вторник, 12 юли 2011 г.

Мъжки имена, позволени от Ислям



Имената в списъка, са избрани и редактирани от книгата "Хубавите арабски имена", авторът на която е предупредил още в началото, че няма да публикува имената, които са Раб-на- име на Всевишния, така че няма да ги срещнете в списъка. 


Алеф ( )

8. Асиир ( – Асийрун)
1. Предпочитан, харесван, любим, скъп.
2. Избран.
9. Аджуад ( – Аджуаду) По-щедър.
10. Аджйад ( – Аджйаду) С дълга шия.
11. Ахмед ( – Ахмеду)  
1. Извършващ дело, за което се благодари.
2. По-заслужил похвала.
12. Ахтаб ( – Ахтабу)
1. Име в сравнително-превъзходна степен от „ ” (хатаба): произнесе реч, проповед.
2. Сокол.
13. Ад‘адж ( – Ад‘аджу) Онзи, който има големи черни очи.
14. Адхам ( – Адхаму) Черен.
26. Асад ( – Асадун) Царят на зверовете.
28. Ас‘ад ( – Ас‘аду) С най-приятен, най-щастлив, най-благополучен
живот.
29. Усайд ( – Усайдун) Умалително на „ ” (асадун): лъв. [Лъвче].
31. Ашраф ( – Ашрафу) Най-възвишен относно религия или земен живот.
52. Емиир ( – Емийрун) Който поема управлението на даден народ.
53. Емиин ( – Емийнун)
1. Спокоен.
2. Сигурен, надежден, достоверен.
54. Анас ( – Анасун)
1. Онзи, който радва със своето присъствие.
2. Онзи, който успокоява сърцето заради своята доброта.
56. Ануар ( – Ануару)
1. Ясен, явен, очевиден, видим.
2. Светъл, ярък, светещ.
65. Айман ( – Айману) Благословен.
Ба ( )
72. Баахир ( – Бāхирун)
1. Блестящ.
2. Отличаващ се с превъзходни знания, качества и красота.
3. Преобладаващ, побеждаващ
82. Бассам ( – Бассāмун) Много усмихнат.
85. Башшар ( – Башшāрун) Който често съобщава радостни новини.
95. Билаал ( – Билāлун)
1. Вода.
2. Вода или мляко, с което се намокря гърлото.
124. Джаасир ( –Джāсирун)
1. Смел, храбър, безстрашен, неустрашим.
2. Строител на мостове.
130. Джубраан ( –Джубрāну)
1. Помощник в беда.
2. Обогатяващ бедните.
136. Джасуур ( –Джасу:рун) Смел, храбър, безстрашен, неустрашим.
137. Джа‘фар ( – Джа‘фару)
1. Река [малка река над Джедуал; пълноводна, голяма река].
2. Женска камила с обилно мляко.
140. Джалаал ( – Джалāлун)
1. Уважение, почит; достойнство.
2. Величие, великолепие.
3. Големина в размер, обем; внушителност.
142. Джалиил ( – Джалийлун)
1. Голям на възраст; стар.
2. Уважаван.
143. Джамиил ( – Джамийлун )
1. Красив, хубав, грациозен, прелестен.
2. Правещ добри и одобрявани дела.
144. Джунайд ( – Джунайдун) войник.
147. Джахиир ( – Джахийрун)
1. Висок глас.
2. Красив, хубав.
3. Заслужаващ, достоен за добро.
162. Хаани ( – Хāний)
1. Състрадателен.
2. Жалостив.
3. Обръщащ се, огъващ се.
165. Хубайш ( – Хубайшун) етиопец.
166. Хаджджааж ( – Хаджджāжун)
1. Хипербола за онзи, който често ходи на хадж, т.е. посещава светите места за поклонение.
2. Много побеждаващ, много силен в доказателствата и аргументите.
167. Хадиид ( – Хадийдун)
1. Режещ; остър; категоричен.
2. Желязо.
3. С острота в разбирането и разгневяването.
168. Хузайфа ( – Хузайфату)
1. В тълковния речник „Лисаану-л-араб” (Езикът на арабите) се казва: мъжко име.
2. Умалително на хизфа ( – хизфатун): онова, което е отрязано от дрехата.
3. Умалително на хазафа ( – хазафатун): малка черна овца.
173. Хусаам ( – Хусāмун) Меч.
174. Хассаан ( – Хассāнун) Много красив.
175. Хасан ( – Хасанун) Красив в своя външен вид и своя нрав.
176. Хусний ( – Хусниййун; Хусний) (Хуснун) означава: красота, добро качество.
180. Хасииб ( – Хасийбун)
1. С благороден произход; от знатен род.
2. Благородник.
181. Хусейн ( – Хусейнун) Умалително на „ ” (Хасанун)
188. Хакки ( – Хаккиййун; Хаккий) истина, право.
192. Халииф ( – Халийфун)
1. Съюзник.
2. Неразривно свързан, неотлъчен.
193. Халиим ( – Халиймун)
1. Разумен и търпелив.
2. Прощаващ, помилващ.
194. Хаммаад ( – Хаммāдун)
1. Много хвалещ и благодарящ.
2. Много приветстващ, възхваляващ.
197. Хамд ( – Хамдун)
1. Благодарност.
2. Възхвала.
198. Хамдаан ( – Хамдāни) Мн. ч. на „ ” (хамдун).
200. Хамди ( – Хамдий; Хамдиййун); хамд ( – хамдун) е благодарност или възхвала.
201. Хамза ( – Хамзату) Едно от имената на лъва.
204. Хамиид ( – Хамийдун) Хвален, похвален [Махмуд].
209. Ханииф ( – Ханийфун)
1. Който следва вярата на Ибрахим (алейхи-с-селям) [правоверен].
2. Мюсюлманин.
218. Хаалид ( – Хāлидун)
1. Постоянен, вечен, безсмъртен.
2. Намиращ убежище в някое място.
222. Хузайма ( – Хузаймату) Умалително на Хузам, зюмбюл.
223. Хасииб ( – Хасийбун) С много трева и берекет (плодородие).
225. Хаттааб ( – Хаттāбун)
1. Произнасящ реч, като това е хипербола за оратор.
2. Проповедник.
3. Жених.
230. Халдуун ( – Халду:на) Множествено число на ” (халдун), със значение: човек, при когото побеляването на косата и слабостта
се забавили.
234. Халиил ( – Халийлун)
1. Приятел.
2. Беден.
3. Със слабо тяло
237. Хайри ( – Хайриййун; Хайрий) Крайната буква „ ” (й) е или наставка за относително прилагателно (-иййун); или слято местоимение за първо лице, ед. ч. (-ий); а „Хайр” ( – Хайрун) е антоним на ”(шаррун): лошотия, злина.
263. Далиил ( – Далийлун) Водач.
268. Зааид ( – Зā’идун)
1. Защитник.
2. Бранител.
274. Зияад ( – Зийāдун)
1. Защита.
2. Прогонване.
РĀ’ ( )
287. Раашид ( – Рāшидун)
1. Вървящ по правилния път.
2. Прав, правдив, честен. [Съзнателен, благоразумен].
291. Раафид ( – Рāфидун)
1. Даващ, дарител.
2. Помагащ, помощник.
3. Поддържащ, подпиращ.
4. Малка река, която се влива в друга река, приток; р. Тигър и р. Ефрат се наричат ар-Рāфидāн и [„Двата притока”].
292. Раафи‘ ( – Рāфи‘ун)
1. Повдигащ.
2. В граматиката: поставящ думата в именителен падеж; или глагола в изявително наклонение.
3. В хадисознанието: свързващ хадиса верижно до първия му разказвач.
293. Раафил ( – Рāфилун)   
1. Надуващ се.
2. Ходещ горделиво.
294. Раафих ( – Рāфихун) Живеещ благ и добър живот.
295. Раафи ( – Рāфий)
1. Кърпещ, шивач.
2. Облекчаващ страха, успокояващ.
3. Който удовлетворява нуждата.
312. Реджеб ( – Реджебун)
1. Един от месеците по лунния календар, седмия по ред преди месец Ша‘бāн. Арабите преди исляма го възвеличили като го нарекли Реджеб, т.е. честит, величествен, почитан, славен.
313. Раджван ( – Раджуāни) Мн. ч. на „ ” (раджуун), означаващо надежда
323. Рашаад ( – Рашāдун)
1. Изправяне, правилност. [Съзнателност, благоразумие].
2. Растение с горчив вкус (Nasturtium officinale – друмче, кресон, мокреш, поточарка, пореч).
324. Рушд ( – Рушдун) Изправяне, правилност. [Съзнание, лагоразумие].
328. Рашиид ( – Рашийдун)
1. Вървящ по правилния път.
2. Изправен, искрен, честен; благоразумен.
331. Ридваан ( – Ридуāнун)
1. Приемане.
2. Противоп. на (сухтун; сахатун): гняв, негодуване, недоволство.
3. Удовлетворение, доволство.
344. Рамадаан ( – Рамадāну) Месецът на говеене (оруч) в лунната година
[деветият месец по лунния календар].
356. Рияад ( – Рийāдун) Множествено число на равда ( – раудатун):
1. Градина.
2. Градинка.
3. Горичка, гъсталак.
4. Всяка земна площ, раззеленена с различни
видове растения.
358. Райяан ( – Раййāну)
1. Утолил жаждата си.
2. Зелен, нежен.
3. Пълен, закръглен, хубав.
ЗĀЙ ( )
365. Заахир ( – Зāхирун)
1. Щедър.
2. Пълен, пълноводен (за река).
3. Препълнен, разливащ се.
4. Радостен, весел.
366. Заад ( – Зāдун) Хранителни продукти, припаси, които се вземат
за пътуване; провизии.
368. Заахид ( – Зāхидун) Отказал се от търсене на светски удоволствия и
отдал се на търсене на онова, което ще е полезно
за отвъдния, задгробния живот.
369. Заахир ( – Зāхирун)
1. Блестящ.
2. Сияещ, светъл, лъчезарен.
3. Чист, прозрачен, ясен.
4. Добър, благ, красив.
372. Заа’ид ( – Зā’идун) Нарастващ, развиващ се, увеличаващ се.
СИЙН ( )
393. Саабик ( – Сāбикун) Предшестващ другите.
402. Саалим ( – Сāлимун) Без недостатъци; цял; здрав; нормален.
403. Саамих ( – Сāмихун)
1. Щедър.
2. Великодушен.
3. Мил.
404. Саамир ( – Сāмирун) Оставащ буден през нощта и разговарящ с
другите; събеседник.
405. Саами‘ ( – Сāми‘ун) Който различава звука, когато достигне ухото
му; чуващ.
412. Саа’ид ( – Сā’идун)
1. Знатен.
2. Оглавяващ, управляващ.
425. Сухайм ( – Сухаймун) Умалително на асхам (– асхаму): черен.
Понякога може да се изговаря Сахийм.
426. Сахий ( – Сахиййун)
1. Великодушен.
2. Щедър.
427. Садиир ( – Садийрун)
1. Трева.
2. Река в околностите на гр. Хира.
3. Регион в Йемен.
433. Суруур ( – Суру:рун)
1. Радост.
2. Настроение, щастие, удоволствие.
3. Върховете на босилека.
441. Са‘д ( – Са‘дун)
1. Щастие, успех, сполука, благоденствие.
2. Звезда измежду десет звезди, наричани Су‘ууд ( – су‘у:дун)1
447. Сафуаан ( – Сафуāну) Вдигната във въздуха вода, т.е. вода, която
вятърът вдига във въздуха и отнася, отвява. (– шу’мун): злополучие,
лоша поличба.
3. Звезда измежду десет звезди, наричани Су‘ууд ( – су‘у:дун)1
450. Селям ( – Селямун)
1. Поздрав, приветствие.
2. Спасение, избавление; цялост; благополучие.
3. Безопасност, спокойствие.
4. Мир, примирие.
451. Султаан ( – Султāну)
1. Аргумент и доказателство.
2. Власт и могъщество.
3. Цар.
458. Сулеймаан ( – Сулеймāну) Умалително на Селмаан (– Селмāну): спасен; без недостатъци.
451. Султаан ( – Султāну)
1. Аргумент и доказателство.     
2. Власт и могъщество.
3. Цар.
466. Синаан ( – Синāну) Острие на копие.
472. Сухайл ( – Сухайлун)
1. Умалително на Сахл ( – Сахлун) [вж. 469].
2. Красива ярка звезда, която изгрява над арабските страни в края на летния зной [Канопус].
477. Сейф ( – Сейфун) Меч, сабя.
ШИЙН ( )
479. Шаадин ( – Шāдинун) Малкото на газела, сърна.
480. Шаади ( – Шāдий)
1. Онзи, който рецитира или чете поезия.
2. Който пее, тананика стихове.
3. Камилар.
481.Шаафи‘ ( – Шāфи‘ун)
1. Правещият нечетното четно.
2. Преследващ нещо желано, за да го постигане.
3. Застъпник, посредник, помощник.
482. Шаафи ( – Шāфий) Лечебен, лековит, целебен, предпазващ от болест.
483. Шаакир ( – Шāкирун) Който признава и помни добрите неща; благодарен; признателен за благодатта.
485. Шаамил ( – Шāмилун) Всеобхватен.
499. Ша‘баан ( –Ша‘бāну) 1Месецът от лунния календар, който предхожда месец Рамазан. Нарича се така, защото през него арабите се разделяли в търсене на живот, съществуване.
503. Шафии‘ ( – Шафий‘ун)
1. Четно число, четен брой.
2. Застъпник, посредник.
506. Шукри ( – Шукрий; Шукриййун) Крайната буква „ ” (й) може да бъде слято местоимение за първо лице, ед. ч. (-ий); или наставка за относително прилагателно (-иййун). А „ ” (шукрун) означава благодарност, признателност.
507. Шакуур ( – Шаку:рун) Много благодарен, много признателен.
514. Шахдаан ( –Шахдāни) Мн. ч. на шахд ( – шахдун): мед.
515. Шахм ( – Шахмун)
1. Проницателен, умен, способен.
2. Доблестен, смел, енергичен, великодушен, влиятелен управник.
означава благодарност, признателност.
507. Шакуур ( – Шаку:рун) Много благодарен, много признателен.
517. Шухайб ( – Шухайбун) Умалително на шехб ( – шехбун), което
означава планина, покрита със сняг.
519. Шахиид ( – Шахийдун)
1. Загинал по пътя на Аллах.
2. Свидетел.
3. Нотариус.
4. Онзи, от знанието на когото нищо не убягва.
520. Шахиир ( – Шахийрун)
1. Знаменит.
2. Прочут сред хората.
3. Известен, интелигентен, образован
СĀД ( )
524. Саабих ( – Сāбихун)
1. Пристигащ сутрин.
2. Светъл, лъчезарен.
3. Блестящ, светещ, ярък.
525. Саабир ( – Сāбирун)
1. Който не се оплаква и не се измъчва от бедите; търпелив; издръжлив.
2. Смел.
3. Безстрашен.
526. Саахиб ( – Сāхибун)
1. Другар, приятел, спътник.
2. Събеседник, придружител, компаньон.
3. Притежател, собственик, владетел.
527. Саахи ( – Сāхий)
1. Ясен, чист, безоблачен.
2. Изоставил невежеството на младостта.
3. Изоставил лъжата.
4. Опомнил се, дошъл на себе си, свестил се, отърсил се от невежеството си; [изтрезнял; станал бдителен; съзнателен].
528. Саадих ( – Сāдихун) Пеещ на висок глас; тенор.
529. Саадир ( – Сāдирун)
1. Възвръщащ се.
2. Постъпление, печалба, приход.
530. Саадик ( – Сāдикун) Правдив, искрен, честен, истинен.
542. Сабри ( – Сабрий; Сабриййун) Крайната буква (й) може да бъде слято местоимение за първо лице, ед. ч. (-ий); или наставка за относително прилагателно (-иййун); а сабр ( – сабрун) е търпение, издръжливост.
543. Сабуур ( – Сабу:рун) С голямо търпение, дълго търпелив, устойчив.
544. Сахр ( – Сахрун) Голям твърд камък, скала.
546. Саддаам ( – Саддāмун) Смелчага, който се справя със затрудненията, които го сполитат 
550. Садиик ( – Садийкун) Верен приятел, Спътник, Другар.
551. Сиддик ( –Сиддийкун) Винаги говорещ, казващ истината; всеправдив
554. Сафар ( – Сафарун) Един от месеците на лунната година [2-я месец].
555. Сафваан ( – Сафуāну)
1. Гладък, лъскав камък.
2. Чист, ясен, без примеси.
559. Салаах ( – Салāхун) Благочестие, праведност.
562. Сухайб ( – Сухайбун) Онзи, белотата на когото е примесена с
червенина или със златист цвят.
ДĀД ( )
569. Даамир ( – Дāмирун)
1. Слаб.
2. Лек.
3. С прилепнал корем.
4. С тънко, нежно тяло.
ТĀ’ ( )
584. Таамих ( – Тāмихун) Имащ далечни очаквания, копнежи.
585. Таахир ( – Тāхирун)
1. Чист, неопетнен, без примеси.
2. Непорочен.
3. Опазен от омърсяване.
ЗĀ’ ( )
604. Заафир ( – Зāфирун)
1. Сдобиващ се с желаното нещо.
2. Спечелващ исканото нещо.
3. Побеждаващ, победител.
605. Заахир ( – Зāхирун)
1. Появяващ се след скриване.
2. Външна страна.
3. Ясен, явен.
‘АЙН ( )
613. Аадил ( – ‘Āдилун) Справедлив, безпристрастен, честен.
621. Аалим ( – ‘Āлимун) Знаещ, сведущ, учен.
622. Аалий ( – ‘Āлий)
1. Висок, възвишен.
2. Издигнат.
623. Аамир ( – ‘Āмирун) Обитаващ дома; живеещ в дома. [Кипящ от
живот; процъфтяващ; отличен; превъзходен
642. Аднаан ( – ‘Аднāну) С [постоянно] местоживеене.
648. Ирфаан ( – ‘Ирфāну) Известен, одобряем, приличен.
653. Азииз ( – ‘Азийзун)
1. Силен, могъщ.
2. Труден, тежък.
3. Рядък, ценен.
661. Укба ( – ‘Укбату)
1. Заместител, компенсация.
2. Следа от хубостта, от красотата.
3. Останалата част от семейството, роднините, хората.
673. Али ( – ‘Алиййун)
1. Възвишен, издигнат, изтъкнат.
2. Висок; тънък, изящен.
3. Знатен, благороден.
675. Алиим ( – ‘Алиймун)
1. Знаещ.
2. Сведущ.
679. Амаар ( – ‘Амāрун)
1. Ароматни растения.
2. Приветствие.
681. Омар ( – ‘Умару)
1. Множествено число на ‘умра ( –‘умратун): малък хадж
2. Аамир ( –‘Āмирун) [вж. 623].
ГАЙН ( )
712. Гассаан ( – Гассāну) Разцветът на младостта и силата й.
713. Гусайн ( – Гусайнун) [Клонче, клонка, вейка, стъбълце, стръкче].
Умалително на гусн ( – гуснун), а то е клонътна дърво.
ФĀ’ ( )
732. Фаатих ( – Фāтихун)
1. Победител.
2. Покорител.
3. Който „отваря” (превзема, завладява, завоюва) страните като ги
побеждава във война, след което ги управлява.
733. Фаатик ( – Фāтикун)
1. Смел.
2. Храбър, безстрашен.
3. Умел, квалифициран, опитен в своята индустрия.
738. Фааруук ( – Фāру:кун) Онзи, който добре различава нещата и
разпознава доброто от злото, напътствието от заблудата и истината от лъжата.
739. Фаадил ( – Фāдилун)
1. Имащ достойнство и похвални постъпки.
2. Онзи, който се окачествява с възвишени качества [добродетели и достойнства].
739. Фаадил ( – Фāдилун)
1. Имащ достойнство и похвални постъпки.
2. Онзи, който се окачествява с възвишени качества [добродетели и достойнства].
754. Фарах ( – Фарахун)
1. Веселие.
2. Радост.
3. Щастие, ликуване.
755. Фархаат ( –Фархāтун) Множествено число на фарха ( – фархā
тун): радост, ликуване.
758. Фирнаас ( – Фирнāсун) Свиреп лъв.
759. Фаруа ( – Фаруату)
1. Кожата на главата, скалп.
2. Богатство, заможност.
3. Корона.
4. Облекло, изготвено откамилска вълна.
761. Фарииз ( – Фарийзун) Отличаващ се от другите.
767. Фикри ( – Фикрий; Фикриййун) Крайната буква „ ” (й) може да бъде слято местоимение за първо лице, ед. ч. (-ий); или наставка за относително прилагателно (-иййун);а фикр ( – фикрун) е ум, мисъл, размишляване в търсене на значенията.
768. Фалаах ( – Фалāхун)
1. Успех.
2. Благоденствие, благочестие, праведност, спасение.
3. Добро, праведно дело.
769. Фахд ( – Фахдун) Леопард, пантера. Вид хищник на черни петна.
Отличава се с голяма сила, бързина, ловкост, гъвкавост.
774. Фу’аад ( – Фу’āдун)
1. Сърце.
2. Ум.
779. Фейсал ( – Фейсалун)
1. Остър, режещ меч.
2. Съдия, арбитър, който издава решения по въпросите и делата.
КĀФ ( )
781. Каабис ( – Кāбисун)
1. Искащ огън.
2. Вземащ пламък, главня, жарава от огън.
3. Учащ, грамотен, образован.
4. Извличащ полза от знанието.
782. Каабил ( – Кāбилун)
1. Поръчител, попечител, гарант.
2. Идващ, предстоящ.
3. Удостоверен.
4. Вземащ.
785. Каасим ( – Кāсимун)
1. Делящ, разделящ.
2. Провеждащ подялбата.
791. Катаада ( –Катāдату) Трагакант – твърдо дърво, имащо бодли като
игли.
795. Кудаама ( – Кудāмату) Стар, старинен, древен, вековен
КЕ:Ф ( )
805. Каатиб ( – Кāтибун) Писател.
806. Каатим ( – Кāтимун) Който умее да пази тайна и да не я разкрива.
807. Каарим ( – Кāримун) Антоним на скъперник.
812. Каамил ( – Кāмилун)
1. Цял, завършен, пълен, съвършен.
2. Нямащ липса в телосложението или характера.
819. Кариим ( – Кариймун)
1. Щедър.
2. Великодушен.
3. Благороден, много даряващ, с разтворени ръце.
825. Кемаал ( – Кемāлун)
1. Пълнота, завършеност, съвършенство.
2. Антоним на недостиг, липса, недостатък.
827. Кемиил ( – Кемийлун
1. Завършен.
2. Без недостатъци.
3. Съвършен.
МИЙМ ( )
848. Мааджид ( –Мāджидун) Славен, знатен, благороден.
849. Маазин ( – Мāзинун)
1. Бързащ в искането на необходимото нещо.
2. Мравешки яйца.
850. Маалик ( – Мāликун)
1. Завладяващ, завземащ.
2. Собственик, притежател.
3. Владетел, господар, стопанин.
4. Поел управлението на делата си и контролиращ желанията си.
855. Маахир ( – Мāхирун)
1. Сръчен, квалифициран, опитен, ловък, умел.
2. Способен; eлегантен, изящен.
856. Мубаарак ( – Мубāракун)
1. Онзи, на когото му е направена молитва (дуа) за берекет (щастие, благоденствие, изобилие); благословен, благополучен, удачен, щастлив.
2. Онзи, от когото се остава доволен.
3. Надарен от Аллах с почит, прослава и висока репутация.
874. Муджаахид ( –Муджāхидун)
1. Отиващ на свещена борба – джи хад.
2. Полагащ усилия и понасящ умора и затруднения в името на постигането на желаното нещо.
890. Мухаррам ( –Мухаррамун)
1. Забранен, неразрешен, недопустим.
2. Нещо, извършването на което е забранено.
896. Мухаммед ( – Мухаммедун)
1. Имащ много похвален хар актер.
2. Пророкът на мюсюлманите.
897. Махмууд ( –Махму:дун)
1. Имащ качества и навици, които хората хвалят.
2. Достоен за благодарности и похвали.
953. Мустафа ( –Мустафā)
1. Избран, Отбран, Подбран.
954. Мус‘аб ( – Мус‘абун) Когато за човек се каже, че е мус‘аб, това
означава, че той е тежък, труден. А когато за камила се каже, че  мус‘аб, това означава, че тя е все още необяздена и не е връзвана с въже.
1005. Максууд ( –Максу:дун)
1. Онова, което се цели.
2. Онова, към което сестреми. 3. Желан.
1006. Мукаллад ( – Мукалладун) Образец, пример, който хората следват и на чиито дела подражават.
1018. Мумтааз ( – Мумтāзун)
1. Отличен.
2. Отличаващ се от другите в своите обноски и дела.
1033. Мансуур ( – Мансу:рун)
1. Побеждаващ.
2. Победоносен.
3. Победител.
1044. Махдий ( – Махдиййун)
1. Това е онзи, който е бил насочен към истината и я е последвал.
2. Това е онзи, който е открил правия път и е тръгнал по него.
1058. Мумин ( – Му’минун)
1. Вярващ, противоположност на неверник.
2. Вярващ в небесните послания.
НУ:Н ( )
1073. Наабит ( – Нāбитун)
1. Зараждащ се, нов, млад, нарастващ, поникващ.
2. Това е крехкото, младото, свежото, нежното от всяко нещо, когато расте в ранна възраст.
1077. Наасир ( – Нāсирун)
1. Пишещ проза, не стихове; прозаи к.
2. Разпръскващ. 3. Раздавач.
4. Палма, чиито фурми падат.
1088. Наасир ( – Нāсирун)
1. Помагащ; помощник.
2. Поддръжник, привърженик.
1110. Набиил ( – Набийлун)
1. Знатен, благороден.
2. Праведен, честен, добродетелен; достоен, превъзходен;
1115. Наджм ( – Наджмун) Звезда.
1117. Наджииб ( –Наджийбун)
1. Праведен, честен, добродетелен; достоен, превъзходен;идеален.
2. Знатен, благороден.
1127. Насииб ( – Насийбун)
1. Принадлежащ към знатен род.
2. Близък, родственик.
1134. Наср ( – Насрун)
1. Спасение; помощ.
2. Победа, триумф, успех.
1142. Надиир ( – Надийрун)
1. Нежен.
2. С красиво лице, Красив.
1148. Ну‘маан ( – Ну‘мāну) Кръв. Затова, червеното като кръв цвете
Anemone coronaria се нарича Шакиикату-н-Ну’маан ( ).
1167. Хаании ( – Хāний) Първоначално е било Хаани’ ( – Хāни’ун),
след което хамзата ( ) се превърнала в йā’ ( ).
1. Това е онзи, който е щастлив в живота си.
2. Това е онзи, който прекарва дните си в радост и доволство.
1171. Хишаам ( – Хишāмун)
1. Великодушие.
2. Щедрост.
3. Даващ без да се скъпи.
1172. Хилаал ( – Хилāлун) Новолуние.
УĀУ ( )
1182. Уаабил ( – Уāбилун) Обилен дъжд.
118 . Уаасик ( – Уāсикун) Уверен.
1184. Уааджид ( –Уāджидун)
1. Намиращ; постигащ исканото.
2. Богат.
3. Любящ.
4. Способен.
1211. Уасиил ( – Уасийлун) Онова, с което се приближава към Аллах.
ЙĀ’ ( )
1235. Яасир ( – Йāсирун)
1. Лесен, лек; улесняващ.
2. Месар.
3. Онзи, който се насочва наляво в своето движение за разлика
1236. Яасиин ( – Йāсийну) или ( – Йāсийн) Тридесет и шеста сура от Свещения Коран. Относно значението на това име, е казано, че
означава: О, човеко!
1238. Яамин ( – Йāминун)
1. Благословен.
2. Отиващ надясно, за разлика от Яасир ( – Йāсирун).
3. Щастие, късмет, благоденствие, благодат.
1239. Яани‘ ( – Йāни‘ун)
1. Хубав, зрял плод.
2. Плод, на който е дошло времето за събиране.
1241. Яхя ( – Йāхйā) Име във формата на глагол от сегашно време.
Живее, съществува.
1242. Яраа‘ ( – Йарā‘ун)
1. Тръсти ка.
2. Писалка, калем, перо.
3. Страхлив.
4. Слаб, който няма собствено становище.
1243. Яссаар ( – Йассāрун)
1. С много лекота.
2. Често насочващ се наляво
1251. Ямаан ( – Йамāнун) Първоначално е било Ямааний ( –Йамāнийй
ун), относително прилагателно към държавата Йемен, т.е. йеменчанин, йеменски.
1243. Яссаар ( – Йассāрун)
1. С много лекота.
2. Често насочващ се наляво 


2 коментара:

  1. Салам на всички.
    Бих искала да допълня още няколко имена, които аз много харесвам и доколкото знам са приети в исляма:
    Сами, Со(у)фиян, Адам - за момчета
    Раня, Асия за момиче

    ОтговорИзтриване
  2. Салам на всички.
    Бих искала да допълня още няколко имена, които аз много харесвам и доколкото знам са приети в исляма:
    Сами, Со(у)фиян, Адам - за момчета
    Раня, Асия за момиче

    ОтговорИзтриване

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации