Незнаещи плашат с Исляма

Когато говорим за радикален ислямизъм, трябва да си отговорим какво означава това. Формулировките са много. Някои раздухват религиозните чувства на хората и ги представят като нещо радикално. Това са партии и личности, които искат да извлекат политически дивиденти. С подобни твърдения не бива да се прекалява.

Предпоставки за крайни религиозни действия има навсякъде. Както има основа един американец да застреля 20 деца, така и у нас може да се намери някой луд, който да претендира, че проповядва радикален ислямизъм. Това обаче не означава, че в България наистина има радикален ислямизъм. Като човек, който много добре познава Корана, заявявам, че на някои места в Родопите стават странни неща. Например на мен не ми позволиха да се докосна до Корана. Защото съм християнин.

За съжаление ролята на някои неща, свързани с исляма, се преувеличава от политическа неграмотност, включително и от хора, които се смятат за специалисти. Дори в ДАНС и МВР съществува неразбиране на понятието секта в исляма. В исляма секти няма. Има две равностойни направления - шиити и сунити.

Сунитите са около 75% от мюсюлманите, докато шиитите са 15-20% и са съсредоточени в Ирак и в райони на Персийския залив. Тези две направления са равноправни. Когато се говори, че в България действат 30 ислямски секти, това е тъпотия на неграмотни хора.

В исляма има вътрешна борба - между турското и арабското влияние. Турският ислям е изкривен от времето и султаните. В него съществуват понятия като “еничари” и “мюфтия” като религиозен ранг. А в исляма няма религиозни рангове. Има само имам - човекът, който води молитвата. Когато тя свърши, той престава да е имам. Затова много неща не трябва да се раздуват от незнаещите. И от Яне Янев, и от Красимир Каракачанов, който говори за ислям и ислямизъм.

Ислямът е религия като християнството. Ислямизмът е политическо течение, т. е. експлоатация на ислямската религия за политически, при това крайни, цели. Ислямът забранява самоубийството, но модерни ислямисти го поощряват. Той позволява загиването в защита на вярата.

Големият джихад е вътрешният джихад, вътрешната борба за самоусъвършенстването на душата. Самото понятие “джихад” означава да загинеш в защита, а не в настъпление. В Корана е казано: “Вяра със сила не се налага.” Ислямът е налаган по нашите земи принудително, с икономически механизми - не го изповядваш, плащаш по-високи данъци. Една част от народите на Балканите са го приели именно чрез принудителни икономически мерки. В Албания например, където са били едни от най-примерните християни, са го приели заради това, така е и в Босна.

Някои са изкривили правилната линия на исляма и са го превърнали във фанатизъм, както се случва и в други религии, та дори в християнството - Инквизицията, Бориловите събори, войните на религиозна основа. В Босна съществуват гробове на богомили с кръстове. Нека не забравяме обаче, че самата дума “ислям” включва в себе си понятието “мир”.

Д-р Киряк ЦОНЕВ

Авторът е дългогодишен дипломат, работил е в посолствата на България в Дамаск, Кайро и Алжир. Преподавател е в СУ и в Югозападния университет в Благоевград.