Историята на Пророк Худ а.с.

От Aisha Stacey, публикувано в Оnislam

Худ принадлежал към древна цивилизация, позната с името Аад. Смята се, че столицата се е казвала Убар.  

Много хора се изненадват, когато разберат, че Мюсюлманите вярват в повечето библейски Пророци, познати в Юдейската и Християнската традиции.

Ной, Авраам, Мойсей и Исус са сред тях, като имената им са на страниците на Корана.

Вярата в Божиите пророци и низпосланите Книги, са два от стълбовете на Исляма, като Мюсюлманите приемат Тората и Инджила на Пророк Исус мир нему.

Но ние имаме своите основания да смятаме, че тези книги са претърпяли множество промени. Затова в ден днешен Мюсюлманите вярват само в Корана и потвърдените хадиси на Пророк Мухаммад с.а.с.

Според The International Standard Bible Encyclopedia, във Вехтия Завет е направена препратка към потомък на Ной на име Евер. В някои предания е наричан Ибър (Heber) и е познат като родоначалникът на Иврита (еврейския език).

В Исляма е познат под името Худ и е един от Арабските пророци, като Салих, Шухайб и Мухаммад.  

Известният Ислямски учен от 14-ти век Ибн Касир предава, че Ибн Джарир е потвърдил, че Худ е потомък на Ной. 

Изпратен от Бог при братята си, Пророк Худ разпространява посланието, че Бог е Един и да се служи единствено на Него. Това е същото известие, предавано от всички Божии Пророци. В Корана се казва, че Худ е казал на хората си:  

 {…И при адитите брат им Худ...Рече: “О, народе мой, служете на Аллах! Нямате друг бог освен Него. Вие само лъжете.} (Худ, 11:50)

Худ принадлежал към древна цивилизация, позната с името Aaд, a главния град се смята, че се наричал Убар. В Корана е известен под името Ирaм. Aaд са живели на ветровити хълмове между Оман и Йемен. Хората са строяли високи кули и така този район става известен като земя на хиляди стълбове.

Тази цивилизация не приличала на никоя друга. Бог благословил Aaд и хората му - дал им плодородна земя и изобилие от прехрана, много деца, селскостопански животни и досъпни водни ресурси. Самите хора са описвани като високи, силни и добре сложени. 

В много отношения Aaд прилича и напомня на много от днешните богати общества. Имали излишък от богатство  и гордост, арогантни хора, които не били доволни от задоволяването на основните си нужди.
Започнали да строят кули и жилища, само за да покажат с какви богатства разполагат. Натрупали земни притежания сякаш щели да живеят вечно.  

Водачите и управниците на Aaд били властни тирани, богатствата им не ги направило спокойни, както се случва понякога, а те ставали по-властни и твърди.

Сатаната бил сред тях и направил делата им да изглеждат нормални в очите им. Тяхната надменност и горделивост нараствали и служенето на идоли се разпространило.

Пророк Худ също бил силен човек, но използвал силата си да се противопоставя на проблемите, възникващи в обществото на Аад. Но съгражданите му не обичали Худ да им посочва грешките, били твърде горделиви да слушат. Но Худ настоявал да ги насочва по правия път. Той казвал:  

{О, народе мой, молете за опрощение вашия Господ и се покайте пред Него, и ще ви изпрати Той обилен дъжд от небето, и ще ви надбави сила към вашата сила! И не се отмятайте, престъпвайки!”} (11:52) 

Худ се опитвал да им обясни, че искането на прошка от Бог за непокорството, ината и арогантността, само ще увеличи богатството и имането им. 
Бог, казвал той, ще възнагради покаянието ви с обилен дъжд и ще увеличи силата ви, като ви направи най-силни сред съществуващите нации.

Богатите и високомерни хора на Aaд спорили с Худ за Съдния ден. Тя вярвали, че след смъртта телата се превръщат в прах, която вятърът разнася. Хората на Aaд, като повечето съвременни хора вярвали, че целта на живота е да се трупа и умножава богатството и влиянието.

Худ искал да ги накара да се изправят срещу реалността на живота си и да разберат, че са далеч от Единия Бог, но тяхната надменност и гордост надделяли и те го обявили за луд. Чудили се как един човек, който яде и пие като тях, има толкова различна гледна точка за живота.

{Съществува само земният ни живот. Умираме и живеем, и никога не ще бъдем възкресени. Този е само един мъж, който измисля лъжа за Аллах, и никога не ще му повярваме.”} (23:37-8)

След това хората на Aaд погледнали Худ и казали:

{...Ще кажем само, че те е поразило със зло някое от нашите божества.” }(11:54)

Худ се обърнал към Бог и се отказал от хората си. Знаел, че Божието наказание ще е бързо и тежко. 
Неочаквана суша обхванала плодородната доскоро земя. Хората гледали небето и търсели знаци за дъжд. Наказанието било ясно, но хората на Aaд се подигравали и осмивали Худ.
Един съдбовен ден времето се променило. Огнената жега се обърнала в хапещ студ, а вятърът силно завил. Свирепият вятър се усилвал с всеки следващ ден. 

Бурята бушувала повече от седмица и разкъсала палатки и разрушила жилища.
Ибн Касир разказва в книгата си, че яростната буря не спряла, докато целия регион - преди тучен и зелен, не се превърнал в руини и погълнат от пустинните пясъци. 

Само Худ и малка група последователи били спасени. Всички те мигрирали към района на Хадрамут, днешен Йемен.

Историята на Хаджa започва с Пророк Авраам или Ибрахим а.с.

Авраам (Ибрахим)

Авраам е почитан от Юдеи, Християни и Мюсюлмани, като праведен човек, живял преди повече от 4000 години. 

Историята му може да се прочете в Библията, както и в Корана. 

Авраам се счита за Патриарх на Монотеизма или "вярата в Един Бог".

Той напуснал родния си град Ур в Месопотамия, след като изразил своето противопоставяне на политеистичните практики на народа и се установил със семейството си в Египет. 

По-късно завел съпругата си Хаджар и малкия им син Исмаил до пуста долина в Арабия, където ги оставил, доверявайки се на Божието обещание да не бъдат изоставени.

Хаджар, която кърмела бебто си, търсела храна и вода в околността. 

Според Корана, в отговор на молитвите на Хаджар, чудодейно в краката й бликнал извор, където тя утолила жаждата си. 

Изкачвайки се на близките хълмове в търсене на храна, тя видяла на хоризонта кервани. Минаващите търговци спряли наблизо и поискали разрешение от Хаджар да напоят камилите си. След време хора се заселили в долината около извора и постепенно селището пораснало в град Мекка. 

Авраам идвал от време на време да навести съпругата и сина си и когато Исмаил бил на около 13 години, двамата са баща му построили Кааба - кубообразна сграда, като място за служене на Единия Бог. 

В крайна сметка Мекка се превръща във важно търговско място, както и място, на което хора се стичат за поклонение. 

Хадж 

снимка lenta.ru

В чест на изпитанията на Авраам и неговото семейство в Мекка, включващи и готовността на Авраам да принесе в жертва сина си в отговор на Божия заповед, Мюсюлманите извършват поклонение в Свещения град. 

Хаджът е един от 5-те стълба на Исляма и е основна част от вярата и практиките на Мюсюлманите. 

Мюаюлмани от цял свят, включително и САЩ, пътуват до Мекка - сега модерен град в Саудитска Арабия. 

Преди да влязат в Свещения град, Мюсюлманите преминават в състояние на посвещение (преданост) - нарича се Ихрам, като събличат светското си облекло и мъжете обличат безшевни бели скромни дрехи за поклоничество. Бялото облекло символизира човешкото равенство и единство пред Бог - всички хора са облечени еднакво. Парите и светския статус вече не играят никаква роля и нямат значение за поклониците - единствено значение има еднаквостта на всеки човек пред Бога. 

снимка analytic-info.net

След пристигането си в Мекка Мюсюлманите изпълняват встъпителен Тауаф - обикаляне на Кааба, по време на който те изричат "Лаббайка Аллахуме Лаббайк" - "Тук съм да Ти служа, О Аллах, тук съм!" 

Тауафът има за цел да събуди съзнанието на всеки Мюсюлманин, че Бог е в центъра на действителността и единствения източник и смисъл на живота, идентичността на всеки произлиза от това да бъде част от общността на вярващите, позната като Умма. 

Поклониците изпълняват Са'и, който е 7 пъти бързо преминаване на разстоянието между хълмовете Сафа и Маруа, преиграване на Библейската и Кораничната история на търсенията на храна и вода от Хаджар. 

След това в първия от официалните дни на Хадж (8-ми Дул-Хиджжа), 2 милиона поклоници отиват на няколко мили в равнината Мина, където лагеруват. 

На следващата сутрин от Мина, поклониците отиват на Арафат, където прекарват целия ден в искрени молитви и поклонение. 

Същата вечер лагеруват на Муздалифа, който се намира между Мекка и Арафат. Мюсюлманите оставата там за нощта и изпълняват различни молитви. 

След това, на 10-ти, поклониците се връщат в Мина и хвърлят 7 малки камъчета по каменни колони (Джамарат), представляващи Шейтана (сатаната, дявола).

                   

              снимка: Долина на камъните                       снимка: Стълб на шейтана

Това символизира хвърлянето на камъни от Авраам по сатаната, когато се опитвал да го разубеди да пожертва сина си. 

Тогава поклониците принасят в жертва овца, преигравайки историята на Авраам, принесъл в жертва овена, с който Бог заменил сина му. 

Месото на закланите животни се разпределя между семействата, бедни и нуждаещи се хора. 

След жертвоприношението поклониците се връщат в Мекка и завършват своя Хадж, като правят финалния Тауаф и Са'и. 

снимка analytic-info.net

Мюсюлманите вярват, че ритуалите на Хаджа са дадени от Бог и предадени от Пророк Мухаммад. 

Мюсюлманите вярват, че от времето на Адам, първия човек, е имало хиляди пророци, включително и добре познатите ни Ной, Авраам, Мойсей, Исус, Давид, както и последния Пророк на Бога - Мухаммад. 

Хаджът има за цел да усъвършенства чувството на отдаденост на Бог и духовно извисяване. 

Вярва се, че е възможност искане на прошка изкупване на грехове.

Пророк Мухаммад е казал, че човек, който извърши Хадж, "ще се върне като в състояние на новородено бебе" [свободен от грехове].

Поклонението Хадж дава възможност на Мюсюлмани от всички краища на света, с различен цвят на кожата, език, раса, етнос, да се съберат заедно в духа на универсалното братство и сестринство и да служат заедно и по един и същ начин на Бог.

Източник islamicity.com

Превод и редакция Милена Борисова-Иршад

Отношението ни към "Хората на Писанието", ахли-л-Китаб

image source - Internet

Източник Оnislam

Въпрос: Работя в израел като учител по Английски език и съм доста натъжен от сегашната ситуация и отношението между Мюсюлманите и Хората на Писанието. Започнах да чета Корана и виждам уважението, което Пророк Мухаммад е показвал към Хората на Писанието. В такъв случай кое се е променило? Разбирам защо Мухаммад е проклел Юдеите, служили на златния телец, но той казва, че има "много много добри от Хората на Писанието". От прочетеното досега съм сигурен, че Пророк Мухаммад би заклеймил насилието от 9/11 и самоубийствените бомбени атаки например, правени в името на Исляма. Ще съм ви благодарен, ако ми обясните. Благодаря! (Michael Peter Redbourn)

Консултант Jasser Auda

Саламм (Мир), драги Майкъл,

Благодаря за въпроса ти и затова, че се довери, питайки Ask About Islam.

Най-напред искам да отправя към теб Ислямския поздрав - "Ассаламу алейкум", "Мир ти пожелавам". Tози поздрав пръв показва, че Ислямът е религия на мира.

По отношение на връзката между Мюсюлманите и Хората на Писанието това, което Корана споменава по въпроса е, че за всеки Мюсюлманин опира до въпроса за вярата. Затова, в няколко точки, ще цитирам Корана.

Част от задължителните части на вярата, е вяра в посланието на Пророк Мойсей (Муса мир нему), както и на всички останали пророци, посочени в Тората, тяхното напътствие и светлина. В Корана Аллах казва (превод на значението:

Ние низпослахме Тората с напътствие в нея и със светлина. Пророците, които се отдадоха, съдят юдеите според нея; също така равините и правниците ­ според онова от Писанието на Аллах, което им бе поверено да го пазят, и му бяха свидетели. И не се страхувайте от хората, а се страхувайте от Мен! И не продавайте Моите знамения на никаква цена! А който не съди според онова, което Аллах е низпослал ­ тези са неверниците. (Aл- Ma'идa 5:44)

Също така Бог казва, че Исус (Иса мир нему) само върви по стъпките на пророците преди него, проповядвали Тората и това, че Евангелието, дадено на Иса, също е "напътствие и поучение" - ето и думите от Корана (превод на значението):

 И изпратихме по следите им Иса, сина на Мариам, да потвърди Тората, която бе преди него, и му дарихме Евангелието, в което има напътствие и светлина, и е потвърждение на Тората, която бе преди него, и напътствие, и поучение за богобоязливите. (Aл- Ma'идa 5:46)

В същия контекст, на последния Пророк, Мухаммад, е казано следното:

И ти низпослахме Корана с истината, за да потвърди Писанията преди него и да бъде техен свидетел. (Aл- Ma'идa 5:48)

Така че по-ранните откровения са част от Единствената Божия истина. Въпреки това обаче, в Корана Бог дава ясно д се разбере, че Хората на Писаниято не са хомогенна общност, както при последователите на всяка друга религия.

Те не са еднакви. Сред хората на Писанието има и праведна общност ­ четат знаменията на Аллах [и] в нощните часове, свеждат чела до земята в суджуд [пред Него]. Вярват в Аллах и в Сетния ден, и повеляват одобряваното, и възбраняват порицаваното, и се надпреварват в добрините. Тези са от праведниците. Каквото и добро да сторят, не ще им се отрече. Аллах знае богобоязливите. А отреклите вярата с нищо не ще ги избавят от Аллах нито имотите, нито децата им. Тези са обитателите на Огъня, там ще пребивават вечно.

(Aaл-`Имран 3:113-116)

Във всички случаи на Мюсюлманите е наредено да третират Хора на Писанието по най-добър начин. Дори при спор с тях, трябва да се спазва приличие, да се спори "само по най-хубавия начин". Коранът говори за това многократно: 

И спорете с хората на Писанието само по най-хубавия начин, но не и с онези от тях, които угнетяват, и кажете: “Вярваме в низпосланото на нас и в низпосланото на вас. Нашият Бог и вашият Бог е един и същ. Ние сме Нему отдадени.” (Aл-`Aнкaбут 29:46)

Аллах не ви забранява да се отнасяте с добро и да постъпвате справедливо към онези, които не воюват с вас в религията и не ви прогонват от домовете ви. Аллах обича справедливите. (Aл-Mумтaхaнa 60:8)

Все пак следващата строфа ясно показва едно нещо:

Аллах ви забранява само да се сближавате с онези, които воюват с вас в религията и ви прогонват от домовете ви, и помагат за прогонването ви. А които се сближават с тях ­ те са угнетителите. (Aл-Mумтaхaнa 60:9)

Така че е очевидно, че не става дума за религията на Мойсей или Исус, за които всеки Мюсюлманин трябва да потвърждава като истина. Въпросът е дали Хората на Писанието ще се държат добросъвестни и ще приемат приятелството или ще {и ви прогонват от домовете ви}.

Но винаги има надежда. Посланието за мир винаги е действително, ако е налице и намерение за мир. Още един път ще цитирам Корана, където Създателят казва (превод на значението):

Сред тях са и онези, които обиждат Пророка и казват: “Той надава ухо за всичко.” Кажи: “Ухо за ваше добро.” Той вярва в Аллах и вярва на вярващите, и е милост за онези от вас, които вярват. А за онези, които обиждат Пратеника на Аллах, за тях има болезнено мъчение. (Aл-Aнфaл 8:61)

А в следващата строфа се добавя:

Кълнат ви се в Аллах, за да ви угодят. Но Аллах, а и Неговият Пратеник, най-много заслужава на Него да угаждат, ако са вярващи. (Aл-Aнфaл 8:62)

По отношение на 9/11 и подобните терористични атаки над невинни хора, да, съгласен съм с теб, че Пророк Мухаммад никога не би одобрил подобни действия. Има случай, когато, по време на битка, той Аллах да го благослови и с мир да го дари. видял трупа на възрастна жена, убита от Мюсюлмански войник, и гневно викнал:

"Защо е убита? Да не би да е войник? Не прилича на войник! ЗАЩО е убита?!"

За мен, като Мюсюлманин, това е урок за разделянето на хората на войници и граждани.

Нека Бог поощри гласа на мъдростта от всички страни, за да постигнем мир. Амин.

Надявам се, че моя отговор е изяснил въпроса и се надявам да ви чуя скоро отново. Ако имате още въпроси или коментари, свързани с Исляма, не се колебайте да пишете. 

Салаам.

Дуа

Свещен Коран, сура ал-Мумтахана (Изпитванатана), 60: 4-5

Дуата на Ибрахим а.с.

Аюб алейхисселям - образец на подражание

И [спомени] Аюб, който призова своя Повелител: “Засегна ме беда, а Ти си Най-Милосърдният от милосърдните.”

И му откликнахме Ние, и премахнахме бедата му, и възстановихме семейството му, и в добавка още толкова като милост от Нас и напомняне за покланящите се.

                                                                                      /Коран, 21:83-84/

 О, Мухаммед! Спомени с добра дума Нашия раб и пратеник Аюб, за да му се отдаде дължимото уважение и да се почете неговата памет. Всевишният Аллах го подложил на сурово изпитание, той обаче проявил необходимото търпение и останал доволен от всички превратности на съдбата. А изпитанието на Всевишния Аллах се състояло в това, че на шейтана е било позволено да порази с недъг неговото тяло. Шейтана духнал срещу него и тялото му се покрило с ужасни язви, които го тормозели дълго време. След това изпитанието на Всевишния Аллах се усилило и пророка Аюб алейхисселям, загубил своето семейство и имущество. И чак тогава Еюб алейхисселям, призовал своя Повелител:

“Засегна ме беда, а Ти си Най-Милосърдният от милосърдните.”

Обръщайки се с молитва към Аллах, Еюб алейхисселям споменал за своето бедствено положение. Неговото не е познавало граници, но милостта на Всевишния Аллах е била още по-безгранична. И затова Всевишният Аллах е откликнал на неговата молитва, повелявайки:

“Тропни с крак! И ще имаш [вода] за миене, студена за пиене.”/38:42/

Аюб алейхисселям, е трябвало да тропне с крак, и изпод него бликнал извор със студена вода. Аюб алейхисселям, се изкъпал с тази вода и отпил от нея, и Всевишния Аллах го избавил от болести и напасти. 

И възстановихме семейството му, и в добавка още толкова като милост от Нас. 

Всевишният Аллах му върнал семейството и богатството.

Милостта на Всевишния Аллах е била толкова велика, че Аюб алейхисселям, придобил още по-голямо семейство и още по-голямо богатство. Той ги заслужил благодарение на това, че бил търпелив и не се оплаквал от съдбата си. 

Всевишният Аллах го е почел с това възнаграждение при живота му на земята и му е обещал възнаграждение в отвъдния живот. А наред с това Всевишният Аллах го е сторил напомняне за покланящите се. Това било назидание за тези, които се покланят на Всевишния Аллах и извличат полза от търпението. Те ще узнаят за изпитанието, което се паднало върху съдбата на Еюб алейхисселям и възнаграждението, което той получил след избавлението от несгодите. 

И тогава те започват да размишляват за причината на този успех и осъзнават, че причината за това е било търпението. Ето защо Всевишният Аллах е похвалил търпението и непоколебимостта на Аюб алейхисселям и е казал:

 И наистина го намерихме търпелив. Прекрасен раб! Той винаги се обръщаше към Нас./38:44/

Именно, този пророк е станал образец на подражание за всеки, който бива постигнат от нещастие и беда.

                                           /Тафсир на Ибн ас-Саади стр.1104/

източник, тук...

Арабски имена на Пророците и на други библейски персонажи

В Корана са споменати всички старозаветни пророци, тъй като ислямът за мюсюлманите е продължение на предишните две небесни религии – юдаизма и християнството. Почитането на всички пророци е в основата на исляма и може би заради това мюсюлманите бяха шокирани по време на скандала с датските карикатури, че може да има подигравка с някои пророци.

Първата колона в имената е на арабски, втората е за онези, които не знаят арабските букви, т.е пак е на арабски, но  с „транскрипция“ на български, а в третата са имената на пророците така, както са познати у нас. Трябва да се знае, че някои звуци в арабския са непроизносими на български освен, ако човек не знае езика, тъй че няма смисъл да се упоменават тези подробности, така или наче арабските имена в България се променят по произношение, освен ако не накараме всички българи да говорят арабски. Ако все пак искате да знаете оригиналното звучене на дадено име, погледнете сайтовете в Публикация „Арабски имена“, там има такива със звук за всяко име.

آدم – Адам – Адам

ادريس – Идрис -Енох

نوح -Нух-Ной

ذو الكفل – Зу Ель Кифиль - Езекил

هارون – Харун – Арон

شعيب – Шуайеб – Йотор

موسى – Муса – Моисей

هود – Худ – Евер

صالح – Салих – Шела

داود – Дауд – Давид

إبراهيم – Ибрахим – Аврам

سليمان – Сюлейман - Соломон

لوط -Лут -Лот

إلياس – Илияс - Илия

اسماعيل – Исмааиль – Исмаел

اليسع – Аль Ясаа – Елисей

اسحاق – Исхак – Исак

يونس – Юнус -  Йона

يعقوب – Якуб – Яков

زكريا – Закария – Захари

يوسف – Юсеф – Йосиф

يحيى – Яхия – Йоан

أيوب – Аюб – Йов

عيسى – Аиса – Исус

محمد – Мухаммед - Мухаммед

Освен пророците, които са упоменати в Корана, в арабския език има имената и на други библейски личности. Това е обусловено от неразривната връзка, която изтъкнахме, а именно между трите небесни религии, както и от факта, че сред арабския етнос има различни конфесии.  Някои от имената тук се използват само от арабските християни – това са Жоржос, Андраос, Михаиль (Мишел), Бутрус и се дължи на факта, че това са имена на християнски светци.

При християните макар и рядко има имена в чест на Иисус Христос по подобие на мюсюлманските имена, започващи с  Абдул (означава Слуга на…. следва някое от 99 имена на Аллах в Корана като да кажем Кадр, цялото име е Абдул Кадр – Слуга на Силния). Християнски арабски имена от този тип са например Абдул Аиса (Слуга на Иисус, женска форма Амат Аиса), Абдул (Амат) Масих (слуга на Месията), Maриам Ум Аиса (Maрия,  майката на Иисус), Юсеф абу Аиса (Йосиф, баща на Иисус), 'Иса ибн Мариам (Иисус, синът на Мария) и др. Името Абдулла означава просто Слуга на Господа и се използва и от християните.

Избирането на едно такова библейски име – на пророк за момче, а за момиче някое от изброените по-долу женски имена е много добър избор за живеещи в чужбина семейства, тъй като гарантира една по-добра познаваемост и възприетост отколкото някои по-непознати имена въпреки променената си транскрипция, а освен това е напълно съвеместимо с практиките в арабски страни.

مريم - Мариам – Мария
راشيل - Рашил – Рахил
هابيل - Хабиль – Каин
قابيل - Кабиль – Авел
حواء - Хаууаа – Ева
بينيامين - Бениамин – Вениамин
جورج - Жоржос – Георги
جبريل - Жибрииль –  Габриел
دانيال - Даниаль – Даниел
اسماعيل - Исмааиль – Исмаил
عيزرا - Узаир – Езра
جالوت - Жалут – Голиат
اليسع - Аль Ясаа – Исая
اسحاق - Исхак – Исак
بطرس - Бутрус – Петър
شاوول - Шаауул – Саул
صامويل - Самуиль – Самуил
أندريه - Андраос – Андрей
ميخائيل ميشيل - Mихаиль, Мишель – Михаил
إدريس - Идрис – Енох
سارة - Сара – Сара
أيوب - Айюб – Йов
يعقوب – Яаакуб – Яков
Забележка: Името на Господ на арабски е Аллах. То се използва и от арабските християни (плюс думата арраб, която означава Бог), така че не правилно да се твърди, че Аллах е някакъв нов Бог, арабски или по-скоро ислямски.

Автор: Саратед

Източник: Арабски съпруги и приятелки

Our Great Great Grand Father : Prophet Adam (pbuh) (part 2)

In the name of Allah, the Most-Merciful, the All-Compassionate 

"May the Peace and Blessings of Allah be Upon You"

Praise be to Allah, we seek His help and His forgiveness. We seek refuge with Allah from the evil of our own souls and from our bad deeds. Whomsoever Allah guides will never be led astray, and whomsoever Allah leaves astray, no one can guide. I bear witness that there is no god but Allah, and I bear witness that Muhammad is His slave and Messenger.

  

Bismillah Walhamdulillah Was Salaatu Was Salaam 'ala Rasulillah

As-Salaam Alaikum Wa-Rahmatullahi Wa-Barakatuhu

Prophet Adam (PBUH)

source : http://www.witness-pioneer.org/vil/Articles/Prophet/Adam.htm

Adams Life on Earth

Adam knew he bade farewell to peace when he left Paradise. On earth he had to face conflict and struggle. No sooner had one ended than another began. He also had to toil to sustain himself. He had to protect himself with clothes and weapons and protect his wife and children from the wild beasts.





Above all, he had to struggle with the spirit of evil. Satan, the cause of his expulsion from Paradise, continued to beguile him and his children in an effort to have them thrown into the eternal hellfire. The battle between good and evil is continuous, but those who follow Allah's guidance should fear nothing, while those who disobey Allah and follow Iblis will be damned along with him.
Adam grasped all of this, and, with the knowledge of this suffering, he started his life on the earth. The only thing that allayed his grief was that he was master of the earth and had to make it yield to him. He was the one who had to perpetuate, cultivate, construct and populate the earth. He was also the one who had to procreate and raise children who would change and improve the world.

The First Four Children

The pinnacle of earthly bliss was reached when Adam and Eve witnessed the birth of their first children, a set of twins. Adam was a devoted father and Eve a contented mother. The twins were Cain (Qabil) and his sister. Later Eve gave birth to a second set of twins, Abel (Habil) and his sister. The family enjoyed the bounties and fruits of the earth provided by their Lord. The children grew up to be strong and healthy young adults. Cain tilled the land, while Abel raised cattle.

Cains Disobedience

The time arrived when the two young men desired life partners. This was part of Allah's plan for mankind, to multiply and form nations with different cultures and colors. Allah revealed to Adam that he should marry each son to the twin sister of the other. Adam instructed his children according to Allah's command, but Cain was displeased with the partner chosen for him, for Abel's twin-sister was not as beautiful as his own.

Commentary: Cains Disobedience

It appears that since the beginning of time, physical beauty has been a factor in the attraction between men and women. This attraction caused Cain to envy his brother Abel. He rebelled against Allahs command by refusing to accept his fathers advice.



At first glance Cains rebellion might appear strange, but we should remember that, although man has a pure nature, the potential for dichotomy exists. In other words, he has both good and bad qualities. He can become greedy, covetous, possessive, selfish and even destructive. Man is, therefore, capable of seeking self-satisfaction even if it leads to failure in this life and in the hereafter. The path to goodness lies in harnessing the enemy within him, his baser self, by controlling evil thoughts and deeds and practicing moderation in his desires and actions. His reward then will be the delights of this world and the hereafter. Thus Allah tests us through our divided nature.

Cains Jealousy of Abel

Adam was in a dilemma. He wanted peace and harmony in his family, so he invoked Allah for help. Allah commanded that each son offer a sacrifice, and he whose offering was accepted would have right on his side.





Abel offered his best camel, while Cain offered his worst grain. His sacrifice was not accepted by Allah because of his disobedience to his father and the insincerity in his offering.



This enraged Cain even further. Realizing that his hopes of marrying his own beautiful sister were fading, he threatened his brother: "I will kill you! I refuse to see you happy while I remain unhappy!"



Abel, feeling sorry for his brother, replied: "It would be more proper for you, my brother, to search for the cause of your unhappiness and then walk in the way of peace. Allah accepts deeds only from those who serve and fear Him, not from those who reject His commands."

The First Death

Abel was intelligent, obedient, and always ready to obey the will of Allah. This contrasted sharply with his brother, who was arrogant, selfish and disobedient to his Lord. Abel did not fear his brothers threats, but neither did he want his brother to be hurt. Allah had blessed Abel with purity and compassion. Hoping to allay the hatred seething in his brother, Abel said: "My brother, you are deviating from the right path and are sinful in your decisions. It is better that you repent to Allah and forget about your foolish threat. But if you do not, then I will leave the matter in the hands of Allah. You alone will bear the consequence of your sin, for the Fire is the reward of the wrong-doers."



This brotherly plea did nothing to lessen the hatred in Cains heart, nor did he show fear of Allah's punishment. Even familial considerations were cast aside. Cain struck his brother with a stone, killing him instantly. This was the first death and the first criminal act committed by man on earth.



When Abel had not appeared for some time, Adam began to search for him but found no trace of his beloved son. He asked Cain about Abels whereabouts. Cain insolently replied that he was not his brothers keeper nor his protector. From these words his father understood that Abel was dead and Adam was filled with grief.

The First Burial

Meanwhile, Cain did not know what to do with his brothers corpse. He carried it on his back wandering from place to place, trying to hide it. His anger had now subsided, and his conscience was saddled with guilt. He was tiring under the burden of the corpse which had started to have a stench.



As a mercy, and to show that dignity could be retained even in death, Allah sent two ravens that began fighting, causing the death of one. The victorious bird used its beak and claws to dig a hole in the ground, rolled its victim into it and covered it with sand.

Witnessing this, Cain was overcome with shame and remorse. "Woe unto me!" he exclaimed. "I was unable to do what this raven has done, that is to hide my brothers corpse."



Cain then buried his brother. This was also the first burial of man.

The First Murder - from Qur'an

Allah the Almighty revealed: And (0 Muhammad) recite to them (the Jews) the story of the two sons of Adam Abel and Cain - Habil and Qabil respectively in truth; when each offered a sacrifice (to Allah), it was accepted from the one but not from the other. The latter said to the former: "I will surely kill you."

The former said: "Verily, Allah accepts only from those who are Al-Muttaqeen (the pious). If you do stretch your hand against me to kill me, I shall never stretch my hand against you to kill you, for I fear Allah; the Lord of the Alamin (mankind, jinn, and all that exists). Verily I intend to let you draw my sin on yourself as well as yours, then you will be one of the dwellers of the Fire, and that is the recompense of the Zalimeen (polyt heists, and wrong-doers)."

So the Nafs (self) of the other (latter one) encouraged him and made fair-seeming to him the murder of his brother; he murdered him and became one of the losers. Then Allah sent a crow who scratched the ground to show him to hide the dead body of his brother. He (the murderer) said: "Woe to me! Am I not even able to be as this crow and to hide the dead body of my brother?" Then he became one of those who regretted.

Surah 5:27-31

Adam Preaches to His Children

Adam was utterly grief-stricken by the loss of his two sons: one was dead, the other was won over by the devil. Adam prayed for his son and turned to mundane matters, for he had to toil for his sustenance. At the same time, he was a prophet, advising his children and grandchildren, telling them about Allah, and calling them to believe in Him. He told them about Iblis and warned them by recounting his own experience with the devil and of how the devil had tempted Cain to kill his brother.

Adams Successor, Seth

Years and years passed, Adam grew old, and his children spread all over the earth. Muhammad Ibn Ishaq related: that when Adams death drew near, he appointed his son Seth (Shiith) to be his successor, and taught him the hours of the day and night along with their appropriate acts of worship. He also foretold to him the flood that would come.





Abu Dhar narrated that Prophet Muhammad said: "Allah sent down one hundred four psalms, of which fifty were sent down to Seth."

Adams Death

Abdullah Ibn Al-Iman Ahmad Ibn Hanbal narrated that Ubai Ibn Kab said: "When Adams death was near, he said to his children: 0 my children, indeed, I feel an appetite for the fruits of Paradise.





So they went away searching for what Adam had requested. They met with the angels, who had with them his shroud and what he was to be embalmed with.


They said to them: 0 Children of Adam, what are you searching for? What do you want? Where are you going?
They said: Our father is sick and has an appetite for the fruits of Paradise.
The angels said to them: Go back, for your father is going to meet his end soon.
So they returned (with the angels), and when Eve saw them she recognized them. She tried to hide herself behind Adam. He said to her: Leave me alone. I came before you; do not go between me and the angels of my Lord.
So they took his soul, embalmed and wrapped him, dug the grave and laid him in it. They prayed on him and put him in his grave, saying: 0 Children of Adam, this is your tradition at the time of death."'





Before his death Adam reassured his children that Allah would not leave man alone on the earth, but would send His prophets to guide them. The prophets would have different names, traits and miracles, but they would be united in one thing: the call to worship Allah alone.





This was Adams bequest to his children. Adam finished speaking and closed his eyes. Then the angels entered his room and surrounded him. When he recognized the Angel of Death among them, his heart smiled peacefully.

for those who want to read full article...click below
http://www.witness-pioneer.org/vil/Articles/Prophet/Adam.htm

  Permission is granted to circulate among private individuals and groups, to post on Internet sites and to publish in full text and subject title in not-for-profit publications.

http://groups.yahoo.com/group/LoveIslam_LiveIslam/