вторник, 25 май 2010 г.

Хадис: Главните съставни части и велики стълбове на Исляма

ХАДИС 3: ГЛАВНИТЕ СЪСТАВНИ ЧАСТИ И ВЕЛИКИ СТЪЛБОВЕ НА ИСЛЯМА

« بُـنِـي الإسلامُ على خمْـس: شهادة أن لا إله إلا الله وأنّ محمدا رسول الله، وإقام الصلاة، وإيتاء الزكاة، وحجّ البيت، وصوم رمضان » — رواه البخاري ومسلم.

От Абу ‘Абдиррахмāн ‘Абдилях ибн ‘Омар ибн ал-Хаттāб (Аллах да е доволен от двамата) е предадено, че той е казал: “Чух Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) да казва:

“Ислямът е изграден върху пет (стълба): свидетелстване, че няма друг Бог освен Аллах и че Мухаммед е Пратеника на Аллах; извършването на молитва (намаз); раздаването на милостиня (зекят); поклонението на Дома (хадж) и говеенето през месец Рамадāн”. — Хадис, предаден от Бухāри и Муслим.

Хадисът е разказан от Бухāри в глава “ал-Имāн”, раздел “ал-Имāн и словата на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “Ислямът е изграден върху пет стълба”, номер 8.

Муслим в глава “ал-Имāн”, раздел “Поясняване на главните съставни части и велики стълбове на исляма”, номер 16.

Тирмизи в глава “ал-Имāн”, раздел “Какво е споменато относно това, че ислямът е изграден върху пет стълба”, номер 2612.

Несāи в глава “ал-Имāн”, раздел “Върху колко стълба е изграден ислямът?”, 8/107.

При имам Ахмед в “Муснад” се споменава в 2/26, 93 и 120.

Значението на хадиса:

Хадисът за “Главните съставни части на исляма” (еркāн ал-ислям) е много важен хадис, той е един от фундаментите на исляма. Той обединява религиозните постановления, тъй като съдържа в себе си познанието на религията, на какво тя се опира и комплекса от главните й съставни части. Тези главни съставни части (ал-еркāн) са споменати и се съдържат и в Свещения Коран.

Пояснение на някои думи от хадиса:

“بُـنِـي” (Бунийа — е изграден) — глагол от минало време в страдателен залог от глагола “بنى — يبني — بناءً ” (бенā — йабни — бинā’ен), тоест: основава се.

“على خمْـس” (Аля хамсин — върху пет) — в друг ривает “على خمسة” (аля хамсатин), тоест от пет стълбове (по първия ривает) или пет главни съставни части (еркāн), по другия ривает. Частицата “على” (аля) е със значение “от”, [тоест, ислямът се състои от пет главни съставни части].

“شهادة” (Шахāдати — свидетелстване) — тоест, утвърждаване и потвърждаване.

“إقام الصلاة” (Икāми-с-аляти — извършване на молитва) — постоянство в нея, изпълняването й като се съблюдават напълно условията и главните съставни части, и напълно отговаря на сунната и благопристойността.

Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:

1. Зданието на исляма.

Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) оприличава исляма, с който е дошъл — и чрез който човек излиза от обръча на неверието и заслужава заради него влизането в Рая и отдалечаването от Огъня — с едно здраво здание, издигнато върху установени основи и принципи. Той пояснява, че тези принципи, върху които ислямът се издига и се запълва са:

а) свидетелстване, че няма друг Бог освен Аллах и че Мухаммед е Пратеника на Аллах;

Това означава утвърждаване съществуването на Всевишния Аллах и Неговото Единство и потвърждаване пророчеството на Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари) и неговото послание. Тази главна съставна част по отношение на другите главни съставни части се явява като основа за тях. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Повелено ми бе да се бия с хората, докато не засвидетелстват, че няма друг Бог освен Аллах и че Мухаммед е Пратеника на Аллах...” — хадис, предаден от Бухāри и Муслим. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва също: “Който искрено каже няма друг Бог освен Аллах, ще влезе в Рая” — достоверен хадис, изведен от Баззāр.

б) извършване на молитва (намаз);

Тоест съблюдаване на молитвата, редовно изпълнение през определените времена и цялостно извършване — като се изпълнят всички условия, всички главни съставни части (еркāн) и като се съблюдават благоприличието и нещата, които са от сунната — , за да даде своите плодове в душата на мюсюлманина и той да изостави покварата (фахшā’) и порицаваното (мункер). Всевишния казва: “...И отслужвай молитвата! Молитвата предпазва от покварата и порицаваното...”, (ал-Анкебут: 45). Молитвата (намазът) е знакът на мюсюлманина и символът на вярващия. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Между човека и между съдружаването и неверието е само изоставянето на молитвата” — хадис, предаден от Муслим и други. Казва също: “Молитвата е стълбът на религията” — хадис хасен, предаден от Абе Ну‘айм.

в) раздаване на милостиня (зекят);

Зекятът е раздаване на определена част от Богатствата — от този, който притежава установено количество (нисāб) и отговаря на условията, които го задължават да го направи — на бедните и заслужаващите. Когато окачествява вярващите, Всевишния Аллах казва: “и които милостинята зекят дават”, (ал-Му’минун: 4). Казва също: “и в чиито имоти е заделен дял за просяка и бедняка”, (ал-Ма‘аридж: 24-25). Зекятът е финансов ибāдет. Чрез него се постига социалната справедливост и се премахва бедността и недоимъка. Чрез него зацарява обичта, благожелателното отношение и уважението между мюсюлманите.

г) хадж;

Хаджът е отправяне към ал-Месджид ал-Харāм[1] през месеците за хадж — Шаууāл (10-ти месец по лунния календар), Зу-л-Ка‘де (11-ти месец по лунния календар) и първите десет дни на месец зу-л-Хиджа (12-ти месец по лунния календар) — и извършване на ритуалите, пояснени от пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Хаджът е и финансов и телесен ибāдет. Чрез него се постигат много блага както за отделния човек, така и за обществото. Хаджът, над всичко това, е голяма ислямска конференция и случай за срещане на мюсюлманите от всички страни. Всевишния Аллах казва: “И зови хората за поклонението хадж! Ще идват при теб и пеш, и върху изнемощели камили. И ще идват от всякакви далечни пътища, за да придобият облаги за себе си [и в земния живот, и в задгробния] и в определени дни да споменават името на Аллах при жертвоприношение на добитък, който Той им е дал. Яжте от него и хранете бедняка-клетник”, (ал-Хадж: 27-28). Поради това, наградата за хаджа е огромна, а отплатата — обилна. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Наградата за благочестиво извършения хадж е раят”. Хаджът станал фарз (поголовно задължение за всеки мюсюлманин) през шестата година по хиджра със словата на Всевишния: “...И дълг на хората към Аллах е поклонението хадж при Дома за онзи, който може да отиде...”, (Āли Имран: 97).

д) говеенето през месец Рамадāн.

Говеенето през месец Рамадāн е станало фарз през втората година по хиджра със словата на Всевишния: “Рамадан е месецът, през който беше низпослан Коранът за напътствие на хората и с ясни знаци от напътствието и разграничението. Който от вас се окаже в този месец, да говее през него...”, (ал-Бакара: 185). Говеенето е ибāдет, който очиства душата, извисява духа и е здравословен за тялото. Всеки, който го извърши в изпълнение на повелята на Аллах и с желание да спечели Неговото удовлетворение, говеенето за него ще бъде изкупване на неговите злини и причина за влизането му в Рая. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Който говее през месец Рамадāн с вяра и го прави в името на Аллах, изминалите му грехове ще бъдат опростени”.

2. Взаимната свързаност на главните съставни части (еркāните) на исляма.

Който изпълни напълно всички тези еркāни, бива мюсюлманин с пълна вяра. Който изостави всички еркāни, безусловно бива неверник (кāфир). Който отрече някоя от тях, според единодушното мнение на учените, бива немюсюлманин. Който повярва във всички тях, но пренебрегне някоя — при условие, че пренебрегнатото не е свидетелството — от мързел, то такъв човек е нечестив (фāсик). Който изпълни делата и ги утвърди с езика си от угодничество, той е двуличник (мунāфик).

3. Целта на ибāдетите.

Ибāдетите в исляма нямат за цел техният образ и форма. С ибāдетите се цели постигането на тяхното съдържание, наред с тяхното изпълнение. От молитва, която не предпазва от покварата и порицаваното, няма полза; няма полза и от говеенето, ако този, който го върши не изостави фалша, лъжата и измамата; не се приема и хаджът или зекятът, ако те са извършени за показничене и за по-висока репутация. Това не означава, че тези ибāдети трябва да се изоставят, ако техните плодове не са постигнати, а подбуждане на душата да бъде искрена, когато ги изпълнява и да постигне целта от тях.

4. Отраслите на вярата.

Тези неща, споменати в хадиса, не са всичко в исляма. Това, че само те са споменати е заради тяхната значимост. Има и много други неща освен тях. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Вярата е седемдесет и няколко отрасли” — хадис, който е достоверен и според Бухāри и според Муслим (муттафак ‘алейхи).

5. Хадисът означава:

Че ислямът е вяра и действие — няма полза от действие без вяра, както няма наличие на вяра без дейност.

[1] Джамия в Мекка, в която се намира ал-Ка‘ба. — Б. пр.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации