понеделник, 30 юли 2012 г.

Атентатът в Бургас отприщи ислямофобия, а единствената българска жертва бе мюсюлманин



Красимир Кънев БХККоито и да са извършителите на терористичния акт от 18 юли на летище Сарафово, единственият наш съгражданин, който загуби живота си, бе български мюсюлманин. Неговото семейство бе зачернено, неговите съселяни и приятели бяха потопени в скръб, също както семействата и приятелите на израелските туристи. Те пострадаха заради загуба на близки хора; всички останали страдаме по други, по-маловажни причини.
Но този факт не попречи на отприщването на антимюсюлмански настроения много преди да се получат макар и най-бегли индикации за това кой и с какви подбуди извърши атентата. Интернет форумите и социалните мрежи се напълниха с призиви за „прогонване на мюсюлманите и арабите” от България, а професионални сеячи на ислямофобия не пропуснаха случая отново да заговорят за попълзновенията на ислямските фундаменталисти, „пропагандиращи ислямизъм посредством дисаги, пълни с пари”.
Атентатът удари по българския туризъм, по образа на нашите служби за сигурност, изобщо по България като спокойна страна, встрани от кървавите международни конфликти. Влязохме отново в световните черни хроники. Но най-големият удар се очертава да бъде по и бездруго крехкото междуетническо и междурелигиозно съжителство у нас. Атентатите от 11 септември 2001 г. възпалиха ислямофобията навсякъде по света, дори в страни, известни със своята толерантност към всякакви различия. България за съжаление не е известна с това, а мюсюлманите у нас винаги са живели като нежелани гости. Когато в други страни публикуват карикатури на пророка във вестниците, у нас замерят мюсюлманите с камъни и яйца по време на молитва; когато в други страни публично обсъждат несъвместимостта между исляма и демокрацията, у нас предават на наказателен съд мюсюлмански проповедници за пропаганда на антидемократична идеология. И всичко това – отпреди атентата в Сарафово от 18 юли. Какво ли има да видим занапред?

Красимир Кънев е социолог, автор на книгите "Свобода на изразяване" и "Защита от изтезания". Публикува в българския и в чуждестранния печат. Председател на БХК.

Никаб върху екрана



Снимка: интернет
Единственото женско лице, което може да си види в каирското студио на нов ислямски телевизионен канал е това на една кукла. Жените телевизионни звезди са покрити от глава до пети – виждат се само очите им.
Мария Ти Ви се ръководи главно от жени. Те са операторки, водят шоута и интервюират гостите си жени – от лекарки до студентки по ислямска теология. Не могат обаче да си показват лицата по време на предаванията и мъже нямат право да се появяват в ефир, дори и чрез включване по телефона.
Увити в дълги черни роби и шалове, известни като никаби, с подходящи черни ръкавици, жените се различават само по гласовете си и процепите за очите.
Телевизията, която започна да излъчва миналата седмица с началото на мюсюлманския свещен месец Рамазан, е създадена от Ахмед Абдала като част от по-големите му усилия да разшири панарабската сателитна телевизия Умма Ти Ви.
Шоутата варират от програми за разкрасяване, където водещите обсъждат трикове за гримиране без всъщност да ги показват на практика, до програми по здравни и брачни теми. Куклата се използвана в сатирично шоу, което пародира водещи новини.
“Дори и ако цялата ви къща е осветена със свещи, не се разочаровайте, когато съпругът ви се върне у дома след дълъг работен ден и не забележи това”, каза Абир Шахин, водеща на шоуто “Първата година от брака”.
Абдала, известен с прякора си Абу Ислам, заяви, че целта е жените да разберат, че не трябва да разкриват красотата си на света, за да бъдат забелязани.
“Поставям началото на нова телевизионна ера за жените, които носят никаб, за нов тип жени”, каза Абдала, облечен в традиционна мъжка бяла египетска роба, известна като галабея.
Тази стъпка отразява културните промени в момента в Египет след като консервативните мюсюлмани дойдоха на власт след свалянето на светския режим на Хосни Мубарак по време на революцията миналата година.
Ислямистите бяха силно потискани с десетилетия, а стотици от тях бяха вкарани в затвора като опозиционни фигури.
Умма Ти Ви беше щурмувана няколко пъти от силите за сигурност на Мубарак и заради финансови проблеми беше закрита през 2008 г. Самият Абу Ислам е бил задържан най-малко четири пъти, най-дълго за 22 дни.
Телевизията започна отново да предава миналата година в момент, когато фундаменталистките “Мюсюлмански братя” и ултраконсервативните салафисти се очертаха като най-влиятелната политическа сила в периода след Мубарак.
Мохамед Морси от египетските “Мюсюлмански братя” стана първият свободно избран президент на Египет, въпреки че военните, които поеха властта по време на прехода, се опитаха да ограничат правомощията му заедно с ислямисткото влияние.
По-рано тази година Умма Ти Ви беше щурмувана от военната полиция, която иззе камери и остави офисите в пълен безпорядък, разказа Абу Ислам.
Консервативният ислям и най-отличителният му белег, никабът, изглеждат във възход на египетската културна сцена и пускането на Мария Ти Ви е опит да отговори на очакванията на една нарастваща част от обществото.
Преди десет години никабът не се срещаше често в Египет и продължава да бъде не толкова популярна мода. Повечето жени носят шал, който покрива косата, но не и лицето.
Все още в Египет е нормално да се видят жени в развяващи се черни роби, прикриващи формата на тялото; те преподават в университети, работят в офиси, разхождат се покрай река Нил или се возят на мотори със съпрузите си.
Мария Ти Ви излъчва по шест часа на ден по Умма Ти Ви, която Абу Ислам пусна за първи път през 2006 г. с помощта на дарения. Жените снимат шоу програмите в студията на Умма в апартамент на втория етаж на стара сграда, която гледа към една от най-големите джамии в Кайро на площад Абасия.
Побелелият и белобрад Абдала нарече Мария Ти Ви победа за жените, които носят никаб след години на дискриминация и несправедливост.
Много от тези жени открито защитават вярванията си въпреки критиките, че са репресирани и потискани от патриархални традиции.
“Както с всичко, има положителни и негативни реакции”, заяви Ислам Ахмед Абдала, син на директора на телевизията. “Но както и да е. Вървим си по пътя”.
Изпълнителният продуцент Аала Ахмед, която е дъщеря на Абу Ислам, защити канала с думите, че е време за един женски екип да представи нещо за жени от жени. “Целта ми е да достигна до част от обществото, до която досега никой не е се достигал”, каза тя.
Мария Ти Ви е кръстена на коптска християнска робиня, дадена на пророка Мохамед, за която той се оженил и освободил. “Искам да дам на децата възможност да видят тези жени и да си кажат “искам да бъда като тях…да създам поколение, което иска това и иска да бъде като тях”, каза Абу Ислам.
Автор: БТА

Как се пише за исляма и за Палестина в българската преса


от блога на Руслан Трад


Статията на Юри Михалков във в. “Сега.”
Точно, когато реших, че по-зле в българската журналистика не може да става – след като чух как коментаторът на БНТ за откриването на Олимпийските игри обвини Иран, че е замесен в атентата в Бургас, и нарече Израел “многострадална държава” (Палестина даже не я спомена като минаха нейните спортисти…) – точно тогава отворих съботния брой на в. “Сега.”
С интересното заглавие “Мюсюлманска ученичка стана най-младият кмет в света” на страница 16та колегата Юри Михалков вече леко прекрачва границите на основните стандарти на журналистиката, които изискват една елементарна обективност. Още в първия параграф той ни обяснява защо е избрал това заглавие. “За пръв път в мюсюлманския свят ръководен пост се поверява на тийнейджърка. За исляма, който повелява момичетата да не мръдват и крачка извън дома, това си е направо разместване на ценностните полюси. Дали пък палестинците, в сравнение с афганистанците, саудитците и пакистанците, не са с няколко обиколки по-напред в цивилизационното си развитие – нищо че още нямат държава,” пише с авторитет на много начетен в кораничните тайнства Михалков.
Няма да се впускам в аргументи затова колко грешно е това изявление; не мисля и че те биха променили мнението на тези в България, които вече мислят по този начин. Главният проблем за мен тук е, че в българската преса (а и в другите видове медии) няма никакъв контрол върху качество и спазване на базовата журналистическа етика, а тя изисква, ако имаш мнение да го изказваш на тази страница във вестника, която е отредена за такива. Вместо това Михалков си позволява расистки душевни излияния в секция “Сега Фамилия,” която някой неосведомен читател ще прочете и ще приеме за неоспорима истина.
Михалков не спира с дезинформацията до тук обаче. Позволява си да коментира и ситуацията в Палестина:
“И докато Кайро не се интересуваше от Газа, покойният йордански крал Хюсеин инвестира в икономическата инфраструктура на Западния бряг. Така исторически този район изпревари в развитието си Газа. Там живеят богатите палестинци, стандартът на живот е далеч по-висок, има 7 университета, а на жителите им се налага да общуват с израелците (при които, впрочем, те намират работа). И неслучайно преговори с Израел водеше палестинското ръководство от Западния бряг – отначало покойният Ясер Арафат, след това Махмуд Абас и други. Не случайно също Палестинската автономия признава правото на Израел на съществуване.”
Статията на Михалков буквално е опасна! Някой беден читател ще прочете, ще му се стори Палестина рай  на земята (където жените си мълчат, мият краката на съпрузите си и си стоят вкъщи да готвят) и ще започне българска изселническа вълна към окупираните територии.
Колега Михалков, проверката на фактите, която е задължителна в журналистиката, щеше да Ви отнеме 5-10 минути; най-малкото статията за Палестина в Уикипедия да бяхте прочели.
Mariya Petkova
Студентка съм по Близкоизточни науки и от няколко години работя и живея в Кайро. Twitter: @mkpetkova

петък, 27 юли 2012 г.

Снимки от Рамадан от различни места по света


Целия мюсюлмански свят на Земята, говее от зори до залез слънце по време на най-свещения месец в годината - Рамадан. Всяка година месецът настъпва с около 10 дни по-рано, тъй като ислямската година е лунна, а не слънчева.
Освен отказа от храна и вода за целия ден, мюсюлманите правят много добрини, преосмислят целия живот и бъдещето си, според Ислямската доктрина -- Lloyd Young (41 снимки)

Палестинец чете Коран по време на залезната молитва (салат ал-Магриб) през свещения Рамадан 
в джамия в Дженин, 20-ти юли. 
Мюсюлмани от Мароко до Афганистан се отказват от храна и вода пез горещия месец по цели 14 до 
17 часа в деня. (Mohammed Ballas/Associated Press)


2
Мюаюлмани извършват обща молитва Тарауих в джамия в Макассар, Индонезийския
остров Сулавеси.  В Индонезия Рамадан започна на 21-ви юли. (Yusuf Ahmad/Reuters) #


3
Кашмирски мюсюлмани извършват молитвата си на паркина до джамия в Шринагар,
21-ви юли. (Danish Ismail/Reuters) #


4
Мюсюлманка от Кашмир се моли в  светилището Шах-и-Хамдан, Шринагар, 23-ти юли.
(Tauseef Mustafa/AFP/Getty Images) #


5
Индийче мюсюлманче бяга в двора на Джама месжид, Ню Делхи, Индия, 21-ви юли.
(Tsering Topgyal/Associated Press) #

6
Поклонници обикалят Ка'ба в Голямата Джамия по време на Рамадан, Мекка, 
23-ти юли. (Hassan Ali/Reuters) #

7
Палестинец чете Коран до джамия в Дженин, Западен бряг, 20-ти юли.
(Saif Dahlah/AFP/Getty Images) #

8
Мъж се оглежда, избирайки шапчица на пазара в Джакарта, 19-ти юли
(Enny Nuraheni/Reuters) #

9
Хора приготвят храна, която продават за ифтар (разговяване) на Чакбазар, по време 
на Рамадан, Дака, 21-ви юли. (Andrew Biraj/Reuters) #

Пакистански шофьори на камиониправт дуа преди разговяване на третия ден на 
Рамадан, Лахор, Пакистан, 23-ти юли. (K.M. Chaudary/Associated Press) #

Мюсюлмани правят обща молитва Тарауих, Макассар, Южен Сулавеси, Индонезия
20-ти юли. (Yusuf Ahmad/Reuters) #

Палестинец си купува фотография на Куббат ас-Сахра на пазара в Наблус, 19-ти юли
(Nasser Ishtayeh/Associated Press) #

Ученици рецитират Коран, ислямско училище ал-Нур, Занзибар, историческия 
Каменен град, Индийски океан, 21-ви юли. (Thomas Mukoya/Reuters) #

Мюсюлмани правят обща молитва в дъждовния първи ден на Рамадан, в 
градината в близост до джамия в Източен Лондон, 20-ти юли. (Chris Helgren/Reuters) #

Иранки се молят в светилище на Свети Касим, Рамадан - 21-ви юли, Техеран, Иран


(Vahid Salemi/Associated Press) #

Кашмирски деца в религиозно училище правят дуа по време на Рамадан, Шринагар,
Индия, 24-ти юли. (Mukhtar Khan/Associated Press) #

Афгански момичета четат Коран и учат арабски по време на свещения Рамадан
в джамия, Джалалабад, 22-ри юли. (Rahmat Gul/Associated Press) #

Отражение в огледало на молитва на палестински затворник, 23-ти юли.
 (Mohammed Salem/Reuters) #

Мюсюлманка прави молитва след Ифтар, Джама месжид, Ню Делхи, Индия, 21-ви
юли. (Ahmad Masood/Reuters) #

Индийски майстор изсушава Севийан, тънко фиде, което се използва за приготвяне
на шииркорма, традиционно сладко ястие сред мюсюлманската общност в Хайдерабад,  
24-ти юли. (Noah Seelam/AFP/Getty Images) #

Мъж приготвя сладки за ифтар, Кабул, Афганистан, 23-ти юли. (Mohammad Ismail/
Reuters) #

Мюсюлманка прави дуа преди ифтар, Джама месжид, Ню Делхи, Индия, 21-ви юли.
 (Ahmad Masood/Reuters) #

Таи мюсюлманки, южната провинция ПАтани, Тайланд, 23-ти юли. (Surapan 
Boonthanom/Reuters) #

Йеменец чете Коран, Ислямската свещена книга, трети ден на Рамадан, стария 
град на Сана', 22-ри юли. (Mohammed Huwais/AFP/Getty Images) #

Индийски мюсюлмани правят дуа преди ифтар, Джамията Мекка, Хайдерабад, 
21-ви юли. (Noah Seelam/AFP/Getty Images) #

Пакистански доброволци раздават храната за ифтар в местната джамия, Исламабад,
24-ти юли. (B.K. Bangash/Associated Press) #

Семейство индийски мюсюлмани разговява в първия ден на Рамадан, Джамията 
Мекка, Хайдерабад, 21ви юли. (Noah Seelam/AFP/Getty Images) #

Кашмирски мюсюлмани в Шринагар, Шах-и-Хамдани, 23-ти юли.
 (Tauseef Mustafa/AFP/Getty Images) #

Индонезийски мюсюлмани спят преди ифтар, Джамията Истиклал, Джакарта,
Индонезия, 23-ти юли. (Tatan Syuflana/Associated Press)#

Мъж стои пред Джама месжид, Ню Делхи, 21-ви юли. (Kevin Frayer/Associated Press) #

Палестинско момче играе с фойерверки в Газа, месец Рамадан, 20-ти юли. 
(Hatem Moussa/Associated Press) #

Индонезийци очакват да получат безплатни порции за разговяване (ифтар) в 
джамията в Соло, Централна Ява, Индонезия, 21-ви юли. (Associated Press) #

Египетския Шейх Хасан Саид ал-Сакандари (вдясно) учи вярващи да четат Коран
в джамията Амр ибн ал-Ас, Кайро, Египет, 20-ти юли. (Amr Nabil/Associated Press) #

Кашмирски мюсюлманин се моли на улицата, Шринагар, Индия, 21-ви юли. 
(Mukhtar Khan/Associated Press) #

Пакистански мюсюлмани правят дуа след молитвата 'Аср, следобедната молитва,
ден преди началото на Рамадан, Исламабад, 20-ти юли. (Muhammed Muheisen/
Associated Press) #

Индийски мюсюлманчета правят молитва след ифтар, Ню Делхи, 21-ви юли. 
(Kevin Frayer/Associated Press) #

Индонезиец чете Коран, чакайки да стане време за ифтар, джамията в Медан, 
Северна Суматра, Индонезия, 21-ви юли. (Binsar Bakkara/Associated Press) #

Иранки разглеждат копия на Корана по време на коранично изложение, в
джамията Имам Хомейни, Техеран, ден преди началото на Рамадан, 20-ти юли.
 (Vahid Salemi/Associated Press) #

Индийско момиче танцува в двора на Джама месжид, 21-ви юли. 
(Tsering Topgyal/Associated Press) #

Пакистанско момче прави дуа до редиците с чинии плодове, дарени на
вярващите за разговяване, 21-ви юли. (Shakil Adil/Associated Press) #

Мюсюлмански деца от Кашмир рецитират Коран в местното религиозно училище 
Шринагар, Индия, 24-ти юли

четвъртък, 26 юли 2012 г.

Главният мюфтия на мюсюлманите в България Мустафа Алиш Хаджи: Хората, които са обвинени в радикален ислям, са под наш контрол


Г-н Хаджи, вие бяхте сред първите, които осъдиха самоубийствения терористичен акт в Бургас. Смятате ли, че атентатът ще доведе до дестабилизация в България и ще наруши ли добрите отношения между етническите и религиозните общности у нас?
Атентатът в Бургас е една черна страница в историята на България. Най-вече поради две причини – там загинаха невинни хора и второ – жертвата, която даде България беше български мюсюлманин. Ние много остро осъждаме този акт. За голямо съжаление някои политици направиха политика на гърба на това нещастие. Според нас това не е най-доброто нещо, което може да се направи. Напротив, това показва неспособността на някои хора да си свършат работата в дадена обстановка и затова търсят такава обстановка, за да могат да изпъкнат. Ние осъждаме подобно нещо. Няма как да се съгласим някой да си прави политика или пиар акция на гърба на нещастието на хората.
Парламентът осъди чрез специална декларация този кървав инцидент. Партия „Атака” настояваше в текста да се вкара, че случилото се е дело на ислямския тероризъм, но мнозинството от депутатите отхвърлиха подобна формулировка с мотива, че не можем да посочваме виновника преди разследването да си каже думата. Смятате ли, че след атентата определени политически сили могат да провокират етническо или религиозно напрежение в нашето общество?
Надявам се българският народ да прояви благоразумие, както е проявявал досега в такива ситуации. Никога не са липсвали политически партии, които са искали да настроят хората един срещу друг. Има едно предубеждение – каквото и да се случи виновни са мюсюлманите. Всички трябва да се борим с това предубеждение, защото не това е най-добрият начин за разбиране, за добросъжителство. За нас от най-голямо значение е да запазим мирната обстановка, защото само когато има мирна обстановка може да се мисли реално и спокойно и може да се взимат правилни решения. Когато има напрежение, се взимат неправилни решения. А те водят до недобра ситуация, от която всички искаме да се освободим.
Само вие присъствахте на погребението на единствената българска жертва на атентата – Мустафа Кьосов. Съжалявате ли, че там нямаше представители на държавата, които да изпратят този човек?
Беше добре може би да има представители на държавата. Прави впечатление, че може би държавните хора не ги интересува положението на обикновените хора. Не визирам само това правителство, защото това не е присъщо само на тях. Това е от дълго време. В крайна сметка този човек е загинал и за него е без значение кой ще присъства и кой не. Човешкото отношение към всеки един човек, независимо кой е той, е да бъде почетен. Всеки може да направи заключения за себе си и всеки трябва да вземе своето решение дали да присъства или да не присъства. Естествено, аз не обвинявам никого. Но личното ми мнение е, че беше добре да има такова присъствие.
Как ще бъде подпомогнато семейството на загиналия български шофьор?
Държавата му отпуска 10 000 лв. На две-три места мюсюлманите искат да направят кампания и да съберат помежду си някакви материални средства, с които да подпомогнат семейството. Мюсюлманите няма да изоставят близките на загиналия, още повече, че сега е Рамазан и в този месец мюсюлманите подпомагат социално слаби хора.
Как се отнасяте към твърденията на родни и чужди анализатори и политици, че в България има радикален ислям?
Тези хора най-вероятно не искат България да е спокойна. Хората, които говорят, че в България има радикален ислям не могат да го докажат. По друг начин няма как да си направят политиката и да си направят пиар акцията. Затова, когато говорят такива неща, които нямат покритие, мислят, че ще привлекат общественото внимание. Мисля обаче, че този трик вече е изтъркан и вече никой не му обръща внимание, защото това се говори от 20 години. В крайна сметка, ако има такива радикални групировки и радикално мислещи хора, работа на прокуратурата и на МВР е да ги хване, а на съда да ги съди и накаже. Досега такова нещо няма. Има само голословни приказки, които нямат покритие. Многократно сме казвали, че такива радикално мислещи хора в България няма.
Как обаче ще коментирате повдигнатите от прокуратурата обвинения за проповядване на радикален ислям и налагане законите на шериата, които бяха повдигнати на 13 души у нас, сред които бе и ходжата на Сърница?
Тези обвинения са резултат точно на тези приказки, за които говорим. Ние заставаме зад тези хора и сме убедени, че те са невинни. Една голяма част от тх са наши служители и работят изцяло под контрола на Главно мюфтийство. Това, което проповядват, винаги са го съгласували с нас. Смятам, че тези обвинения няма да издържат в съда. Затова може би ще е добре това да мине през съда, за да може да се покаже на обществото, че тези хора нямат вина и че онези, които говорят голословни приказки нямат никакви доказателства.
Но според прокуратурата в домовете на тези хора е открита уахабитска литература.
Литературата, която е иззета от домовете им, е била задържана на границата, когато е внесена. Около 2-3 месеца не е била у тях и след това им е върната. Ако евентуално в тази литература има такива неща за джихад защо е върната. Според българското законодателство не е престъпление да имаш каквато и да е литература вкъщи. Притежанието на определена литература не доказва, че един човек е радикално настроен и че той непременно изповядва това, което пише. Продължавам да твърдя, че литературата, която е иззета, не е прочетена от специалисти. Тя е дадена на арабисти да я четат. Но това, че арабистът е учил арабска граматика не означава, че е учил ислямско право. И аз знам български език, обаче не съм специалист по българско право.
От „Атака”, както и други националистически партии твърдят, че мюсюлманите у нас наричат помежду си българите „гяури” и не се отнасят добре към християните. Вярно ли е това?
Това лошо отношение към християните го имат „Атака” и тем подобни. Няма да открием топлата вода като кажем, че живеем в райони, в който мюсюлмани и християни векове наред живеят заедно и между тях не е имало проблеми. Когато фактите говорят, коментарите са излишни. Ние, мюсюлманите имаме за цел да правим само добри неща. Няма как да мислим някому лошо, защото ние самите не искаме някой да ни мисли лошото. Фактът, че ние очакваме добро, означава и че правим добро.
И все пак има ли в Родопите емисари, свързани с по-радикални течения в Саудитска Арабия и Кавказ, които шетат из Родопите? В този смисъл мюсюлманите у нас чувстват ли натиск от страна на спецслужбите или на държавните институции?
В този контекст от страна на служби и институции – не, но от страна на политически партии – да. За голямо съжаление, някои хора не искат да има добро отношение между мюсюлманите и немюсюлманите. Казано по друг начин – те се чувстват некомфортно от самото съществуване на мюсюлманите в България. Никой не трябва да отрича съществуването на мюсюлманите в България. Те са добри граждани и спазват законите на страната. Законите са им дали права и те ще се възползват от дадените им права, въпреки че това не се харесва на някого, който иска да препише всички проблеми на мюсюлманите.
Докъде стигна въпросът с издигането на втора джамия в София?
Ние бяхме направили един проект за изграждане на мюсюлмански учебен комплекс и в него бяхме предвидили да има и джамия. Но някои среди надигнаха глас срещу това и ние премахнахме джамията от проекта. За нас сега от голямо значение е изграждането на комплекса, който изцяло ще обслужва български граждани с цел да се направи съвременно учебно заведение – Висш ислямски институт, в който се обучават български граждани и те да бъдат възпитани в самата България. За голямо съжаление този въпрос се протака вече 10 години и все още няма решение. Ние постоянно се опитваме да влезем в контакт със Столична община и с ДАГ, но уви още не сме получили виза за проектиране. Казаха ни, че има неуредици със съседните парцели. Аз не знам как съседните парцели действат на нашия парцел. Надяваме се скоро да можем да се срещнем с главния архитект.
Т.е, вие се отказахте от строителството на втора джамия?
Да, в проекта не е предвидена джамия. Ще има ислямски институт, общежития, библиотека и спортен център. Ако такъв център се изгради може би ще се търси вариант в самия център да се изпълнява молитвата, което до известна степен ще реши проблема.
Колко души идват в джамията по време на петъчната молитва?
Около 800-1000 души и тази джамия не може да събере толкова хора. Затова една част от тях изпълняват молитвите си отвън. Вътре могат да се съберат около 500-600 души. На големите празници като Рамазан Байрам и Курбан Байрам идват много повече и тези, които са отвън са много повече, отколкото вътре.
Какво правят мюсюлманите по време на свещения месец Рамазан, който започна миналата седмица?
По време на Рамазан мюсюлманите говеят, а не постят. През деня мюсюлманите се въздържат от ядене и пиене. Характерна е и взаимопомощта между хората. Там, където живеят християни и мюсюлмани, мюсюлманите раздават помощи. Този месец е известен с това, че мюсюлманите се извисяват духовно, защото самото въздържане от ядене дава възможност на един човек да превъзмогне плътските си желания и заедно с това да разбере положението на тези хора, които ровят в кофите, за да съберат храна. Даренията, които правим са изцяло от Главно мюфтийство. Има и мюсюлмани, които даряват според техните възможности, тъй като едно от задълженията на мюсюлманите е да дават определена сума от богатството си, което притежават. Нашите дарения обикновено са под формата на хранителни продукти. Затова и дарихме хуманитарни пакети за приюта на отец Иван от Нови хан.
за Мустафа Хаджи:
Мустафа Алиш Хаджи е роден през 1962 г. във велинградското село Драгиново. Завършил е теология в Йордания, както и сравнително религиознание в НБУ в София. Защитава докторантура в Истанбул. През октомври 1997 г. на обединителната мюсюлманска конференция е избран за главен мюфтия. През 2000 г. мандатът му на главен мюфтия свършва, след което е избран за председател на Висшия мюсюлмански съвет, а след това е ректор на Висшия ислямски институт. През 2005 г. се провежда извънредна национална конференция, на която той отново е избран за главен мюфтия. В свещения за мюсюлманите месец Рамазан разговаряме с г-н Хаджи за атентата в Бургас, при който загина един българин и петима израелци, както и за това има ли радикален ислям у нас.

Марина Чертова, Всеки ден

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации