КЛАСИФИКАЦИЯ НА ХАДИСИТЕ

Всички хадиси, предадени от Пратеника на Аллах (с.а.с.), са класифицирани в две основни групи, като всяка от тях се състои от няколко допълнителни групи, посочени от учените в науката хадис:

Хадис макбул – приет хадис, който се разделя на:

- Сахих хадис – достоверен;

- Хасан хадис – приемлив;

Хадис мардуд – отхвърлен или неприет хадис, който се разделя на:

- Даиф хадис – слаб;

- Маудуа хадис – фалшифициран (т.е. измислица).



ХАДИС МАКБУЛ

Хадис макбул е хадиса, отговарящ на следните условия:

а) Непрекъснатост в иснада – (иттисал фи иснад), което означава всеки възприемател на хадиса да е взел хадиса непосредственно от своя шейх (учител), който да е упоменат в иснад без пропуск между тях.

б) Справедливост в рауи – (адалет`ур-рууах) което означава: предаващият хадиса да бъде справедлив и добросъвестен, привързан към религията и далеч от всяко съмнение, че може да излъже ( т.е да съчини хадис и го разкаже от името на Пророка (с.а.с). Тези качества трябва да са притежавани от всички рауи във веригата.

в) Точност в рауите – (дабт`ур рууах), което означава предаващият хадиса да бъде точен в своето предание, което може да се осъществи чрез:

- добро запаметяване на хадиса;

- записване на хадиса.

г) Отсъствие на отклонения (саламету мин-ал шузуз) – за да бъде хадиса приет за достоверен изцяло, той трябва да бъде далеч от всякакъв вид отклонения. Тези отклонения могат да бъдат както в метин, така и в иснад на хадиса.

Кога или как се получава подобно отклонение? Отклонение в хадиса се получава, когато един справедлив и точен рауи предаде хадис, противоположен по смисъл на друг хадис, предаден от (друг) по-справедлив от него рауи. Когато се получи подобно нещо, учените се опитват да съберат двата ривайета (предания) върху един смисъл, а ако това не е възможно и не може да се определи времето – кога и защо е казан съответния хадис (за да определим кой е насих и кой е менсух между тях), то тогава хадиса, предаден от справедливия и точен рауи се нарича шаа (отклонен), а този, който е предаден от по-справедливият и по-точният рауи, наричаме махфуз, т.е. запазен.

д) Отсъствие на недостатаци – (селамету мин ел илла) от условията на достоверният хадис е, че той трябва да бъде далеч от всякакъв вид недостатъци, както в санад, така и в метин.


Пример за недостатък в санад:

Например да бъде предаден хадиса един път марфуан (от Пророка), а друг път маукуф (от сподвижник). В такъв случай вариантът, който се смята за маукуф, пречи (или е недостатък) да бъде приет вариантът, който е предаден марфуан, че е директно слово на Пророка (с.а.с.).

Нека сега да разгледаме групите на хадис макбул.



1) САХИХ ХАДИС

Думичката сахих, преведана буквално на български език, означава прауилен, верен, валиден, достоверен и др. А от терминологическа гледна точка Сахих хадис означава достоверен хадис с пълна и непрекъсната верига, предаден от справедливи и точни рауи от началото до края на веригата си, далеч от всякакъв вид отклонения и недостатаци.

Достоверният хадис – т.е. Хадис сахих, за да бъде приет за такъв, той трябва да отговаря на следните пет условия :

а) Непрекъснатост в иснада

б) Справедливост в рауите

в) Точност в рауите

г) Отсъствие на отклонения

д) Отсъствие на недостатаци

(За по-подробни обяснения върху условията, виж по-горе.)

Достоверният хадис сахих се разделя на:



- Сахих ли затихи – достоверен сам по себе си.

Това е хадис, в който са събрани изцяло всички условия, които са му нужни да се докаже, че е достоверен. Нарича се сахих ли зетихи, защото достоверноста му изниква от самото предание и не се нуждае от подкрепа и подсилване.



- Сахих ли гайрихи – достоверен чрез други или заради други.

А това е хадис, който в същност е хадис хасан ли зетихи, само че идват други варианти подобни на него (или същите) на друго място и от няколко различни вериги на предаватели, които стават причина за неговото издигане от хасан ли зетихи към сахих ли гайрихи.

Казваме сахих ли гайрихи (достоверен чрез други) поради това, че достоверността му се дължи на множеството предадени варианти, които го подкрепят и подсилват, за да достигне до тази степен.



2- ХАСАН ХАДИС

Думата хасан, преведена буквално на български език, означава добър, приемлив, и т.н. А от терминологическа гледна точка хасан хадис е този хадис, който е с пълна и непрекъсната верига, предаден от справедливи, но слаби в точността (дабт) рауи, (т.е. рауите на хадис хасан са по-слаби в точността от тези на сахих хадис). Далеч от всякакъв вид отклонения и недостатъци.

Разликата между достоверния хадис (сахих) и приемливия хадис (хасен) е в това, че рауите на хадисът хасан са по-слаби в точността (дабт) от тези на хадиса сахих.

Хадисът хасан се разделя на:

- Хасaн ли зетихи - (т.е приемлив от самосебе си) – това е хадис с пълна и непрекъсната верига, далеч от всякакъв вид отклонения и недостатъци, но със слаби в точността рауи. Тази слабост в точността (дабт) на рауите става причина хадиса да спадне от сахих на хасан по степен.

- Хасaн ли гайрихи – (т.е. приемлив чрез други или с помощта на други). А това е хадис, който всъщност е слаб поради това, че е загубил изцяло едно или повече от условията на хасан хадис, но идват подобни на него (или същите) варианти на друго място от няколко различни вериги на рауи, което става причина този слаб вариант да бъде подобрен и поради това се нарича „приемлив чрез други“, (т.е.приемането му за хасан хадис се дължи на множеството предадени варианти с различни вериги на предалите рауи).



ХАДИС МAРДУД

Хадис мaрдуд – отхвърлен или неприет – е хадисa, загубил едно или повече от по-горe посочените условия (на хадис макбул). Хадис мердуд се разделя на:

- Дайф хадис – слаб;

- Мaудуа хадис – фалшифициран (т.е. измислица).



1) ДАИФ ХАДИС

Думата даиф, прeведена буквално на български език, означава слаб и безсилен, а терминологичnото ѝ значение в науката хадис, е „хадис, загубил едно или повече от условията на хадис макбул (приемлив хадис).

Слабият хадис (даиф) се разделя на седем групи (според липсващите и загубени условия на хадис макбул):

а ) хадис муалляк - предания, в които липсват един или двама от предаващите в началото на веригата (иснад).

б ) хадис мурсал - това е предание с непълен иснад, в който е пропуснат сподвижника (сахаба), предаващ преданието. Напр. някой табий да каже, че Пророкът (с.а.с) е казал.

в ) хадис мунката - предание, в което липсват един или повече от предаващите в средата на веригата (иснад).

г) хадис муаддал - това е предание с непълна верига (иснад), в която са пропуснати двама или повече от рауите един след друг.

д) хадис мусххаф - това е предание, в което има грешки в думите или буквите на иснада и матна. Напр. хасан е написан като хашан.

е) хадис шаз - това е предание с надеждна верига на предавачи, но съдържанието (предание) противоречи на подобно по-добро предание, разказано от мнозинство предаващи - техни съвременици.

ж) хадис мактуа - предание, съобщено от табийн (човек от второ поколение след Пророка (с.а.с.).

След всички тези обяснения искам да подчертая, че това са само основните групи за класификацията на слабия хадис (дайф), посочени от учените в тази наука, освен тях има още около тридесет групи (според др. М.Ал-Хушуа), които не е нужно да подчертаваме тук.



2 ) ХАДИС МАУДУА

Думата маудуа произлиза от арабският корен уа-да-а, който наред с други значения означава измисля, съставя, а терминологичното и значение в науката хадис, е – фалшифицирано и лъжливо предание, съставено поради една или друга причина, приписано на Пратеника на Аллах (с.а.с) и неговите сподвижници (р.а).

Основни причини за съставянето на хадиси, са:

а) Предания, измислени като опит за развала на ислямската религия и вмъкване съмнение в убеждението (акийда)на вярващите мюсюлмани. Това са предания, измислени и съставени от враговете на ислямската религия.

б) Предания, измислени и съставени като доказателство на дела, които всъщност са нововедения в религията (бида’). В повечето случаи подобни предания са измислени и съставени заради собствени изгоди и интереси.

в) Предания, измислени от силно превързани фанатици към даден мадхаб или секта. Подобни предания съдържат хвалби и пълни доказателства за водача и неговите юридически решения, като от друга страна категорично се отхвърлят вижданията и се потъпква ценността на останалите учени.

г) Предания, измислени с цел потикване на хората към извършване на добри дела и заплаха от извършване на лоши. Тези предания в повечето случаи са измислени и съставени от мистици мюсюлмани с добри намерения, но това не може да бъде достатъчен повод за извършването на подобно дело – по-нататък ще видим какво е наказанието според сунната за тези, които знаейки, приписват лъжа за Пророка (с.а.с).

Това бяха само някой от причините за измислянето и съставянето на хадиси. За тези, които искат повече подробности, нека се обърнат към книгите по този въпрос.