понеделник, 30 септември 2013 г.

Турция ще отмени забраната за носене на забрадки в администрацията

снимката е на Reuters
Турция ще прекрати забраната жените да ходят пребрадени според мюсюлманските обличаи, когато са на работа в държавните институции. Промяната няма да важи за служителките в правосъдието и отбраната. 

Това заяви премиерът Реджеп Тайип Ердоган в очаквана отдавна политическа реч за реформите за защита на човешките права.

Освен отмяната на датиращата от десетилетия забрана премиерът добави, че има планове да бъдат върнати на християни от едно от най-ранните православни вероизповедания манастирите, иззети от държавата.

Друга важна промяна, която Ердоган ще внесе в парламента, е да се намали минимумът от събрани валидни гласове за попадане в Меджлиса. По думите му за национални избори той може да е 5% или по-нисък. 

В момента прагът е 10% и понижаването му ще облагодетелства прокюрдски партии, които печелят масово подкрепа в югоизточните райони, населени с етнически кюрди, но не могат да постигнат национално представителство.

Също важна за турското общество е предложената в понеделник от Ердоган промяна да се позволи обучение на език, различен от турския, в училища, които не се финансират от държавата.

източник Дневник

събота, 28 септември 2013 г.

Учени се възмущават от VIP хаджа

Автор: Habib Toumi
Източникhttp://gulfnews.com/
Превод и редакция: Милена Борисова-Иршад

Манама: Религиозни водачи от Кувейт застават срещу офертите за ВИП хадж, твърдейки, че това противоречи на духа на Исляма.
снимка MuslimVillage.com

“Това нововъведение - VIP хадж [поклонничество], предлагано от някои туроператори за хаджа, е неприемливо,” каза Мухаммад ал-Табтабаи, бивш декан в Колежа по Ислямски науки. “Този вид хадж  противоречи на духа на Исляма и призовавам всички мюсюлмани да го бойкотират. Те трябва да приемат оферти на оператори за извършване на хадж без излишества и прекаляване" - цитат от местния ежедневник Al Kuwaitiya.
Хадж оператори се възползваха от желанието на богаташи да направят хадж и подготвиха оферти, в които се подсигуряват всички удобства.
В пакетите са включени полет в първа класа, настаняване в реномирани хотели и транспорт с частни автомобили.
Според много мюсюлмани подобни привилегии не помагат за заздравяване на сплотеността между мюсюлманите и проваля целта на хаджа, като пети стълб на Исляма.
"За съжаление подобни оператори се водят от желанието си за големи печалби, не се вълнуват от Ислямската стойност да си близо до другите мюсюлмани, да им помогнеш да направят хаджа си, водени от чувството за единност," казва ал-Табтабаи. "Забелязахме, че няколко оператора се съревновават помежду си да предлагат по-добри условия за настаняване, по-комфортни автомобили и високо качество на храната. Но това не е духа на хаджа, който мюсюлманите уважават", допълва той.
Шесте дни на хадж тази година се падат в средата на Октомври. Ислямът изисква от онези, които имат физическа и финансова възможност да изпълнят хадж поне един път в живота си. 
Квотата за хадж е въведена през 1987-ма година след споразумение на всички страни от Организацията за Ислямско сътрудничество (OIC) за ограничаване броя на поклониците от всяка държава до 0.1% от населението й.
Някои държави са поискали увеличение на квотата си, но Риад отхвърля всички искания с отговора, че строителните работи в Мекка не позволяват настаняването на повече поклонници.

четвъртък, 26 септември 2013 г.

Хайдерабад 1948: пазеното в тайна Индийско клане

Автор: Mike Thomson
Източник: BC News
Превод и редакция: Милена Борисова-Иршад

ТУК можете да чуете пълния текст на доклада за клането в Хайдерабад.



Когато през 1948г. Индия бива разделена, около 500 000 човека загиват при бунтовете, най-вече на границата с Пакистан. Но само година по-късно друго клане става факт в Централна Индия, до ден днешен пазено в тайна. 
През септември и октомври 1948г, скоро след обявяването на независимостта от Британската империя, в Централна Индия десетки хиляди са брутално избити. 
Някои са подредени и затреляни от войниците на Индийската армия. Доклад за случилото се никога не е публикуван и малцина в Индия знаят за това клане, а критици обвиняват правителството.
Клането е само година след насилието в тогавашната държава Хайдерабад, която е едно от 500-те княжества, притежавало автономия по време на Британското владичество. 
След обявяване на независимостта през 1947, почти всички княжества се съгласяват да станат част от Индия.


Но Мюсюлманския Низам или принц на Хайдерабад, настоява запазването на независимостта на княжеството. Той отказа да предаде суверенитета на новата демократична Индия и възмущава лидерите на страната в Ню Делхи, скоро след което последните губят търпение.
Според историците тяхното желание е да предотвратят създаването на една независима Мюсюлманска държава в сърцето на доминираната от индуиси Индия. 
Членове на мощната Разакар милиция - военното крило на най-влиятелната Мюсюлманска партия в Хайдерабад, тероризира жители индуиси.
Така, през семптември 1948г, под предлог, че е необходимо, Министър-председателят Джавахарлал Неру нарежда Индийската армия да нападне Хайдерабад.
Това, което подвеждащо е наречено "полицейска акция", довело до разбиване силите на принца само след няколко дни без значителни цивилни жертви, до Делхи обаче достига като новини за палежи, плачкосване, масови убийства и изнасилвания на Мюсюлмани, последвало инвазията. 
Неру е доста обезпокоен и решен да стигне до дъното на случилото се, в резултат на което малък смесен в религиозно отношение екип тръгва за там да разследва. 
Той е воден от индуиския конгресмен Pandit Sunderlal. Но доклад с резултати, носещ неговото име, никога не вижда бял свят.
Но историкът Sunil Purushotham от Университета в Кембридж сега е получил копие от този доклад, като част от изследванията в тази област. 

Екипът на Pandit Sunderlal  заключава, че мъртвите са между 27,000 и 40,000 
Групата на Sunderlal посещава десетки селища в княжеството.

Start Quote

At a number of places members of the armed forces brought out Muslim adult males... and massacred them”
Sunderlal report
Във всяко от тях те внимателно хроникират броя на Мюсюлманите, оцелели след насилието: "Имахме абсолютно неоспорими доказателства за това, че военнослужещи от Индийската армия, както и местни полицаи, са участвали в престъпленията.
По време на нашата обиколка разбрахме и то на не едно място, че войниците са поощрявани и склонявани в някои случаи, дори принуждавани от индуистка тълпа, да плячкосват Мюсюлмански домове и магазини".
Екипът съобщава, че докато Мюсюлманските селяни са разоръжавани от Индийската армия, оръжията на индусите винаги били оставяни. Тълпите от насилници винаги са били предвождани от групи индуистки паравоенни.
В други случаи, се посочва в доклада, Индийски войници са взимали активно участие в касапницата: "В много села и градове са били изкарани и избити хладнокръвно възрастните мъже Мюсюлмани".
Екипът съобщава, че на други места екипите на Индийската армия са се държали добре и са защитавали Мюсюлманите.
Низамът на Хайдерабад бил много влиятелен принц. На тази снимка, направена през 1899, Низамът, Махбуб Али Хан, е заел тържествена поза зад кожите от тигър


В поверителни бележки, прикрепени към доклада на Sunderlal, авторите разказват за ужасяващата картина на индуисткото отмъщение: "На много места видяхме все още пълните с разлагащи се трупове кладенци. В единия преброихме 11 трупа, единия на жена, все още държаща малкото си дете до гърдите".
И продължават: "Видяхме останки от трупове в канавките. На различни места труповете бяха обгорени, наоколо лежаха черепите и костите".
Смята се, че случилото се е било отмъщение за подтисничеството от страна на военната групировка Разакар над индуисите.
Доклада на Sunderlal изчислява, че между 27,000 и 40,000 човека са изгубили живота си. 
Шиитско светилище, построено от седмия Низам, в памет на майка му
В учебниците по история не се споменава за случилото се през онези години и днес малцина Индийци имат представа за случилото се. Няма официален отговор, както и обяснение на решението на Неру доклада на Sunderlal да не се публикува.
Докладът на Sunderlal е вече достъпен в Nehru Memorial Museum and Library в Ню Делхи.
Има скорошен призив да се даде гластност на случилото се през 1948- ма година, макар че има голям риск да се засили напрежението, съществуващо между индуиси и Мюсюлмани.
"Ако живееш в подобна страна, пълна с конфликти и проблеми, като нашара, не е добре да даваш голяма гласност на подобно нещо", казва Burgula Narasingh Rao, индуистка, която е живяла по онова време в Хайдерабад и сега е над 80 годишна.

сряда, 25 септември 2013 г.

За най-добрия мюсюлманин


Бъдете с чисти и искрени намерения - правете хиджама заради Аллах и да възродите Сунната (защото Хиджама е според Сунната).

Имам ал-Бухари:

"Най-добрия от Мюсюлманите е онзи, който възражда привичките от действията на Пратеника на Аллах салАллаху алейхи уа саллам, които са замрели вече".

[Adaab Taalib Al-Hadith, стр. 214]

:) от Hijama Therapy

понеделник, 23 септември 2013 г.

Едни религиозни свободи

Koгато през 711 година малочислената армия на Мухаммад бин Касам завладява Северозападна Индия, тя трябва да контролира доста общирна област, заради религиозната свобода, гарантирана на всички немюсюлмани, включително много Будисти и Хиндуисти.
Тя е толкова уважавана, че в много градове е Мюсюлманската армия е посрещана с музика и танци, в чест на дадената им религиозна свобода.

изт. Lost Islamic History"The Great Arab Conquests" oт Hugh Kennedy

вторник, 17 септември 2013 г.

Българските роми и ислямът

Една публикация на DW
Все повече български роми-мюсюлмани се ориентират към една форма на исляма, която самите те наричат "автентичен ислям". Това буди страх у българите, твърди една германска журналистка, която наскоро е била в Пазарджик.
“В Германия за първи път се почувствах като бял човек. Там хората се отнасят много добре към мен, не като в България. За българите аз съм просто един мръсен циганин“, разказва Ахмед. В родния му град Пазарджик ромите нямат право да влизат в много от кафенетата. “В Германия е различно. Там няма заведение, в което да са отказали да ме обслужат“, разказва Ахмед.
Той е дошъл в Пазарджик за Рамазана. След броени дни ще се върне отново в Германия - както и много от другите мъже с гъсти бради, насядали пред зелената джамия. Те работят в Мюнхен, Берлин или Кьолн. Боядисват стени, пренасят мебели. “Ако някой търси общи работници, веднага се организираме и заминаваме“, казва Ахмед. За тях няма значение къде се намира обектът. В родния им Пазарджик работа за ромите почти няма. Според Българския Хелзинкски комитет, над 90% от тях са безработни.
Възкръсването на религията
Ахмед влиза в джамията. Той е един от многото роми, дошли тук за молитвата. В по-големите градове като Пазарджик ромите са в повечето случаи изолирани от българите - те обитават постройки в квартали, където отдавна вече не живее нито един българин. Особено ощетени са онези роми, които са мюсюлмани. “По време на комунизма те бяха принудени да се откажат от мюсюлманските си имена. Не им позволяваха да обрязват децата си и ги заплашваха, че ако ходят в джамията, ще останат без работа“, казва Юлиана Методиева от Българския Хелзинкски комитет.
Джамията в Пазарджик
По-нататък Методиева разказва, че след 1989 година ислямът е изживял същински ренесанс: “Сега религията отново е жива. Само че българите продължават да гледат мюсюлманите с подозрение. Държавните институции, а и медиите са враждебно настроени към тях - те не спират да дирят клетки на Ал Кайда. А истината всъщност е, че мюсюлманите, сред които има и много роми, сега просто се връщат към старата си вяра“, посочва Методиева.
"Автентичният ислям"
Службите за сигурност гледат на нещата по друг начин: те обвиняват няколко имами, сред които и този от ромския квартал на Пазарджик, че проповядвали крайните идеи на салафизма и дори разпространявали тероризъм. Твърди се също така, че парите им идвали от Саудитска Арабия, а жените, които носят забрадки, се забулвали срещу заплащане. Юлиана Методиева е убедена, че процесът срещу имамите е израз на враждебното отношение спрямо мюсюлманите: “До този момент няма никакви доказателства срещу тези хора“, казва Методиева.
Салафизъм? Пари от чужбина? Ахмед Ахмедов, говорител на българското мюфтийство, отхвърля категорично тези обвинения: “Не можем да си позволим да назначаваме хора, които не са обучени достатъчно добре или пък не знаят как се изповядва религията в тази страна.“ По думите му, повечето от имамите изкарват обучението си в България. Малцина са тези, които следват в Турция или Египет. “Обществото се страхува от салафизма - това факт. А всъщност салафизмът е просто един определен начин за практикуване на исляма. Това е автентичният ислям“, обяснява Ахмед Ахмедов.
"Пророкът също е страдал заради вярата си"
По-нататък в репортажа си германската журналистка Наоми Конрад ни връща отново при джамията в Пазарджик. И разказва следното: Във вътрешния двор на джамията имамът Ахмед Муса подава ръка на преводача, но не и на мен. По принцип не говорел с жени, но бил готов да направи изключение. Той държи да говори за процеса и обвиненията, повдигнати срещу него. Отправяме се по един прашен път към малката му къща, която е скрита зад огромна желязна порта. По пътя срещаме жена, която носи черна бурка. Никой не ѝ обръща внимание - в Пазарджик има много като нея.
Имамът Ахмед Муса
Имамът ни предлага кафе и сметанова торта. Поднася ни и баклава. Лавиците в къщата му са пълни с книги на турски и арабски. На бюрото му има компютър, на чийто екран се вижда снимката на една усмихната кукла Барби с дълги руси коси. Шасине, съпругата на Ахмед Муса, ходи забулена от три години насам. “Хората бързо свикнаха. Но има и такива, които все ми подвикват, че го правя за пари. Дъщеря ни не ходи на училище, защото тук в Пазарджик забрадките в класната стая не са позволени“, разказва Шасине, която преди се е казвала Светлана. Навремето тя се срещала с другите жени от квартала, с които в края на зимата ходела до реката, където всички заедно се молели за здраве чрез силата на водата. “Сега обаче вече не мога да ходя там. Това е против Аллах“, разказва жената.
Все повече хора се отказват от старите ритуали и приемат автентичния ислям, обяснява имамът Ахмед Муса. В неговия квартал живеят близо 40 хиляди роми, сред които има и християни, и мюсюлмани, и атеисти. Религизоната общност на имама наброява понастоящем 600 души, но броят им нараства постоянно. “Откакто започна процесът срещу нас, напливът стана голям. Много от новите ни членове са открили пътя към истинския ислям по време на престой в чужбина“, разказва имамът и добавя: “Тази вяра промени квартала ни. Преди тук имаше много насилие, алкохол и наркотици. 12-годишни момичета се омъжваха и раждаха деца. Сега всичко това се промени“, казва гордо Ахмед Муса. Що се отнася до радикалните тенденции, в които го обвиняват службите за сигурност, той казва: “Тук в квартала никой няма да се радикализира, това е изключено. Много по-вероятно е подобно нещо да се случи при вас, в Германия. В нашия квартал няма такива хора“, казва Ахмед Муса. Той е убеден, че обвиненията срещу него са политически мотивирани: “Институциите просто се страхуват от исляма“. Имамът смята, че процесът няма да приключи честно. Но присъдата не го плаши. “Пророкът също е страдал заради вярата си“, казва Ахмед Муса.
Автор: Н. Конрад, М. Илчева; Редактор: Д. Попова-Витцел

понеделник, 9 септември 2013 г.

Какво могат да научат Французите от тези над 2000 Шведски жени

Автор: Alexandra Ma
Източник: Policymic
Превод и редакция: Милена Борисова-Иршад
Какво могат да научат Французите от тези над 2000 Шведски жени
© SVT.se
Преди две седмици, събота, 19-ти август 2013, една мюсюлманка в напреднала бременност беше нападната в Стокхолм, защото носела хиджаб. Нападателят, хвърляйки обидни думи, дръпнал и махнал хиджаба и тя удaрила главата си в една кола.
Тази атака напомня за извършеното в предградие на Париж - Argenteuil - през юни, когато двама "скинхедс", изтръгнаха хиджаба на една жена, скъсаха дрехите й, след което я ритнаха в краката и избягаха. Жената, също бремена, претъпря спонтанен аборт. 
Въпреки, че атаките в двете отдалечени страни си приличат, отговорите са далеч от тях.
В отговор на Стокхолмската атака, 2000 Шведски жени се организираха в социалните медии, използвайки хаштага #hijabuppropet ("хиджаб протест"), публикувайки снимки, на които всички жени са сложили хиджаб в солидарност с жертвите. Протестиращите бяха от различни религии и включваха политически и публични личности. 
В становище, публикувано в неделя в Шведския вестник Aftonbladet, участниците в протеста призовават Правосъдния министър Beatrice Ask да "гарантира правото на Шведските мюсюлманки на безопастност и религиозна свобода, без да стават обект на вербални и физически атаки". Те "призовават отговорни политици да се борят срещу дискриминацията, засягаща мюсюлманските жени".
Като резултат от протестите, Правосъдния министър се съгласи да се срещне с организаторите и кампанията още тази седмица, давайки големи надежди за бъдещето на Шведските мюсюлмани, които, според организаторите на "хиджаб протеста", засега трябва "здраво да връзват хиджабите си, за да не могат да им бъдат насилствено сваляни".
Реакцията на Французите след атаката в Парижкото предградие, не беше дори и симпатична и не приличаше на Шведската. Френския всекидневник Le Parisien простичко отбеляза, че "полицейските сили имат известни опасения за състоянието на жертвата". Що се отнася до случилото се в същото предградие - Argenteuil в началото на юни, когато мюсюлмани и полицаи влязоха в сблъсък след опита на Френски полицаи да арестуват жена за носене на никаб на публично място, Le Parisien също скочи в защита на полицаите, съобщавайки, че служители на реда били нападнати и бити и са били принудени да използват сълзотворен газ.
Докато атаката в Argenteuil и реакцията на Le Parisien не са представителни за цяла Франция, факта, че подобни случаи са твърде чести без да предизвикват възмущение показва, че Французите все още има много какво да научат.
През 2010 администрацията на Саркози прокара закона, забраняващ носенето на бурка или никаб на публично място. Хиджабите не бяха забранени. Докато подобна Френска политика се счита за дискриминационна спрямо мюсюлманите, сблъсъците между мюсюлманите и полицията след действията на последната само увеличават, не намаляват напрежението. 
В същото време, докато само очакваме реакцията във Франция да бъде подобна на движението "хиджаб протест" в Швеция, можем да се надяваме, че нещо ще се направи за намаляване на разделението и напрежението между мюсюлманските и немюсюлманските общности във Франция - в сряда (28-ми август), 16 годишна Френска мюсюлманка, се опита да се самоубие, след като беше нападната от двама членове на "European looking" по-рано този месец*.
Наскоро се преместих в центъра на Париж за 4 месеца обучение и не забелязах и най-малкото подобие на дискриминация към жените по улицата, облечени в хиджаб или чадор, а те не бяха никак малко. Това ми дава надежда, че отношението към носещите хиджаб в Париж, ще се разпространи и в покрайнините, както и в цялата страна.
Снимка: SVT.se

Стъкления покрив е невероятно нисък за мюсюлманките

Предубежденията, относно религиозното им облекло и вяра, създават допълнително пречки за работа във Великобритания


Източник The Guardian
Aвтор 
Превод и редакция Милена Борисова-Иршад
Много мюсюлманки споделят за доста пренебрежителни коментари
по отношение на облеклото им.
Снимка: Caroline Schiff/Getty Images

Мунира, 19 годишна студентка от Лондон, иска да има собствен бизнес, за да продава картините си. Но тя е с хиджаб и се опасява, че това може й създаде трудности.
"Не разбирам дали проблема е истински или всичко е в главата ми. Искам да знам как да се справям с хората в моята сфера на работа, ако ме затрудняват заради шала на главата ми". 
Приятелката на Мунира - Нур, иска да стане лекар. 
"Говоря с други мюсюлманки, за да искам съвет за кариерата си. Когато ги виждам как отиват и вършат работата си, ми действа много мотивиращо".
Мунира и Нур посетили Urban Muslim Woman Show, годишно събитие, което се проведе по-рано това лято, за да се срещнат и създадат нови контакти, които могат да им помогнат за кариерата. Както много други мюсюлманки те се опасяват, че професионалната им идентичност може да бъде изкривена заради хиджаба и хората винаги ще го имат предвид. 
Някои от бариерите пред тях, засягащи обаче всички жени, е различното заплащане и половата дискриминация. Но мюсюлманките всъщност срещат много повече трудности, като такива, основаващи се на облеклото и религията им, докато други се чувстват изолирани от съвети за кариерата и насоки.
В доклада на Runnymede Trust от декември миналата година, на всички парламентарно представени партии беше докладвано, че всички мюсюлманки с южноазиатски произход, са подложени на тройна дискриминация - заради пола, етноса и религията им. В доклада се казва, че Пакистанките и жените от Багладеш, са съкращвани преди всички други и работодателите им имат създадени стереотипи за тях, като например че ще спрат да работят, след като имат деца. Много мюсюлманки, интервюирани за доклада, споделят доста пренебрежителни коментари по отношение на облеклото си. Други, включително второ поколение емигранти, високо образовани, казват, че предложенията за работа се материализират само ако свалят хиджаба си - много от тях се отписват от компаниите за подбор на персонал.
Когато Фауза, 32 годишна, започва да работи в банковия сектор след дипломирането си, тя решава да направи добро впечатление на колегите си, предимно мъже. Но скоро разбира, че те не я приемат насериозно и дори не отбелязват нейните постижения. Тя е сигурна, че това е така не само защото е жена, а и защото е единствената жена в офиса, която носи хиджаб.
"Те ме обозначаваха като "момичето с чаршафа на главата си". Мислеха, че е много смешно, но всъщност беше ужасно болезнено", казва Фауза. "Чувствах това омаловажаване всеки ден. Те дори сякаш не гледаха на мен като на истински човек, за да използват името ми". 
Сара Хан, от групата за правта на мюсюлманките Inspire, казва:
"Стъкления покрив е невероятно нисък за мюсюлманките. Тези, с които работя казват, че не разбират защо не им се дава същия шанс, като на другите жени. Питат се дали е заради името или заради облеклото им".
След публикуването на този доклад на Runnymede Trust, бяха направени голям брой препоръки, като например премахване на името от бланките за кандидатстване за работа. Но малко, ако изобщо има такива, от препоръките са приложени на практика.
"Изключително сложно е", казва Хан. "Преходът от образованието към навлизането в работната сфера е мястото, където мюсюлманките са най-често поствяни в неравностойно положение. Всеки предполага, че мюсюлманката ще се омъжи млада и скоро ще има деца. Всъщност има доста мюсюлманки, които искат да работят. Агенциите за подбор на персонал могат да направят повече за дипломираните мюсюлманки, по отношение на представянето им на добри позиции, но центровете за търсене на работа имат голяма роля в подпомагането на жени с написването на CV и посочване на уменията".
Много мюсюлманки, като Мунира и Нур, търсят съвети за кариерата си. Инициативи, като Muslim Women's Network, които предлагат схеми за обучение и подчертават модели на жени за подражание, както и Urban Muslim Woman Show, са вече доста популярни. 
Нина, 38 годишна банкерка, казва, че не среща дискриминация в работата си (тя не носи хиджаб). Но тя смята, че е важно мюсюлманките да се подкрепят:
"Това, което ми липсва, е просто наличието на други мюсюлманки на работното ми място. Със сигурност е добре да има заедно жени със сходни вярвания."

Часове за молитва, септември 2013


неделя, 8 септември 2013 г.

Израснали като католици, американски войник и съпругата му, приемат Ислям

И двамата за родени и израстнали в католически семейства - тя в Манхайм, Германия, а той - в Кисеми, Флорида. 

Но когато през 2006-та година частите на редник (към днешна дата - сержант) Крис Тарантино са разпределени в Ирак, неговата съпруга започва да си задава екзистенциалните въпроси за живота и смъртта, което я довежда до Исляма и тя става мюсюлманка. 
"Бях истински изплашена за него, че нещо ще му се случи", казва Кристина Тарантино. 

Кристина прекарвала голяма част от времето си с по-голямата си сестра, приела Ислям, когато се омъжила за Палестинец. Сестра й успокоявала Кристина и давала отговори на нейните въпроси. 

Нейния духовен напредък тя споделяла със съпруга си в честите телефонни разговори с Камп Таджи, Ирак. 

Въпреки това Крис бил шокиран, когато връщайки се от Ирак, разбира от съпругата си, че е приела Исляма. Първия му въпрос даже бил дали тя ще започне да носи хиджаб. "Не съм готова все още за това" - отговорила Кристина. Не я питал повече: "Молих се за напътствие".

И на следващата година, когато неговите части отново биват разположени в Ирак, този рус и синеок войник, приема Исляма и не го крие. 

"Отидох в Кувейт, купих си молитвено килимче и започнах молитвите си. Разбрах, че това, че съм станал мюсюлманин, не е края на света" - казва той.

През последното десетилетие на войни в мюсюлмански страни, на много американски войници се налага да се борят срещу възприетото мнение, че мюсюлманите са врагове. 
Крис постъпва във войската през 1998 година и се е бил в две мюсюлмански държави. "Знаех само, че ще се боря с терористи. Правех това, което ми заповядват. Казват, че невежеството е блаженство...", казва той. 

Когато неговата съпруга става религиозна, той отива с нея в Сунитска джамия в Манхайм, после коментира, че цялата идея за насилствен радикален джихад към Запада нещо не е наред. 

"Аз следвам учението на Пророк Мухаммад - той не одобрява това. Аз не се асоциирам с радикализма".

"Като всички мюсюлмани, аз вярвам, че дори да убиеш неправомерно 1 човек, все едно си убил целия свят. И ако спасиш 1 човек, все едно си спасил целия свят." - казва Крис, който сега е в Signal Corps и работи в комуникационното обслужване. "Искам да бъда на онази страна, която помага".

Като част от тази идея, семейство Тарантино започва да помага и работи към дружество с нестопанска цел, което изпраща храна и помощи към Сомалия - една провалена държава, подложена на системен глад и тормоз от десетилетия. А от 2006 страната е изправена срещу бунтовниците, водена от военна ислямистка групировка с лидер ал-Шабаб.

Тарантино казват, че приемането на Исляма, им дава нови 
цели и и възможности, ново напътствие в живота.
Кристина и още 7 човека от джамията ал-Фарук в Манхайм основават Islamischer Humanitaerer Entwicklungsdienst, или Ислямски Център за Развитие (www.IHED.de).

Само за няколко седмици работа, те събират 135 тона хранителни и медицински помощи. И всичко това е било през месец Рамадан. 

Когато са си у дома, семейство Тарантино изучава новата си религия и се стреми да я прилага в по-голяма степен в живота си.

Кристина вече носи хиджаб извън дома си и казва, че в джамията, която посещава в Манхайм, има много конвертити от Полша, Украйна, Русия, Германия. (бел. пр. - и от България също, дори познават лично Кристина).

По повод на втренчените погледи в интендантството, Кристина казвала на мъжа си: "Те сигурно си мислят, че си ме довел от Ирак".

Той самия не е имал проблеми с приемането на Исляма. 

Войниците от неговия 72-ри Сигнален батальон знаят, че е мюсюлманин. "В началото все питаха: "Какво?! Какви сте? Какво правите?! Наистина ли?" А след време казваха: "Сержант Тарантино, време е за молитва". Определено проявиха уважение и разбиране."

Един единствен път имал негативно преживяване - когато с "Мир вам" (ас-саламо алейком), поздравява "брат" мюсюлманин от Афро-американски произход, говорящ арабски. В отговор получава само едно силно изсумтяване: "Офффф".

Крис планира да се уволни през следващата година** и да се премести със семейството си в САЩ, Кристина планира да учи комуникации, а нейния съпруга да продължи обучението си в Embry-Riddle Aeronautical University.

Семейство Тарантино се срещат преди 10 години в базата в Манхайм и имат 3 брака - веднъж в кметството, втори път - в църква, трети път - в джамия. 

Едно от най-трудните неща за тях, е отношенето със синовете им. Постоянно се чудехме какво да им кажем, споделят двамата. "И така, постепенно свикнаха с идеята, че няма фея на зъбките, че дядо коледа не съществува...Доста добре приеха идеята" - разказва Кристина.

Бележки:
**Горната статия е от 2010 година (10 октомври, 2011). Към днешна дата, семейство Тарантино живее в САЩ, но посещава и Манхайм.

Автор Nancy Montgomerymontgomeryn@estripes.osd.mil
Източник: http://www.stripes.com
Превод и редакция: Милена Борисова-Иршад

събота, 7 септември 2013 г.

Хадис за милостта към хората



Турското робство или...?

Статия на DW

Петте века османско господство на Балканите са били "златна епоха" за региона, която впрочем можела да се повтори - такава е гледната точка на Анкара. За балканските народи обаче това време си остава "турското иго".

Под турско ръководство Балканите процъфтели?
На една конференция в Сараево в края на 2009 г. турският външен министър Давутоглу заяви, че в Сараево от векове съжителстват християнски черкви, синагоги и джамии, което било доказателство за добронамереността и толерантността на османските владетели: "Сараево е истинско чудо, миниатюрно отражение на това наследство. Който разбере Сараево, ще може да разбере цялата османска история". Също както Хегел символизирал германския манталитет през 19 век, Сараево, като "прототип на османската цивилизация", символизирало възхода на Балканите под турско ръководство. Османските векове били "епоха на успех" за Балканите - която впрочем можела да се повтори, както намекна Давутоглу.
Неоосманизъм в действие
Речта на първия турски дипломат бе посрещната на нож от босненската Сръбска република и от Белград, които обвиниха Давутоглу в "неоосмански" амбиции. Мигновено отново припламна старата балканска дискусия: била ли е османската епоха "златен век" или просто епохата на "турското иго", както е влязла в националната историография на гърци, българи и сърби (а и на преобладаващо мюсюлманските албанци)? Прозрението, че истината е някъде по средата, се налага много бавно.
Турският външен министър Ахмет Давутоглу
Естествено, думите на Давутоглу бяха в най-добрия случай недиференцирани - както обикновено, когато политици говорят за история. Така например думата "толерантност" придобива релефност, само ако се разглежда в конкретния исторически контекст. В хода на Реконкистата на Иберийския полуостров или по-късно при освобождаването на завладените от турците земи мюсюлманите са най-безогледно прогонени от там. В Османската империя обаче евреи и християни, като представители на двете по-стари аврамитски религии, са били толерирани, в известен момент дори целенасочено привличани. Само че често зад тази толерантност са се криели икономически съображения; както например при заселването на опустошения и до голяма степен обезлюден Солун с прогонени от Испания евреи.
Същевременно половинхилядолетното османско господство над Балканите е епоха на систематично онеправдаване ("дискриминация", според днешната терминология) на християни и евреи. Манастири и черкви от камък на практика не могат да се строят повече, а ремонтът им е възможен само с плащането на големи подкупи или "такси". Свидетелските показания на евреи и християни пред съда са невалидни. А  това, че християнинът е трябвало да слиза от коня, когато срещне мюсюлманин, е било част от една политика на систематични унижения.
Римейк на османското господство?
Това, което превръща исляма на Балканите в истински модел за Европа, е смесицата от османско и хабсбургско влияние, която му оказва въздействие най-вече в Босна. По време на хабсбургското владичество над Босна и Херцеговина (1878-1918) местните мюсюлмани се радват на толерантност, каквато християни и евреи никога не са изживявали по време на османското господство.
Когато ислямът дойде на Балканите
Днешната Хабсбургска империя за балканските мюсюлмани е ЕС. Въпреки трусовете, от които е разтърсван, ЕС не е изгубил нищо от притегателната си сила. Това би могло обаче да се промени, предупреди наскоро косовският публицист Ветон Сурой, един от видните политически мислители на Балканите. Според него безплодният стремеж на албанците към присъединяване към общността би могъл да бъде изместен от една "източна идея". Като двигател на "източната идея" Сурой посочва Турция, която, също така отблъсната от ЕС, можела да се опита да създаде "неоосманска интеграционна зона", включваща онези страни, които навремето са били управлявани от Истанбул.
Засега това не е реалистичен сценарий. Но ако европейската мечта се окаже окончателно фата моргана, тогава нищо чудно поне балканските мюсюлмани да се ориентират един ден надругаде.
АГ, ФАЦ, М. Мартенс, С. Гяуров
Редактор: Д. Попова-Витцел

Преди сън...


Когато отивал към леглото, Пратеникът на АЛлах, салАллаху алейхи уа саллам, казвал следната дуа:
Bismika’llahumma amut wa ahya: O Аллах, с Твоето име умирам и живея! (заспивам и се събуждам)”.
"Който го изрече сутрин, той се избавя от джиновете до вечерта, а който го изрече вечер, той се избавя от джиновете до сутринта". (ал-Хаким)
Четене на сура Пречистването (ал-Ихлас), Разсъмването (ал-Фалак) и Хората (ан-Нас) - който ги изрече 3 пъти сутрин и вечер, те са му достатъчни за всичко. (Абу Дауд и Ат-Тирмиди)
"О Аллах, по Твоя воля замръкваме и по Твоя воля осъмваме, по Твоя воля живеем и умираме и при Теб е завръщането!" (Ат-Тирмиди)
Аллахума бике амсайна уа бике асбахна уа бике нахйа, уа бике намут уа илайка-л-масир.
"О Аллах, дари ми здраве за тялото! О Аллах, дари ми здраве за слуха! О Аллах, дари ми здраве за зрението! Няма друг бог освен Теб! О Аллах, моля те да ме опазиш от неверието и бедността! Моля те да ме опазиш от мъчението на гроба! Няма друг бог освен Теб! - тези думи се повтарят 3 пъти на разсъмване и 3 пъти на свечеряване. (Абу Дауд, Ахмад, Ан-Ниса'и, Ал-Бухари)
Аллахума а'Афини фи бадани. Аллахума а'Афини фи сам'и. Аллахума а'Афини фи басари. Ля иллаха илла ент. Аллахуме инни 'ауду бика мин-ал-куфри, уа-л-факр, уа 'ауду бика мин адаби-л-кабр. Ля иллаха илла ент.

Разпространявайте знанието и това ще е Садка-е-Джариа за вас и за мен ин ша Аллах. 
Пратеникът на Аллах, салАллаху алейхи уа саллам е казал:
"Който напъти някого към доброто, ще има награда, равна на наградата на извършващия (доброто)". [Mуслим 1893]

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации