Избягване на фитната

от Мухаммад Ал-Хамуд Ан-Наджди[i]

Славата е за Аллах, Който във всеки век и време между пророците, изпраща група хора на знанието, да призовават заблудените и търпеливо да понасят жестокостта и вредите от тях. С Книгата на Аллах те съживявали мъртвите и със светлината на Аллах давали зрение на слепите. Колко хора, убити от Иблис, са съживени от тях! Колко заблудени и загубени, са намерени от тях! Колко прекрасни са техните дела в отношенията с хората и колко подло и низко се отнасяли хората с тях! Те очистили Книгата на Аллах от изказванията на тези, които са преминали границите на позволеното, от измислиците на лъжците и нелепите тълкувания на тези, които носели знамето на бида' (нововъведенията) и разпространявали фитна (изкушение и смут), които противоречали на Корана, противостояли му и били готови да въстанат против него, които говорели за Аллах и Неговата книга без знания, препирали се за нееднозначностите в Книгата...Ние търсим убежище при Аллах от фитна на заблудените[ii]. Свидетелствам, че никой и нищо няма право на поклонение, освен Аллах Единствения, няма Той съдружник. И свидетелствам, че Мухаммед (с.а.с) е Негов доверен раб и посланик, Аллах да го благослови и да го приветства – него, семейството му и неговите сподвижници. По-нататък:

ЗАБРАНА ЗА ПРИБЪРЗАНОСТТА И НЕТЪРПЕЛИВОСТТА

От природата на фитна е това, че делата се объркват, растат грешките, мислите и умовете на хората се отклоняват от истината. Хората носят отговорността за тези, които ръководят и тези, които са ръководещите трябва да се придържат към изказванията на учените и да действат на тази основа. Тъй като простите хора, ако са въвлечени във фитна, започват да изразяват собствено мнение, което води само до увеличаване на фитна и по-голям разкол в уммата. Умуру-л-'амма (делата, които засягат ползата и благосъстоянието на обществото) от въпросите, свързани със земния свят, безопасностите и заплахите от тях трябва да се знаят от хората, които имат знание и здрав разум, като Всевишния е казал:

И щом дойде при тях известие за спокойствие или за страх, разгласяват го. А ако бяха го отнесли до Пратеника и удостоените с власт измежду им, щяха да го разберат онези от тях, които могат да го проумеят. И ако не бе благодатта на Аллах към вас, и Неговата милост, щяхте да последвате сатаната, освен малцина.

Сура Ан-Ниса, 4:83

Имам Ас-Са'ди (поч. 1376 г.х.), Аллах да го прости, е казал: „Това е строго предупреждение от Аллах към Неговите раби за делата, които са Му неугодни. И то се състои в това, че когато до тях достигнат вести по някакви важни въпроси, например свързани с общественото благосъстояние и безопасността на вярващите, или свързани с възможни нарушения на спокойствието, или опасност от бедствие, те трябва първо да проверят тези новини и да не бързат да ги разпространяват. Тя трябва да ги доведат до знанието на хората, които ръководят, тези, които имат знание, разбиране, здрав разум, разсъдък, зрелост и спокойствие, тези, които долавят смисъла на нещата и имат знание за относителността на ползата и вредата. Ако такива хора видят, че в разпространението (на вестта) има полза и благо за вярващите, средство за защита от врагове, те трябва да я разпространят. Но ако те видят, че няма полза в това, или че има някаква полза, но вредата е по-голяма, тогава не трябва да правят това (да се разгласява вестта). Именно затова Аллах е казал: „... щяха да го разберат онези от тях, които могат да го проумеят“. В смисъл, че те вярно щяха да оценят чутото, тъй като имат правилно знание. В тази ая е доказателството за един важен принцип, който се състои в това, че: Ако се появи необходимост от изследване на някакъв проблем, задължително е изследването да се направи от тези, на които това им е работата и никой не трябва да ги възпрепятства. Това е правилен начин за предпазване от грешки. И в тази ая има забрана за това да се проявява прибързаност и нетърпение при разпространяването на вестите, когато бъдат чути. Съдържа се и повеля за това да се размишлява и анализира преди да се говори и той (знаещия човек) гледа на това дело – ако има полза – предприема го, а ако няма – въздържа се от него“[iii].

УЧЕНИТЕ И ДЕЛАТА НА УММАТА

По въпроса за фитна и други особени въпроси, свързани с благополучието на умма (например делата, свързани със сийасату-ш-шар'ий (политиката на шариа'), с големи бедствия и пр.), хората се нуждаят от силно знание и осмисляне на масляха (полза) и мафсада (вреда). Тъй като тези въпроси в голяма степен стават причина за възникване на фитна в обществото... И това е така, защото: „Разбирането на целите и задачите на шариа' е невъзможно без пълното усвояване и изучаване на текстовете по специализираните материи на шариа'. Както фикху-л-макасид (наука за разбиране целите и задачите на шариа') е велика и мощна наука, която не може да бъде постигната от всеки човек. По-скоро тя може да бъде достигната от този, който притежава високо ниво на знание, изследва състоянието на нещата и добре познавайки ги, разглежда различните възможни резултати. Сравнението на ползата и вредата зависи от разбирането на шариа' и неговите цели, разбиране на състоянието на делата и различната степен на ползата и вредата. и никой не е способен – освен учените“[iv].

Имам Ан-Науауи (поч. 676 г.х.), Аллах да го помилва, е казал: „Човек, който повелява одобряваното и забранява порицаваното, трябва да е добре да знае това, което е предписано или забранено. И нивото на знание, което се изисква за това, се променя в зависимост от това, какво се забранява или разрешава. Ако въпроса е от ясните задължения и известните забрани, като молитва, пост, прелюбодеяние, употреба на опиващи напитки, тогава всеки мюсюлманин е учен по тези въпроси. Но, ако проблема включва особени въпроси, или въпроси, свързани с иджтихад (извличане на отсъждания от откровението), тогава обикновените мюсюлмани не могат да вникнат т това и те нямат задължението да повелявят или възбраняват (в такива случаи). Това е само за учените“[v].

Нещата, за които оспоменахме (т.е. свързаните с делата за благополучие на уммата, както въпросите, свързани с шариа' политиката, сравняване на делата, поправяне на широко разпространените грехове, такфир/обявяването на мюсюлмани за неверници/ и невинността на управниците) – са от най-отговорните и сложни предмети, които забавят ислямското възраждане тези дни и по които има множество дискусии, противоречия и спорове в средите на тези мюсюлмански младежи, които се придержат твърдо към религията и искрено желаят добро. Затова тези предмети са много важни и отклонението от пътя в техен аспект, че особено опасно!

Затова исках да събера изказвания на няколко наши учени по този въпрос, Аллах да ги прости и помилва, да има полза уммата, като напомняне, съвет от тях. От знаещите в нашата религия и наследниците на пророците, тези, които са посветили живота си в изучаването на принципите на халал (позволено) и харам (забранено). Шейху-л-ислам Ибн Таймийя (поч. 728 г.х.), Аллах да го помилва, е казал: „И кои от тази умма, ако не известните с правдивостта си, спечелилите похвала и одобрение на множество различни групи хора от уммата – тези са вождовете на наставлението и светлините в мрака. [vi]“ Те са учените Раббан, тези, които учат хората на Книгата и мъдростта, възпитават хората в това. И те са хора с дълбоко разбиране и мъдрост, към които Аллах ни е заповядал да се отнасяме с въпроси: „... И питайте знаещите Напомнянето, ако самите вие не знаете!“ (сура Ан-Анбийа, 21:7).

Обръщането към тях, общуването и обучението при тях, е средство за отдалечаване от фитна, както пояснихме по-горе, особенно, когато наоколо бушува море от разногласия и препирни сред хората.

ПРИДЪРЖАЙТЕ СЕ КЪМ ДЖАМА'А

Учените, които ръководят и джама'а, към която ни е заповядано да се придържаме, и ние сме предупредени за отделяне от нея. Абдуллах ибн Мас'уд, Аллах да е доволено от него, съобщил, че Посланика на Аллах (с.ас.) е казал: „Кръвта на мюсюлманина не може да бъде пролята освен в един от трите (случая):при извършване на прелюбодеяние от семеен човек, при живот срещу живот и в случай на отказване от религията и напускане на джама'ат“[vii].

Умар ибн Ал-Хаттаб, Аллах да е доволен от него, съобщил, че Посланика на Аллах (с.а.с) е казал: „Придържайте се към джама'ат и странете от разкола! Наистина шейтана е с човека, когато е един и бяга от двама. Този, който желае върховете на Рая, нека се държи за джама'ат. И този, който е доволен от добрите си дела и е тъжен от лошите – е вярващия“.[viii]

По такъв начин този, който здраво се държи за джама'а и не се отделя от нея, ще достигне успеха. Но ако някой не се е отделил от джама'а, но се е възгордял от мненията си и знанията си, и от броя на тези, които го следват, той е пропаднал.

Имам Абу Бакр Ал-Аджурри (поч. 360 г.х.), прочитайки различни аят и хадиси, които заповядват придържането към джама'а, е казал: „Признак за това, че Аллах, Могъщия и Превеликия, е решил да дари праведност на някого е в това, че човека следва по този път: привързаност към Книгата на Аллах, Могъщия и Превеликия, Сунната на посланника на Аллах (с.а.с.), пътя на неговите сподвижници (Аллах да е доволен от тях), и всички тези, в чиято праведност е последвал (Аллах да помилва всички тях), и също тези, на които се базирали учените мюсюлмани от различни страни, като Ал-Ауза'и (поч. 157 г.х.), Суфйан Ас-Саури (поч. 164 г.х.), Малик ибн Анас (поч. 179 г.х.), Аш-Шафи'и (поч. 204 г.х.), Ахмад ибн Ханбал (поч. 241 г.х.), Ал-Касим ибн Саллям (поч. 235 г.х.), и всички, които са били на път, подобен на техния (път), избягвайки всеки път, който не са приемали тези учени".[ix]

[i] От списанието "Ал-Фуркан" (№ 61, стр. 44-46).

[ii] Ар-Радд 'аля-л-Джахмийа уа-з-Занадика на имам Ахмад ибн Ханбал, с. 2.

[iii] Тайсиру-л-Карими-р-Рахман (2/54-55), вж. също Кауа'ид фи та'аму-л-ма'ил-'Уляма (стр. 121).

[iv] Кауа'ид фи та'аму-л-ма'ил-'Уляма на шейх 'Абду-р-Рахман Ал-Лууайхик, стр. 119.

[v] Шарх Сахих Муслим (2/23).

[vi] Маджму' Ал-Фатауа (11/45).

[vii] Предадено от Ал-Бухари (9/6) и Муслим (3/1302).

[viii] Сахих: предали са Ахмад (1/18) и Ат-Тирмизи (№ 2254). Удостоверено от Ал-Албани в Зилялю-л-Джанна (№ 87).

[ix] Аш-Шари'а на имам Ал-Аджурри, (№ 14).