Еволюцията на Турция след 1900-на година, е едно от най-озадачаващите събития в Ислямската история. Само за няколко години Османската Империя е сгромолена, лишена от Ислямска история и посветена в нова секуларна държава, наречена Турция. Последиците от тази промяна са ясно доловими за целия Мюсюлмански свят и в днешно време, а най-вече в поляризирана и сегментирана Турция.
На какво се дължи тази огромна промяна в Турското управление и общество? В центъра на всичко това е Мустафа Кемал, познат като Ататюрк. По време на неговото ръководство между 1920 и 1930-та година, се ражда модерна секуларна Турция, а Исляма остава далеч назад.
Възходът на Ататюрк (Atatürk)
Решението на Османската Империя да участва в Първата Световна Война през 1914, се оказва ужасна грешка. Империята се управлява от диктатура, наречена "Трите паши", които едностранно влизат във войната на страната на Германия срещу Британия, Франция и Русия. Османската Империя е нападната от юг от
Британците, от изток от Русия, а от запад - от Гърция. През 1918-та, когато свършва войната, Империята е разделена и окупирана от съюзниците, оставяйки единствено централните Анадолски планини под Турски контрол.
И точно в централен Анадол Мустафа Кемал ще се превърне в национален герой за Турция. Като офицер в Османската армия, той показва завидно лидерство в битките, особено в Галиполи, когато Османците успяват да спрат Британската инвазия, насочена към столицата Истанбул. След войната Кемал ясно показва какви са неговите приоритети. Неговата главна цел е установяването на Турска националност за обединяване на турския народ. За разлика от мултиетническата Османска Империя, Кемал има за цел създаване на монолитна държава на основата на Турска идентичност.
Eто неговите думи, с които описва своето виждане за значението на Турската идентичност и незначителността на Исляма:
"Турците са велик народ още преди да приемат религията на Арабите (Исляма). След приемането на религията на Арабите, тази религия не е сляла Арабите, Персите и Египтяните с Турците в една нация. (Тази религия) дори е разхлабила националните връзки в Турската нация, оставила усещанията за народност в една скованост. И това е много естествено. Защото целта на религията, дадена от Мухаммад за всички нации, е да внесе Арабската национална политика".
- Мустафа Кемал, Medenî Bilgiler
Изопачените представи [и, честно казано, неверни] на Мустафа Кемал за Ислямската история, подпомагат неговата националистическа програма. Използвайки като отправна точка Турската идентичност, той успява да обедини бивши Османски офицери под свое командване по време на Турската война за независимост през 20-то години и да отстрани Гърция, Британия и Франция от окупираните земи след Първата Световна Война. През 1922 г. Кемал успява напълно да освободи Турците от чужда окупация и използва възможността да установи модерна Турска Република, водена от Велико народно събрание (ВНС) в Анкара. Главата на новото Турско правителство, е президент, избиран от ВНС. Народния избор е Мустафа Кемал, герой от Войната за независимост, който тогава си дава титлата "Ататюрк" - "Баща на Турците".
Премахване на Османския Султанат и Халифата
В началото новото Турско правителство изглежда, че наследява ролята на Османската Империя, като привърженик на Исляма. Новата конституция, изготвена от ВНС декларира, че официалната религия в държавата, е Ислям и че всички закони трябва да се проверят от учени, за да е сигурно, че не противоречат на Шариата.
Тази нова система на управление не може да работи, но продължава да съпернични на правителството в Истанбул, водено от Османския султан. В Анкара и Истанбул правителствата твърдят, че са суверенни над Турция и имат откровено противоречащи си цели. Ататюрк елиминира този проблем на 1-ви ноември 1922г, когато премахва Османския султанат, съществувал от 1299г, официално прехвърля пълномощията му към ВНС. Той позволява на Османския халифат да съществува, но без каквито и да е правомощия, само фигуративно - без политическа сила.
Знаейки, че този ход е много непопулярен сред Турския народ, Ататюрк го оправдава с твърдения, че е обикновено връщане към традиционната Ислямска форма на управление. От 900-на до 1500-на година, Абасидските халифи са предимно фигуранти, като реалната власт е била в ръцете на везирите или военачалниците. Ататюрк използва този пример, за да оправдае обезвластяването на Халифа.
Халифатът съществува още от времето след смъртта на Пророк Мухаммад ﷺ, когато Абу Бакр става първия водач на Мюсюлманския свят. За Мюсюлманите извън Турция действията на Ататюрк явно излагат Халифата на опастност. Специално в Индия Мюсюлманите изразяват открито възмущението си от постъпките на Ататюрк и организират Движение Халифат, което да се опита да предпази Халифата от опастност, независимо дали от чужди нашественици или от Турското правителство.
За Ататюрк изразяването на външна подкрепа за Халифата, е намеса във вътрешните работи на Турция. Позовавайки се на тази предполагаема международна намеса, на 3-ти март 1924г, Ататюрк и ВНС премахват напълно Халифата и изпращат всички останали членове на Османското семейство в изгнание.
Aтаки срещу Исляма
С халифат, изхвърлен от пътя, Турското правителство има повече свобода да следва нападателна политика срещу Исляма. Под прикритието на "прочистване на Исляма от политическа намеса", образователната система е изцяло променена. Ислямското образование е напълно премахнато в полза на светското, недогматично училище. Съборени са и други аспекти на религиозната инфраструктура. Премахнати са законите, одобрени от Шариатския съвет само две години по-рано. Религиозните благотворителни организации преминават изцяло под контрола на правителството. Суфистките ложи са насилствено закрити. Всички Ислямски съдии в страната са незабавно уволнени и Шариатските съдилища - затворени.
Ататюрк атакува Исляма, като не се ограничава само до управлението. Всекидневния живот на Турците е диктуван от секуларните му идеи:
- Традиционният Ислямски дрескод - като тюрбани, фесове, воали и пр, е премахнат в полза на Западния стил на обличане.
- Хиджаба на жените е яростно осмиван, като "нелеп" и забранен в обществените сгради.
- Календарът е официално сменен от традиционния Ислямски календар, базиран на Хиджра – преместването на Пророк Мухаммад ﷺ в Медина – с Грегорианския календар, базиран (погрешно) на рождението на Исус.
- През 1932 езанът (адан) на арабски - викането на молитва на Мюсюлманите - е обявен за извън закона. Вместо това е пренаписан на Турски език и наложен по джамиите в страната.
- Петък вече не е почивен ден. Вместо това на Турция се налага да следва Европейските норми за край на седмицата.
След всички тези промени, ВНС изцяло се отказва от игричките и през 1928г заличава клаузата в конституцията за официалната религия на Турция - Исляма е заместен от секуларната идеология на Ататюрк.
Езикова реформа
Ататюрк добре знае, че секуларната реформа ще бъде напразна, ако Турския народ се опълчи срещу всичко това. Най-голямата опастност за новия ред, е историята на Турците, тясно свързана след 900-та година с Исляма.
С извинение за намаляване на неграмотността сред Турците (наистина доста ниска през 1920г), Ататюрк налага замяната на Арабските с Латински букви. Подобен на Персийския, Турския използва за писане Арабската азбука и това в продължение на хиляда години. Писането с Арабско букви, помага на Турците да четат Корана, както и други Ислямски текстове, а всичко това ги свързва с Ислямската идентичност - в което Ататюрк съзира огромната заплаха.
Във допълнение с въвеждането на Латинските букви, Ататюрк съдзва комисия, която да замени Арабските и Персийски заемки в Турския.
В съответствие с националистическите си стремежи Ататюрк иска изцяло нов чист Турски език, което означава, че стари Османски думи се връщат в употреба, вместо възприети Арабски думи. Например по време на Войната за независимост на Турция, по-рано позната като Истиклал Харби, сега се нарича Куртулуш Саваши (Kurtuluş Savaşı), защото Истиклал и Харб, са Арабски думи, възприети в Турския.
От гледна точка на Ататюрк, езиковата реформа е невероятно успешна. Само за няколко десетилетия, старата Османска Турция, е ефективно и напълно изчезнала. Новата генрация Турци са напълно откъснати от старите поколения, с които дори простичкия разговор бил труден. С Турски народ, неграмотен за миналото си, правителството ги нахранва с нова версия на историята, която счели за приемлива и насърчавала националистическите идеи на Ататюрк.
Секуларна Турция
Всички тези реформи работили неуморно заедно да изтрият Исляма от всекидневния живот на Турците. Въпреки усилията на религиозни привърженицина Турците (като Саид Нурси например) да запазят своето наследство, език, религия, правителството оказвало огромен натиск за възприемане на секуларните идеи. За около 80 години Турското правителство останало силно светско. Усилията за връщане на Исламските норми в държавата, били посрещани с груба военна сила, а военните гледали на себе си като защитници на националистическите идеи на Ататюрк.
През 1950г Аднан Мендерс е демократично избран министър-председател на Турция, с основна платформа за връщане на езана (адан) на Арабски. Независимо, че е успешно, той бива свален с преврат през 1960г и екзекутиран. Доста по-късно, през 1996 г, Неджметтин Ербакан, смело обявявайки себе си за "Ислямист", е избран за министър-председате. Още веднъж е спрян от военните, които го прекатурват от поста му след само година управление.
Модерните Турски връзки с Исляма и собствената история, са много сложни. Част от обществото твърдо подкрепя идеологията на Ататюрк и вярва, че Исляма не трябва да има абсолютно никаква роля в обществния живот. Други сегменти на обществото предвиждат връщане към едно про-Ислясмки ориентирано общество и правителство, с тесни връзки с останалия Мюсюлмански свят. По-притеснително е, че този идеологически конфликт няма признаци да затихне в скоро време.
Библиография:
Hiro, Dilip. Inside Central Asia: A Political and Cultural History of Uzbekistan, Turkmenistan, Kazakhstan, Kyrgyzstan, Tajikistan, Turkey, and Iran. 9. New York: Overlook Duckworth, 2011. Print.
Ochsenwald, William, and Sydney Fisher. The Middle East: A History. 6th. New York: McGraw-Hill, 2003. Print.
превод Милена Борисова-Иршад
