DISCLAIMER

Ассаламу алейкум!
ИншаАллах да намирам всички посетители на блога в добро здравословно състояние и също такова на духа.

Последната дата, на която съм публикувала последния си пост тук, е било през 2017та година. Мсилех си дори да премахна част от преведените от мен публикации. Ще ви кажа защо и после ще уточня защо не съм го направила. Или поне засега.

Времето, в което живеем е толкова динамично! СубханАллах...Дори не само в обществения живот, дори в личните ни животи. Толкова неща преминават през тях всеки ден, а това значи и през нас самите. Но не това е така важното в случая. ВАжното е, че с Исляма на световно ниво, с именитите ни учени се случиха толкова неща. Все още се двоумя дали да използвам имена сеега или да изчакам малко...
Както и да е - учените, които питахме и чиито фатуи четяхме, повечето от тях се оказаха предатели. Няма друга дума. Предатели. Дори и преди съм се чудела на някои техни постановки, но съм си поставяла ограничението, че аз съм незнаещата, че съм недорасла да питам и поставям въпроси относно техни доводи...
А аз самата съм грешала в това! Трябвало е да питам, дори да съм незнаеща, на незнаещщия трябва да се посочи истината, нали?! А съм мълчала! Аллах да ми прости!
Дори когато прочетох във фатуа, че Земята е плоска, просто спрях да чета и превеждам от въпросния именит изтъкнат учен...

Признавам си грешката. Аллах да ми прости!

Не е само това. Другия фактор, поради който спрях да публикувам тук е, че се оказа, че борбата за преобръщане на истината, е започнала така отдавна, че неистините са буквално институционализирани. И сега, ако кажеш нещо против някой хадис, не само нещо, а нещо, подплатено с доводи, като нищо ще бъдещ изяден с парцалите...
Не едва ли не, а буквално Коранът остана само на дума и като знаме! Коранът! Коранът! Да викаме и да ни чуват колко сме вярващи!
А и тук имаше подобно на горното, с фатуите и предателите учени на 20ти век!
Спомням си преди години имаше дори публикация, която бе озаглавена "Фикха на Пророка е по-строг от фикха на Аллах"..

Нямам думи. Беше няколко години след приемането ми на Исляма и пак реших, че нещо не съм знаеща явно, но никак не разбирах! Ама как така има фикх на Пророка и фикх на АЛлах?!? Ами не е ли само един и ПРорока е не обикновен пророк, а Пророк на Аллах!

В статията бяха изредени разликите между "двата фикха". Например за наказването на доказана зина при Аллах е боя с камшик, а при Пророка с.а.с. е убиване с камъни!
Чудех се тогава "Ама защо така в малко над 600стр за толкова важно нещо Аллах не е споменал за убиване с камъни?!?" При условие, че дори коленето на животно не е позволено с тъп нощ или да се мъчи животно, та камо ли човек...И т.н. Чуденки, но защо съм мълчала?! Пусто му и недоверие към себе си!

ПРосто спрях за себе си да чета и да превеждам за блога. АЛхамдулиллах преведох по поръчка няколко книги, сега е в ход поредната, която моя син превежда, а аз редактирам.
Книги, които ВСЕКИ мюсюлманин трябва да прочете. ИншаАллах!
Със сигурност, иншаАЛлах, ще дам имената на книгите и авторите, Аллах да ги възнагради!

Хора, върнете се към Корана и не казвайте, че трябва да четете нешо повече за Исляма, освен Корана. Той за един живот не е достатъчен да се разучи, камо ли пък и недостатъчен! Бих казала, че живота не е достатъчен за Корана, а не Корана за живота ни...


Аллах да помага на всички ни да сме на Правия път, да ни закриля и да ни помага в доброто!

Ассаламу алейкум!

За карикатурното изкуство и Коранът

Източник Ислямът в Чепинци

Автор д-р Ариф Абдуллах

Карикатурната дейност е изкуство. Изкуството е способност, разкриваща интелектуалното чудо, сътворено от Бог в човека. Чрез изкуството и знанието, човек развива най-ценното в себе си – своя интелект, който Бог е сътворил, за да бъде пазител на мъдростта и смирението, и да отблъсква насилието и проливането на невинна кръв.

Значителна част от кораничното съдържание е базирано на пъстра художествена илюстрация. Резултатът от делата, които са подплатени с користни цели, е изобразен в Корана като носена от пустинните ветрове пепел. Опитът на човек да надделее над Бог е илюстриран със стремежа на човек да угаси сиянието на земята и небесата, духайки с уста. А този, който не се възползва от знанието, е представен като магаре, натоварено със свитъци.

Тези и много други примери ясно показват, че Коранът не е лишен от сатиричен похват и в този смисъл представя богат изворов материал за карикатурното изкуство. Но отличителното в кораничния сатиричен подход е, че той не персонализира злото, грозното и неполезното, а го бичува персонифицирано в чертите на поведението. Целта на Корана не е да осмее дадена личност, а да трансформира злото в добро у човека. Това е съвършенно чувство за усет и съзнание черти, характерни за изкуството.

Ето защо дори осмиването на враждебността и агресията, персонализирани в образа на някои от световните диктатори, за които историята и човечеството не са в разногласие, няма да бъде нормативно прието в Исляма, защото не самата личност, а чертите на лошото поведение трябва да бъдат иронизирани. Тогава как би могла да се персонализира враждебността и агресията в образа на Божий пратеник, нравствен пример за милиард и половина мюсюлмани, и уважавана личност от по-голямата част немюсюлмани по света, според класификацията на американския изследовател Майкъл Харт, който определя пророка Мухаммед за най-влиятелната личност в човешката история.

Следователно подобна персонализация напуска границите на изкуството, тъй като губи чувството за усещане и съзнание. Това не е изкуство. Изкуството е изтънченост и висок нюх. То не е и свобода на словото, защото свободата на словото е да сближава и помирява, а не да сее раздори и омраза.

Свободата на словото трябва да изтрива злото от историческата междурелигиозна памет и да обуславя сътрудничество в праведността и справедливостта. В исторически план Коранът посочва, че нагласите за сътрудничество между пред-ислямските араби съществували, но без да се ограничават в рамката на праведността и доброто, тъй като орбитата на техния живот се трасирала от кръвната връзка помежду им. Тяхното сътрудничество се базирало на племенна егоцентричност, черта, с която се храктеризирал бедуинския социум. Егоцентричният бедуински манталитет не позволявал на времето да лекува историческите рани, а ги правел да горят отвътре. Изворите представят информация за Бесус, арабска междуплеменна война, продължила четирийсет години.

В този исторически контекст, където различните групи се борели и встъпвали в сътрудничество само за да си върнат исторически нараненото достойнство, дори това да бъде за сметка на общото благоденствие, Коранът трансформира тези негативни нагласи в благоразумие, посочвайки че историческите конфликти не трябва да бъдат причина за престъпване в настоящето: „И да не ви вкарва в грях омразата на някои хора, че са ви възпрели от Свещената джамия, та да престъпите!” (Коран, Трапезата 5: 2).
Години след този исторически конфликт, Коранът насочва вниманието в мединското мултирелигиозно общество към тази непозната за номадския манталитет уравновесеност и мъдрост, разкриваща, че опазването от грях и престъпване е по-достойно от търсенето на отмъщение за историческия гнет.

Тази сдържаност и търпение пред историческия гнет не е безразличие към историческите събития, а стремеж към помиряване на историята с настоящето. Затова веднага след кораничното наставление да не се обременява съзнанието и обществото с исторически конфликти, следва императивът за взаимно сътрудничество в праведността:„И си помагайте един другиму в праведността и богобоязливостта, а не си помагайте в греха и враждебността!” (Коран, Трапезата 5: 2). Така, взаимното сътрудничество за изграждане на праведно и добродетелно общество се поставя от Корана като висша цел, реализацията на която не трябва да се възпрепятства от историческото минало.

Разбра ли някой какво се случи в Пазарджик?

През 2012 в Пазарджик започна процес срещу 13 имами. Сега съдът обяви присъдите. На обществото обаче не му е ясно какво точно се случи, а това увеличи недоверието, коментира заместник-главният мюфтия Бирали Мюмюн.

2012-та: протест срещу процеса в Пазарджик

Близо година и половина след началото на процеса, Пазарджишкият окръжен съд осъди на първа инстанция 13-те имами за проповядване на "антидемократична идеология - противопоставяне на принципите за демокрация, разделение на властите, либерализъм, държавност и върховенство на закона, основни човешки права, като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода, чрез проповядване идеологията на салафитското направление на исляма и налагане на шериатската държава". Единият от тях получи ефективна присъда, двама - условни присъди, а на десетима са наложени глоби.

Главното мюфтийство нееднократно е заявявало, че не приема обвиненията срещу имамите. "Остана съмнението за справедливост", коментира зам.-главният мюфтия Бирали Мюмюн, който е теолог по образование. Според него обществото така и не е разбрало каква точно е вината на осъдените, защото "проповядване на недемократични идеи" било твърде общо.

"Всяка религия проповядва идеи, които могат да не се впишат в демократичните устои, но въпреки това хората могат да живеят в демократична страна", убеден е зам.-главният мюфтия. Той открива неяснота в закона, защото всеки можел да тълкува по различен начин какво е това "да говориш против държавата". "Ако един човек застане и каже "Не гласувайте", законът забранява ли му това? Ще кажем, че това е негово мнение. Но ако един човек изкаже същата мисъл и е религиозно обвързан, същото това изказване вече се приема с друг смисъл", казва Бирали Мюмюн.

Бирали Мюмюн

Парите и организацията

Най-широко тиражирани в медиите бяха обвиненията, че имамите са получавали финансиране от нерегистрираната в България саудитска организация "Ал Уакф ал Ислями". "Представители на тази фондация са помагали. В началото на демокрацията от различни места идваха помощи за мюсюлманите и хората ги приемаха, защото трябваше да възстановяват храмовете си и да обучават децата си", твърди зам.-главният мюфтия. Защо обаче точно тези 13 имами са избрани сред много други и защо те са "пакетирани" в един процес, след като някои от тях дори не се познавали помежду си преди делото? "Всички мюсюлмани знаят, че тази организация е помагала на много джамии. Това означава ли, че навсякъде са прокарвали такива идеи?", пита се в тази връзка г-н Мюмюн.

Днес зам.-главният мюфтия отчита, че липсата на прозрачност създава въпросителни по темата, но в същото време законът позволява получаването на помощи. "Това е задача за вероизповеданието да бъде прозрачно, но няма забрана за получаване на дарения отвън – въпросът е да са ясни и да се вижда къде отиват", казва той. От друга страна Бирали Мюмюн очаква и повече яснота в закона. "Законодателят не може да влезе там, където става дума за избор на религия. Не може да каже "Няма да се молите пет пъти, а по три пъти на ден". Но законодателят може да даде рамки доколко конкретно поведение е опасно за обществото и да се инкриминира поведението на личността без да обобщаваме, че едно течение е радикално или не е радикално", смята Бирали Мюмюн. Според него в противен случай всеки, който по някакъв начин е свързан с тази общност, става потенциален престъпник. В тази връзка той припомня коментираната по време на делото тема за жените и забрадките. "Един имам казал на жените да се покрият. Той не може да каже друго, защото така е в религията, но може да бъде държан за отговорен как точно го казва – ако има принуда или насилие, тогава да носи отговорност, но не и само защото ги призовава да се покрият", коментира Мюмюн.

По време на процеса срещу имамите

Какъв е резултатът от делото?

По време на заседанията пред съда се събираха две групи – привърженици на един от осъдените от ромския квартал на Пазарджик и протестиращи, които настояваха за наказания. От едната страна мъжете бяха с дълги бради, а жените – с черни бурки, от другата страна стояха националисти и футболни агитки. Според Бирали Мюмюн и двете неща представляват крайности, които по-скоро провокират, отколкото помагат за изясняването на историята. "Ако обществото реагира по един от тези два начина, това означава, че то не е много по-различно от тези два антипода", коментира той.

А какъв е резултатът от процеса? Той може да бъде описан с една дума: недоверие. То вече е нараснало както сред мюсюлманската общност, така и извън нея, защото "на обществото не му е ясно какво точно се е случило", казва зам.-главният мюфтия. А дали службите за сигурност са достатъчно подготвени, за да различат наистина опасното от непознатото? Позицията на Бирали Мюмюн по този въпрос е, че най-важното е всеки случай да се разглежда поотделно и да бъде инкриминирано поведението на човек, а не определено течение. "Не можем да спрем различните течения в религията. Демокрацията не ни позволява това нещо. Но можем да дадем точни рамки на едно такова радикално поведение и да не се стряскаме от дългата брада, защото тя присъства не само в исляма, но и в християнството", казва той.

Около процеса в Пазарджик медиите наложиха израза "радикален ислям", въпреки че точно това понятие не присъства в присъдите. Неуспешни останаха и опитите на Главното мюфтийство по време на процеса да наложи своята позиция, а тя гласи: "Такова словосъчетание няма своята научност". За Бирали Мюмюн публиката в крайна сметка е запомнила, че "това е нещо лошо, че е свързано с исляма и всеки, който е мюсюлманин, може да бъде такъв човек". "И какъв извод си правят хората? Трябва да се пазим от мюсюлманите, защото те носят нещо лошо", коментира зам.-главният мюфтия Бирали Мюмюн.

DW.DE

Кое разрушава Исляма

Зияд Ибн Худайр е разказал: 

“Веднъж Умар Ибн ал-Хаттаб ме попита: 

“Знаеш ли, кое разрушава Исляма?” 

Аз отговорих: 

“Не”.

Той каза: 

“Разрушават го грешките на учените, споровете на лицемерите за Книгата на Аллах и решения, вкарващи в заблуждение имамите”. 

Сведено от ад-Дарими 1/71.

Да се влюбиш

 

В името на Аллах Всемилостивия Милосърдния  

Аллах да го благослови и с мир да го дари

Слава на Аллах, при когото търсим помощ и опрощение. Търсим убежище при Него от злото в душите ни и лошите постъпки. 
Когото Аллах напъти, никой не ще го заблуди и когото Аллах отхвърли, никой не ще го напъти. 
Свидетелствам че няма друг бог освен Алах и свидетелствам, че Мухаммад е Негов раб и Пратеник.

  

Бисмиллах уа Алхамдулиллах уа-с-Салату уа-с-Салам 'aлa Расулиллах

Ассаламу алейкум уа рахматуллах уа баракатух

 


Да се влюбиш

автор Amatullah Kareem

Бях типичния тийнейджър, който вярва във всичко, което кажат приятелите. Растях сред приказки, а в тях винаги имаше красив принц, влюбен в принцесата, живеейки щастливо с нея до края на дните си. Гледах Снежанка и Пепеляшка, в които главното беше влюбването и това да имаш добър живот. 
И живеех, вярвайки, че това е истинско. Затова сме тук - да намерим перфектната ни двойка, за да живеем щастливо.

На деня на свети Валентин приятелите обсъждат разни тайни любовни истории, получените картички и подаръчета, цветя от таен обожател, съобщения и обещания за дълга любов. Който си няма, ще чака до другата година. Всички усещахме принудата да се влюбим поне един път или трябваше да се изправим пред принудата да нямаме нищо "вълнуващо" в живота си. Е, повечето от нас се поддаваха на този натиск.

И така до един ден, в който се събудих. Да, събудих се и излязох от фалша и осъзнах, че реалността е далеч по-ярка, блестяща и трайна, отколкото тази нейна целулоидна версия. Културата на романтиката, обхванала сърцата ни, беше начин да бъдем държани далеч от действителността. 

По ирония на съдбата същото се случи в една книга. Но не беше като книгите, които бях чела до този момент. Говореше по начин, по който ме побиваха тръпки, накара ме да плача, сякаш сърцето ми се пръскаше, все едно думите не идваха от книга, а се забиваха дълбоко в душата ми. Това беше Книгата на Аллах, моя Създател. По-силна от всички фантазии, в които се бях оковала. Счупих ги всичките и най-сетне се освободих. 

Днес аз не обичам деня на свети Валентин и не защото е не-Ислямски, някакъв нововъведен празник и похотлив при това. А защото е част от културата на страстните желания, предала всички ни. Създала погрешни впечатления, образи и представи в мозъците ни, дрогирала ни с най-сладките лекарства на романтиката и накарала ни да забравим защо сме тук, на този свят. 

Toчно като във филмите героят е на мисия да спаси света и трябва да отиде на планета, за да разбие враговете и да извлече безценна животоспасяваща отвара. Но враговете имат смъртоносно оръжие - илюзията. Показват му красиво място, пълно с жени на мечтите и той напълно забравя за мисията си.

Планетата е пълна с изкушения и илюзии, всичко е според най-съкровените му желания. Той губи всякаква представа за времето, дори забравя факта, че света ще изчезне и всичко губи значение за него. Пропаднал във въображаем свят, той забравя целта си и губи всичко.

Именно това прави най-големия ни враг. Мами умовете ни да мислят, че изображенията, които виждаме по телевизията или лъскавите списания, са достижими, горещите мигове на свети Валентин са много желани, романтиката в сърцераздирателните филми е нещо велико и  трябва да имаме огромно количество забава в живота си, защото това е, което ще ни направи щастливи. 

Докато часовникът тиктака, Шейтанът отнема живота ни, преди да сме направили нещо продуктивно с него. Кара ни да забравим защо сме тук, на този свят и мисията ни става подобно на онзи космически герой. Какво би могло да бъде по-лошо от това, защото то значи, че можем да загубим битката.  Раменете ни се отпускат и избираме да гледаме "риалити шоута", докато истинския живот отлита.

Ето защо в Корана се говори за бъдещето: 

[Лицемерите] ще кажат на вярващите: “Не бяхме ли с вас?” Ще кажат [вярващите]: “Да, наистина, ала ви изкусиха вашите души и дебнехте, и се съмнявахте, и ви подмамиха вашите мечти, докато се яви повелята на Аллах. Измамникът [сатана] ви измами за Аллах.”

(Коран, 57:14)

Благодаря на АЛлах, че Той ми даде истински съпруг, който ме научи на истинското значение на любовта и грижата заради Аллах. Този вид любов надхвърля всички граници на времето и пространството, продължава дори и след смъртта, в Отвъдния живот. 

  

източник LoveIslam

"Добрите мюсюлмани не мислят за секс!" - част 1

Непрекъснато чувах думите:
“да не говорим за секс!”

Автор Umm Zakiyyah

Писател на свободна пракитка от САЩ

Източник OnIslam.net

Превод и редакция Милена Борисова-Иршад

“Няма да повярвате какво се случи!” - влизайки в стаята на персонала възкликна една асистент учителка, по-възрастна от мен, емигрант в Америка от населена главно от Мюсюлмани държава.

Останалите колеги и аз се усмихнахме, очаквайки да сподели някоя комична история между учител и ученици.

"Учителят попита второкласничките какви искат да станат, като пораснат" - обясни асистент-учителката и отпускайки се на стола продължи - "И момичетата - една по една, говореха за бъдещето си".

Кикотехме се в очакване някое дете да е казало нещо неочаквано за учителя си.

"Някои казаха - лекари, други - медицински сестри, дори пожарникари...И тогава едно момиче каза - майка!

Тих смях се разнесе сред нас: "Ау, маша'Аллах!", казах аз, усмихвайки се: "Но това е толкова сладко!" 

Другите учители добавиха разни поздравления в същия дух.

"Сладко?!" - възкликна високо асистент-учителката, гледайки ме - веждите й се бяха вдигнали до косата. 

Усмивката ми се стопи, срещайки погледа й и се зачудих какво толкова грешно съм казал. "Да", отговорих, мислейки, че тя може да не ме е разбрала. "Наистина е много сладко, че тя иска да стане майка". 

"Не!", отсече колежката: "Това не е сладко, а отвратително!"

Настъпи дълбока тишина - дори тези, които не участваха в разговора спряха да говорят и се обърнаха към нас. 

"Ако тя иска да бъде майка, когато порасне" - каза асистент-учителката с отвращение в гласа - "по цял ден ще си мисли само за секс!"

Въпреки че от горната дискусия минаха около 10 години, помня разговора в учителската стая така, все едно се случи вчера, как не само аз, а и други колеги се опитвахме да обясним на учителката, че желанието да бъде майка няма нищо общо със секса, но жената настояваше: бедното малко момиченце е повредено от "Американското мислене", че мечтите за бъдещето са фантазии, свързани със секс, но тъй като е малка, в главата си ги реализира като да стане майка в реалния живот.

Тогава бях безмълвен - дали тази жена наистина си мислеше, че искреното и невинно желание на едно 7-8 годишно момиченце да стане майка, е нещо различно от възхищението към собствената си майка?!

"Да" - каза ми асистент учителката в края на разговора - "Или имате хайа' (скромности или чувство за срам) или нямате".

Изгледах я невярващо. Все едно прочете мислите ми. 

"Ако нямате хайиа'", каза тя, "няма начин да разберете откъде идвам".

Останах с отворена уста, въпреки че дори някои от учителките, родом от страната на колежката, се обадиха в несъгласие с нея. 

Тя само равнодушно сви рамене: "Това е проблема на Американците - нямат хайа'".

"Ня можеш да говориш така!" - протестираха някои колеги.

"О, така ли?" - отговори тя - гласът й подсказваше, че тя ще ни докаже, че всички Американци нямаме никакво чувство за срам или скромност. 

"Имаше една Мюсюлманка-Американка", каза асистент учителката. "И когато беше бременна, тя просто каза на децата си!"

Някои от нас се засмяха на абсурдната гледна точка на учителката.

"И знаете ли какво направи" - запита ни - тонът й подсказваше, че със сигурност ще ни даде да се разберем. "Накара децата си да докоснат стомаха й и да почувстват движенията на бебето!"

Отново настана тишина в стаята. Тази жена сериозно ли говореше?

"И какво не е наред?" - попитах.

“Ами сега детето ще си мисли за това как родителите му правят секс!”

Нека не говорим за секс

Излязох като замаян. Не можех да проумея какви културни и лични причини могат да доведат човек до състояние на обсебеност за стоене надалеч от темата за секс и то толкова много, че да го откриваш на места, където изобщо го няма и след това да си представяш, че фобията ти от секса е олицетворение на скромност и Ислямска духовност. 

"Аз съм си истински, натурален Американец" - казах на жената - "и повечето от роднините ми са Християни. Когато бях в държавно училище видях и чух какви ли не неуместни неща. Но ви казвам, че никога в живота си не съм чувал за Американското мислене на малко момиченце да стане майка или родителите му да съобщават на детето си за очаквано бебе и това да има изобщо нещо общо със секса!"

Поклатих глава: "Ако има нещо, то показва сам доколко твоята култура е обсебена от секса".

Как се стигна до тук?

Иска ми се да кажа, че разговорът с асистент учителката беше последния път, в който чух да се свърже Ислямската скромност с пълния отказ от дискусия за секс. Но не беше...
Чувах "нека не говорим за секса" толкова често, че в един момент имах чувството, че никога не чух да се говори толкова за секс, колкото от "анти-секс" Мюсюлмански кръгове. В Ислямските класове, Фатауите, дискусии за женското облекло - наречете го както искате - но тези Мюсюлмани не можеха да се наситят да обясняват как не трябва да се говори за секс - което, разбира се, не означава, че те мислят повече по въпроса, отколкото средностатистическия човек.

Аз самият не взех участие и изоставих някои Мюсюлмански класове и Ислямски събирания, за да се предпазя от това, от което толкова се страхувах - заразяване с изопачено и покварено безсрамно и неуместно разсъждаване в името на "Ислямското благоприличие".

"Боже мой! Че кой мисли за такива неща?!" - често се улавях да казвам тези думи, след като чуех за поредния начин, по който Мюсюлманите трябвало да се държат или обличат, само и само да предотвратят мислите за секс у другите.

Как стигнахме до тук?

Само Аллах знае.
Но опита ми в различни Мюсюлмански култури и общности в Америка и чужбина, ми дават поглед върху случващото се в Уммата - как тя се отнася с онази красива благословия, която Аллах е дал на съпрузите под формата на секс и интимност... 

Очаквайте част 2.

Umm Zakiyyah е международно приет автор на трилогията If I Should Speak, новелите Realities of Submission и Hearts We Lost. Към днешна дата, под името Ruby Moore, тя пише юношески истории.

Женитбата на сина на Халиф 'Умар

abdullahbros.com

Както и друг път, така и тази нощ Халиф 'Умар, заедно с Ибн Аббас, тръгнали да обиколят града, за да видят състоянието на хората. Минавали от квартал в квартал. Стигнали до място, населено с бедни хора и минавайки покрай малка къщичка, чули шепот. Заслушали се - майката увещавала дъщеря си да разредят млякото, защото количеството тези дни било много малко, разказвала, че когато била млада и продавала мляко, го разреждала с вода и съветвала дъщеря си и сега да направи същото.

Момичето казало: "Разреждала си мляко когато не си била мюсюлманка - сега си мюсюлманка и няма да примесваме млякото!" Майката казала, че Ислямът не й пречи да разредят млякото. Дъщерята казала: "Забрави ли какво нареди Халифът? Той забрани млякото да бъде разреждано". Майката отговорила: "Но Халифът ни забрави - ние сме толкова бедни - как да си набавим хляб, ако не разредим млякото?" Дъщерята попитала: "Такъв хляб ще бъде непозволен, а аз като мюсюлманка няма да направя нещо срещу заповедта на Халифа или да мамя други мюсюлмани".

Майката казала: "Но Халифът или негови служители няма да видят какво правим. Дъще, ти си дете - легни си сега, а утре сутрин аз сама ще разредя млякото вместо теб". Дъщерята отказала да съдейства на майка си и отговорила: "Халифът може и да не е тук да види дали се спазва заповедта му. Моята съвест е моя Халиф. Можеш да избягаш от Халифа и служителите му, но как ще избягаш от Аллах и съвестта си." Тук и майката не отговорила. Къщата затихнала...

На следващия ден Халиф 'Умар изпратил човек да поръча мляко от момичето - млякото било чисто, неразредено. Халифът се обърнал към сподвижниците и казал: "Момичето запази решимостта си въпреки увещанията на майката. Заслужава награда - какво да й дадем?" "Може би да й дадем някакви пари?" предложил ибн Аббас. Халиф 'Умар отговорил: "Такова момиче ще стане чудесна майка. Нейната цена не е в няколко монети, а се измерва в много по-голям мащаб. Ще й предложа най-високата награда като дар, а това ще бъде и в най-добър интерес за нацията". 

Халифът повикал майката и дъщерята в дома си - майката треперела, когато застанала срещу него, но момичето гледало спокойно и твърдо. Била красива и някаква особена гордост се излъчвала от нея. 

Халифът им разказал какво е чул предишната вечер и добавил, че няма да наказва майката заради дъщерята. Тогава се обърнал към момичето: "Ислямът се нуждае от дъщери като теб и като Халиф на Исляма на мен се пада задължението да те възнаградя като собствена дъщеря". 

'Умар повикал синовете си и им казал: "Тук има един скъпоценен камък, едно момиче, която ще стане велика майка. Искам един от вас да вземе тази жена за съпруга. Не знам по-добра невеста от това момиче". 

Абдуллах и Абдуррахман - по-големите синове на Халифа вече бяха женени. Асим - третия син, беше неженен и той поиска да се ожени за момичето. 

От този брак се роди дъщерята Имм Асим, която станала майка на Умар бин Абдул Азиз - избран за Халиф и служил през периода 717-720г. Докато другите Халифи от династията на Омаядите живеели в разкош, Халиф Умар бин Абдул Азиз живеел и работел следвайки стъпките на втория Халиф на Исляма - неговия дядо 'Умар.

Казано е, че ако някога е имал облагородни Халифи след първите четирима Хулафа Рашидун, това е бил само Халиф Умар бин Абдул Азиз. 

Той наследил благородните качества на чудното момиче, което се омъжило за сина на Халиф 'Умар - този Халиф 'Умар Фарук, който имал очи да различи благородния характер и достойнства на едно бедно момиче. 

source  Islampeace

За храненето и отказа от храна

Четейки разни статии, попаднах на презентация на нова книга, с набързо станала популярна идея за нов тип хранене, т.е. диета. 

снимка USC Muslim Health Students Association

Зачетох се и веднага започнах да мисля от гледната точка на човек-мюсюлманин, който пости (връзката е и с идващия Рамадан).
Спомних си и материалът, който публикувах, за това, което се случва с тялото ни по време на Рамадан. Всъщност да, повечето хора винаги казват - о, поста (гладуването) не е проблем, важното е състоянието на душата...
Безспорно! 
Но не е цялата истина, а тя е съвсем човешка. Т.е. - постим, за да достигнем определени духовни висоти, но всеки се замисля как ще успее да издържи дългия ден без храна и вода, особено в горещото време. Малко болните дори правят различни уговорки....С Аллах уговорки няма. Тук не иде реч за наистина болните хора, дори не и за бременните - макар бременността да не е заболяване - но те си знаят по-добре от мн.
И точно затова и пиша, заради притесняващите. За да разберат, че да - първия, дори втория ден на Рамадан, вероятно ще се почувстват не много добре - свикнали са да се хранят редовно, да пият вода, може да ги заболи и глава, да им се завие свят. 
Но това са неразположения, които преминават. Човек обикновено може да страда и от липсата на кофеин - дори болки в мускулите, напрежение, световъртеж и т.н...Но трябва да ви кажа, че когато постите Ислямските пости - без вода, тогава - не знам причината, но е пълната истина - организмът не си търси липсващия кофеин...! Невероятно е, но е факт.
Сега ще дам линк към материала за случващото се с организма ни по време на пости. За съдържанието и истинността на информацията, можете да отсъдите и по цитата от книгата, която споменах в началото - тя е иначе с типично заглавие на книга за диети, но информацията в нея е много интересна, а идеята е сякаш заимствана от Исляма. Името е "Чудото, наречено The Fast Diet или диетата 5:2” на д-р Майкъл Мозли. 

ДА напомня, че в Исляма освен задължителния пост през Рамадан, има допълнителен доброволен пост в два дни от седмицата (понеделник и четвъртък :)
Ето и материалът, наречен Какво се случва с тялото ни през Рамадан


от книгата на д-р Майкъл Мозли 

Онова, което не ни убива, ни прави по силни

Няколко различни изследвания ме вдъхновиха по свой собствен начин, но онова, което изпъква сред тях, е направеното от доктор Марк Матсън от Националния институт по стареене в Бетезда, Мериленд. Преди няколко години той и Едуард Калабрезе публикуваха статия в списание "Ню Сайънтист". Заглавието й "Кога умереното количество отрова е добро за вас" наистина ме накара да седна и да се замисля. "Кога умереното количество отрова е добро за вас" е цветист начин да бъде описана теорията за хормезиса – идеята, че когато хората или всъщност всички живи същества са изложени на стрес или токсини, това може да ги закали. Хормезисът не е просто вариант на "Присъедини се към армията и ще се превърнеш в мъж"; вече представлява утвърдено биологично обяснение за това как действат нещата на клетъчно ниво.

Вземете за пример нещо така просто като физическите упражнения. Когато тичате или работите с уреди в залата, онова, което всъщност вършите, е да наранявате мускулите си, причинявайки малки разкъсвания. Ако не се пресилите до крайност, тялото реагира, като се възстановява и в процеса на възстановяване прави мускулите по-силни. Зеленчуците са друг пример. Всички знаем, че трябва да консумираме много плодове и зеленчуци, защото те са пълни с антиоксиданти, а антиоксидантите са добри, защото преборват бродещите из организма и причиняващите щети така опасни свободни радикали.

Проблемът с това широко познато обяснение за действието на плодовете и зеленчуците е, че то е почти изцяло погрешно или поне непълно. Нивата на антиоксиданти в плодовете и зеленчуците са твърде ниски, за да предизвикат сериозен ефект, което те очевидно правят. В допълнение към това опитите да бъдат извлечени антиоксиданти от растенията и после да бъдат давани на хората в концентрирана форма като подсилваща здравето добавка, се оказаха неубедителни след тестове в дългосрочен план. Няма съмнение, че когато си набавите бетакаротин чрез морковите, той е добър за вас. Когато обаче бетакаротинът беше извлечен от морков и предоставен като добавка на пациенти, болни от рак, се оказа, че това всъщност влошава състоянието им. Бихме могли да получим идея за напълно различното действие на зеленчуците, ако помислим за тях през призмата на хормезиса.

Обърнете внимание на този очевиден парадокс: в природата горчивият вкус често е свързван с отрова, с нещо, което трябва да бъде избягвано. Растенията произвеждат широк диапазон от така наречените фитохимикали и някои от тях действат като естествени пестициди, за да спират бозайниците като нас да ги ядат. Фактът, че имат горчив вкус, е ясен предупредителен сигнал: "стой настрана". Значи, налице е добра причина, свързана с еволюцията ни, поради която не би трябвало да харесваме и консумираме горчиви храни. В същото време обаче някои зеленчуци като зелето, карфиола, броколито и други представители на семейство "Брасика" са толкова горчиви, че дори като възрастни на много от нас ни е трудно да ги харесаме. Решението на този парадокс е, че тези зеленчуци са горчиви на вкус, защото съдържат потенциално отровни вещества. Причината, по която не ни нанасят увреждания, е, че те присъстват в зеленчуците в много малки количества, които не са токсични. Вместо това активират реакция на стрес и задействат гените, които защитават и възстановяват.

Ограничаване в храненето и хормезис

Веднъж започнете ли да гледате на света по този начин, ще установите, че много начинания, които в началото намираме за неприятни – консумирането на горчиви зеленчуци, тичането, периодичното ограничаване на калорийния прием, – всъщност далеч не са опасни. Самото предизвикателство е част от облагите, които бихме получили. Фактът, че продължителното гладуване очевидно е много лошо за вас, не означава, че кратки периоди на ограничаване на храненето трябва да са поне мъничко лоши за вас. В действителност е точно обратното. Това ми беше разяснено нагледно от доктор Валтер Лонго, директор на Института по дълголетие към Университета на Южна Каролина. Основната му работа се състои в изследване на причините за остаряването и по-точно върху методи за намаляване риска от появата на заболявания, свързани със стареенето като рак и диабет.

Отидох да се срещна с Валтер не само защото е експерт на световно ниво, но също така защото той така любезно се съгласи да бъде мой наставник и партньор в ограничаването на калории, да ме окуражи и преведе в моя първи опит в тази област. Валтер не само е прочувал периодичното ограничаване в храненето в продължение на години, но също така е ревностен негов последовател.

Начинът му на живот е съобразен с научните му схващания, а бедната му на протеини и богата на зеленчуци диета е същата като на баба му и дядо му в Южна Италия. Вероятно неслучайно баба му и дядо му живеят в регион на Италия, който може да се похвали с голям брой дълголетници. Освен че спазва своята относително строга диета, Валтер пропуска обяда, за да поддържа теглото си ниско. Освен това на приблизително шест месеца прави продължително въздържане от храна, траещо няколко дни.

Висок, слаб, енергичен и италианец, той представлява наистина добро рекламно лице за бъдещите последователи на периодичното ограничение в храненето. Основната причина, поради която е така ентусиазиран във връзка с темата, е тази, че проучването му, както и други подобни на неговото, демонстрира огромен обхват от ползи за здравето, които бихте могли да извлечете от периодичното ограничаване в храненето. Карането без храна дори за кратки периоди от време задейства множество така наречени гени на възстановяването, които, както вече обясних, могат да предоставят дългосрочни плюсове. "Налице са много предварителни доказателства, предполагащи, че периодичното ограничаване на калории може да предизвика дълготрайни промени, които биха спомогнали за предотвратяване на стареенето и появата на болести", каза ми той. "Вземи който и да било човек, сложи го на режим на въздържане от храна и след двадесет и четири часа вече са настъпили коренни промени. И дори да вземеш комбинация от лекарства, много ефикасни лекарства, никога дори няма да доближиш ефекта от ограничаването в храненето. Предимството му е, че е така добре координирано."

Налице са много предварителни доказателства, предполагащи, че периодичното ограничаване на калории може да предизвика дълготрайни промени, които биха спомогнали за предотвратяване на стареенето и появата на болести. Повечето дългосрочни проучвания на ползите от ограничаване в храненето са правени върху гризачи. Те ни дават важен поглед върху молекулярните механизми, съпътстващи ограничения прием на храна. В едно ранно изследване от 1945 година плъхове били подложени на ограничаване за един на четири дни, после за един на три дни и накрая през ден. Учените установили, че плъховете, поставени на ограничения, живели по-дълго от контролната група.

Също така станало ясно, че макар периодически да получавали ограничен брой калории, плъховете, поставени на диета, не забавили растежа си. Оттогава насам множество проучвания са потвърдили поне при гризачи значимостта на ограничаването в храненето. Но защо помага то? Какъв е механизмът? Валтер разполага в наличност със създадени по генетичен път мишки, известни като мишки джуджета, или мишки със синдром на Ларон, които беше нетърпелив да ми покаже. Тези мишки, макар и малки, държат рекорда за увеличена продължителност на живота при бозайници. С други думи, живеят смайващо дълго време.

Обикновената мишка не живее толкова дълго, може би общо две години. Мишките Ларон живеят приблизително два пъти повече, в повечето случаи повече от четири години, когато броят на приеманите от тях калории е ограничен. При хората това би означавало да достигнат почти сто и седемдесет годишна възраст. Смайващото при мишките Ларон е не само колко дълго живеят, но и фактът, че остават в добро здраве през по-голяма част от така продължителното си съществуване.

Просто нямат склонност към развиване на диабет или рак и когато умрат, в почти всички случаи смъртта им настъпва по естествени причини. Валтер ми обясни, че по време на аутопсия често е невъзможно да бъде открита причината. Организмът на мишките изглежда непокътнат. Причината, поради която тези мишки са толкова малки и така дълголетни, е, че те са генетично програмирани да не реагират на хормон, наречен "инсулиноподобен растежен фактор 1" (IGF  –  1). IGF  –  1, както подсказва името му, допринася за растежа на почти всяка клетка в тялото. С други думи, държи клетките ни в постоянно активно състояние. Докато сте млади и още растете, нужно ви е адекватно ниво на IGF – 1 и на други фактори, свързани с растежа, но високото му ниво в по-късна възраст води до ускорено стареене и рак. Както се изразява Валтер, това е все едно да шофирате непрестанно с педал на газта, натиснат до дупка, и да очаквате колата да се представя отлично през цялото време. "Представи си, че вместо да караш колата си на сервиз, за да бъдат сменени различни части, ти шофираш ли, шофираш наоколо непрекъснато. Е, тя, разбира се, в крайна сметка ще се повреди."

Валтер е фокусирал работата си върху откриването на начин да продължаваме напред възможно най-активно и бързо, докато се наслаждаваме на живота. Според него отговорът се крие в периодично ограничаване в храненето. Защото един от методите, по който действа то, е да намали количеството IGF – 1, произвеждано от организма ви. Доказателство, че IGF – 1 играе ключова роля при възникването на много заболявания, появяващи се с напредването на възрастта, е предлагано не само от мишките Ларон, но и от хора. През последните седем години Валтер изучава група жители на Еквадор, страдащи от генетично заболяване, наречено синдром на Ларон. Това състояние е изключително рядко срещано и засегнатите от него наброяват едва 350 в целия свят.

При хората със синдром на Ларон рецепторът за хормона на растежа е мутирал и нивата на IGF – 1 са много ниски. Генетично създадените мишки Ларон страдат от същия тип мутация. Хората със синдром на Ларон обикновено са извънредно ниски; много от тях са с ръст по-малък от сто и двадесет сантиметра. Най-изненадващото при тези, наблюдавани от Валтер, обаче е, че и те като мишките не страдат от общоразпространени заболявания като диабет и рак. Всъщност Валтер казва, че макар да са изследвани в продължение на години, той не се е сблъскал със случай на починал от рак. В същото време техните роднини, които живеят в едно и също домакинство с тях, но нямат синдром на Ларон, боледуват от рак.

Али Хайраддин и обвиняеми по делото в Пазарджик – пряко включване от новата джамия в града.

Али Хайраддин и обвиняеми по делото в Пазарджик – пряко включване от новата джамия в града. 

Коментар на предаването...Мдам...Бяха след "експерта" Алекси Алексиев...И така е в България - каже ли се за някого, че е експерт, му се вярва безусловно. Карбовски си е чист  българин. 
Задаваше въпроси, на които очакваше да се отговаря с ДА или НЕ. А не може - на някои въпроси не може да се отговаря с ДА или с НЕ. НЯма да е верен отговора. 
РЕлигията е начин на живот, не е само молитва или само хранене, за да има ДА или НЕ.
Въпреки всичко Карбовски е по-нормален от повечето коментиращи. Не преставам да се изумявам от глупостта и простотията на хората.
Такива НЕ християни, като българите, няма по света, но не престават да плюят по мюсюлманите, по евангелистите, по юдеите...
Както и да е. 
Гледайте видеото.

http://play.novatv.bg/play/284879/?autostart=true

13 подсъдими и стотици защитници - всички мюсюлмани ли са "радикални" в България?!

Стотици мюсюлмани се събраха днес пред Oкръжния съд в Пазарджик, където се проведе първото заседание по делото за проповядване на „радикален ислям” от 13 български граждани. На митинга се вееха българското знаме, редом с това на обединена Европа. Мюсюлманите изразиха своята солидарност и подкрепа към обвиняемите, както и недоволството си към институциите и самото обвинение.

Както вече писахме, бе даден ход на делото, като в рамките на днешното заседание единствено бе прочетен обвинителният акт.
Ето какво споделиха пред микрофона на  „Новината” хората, събрали се пред съда в Пазарджик:
„Учат ни на обич към всички, без начение дали са роми, християни или каквито и да било. И ние не пречим на никого, и всички си ги обичаме като братя.”  - това сподели 64-годишна участничка в митинга, която бе пристигнала от Мадан.
„Тук сме, за да защитим подсъдимите, те нищо лошо не са направили”, бяха думите на 67-годишната баба Хабибе, която също бе пред съда в Пазарджик в подкрепа на своя съсед - имама на село Сърница, Саид Мутлу, който е обвинен в проповядването на антидемократична идеология. Според нея логичният изход на делото е в оправдателна присъда. Тя сподели, че цялото село декларира подкрепата си за Мутлу, като „това обвинението срещу него ни прободе в сърцата”, категорична бе тя. „Аз съм на 67-години и до момента няма никаква разлика в това, на което ме учеше баща ми едно време, и това, на което ни учи нашият имам Мутлу, и затова не разбирам защо го съдят”, заяви Хабибе Халил.
Същото заяви и 62-годишната Себиха Брахомова от Рудозем. Според нея няма никаква промяна, в това, което се е проповядвало преди 30 – 40 години и сега. Тя бе дошла на митинга в подкрепа на имама на Рудозем - Хайри Шерифов. „Познавам отдавна и него, и цялото му семейство – те са невероятни хора, много добри и недоумявам как могат да бъдат обвиняеми в такова дело”, сподели Брахомова.
„Още преди да науча къде е вратата на джамията, познавах двама от обвиняемите – Хайри Шерифов и районния мюфтия на Смолян Неджи Дъбов. Още оттогава имам едно силно впечатление за тях – това е изключително позитивното излъчване, което имат; това сокойствие, което ме обземаше при контактуването ми с тях. Когато разбрах, че те са подсъдими, бях потресен”. Това сподели Краси Иванов, също от Рудозем. Според него делото трябва да приключи с оправдателан присъда за всичките 13 обвинени. „Всичко това, което се случва с обинението и това дело, е много измислено и зад цялата тази работа стоят политически интереси, които целят разделение между хората, от което някои политически кръгове ще извлекат дивиденти на предстоящите избори”, заяви Иванов. Според него повечето хора от Рудозем декларират подкрепата си за 13-те обвиняеми, въпреки, че нямат възможност да присъстват на днешния митинг в Пазарджик.
„По принцип, съгласно конституцията на Република България, човек има право дори на проповядването на антидемократична идеология. Аз категорично заявявам, че не съм проповядва такава, но забележете, че човек има дори и това право, а обвиненията срещу мен са в именно затова.” Това каза за „Новината” бившият софийски мюфтия Али Хайраддин. Според него има редица възможни причини за обвиненията срещу 13-те, които може да са отчитане на дейност и осребряване чекове от разни фондове на ЕС; противопоставяне на различните общности за сметка на политически дивиденти, или това, че „на някой много му се иска, даже изгаря от желание да привлече вниманието на радикалните групировки по света”.
Той е категоричен, че „няма значение, в кои от тях се крие истината, последствията от тях – създаването на напрежение и насъскването на общностите в страната, са еднакво опасни”.

„Познаваме Али Хайраддин - той е много добър човек”, прекъснаха ни хора от тъплата. „Едни объркани хора – полицията, прокуратурата и ДАНС обвиняват най-честните и почтени хора, които познаваме” – продължиха с коментарите си хората, събрали се около нашия екип и Хайраддин. „Престъпниците не са обвиняемите, а институциите, които ги обвиняват, защото това е политическа поръчка”, завършиха коментара си хората.

Районният Мюфтия на Смолян Неджми Дъбов сподели единствено, че се надява на честен и обективен процес.
„След повече от 20 години нещата не са се променили по никакъв начин.” Това каза имамът на град Мадан. „Запомнили сме част от комунистическия режим и мога да кажа, че тези неща продължават и днес. Свободата, която толкова години чакахме, все още я няма и е добре това да се види и от медиите, и от обществеността в Европа”, апелира той.
„Това е поредното отклоняване на общественото мнение от наболелите проблеми в държавата”, каза пред екипа на „Новината” имамът на една от джамиите в Смолян - Асен Бекяров. Според него този процес има политическа оцветеност, като зад него стоят управляващите. Той мисли, че делото ще бъде протаквано до парламентарните избори, след което ще утихне. „20 години едно и също – търсим под вола теле, което го няма, и това е поредният фарс в държавата”, каза Бекяров. „Ако имаше „радикален ислям”, нашият район щеше да ври и кипи от безредици, а в същото време факт е, че по-спокоен район от него няма. Борбата в съвременния свят е между вяра и неверие, и всички знаем кой цели сред хората да се шири именно неверието, тъй като тогава обществото ще бъде подчинено и лесно манипулируемо. Ето защо по този начин чрез това дело се цели дискредитиране на духовните лидери, тъй като те изповядват праведност и морал. Тази теза е факт не само за мюсюлманската общност”, заключи Бекяров.
Друго мнение, касаещо обективността на институциите и в частност съдебната система в Българяи, се прокрадна от една от участниците в митинга – Фикрие Чолакова. Според нея „няма нищо случайно”. Въпреки, че не познава лично подсъдимите, тя заяви, че присъства на митинга, тъй като е абсолютно ясно за всички, че обвиненията са безпочвени и представляват посегателство към цялата мюсюлманска общност в България. „Това дело срещу тези 13 човека е дело срещу всеки един от нас“, смята момичето.

Интересен бе разказът на Геновева Сотирова, която е била християнка, но преди  6 години приема исляма и става последовател на ислямската религия. Тя е бивш разследващ полицай, но приемайки исляма започват проблеми в работата й и бива „щастливо уволнена” – както казва самата тя. Очаквайте разговора ни с нея повече подробности по темата по-късно в „Новината”

http://novinata.net/