ТЕРМИНИ, УПОТРЕБЯВАНИ В НАУКАТА ХАДИС

ХАДИСИТЕ И СУННАТА НА ПРОРОКА (С.А.С)

Понятията хадис и сунна се припокриват взаимно, доколкото всяко едно от тях се отнася до дадено деяние, дума или одобрение от страна на Пратеника на Аллах (с.а.с). При анализа на двата термина обаче могат да бъдат открити и някои разлики.



СУННАТА (ХАДИСЪТ) И НЕЙНОТО МЯСТО В ИСЛЯМСКОТО ЗАКОНОДАТЕЛСТВО

Сунната или традицията, е сбор от хадиси на Пророка (с.а.с) – неговите думи, дела и постъпки. Тя е живото обяснение и аргументацията на Корана. Сунната обяснява Корана: практиката на Пророка (с.а.с) може да ограничи полето на приложение на даден закон, който е обяснен по-общо в Корана. Тя може да разшири полето на приложение на друг закон, който в Корана е изразен по-сбито. Сунната легализира и аргументира законодателството, т.е. законите, формулирани в Свещенната Книга. Това взаимно допълване между Корана и сунната, е част от Божието откровение и основанията за това се намират в самия Коран:

И каквото Пратеника ви даде, вземете го! А каквото ви забрани, оставете го! И бойте се от Аллах! Аллах е строг в наказанието. (Коран, 59:7)


Това е причината сунната да бъде считана за втори източник в Исляма (ислямския закон, шариа'). Ислямските учени и прависти се опират на нея в работата си по извеждането на закони.




1) СУННА

Сунната посочва точно поведението на Пророка (с.а.с.) приживе. Следователно сунната показва деянията на Пророка (с.а.с), докато думата хадис в по-общ план означава както неговите деяния, така и думите му или просто неговото одобрение. Ето защо първите ислямски учени твърдят по отношение на даден учен: „Този е имам в хадиса“ или „Този е имам в сунната“. Така например в своето обяснение на приноса на имам Малик, ученият аз-Заркани пише, че Суфян ас-Саури (учен и правист, поч. 161 г.х.) е имам в хадиса и че ал-Аузаи (известен традиционалист, поч. 303 г.х.) е имам в сунната, докато имам Малик (учен правист и бележит традиционалист, поч. 179 г. х.) съчетава и двете достойнства.

Етимологията на двата термина – хадис и сунна – често се забравя и двата термина се използват в един и същ смисъл, защото така или иначе деянията на Пророка (с.а.с) са единствено потвърждение на пророческите думи. В крайна сметка деянията и думите на Пророка (с.а.с) са две страни, които представляват част от Божието откровение, благодарение на които Аллах направлява хората. Поведението и думите на Пратеника на Аллах (с.а.с) в случай, когато се отнасят до религиозни въпроси, действително са ръководени от Божието напътствие и са предпазени от грешки.

Ето какво казва Всевишният Аллах в Корана:

„Не се е заблудил вашият спътник [Мухаммад] и не се е отклонил, и не говори той от себе си. Това е само откровение, което [му] се разкрива“. (Коран, 53:2-4)



2 ) ХАДИС

Според Абу ал-Бека Айюб ибн Муса ал-Хусейни, наречен Езиковеда, който бил кади’ на ал-Кудс (Йерусалим) и е починал през 1039 г., хадис е предадена информация, отнасяща се до Пророка (с.а.с). Той добавя, че същият термин по-късно се използва за означаването на дума, деяние или одобрение, приписани на Пророка(с.а.с).

Употребата на термина хадис в смисъл на съобщена информация, е позната при арабите от преди ислямската епоха – с термина ахадис (множенствено число на хадис) те означавали важни събития, белязали тяхната история. Аллах (с.т) употребява в Свещения Коран термина хадис имено в този смисъл (Коран, 39:23 и 52:34).

Бележитият тълкувател и коментатор на сборника Ас-Сахих на ал-Бухари, Ахмед ибн Али ибн Хаджар ал-Аскаляни (773-852г.х. или 1371-1448 г.хр.) в своя увод към коментарите си пише, че юридическото определение на хадиса включва всичко, свързано с Пророка (с.а.с)(От 40 хадиса на имам Науауи, бълг. превод).



3 ) АЛ-ХАБАР

От езикова гледна точка ал-хабар означава новина, а от терминологична се равнява на хадис, като трябва да знаем, че хадиса е предадена информация, деяние или одобрение от Пророка (с.а.с.), а хабар е предадена информация, деяние или одобрение, както от Пророка (с.а.с), така и от неговите съратници (р.а). Разликата между хадис и хабар е тази, че хадисът е предание от Пророка (с.а.с) и важи само за преданията, предадени от него (с.а.с), докато хабар са преданията, предадени както от него (с.а.с), така и от неговите сподвижници (р.а). Тогава от информацията по-горе извеждаме това, че всеки хадис може да бъде приет за хабар, но всеки хабар не може да бъде приет за хадис. Въпреки това в повечето случай терминът се употребява с еднакво значение на хадис (Ал-уаджиз фии улум ал-хадис Мухаммад ал-Хушууи стр. 11).



4 ) АЛ-АСАР

От езикова гледна точка ал-асар означава следа или следата, която остава върху пясъка, след като е минал пътник от там, а от терминологична гледна точка означава следа, оставена от Пророка (с.а.с). Множественото число на думата ал-асар, е ал-аасаар или следи. Сунната, оставена от Пророка (с.а.с,) са неговите следи. А който следва неговите следи, той изпълнява сунната му. Освен това трябва да знаем, че ал-асар за мухаддисите, се равнява на ал-хабар (Ал-уаджиз фии улум ал-хадис Мухаммад ал-Хушууи стр. 11).



5 ) АЛ-ИСНАД

Думата ал-иснад произлиза от думичката санад, която от езикова гледна точка означава разписка или документ, а от терминологична ал-иснад се нарича веригата с имената на предаващите (мъже и жени) хадиса, чрез която се стига до текста на хадиса. Казва се: „иснад на този хадис е добър“ ( т.е веригата от предаващите хадисът е достоверна и добра) (Мабахис фил-хадис аш-шариф Ахмед О. Хашим стр.7).



6 ) АЛ-МАТН

Думата матн, от езикова гледна точка означава текст, а от терминологична матн се казва на самия текст на хадиса. Казва се: „Матн на този хадис е объркан или съмнителен“ (т.е има грешка в текста на хадиса). В такъв случай веригата (иснад) на хадиса може да е добра и достоверна, но хадисът отслабва заради матн или заради грешките в текста му (Ал-уаджиз фии улум ал-хадис Мухаммад ал-Хушууи стр. 12).



7) АЛ-РАУИ

Думата рауи от езикова гледна точка означава разказвач, а от терминологична рауи се нарича всеки (мъж или жена), който е разказал или предал хадис, заедно с неговата верига, без значение дали има знание в науката хадис или не (Ал-уаджиз фии улум ал-хадис Мухаммад ал-Хушууи стр . 12 )



9) АЛ-МУСНИД

Според учените в науката хадис определението за термина муснид е същото, като определението на термина рауи (Ал-уаджиз фии улум ал-хадис Мухаммед ал-Хушууи стр. 12).



10) АЛ-МУСНАД

Думата муснад произлиза от думичката санад и мустанид, която от езикова гледна точка означава документ, източник и облигация, а от терминологична гледна точка според учените в науката хадис, има три различни значения:

а ) Хадис с непрекъсната верига от началото до края, като според тази група от учени, в това определение влизат както преданията, стигнали до Пророка (с.а.с), така и преданията, стигнали до неговите сподвижници, тези, които идват след тях и др.

б) Според други учени муснад, е хадис с непрекъсната верига от началото до края. Като според тази група от учени в това определение не влизат никакви други предания, освен тези, чиято верига достига до самия Пратеник на Аллах (с.а.с).

в) Едно от значенията на думата муснад, е книга, в която са събрани предания от Пророка (с.а.с) и неговите сподвижници (р.а), като всички предания са подредени в дялове, според името на предаващия преданието. Като пример може да видим книгата Муснад на имам Ахмед бин Ханбдл (р.а) (Ал-уаджиз фии улум ал-хадис Мухаммед ал-Хушууи стр. 12)

За повече информация виж:

1) Ал-уаджиз фии улум ал-хадис – учебник в ун. Ал-Азхар, 2005г.,
Д-р Мухаммад ал-Хушууи

2) Мабахис фил-хадис аш-шариф, Ахмед О. Хашим

3) 40 хадиса от имам Науауи (изд. на Гл. Мюфтийство, РБългария)