак и диабет.

Отидох да се срещна с Валтер не само защото е експерт на световно ниво, но също така защото той така любезно се съгласи да бъде мой наставник и партньор в ограничаването на калории, да ме окуражи и преведе в моя първи опит в тази област. Валтер не само е прочувал периодичното ограничаване в храненето в продължение на години, но също така е ревностен негов последовател.

Начинът му на живот е съобразен с научните му схващания, а бедната му на протеини и богата на зеленчуци диета е същата като на баба му и дядо му в Южна Италия. Вероятно неслучайно баба му и дядо му живеят в регион на Италия, който може да се похвали с голям брой дълголетници. Освен че спазва своята относително строга диета, Валтер пропуска обяда, за да поддържа теглото си ниско. Освен това на приблизително шест месеца прави продължително въздържане от храна, траещо няколко дни.

Висок, слаб, енергичен и италианец, той представлява наистина добро рекламно лице за бъдещите последователи на периодичното ограничение в храненето. Основната причина, поради която е така ентусиазиран във връзка с темата, е тази, че проучването му, както и други подобни на неговото, демонстрира огромен обхват от ползи за здравето, които бихте могли да извлечете от периодичното ограничаване в храненето. Карането без храна дори за кратки периоди от време задейства множество така наречени гени на възстановяването, които, както вече обясних, могат да предоставят дългосрочни плюсове. "Налице са много предварителни доказателства, предполагащи, че периодичното ограничаване на калории може да предизвика дълготрайни промени, които биха спомогнали за предотвратяване на стареенето и появата на болести", каза ми той. "Вземи който и да било човек, сложи го на режим на въздържане от храна и след двадесет и четири часа вече са настъпили коренни промени. И дори да вземеш комбинация от лекарства, много ефикасни лекарства, никога дори няма да доближиш ефекта от ограничаването в храненето. Предимството му е, че е така добре координирано."

Налице са много предварителни доказателства, предполагащи, че периодичното ограничаване на калории може да предизвика дълготрайни промени, които биха спомогнали за предотвратяване на стареенето и появата на болести. Повечето дългосрочни проучвания на ползите от ограничаване в храненето са правени върху гризачи. Те ни дават важен поглед върху молекулярните механизми, съпътстващи ограничения прием на храна. В едно ранно изследване от 1945 година плъхове били подложени на ограничаване за един на четири дни, после за един на три дни и накрая през ден. Учените установили, че плъховете, поставени на ограничения, живели по-дълго от контролната група.

Също така станало ясно, че макар периодически да получавали ограничен брой калории, плъховете, поставени на диета, не забавили растежа си. Оттогава насам множество проучвания са потвърдили поне при гризачи значимостта на ограничаването в храненето. Но защо помага то? Какъв е механизмът? Валтер разполага в наличност със създадени по генетичен път мишки, известни като мишки джуджета, или мишки със синдром на Ларон, които беше нетърпелив да ми покаже. Тези мишки, макар и малки, държат рекорда за увеличена продължителност на живота при бозайници. С други думи, живеят смайващо дълго време.

Обикновената мишка не живее толкова дълго, може би общо две години. Мишките Ларон живеят приблизително два пъти повече, в повечето случаи повече от четири години, когато броят на приеманите от тях калории е ограничен. При хората това би означавало да достигнат почти сто и седемдесет годишна възраст. Смайващото при мишките Ларон е не само колко дълго живеят, но и фактът, че остават в добро здраве през по-голяма част от така продължителното си съществуване.

Просто нямат склонност към развиване на диабет или рак и когато умрат, в почти всички случаи смъртта им настъпва по естествени причини. Валтер ми обясни, че по време на аутопсия често е невъзможно да бъде открита причината. Организмът на мишките изглежда непокътнат. Причината, поради която тези мишки са толкова малки и така дълголетни, е, че те са генетично програмирани да не реагират на хормон, наречен "инсулиноподобен растежен фактор 1" (IGF  –  1). IGF  –  1, както подсказва името му, допринася за растежа на почти всяка клетка в тялото. С други думи, държи клетките ни в постоянно активно състояние. Докато сте млади и още растете, нужно ви е адекватно ниво на IGF – 1 и на други фактори, свързани с растежа, но високото му ниво в по-късна възраст води до ускорено стареене и рак. Както се изразява Валтер, това е все едно да шофирате непрестанно с педал на газта, натиснат до дупка, и да очаквате колата да се представя отлично през цялото време. "Представи си, че вместо да караш колата си на сервиз, за да бъдат сменени различни части, ти шофираш ли, шофираш наоколо непрекъснато. Е, тя, разбира се, в крайна сметка ще се повреди."

Валтер е фокусирал работата си върху откриването на начин да продължаваме напред възможно най-активно и бързо, докато се наслаждаваме на живота. Според него отговорът се крие в периодично ограничаване в храненето. Защото един от методите, по който действа то, е да намали количеството IGF – 1, произвеждано от организма ви. Доказателство, че IGF – 1 играе ключова роля при възникването на много заболявания, появяващи се с напредването на възрастта, е предлагано не само от мишките Ларон, но и от хора. През последните седем години Валтер изучава група жители на Еквадор, страдащи от генетично заболяване, наречено синдром на Ларон. Това състояние е изключително рядко срещано и засегнатите от него наброяват едва 350 в целия свят.

При хората със синдром на Ларон рецепторът за хормона на растежа е мутирал и нивата на IGF – 1 са много ниски. Генетично създадените мишки Ларон страдат от същия тип мутация. Хората със синдром на Ларон обикновено са извънредно ниски; много от тях са с ръст по-малък от сто и двадесет сантиметра. Най-изненадващото при тези, наблюдавани от Валтер, обаче е, че и те като мишките не страдат от общоразпространени заболявания като диабет и рак. Всъщност Валтер казва, че макар да са изследвани в продължение на години, той не се е сблъскал със случай на починал от рак. В същото време техните роднини, които живеят в едно и също домакинство с тях, но нямат синдром на Ларон, боледуват от рак.

КРАТЪК ОБЗОР НА КНИГАТА “ПРАВИЛА ПРИ ПОГРЕБЕНИЕТО” ОТ ШЕЙХ АЛ-АЛБАНИ.

Изтегляне 1.93 Mb. Име Кратък обзор на книга страница 1/17 Дата на преобразуване 30.10.2012 Размер 1.93 Mb. Тип Книга източник http://noorbg.net/Talhes Ahkam Al Djanaez.doc

КРАТЪК ОБЗОР НА КНИГАТА “ПРАВИЛА ПРИ ПОГРЕБЕНИЕТО”  ОТ ИЗВЕСТНИЯ УЧЕН  ШЕЙХ МУХАММЕД НАСРУДДИН АЛ-АЛБАНИ Преводът е от книгата “Талхис Ахкам ал-Джанаиз”, издадена от “Мактаба ал-Маариф” гр. Рияд, Кралство Саудитска Арабия 1410/3 по Хиджра /Октомври 1989г./ Превод: Ридван Мустафа Кадьов Прочети ТУК.

Палестина, моя любима/ Palestine, ma bien-aimee, Asma Bourgi

Тук можете да прочетете за Асма Буржи и първата й книга с есета "Образи на една жена"

Ще стане дума за продължаването във времето на конфликта в Палестина и раната в сърцето на човека, съпреживяващ случващото се. И то не само защото авторката е омъжена за Палестинец, прогонен - тогава 4 годишно момченце, от родното село. А за жена, пълна с любов към хората, съпричастна към болката и страдането; жена, устремена към светлината и мира.

"Палестина, моя любима" е втората книга на Асма Буржи. Личното ми мнение е, че е прекрасна. Четейки я предизвика не само моите сълзи! Истинска, преживяна, стремеж и воля...

Препоръчавам я на всеки - тук не става дума за религия, етнос или политически пристрастия. Тук става дума са Хора и Мир - както казва самата Асма Буржи - "...мир, но мир справедлив и траен".

В книгата са включени интервюта на авторката с бежанци от Палестина, живеещи в България от дълги години - хора на преклонна вече възраст, но не забравили случилото се преди 65 години, унижението, но не изгубили надеждата, че някога ще се върнат по родните си места...Запазили ключовете от домовете си! 

Книгата е в продажба - цената е 11 лева. Ако желаете да я закупите, пишете на irshad@abv.bg

СТРАДАНИЕТО НА ЕДИН НАРОД

Нощта си отива и започва нов слънчев ден. Жителите на тази окупирана страна се събуждат, питайки се чии ред е днес. Вчера, а и в дните преди това мнозина заминаха: едните - убити от вражеските войници жестоко, без милост, други - арестувани, обиждани, малтретирани, измъчвани... докато смелите майки оплакват съдбата на децата си, неможещи нищо да сторят, за да спрат престъплението, без да знаят дали ще ги видят отново или са изчезнали завинаги. Жена гледа как задържат съпруга й, който, миг преди брутално да бъде изблъскан в камиона, отиващ в незнайна посока, погледна децата си, опитвайки се да им се усмихне – картина, която ще остане завинаги запечатана в паметта им. Майка му, със сълзи в очите, промълви: „Нека Бог бъде с теб”, срамежливо му помаха за сбогом, дарявайки му усмивка – тъжна и толкова лишена от надежда. А какво да кажа за стария мъж, седнал пред къщата си и неразбиращ нищо? Той е прекалено стар. Той отдавна не чува, само гледа и се моли. Приближиха се към него, задаваха му въпроси. Той не чуваше, не разбираше. Не можеше да отговори. Първият патрон достигна ръката му, после втори – крака му. Той плачеше. Страдаше! Не можеше да повярва, че има толкова жестокост в света. Тълпата, заобиколена от танкове и войници, въоръжени до зъби, крещеше от гняв и негодувание. А противникът – страхлив, толкова страхлив – се върна в камиона, за да продължи ежедневната си работа. Любимото им занимание – безмилостно да убиват, да унищожават... А вие, наблюдатели, седнали удобно в креслата си, гледайки тези картини, докато се наслаждавате на изкушенията на живота – по-добри ли сте?

Пиша, докато писалката ми плаче. Нямам повече думи, но сърцето ми е препълнено. Задавам си въпроси, без да получа отгвор. Това „защо” се завръща, за да измъчва душата ми. И няма кой да отговори и каже на висок глас: „Царува несправедливостта.“ 

Спомени и скърби

Роден си в Палестина. На колко години беше, когато бяхте принудени да напуснете родината си? Разкажи ми, подканвам го аз. Погледна ме за малко, с цигара в ръка, замислен, след това отново се загледа в земята. Връща се назад, много отдавна. "Бах на 5, а сестричката ми на 3, когато бяхме изгонени от земите си. Не си спомням много, но татко и майка ни разказваха често историята. Една сутрин моят баща се прибрал задъхан и казал на майка ми: "Побързай, йехудите са тук. Гонят хората от къщите им и убиват тези, които се съпротивляват. Но не се тревожи. Ще заминем само за няколко дни, арабската армия ще ни освободи, обещаха". Майка ми, която бе много вярваща, започна да се моли и да събира всичко, което се мернеше пред погледа й, включително и един матрак. Сложили всичко на гърба на едно магаре и треперейки, тези скромни и мирни хора поели в неизвестна посока, оставяйки зад себе си къщата си, земята си, маслиновите дръвчета, които отглеждали с любов. Отправили се към ливанската граница. По средата на пътя изгубили магарето. Било нощ. Децата плачели. Били гладни, жадни, измръзнали. Отнякъде майка ни дала парче хляб и сирене и ни сложила да спим. Баща ми настоял да се върне и да търси магарето. Тръгнал. Върнал се на сутринта, облян в сълзи. Казал на майка ми: "Вече нямаме нищо. Вазвушиха къщата ни, откраднаха добитъка ни. Какво ще правим?" А аз, 4-5 годишно момче, слушах и разбирах всичко. Днес съм на 60. Баща ми почина с надеждата да се върне в Хатин. Бях най-големия. Преди да умре, ми завеща една кожена торбичка. Беше запазил всички документи, доказващи собствеността ни в Пелестина и два ключа - един от къщата и един от голямата порта. Заръча ми добре да ги пазя. "Не ги губи. Ще ги дадеш на децата си, а те - на внуците ти". Запазих ги. Толкова искам да се върна в Хатин. У дома". Докато завършваше своя разказ го погледнах. Не се разплаках. Семо му благодарих, понеже не ме виждаше вече, потънал в спомените и скърбите си.

Асма Буржи и нейната първа двуезична книга „Образи на една жена“

снимка и текст az-jenata.bg

Асма Буржи е родена в Сенегал, но е потомка на емигранти от Ливан. Затова нарича себе си ливанка, родена да бъде бежанка, тъй като нейният съпруг е бежанец от Палестина. Съдбата на Асма е напрегната и разнообразна; тя търси мир, по-добро бъдеще за своите три деца. През 1992 г. семейството се установява в България със статут на бежанци. Днес, близо двадесет години след оставането у нас, тя споделя: „Само в България сме добре дошли, затова искам да остана до края на живота си. Тук съм спокойна, чувствам се добре сред приятели българи и прииждащи от други страни бежанци, на които се опитваме да помагаме. Ние знаем какво значи да живееш във война. Когато виждаш, че са разрушени домовете, убити са твоите родители, братя и сестри, ти искаш да спасиш поне децата си, затова оставаш всичко и тръгваш в неизвестна посока... Това съм описала в книгата, която очаквам да се издаде до края на тази година.“

В най-ранната си младост Асма е била стюардеса на международни линии, по-късно е работила като медицинска сестра, а в последствие се заема с козметична естетика. Живяла е в Сенегал, Мароко, Кот д, Ивоар. Тъй като носи литературна дарба в сърцето си, писала е в различни вестници и списания на арабски и френски, а в България продължава да пише на френски, макар че говори добре български. Книгата й с есета „Образи на една жена“ беше преведена на български и издадена съвместно с Центъра за европейски, бежански, миграционни, етнически изследвания (CERMES) и Червената къща – център за култура и дебати. Двуезичният сборник (на френски и български) на първа страница започва с посвещение „На всички бежанци – кураж и вяра!“ Тук се представя в експресивна форма дълбоката драма на човека, напуснал родината си по различни социални или политически причини, без право да се завърне в нея, тъй като вече се счита бежанец. В „Съжаленията на една бежанка“ се чете: „Тук съм една обикновена бежанка, затворничка на свобода. Каква ли бих била там? Какво ли бих могла да отговоря, ако ми зададат въпроса: „Къде беше? Защо ни изостави, когато имахме най-голяма нужда от теб?“...

Да си емигрант е лесно – винаги можеш да се завърнеш в родината си. Но да си бежанец, е все едно да носиш белега на носталгията пожизнено в душата си.

Асма Буржи

Литературната дарба на Асма Буржи е безспорна. Книгата й завършва с поетичната миниатюра „Аз съм от Кана Галилейска“: „Докато гледах как картините минават на телевизионния екран, докато сърцето ми плачеше, виждайки разкъсаните човешки тела, съзрях нашата къща в руини. Къщата, която баща ми беше построил с любов, търпение и гордост. Та нали точно нея той бе наследил от баща си? Разпознах я изпод разрухата, защото той беше написал с големи букви на една от стените, която все още стоеше изправена, името, което й беше дал. Той я беше кръстил САЛАМ. Това ще рече съвсем простичко МИР“

Квартирата на Асма в София е удобна и уютна. Тук живее със съпруга си и по-малкия си син Жад. Вече има седемгодишен внук от сина си Адам, женен за българка. Дъщеря й Майсун, омъжена за ливанец, живее във Франция и през октомври тази година очаква дете. Трите деца на семейството се отнасят с обич и благодарност към България, която считат своя втора родина.

Частта за ОМАР ИБН АЛ-ХАТАБ от книгата на Майкъл Харт "100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството"

52. ОМАР ИБН АЛ-ХАТАБ 

image source

ок. 586 — 644

Омар ибн ал-Хатаб е вторият и вероятно най-великият мюсюлмански халиф. По-млад съвременник на Мохамед, както Пророка той е роден в Мека. Точната година на раждането му не е известна, но по всяка вероятност е около 586 г.

Отначало Омар е един от най-върлите противници на Мохамед и неговата нова религия. Но някак неочаквано приема исляма и след това става един от най-ревностните му последователи. (Поразително е сходството със Свети Павел, който по същия начин приема християнството.) Омар е един от най-приближените съветници на пророка Мохамед и остава такъв до края на живота му.

В 632 г. Мохамед умира, без да е определил свой приемник. Омар бърза да подкрепи кандидатурата на Абу Бакр, близък помощник на тъст на Пророка. Така се избягва борбата за власт и става възможно Абу Бакр да бъде всепризнат като първия халиф, т.е. като „наследник“ на Мохамед. Абу Бакр е достоен вожд, но умира само след две години, но изрично определя за свой приемник Омар (който също е тъст на Пророка) и така отново е избегната борбата за власт. Омар става халиф в 634 г. и е на власт до 644 г., когато в Медина го убива един персийски роб. На смъртния си одър Омар определя шестчленна комисия, която да избере негов приемник и така още веднъж се избягва въоръжената борба за власт. Комисията се спира на Отман, третия халиф, който господства от 644 до 656 г.

През десетте години на Омаровото халифство арабите извършват най-важните си завоевания. Малко след като той поема властта, арабски войски нахлуват в Сирия и Палестина, които по онова време са част от Византийската империя. В битката за Ярмук (636) арабите удържат съкрушителна победа над византийците. Същата година пада Дамаск, а две години по-късно се предава Ерусалим. Към 641 г. арабите вече са завладели цяла Палестина и Сирия и напредват към днешна Турция. В 639 г. навлизат в Египет, тогава също под византийско господство. След три години го покоряват.

Арабските нападения над Ирак, по онова време част от персийската империя на Сасанидите, започват още преди Омар да поеме властта. По време на неговото водачество арабите постигат важна победа в битката за Кадисия (637). В 641 г. цял Ирак е в арабски ръце. Но това не е всичко: арабските войски навлизат в самата Персия и в битката за Нехавенд (642) печелят решителна победа над последния император на Сасанидите. Когато в 644 г. Омар умира, по-голямата част от Западен Иран вече е прегазена. След смъртта му арабите не губят инерция. На изток скоро завършват покоряването на Персия, а на запад продължават натиска си над Северна Африка.

Обхватът на Омаровите завоевания е толкова значителен, колкото тяхната трайност. Иран, въпреки че населението му приема исляма, в крайна сметка възвръща независимостта си от арабското господство. Но Сирия, Ирак и Египет не успяват да го направят. Тези страни са напълно арабизирани и остават такива и до днес.

Омар, разбира се, е трябвало да намери съответна политика, за да управлява голямата империя, завоювана от войските му. Той решава, че арабите трябва да станат привилегирована военна каста в покорените райони и да живеят в гарнизонни градове, отделени от местното население. Покорените народи са длъжни да отдават почит на мюсюлманските завоеватели (главно араби), но иначе са оставени на спокойствие. По-конкретно, няма да бъдат насилвани да приемат исляма. (От това следва, че арабските военни успехи са по-скоро националистическа завоевателна война, а не свещена, при все че не й липсва и религиозен елемент.)

Постиженията на Омар са наистина внушителни. След Мохамед той има главния принос за разширяване на ислямското влияние. Без неговите бързи завоевания е съмнително дали ислямът щеше да бъде толкова широко разпространен, колкото е днес. Освен това по-голямата част от покорените по Омарово време територии остават завинаги арабски. Очевидно е, разбира се, че Мохамед, основният двигател, трябва да получи главната заслуга за всички тези събития. Но би било сериозна грешка да се пренебрегва приносът на Омар. Завоеванията му не са автоматична последица от вдъхновителската роля на Мохамед. Сигурно щеше да се стигне до известно разширяване на арабските владения, но не и до огромните военни успехи, постигнати под неговото ръководство.

Може да предизвика известна изненада това, че Омар — фактически неизвестен на Запада — е класиран тук по-високо от прочути личности като Карл Велики и Юлий Цезар. Но арабските завоевания, постигнати под ръководството на Омар, и по размери, и по дълготрайност са значително по-важни от завоеванията било на Цезар, било на Карл Велики.

Авторско право

• © 1978 Майкъл Харт
• © 1995 Тодор Вълчев, превод от английски

"Меч срещу магията", част от книгата на Шейх Уахид Абдус-Салам Бали

Извадка от книгата на Шейх Уахид Абдус-Салам Бали „Меч срещу магията”

Доказателства от сунната за съществуването на джинове и шейтани

Ибн Масуд, Аллах да се смили над него,  предава: „Една нощ бяхме с Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари), когато изведнъж той се изгуби. Търсихме го в долините и по хълмовете и се чудехме: „Или е бил отвлечен [от джинове] или е бил убит!”

Прекарахме най-лошата нощ, която хора могат да прекарат. На зазоряване го видяхме да идва от страната на Хира и рекохме: „О, Пратенико на Аллах, изгубихме те и те търсихме, но не можахме да те открием и прекарахме най-лошата нощ, която хора могат да прекарат.” Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) каза: „При мен дойде представител на джиновете и аз отидох с него и им четох от Корана.” После отидох с него и той ми показа техните следи и следите от жаравата им. Джинът попитал Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) относно тяхното [на джиновете] препитание, на което Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) отговорил: „Всяка кост, над която е споменато името на Аллах, е ваше препитание. Когато тя попадне в ръцете ви, ще се покрие с месо. А животинската тор е храна за вашите животни.”

Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) каза: „Не правете истинджа [почистване на срамните места след ходене по нужда] [с тези неща], защото те са храна за вашите братя [от джиновете].”9

Абу Саид ал-Худри  предава: „Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) ми каза: „Разбирам, че обичаш овцете и пустинята. Затова когато си с овцете си или в пустинята и искаш да призовеш с езан за намаз, повиши гласа си! Защото който го чуе - човек, джин или друго създание – той ще бъде свидетел за теб в Деня на възкресението.”10

Ибн Аббас предава: „Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)   тръгна на път с намерението да отиде на Сук Указ (пазара „Указ”) заедно с някои от сподвижниците си. През това време беше поставена преграда между шейтаните и вестите от небето, така че те бяха замеряни с огън. Шейтаните се прибрали при своя род, които ги попитали: „Какво не е наред с вас?” Те отговорили: „Беше поставена преграда между нас и вестите от небето и сега хвърлят огън към нас.” Рекли им: „Онова, което е било поставено като преграда между вас и вестите от небето, трябва да се е случило скоро. Отидете на изток и на запад и да видим какво е поставило преградата между вас и вестите от небето.” Онези от тях, които тръгнали в посока Тухама, се натъкнали на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) на място, наречено Нахля, което било на пътя към Сук Указ и където Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)  кланял сутрешния намаз (салят ал-феджр) заедно със сподвижниците

си. Когато група джинове чули Корана да се чете, те слушали и рекли: „Кълнем се в Аллах, че това е нещото, което е поставило преграда между нас и вестите от небето!” Те се върнали обратно при своя род и рекли: „О, народе наш, чухме удивителен Коран. Насочва той към правия път. Затова повярвахме в него и никого не ще съдружим с нашия Господ.” Впоследствие Аллах низпосла следните айети на Своя Пророк: „Кажи [о, Мухаммед]: “Разкрито ми бе, че няколко джинове слушали…” (62: 1)

В действителност онова, което бе низпослано на него, са думите на джиновете.”11 
Аиша (Аллах да е доволен от нея) предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)   е казал: „Ангелите са създадени от светлина, джиновете - от огън, а Адем е

създаден от това, което вече ви бе описано.”12

Сафиййа бинт Хуйай (Аллах да е доволен от нея) предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: „Шейтанът се движи в тялото на човека както кръвта.”13

Абдуллах ибн Умар предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)   е казал: „Когато се храните, използвайте дясната си ръка, и когато пиете, използвайте дясната си ръка, защото шейтанът се храни и пие с лявата си ръка.”14

Абу Хурайра  предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: „Всяко новородено в момента на раждането бива ритнато от шейтана и затова то изплаква, с изключение на сина на Мерйем [Иса ] и майка му.”15

Абдуллах Ибн Масуд, Аллах да се смили над него, предава: „Запитан относно човек, който е спал през нощта до сутринта [след изгрев слънце и пропуснал салят сутрешния намаз], Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) каза: „Това е човек, в чиито уши шейтанът е уринирал.”16

Абу Катада  предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: „Хубавият сън е от Аллах, а лошият сън (ал-хулм) е от шейтана. Затова ако видите насън нещо, което не харесвате, поплюйте три пъти на лявата си страна, потърсете закрила при Аллах от шейтана и той няма да ви навреди.”17

Абу Саид ал-Худри  предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)   е казал: „Когато се прозявате, прикрийте с ръка устата си, за да не влезе шейтанът през нея.”18

От споменатото по-горе изглежда, че няма никакво съмнение за съществуването на джиновете и шейтаните и само твърдоглавият, който следва желанията си без напътствие от Аллах, оспорва тази истина.

Доказателства за съществуването на сихр

Доказателства от Корана

„И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулейман. И не бе Сулейман неверник, ала сатаните бяха - учеха хората на магия и на онова, което във Вавилон бе низпослано на ангелите Харут и Марут. Не учеха никого, докато и двамата не му кажат: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му, ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах. И се учеха на онова, което им вреди, а не им е от полза. И знаеха, че който го избере, не ще има дял за него в отвъдния живот. Колко лошо е онова, за което продадоха душите си, ако знаеха!” (2: 102)

„Муса каза: “Нима така говорите за истината, когато тя дойде при вас? Нима е магия? Не ще сполучат магьосниците.” (10: 77)

„И когато метнаха, Муса каза: “Магията е това, което вие донесохте. Аллах ще я провали. Аллах никога не поправя делата на сеещите развала. И утвърждава Аллах истината със Своите Слова, дори престъпниците да възненавиждат това.” (10: 81-82)

„И страх усети Муса в себе си. Казахме Ние: “Не се страхувай, ти си превъзхождащият! И метни това, което е в десницата ти, ще погълне то стореното от тях. Те направиха само една хитрина на магьосник. А магьосникът не ще сполучи, където и да отиде.” (20:

67-69)

„И дадохме на Муса откровение: “Метни своята тояга!” И ето я - поглъща онова, с което измамват! И се установи правдата, и се провали онова, което направиха. И бяха победени там, и станаха унизени. А магьосниците паднаха, свеждайки чела до земята в суджуд. Казаха: “Повярвахме в Господа на световете, Господа на Муса и Харун!” (7: 117-122)

„Кажи [о, Мухаммед]: “Опазил ме Господът на разсъмването от злото на онова, което е сътворил, и от злото на тъмнината, когато настъпи, и от злото на духащи по възлите [магьосници], и от злото на завистник, когато завиди!” (113: 1-5)

Според ал-Куртуби под „духащи по възлите” се има предвид жени магьосници (сахират), които духат по възли от конци, докато правят своите магии.19

Ибн Кесир казва, че според тълкувателите Муджахид, Икрима, ал-Хасан, Катада и ад-Даххак „духащи по възлите” се отнася за жени магьосници (сауахир).20

Ибн Джерир ат-Табери казва, че според ал-Касими и тълкувателите „духащи по възлите” се отнася за жени магьосници, които духат по възли от конци по време на своите заклинания.21

Айетите за ас-сихр и ас-сахара са многобройни и са известни дори на онези с малко знания за исляма.

Доказателства от сунната

Аиша (Аллах да е доволен от нея) предава: „Мъж на име Лебид ибн ал-Аʿсам от племето Бену Зурайк направи сихр на Пратеника на Аллах, докато не започна да си мисли, че е направил нещо, което всъщност не бе направил. Един ден или една нощ, докато беше с мен, той отправи дуа към Аллах дълго време и след това рече: „О, Аиша, знаеш ли, че Аллах ми даде указания относно въпроса, за който го помолих? Двама мъже дойдоха при мен и единият от тях седна до главата ми, а другият - до краката ми. Единият от тях попита своя другар: „Каква е болестта на този човек?” Другият му отговори: „Той е бил омагьосан (месхур).”Първият попита: „Кой е сторил това?” Другият отговори: „Лебид ибн ал-Аʿсам.” Първият попита: „Какъв материал е използвал?” Другият отговори: „Гребен и космите, които са били по него, и цветен прашец от мъжка финикова палма.” Първият от тях попита: „Къде е това?” Другият му отговори: „В кладенеца Даруан.” В последствие Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) отиде там заедно с някои свои сподвижници и, като се върна, каза: „О, Аиша, цветът на водата му е като накиснати листа от къна. Върховете на финиковите палми в близост до него са като главите на шейтаните.” Аз попитах: „О, Пратенико на Аллах, защо не покажеш това [на хората]? „Той рече: „Тъй като Аллах ме излекува, не бих искал да позволя на злото да се разпространи сред хората.” След това той нареди кладенецът да бъде запълнен с пръст.”22

Тълкувание на хадиса

Горният хадис се отнася до магията, сторена на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Евреите наели Лeбид ибн ал-Аʿсам, един от най-опитните магьосници измежду юдеите, за да направи сихр на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), в замяна за три динара. За да започне своята работа, се смята, че Лeбид се сдобил с кичури от косата на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)  чрез млада слугиня, която ходела в дома на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари).

Той вързал космите на възел, изрекъл заклинанията си върху него и го хвърлил в кладенец. От различните варианти на хадиса изглежда, че този сихр принадлежи към категорията „причиняване на полова неспособност”. В резултат на това Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) смятал, че е в състояние да извърши полово сношение с някоя от съпругите му, но когато я приближел, той не можел да го направи. Въпреки това, този вид сихр не засегнал разсъдъка или поведението му, а бил ограничен само до половата активност. Между учените има разногласия относно продължителността на този сихр. Някои твърдят, че той е продължил четиридесет дни, а други имат различни мнения. Хадисът също показва, че евреите направили сихр с намерението да убият Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), като се има предвид, че съществуват някои смъртоносни видове сихр, но Аллах  го предпазил като ограничил магията до по-малко вреден вид – ар-рабт.

Опровержение на мненията на онези, които отхвърлят по-горното предание

Според ал-Мазери ал-мубтадиʿун (онези, които въвеждат нови неща в религията) отхвърлили по-горния хадис на основание, че това ще подкопае ранга на пророчеството и ще хвърли съмнения относно неговата истинност. Освен това, приемането на подобен хадис ще отслаби правдоподобността на ислямския закон. Те също твърдели, че когато Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казал, че ангел Джибрил дошъл при него, той само си го е представял и че също само си е въобразявал божественото откровение.

Според ал-Мазери това е напълно невярно, защото доказателството на Посланието, което е чудото на получаването на божественото откровение, е показателно за правдивостта на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и неговия безпогрешен характер при предаване на Посланието. Ето защо да се вярва в нещо, което е отхвърлено с доказателства, е грешно.23

Според Абу ал-Дженки ал-Юсуфи болестта на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), причинена от ефекта на сихра, който му сторили, не засегнала ранга на неговото пророчеството. Това е така, защото болести без вредни ефекти в този живот са сполетявали пратениците като цяло, и това дори ще увеличи ранга им в отвъдния живот. Фактът, че в резултат на болестта, причинена от сихра, Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)   си въобразявал, че е свършил нещо от ежедневните дейности, които всъщност не бил свършил, и че той напълно се възстановил от тази болест чрез подкрепата на Аллах, Който му разкрил мястото, на което бил сихрът, означава, че Посланието не било засегнато изобщо, тъй като това е била нормална болест, подобна на всяка друга.

Всъщност сихрът не засегнал неговия разсъдък, а само възприятията му. Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) си въобразявал, че върши неща, като докосване на някоя от съпругите си, които всъщност не бил извършил, и от гледна точка на болестите подобни въображения не са вредни за здравето на човек.

Изненадващо има някои, които вярват, че болестта, сполетяла Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) в резултат на сихр, унижила Посланието. Те го оприличават на историята за Муса (мир нему) и магьосниците на Фараона, спомената в Корана, когато Муса (мир нему), под влияние на сихр, си представял, че въжетата и тоягите на магьосниците пълзели. Затова Аллах насърчил Муса  да бъде твърд и да не се страхува от нищо, както показва айетът:

„Казахме Ние: “Не се страхувай, ти си превъзхождащият! И метни това, което е в десницата ти, ще погълне то стореното от тях. Те направиха само една хитрина на магьосник. А магьосникът не ще сполучи, където и да отиде.” (20: 68-69)

Никога никой учен не е казвал, че въобразяването на Муса (Мир нему), че тоягите на магьосниците пълзят под действието на сихр, унижило Посланието му. Всъщност случки като тези усилили вярата на хората в способността на пратениците на Аллах (мир над всички тях) . Това е, защото Аллах им помагал да победят враговете си, да правят чудеса и да разочароват магьосниците и неверниците, както е посочено в Корана.24

Абу Хурайра предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)   е казал: „Пазете се от седемте големи гряха (ас-саба' ал-мубика'т)!” Хората попитаха: „Кои са те?”

Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)   отговори: „Ширкът (съдружаването с Аллах), сихрът (магьосничеството), незаконното убийство на човек, преживяването с пари от лихварство, присвояването на богатството на сирака, отстъплението по време на джихад и обвиняването на целомъдрени омъжени жени в прелюбодейство.”25

Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е предупредил, че сихрът трябва да се избягва, защото е един от най-големите грехове, и това е достатъчно доказателство, че той съществува.

Ибн Аббас  предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)   е казал: „Човек, който е придобил знания по някоя от науките за астрологията, е придобил знание по един от клоновете на сихра. И колкото повече обогатява знанията си по астрология, толкова по-богати стават знанията му по сихр.”26

В този хадис Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)   споменава едно от средствата за научаване на сихр, така че мюсюлманите да се пазят от него. И това е доказателство, че сихрът е реална наука, която може да се научи. Още доказателства

може да се открият в следния айет:

„И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му…” (2:102)

Ясно е от горния айет и хадис, че сихрът е наука като другите науки, която има свои принципи. Въпреки това - и айетът, и хадисът осъждат изучаването на сихра.

Имран ибн Хусайн  предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: „Не е от нас онзи, който практикува тетаййур (предвещаване) или го правят за него; който практикува текаххун (гадателство) или го правят за него; който практикува сихр или го правят за него. И който потърси услугите на гадател и повярва в онова, което той му каже, той става неверник в низпосланото на Мухаммед.”27

Доказателството за сихра в горния хадис се открива в предупреждението на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)  срещу практикуването на сихр или

търсенето му от магьосник. Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) не би предупредил срещу нещо, ако то не е съществувало.

Абу Муса ал-Ашари  предава, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: „Онзи, който пие алкохол редовно вярва, че способността на сихра да навреди на някого не зависи от намесата на Аллах или прекъсва роднинските си връзки, няма да влезе в Рая.”28

Доказателството за сихра в горния хадис се открива в предупреждението на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) срещу вярването в способността на сихра да засегне някого независимо от Аллах. Вярващият трябва да вярва, че сихрът и практиките, подобни на него, не вредят на някого или на нещо без позволението на Аллах, както показва следния айет:

„…ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах.”

(2:102)

Ибн Масуд, Аллах да се смили над него,  предава: „Онзи, който е наел ясновидец, магьосник или гадател, и е повярвал в това, с което са дошли те, то той е станал неверник в низпосланото на Мухаммед.”29

Мнения на учените за сихра

Според ал-Хаттаби някои хора отричат съществуването на сихра. Но сихрът е реалност, която арабите, персите, индийците и някои ромеи признават, а те са най-добрите и най-учените измежду народите. Аллах  казва: „…учеха хората на магия…” (2:102) и заповядва човек

да търси закрила при Него от сихра „и от злото на духащи по възлите [магьосници]” (113:4). Освен това няколко хадиса се предават от Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)   за съществуването на сихра, които само безразсъден човек може да отрече. Също така ислямските правоведи са отделили отделни глави в своите книги за наказанието на магьосника според шериата, а това означава, че сихрът не би бил толкова познат и обсъждан, ако не

съществуваше. Затова на онези, които отричат сихра, им липсват знания и опровергаването на техните твърдения е лесна задача.30
Според ал-Куртуби суннитите поддържат мнението, че сихрът е реалност, докато повечето мутазилити, както и Абу Исхак ал-Истрабади, който е бил един от сподвижниците на имам аш-Шафиʿи, го отричат, твърдейки, че това е само въображение и илюзия и действие, чрез което на нещо се придава вид, различен от истинския му. Също така те твърдят, че сихрът е измама и форма на шарлатанство съгласно айета: „И ето - стори му се от магията им, че техните въжета и тояги запълзяват.” (20:66) Изразът „стори му се” показва, че запълзяването не било наистина, а само на Муса така му изглеждало. Друг айет, който прави недействителна същността на предметите, наблюдавани под въздействието на сихр, е: „…омагьосаха очите на хората…” (7:116)

Няма доказателства, за да се опровергаят тези твърдения, като се има предвид, че ние не отричаме съществуването на илюзията в сихра. Има обаче още логически въпроси, които са посочени в Корана, че това е наука, която може да се научи. Това означава, че, ако сихрът не беше реалност, той нямаше да може да се научи и Аллах  нямаше да ни осведоми, че „…учеха хората на магия…” (2:102). Друго доказателство за реалността на сихра е айетът: „…и показаха велика магия.” (7:116) 

Освен това има единодушие сред тълкувателите, че низпославането на сура ал-Феджр било в резултат на сихра, направен на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)  от Лебид ибн ал-Аʿсам, както е споменато по-горе. След като сихрът бил развален, Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)   рекъл: „Аллах ме излекува!” Думата „лек” означава премахване на съществуваща болест (в случая сихр) и това доказва, че сихрът съществува. Въз основа на това, учените единодушно признават съществуването на сихра и е безсмислено да се казва, че те одобряват възгледите на мутазилитите, които всъщност не са съгласни с онези, които казват истината. Сихрът е бил широко разпространен много дълго време и хората са написали литература за него. Следователно сподвижниците на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и техните последователи никога не са отричали неговото съществуване.31

Според ал-Маризи сихрът е признато явление, толкова истинско, колкото и всяко друго нещо, и което засяга човек, на когото е направено, за разлика от онези, които отхвърлят неговото съществуване въз основа на това, че то е само сбор от измами и илюзии.

Всички твърдения, които отричат сихра, са неверни, защото Аллах е споменал сихра в Корана, заявявайки, че той се преподава, че е форма неверие в Аллах и че може да бъде използван за разделяне на мъж от съпругата му. В гореспоменатия хадис за сихра, направен на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) от Лебид ибн ал-Аʿсам, предмети са били заровени и после - изровени, което означава, че действителни физически предмети са били използвани за направата на сихра. Следователно как би могло нещо да се преподава и практикува, освен ако не е истинско?

Ал-Мазери също казва, че е доста правдоподобно да се приеме, че Аллах може да даде на човек необичаен характер, когато човек изрича измислици, използва сили едновременно или комбинира две сили в такава последователност така, както само един магьосник знае как.

Онези, които са виждали смъртоносни вещества като отрова, отвратителни вещества като горчиво лекарство и оздравителни лекарства, не отричат възможностите на ума на магьосника да има знания за смъртоносни сили и език, който вреди или води до разделянето на мъж от съпругата му.32

Според ан-Науауи сихрът съществува. Това явление е факт, потвърден от повечето учени и подкрепен от Корана и хадисите. 
Според Ибн Кудама сихрът съществува и се състои от видове, които могат да убиват, да разболяват, да отдалечават жена от мъжа й, като го правят неспособен да извършва полово сношение с нея, и да разделят мъж от неговата съпруга.

Ибн Кудама добавя, че е общоизвестно, че в първата брачна нощ мъж може да разбере, че са му направили сихр, след като не успял да извърши полово сношение със съпругата си. Но когато сихрът се развали, той се чувства в състояние да извърши полово сношение с жена си. Практикуването на сихр се е предавало от поколение на поколение и това не може да бъде оспорвано. Освен това, сведенията за дейността на магьосниците не може да не са верни.33

Ибн Кудама казва в ал-Кяфи, че сихрът е сбор от обаяния, заклинания, възли, които засягат душата и тялото, и така сихрът може да разболее, да убие или да раздели мъжа от съпругата му, както е казано в айата:

„И се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му…” (2: 102) 
Също така, ако сихрът не съществуваше, Аллах  нямаше да ни предупреди за него и да ни съветва да се пазим от „от злото на духащи по възлите” (113:4).

Ибн ал-Каййим казва в Бедаи ал-феуаид, че сихрът съществува и че оказва влияние, основавайки се на айета: “Опазил ме Господът на разсъмването… от злото на духащи по възлите” и на хадиса за сихра, който Лебид ибн ал-Аʿсам направил на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари).

Според Абу ал-ʿИзз ал-Ханефи учените не са на едно мнение относно реалността на сихра. Въпреки това, повечето смятат, че сихрът може да причини смърт или болест на човека, без да има видима причина.34

12 Имам Ахмад; Муслим

13 ал-Бухари, Фетх ал-бари; Муслим

14 Муслим

15 ал-Бухари; Муслим

16 ал-Бухари, Фатх ал-бари; Муслим

17 ал-Бухари, Фатх ал-бари; Муслим

18 Муслим; ад-Дарими

19 Тефсир ал-Куртуби

20 Тефсир Ибн Кесир

21 Тефсир ал-Касими

22 ал-Бухари, Фатх ал-бари; Муслим
23 Зад ал-муслим

24 Зад ал-муслим

25 ал-Бухари, Фатх ал-бари; Муслим

26 Абу Дауд; Ибн Маджа

27 ал-Хайтами; ал-Беззар

28 Ибн Хиббан

29 ал-Мунзири, ат-Таргиб; Абу Яʿля; ал-Беззар

30 Шарх ас-сунна

31 Тефсир ал-Куртуби

32 Зад ал-муслим

33 Ал-Мугни

34 Шарх ал-Акида ат-Тахауиййа