вторник, 25 февруари 2014 г.

Сблъсъка на "невидимите" Мюсюлмани с (не)толерантността

Автор: Meaghan Seymour  

ИзточникАquila style

Хората бързат да съдят или категоризират всички наоколо, въз основа на външния вид. Така че като една луничава Англо-Канадка, често усещам шока от някой, когато разбере религиозната ми принадлежност. Когато покрих косата си бях взимана за ортодоксална юдейка. Моя зъболекар, докато ръцете й бяха в устата ми, бъбреше за местната синагога и за наближаващите големи празници.
Както и при много други хора, при мен религиозната принадлежност не е крещящо ясна. Независимо че нося "религията на ревера си", в много случаи това не е по начина, по който хората очакват да изглеждат или да се държат Мюсюлманите, повлияни от СМИ. И по различни причини предпочитам нещата да са по този начин, когато става дума за професионални или не толкова близки отношения (е, личните въпроси стават малко повечко, когато разберат, че съм новоприела Исляма).
Но да си "невидим Мюсюлманин" си има цена. Оказвала съм се в много тревожни социални ситуации, когато Ислямът или Мюсюлманите са под натиск. Става доста неловко, когато някой, когото познавам,направи повърхностен коментар, шега или реагира злобно на инцидент, отразявайки негативно отношение към Исляма или Мюсюлманите. Те не знаят, че говорят директно на Мюсюлманин! Това са ситуации, в които засега не съм разбрала как е най-правилно да се реагира.
Визирам времето, когато моя хазаин правеше ремонт и с огромна ненавист заговори за омразата си към "Мюсюлманските имигранти" без да знае, че съм една от тях. Или на чаша сутрешното кафе с току що завърналия се от Мюсюлманска държава шеф на фирмата ни, ръсейки расистки коментари за общуването си с местните жители. Не мога да забравя и бивш колега, който при вида на Мюсюлманка с децата си плесна мнението, че Мюсюлманите са пренаселили Европа.
За съжаление общата нагласа показва, че околните са склонни да бъдат агресивни към Мюсюлманите. 
Въпреки че когато се случат подобни неща (за щастие не много често), нападките не са лично към мен. Независимо от това съм сигурна, че щях да ги намирам за достатъчно груби, неуместни и обидни, дори да не бях Мюсюлманка и щях да искам да престанат.
Но тъй като не се вписвам в стереотипа, който тези хора имат за Мюсюлманин, е лесно да предположат, че съм на тяхна страна, споделяйки фанатизма и грубостта си. 
Докато мълчаливо показвам дискомфорта и се старая бързо да сменя темата, по-късно се питам дали не сторих нещо погрешно? Дали отстоявам ценностите и вярата си? Дали не предавам вярата си, като не отговарям с някоя духовита, добре премислена и предизвикателна реплика?
Колкото и да се почувствам добре, викайки в отговор: “Аз съм Мюсюлманин!”, когато се случат подобни неща смятам, че ние имаме отговорността да не злепоставяме някого, "поставяйки го на място". Когато такива ситуации се случат в офиса например, горното не е добро решение.
През 2012 хора от Мюсюлманската общност организираха протести в отговор на противоречив филм, Невинността на мюсюлманите. Но аз повече се възхищавам на търпението на Пророк Мухаммад с.а.с., с което той отблъсквал многобройните атаки и натиска от мъчителите и противниците си.
Но аз няма да стоя завинаги "невидима", без значение колко дискретно мога или ще практикувам религията си. Ще дойде ден, когато колегите ще забележат, че по време на Рамадан не ям, или пък на съседите ми, на хазаина ми щенаправи впечатление Корана, поставен на бюрото ми. И надявам се, че обезпокоителните и неловки словесни сблъсъци ще приключат. 
Дотогава те ще ме познават достатъчно, за да разберат и осъзнаят, че Мюсюлманите не са толкова различни (и не винаги изглеждат толкова различно) от всеки наоколо. 

За автора: Канадка, която в момента живее в Европа, Meaghan Seymour е израстнала в усамотен район, където желанието й за нови преживявания, места, култури и срещи, я кара да напусне дома си в ранна възраст, за да пътува и среща възможности, да общува с хора с различен произход. След като учи религия, тя предпочита да пише за своята роля в обществото и да размишлява за своя "доста объркан" преход към превръщането си в Мюсюлманка.
----------------------------------
Отговорност: Не е задължително Ислям за мюсюлманите и немюсюлманите да споделя гледната точка на автора на материала. 

понеделник, 24 февруари 2014 г.

Да се разруши мястото, където се е родил Пророк Мухаммад с.а.с.

Библиотеката е построена през 1950 и е
точно над мястото, в което учените смятат,
че се е родил Пророк Мухаммад с.а.с.
ИЗТОЧНИК

Кайро – Само на крачка от ал-Масжид ал-Харам в Мекка, Саудитските власти планират да разрушат мястото, което се смята за родното на Пророк Мухаммад с.а.с., като част от изпълнението на текущите разширителни планове.

“Последният останал исторически обект в кралството, рожденото място на Пророк Мухаммад с.а.с, вероятно е едно от най-важните за Мюсюлманската умма и за Шиитите по целия свят" - заяви за Independent Д-р Ирфан ал-Алауи, историк и изпълнителен директор на базираната във Великобритания Фондация за изследване на Ислямското наследство.

“Повечето хора дори не знаят, че има планове за унищожаване на това място.”

Предложени са новите планове за сриване на археологическата страна на ал-Харам, от които е останала малка библиотека, за да се направи място за резиденция на Имама, както и царски дворец в непосредствена близост.

Библиотеката е построена през 1950 и е разположена точно над мястото, на което учените смятат, че се е родил Пророк Мухаммад с.а.с.

През 2013, Кралското семейство отхвърли по-раншните планове за построяване на метро на историческите места, което да служи на поклониците или на нова библиотека, посветена на Крал Абдул Азиз.

И все пак строителната компания твърди, че в новия комплекс ще се включва и президентски дворец, както и резиденция за Имама, предава вестник The independent.

Ширк?

Кралските владетели отхвърлят твърдението, че Пророк Мухаммад с.а.с. се е родил на мястото, известно като Дома на Маулида и се противопоставят на запазването на реликвите на Пророка.

Според много учени това би насърчило Ширка, греха на служене на идоли, освен на Бог.

Според Мюсюлманските учени приписването на свръхестествени сили на който и да било обект - друг освен Аллах, е Ширк - най-големия грях.

През последното десетилетие свещеното място на Исляма претърпя огромна трансформация и доведе до голямо разделение на мненията на Мюсюлманите от целия свят.

Някои Мекански жители сравняват града си с Лас Вегас.

Преминавайки през редица проекти за разширяване на пространството на ал-Масжид ал-Харам, бяха разрушени много исторически сгради.

Последното разширяване, одобрено от Крал Абдуллах ибн Абдел Азиз, ще покрива площ от 400,000 кв.м, за да могат да се настанят 1.2 милиона поклоници.

Общата площ на съществуващата Джамия ал-Харам, е 356,000 кв.м. и подслонява 770,000 поклоника.

А около ал-Харам градът се извисява с блестящи масити от небостъргачи, молове и луксозни хотели.

неделя, 23 февруари 2014 г.

Не е много готино да си гей - част 1

Източник: http://www.onislam.net/  
flickrhivemind.net 


Консултант Dr. ‘Abd. Lateef Krauss Abdullah

Въпрос: 
Селям... На първо място ви благодаря много за това, че помагате. Нека Аллах да ви възнагради за това. 
Аз съм момче в средата на двадесетте. Историята ми е малко сложна, но се надявам да има полза след като я споделя. Бях депресиран и стресиран дълги години и не намерих никакъв изход. 
От детството си бях подложен на сексуален тормоз от един съсед, който остави много дълбока следа върху моята личност. Не мога да си спомня какво точно се случи с мен, но започнах да се срамувам от мъжете. 
В училище не можех да се справя с натиска на връстниците, тъй като не играех с момчета на моята възраст, а с момичетата, и слушах всичките подигравки, които можеха да се чуят от връстниците ми. И накрая, още в юношество, встъпих в сексуална връзка с момче от училище. Беше доста дългосрочна връзка. Пристрастих се към секса, а заради някои лоши преживявания загубих сексуално самочувствие...
Имах проблеми с преждевременната еякулация. В сравнение с моя партньор се оказах доста слаб в представянето. Този проблем ме направи пасивен. Отвреме-навреме имах и други сексуални връзки и така разбрах, че съм гей, тъй като не харесвах момичета изобщо. За да си доставям удоволствие, мастурбирах много още от юношество. Все още не мога да отвикна от този навик. Времето минаваше ...
Замислих се: Кой съм аз? Къде отивам? Какво искам? Установих най-важното - че съм загубил вярата си - и тогава се запитах какво означава да имам вяра. Мюсюлманин ли съм? Винаги съм имал съмнения, че не искам да съм мюсюлманин. Виждах много мюсюлмани, които малтретират деца. А исках да бъда добър мюсюлманин.
Дефиницията за Бог ме объркаше, бидейки възпитаван като мюсюлманин. Все още доста се страхувам от Джехеннем и от гнева на Аллах. 
Започнах да чета много за Исляма. И мисля, че се влюбих в тази религия. Всеки път, когато чета нещо за Аллах, за Неговия пратеник или за Коранa, не мога да спра сълзите си. Обичам да мисля за пратениците и техните истории. Знам, че не мога да видя Аллах, но все пак нещо в мен ме пита: "О, ти все още имаш съмнения ? Като невярващ ли ще умреш ?” 
Все още не ходя на джамия - нещо ме спира. Понякога си мисля, че там няма място за мен, тъй като съм гей и Ислямът е твърде строг към гейовете. На тази възраст започнах отново да обмислям изборите си и причините защо и как станах такъв. 
Четох за хомосексуализма много от вашия сайт. 
Имах ужасни отношения с баща ми от самото начало и бях много по-близък с майка ми. Бях също пристрастен към гледане на порно и мастурбирах често. 
Сега искам да се опомня, да си кажа - бъди Мюсюлманн, ожени се, имай деца и т.н., но всичко това ми изглежда невъзможно. Чувствам се инертен и може би не съм готов, тъй като имам преждевременна еякулация. Имам чувството, че няма да удовлетворя нуждите на жена си и тя ще ме напусне. Това съсипва самочувствието ми. 
Дори се опитвам с нови сили да се върна към образованието си, тъй като винаги съм имал най-ниски оценки, опитвам се да се изправя на крака. А това изобщо не е лесно. 
Не проумявам колко много трябва да се променя - имам религиозни проблеми, гей проблеми, проблеми с мастурбация, порното, преждевременната еякулация, инертност. Какво друго остава? 
Аз съм в столицата и не искам да ида при психолог, който ще ми каже, че съм добре и че трябва да съм щастлив и да се забавлявам. Много от моите приятели мюсюлмани наричат себе си мюсюлмани, въпреки че и те са гейове, но изглеждат доста щастливи. Тогава защо аз не съм? Никога ли няма да бъде щастлив? Или аз не искам да бъда щастлив? Или изобщо не трябва да мисля за всички тези проблеми и не трябва да се променям? 
Моля, моля, моля помогнете. Вие сте последната ми надежда. Вече съм се уморен. 
Аллах да ви възнагради. 

Отговор: 
В името на Аллах, Всемилоствия, Милосърдния! 
Мир и благослов на пратеника Му Мухаммед, неговото семейство, сподвижници и всички, които го следват. 

Асселяму алейкум, Скъпи братко, възхищавам се на честността и истинската ви загриженост за себе си. Това е голям дар, че напредвате и търсите помощ за това, което се случва в живота ви. Тази искреност винаги е първата и най-важна стъпка във всеки оздравителен процес. За съжаление ситуацията не е проста и изисква в еднаква степен да разберете себе си и живота си, така и да намерите решение на "проблема" си. Но трябва да бъдете честен пред себе си. Разбирането на това, което преживявате, не е толкова необичайно, тъй като е част от процеса на себеосъзнаване, на хармония между различните аспекти на личността. 

Както сте споменали, много млади хора, които са жертва на сексуално насилие в ранна възраст и са имали студени и слаби отношения с родителите си, страдат от едни и същи проблеми, през които преминавате и вие. За съжаление много от тях се срамуват или се страхуват да се изправят пред тях открито и страдат в мълчание цял живот.

Алхамдулиллях, вие сте решили да потърсите помощ. Направили сте тази първа стъпка, но аз ви призовавам да продължите с вашия въпрос тук, като направите всичко възможно да доразвиете темата. Не можем да направим много за вас тук, защото това, от което имате нужда, не е просто съвет или консултация, а трябва редовна, продължителна помощ, за да намерите корените на проблема чрез разбиране и знание и да позволите милостта и помощта на Аллах да излекуват сърцето ви. Това ще изисква време, усилия и жертви, най-вероятно с професионален терапевт и/или религиозен/духовен лечител, който вижда Аллах, субханаху уа Та’ала, като истински лечител, а не себе си. 

От това, което разбрах за вашата ситуация, както сте я описали, вашите хомосексуални наклонности са най-вероятно резултат от редица фактори, на първо място опитът за сексуално насилие, който сте претърпяли като младеж. При младите хора, които имат трудности с различаването на здравословното от нездравословното поведение, сексуални връзки с други мъже в много ранна възраст могат да доведат до нарушаване на нормалното развитие. Тъй като децата научават за света с невинност и откритост, отношенията, които изграждаме с другите - особено с нашите родители - формират основата на останалата част от живота ни. За някои хора, не за всички разбира се, но за много хора, които са преживели сексуално насилие и други подобни, тези травматични преживявания подсъзнателно се превръщат в основа за това, което се счита за нормално или желано, и те предизвикват объркване в личността. 

Във вашия случай вродената потребност от мъжка близост е била сексуализирана в ранна възраст, а сега подсъзнателно копнеете за нея, макар не секса да е това, което желаете, а по-скоро близостта в една здрава връзка между баща и син. Сексуализация на нормалната нужда от мъжка близост, когато тя [нуждата] се смесва с различни външни фактори, като например гледането на порнография, социалното наказание, вярата, че си роден гей и т.н., карат мнозина да вярват, че желанията, които имат, са нормални и определят кои са те. Желанието за близост с мъж е напълно нормален инстинк и нужда, и обикновено се задоволява чрез развитие на близки отношения първо и най-вече с бащата, последвано от братя, чичовци, приятели мъже и други подобни. Все пак ако едно момче преживее сексуално насилие в много ранна възраст или сексуална връзка с друг мъж, естественото желание за мъжка близост се сексуализира. Това е опит за близост, макар и извратен, което, така да се каже, причинява "оплитане на конците”. Като момче обаче, когато това се случи, вие разбира се не знаете, че има нещо нередно. Едва по-късно в живота го осъзнавате, но тогава вече има нанесени щети. Ако естественият копнеж за мъжка интимност не е задоволен по един нормален (чрез бащата), несексуален път, един от начините, който ще се търси по-късно, е чрез интимност от сексуален род. Другата крайна реакция е да се развият и засилят мъжки негативни стереотипи, и да се търсят насилствени начини за утвърждаване на този фалшив образ. Често от значение е не само фактът, че копнежът за интимност е бил извратен и сексуализиран, но и това, че обикновено индивидът е нямал интимна, грижовна връзка с баща си (или друга значима мъжка фигура); така че естествено той копнее за тази интимност другаде. По този начин, естественият копнеж се е извратил в известен смисъл, поради ранните сексуални преживявания и невинността на детството. Особено при навлизане в пубертета сексуалните пориви, които могат да бъдат насочени към всеки обект, особено при мъжете - излизат на повърхността и се комбинират с нарастналата вече нужда от мъжка близост и топлина. Тогава започват да се развиват хомосексуалните влечения и пр. 

Тази ситуация може да се стане напечена, ако лицето не е в състояние да формира близки отношения с важни в живота му пълнолетни мъже, като баща, чичовци или по-възрастни братя. Липсата на мъжка близост с тези хора може допълнително да допринесе за "копнежа" към хомосексуални отношения с други мъже. 


„Тъй като той съзрява (особено в нашата култура, където ранните, извънбрачни сексуални преживявания са одобряват и дори се насърчават), младежът, вече тийнейджър, започва да експериментира с хомосексуализма. Или пък някой по-възрастен – момче или мъж, злоупотребява с нуждата му от близост със същия пол и го превръща в сексуална жертва още като дете. (Спомнете си проучванията, които показват високата честота на сексуално насилие в детството при хомосексуални мъже.) Или обратното, той може да избегне такива дейности от страх и срам, въпреки влечението си към тях. Във всеки случай неговият вече сексуализиран копнеж не може просто да се отрече, независимо колко се бори с него." (How Might Homosexuality Develop? Putting the Pieces Together, the National Association for Research and Therapy for Homosexuality) 

 Така, сега сте се отдали на вашите желания и сте прекрачили линията, встъпвайки в сексуални отношения с други мъже. Естествено, вие търсите начин да се освободите от напиращите желания. Просто искате да "се отървете" от тях и си мислите, че като им се отдадете, това ще ви осигури известно облекчение. Проблемът обаче е, че задоволяването на тези желания само ги засилва. Причината е, че това, което възприемате като желание за секс с мъж, не е действителното желание. То е като да си пригладнял и да ядеш погрешната храна, за да компенсираш нуждата си от хранителен баланс.. Вашият нефс, низкото ви „аз” ви казва, че това именно е, което търсите. В действителност, вие просто търсите мъжка близост и любов, но вашите естествени желания са сексуализирани, заради преживяванията ви на по-ранна възраст, заради убеждението ви, че сте гей, и заради начина ви на живот. Отдаването на желанията в този момент -най-вероятно ще ги засили и преди да го осъзнаете, нефса ви вече ще ви е убедил, че сте хомосексуалист и че това е истината за това, което сте. 


 "В един момент той се отдава на дълбокия си копнеж за любов и започва да има доброволни хомосексуални контакти. Установява,че този стар, дълбок, болезнен копнеж поне е временен и за първи път му олеква. Въпреки, че по тази причина той може да почувства голям конфликт, не може да не признае, че облекчението му е огромно. Това временно усещане за комфорт е толкова дълбоко - много отвъд простото сексуално удоволствие, което всеки, който се намира в една по-малко плашеща ситуация - че силата на изживяното се увеличава. Колкото и да се бори със себс си, той усеща мощен натиск да повтори действието. И колкото повече го прави, желанието толкова повече се засилва и толкова по-вероятно е той да го повтори, макар и често с намалена сила " (От: How Might Homosexuality Develop? Putting the Pieces Together, the National Association for Research and Therapy for Homosexuality ) 

 Това е същността на нашия нефс. Той ни подмамва да мислим, че чрез отдаване на нашите първични желания, влечението ще изчезне и ще настъпи спокойствие. Обаче единственият начин, по който може да се премахне желанието, е посредством пречистване на нефса чрез споменаването на Аллах, и с осъзнаване на истината, т.е. достигане до същината на проблема, осветяването му от Истината, казано иначе – да „адресираме проблема“. Това важи за всички желания. Колкото повече се стремим да удовлетворим желанията си, отдавайки се на тях, толкова по-силни стават те и толкова по-трудно ни е да се справим с тях. 

Само когато осъзнаем истинската същност на желанието като копнеж на душата за близост със своя Господ /Аллах, ще бъдем в състояние наистина да се справим с проблема. От гледна точка на развитието, копнежът на младия човек за Аллах започва с възрастни мъже, обикновено бащата. Чрез нормална, функционална близост с възрастни мъже, често бащата, ще можем да прехвърлим това желание за близост към Аллах, когато сме зрели духовно. 

Обаче ако първоначалните ни взаимоотношения с мъжете са извратени или сексуализирани, това може да предизвика огромен конфликт и стрес, каквито преживявате сега, и без съмнение ще се отрази на способността ни да имаме нормални отношения с мъже по-късно, и също ще повлияе върху нашата способността да се развиваме духовно. Сигурен съм, че има безброй млади мъже във вашата социална среда, които са объркани, колкото и вие, но поради културните табута и силен страх да се справят с миналото и чувствата си, избират да не правят нищо и страдат. Те не са в състояние да изградят нормални взаимоотношения, чувстват се лоши или болни и всъщност живеят в ад. Непрекъснато се налага да се борят с тези сексуални пориви, без да осъзнават защо се чувстват по този начин. 

Запомнете обаче, че сте наред, няма ви нищо. Преживели сте определени неща в детството, които са ви объркали, а сега сте на етап, когато се опитвате да разберете какво се случва с вас и как да излекувате минали рани. Предвид ранните ви изживявания и други фактори, това, което чувствате, не е необичайно. Важното е да не се предавате и да не си внушавате, че няма надежда, а направете всичко възможно да проявите себеразбиране и да търсите информация, така че да намерите точното си място и да откриете истинската си същност. Да бъдете честен със себе си и искрен в духа на истината, е възможно най-добрия старт, за да се справите с проблема. Затова бъдете благодарен за това и тръгнете от там. Аллах ви е довел до тази кръстопът с много важна цел, която - както при всички неща в живота - е да Го опознаете и да се завърнете към Него. 

Независимо от всичко вие имате възможност за избор, дори да не я забелязвате в момента. Аллах винаги осигурява начин за тези, които изпитват богобоязън към Него (сура ат-Талак (65:2-3). Така че първата стъпка, е да осъзнаете това, да се отдадете на Него и да достигнете до истината за проблема. С позволението на Аллах, ако искрено се отдадете на първо място и най-вече на Аллах, Той ще отвори врати за вас, които никога не сте си подозирали, че съществуват. 


Когато изкушението надделява над разума, Знам, че нещастието е на път да победи. Падни в суджуд и почни да се молиш С течащи сълзи умолявай Господ да те изведе от вихъра на съмнението.  Руми „Маснави“ 

 Аллах е Всемолстив и колкото по-рано осъзнаем, че всичко в творението е проява на тази милост и любов, толкова по-скоро ще започнем да виждаме събитията в живота ни като манифест на тази милост, въпреки че може да изглежда другояче. Това изисква увереност, разбиране и доверие, върху които трябва да се съсредоточим да развием. Когато започнем да живеем в тази реалност, ще започнем да виждаме нашия живот и това, което се случва в него от нова перспектива. Това обаче изисква напътствие от някой, който знае и сам е извървял този път. Сред нашите учени се казва, че когато ученикът е готов, ще се появи учителят. Това означава, че първо трябва да се фокусираме върху пречистване на нашите намерения, тогава Аллах ще изпрати напътствие, за да ни помогне, в най- подходящото време и място. 

Във вашия случай най-важно е себеразбирането, самоосъзнаването, упованието и вярата в Аллах и в посоката, в която Той ви носочва. Направете Аллах своя цел и работете за Неговото задоволство, и Го молете да ви даде разбиране, вътрешен мир и изцеление, от което се нуждаете, за да промените живота си. Освен тези редове, може да потърсите професионална подкрепа, която да ви помогне да разберете по-добре миналото си и причините, които са ви довели до състоянието, в което се намирате в момента. Очевидно приемате до известна степен с миналото си и би било чудесно, ако успеете да постигнете по-голяма яснота по отношение на себе си. Един добър ресурс в тази насока е сайтът на NARTH, Националната асоциация за изследване и терапия на хомосексуалността, която предлага както научни изследвания, така и консултации от професионалисти, специализирани в тази област. 

Получаваме все повече и повече въпроси в този форум за хомосексуалността. От това, което обективните научни, психологически изследвания ни казват за нея е, че въпреки че е сложна като явление, често има много общо с родителството и ранните неуспехи при изграждането на здрави, подходящи и необходими форми на близост. Докато продължаваме да сме свидетели на провали в отношенията на обич и грижа между родители и деца, явлението хомосексуалност ще продължи да расте.

Призовавам ви да прегледате горните сайтове и да научите повече за този много важен въпрос.

сряда, 19 февруари 2014 г.

Причини за поява на влечение към същия пол - Джули Хамилтън



Доктор по философия, Джули Хамилтън, е бивш председател на NARTH (http://www.narth.com), лицензиран брачен и семеен терапевт с частна практика в Южна Флорида, бивш президент на Асоциацията по брачна и семейна терапия в Палм Бийч, лектор, автор и рецензент.

сряда, 12 февруари 2014 г.

Отношението ни към "Хората на Писанието", ахли-л-Китаб

image source - Internet


Източник Оnislam


Въпрос: Работя в израел като учител по Английски език и съм доста натъжен от сегашната ситуация и отношението между Мюсюлманите и Хората на Писанието. Започнах да чета Корана и виждам уважението, което Пророк Мухаммад е показвал към Хората на Писанието. В такъв случай кое се е променило? Разбирам защо Мухаммад е проклел Юдеите, служили на златния телец, но той казва, че има "много много добри от Хората на Писанието". От прочетеното досега съм сигурен, че Пророк Мухаммад би заклеймил насилието от 9/11 и самоубийствените бомбени атаки например, правени в името на Исляма. Ще съм ви благодарен, ако ми обясните. Благодаря! (Michael Peter Redbourn)

Консултант Jasser Auda



Саламм (Мир), драги Майкъл,

Благодаря за въпроса ти и затова, че се довери, питайки Ask About Islam.

Най-напред искам да отправя към теб Ислямския поздрав - "Ассаламу алейкум", "Мир ти пожелавам". Tози поздрав пръв показва, че Ислямът е религия на мира.

По отношение на връзката между Мюсюлманите и Хората на Писанието това, което Корана споменава по въпроса е, че за всеки Мюсюлманин опира до въпроса за вярата. Затова, в няколко точки, ще цитирам Корана.

Част от задължителните части на вярата, е вяра в посланието на Пророк Мойсей (Муса мир нему), както и на всички останали пророци, посочени в Тората, тяхното напътствие и светлина. В Корана Аллах казва (превод на значението:

Ние низпослахме Тората с напътствие в нея и със светлина. Пророците, които се отдадоха, съдят юдеите според нея; също така равините и правниците ­ според онова от Писанието на Аллах, което им бе поверено да го пазят, и му бяха свидетели. И не се страхувайте от хората, а се страхувайте от Мен! И не продавайте Моите знамения на никаква цена! А който не съди според онова, което Аллах е низпослал ­ тези са неверниците. (Aл- Ma'идa 5:44)

Също така Бог казва, че Исус (Иса мир нему) само върви по стъпките на пророците преди него, проповядвали Тората и това, че Евангелието, дадено на Иса, също е "напътствие и поучение" - ето и думите от Корана (превод на значението):

 И изпратихме по следите им Иса, сина на Мариам, да потвърди Тората, която бе преди него, и му дарихме Евангелието, в което има напътствие и светлина, и е потвърждение на Тората, която бе преди него, и напътствие, и поучение за богобоязливите. (Aл- Ma'идa 5:46)

В същия контекст, на последния Пророк, Мухаммад, е казано следното:

И ти низпослахме Корана с истината, за да потвърди Писанията преди него и да бъде техен свидетел. (Aл- Ma'идa 5:48)

Така че по-ранните откровения са част от Единствената Божия истина. Въпреки това обаче, в Корана Бог дава ясно д се разбере, че Хората на Писаниято не са хомогенна общност, както при последователите на всяка друга религия.

Те не са еднакви. Сред хората на Писанието има и праведна общност ­ четат знаменията на Аллах [и] в нощните часове, свеждат чела до земята в суджуд [пред Него]. Вярват в Аллах и в Сетния ден, и повеляват одобряваното, и възбраняват порицаваното, и се надпреварват в добрините. Тези са от праведниците. Каквото и добро да сторят, не ще им се отрече. Аллах знае богобоязливите. А отреклите вярата с нищо не ще ги избавят от Аллах нито имотите, нито децата им. Тези са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.
(Aaл-`Имран 3:113-116)

Във всички случаи на Мюсюлманите е наредено да третират Хора на Писанието по най-добър начин. Дори при спор с тях, трябва да се спазва приличие, да се спори "само по най-хубавия начин". Коранът говори за това многократно: 

И спорете с хората на Писанието само по най-хубавия начин, но не и с онези от тях, които угнетяват, и кажете: “Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. Ние сме Нему отдадени.” (Aл-`Aнкaбут 29:46)



Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Аллах обича справедливите. (Aл-Mумтaхaнa 60:8)

Все пак следващата строфа ясно показва едно нещо:

Аллах ви забранява само да се сближавате с онези, които воюват с вас в религията и ви прогонват от домовете ви, и помагат за прогонването ви. А които се сближават с тях ­ те са угнетителите. (Aл-Mумтaхaнa 60:9)

Така че е очевидно, че не става дума за религията на Мойсей или Исус, за които всеки Мюсюлманин трябва да потвърждава като истина. Въпросът е дали Хората на Писанието ще се държат добросъвестни и ще приемат приятелството или ще {и ви прогонват от домовете ви}.

Но винаги има надежда. Посланието за мир винаги е действително, ако е налице и намерение за мир. Още един път ще цитирам Корана, където Създателят казва (превод на значението):

Сред тях са и онези, които обиждат Пророка и казват: “Той надава ухо за всичко.” Кажи: “Ухо за ваше добро. Той вярва в Аллах и вярва на вярващите, и е милост за онези от вас, които вярват. А за онези, които обиждат Пратеника на Аллах, за тях има болезнено мъчение. (Aл-Aнфaл 8:61)

А в следващата строфа се добавя:

Кълнат ви се в Аллах, за да ви угодят. Но Аллах, а и Неговият Пратеник, най-много заслужава на Него да угаждат, ако са вярващи. (Aл-Aнфaл 8:62)

По отношение на 9/11 и подобните терористични атаки над невинни хора, да, съгласен съм с теб, че Пророк Мухаммад никога не би одобрил подобни действия. Има случай, когато, по време на битка, той Аллах да го благослови и с мир да го дари. видял трупа на възрастна жена, убита от Мюсюлмански войник, и гневно викнал:

"Защо е убита? Да не би да е войник? Не прилича на войник! ЗАЩО е убита?!"

За мен, като Мюсюлманин, това е урок за разделянето на хората на войници и граждани.

Нека Бог поощри гласа на мъдростта от всички страни, за да постигнем мир. Амин.

Надявам се, че моя отговор е изяснил въпроса и се надявам да ви чуя скоро отново. Ако имате още въпроси или коментари, свързани с Исляма, не се колебайте да пишете. 



Салаам.

вторник, 11 февруари 2014 г.

През погледа на новоприела - да си мюсюлманин - част 1


Източник OnIslam.net
Част 1

Материалът е публикуван за първи път през юли 2007.
Приех Ислям през януари 2007. Тези лични впечатления документират израстването ми в новата вяра. Искрено се надявам да съм от помощ за други нови Мюсюлмани в тяхното духовно пътуване.

Бавно променях гардероба си и сега се чувствам комфортно да съм покрита на обществено място и не бих се чувствала добре, ако не съм облечена подходящо.
В периода след моето приемане на Исляма винаги, когато имах възможност, започнах да посещавам Джума (петъчна) молитва в месжида.

Срещнах различни нови сестри и братя, които бяха винаги готови да помогнат с отговори на въпросите ми или проблеми, с които се сблъсквах във всекидневието си. 

Приучих се на  самодисциплина

Мисля, че най-трудния аспект на това пътуване беше, да се интегрира вярата във всекидневието - например петте дневни молитви. Все още се опитвам да включвам молитвите си в различните и променящи се етапи на всекидневието ми. 

Въпреки това съм предприела важни стъпки за подобряването на рецитацията в молитвите. Използвам книга, придружена със запис и повтарям отново и отново. Очаквам, ин ша Аллах, че до края на лятото, ще се моля съвсем правилно.  

Един значителен за мен урок от Исляма, е самодисциплината. Ислямът е един начин на живот и новоприелите трябва да се преборят, за да се адаптират. Много важно е всичко това да се прави стъпка по стъпка.

Знам, че веднага след моето приемане на Исляма, исках пълна и незабавна интеграция на всичко от религията в живота ми. Бях нетърпелива и исках всичко да правя перфектно. Ислямът обаче изисква и подчертава търпението и баланса във всеки житейски аспект.


Скромно облекло

Друга страна на моята промяна, беше облеклото ми. Мисля, че винаги съм искала да се обличам простичко и прилично. Но лятото е доста голямо предизвикателство за човек да се облича скромно, според предписаното от Корана и Сунната.

Бавно променях гардероба си и сега се чувствам комфортно да съм покрита на обществено място и не бих се чувствала добре, ако не съм облечена подходящо. В интерес на истината досега не съм чувала негативни коментари за облеклото си. 

Смятам, че хората се държат по-учтиво с някой, който е облечен подходящо. Вярвам, че скромността е по-добрия начин на взаимодействие между двата пола. Тук няма нищо скрито, подмолно. Искам да бъда признавана и разпознавана за това, което съм аз, а не заради физическия ми изглед. 

За съжаление в днешно време на жените отново често се гледа като на стока. Само да хвърлим око на списанията и други медии, как изглеждат рекламите - понякога е доста обезкуражаващо!
Тъй като за Хиджаба се водят много спорове, реших да говоря за него в отделна тема. Започнах да нося Хиджаб, но го правя нередовно - все още не се чувствам комфортно да го нося постоянно. Например по време на отиване и връщане от работа покривам главата си, но не и на работното място. Все още се страхувам от евентуална негативна реакция.  

Знам, че се изисква смелост и силна вяра (имаан), за да се постигне спазване на Хиджаба през цялото време. Ин ша Аллах ще продължа да се моля на Аллах за напътствие и насока. Наясно съм, че в много държави Хиджабът на публично място не е позволен и това поставя доста сестри в неприятни ситуации. 

Вярвам, че трябва да се работи и има много неща, които могат да се направят за промяна на общественото съзнание, така че хората да разберат, че тук става дума за заповед на Аллах.

събота, 8 февруари 2014 г.

3 Принципа, почерпени от Хадисите, съвет за приятелството в Социалната мрежа



източник: МuslimМatters

автор: ibnabeeomar

превод и редакция М.Б.-Иршад

Достатъчно възрастен съм, за да помня света преди появата на социалните медии. Имаше уговорки по домашния телефон с приятели за излизане, както и новаторското чувство, когато се появи AOL Instant Messenger. В излизането с приятели винаги присъстваше някакъв родителски контрол - трябваше да познават всеки, с когото излизаме дори за гледане на филм или игра на баскетбол.

Социалните медии вече не са прищявка. И нашата общност се нуждае от вече готови отговори на въпроси, като "Халал ли е Фейсбук?” или “Могат ли да се използват тези платформи?” Истината е, че сме в периода на комуникациите. Така се прави. Някои платформи може да претърпяват промяна, но видеото уби радио-звездите (ако ме разбирате). Можете да забележите прогреса и на уеб сайта ни. През 2008 написах материал за Мюсюлманската аудитория, представящ какво са Digg и Reddit. През 2012 разговорът вече е изместен към това как Мюсюлманските родители трябва да разбират Reddit.

Сега трябва да говорим за това как трябва да разбираме Ислямските принципи и как да ги практикуваме, докато използваме тези инструменти. Същността на социалните мрежи, е приятелството. От гледна точка на бизнеса, те са начин за печелене на клиенти. Както и да се погледне, става дума как да контактуваме с останалите. Имайки предвид това, нека разгледаме 3 прости принципа, които трябва да включим при използването на социалните мреци и интернет.

1. Ти си това, което публикуваш
„Добрият другар и лошият другар приличат на такъв, който носи мускус, и на такъв, който надува ковашки мях. Носещият мускус може или да ти даде в дар, или да купиш от него, или да вдъхнеш благоухание. А духачът на мях може или да подпали дрехите ти, или да те лъхне от него зловоние“  [Бухари и Муслим]


Смисъла е толкова очевиден, но понякога трябва да свържем точките. Компанията, в която сме, е наистина онова, което следваме. Обществото ни е онова, което виждаме във Facebook, хората, които следваме в Twitter, снимките, които гледаме в Instagram.

Например можеш да си фен на някой спортист, но каква е реакцията ти, ако той публикува своя снимка, на която участва в определено нетипична ситуация? А какво да кажем за "приятел" (който вероятно си виждал най-много 1 път или изобщо не си), който всеки ден пише колко не понася родителите си? Лесно можеш да си пренебрежителен към тези неща и да кажеш, че не ги одобряваш, но истината е, че позволяваш на всичко това да остане в сърцето ти.

Не ми ли вярваш? Помисли си колко пъти на ден вадиш телефона си. Когато се събудиш, на път за училище или работа, по време на закуска, на среща, на обяд и пр, и пр… колко точно статуса на ден пускаш? Едно е да имаш познат или приятел, когото виждаш по няколко пъти на година, поддържайки приятелството си, а съвсем различно е да получаваш по 5-10 съобщения дневно от този човек. 

Считай стената и емисията си като твое лично пространство. Трябва да бъдеш безпощаден към това кого допускаш там. Ако някой е лош или с негативно влияние, на всяка цена го премахвай. Светостта и здравето на сърцето ти е твърде важно нещо, за да го рискуваш за няколко "Харесвам" или ре-туита.

2. Съден си от най-близките си приятели
„Човек споделя религията на своя приятел. Затова нека всеки от вас гледа с кого дружи“ [Тирмиди]

Има очевиден смисъл, който е ясен на всички ни, но и някои аспекти, пренебрегвани до известна степен. 
Първия е, че хадисът е прозорливо и дълбоко вникване в човешкия ум - онези, с които се свързваме, влияят на съзнанието ни много повече, отколкото си признаваме. Второ - показва ни как доброто приятелство означава да се познаваме един другиго на по-дълбоко ниво. Това означава, че в действителност си приятел с някого, когото познаваш на ниво, конфортно с неговата ценностна система, вяра, етнос и характер.

Един недостатък на социалните мрежи, е идеята за хипер-връзка. Изобилието на безполезни връзки понякога ни дава погрешна представа за действително значимите взаимодействия. Brady Quinn, куортърбек на Chiefs, каза нещо от  наистина значимо, когато един съотборниците му се самоуби:

“Едно нещо хората упешно се опитват да изземат..., това са отношенията, които имат с хората,” каза Quinn пред репортерите.  “Когато това се случи, сядам и мисля какво мога да направя по различен начин. Ако попиташ някого какво прави или как е, какво именно означава това? Когато отговориш на този въпрос - е, истината ли си казал?

Живеем в обществото на социалните мрежи, с Twitter и Facebook и това е чудесно, но трябва да имаме контакт с колегите си, семейството, приятелите. Изглежда сякаш сме погълнати от телефона ни и други неща, вместо да се занимаваме с реалните отношения, които са пред нас. Надявам се, че хората ще се поучат от случилото се и ще се опитат наистина да помогнат на някой, който се бори с нещо дълбоко в себе си,  вместо да се показват час по час.” [NBC Sports]
Обикновено най-близките приятели са онези, които познаваме от дълго време. Крепкото приятелство преминава през изпити. Сега се случва така, че когато едно приятелство попадне в затруднение, вече няма стимул да се инвестира в него. Хората могат просто да влязат във Facebook и без риск да ги загубят, имат 600 и повече приятели, с които да говорят.

Не е необходима голяма логика, за да разберем защо Facebook се посочва като една от най-честите причини за развод. Хората се опияняват от това чувство на свързаност. Започват да се свързват с хора, с които иначе не биха говорили.  Ако се разочаровани от съпрузите си, лесно ще намерят някой друг да говорят, защото не знаят как да се справят с реалните взаимоотношения.

Променете фокуса си от натрупване на повече "приятели" и последователи, в това да култивирате и подобрите отношенията си с близките приятели, които имате. Tе също са път към Джанна.

3. Не винаги е добра идея да се споделя 
Обичай любимия си до известна степен (умерено), защото може да дойде ден, когато ще го възненавидиш. И мрази този, когото мразиш, пак до известна степен (умерено), защото може би ще дойде ден, когато ще го заобичаш". [Тирмиди]

Умереността е главното. Важно е човек да не се надценява.  Очевидното значение е да не действаш по начин, за който може да съжаляваш на по-късен етап. Това е нещо, за което родителите трябва да се фокусират при възпитанието на децата си, за да могат те да използват отговорно социалните медии. Не всеки, който е "твой приятел",  е наистина твой приятел. По този повод нека отбележим, че в училищна възраст младите е добре да се опрат повече на опита на родителите си в отношението с хората – контактували са с много и различни хора и по-лесно могат да разпознаят "черните петна" сред познатите ви.

Важно е да се разбере, че социалните мрежи са усилвател на завистта. Ако погледнем нечий timeline и ще останем с впечатлението, че всичко при този човек е перфектно - чудесни семейни снимки, от хубави ресторанти и почивки, а ти си седиш с проблемите и напрежението. Лесно се развива хaсaд (завист) към хората заради всичко, което се вижда. Същото важи и в обратна посока. Внимавайте какво споделяте, защото може да предизвика хасад у останалите.

Добре е да се спомене да не се разкриват собствените грехове. В усилието си да се харесат на околните, много хора постват свои снимки в срамно поведение. Не разкривай греха, който Аллахе скрил от другите. И не бъди така запален да получиш признание от някой в социалната мрежа, та доброволно да публикуваш публично срамни снимки. 

Когато става въпрос за "нехаресването" на някого, също трябва да сме умерени. Едни от най-разрушителните онлайн практики, са троленето и тормоза. Този вид поведение също е заразно. Когато хората виждат някого, когото не харесват, лесно се скриват зад клавиатурата си и се присъединяват към общото поведение. Ако не харесваш някого, не го обиждай и не говори негативни неща. Просто го блокирай и се отстрани.

Това е и моята надежда, че нашата Умма вече по-ясно разбира, че социалните медии запълват живота ни по нов за нас начин, често изненадващ. Да проверим телефона си или "Фейсбука си", не трябва да е нещо, което правим само да мине времето.  Трябва да погледнем отвъд това дали социалните мрежи са добро или лощо, за да проведем откровена дискусия за това как те се отразяват на нашия живот и отношения. 

Ние дори не сме засегнали теми, като претоварването с прекалено многото информация или източването на умствена енергия, пречещи ни да правим малки неща, като молитви към Аллāх 



Приятелствата ни оформят по начин, който не осъзнаваме. Вече не можем да разграничим онлaйн и офлайн лицата. И двата вида имат съвсем реално влияние върху нас и е нужно да сме осведомени за Ислямските принципи и как да живеем според тях, без значение до колко се променят околната ни среда и социалните мрежи.


За автора ibnabeeomar:






Omar Usman е един от основателите на MuslimMattersQalam InstituteMuslim Strategic Initiative и Debt Free Muslims. РЕдовен хатиб и е работил в различни  национални и местни Ислямски организации. Можете да го последвате в Google+ или в Twitter @ibnabeeomar.

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации