Мъжки имена, позволени от Ислям

Имената в списъка, са избрани и редактирани от книгата "Хубавите арабски имена", авторът на която е предупредил още в началото, че няма да публикува имената, които са Раб-на- име на Всевишния, така че няма да ги срещнете в списъка. 

Алеф ( )

8. Асиир ( – Асийрун)

1. Предпочитан, харесван, любим, скъп.

2. Избран.

9. Аджуад ( – Аджуаду) По-щедър.

10. Аджйад ( – Аджйаду) С дълга шия.

11. Ахмед ( – Ахмеду)  

1. Извършващ дело, за което се благодари.

2. По-заслужил похвала.

12. Ахтаб ( – Ахтабу)

1. Име в сравнително-превъзходна степен от „ ” (хатаба): произнесе реч, проповед.

2. Сокол.

13. Ад‘адж ( – Ад‘аджу) Онзи, който има големи черни очи.

14. Адхам ( – Адхаму) Черен.

26. Асад ( – Асадун) Царят на зверовете.

28. Ас‘ад ( – Ас‘аду) С най-приятен, най-щастлив, най-благополучен

живот.

29. Усайд ( – Усайдун) Умалително на „ ” (асадун): лъв. [Лъвче].

31. Ашраф ( – Ашрафу) Най-възвишен относно религия или земен живот.

52. Емиир ( – Емийрун) Който поема управлението на даден народ.

53. Емиин ( – Емийнун)

1. Спокоен.

2. Сигурен, надежден, достоверен.

54. Анас ( – Анасун)

1. Онзи, който радва със своето присъствие.

2. Онзи, който успокоява сърцето заради своята доброта.

56. Ануар ( – Ануару)

1. Ясен, явен, очевиден, видим.

2. Светъл, ярък, светещ.

65. Айман ( – Айману) Благословен.

Ба ( )

72. Баахир ( – Бāхирун)

1. Блестящ.

2. Отличаващ се с превъзходни знания, качества и красота.

3. Преобладаващ, побеждаващ

82. Бассам ( – Бассāмун) Много усмихнат.

85. Башшар ( – Башшāрун) Който често съобщава радостни новини.

95. Билаал ( – Билāлун)

1. Вода.

2. Вода или мляко, с което се намокря гърлото.

124. Джаасир ( –Джāсирун)

1. Смел, храбър, безстрашен, неустрашим.

2. Строител на мостове.

130. Джубраан ( –Джубрāну)

1. Помощник в беда.

2. Обогатяващ бедните.

136. Джасуур ( –Джасу:рун) Смел, храбър, безстрашен, неустрашим.

137. Джа‘фар ( – Джа‘фару)

1. Река [малка река над Джедуал; пълноводна, голяма река].

2. Женска камила с обилно мляко.

140. Джалаал ( – Джалāлун)

1. Уважение, почит; достойнство.

2. Величие, великолепие.

3. Големина в размер, обем; внушителност.

142. Джалиил ( – Джалийлун)

1. Голям на възраст; стар.

2. Уважаван.

143. Джамиил ( – Джамийлун )

1. Красив, хубав, грациозен, прелестен.

2. Правещ добри и одобрявани дела.

144. Джунайд ( – Джунайдун) войник.

147. Джахиир ( – Джахийрун)

1. Висок глас.

2. Красив, хубав.

3. Заслужаващ, достоен за добро.

162. Хаани ( – Хāний)

1. Състрадателен.

2. Жалостив.

3. Обръщащ се, огъващ се.

165. Хубайш ( – Хубайшун) етиопец.

166. Хаджджааж ( – Хаджджāжун)

1. Хипербола за онзи, който често ходи на хадж, т.е. посещава светите места за поклонение.

2. Много побеждаващ, много силен в доказателствата и аргументите.

167. Хадиид ( – Хадийдун)

1. Режещ; остър; категоричен.

2. Желязо.

3. С острота в разбирането и разгневяването.

168. Хузайфа ( – Хузайфату)

1. В тълковния речник „Лисаану-л-араб” (Езикът на арабите) се казва: мъжко име.

2. Умалително на хизфа ( – хизфатун): онова, което е отрязано от дрехата.

3. Умалително на хазафа ( – хазафатун): малка черна овца.

173. Хусаам ( – Хусāмун) Меч.

174. Хассаан ( – Хассāнун) Много красив.

175. Хасан ( – Хасанун) Красив в своя външен вид и своя нрав.

176. Хусний ( – Хусниййун; Хусний) (Хуснун) означава: красота, добро качество.

180. Хасииб ( – Хасийбун)

1. С благороден произход; от знатен род.

2. Благородник.

181. Хусейн ( – Хусейнун) Умалително на „ ” (Хасанун)

188. Хакки ( – Хаккиййун; Хаккий) истина, право.

192. Халииф ( – Халийфун)

1. Съюзник.

2. Неразривно свързан, неотлъчен.

193. Халиим ( – Халиймун)

1. Разумен и търпелив.

2. Прощаващ, помилващ.

194. Хаммаад ( – Хаммāдун)

1. Много хвалещ и благодарящ.

2. Много приветстващ, възхваляващ.

197. Хамд ( – Хамдун)

1. Благодарност.

2. Възхвала.

198. Хамдаан ( – Хамдāни) Мн. ч. на „ ” (хамдун).

200. Хамди ( – Хамдий; Хамдиййун); хамд ( – хамдун) е благодарност или възхвала.

201. Хамза ( – Хамзату) Едно от имената на лъва.

204. Хамиид ( – Хамийдун) Хвален, похвален [Махмуд].

209. Ханииф ( – Ханийфун)

1. Който следва вярата на Ибрахим (алейхи-с-селям) [правоверен].

2. Мюсюлманин.

218. Хаалид ( – Хāлидун)

1. Постоянен, вечен, безсмъртен.

2. Намиращ убежище в някое място.

222. Хузайма ( – Хузаймату) Умалително на Хузам, зюмбюл.

223. Хасииб ( – Хасийбун) С много трева и берекет (плодородие).

225. Хаттааб ( – Хаттāбун)

1. Произнасящ реч, като това е хипербола за оратор.

2. Проповедник.

3. Жених.

230. Халдуун ( – Халду:на) Множествено число на ” (халдун), със значение: човек, при когото побеляването на косата и слабостта

се забавили.

234. Халиил ( – Халийлун)

1. Приятел.

2. Беден.

3. Със слабо тяло

237. Хайри ( – Хайриййун; Хайрий) Крайната буква „ ” (й) е или наставка за относително прилагателно (-иййун); или слято местоимение за първо лице, ед. ч. (-ий); а „Хайр” ( – Хайрун) е антоним на ”(шаррун): лошотия, злина.

263. Далиил ( – Далийлун) Водач.

268. Зааид ( – Зā’идун)

1. Защитник.

2. Бранител.

274. Зияад ( – Зийāдун)

1. Защита.

2. Прогонване.

РĀ’ ( )

287. Раашид ( – Рāшидун)

1. Вървящ по правилния път.

2. Прав, правдив, честен. [Съзнателен, благоразумен].

291. Раафид ( – Рāфидун)

1. Даващ, дарител.

2. Помагащ, помощник.

3. Поддържащ, подпиращ.

4. Малка река, която се влива в друга река, приток; р. Тигър и р. Ефрат се наричат ар-Рāфидāн и [„Двата притока”].

292. Раафи‘ ( – Рāфи‘ун)

1. Повдигащ.

2. В граматиката: поставящ думата в именителен падеж; или глагола в изявително наклонение.

3. В хадисознанието: свързващ хадиса верижно до първия му разказвач.

293. Раафил ( – Рāфилун)   

1. Надуващ се.

2. Ходещ горделиво.

294. Раафих ( – Рāфихун) Живеещ благ и добър живот.

295. Раафи ( – Рāфий)

1. Кърпещ, шивач.

2. Облекчаващ страха, успокояващ.

3. Който удовлетворява нуждата.

312. Реджеб ( – Реджебун)

1. Един от месеците по лунния календар, седмия по ред преди месец Ша‘бāн. Арабите преди исляма го възвеличили като го нарекли Реджеб, т.е. честит, величествен, почитан, славен.

313. Раджван ( – Раджуāни) Мн. ч. на „ ” (раджуун), означаващо надежда

323. Рашаад ( – Рашāдун)

1. Изправяне, правилност. [Съзнателност, благоразумие].

2. Растение с горчив вкус (Nasturtium officinale – друмче, кресон, мокреш, поточарка, пореч).

324. Рушд ( – Рушдун) Изправяне, правилност. [Съзнание, лагоразумие].

328. Рашиид ( – Рашийдун)

1. Вървящ по правилния път.

2. Изправен, искрен, честен; благоразумен.

331. Ридваан ( – Ридуāнун)

1. Приемане.

2. Противоп. на (сухтун; сахатун): гняв, негодуване, недоволство.

3. Удовлетворение, доволство.

344. Рамадаан ( – Рамадāну) Месецът на говеене (оруч) в лунната година

[деветият месец по лунния календар].

356. Рияад ( – Рийāдун) Множествено число на равда ( – раудатун):

1. Градина.

2. Градинка.

3. Горичка, гъсталак.

4. Всяка земна площ, раззеленена с различни

видове растения.

358. Райяан ( – Раййāну)

1. Утолил жаждата си.

2. Зелен, нежен.

3. Пълен, закръглен, хубав.

ЗĀЙ ( )

365. Заахир ( – Зāхирун)

1. Щедър.

2. Пълен, пълноводен (за река).

3. Препълнен, разливащ се.

4. Радостен, весел.

366. Заад ( – Зāдун) Хранителни продукти, припаси, които се вземат

за пътуване; провизии.

368. Заахид ( – Зāхидун) Отказал се от търсене на светски удоволствия и

отдал се на търсене на онова, което ще е полезно

за отвъдния, задгробния живот.

369. Заахир ( – Зāхирун)

1. Блестящ.

2. Сияещ, светъл, лъчезарен.

3. Чист, прозрачен, ясен.

4. Добър, благ, красив.

372. Заа’ид ( – Зā’идун) Нарастващ, развиващ се, увеличаващ се.

СИЙН ( )

393. Саабик ( – Сāбикун) Предшестващ другите.

402. Саалим ( – Сāлимун) Без недостатъци; цял; здрав; нормален.

403. Саамих ( – Сāмихун)

1. Щедър.

2. Великодушен.

3. Мил.

404. Саамир ( – Сāмирун) Оставащ буден през нощта и разговарящ с

другите; събеседник.

405. Саами‘ ( – Сāми‘ун) Който различава звука, когато достигне ухото

му; чуващ.

412. Саа’ид ( – Сā’идун)

1. Знатен.

2. Оглавяващ, управляващ.

425. Сухайм ( – Сухаймун) Умалително на асхам (– асхаму): черен.

Понякога може да се изговаря Сахийм.

426. Сахий ( – Сахиййун)

1. Великодушен.

2. Щедър.

427. Садиир ( – Садийрун)

1. Трева.

2. Река в околностите на гр. Хира.

3. Регион в Йемен.

433. Суруур ( – Суру:рун)

1. Радост.

2. Настроение, щастие, удоволствие.

3. Върховете на босилека.

441. Са‘д ( – Са‘дун)

1. Щастие, успех, сполука, благоденствие.

2. Звезда измежду десет звезди, наричани Су‘ууд ( – су‘у:дун)1

447. Сафуаан ( – Сафуāну) Вдигната във въздуха вода, т.е. вода, която

вятърът вдига във въздуха и отнася, отвява. (– шу’мун): злополучие,

лоша поличба.

3. Звезда измежду десет звезди, наричани Су‘ууд ( – су‘у:дун)1

450. Селям ( – Селямун)

1. Поздрав, приветствие.

2. Спасение, избавление; цялост; благополучие.

3. Безопасност, спокойствие.

4. Мир, примирие.

451. Султаан ( – Султāну)

1. Аргумент и доказателство.

2. Власт и могъщество.

3. Цар.

458. Сулеймаан ( – Сулеймāну) Умалително на Селмаан (– Селмāну): спасен; без недостатъци.

451. Султаан ( – Султāну)

1. Аргумент и доказателство.     

2. Власт и могъщество.

3. Цар.

466. Синаан ( – Синāну) Острие на копие.

472. Сухайл ( – Сухайлун)

1. Умалително на Сахл ( – Сахлун) [вж. 469].

2. Красива ярка звезда, която изгрява над арабските страни в края на летния зной [Канопус].

477. Сейф ( – Сейфун) Меч, сабя.

ШИЙН ( )

479. Шаадин ( – Шāдинун) Малкото на газела, сърна.

480. Шаади ( – Шāдий)

1. Онзи, който рецитира или чете поезия.

2. Който пее, тананика стихове.

3. Камилар.

481.Шаафи‘ ( – Шāфи‘ун)

1. Правещият нечетното четно.

2. Преследващ нещо желано, за да го постигане.

3. Застъпник, посредник, помощник.

482. Шаафи ( – Шāфий) Лечебен, лековит, целебен, предпазващ от болест.

483. Шаакир ( – Шāкирун) Който признава и помни добрите неща; благодарен; признателен за благодатта.

485. Шаамил ( – Шāмилун) Всеобхватен.

499. Ша‘баан ( –Ша‘бāну) 1Месецът от лунния календар, който предхожда месец Рамазан. Нарича се така, защото през него арабите се разделяли в търсене на живот, съществуване.

503. Шафии‘ ( – Шафий‘ун)

1. Четно число, четен брой.

2. Застъпник, посредник.

506. Шукри ( – Шукрий; Шукриййун) Крайната буква „ ” (й) може да бъде слято местоимение за първо лице, ед. ч. (-ий); или наставка за относително прилагателно (-иййун). А „ ” (шукрун) означава благодарност, признателност.

507. Шакуур ( – Шаку:рун) Много благодарен, много признателен.

514. Шахдаан ( –Шахдāни) Мн. ч. на шахд ( – шахдун): мед.

515. Шахм ( – Шахмун)

1. Проницателен, умен, способен.

2. Доблестен, смел, енергичен, великодушен, влиятелен управник.

означава благодарност, признателност.

507. Шакуур ( – Шаку:рун) Много благодарен, много признателен.

517. Шухайб ( – Шухайбун) Умалително на шехб ( – шехбун), което

означава планина, покрита със сняг.

519. Шахиид ( – Шахийдун)

1. Загинал по пътя на Аллах.

2. Свидетел.

3. Нотариус.

4. Онзи, от знанието на когото нищо не убягва.

520. Шахиир ( – Шахийрун)

1. Знаменит.

2. Прочут сред хората.

3. Известен, интелигентен, образован

СĀД ( )

524. Саабих ( – Сāбихун)

1. Пристигащ сутрин.

2. Светъл, лъчезарен.

3. Блестящ, светещ, ярък.

525. Саабир ( – Сāбирун)

1. Който не се оплаква и не се измъчва от бедите; търпелив; издръжлив.

2. Смел.

3. Безстрашен.

526. Саахиб ( – Сāхибун)

1. Другар, приятел, спътник.

2. Събеседник, придружител, компаньон.

3. Притежател, собственик, владетел.

527. Саахи ( – Сāхий)

1. Ясен, чист, безоблачен.

2. Изоставил невежеството на младостта.

3. Изоставил лъжата.

4. Опомнил се, дошъл на себе си, свестил се, отърсил се от невежеството си; [изтрезнял; станал бдителен; съзнателен].

528. Саадих ( – Сāдихун) Пеещ на висок глас; тенор.

529. Саадир ( – Сāдирун)

1. Възвръщащ се.

2. Постъпление, печалба, приход.

530. Саадик ( – Сāдикун) Правдив, искрен, честен, истинен.

542. Сабри ( – Сабрий; Сабриййун) Крайната буква (й) може да бъде слято местоимение за първо лице, ед. ч. (-ий); или наставка за относително прилагателно (-иййун); а сабр ( – сабрун) е търпение, издръжливост.

543. Сабуур ( – Сабу:рун) С голямо търпение, дълго търпелив, устойчив.

544. Сахр ( – Сахрун) Голям твърд камък, скала.

546. Саддаам ( – Саддāмун) Смелчага, който се справя със затрудненията, които го сполитат 

550. Садиик ( – Садийкун) Верен приятел, Спътник, Другар.

551. Сиддик ( –Сиддийкун) Винаги говорещ, казващ истината; всеправдив

554. Сафар ( – Сафарун) Един от месеците на лунната година [2-я месец].

555. Сафваан ( – Сафуāну)

1. Гладък, лъскав камък.

2. Чист, ясен, без примеси.

559. Салаах ( – Салāхун) Благочестие, праведност.

562. Сухайб ( – Сухайбун) Онзи, белотата на когото е примесена с

червенина или със златист цвят.

ДĀД ( )

569. Даамир ( – Дāмирун)

1. Слаб.

2. Лек.

3. С прилепнал корем.

4. С тънко, нежно тяло.

ТĀ’ ( )

584. Таамих ( – Тāмихун) Имащ далечни очаквания, копнежи.

585. Таахир ( – Тāхирун)

1. Чист, неопетнен, без примеси.

2. Непорочен.

3. Опазен от омърсяване.

ЗĀ’ ( )

604. Заафир ( – Зāфирун)

1. Сдобиващ се с желаното нещо.

2. Спечелващ исканото нещо.

3. Побеждаващ, победител.

605. Заахир ( – Зāхирун)

1. Появяващ се след скриване.

2. Външна страна.

3. Ясен, явен.

‘АЙН ( )

613. Аадил ( – ‘Āдилун) Справедлив, безпристрастен, честен.

621. Аалим ( – ‘Āлимун) Знаещ, сведущ, учен.

622. Аалий ( – ‘Āлий)

1. Висок, възвишен.

2. Издигнат.

623. Аамир ( – ‘Āмирун) Обитаващ дома; живеещ в дома. [Кипящ от

живот; процъфтяващ; отличен; превъзходен

642. Аднаан ( – ‘Аднāну) С [постоянно] местоживеене.

648. Ирфаан ( – ‘Ирфāну) Известен, одобряем, приличен.

653. Азииз ( – ‘Азийзун)

1. Силен, могъщ.

2. Труден, тежък.

3. Рядък, ценен.

661. Укба ( – ‘Укбату)

1. Заместител, компенсация.

2. Следа от хубостта, от красотата.

3. Останалата част от семейството, роднините, хората.

673. Али ( – ‘Алиййун)

1. Възвишен, издигнат, изтъкнат.

2. Висок; тънък, изящен.

3. Знатен, благороден.

675. Алиим ( – ‘Алиймун)

1. Знаещ.

2. Сведущ.

679. Амаар ( – ‘Амāрун)

1. Ароматни растения.

2. Приветствие.

681. Омар ( – ‘Умару)

1. Множествено число на ‘умра ( –‘умратун): малък хадж

2. Аамир ( –‘Āмирун) [вж. 623].

ГАЙН ( )

712. Гассаан ( – Гассāну) Разцветът на младостта и силата й.

713. Гусайн ( – Гусайнун) [Клонче, клонка, вейка, стъбълце, стръкче].

Умалително на гусн ( – гуснун), а то е клонътна дърво.

ФĀ’ ( )

732. Фаатих ( – Фāтихун)

1. Победител.

2. Покорител.

3. Който „отваря” (превзема, завладява, завоюва) страните като ги

побеждава във война, след което ги управлява.

733. Фаатик ( – Фāтикун)

1. Смел.

2. Храбър, безстрашен.

3. Умел, квалифициран, опитен в своята индустрия.

738. Фааруук ( – Фāру:кун) Онзи, който добре различава нещата и

разпознава доброто от злото, напътствието от заблудата и истината от лъжата.

739. Фаадил ( – Фāдилун)

1. Имащ достойнство и похвални постъпки.

2. Онзи, който се окачествява с възвишени качества [добродетели и достойнства].

739. Фаадил ( – Фāдилун)

1. Имащ достойнство и похвални постъпки.

2. Онзи, който се окачествява с възвишени качества [добродетели и достойнства].

754. Фарах ( – Фарахун)

1. Веселие.

2. Радост.

3. Щастие, ликуване.

755. Фархаат ( –Фархāтун) Множествено число на фарха ( – фархā

тун): радост, ликуване.

758. Фирнаас ( – Фирнāсун) Свиреп лъв.

759. Фаруа ( – Фаруату)

1. Кожата на главата, скалп.

2. Богатство, заможност.

3. Корона.

4. Облекло, изготвено откамилска вълна.

761. Фарииз ( – Фарийзун) Отличаващ се от другите.

767. Фикри ( – Фикрий; Фикриййун) Крайната буква „ ” (й) може да бъде слято местоимение за първо лице, ед. ч. (-ий); или наставка за относително прилагателно (-иййун);а фикр ( – фикрун) е ум, мисъл, размишляване в търсене на значенията.

768. Фалаах ( – Фалāхун)

1. Успех.

2. Благоденствие, благочестие, праведност, спасение.

3. Добро, праведно дело.

769. Фахд ( – Фахдун) Леопард, пантера. Вид хищник на черни петна.

Отличава се с голяма сила, бързина, ловкост, гъвкавост.

774. Фу’аад ( – Фу’āдун)

1. Сърце.

2. Ум.

779. Фейсал ( – Фейсалун)

1. Остър, режещ меч.

2. Съдия, арбитър, който издава решения по въпросите и делата.

КĀФ ( )

781. Каабис ( – Кāбисун)

1. Искащ огън.

2. Вземащ пламък, главня, жарава от огън.

3. Учащ, грамотен, образован.

4. Извличащ полза от знанието.

782. Каабил ( – Кāбилун)

1. Поръчител, попечител, гарант.

2. Идващ, предстоящ.

3. Удостоверен.

4. Вземащ.

785. Каасим ( – Кāсимун)

1. Делящ, разделящ.

2. Провеждащ подялбата.

791. Катаада ( –Катāдату) Трагакант – твърдо дърво, имащо бодли като

игли.

795. Кудаама ( – Кудāмату) Стар, старинен, древен, вековен

КЕ:Ф ( )

805. Каатиб ( – Кāтибун) Писател.

806. Каатим ( – Кāтимун) Който умее да пази тайна и да не я разкрива.

807. Каарим ( – Кāримун) Антоним на скъперник.

812. Каамил ( – Кāмилун)

1. Цял, завършен, пълен, съвършен.

2. Нямащ липса в телосложението или характера.

819. Кариим ( – Кариймун)

1. Щедър.

2. Великодушен.

3. Благороден, много даряващ, с разтворени ръце.

825. Кемаал ( – Кемāлун)

1. Пълнота, завършеност, съвършенство.

2. Антоним на недостиг, липса, недостатък.

827. Кемиил ( – Кемийлун

1. Завършен.

2. Без недостатъци.

3. Съвършен.

МИЙМ ( )

848. Мааджид ( –Мāджидун) Славен, знатен, благороден.

849. Маазин ( – Мāзинун)

1. Бързащ в искането на необходимото нещо.

2. Мравешки яйца.

850. Маалик ( – Мāликун)

1. Завладяващ, завземащ.

2. Собственик, притежател.

3. Владетел, господар, стопанин.

4. Поел управлението на делата си и контролиращ желанията си.

855. Маахир ( – Мāхирун)

1. Сръчен, квалифициран, опитен, ловък, умел.

2. Способен; eлегантен, изящен.

856. Мубаарак ( – Мубāракун)

1. Онзи, на когото му е направена молитва (дуа) за берекет (щастие, благоденствие, изобилие); благословен, благополучен, удачен, щастлив.

2. Онзи, от когото се остава доволен.

3. Надарен от Аллах с почит, прослава и висока репутация.

874. Муджаахид ( –Муджāхидун)

1. Отиващ на свещена борба – джи хад.

2. Полагащ усилия и понасящ умора и затруднения в името на постигането на желаното нещо.

890. Мухаррам ( –Мухаррамун)

1. Забранен, неразрешен, недопустим.

2. Нещо, извършването на което е забранено.

896. Мухаммед ( – Мухаммедун)

1. Имащ много похвален хар актер.

2. Пророкът на мюсюлманите.

897. Махмууд ( –Махму:дун)

1. Имащ качества и навици, които хората хвалят.

2. Достоен за благодарности и похвали.

953. Мустафа ( –Мустафā)

1. Избран, Отбран, Подбран.

954. Мус‘аб ( – Мус‘абун) Когато за човек се каже, че е мус‘аб, това

означава, че той е тежък, труден. А когато за камила се каже, че  мус‘аб, това означава, че тя е все още необяздена и не е връзвана с въже.

1005. Максууд ( –Максу:дун)

1. Онова, което се цели.

2. Онова, към което сестреми. 3. Желан.

1006. Мукаллад ( – Мукалладун) Образец, пример, който хората следват и на чиито дела подражават.

1018. Мумтааз ( – Мумтāзун)

1. Отличен.

2. Отличаващ се от другите в своите обноски и дела.

1033. Мансуур ( – Мансу:рун)

1. Побеждаващ.

2. Победоносен.

3. Победител.

1044. Махдий ( – Махдиййун)

1. Това е онзи, който е бил насочен към истината и я е последвал.

2. Това е онзи, който е открил правия път и е тръгнал по него.

1058. Мумин ( – Му’минун)

1. Вярващ, противоположност на неверник.

2. Вярващ в небесните послания.

НУ:Н ( )

1073. Наабит ( – Нāбитун)

1. Зараждащ се, нов, млад, нарастващ, поникващ.

2. Това е крехкото, младото, свежото, нежното от всяко нещо, когато расте в ранна възраст.

1077. Наасир ( – Нāсирун)

1. Пишещ проза, не стихове; прозаи к.

2. Разпръскващ. 3. Раздавач.

4. Палма, чиито фурми падат.

1088. Наасир ( – Нāсирун)

1. Помагащ; помощник.

2. Поддръжник, привърженик.

1110. Набиил ( – Набийлун)

1. Знатен, благороден.

2. Праведен, честен, добродетелен; достоен, превъзходен;

1115. Наджм ( – Наджмун) Звезда.

1117. Наджииб ( –Наджийбун)

1. Праведен, честен, добродетелен; достоен, превъзходен;идеален.

2. Знатен, благороден.

1127. Насииб ( – Насийбун)

1. Принадлежащ към знатен род.

2. Близък, родственик.

1134. Наср ( – Насрун)

1. Спасение; помощ.

2. Победа, триумф, успех.

1142. Надиир ( – Надийрун)

1. Нежен.

2. С красиво лице, Красив.

1148. Ну‘маан ( – Ну‘мāну) Кръв. Затова, червеното като кръв цвете

Anemone coronaria се нарича Шакиикату-н-Ну’маан ( ).

1167. Хаании ( – Хāний) Първоначално е било Хаани’ ( – Хāни’ун),

след което хамзата ( ) се превърнала в йā’ ( ).

1. Това е онзи, който е щастлив в живота си.

2. Това е онзи, който прекарва дните си в радост и доволство.

1171. Хишаам ( – Хишāмун)

1. Великодушие.

2. Щедрост.

3. Даващ без да се скъпи.

1172. Хилаал ( – Хилāлун) Новолуние.

УĀУ ( )

1182. Уаабил ( – Уāбилун) Обилен дъжд.

118 . Уаасик ( – Уāсикун) Уверен.

1184. Уааджид ( –Уāджидун)

1. Намиращ; постигащ исканото.

2. Богат.

3. Любящ.

4. Способен.

1211. Уасиил ( – Уасийлун) Онова, с което се приближава към Аллах.

ЙĀ’ ( )

1235. Яасир ( – Йāсирун)

1. Лесен, лек; улесняващ.

2. Месар.

3. Онзи, който се насочва наляво в своето движение за разлика

1236. Яасиин ( – Йāсийну) или ( – Йāсийн) Тридесет и шеста сура от Свещения Коран. Относно значението на това име, е казано, че

означава: О, човеко!

1238. Яамин ( – Йāминун)

1. Благословен.

2. Отиващ надясно, за разлика от Яасир ( – Йāсирун).

3. Щастие, късмет, благоденствие, благодат.

1239. Яани‘ ( – Йāни‘ун)

1. Хубав, зрял плод.

2. Плод, на който е дошло времето за събиране.

1241. Яхя ( – Йāхйā) Име във формата на глагол от сегашно време.

Живее, съществува.

1242. Яраа‘ ( – Йарā‘ун)

1. Тръсти ка.

2. Писалка, калем, перо.

3. Страхлив.

4. Слаб, който няма собствено становище.

1243. Яссаар ( – Йассāрун)

1. С много лекота.

2. Често насочващ се наляво

1251. Ямаан ( – Йамāнун) Първоначално е било Ямааний ( –Йамāнийй

ун), относително прилагателно към държавата Йемен, т.е. йеменчанин, йеменски.

1243. Яссаар ( – Йассāрун)

1. С много лекота.

2. Често насочващ се наляво