Бахайство, основни принципи, история

Баб

Началото на деветнадесети век е период на месиански очаквания в много страни по света. Най-драматичното движение през този век възниква в Иран. То е съсредоточено върху личността и ученията на млад мъж от град Шираз, влязъл в историята като Баб. От 1844 г. до 1863 г. персийци от всяка класа били стихийно обхванати от надежда и въодушевление, вдъхновени от изявлението на Баб, че Божият ден предстои и че Той самият е Обещаният в ислямските свещени писания. „Човечеството стои – провъзгласява Той – на границата на епоха, която ще стане свидетел на преустройството на всички аспекти на човешкото съществувание.”

В същото време обаче Баб основава независима религия със свои отличителни особености. Известно като Бабистка вяра, това религиозно откровение поражда своя собствена активна общност, притежава свои свещени писания и оставя свой собствен белег в историята.

Вярата на Баб е провъзгласена на 23 май 1844 г., когато Баб, тогава 25-годишен търговец в иранския град Шираз, обяснява, че той е Обещаният в исляма “Каим” – означаващ “Този, който ще се надигне”. Въпреки че рожденото име на младия търговец било Саид Али-Мохамед, Той приема прозвището Баб, означаващо Порта или Врата на арабски език. Баб обяснява, че Неговото идване, отваря дверите, през които световният Божи Пратеник, очакваният от цялото човечество, скоро ще се появи.

След Своята прокламация Баб бързо привлича последователи и новото религиозно движение се разпростира в Иран. Това разрастване предизвиква опозиция и преследване – особено сред религиозния елит, който вижда в него заплаха за своята власт и авторитет. В разгара на тези репресии Баб бива задържан под стража няколко пъти.

Неговият основен труд – “Баян” – отменя някои мюсюлмански закони и ги замества с нови, уместни според него за напредъка на епохата. Централна тема в Баяна е предстоящото пришествие на втори Божи Пратеник, който ще бъде много по-велик от Баб и чиято мисия ще ни въведе в епохата на мир и благоденствие - толкова отдавна обещана в исляма, както и в юдаизма, християнството и всяка друга световна религия.

Провъзгласявайки една напълно нова религия, Баб успял да направи така, че последователите му се освободили изцяло от ислямския светоглед, като очаквали идването на Бахаулла.

Дързостта на тази прокламация – която излага визия за едно напълно ново общество – събужда силен страх сред религиозния и светския елит. В следствие на това преследването на бабисти бързо набира скорост. Опонентите на Баб в крайна сметка твърдели, че той е не само еретик, но и опасен бунтовник. И така властите решават да го екзекутират.

На 9 юли 1850 г. тази присъда е изпълнена в двора на военните казарми в Табриз.

Въпреки, че властите тогава не разрешили на близките и последователите на Баб да се погрижат за останките му, негови последователи успели да ги отнесат скритят. В продължение на 60 години били крити и пазени, докато на 21 март 1909 г Абдул Баха успял собственоръчно да положи мощите на Баб в специално изградения за целта храм в Хайфа, който днес наричат "Храмът на Баб".

Бахаулла

СРЕД ЗАТВОРИТЕ с най-зловеща слава в Близкия Изток в средата на деветнадесети век, е затворът “Черната яма” в Техеран – стар подземен резервоар за обществените бани, с единствен изход - тесен стръмен коридор от каменни стълби. Затворниците лежали сгушени един до друг в мръсотия, тънейки в непрогледната тъмнина на подземния студ и зловонния въздух.

В тази мрачна среда се разиграва отново едно религиозно събития – смъртен човек разказва, че е получил откровение от Бог.

Годината е 1852, а този човек е персийски благородник, известен днес като Бахаулла. По време на своето затворничество, докато е с оковани нозе и шестдесеткилограмова желязна верига около врата Си, Бахаулла получава Откровение за Божията воля за човешкия род.

Преживяванията на Бахаулла в Черната яма задвижват процес на религиозно откровение, който през идните четиридесет години довежда до написването на много книги, послания и писма, формиращи ядрото на свещените за Бахайската религия писания. В тези Писания Бахаулла очертава рамката за преустройството на човешкото общество във всички негови аспекти - духовни, морални, икономически, политически и философски.

От Словото на Бахаулла Световната бахайска общност черпи своето вдъхновение, открива своята морална сила и извлича своята творческа енергия.

Бахаулла, чието име на арабски език означава “Славата на Бог”, е роден на 12 ноември 1817 г. в Техеран, Иран. Син на богат министър – Мирза Бузург-и-Нури, рожденото име на Бахаулла е Хюсейн Али, а семейството му проследява родословното си дърво до великите династии от имперското минало на Иран. Като млад мъж Бахаулла води живот на принц, получавайки образование, състоящо се предимно от добиване на умения по езда, майсторско боравене със сабя, калиграфия и познания по класическа поезия.

През октомври 1835 г. Бахаулла сключва брак с Асие Ханум, дъщеря на друг благородник. Двамата имат три деца: син - Абдул Баха, дъщеря – Бахие и по-малък син, Мехди. Бахаулла се отказва от кариерата на бъдещ министър и избира да посвети енергията си на поредица от благотворителни дела, които му спечелват широка слава като “Баща на бедните”. Този привилегирован начин на живот бързо приключва след 1844 г., когато Бахаулла избира да стане един от водещите последователи на религиозното движение на Баб.

Предшестваща Бахайската вяра, религията на Баб преминава през Иран като вихрушка, пораждайки жестоки преследвания от страна на консервативния религиозен елит. След екзекуцията на Баб, нейния основател, през 1850 г. Бахаулла е арестуван и отведен във вериги и пешком в Техеран. Влиятелните членове на съда и духовенството искат смъртната му присъда. Бахаулла обаче е защитен от личната си репутация и общественото положение на своето семейство, както и от протестите на западни посолства.

По тези причини вместо екзекуция той е хвърлен през 1852 г. в зловещо известната Черна яма – затворът Сия Чал.

Бахаулла прекарва четири месеца в Черната яма, през които размишлява върху своята мисия. “Аз бях човек като всеки друг, дремещ в своята постеля, когато внезапно бризът на Всеславния повя над мен и ме научи на цялото знание за това, което е било”, пише Бахаулла по-късно. “Това не е от Мен, а от Този, който е Всемогъщият и Всезнаещият. Той ми повели да издигна Своя глас между земята и небето....”

След освобождването си от затвора, Бахаулла е изгонен от родното си място. Най-напред отива в съседния град Багдад. Дванадесет месеца по-късно заминава за планинската пустош на Кюрдистан, където живее съвсем сам в продължение на две години, отдаден на размисъл за мащаба на мисията, за която е призован..



През 1856 г. в отговор на призивите на заточените последователи на Баб, Бахаулла се завръща в Багдад. В резултат от Неговото подновено ръководство, авторитетът на Бабистката общност нараства, а репутацията на Бахаулла като духовен водач се разпространява из целия град. Страхувайки се, че славата на Бахаулла повторно ще запали ентусиазма на масите в Персия, правителството на шаха успешно внушава на османските власти да го изпратят в още по-далечно заточение.

През април 1863 г., преди да напусне Багдад, Бахаулла и съратниците му вдигат лагер в градината на брега на река Тигър. Между 21 април и 2 май Бахаулла обявява пред придружаващите го последователи, че именно Той е Избраният, предсказан от Баб, както и Обещаният, когото предричат всички Свещени писания.

Тази градина е известна сред бахаите като градината Резван (“Рай” на арабски език). Годишнината на Дванадесетте дни, прекарани от Бахаулла в нея, се почита от бахаите като най-радостния Бахайски празник, Празникът Резван.

На 3 май 1863 г. Бахаулла напуска Багдад и е отпратен в Константинопол, столицата на Османската империя, придружаван от своето семейство и избрани съратници.

След четири месеца престой в Константинопол, Бахаулла е изпратен в Адрианопол (днешният град Одрин в Турция), пристигайки на 12 декември 1863 г.

През септември 1867 г. Бахаулла започва да пише поредица от Послания до световните лидери на Своето съвремие като император Наполеон III, Кралица Виктория, Кайзер Вилхелм I, Цар Александър II, Император Франц Йосиф, Папа Пий IX, Султан Абдул Азиз и персийския владетел Насередин Шах.

В тези Послания Бахаулла открито провъзгласява своя ранг на Божи пратеник. Той известява зараждането на нова ера, но предупреждава, че тя ще бъде предшествана от катастрофални конвулсии в политическото и социалното устройство на света. За да облекчи прехода на човечеството към този нов световен ред, Бахаулла призовава световните лидери да спазват принципа на справедливостта. Той призовава за общо разоръжаване и насърчава владетелите да работят заедно под формата на федерално общество на народите. Само чрез колективни действия, противопоставящи се на войната, казва той, би могъл да се установи траен мир.

Продължаващото подстрекаване от страна на неприятелите на Бахаулла принуждава турското правителство да изпрати заточениците в Акка (тогава наричан “Акър”), град-затвор в Отоманска Палестина. Акка отъждествявали с края на земята, крайна дестинация за най-лошите убийци, разбойници по пътищата и политически дисиденти. Крепостен град с мръсни улици и влажни, запустели къщи, в Акка нямало питейна вода и въздухът бил обичайно описван като толкова мръсен, че птиците, прелитащи над него, падали мъртви от небето.

В тази среда били изпратени Бахаулла и семейството му на 31 август 1868 г. като последен етап от дългото му изгнание. Той трябвало да прекара остатъка от живота си в Акка и околностите. Първоначално, затворен в казармите, Бахаулла и съратниците му биват преместени по-късно в тясна къща в самия град.

В Акка Бахаулла написва Своя най-важен труд “Кетаб-е-Акдас” (“Най-святата Книга”). Известна сред бахаите с персийското си наименование, тя очертава фундаменталните закони и принципи, които трябва да бъдат спазвани от последователите на Бахаулла и полага основите на Бахайската администрация.

В края на 70-те години на 19 век на Бахулла се дава свободата да излиза извън градските стени и последователите му имат възможност да се срещат с него в относително спокойствие и свобода. Той се установява в дом, освободен по време на минала епидемия и така посвещава повече време на своите писания.

На 29 май 1892 г. Бахаулла умира. Останките му биват положени в малка къща до мястото където, е живял, която в днешно време е известна като Бахджи. За бахаите гробницата на Бахаулла е най-святото място на земята.

Бахайска религия – социални принципи

Обемът Писания, завещани от Бахаулла, далеч надвишава откровенията на Божиите посланици от минали времена. Самият Бахаулла споменава, че всички негови писания, събрани заедно и подвързани в книги, биха надвишили сто тома.

От равноправието на жените до расовата справедливост, от бурното развитие на научното знание и информация до динамичните процеси, превърнали нашата планета в едно "глобално село", темите от централно значение за съвременния свят са били пророчески предсказани и задълбочено разгледани от Бахаулла. Визията на Бахаулла за обновление докосва всички аспекти на живота – от личния морал до икономиката и управлението; от развитието на общностите до религиозната практика.

Централната тема в социалното учение е, че човечеството е една обща раса и че е дошъл денят за нейното обединение в единно световно общество.

Признаването на нашето същинско единство според Бахайските писания води до редица социални принципи и идеали, които бахаите се стремят да разпространяват по света.

Тези жизненоважни социални принципи включват изкореняването на всички форми на предразсъдъци, установяването на пълно равенство между половете, признаване на същинското единство на великите световни религии, елиминиране на крайностите в бедност и богатство, осигуряване на всеобщо образование, насърчаване на висок стандарт на личностно поведение, признаване на хармонията между наука и религия, преследване на устойчив баланс между природа и технологии и изграждането на световна федерална система, основана на колективна сигурност.

Навсякъде из своите Писания Бахаулла подчертава важността и реалността на единството и обединението. Първо, Бог е един. Всички велики световни религии също представляват едно. Те са откликът на човечеството на Божията воля за неговото развитие, превъплътена в поредица от Божествени посланици. Това разбиране на общия произход и цел на великите ре-лигии лежи в сърцевината на концепцията за единство в ученията на Бахаулла. От тази фундаментална концепция за божествено и религиозно единство произлизат останалите принципи. Бахаулла учи, че всички човешки същества са създания на един Бог и представляват един народ. Разликите, основани на расов, национален, класов или етнически признак, са ефимерни, когато биват разглеждани в този контекст. По аналогичен принцип, всякакви идеи за племенно, регионално или национално превъзходство се отхвърлят в Бахайската вяра.

Бахаулла пише: “Не знаете ли защо ви създадохме от един и същи прах? За да не се големее никой над другите. Помнете винаги в сърцата си как бяхте създадени. След като сме ви създали всички от едно и също вещество, ваш дълг е да бъдете сякаш сте една душа, да вървите в една и съща крачка, да се храните с една и съща уста и да живеете в една и съща земя, така че от най-съкровената ви същност, чрез вашите дела и действия да се проявят знаците на единството и сърцевината на себеотрицанието.”

Идеята, че човечеството е една раса формира основата за другите принципи на социална справедливост в Бахайската вяра. Бахаулла заклеймява расовите и етническите предразсъдъци, призовавайки “Затворете очите си за расовите разлики и отворете обятията си за всички в светлината на единството.”

Всъщност момичетата трябва да са с предимство при получаване на образование, ако поради стечение на обстоятелствата семейството или обществото не може да си позволи да образова децата си равностойно. “Докато равенството между мъжете и жените не бъде напълно установено и постигнато, най-високото социално развитие на човечеството не е възможно”, заявяват Бахайските свещени писания.

Този призив за равностойно отношение не отрича естествените разлики между половете. Бахаулла подчертава важността на майчинството, бащинството и семейния живот. Предизвикателството, което стои пред обществото, е да даде възможност на жените да участват като равнопоставени във всяка сфера на човешкото начинание – било то научно, икономическо или политическо – като в същото време позволява на жените да изпълняват своята жизненоважна роля на майки и първи възпитателки на своите деца.

Темата на Бахаулла за единството присъства и в призива за икономическа справедливост. Обръщайки се към “богатите на земята” Бахаулла пише: “Бедните сред вас са моето доверие. Пазете тези, които съм ви поверил и не мислете само за собственото си удобство.” Бахайските писания призовават както към доброволно споделяне на богатствата, така и за правителствени мерки като “изравняването и разпределението” на прекомерното богатство, така че огромната бездна между богати и бедни да бъде премахната. Бахаулла предписва и конкретни мерки — разпределението на печалбата и издигането на работата в акт на богослужение — за поощряване на общото икономическо благосъстояние сред всички класи.

Образованието се смята за особено важно като ключ към разкриването на огромния потенциал на човечеството за прогрес, напредък и благоденствие. “Гледайте на човека като на мина, богата на скъпоценности с неизмерима стойност”, пише Бахаулла. ”Но само образованието може да накара тази мина да открие богатствата си и да позволи на човечеството да се възползва от тях.”

Образованието трябва да бъде всеобщо и да включва позитивни духовни ценности и морално съзнание. Бахаите си представят едно бъдеще, в което дори “елементарното образование” ще включва повече от рутинно запаметяване и преподаването на определени умения. На учениците трябва да се дават умения за анализиране на обществените условия и изисквания да вземат участие в планирането на дейностите на общността и сами да изследват истината. Единството на човечеството е жизненоважен елемент на всяка бахайска учебна програма.

Темата за единството се появява и в ученията на Бахаулла за науката. Неговите Писания представят науката и религията като двете най-важни направления за напредъка на цивилизацията, с различни и въпреки това хармонични подходи към възприемането на реалността. Тези два пътя са в основата си съвместими и взаимно подпомагащи се.

Бахаите вярват, че само в Божието откровение човечеството може да намери система от ценности, която поставя научното развитие в подходящия контекст. Религията предлага отговори на въпросите за морала, за смисъла на човешкото съществуване и нашите взаимоотношения с Бог – въпроси, към които науката не предлага подход.

В същото време бахаите вярват, че религия, която пренебрегва модерните научни истини, поема риска да попадне в капана на фанатизма. Единствено чрез признаването на хармоничното и взаимно допълващо се естество на науката и религията е възможно човечеството безопасно да се придвижи напред.

Независимото проучване на истината, било то научно или религиозно, силно се насърчава в Бахайските писания. Отделната личност трябва да се стреми, казва Бахаулла, да се освободи от предразсъдъци, предубеждения и сляпо подчинение на традицията или традиционните авторитети. Консултацията е жизненоважен инструмент за откриване на истината.

Бахаулла призовава също така приемането на един универсален допълнителен език като средство за насърчаване на единството. “Наближава денят, когато всички народи по света ще са приели един общ език и една обща азбука”, пише Той. “Когато това бъде постигнато, в който и град да отиде човек на пътешествие, ще чувства, че все едно е посетил собствения си дом”. Терминът “допълнителен” е многозначителен - повелята на Бахаулла не е легитимиране на културната шаблонност. Напротив, Бахайските учения ценят и поощряват културното разнообразие.

Бахайство – духовни принципи

Последователността от Божествени учители отразява единния исторически Божи план за образоване на човечеството по отношение на неговия Създател и за култивирането на духовните, интелектуалните и моралните способности на човешката раса. Целта е да се подготви пътят за една обединена, глобална и вечно развиваща се цивилизация. Познанието на Божията воля за човечеството в съвременната епоха е било разкрито едва преди сто години от Бахаулла, който е последният в поредицата Божии пратеници.

Това е есенцията на учението на Бахаулла за същността на религията и човешката природа. Бахаите често изразяват тези вярвания просто като говорят за Божието единство, единството на религиите и единството на човечеството. Единството винаги е било основен мотив в Бахайската вяра, като от теологическа гледна точка то се проявява в разбирането, че Бог има единен план за цялото човечество.

Духовното развитие поставя индивидуалната воля в съзвучие с Божията и подготвя човешката душа за идния живот. Душата продължава своето съществуване след смъртта на тялото, поемайки едно духовно пътешествие към Бог през много светове или нива на съществуване. Напредъкът в това пътешествие, ако използваме традиционната терминология, се оприличава на “рая”. Ако душата откаже да се развива, тя остава отдалечена от Бог. Това, в традиционната християнска и мюсюлманска теология, се нарича “ад”.

Появяването на всеки нов Пратеник отбелязва повратна точка в колективното човешко развитие. Всеки от тези учители освобождава свеж духовен заряд, стимулиращ личностното обновяване и социалния напредък. Бахаулла учи, че в съвремието си човечеството като цяло навлиза в нов етап от своето колективно развитие, точно както младежите от пубертета преминават в зрелостта. Стават възможни нови висоти на постижения, а глобални начинания, които някога са били считани за невъзможни, сега могат да бъдат постигнати.

Най-добрата стартова точка за обяснение на Бахайската гледна точка относно взаимовръзката между Бог, религия и човечество е Бахайската концепция за Бог. Тази концепция започва с разбирането, че Бог е създател на Вселената и неин абсолютен Владетел. Неговата природа е безкрайна, неограничена и всемогъща. Затова е невъзможно за смъртния човек, с неговите ограничени интелектуални способности, директно да разбере Божествената същност, Божиите мотиви или начина, по който Той действа.

Въпреки че е непознаваем в Своята същност, Бог е избрал да се открие пред човечеството чрез поредица от Божии пратеници.

Тези Пратеници са били единственият начин да се опознае Бог и сред тях се нареждат Основателите на великите световни религии – Моисей, Кришна, Зороастър, Буда, Христос и Мохамед. Бахаите включват и други пророци в тази група като Ной и Авраам.

Пратениците, по думите на Бахаулла, са Божии проявления, съвършените огледала на Божиите качества и съвършенство и представляват чисти проводници за предаването на Божията воля за човечеството.

Тази идея – че Бог изпраща поредица от Посланици, които да образоват човечеството – се нарича “Прогресивно откровение”. Божиите проявления имат двойствена природа. От една страна, Те са Божествени същества, отразяващи по съвършен начин Божията воля. От друга страна, Те са хора, преминаващи през раждане, болест, страдание и смърт. Те имат отличителна физическа идентичност и се обръщат към човечеството в конкретна историческа епоха. Тези разлики пораждат културни различия между религиите, които поня-кога прикриват тяхното същностно единство.

“Всеки Пророк, Когото Всемогъщият и Несравним създател е пожелал да изпрати на народите на земята, е бил натоварен с Послание и вдъхновен да действа по начин, който най-добре да съответства на изискванията на епохата, в която е бил проявен”, казва Бахаулла.

В основата си обаче духовното послание на Божиите пратеници е едно и също. Всеки от тях е подчертавал важността на любовта към Бога, подчинението на Неговата воля и любов към човечеството. Въпреки че конкретните думи се различават, всеки от пророците е проповядвал “златното правило” – че хората трябва да се отнасят към другите, както биха желали да се отнасят към самите тях.

“Бъдете уверени, че същността на всички Божии пророци е една и съща”, пише Бахаулла. “Тяхното единство е абсолютно. Бог, Създателят, казва: Няма абсолютно никаква разлика между Носителите на Моето послание...”

Божиите проявления предават волята на Създателя за човечеството чрез процеса на Божествено откровение. Този процес на откровение е бил записан във великите свещени книги на света – от Тората до Корана, сред които са и свещените писания на индуси, будисти, християни и зороастрийци. Тези писания представляват човешките записи на проявеното Божие слово.

Бахаулла казва, че Божието слово е “ключът” към целия свят. Само то може да отключи духовния потенциал, дремещ във всеки индивид, само то може да ни помогне да развием скритите си възможности. Без Божието слово хората биха останали пленници на инстинкта и културното моделиране, фокусирани единствено върху качества, свързани с физическото оцеляване – алчност, себичност, измами, корупция и други подобни, които неизменно процъфтяват в отсъствие на Божественото ръководство.

За бахаите книгите, посланията и писмата на Бахаулла представляват обновеното Божие слово.

Нов календар

Бахайският календар започва на 21 март, денят на пролетното равноденствие и разделя годината на деветнадесет месеца, всеки с по деветнадесет дни. В бахайската година има девет свещени дни, през които бахаите преустановяват работа, за да отбележат различни събития от историята на вярата, като рождението на Бахаулла и смъртта на Баб. Провъзгласяването на Откровението на Бахаулла се празнува по време на дванадесетдневен празник, известен като Резван, в края на април и началото на май. С разделянето на годината на деветнадесет месеца, остават четири междукалендарни дни. Тези дни се падат в края на месец февруари и се празнуват като време за веселие и благотворителност, наричано Аям-е-ха.