Good Deed: #18 Споменаване на Аллах

"О, вярващи, често споменавайте Аллах! И Го прославяйте сутрин и вечер!” (33:41-2)

”...онези, които вярват и сърцата им се успокояват при споменаването на Аллах. О, да, при споменаването на Аллах сърцата се успокояват.” (13-28)

“И споменавайте Ме, за да ви споменавам и Аз, и благодарете Ми, и не Ме отхвърляйте!" (2-152)

“Най-великото е споменаването на Аллах. Аллах знае какво правите." (29-45)

Пророк Мухаммад с.а.с попитал:

Някой от вас да желае да спечели хиляда хасанат за 1 ден? 

От събралите се попитали:

Но как могат да се спечелят хиляда хасанат само за де?!

Пророк Мухаммад с.а.с. отговорил: 

Споменавай и прославяй Аллах хиляда пъти...

източник 1000 good deeds

Сблъсъци

Понякога Аллах субханаху уа та’ала пречупва духа ни, 

за да съхрани душата ни 

и 

разбива сърцата ни, 

за да ни съхрани.

AbdulJabaarAzimi 

Лъжата и поста

www.whatiseid.com 

От Абу Хурайра радиаллаху анху се предава
Пратеникът на Аллах салАллаху алейхи уа саллам каза:

Който не изостави лъжите и лошите дела, докато пости, Аллах не се нуждае от неговото въздържане от храна и вода.

Източник: Сахих Бухари 1804

Според ал-Бухари е Сахих хадис

عَنْ أَبِي هُرَيْرَةَ رضى الله عنه قَالَ قَالَ رَسُولُ اللَّهِ صلى الله عليه وسلم مَنْ لَمْ يَدَعْ قَوْلَ الزُّورِ وَالْعَمَلَ بِهِ فَلَيْسَ لِلَّهِ حَاجَةٌ فِي أَنْ يَدَعَ طَعَامَهُ وَشَرَابَهُ

1804 صحيح البخاري كتاب الصوم باب من لم يدع قول الزور والعمل به في الصوم

Любовта към Аллах и творенията

Много хора имат проблем да балансират между любовта към Създателя и към творенията. Това е нещо, с което аз самата се боря през голяма част от живота си. От една страна има хора, които обичат творенията така, както трябва да обичат Създателя. От друга страна има такива, които напълно отричат любовта към творенията. Аз си мисля, че правилния баланс е в разбирането на правилния начин: Имаме един единствн Владетел на сърцата ни. Този Владетел е Бог. Но сърцата ни копнеят за общуване. Сърцето търси своя другар сред създанията. И намирайки този близък на сърцето ни спътник, е един от най-великите дарове на Бог към нас. Това е онази "прохлада за очите", за която Коранът говори. Проблемът идва, когато се обърка "Владеенето" и "приятелството". Ние приемаме творението като Създатели, а Създателя за другар. А Бог знае най-добре. 

~Ясмин Могахед

Искреност

Ибн-ул-Кайим (рахимахуЛлах) е казал: 

Делата без искреност, са като пътник, който носи вода в мръсен съд - тежи му, без да има полза...



Ибн Масуд (радиаллаху 'анху) съветвал учениците си:

Ако търсите знание поради една от следните три причини, изоставете го:
да засрамвате незнаещи, да спорите с Фукаха (учени), да накарате хората да се обръщат към вас. Възнамерявайте думите и делата си само заради Аллах, защото наистина - само онова, което е с Аллах, ще остане, всичко останало ще погине".

6 тасбиха

calligrapher Mothana Al-Obaidy

Субхан Аллах
ал-хамдулиЛлах
Ла иллаха илла Аллах
Аллаху Акбар
астагфируЛлах
хабун Аллах

Да преодолеем притесненията

Ако сте се съгласявали да правите неща извън зона си на комфорт, правили сте нещо за човек с високи стандарти - значи познавате ефекти, които намаляват вашата ползотворност.

В зависимост от това каква личност сте, има два начина, по който тревожността влияе на вашата работа. 

1) Ако сте човек, който обича предизвикателствата, тя може да настрои сетивата ви да анализирате ситуацията - да определите от какво се нуждаете, да планирате времето и усилията си, както и да ви мотивира да работите.

2) От друга страна,  ако сте като множеството хора, предизвикателството може да замъгли ума ви, да спре сърцето ви и да позволи на всякакви негативни мисли да нахлуят в главата ви - по този начин се претоварвате и започвате да се чувствате безпомощни.

Хората от втората категория е възможно да започнат да се съмняват в способностуте си да завършат конкретната работа както трябва и навреме. Също е вероятно да се страхувате да не бъдете преценявани от околните, които да се чудят как ще се справите с проблема заедно с всичко, което имате да правите; или пък може и да почнете да си въобразявате лошите последствия от недобре свършената работа.

Има две възможни реакции при появата на тревожността:

1) Отлагане

При появата на тревожност най-често срещаната реакция, е отлагането. Ще намерите всяко възможно извинение, за да не работите по задачата - изведнъж гладенето ще ви се стори нещо много привлекателно и нетърпящо забавяне; или пък подреждането на документите в шкафовете, трупани с години...

Това са все тактики, които целят избягване и отлагане, като водят до увеличаване на вашата тревожност и опасения. В крайна сметка ще се втурнете да свършите работа в последния момент, което ще доведе до недобро качество.

2) Перфекционизъм

Другата реакция може да бъде такава, че вие сами да вземете надмощие над проекта, опитвайки се да го свършите перфектно, проверявайки и проверявайки - отново и отново. Правите това толкова много пъти, че губите време, изпускате края и се чувствате неудовлетворен, защото не сте се справили навреме. 

Какво да правим с напрежението

Ако не искате да сте в нито една от тези ситуации, можете да се възползвате от следните полезни предложения:

• Обърнете се към Аллах 

Ако усетите, че се поддавате на безпокойство относно работата си, оставете всичко за минутка и направете дуа към Аллах:

”O Аллах! Търся убежище при Теб от притеснения и мъка…” (Бухари)

Можете да направите дуа с ваши думи - искрено от сърцето си, можете да откриете и други дуа, свързани с тъгата, безпокойството и тревогите в книжката Дуа и Зикр. 

• Не се поддавайте на нашепванията на Шейтана

Не падайте духом и не позволявайте да бъдете отдалечени от вашия проект / задължение. И помнете, че “Ще ни достигне само онова, което Аллах ни е предписал. Той е нашият Покровител. На Аллах да се уповават вярващите!” (Сура ат-Тауба, 9:51). Притесненията няма да се променят много, така че предприемете действия, дайте най-доброто от себе си, и се уповавайте на Аллах.

• Предизвикайте тези негативни мисли

Ако сте изпълнени със съмнения и негативни мисли относно възможностите си по отношение на проекта, би било много трудно да се справите със задачата. По-лесно ще е да се говори, отколкото да се направи, но е необходимо да предизвикате тези съмнения и мисли. Запитайте се защо с помощта и милостта на Аллах не вярвате във възможностите си...Отделете малко време да достигнете до дълбочината на проблема в собствената си психика. 

Какво е най-лошото, което наистина може да се случи с този проект?

-Каква е вероятността това да се случи?

-Обосновани ли са притесненията?

Представете си най-лошия сценарий - това ще ви помогне да осъзнаете, че положението в същност не е толкова лошо, колкото вие си мислите.

Ако имате трудности да определите източника на притеснения и негативните мисли продължават да са проблем за вас, е може би най-добре да потърсите съдействието на партньор, съветник, наставник.

• Премахване на стреса

Ако тревогите ви стресират, дайте си малка почивка да се успокоите - няколко дълбоки вдишвания, спокойна разходка из природата да проясни ума ви, слушане на Коран или направете малко зикр. “О, да, при споменаването на Аллах сърцата се успокояват..”(сура ар-Ра'д 13:28)

• Работете върху приоритетите си

След като поработите върху тревогите и мислите си, обърнете внимание и на планирането на стратегията за преодоляване на притесненията си. 
Ако жонглирате с много дейности наведнъж, седнете и помислете коя от тях е най-важна за момента - някои хора приемат системата АБВ за най-удобна. Помислете за всяко нещо и му сложете етикет:

“A”: Най-спешното и важното,

“Б: Важната, но не спешна задача,
“В”: Не важната и не спешната задача.

Е, след това се концентрирайте върху задачата с етикет “A”.

• Cъздайте си план, за да завършите проекта

Вместо да се притеснявате за завършването на проекта навреме, планирайте онова, което трябва да направите, за да го завършите - планирайте работата си. 

• Стремете се към “Достатъчно добре”

Да, трябва да направите онова, което е най-добро според вашите възможности, ”И раздавайте по пътя на Аллах, и не се хвърляйте със собствените си ръце към гибелта, и благодетелствайте! Аллах обича благодетелните.” (сура ал-Бакара, 2:195) Но гледайте реалистично върху времето, уменията и ресурсите си и базирайте работата си на тези фактори - онова, което ще бъде достатъчно добро при тези обстоятелства. Може и да очаквате не достатъчно доброто, а отличното - но дайте най-доброто от себе си. 

• Вземете задачата в ръце и се фокусирайте

Вместо да се отдавате на размисли върху слабостите си, се обърнете към Аллах, вземете задачата в ръцете си и концентрирайте енергията си върху нея. Ще откриете, че щом веднъж истински сте започнали, тревогите ви бързо ще се изпарят, защото вече ще работите срещу нашепванията на Шейтана. 

Пратеникът на Аллах салАллаху алейхи уа саллам, е казал: „Силния вярващ е по-добър и по-любим на Аллах от слабия вярващ, но и в двамата има добрина. Стремете се да постигнете онова,  от което ще имате полза и търсете помощ от Аллах и не се чувствайте безпомощни“. (Сахих Муслим, № 2664).

За автора

Amal Stapley - след приемането на исляма през 1992 г., тя завършва Международния ислямски университет в Малайзия със степен по психология и ислямски изследвания, а след това продължава да работи с ислямски организации в САЩ, Египет и сега в родната си страна, Обединеното кралство. Тя е основател на CoachAmal, въвела проекта SuperMuslimah (www.coachamal.com), чиято цел е ада поддържа, мотивира и поощрява мюсюлманките да крачат уверено напред в живота си.

източник

Достойнство на първите десет дни на месец Ду'л-Хиджа от Ибн Джибрин

Ал-Бухари е предал от Ибн 'Аббас р.а, че Пророка с.а.с е казал: "Няма дни, в които праведните дела, извършени в тях, да са по-любими на Аллах, от тези дни (десeт дни на ду-л-хиджжа)". Те (сподвижниците) казали: "О, посланико на Аллах, даже джихад по пътя на Аллах?" Той казал: "Даже джихад по пътя на Аллах Всевишния, освен случая, когато човек излиза по пътя (джихад) с душата и имуществото си, а след това не се връща с нищо оттова".

Имам Ахмад е предал от Ибн 'Умар р.а.от пророка Мухаммад с.а.с, ча е казал: "Няма по-велики от дните, в които делата, извършени в тях, са най-любими на Аллах Всевишния, от тези десет дни (ду-л-хиджжа). И увеличете по това време казването на тахлил (ля иляха илля-Ллах), такбир (Аллаху Акбар) и тахмид (ал-хамду ли-Ллах)".

Видове дела през тези десет дни

1: Извършване на хадж и 'умра. И това са най-добрите дела, които могат да бъдат извършени. Тяхното превъзходство се показва от множество хадиси, един от които е казаното от Пророка с.а.с.: "Извършването на 'умра е изкупване на греховете, извършени между тази и предишната 'умра, а наградата за хадж, който Аллах Всевишния е приел, е Рая". (Ал-Бухари и Муслим).

2: Поста през тези дни, толкова, колкото не затруднява много (постещия) и особенно в деня 'Арафа. Без съмнение, поста е едно от най-добрите дела и затова, че Аллах го избрал за Себе си, както е споменато в хадис-кудси: "Поста е за Мен, и Аз ще възнаградя за него. Наистина човек се удържа от желанията си – от храната си и пиенето си заради Мен...". (предаден от Ал-Бухари, Муслим, Малик, Ат-Тирмизи, Ан-Наса'и и Ибн Маджа).

Историята на Хаджар

източник на снимката

Днес ще ви разкажа една различна история за Хаджа - историята на Хаджар (АЛлах да се смили над нея) и нейния син Ибрахим, мир нему.

Ибрахим, мир нему, станал един ден и казал на Хаджар да подготви себе си и бебето им Исмаил за дълго пътуване. 

Вървяли Ибрахим и Хаджар, минавайки през неплодородна земя, следвана от  гола планина, след която достигнали Арабската пустиня. 

Ибрахим завел Хаджар и бебето Исмаил под дърво на висок хълм, наречен ал-Маруа, оставил им чанта с фурми и малко вода и тръгнал да слиза от хълма.

Можете да си представите реакцията на Хаджар от всичко това - тя затичала след него и попитала: "Оставяш ни сами насред тази пустиня?"

Повторила въпроса си няколко пъти, но Ибрахим вървял и не се обръщал към нея.

Най-накрая тя попитала: "Аллах ли ти заповяда да направиш това?"

Той отвърнал: "Да".

Казала: "Тогава Той няма да ни изостави".

Историята ни дава много хубав и важен урок:

Когато Аллах субханаху уа та'ала ни изпитва, трябва да имаме твърдата вяра, че Аллах няма да ни изостави.

Ние сме мюсюлмани, вярваме в Него и Той няма да ни изостави.

Трябва да даваме най-доброто от себе си, посрещайки трудностите и Аллах няма да ни изостави.

Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен Довереник е Той!

От Абу Саид ал-Худри, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: 
„Как да блаженствам, когато тръбачът вече е сложил Рога в устата си и се вслушва да чуе кога ще бъде повелено да протръби с него, за да протръби“.
Това било тежко за сподвижниците на Пратеника на Аллах, Аллах да е доволен от тях, и им рекъл: 
„Кажете: „Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен Довереник е Той!“ 

(Разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).

О, Аллах

Най-силната дуа :)

‎
"Ля иляха илля Ллаху уахда-ху ля шарикя ля-ху; 
ля-ху-ль-мульку уа ля-ху-ль-хамду уа хуа 'аля кулли шайин кади-рун; 
субхана-Ллахи уа-ль-хамду ли-Лляхи уа ля иляха илля Ллаху; 
уа Аллаху акбар;
уа ля хауля уа ля кууата илля би-Лляхи-ль-'Алийи-ль-'Азыми Рабби-гфир ли"

لا إلهَ إلاّ اللّهُ وَحْـدَهُ لا شَـريكَ له، لهُ المُلـكُ ولهُ الحَمـد، وهوَ على كلّ شيءٍ قدير، سُـبْحانَ اللهِ، والحمْـدُ لله ، ولا إلهَ إلاّ اللهُ واللهُ أكبَر، وَلا حَولَ وَلا قوّة إلاّ باللّهِ العليّ العظيم , رَبِّ اغْفرْ لي

Превод: 
"Няма друг бог освен Аллах, един е Той, няма съдружник. Негово е владението, за Него е прославата. Той за всяко нещо има сила.
Пречист е Аллах и слава на Аллах и няма друг бог освен Аллах.
Аллах е най-велик; 
Няма слава и няма сила освен от Аллах Превеликия Всевишния.
Господи, опрости ме."


снимка

Призивът

Когато Ибрахим, мир нему, завършил Ка'ба, Аллах субханаху уа та'ала, му заповядал да призове хората към извършване на Хадж. Ибрахим се объркал и казал: "О Аллах! Как моя глас ще достигне всички тези хора?" Аллах му казал, че неговата отговорност е само да призове хората, а повика Аллах Субханаху уа та'ала, ще го сведе до хората.

Тук има много красив и плодотворен урок - не се притеснявай за резултата от усилията си, а мисли за твоето собствено усилие и осигуряване на най-доброто от теб, за изпълнение на задачата. Ако Ибрахим е видел, че резултата от неговата задача би бил невъзможен, щеше да се откаже и нямаше да има Хадж. Но той е разчитал на Аллах Субханаху уа та'ала и е дал най-доброто от себе си, качил се на връх Арафат и извикал със силен глас: "О хора! Наистина Аллах е предписал Хаджа за вас, така че правете Хадж!"

Всеки човек на земята чува призива и Хаджа започва от този ден. Аллах Субханаху уа та'ала е низпослал в Корана: "И зови хората за поклонението хадж! Ще идват при теб и пеш, и върху изнемощели камили. И ще идват от всякакви далечни пътища..." (Сура ал-Хадж, ая 27)

Ние никога не трябва да се отказваме от усилията за достигане на нещо, само защото смятаме, че то е незъвможно да се постигне.

Има две много важни съставки на успеха на Ибрахим в тази задача:

1. Той полага всички възможни усилия от своя страна, за да извърши нареденото - отива на най-високата планина и вика с най-силния си глас.
2. Неговата искреност! Той вярва искрено, че Аллах Субханаху уа та'ала ще предаде неговия призив до всички хора.

Тези две съставки - Искреност&Усилена работа - са основните съставки на успеха в Дунята и в Ахира ин ша Аллах.

Един от най-уважаваните ни учени на нашето време, които аз знам, даде следния съвет и никога няма да го забравя - той ми каза: "Имай добро намерение и работи здраво!" Пазя този съвет където и да ходя и се старая формулата за успеха да е част от живота ми.

Напишете си това съобщение, поставете го на различни места около вас и си го припомняйте всеки ден - имайте добри намерения и работете здраво - където и да сте и тогава ще видите как Аллах ще отвори за вас вратите на успеха иншаАллах!

Дайте своя дан и оставете резултата във Волята на Аллах Субханаху уа та'ала!

Аз съм Салафия

   

Познавам човек, който следва Салафи дауа и съм чел книга за това движение. Вярвам, че Салафи дауата е правилна, но имам няколко въпроса. Колко е коректно за мюсюлманина да казва, че е Салафи?
Ако човек каже, че е Салафи – така възхвалява ли се? Това означава ли разделяне на уммата?

Ако кажем на Суфиите, че техния мезхеб е погрешен и извършват неща, които нито Пророкът с.а.с., нито неговите сподвижници са ги научили и те отговорят, че нито Пророкът с.а.с., нито сподвижниците, са използували думата Салафи – какво трябва да им се отговори?

Слава на Аллах!


Можем да отговорим на въпросите ви по следния начин:


Всеки човек е длъжен да следва напътствието на Пратеника на Аллах с.а.с. и неговите сподвижници. Това е пътя на Ахл-ас-Сунна уа’л-Джама’а и на последователите на праведните на предшественици (ас-Салаф ас-Салих). Аллах казва (превод на значението):


Кажи [О Мухаммад,]: “Това е моят път. Призовавам към Аллах с прозорливост ­ аз и всеки, който ме последва. Пречист е Аллах! Аз не съм от съдружаващите [т.е. политеисти – всички, коит служат не на Аллах, а и на други].” [Yoosuf 12:108]

А който противоречи на Пратеника [Мухаммад], след като му се изясни напътствието, и следва друг, а не пътя на вярващите, него ще насочим накъдето сам се е обърнал и ще го изгаряме в Ада. Колко лоша участ е той!”  [al-Nisa’ 4:115]

Който следва пътя на Пратеника на Аллах с.а.с., принадлежи на Салаф ас-Салих, дори хората да го наричат по друг начин – същото е за онзи, който е отклонен от Сунната и е новатор (в религията) да твърди, че е Салафия.

Ако човек нарича себе си Салафия, за да покаже своята благодарност, че е напътен по този път или ясно да разграничи себе си от нововъведения, тогава е ОК и е позволено в Исляма. Но ако казва това само да се възхвали, тогава не е позволено...По същия начин не е позволено да се говори по секуларистичен или племенен начин, защото това е забранено и лесно може да се разбере със следната случка:

Джабир ибн ‘Абд-Аллах е казал: 

Мъж от Мухаджирийн избута назад един мъж от Ансарите и всички около тях започнаха да викат: „О Мухаджирийн (елате и помогнете)!” или „О Ансар (елате и помогнете)!” Новината за това достигна до Пророка с.а.с.: „Престанете с това! Отвратително е!” После добавил: „Какви са тези разговори на хората от Джахилийа? Какви са тези разговори на хората от Джахилийа?” (Разказан от Имам Ахмад, 14105; хадисът може да се открие и в Сахихан). 

Пророкът с.а.с. нарекъл този разговор на хората от Джахилийа и го описал като отвратителен, независимо, че думите Ансар или Мухаджир са ислямски – първата се отнася до последователите на Аллах и Неговия Пророк, а втората се отнся до тези, които са изоставили кяфирските земи и са мигрирали при Пророка на Аллах с.а.с (направилите Хиджра). Защо той описал случилото се по такъв начин? Защото думите не били използувани по допустимия начин; използувани били по сектантски и политически начин и можело да се стигне до сблъсък на две групи. Същото важи за Салафи.

Ако Ахл-Ас-Сунна и Салафи поставят линия между себе си и новаторите, това не се счита за разделяне на уммата, както казва онзи, който порицава използуването на тази дума, но това дистанциране трябва да бъде според степента на бид’а – дали е малка или голяма – и трябва да се спазват общите интереси на Ислямската дауа.

Суфиите твърдят, че посоченото във въпроса не е действително и това не е само заради наименованието „Суфи”, която е обща дума и може да се използува както за неща, одобрени в Исляма, като аскетизъм (зухд) и страх от Аллах, така и може да се приложи за нововъведения, като монашество и екстремизъм. Отричането е по-скоро затова, защото различните видове ширк – малък и голям, са свързани със Суфизма и неговите тарикати. Думата Тасаууф (Суфизъм) в днешно време се отнася до Суфистките тарикати и нововъведенията им. Суфизмът – както става ясно от книгите им и от това, което показват, че са – включва идеи на куфр, като например хулуул (превъплъщение или убеждението, че Създателят може да се въплъти в Свое творение – Пречист е Аллах и е над онова, което говорят), иттихаад (съюз) и уахдат ал-ууджууд (пантеизъм или единство на съществуването, че Творецът и Неговото Творение са едно и също и това всичко е съществуване на Аллах – Възвишен е Аллах и е над онова, което говорят) и достигат до крайности в учението си за аулийа, в допълнение към техните нововъведения при актовете на служене и аураад (дуа).  

Този, който търси спасение, трябва да работи усилено, за да спечели полезно знание и да върши праведни дела, да избягва празни спорове и безплодни дискусии, в които няма награда.


Молим Аллах да помага на вас и на нас да следваме истината и да живеем според нея. Аллах да благослови нашия Пророк Мухаммад с.а.с.

Islam Q&A - 1087
Шейх Мухаммад Салих ал-Мунаджид