събота, 15 май 2010 г.

Пренебрегване на молитвите от мързел



Въпрос:
Не си правя молитвите, защото ме мързи – аз кяфир ли съм или лош мюсюлманин?

Отговор:

Слава на Аллах!

Имам Ахмад е казал, че този, който не се моли поради мързел, е кяфир. Това е най-вярното становище и е в съгласие с доказателствата от Книгата на Аллах и Сунната на Неговия Пратеник, както и от думите на Салаф и характерните схващания за това. (Ал-Шарх ал-Мумти’ ‘ала Заад ал-Мустанки’, 2/26).


Всеки, който проучи текстовете от Корана и Сунната ще забележи, че те показват, че този, който изоставя молитвата си е обвинен в Куфр Акбар (голям куфр), който го изхвърля от Исляма.


Сред доказателствата, които могат да се предоставят от Корана, са:


Аята (превод на значението):


И ако се покаят [чрез отхвърляне на Ширк (политеизма) и приемане на монотеизма на Исляма]и отслужват молитвата [Икаамат ас-Салат], и дават милостинята закат, тогава те са ваши братя в религията. Разясняваме знаменията на хора проумяващи.

[ал-Тауба, 9:11]


Доказателството, произлизащо от тази ая е, че Аллах определя три неща, които Мушрикиин трябва да сторят, за да се считат мюсюлмани и да се премахнат различията: да се покаят от ширак, да отлсужват молитвата и да плащат закята. Ако се покаят от ширк, но не извършват молитвата или не плащат закята, те не стават братя по вяра. Братството в религята не може да бъде заличено, освен когато някой напълно не излезе извън религията; то не може да се премахне и от фиск (неморално поведение) или малките видове неверие.


Аллах е казал (превод на значението):


Но ги последваха поколения, които изоставиха молитвата и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление, освен онези, които се покаят и вярват, и вършат праведни дела. Те ще влязат в Рая и с нищо не ще бъдат угнетени ...

[Марйам, 19:59-60]

Доказателството от тази ая е, че Аллах е обяснил, че тези, които пренебрегват молитвата и следват желанията (страстите си), освен онези, които се покаят и вярват, и вършат праведни дела, което показва, че по времето, в което те не са отслужвали молитвата и са следвали страстите си, не са били вярващи.


Доказателство от Сунната за това, че който не зачита молитвата е кяфир, е хадиса от Пророка с.а.с.: „Между човека и ширка и куфра стои неговото пропускане на молитвата“. (от Муслим в Китааб ал-Имаан от Джабир ибн ‘Абд-Аллах от Пророка с.а.с.).


Предава се, че Бурайда ибн ал-Хюсеин р.а. е казал: „Чух Пророка с.а.с. да казва: „Това, което заличава различията между нас и тях, е молитвата и който я пренебрегва, е неверник“. (Ахмад, Абу Дауд, ал-Тирмиди, ал-Ниса’и, Ибн Маджа).


Това, което се има предвид тук под неверие (куфр), е куфр, който изхвърля човека от лоното на Исляма, защото Пророкът с.а.с. е обявил молитвата за разделящата линия между вярващите и неверниците. Знае се, че общността на неверниците не е като общността на Исляма, така че който не осъществява това, което е обявено, е един от кяфириин (неверниците).


Има и хадис от ‘Ауф ибн Малик р.а., според който Пророкът с.а.с. е казал: „Най-добрия от водачите ви е онзи, когото обичате и който ви обича, който се моли за вас и вие се молите за него. Наи-лошия от водачите ви е този, който мразите и който ви мрази, когото проклинате и той ви проклина.“ Попитаха: „О Пратенико на Аллах, трябва ли да се бием с него?“ Той каза: „Не, докато застава за молитва с вас“.


Хадиса показва, че може да се застава срещу властимащ и да се бие с него, ако той не прави молитвата, но не е позволено това да се предприема, освен ако не очебийно и публично не извърши куфр и за което имаме доказателство от Аллах, че то наистина е куфр. ‘Убаада ибн ал-Саамит е казал: „Пратеникът на Аллах с.а.с. ни призова да дадем бай’а (обет за вярност) към него. Сред нещата, които се зарекохме да вършим, бяха да го слушаме и да му се подчиняваме, независимо дали сме въодушевени и дали с неохота, във време на затруднение и на охолство, във време, в което имат привилегия над нас и ние не можем да се противопоставим да това. Той каза: „...освен ако те безсрамно показват куфра и имате доказателство от Аллах, че те наистина извършват куфр“ (съгласуван). Въз основа на това тяхното пренебрегване на молитвата, представляващо акт на очевиден куфр, за който имаме доказателство от Аллах, че наистина е куфр – Пророка с.а.с. ни е казал, че можем да се опълчим и да се борим с оръжие срещу тях.


Ако някой каже: не е позволено да се тълкува текст за човек, който не отслужва молитвата, че е кяфир, защото той може да не й обръща внимание, смятайки, че не е задължителна?


Ние можем да отговорим: Не е позволено да се тълкува текст по този начин, защото има две уговорки за такова обяснение:


1. Това включва незнание на общото описание, което Законодателя е дал предвид и за което правилото важи. Правилото, че човек, който пропуска молитвите е кяфир, е свързано с действието на неотслужване на молитвата, а не с отричане на задължителността им. Братството в религията се основава на отслужването на молитвата, а не дали човек я обявява за задължителна. Аллах не е казал :Ако се покаят и кажат, че молитвата е задължителна“ и Пророка с.а.с. не е казал „Между човек и ширк и куфр е потвърждението, че молитвата е задължителна“ или „Това нещо, което разделя нас и тях, е нашето потвърждение, че молитвата е задължителна“. Ако това са имали превид Аллах и Неговия Пратеник, тогава това щеше ясно да е посочено в Корана. Защото Аллах е казал (превод на значението):

„И ти низпослахме Ние Книгата за разяснение на всяко нещо и с напътствие и милост, и с радостна вест за мюсюлманите.“

[ал-Нахл,16:89]

„…с ясните знаци и писанията... И низпослахме на теб [о, Мухамад] Напомнянето [т.е Корана], за да обясниш на хората какво им е низпослано и за да размислят.“

[ал-Нахл,16:44]


2. Не е коректно да се обяснява причината, поради която Законодателя не е сторил фактор за определяне на кяфира, защото ако човек, който няма извинение за невежеството си отрича, че петте дневни молитви са задължителни, тогава той се смята за кяфир, независимо дали се моли или не. Ако човек отслужва петте дневни молитви, изпълнявайки всичките изисквания за молитва и прави всяко действие – фард и мустахаб, но отрича задължителността на молитвата без каквато и да било уважителна причина, тогава той е кяфир, дори и да не пренебрегва самата молитва. Оттук става ясно, че не е коректно тълкуването на текстовете за неотслужване на молитвата що се отнася до отричането на нейната задължителност. Вярното становище е, че ако човек, който пренебрегва молитвата е кяфир, който е извън лоното на Исляма, което ясно е показано в преданието в Сунан на Ибн Аби Хатим, разказано от ‘Убада ибн ал-Саамит р.а, който е казал: „Пратеника на Аллах с.а.с. ни призоваваше: „Не приписвайте съдружници на Аллах, не пренебрегвайте преднамерено молитвата, защото който нарочно пренебрегва молитвата изхвърля себе си от Исляма“. Още повече, ако разтълкуваме ахадиса за неотслужване на молитвата по отношение на отричането на задължителността й, няма определено място на молитвата, а правилото важи по равно за закят, поста (през Рамадан) иХадж – който пренебрегва някое от тези неща, отричайки, че са задължителни, е кяфир, ако няма извинителна причина за невежеството си.


Както някой, който не обръща внимание на молитвата, се смята за кяфир въз основа на доказателства от текстове и предания, също може да се обяви за кяфир и въз основа на анализ базиран на разсъждения. Как може човек да е вярващ, ако пренебрегва молитвата, която е стълб на Исляма и щом има аят и ахадиси, потикващи към отслужване на молитвата...и щом има аят и ахадиси, предупреждаващи срещу пренебрегването на молитвата...? Веднъж разбрал това човек не може да се нарече вярващ, щом не обръща внимание на молитвата.


Ако човек каже: не може ли да разтълкуваме случая на човек, пренебрегващ молитвата, като малък куфр (куфр ал-на’ма), а не като форма на голям куфр (куфр ал-милла), който изхвърля човека от лоното на Исляма? И да не тълкуваме случая като форма на Куфр Акбар (голям куфр), а по-прилича на определеното в хадиса: „Има две качества сред хората, които принадлежат на куфр: оклеветяване на произхода на хора и ридаене над умрелия“ и „Псуването на мюсюлманин е фиск (неморално действие) и набеждаването на някого за кяфир“ и др.?


Можем да кажем, че подобно обяснение не е правилно по няколко причини:

1. Пророкът с.а.с. е посочил молитвата като раздел между куфр и вярата, между вярващия и неверника. Нея е посочил като разделителна линия и двете неща са напълно различни и не се припокриват

2. Молитвата е стълб на исляма, така че когато човека я пренебрегва, той бива описан като кяфир, който излиза извън исляма, защото нарушава един от основните стълбове на исляма и това е различно от извършването на действие, присъщо на кяфир.

3. Има други текстове, които показват неверието на този, който пренебрегва молитвата е голям куфр, който изхвърля човека от Исляма и това, което се има превид тук под куфр, трябва да се тълкува според очевидното му значение.

4. В ахадсите куфр се описва по различен начин. По отношение на пренебрегването на молитвата Пророка с.а.с. е казал: „Между човек и ширк и куфр...“ – тук думата „куфр“ на оригинален Арабски се изписва с члена „ал“, който показва, че посоченото тук се отнася до същността на неверието. Това е разликата от други ахадиси, където куфр се споменава без определителен член или в глаголна форма, което показва, че това е част от куфр или че човека е невярващ, извършвайки това действие, но това не е абсолютен куфр, който изхвърля човек от Исляма,


Шейх ал-Ислам Ибн Таймийа е казал в книгата си Иктидаа’ ал-Сират ал-Мустакиин (стр. 70, ал-Сунан ал-Мухаммадийа), във връзка с хадиса на Пратеника на Аллах с.а.с.: „Има две качества, присъщи на куфр, които има сред хората...“. Фразата „присъщи на куфр“ означава, че тези две качества, които присъстват у хората, са качества на куфр, защото са от действията на куфр...Но не всеки, който има част от куфр е кяфир, поради това, че в сърцето си няма истински куфр. Подобно на това не всеки, който има част от вярата, не е истински вярващ, защото в сърцето си няма основната същност на вярата...“

Ясно е, че човек, който пренебрегва молитвата без причина, е кяфир, който е извън Исляма, въз основа на доказателствата. Това е и вярната гледна точка, според Имам Ахмад и е едно от двете мнения, предадени от Имам ал-Шафа’и, споменато от Ибн Катир в тафсира му на ая (превод на значението):

Но ги последваха поколения, които изоставиха молитвата и последваха страстите. Тях ще ги постигне изтребление, освен онези, които се покаят и вярват, и вършат праведни дела. Те ще влязат в Рая и с нищо не ще бъдат угнетени ...

[Марйам, 19:59-60]

Ибн ал-Кайим споменава в книгата си ал-Сала, че това е било една от двете гледни точки, предадени от ал-Шафа’и и това е, което ал-Таххаауи е предал лично от ал-Шафа’и.

Това е и гледната точка на повечето Асахаба, като в действителност много предават, че има съгласие сред Асахаба по този въпрос. ‘Абд-Аллах ибн Шакик е казал: „Сподвижниците на Пророка с.а.с. не смятаха, че пренебрегването на делата прави кяфир от човек, освен пренебрегването на молитвата“. Това се предава от ал-Тирмиди и ал-Хаким, който го е клсифицирал като сахих според условията (на ал-Бухари и Муслим). Искак ибн Раахауай, добре познат Имам, е казал: „Предадено е със сахих иснад от Пророка с.а.с, че този, който пренебрегва молитвата е кяфир“. Това също е гледната точка на учените от времето на Пророка с.а.с. до наши дни: че човек, който нарочно пренебрегва молитвата, без уважителна причина, докато времето на молитвата изтече, е кяфир. Ибн Хазм е казал, че това е предадено от ‘Умар, ‘Абд ал-Рахман ибн ‘Ауф, Му’аз ибн Джабал, Абу Хурайра и други от Асахаба. Той е казал: „Не знаем за противоположно на това мнение на Асахаба“. Ал-Мундири предава това от него в ал-Таргииб уа’л-Тархииб и прибавя повече имена на Асахаба: ‘Абд-Аллах ибн Мас’уд, ‘Абд-Аллах ибн ‘Аббас, Джабир ибн ‘Абд-Аллах и Абу’л-Дарда – Аллах да е доволен от всички тях. Той е казал: „освен от Асахаба, присъства също Ахмад ибн Ханбал, Исхак ибн Раахауай, ‘Абд-Аллах ибн ал-Мубарак, ал-Наха’и, ал-Хакам ибн ‘Утайба, Айуб ал-Сахтайани, Абу Дауд ал-Тайалиси, Абу Бакр ибн Аби Шайбан, Зухайр ибн Харб и други.

А Аллах знае най-добре.


Islam QA.com – Въпрос № 5208


За спрвака: Рисаала фи Хукм Таарик ал-Сала (Тема за правилата за човек, който пренебрегва молитвата) от Шайх Мухаммад ибн Салих ал-‘Утаймин.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации