Хвала на Аллах, Който възхваляваме и от Когото молим за помощ. При Аллах търсим убежище от злото в нас и от злите ни постъпки. Когото Аллах напъти, никой не ще го заблуди, а когото Той унизи, няма път за него. Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах, няма Той съдружник. Свидетелствам, че Мухаммед е Негов раб и пратеник!
Аллах е благословил рабите Си с определени периоди, когато хасанат (награда за добро дело) се умножава, саи'ат (лошите дела) се прощават, достойнстовот на хората се повишава, сърцата на вярващите се обръщат към Господ. Тези, които се очистват, постигат успех, а тези, които оскверняват себе си, се провалят.. Аллах е сътворил рабите, за да Му се поклянат – Той е казал:
„Сътворих Аз джиновете и хората единствено за да Ми служат“
(Ад-Дарийа 51:56)
Един от големите актове на поклонение, е поста, който Аллах е направил задължителен за рабите Си, тъй като е казал:
„О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите...“
(Ал-Бакара 2:183).
Аллах поощрява рабите Си да постят:
„.... И да говеете е най-доброто за вас, ако знаете.
(Ал-Бакара 2:184).
Tой наставлява хората да Му благодарят за това, че поста е задължителен за тях:
„... да възвеличите Аллах за онова, с което ви е напътил и да сте признателни.
(Ал-Бакара 2:185)
Той е направил поста скъп за хората и го е улеснил, за да не ги затрудни, като се отказват от обичайното. Аллах казва:
„ ...в определени дни.
(Ал-Бакара 2:184).
Той е милостив към тях и ги предпазва от трудности и беда:
„А който от вас е болен или на път...“
(Ал-Бакара 2:184).
Не е чудно, че през този месец сърцата на вярващите се обръщат към Аллах Всемилостивия, със страх и надежда за Неговата помощ и награда.
Тъй като статуса на този акт на поклонение е много висок, необхдимо е да се изучат ахкам (правила), които се отнасят към Рамадан – месеца на поста, за да знае мюсюлманина задължителното за изпълнение, забраненото да го избягва, позволеното, за да не се подлага на излишна суровост по пътя на самоограниченията.
Тази книга е сборник с правила, етикет и Сунна на поста.
Аллах да я направи полезна за мен и моите братя и сестри мюсюлмани. Хвала на Аллах, Господа на световете!
от Мухаммед Салих Ал-Мунаджид
Сийам на арабски означава "въздържание"; в шариа' този термин означава въздържание от нещата, които нарушават поста, от изгрева до залеза на слънцето, със задължително намерение (нийат) да се пости.
Правила на поста
Уммата единодушна в това, че поста в месец Рамадан е задължителен, доказателство за което е Корана и Сунната. Аллах е казал:
„О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите..."
(Ал-Бакара 2:183).
Пророка (с.а.с.) е казал: "Исляма е построен върху пет стълба...", сред които той е споменал поста през Рамадан. (Ал-Бухари, Ал-Фатх, 1/49). Този, който наруши поста през Рамадана без уважителна причина, извършва сериозен и голям грях...
Ал-хафиз Аз-Захаби, Аллах да го помилва, е казал: „Вярващите са смятали, че този, който не пости през Рамадан без законна причина е по-лош, отколкото прелюбодействащия или пияницата. Те дори се съмнявали дали такъв човек е мюсюлманин изобщо и са гледали на него като на еретик и разпътник".
Добродетели на поста
Добродетели на поста наистина са големи и в един от предадените сахих хадиси се казва, че Аллах е избрал поста за Себе Си, и Той ще възнагради постещия и ще умножи наградата му безмерно. Той е казал: "...освен поста, който е заради Мен и Аз ще го възнаградя за това". (Ал-Бухари, Ал-Фатх, 1904, Сахих ат-тархиб, 1/407). Нищо не може да се сравни с поста (Ан-Нисаи, 4/165, Сахих ат-тархиб, 1/407), и молбата (дуа) на постещия не ще бъде отхвърлена (Ал-Байхаки, 3/345, Ас-силсиля ас-сахих, 1797).
Постещия достига два момента на радост: първия — при разговяване, и втория — когато ще срещне своя Господ и ще се радва от своя пост (Муслим, 2/807).
Поста ще се застъпи за човека в Съдния Ден и ще каже: "О, Господи, аз го удържах от храна и плътски желания през деня, затова ми позволи да се застъпя за него". (Ахмад, 2/147. Ал-Хайсами е казал, че иснада е хасан, Сахих ат-тархиб, 1/411).
"Мириса, който излиза от устата на говеещия е по-добър за Аллах, отколкото аромата на мускус". (Муслим, 2/807).
"Постът е защита и силна крепост, която предпазва човека от Огъня". (Ахмад, 2/402; Сахих ат-тархиб, 1/411; Сахих ал-джами', 3880).
"Който пости един ден заради Аллах, Аллах ще го отведе на разстояние седемдесет години от Огъня". (Муслим, 2/808).
"Който пости един ден, търсейки милостта на Аллах, ако това е последния ден от неговия живот, ще влезе в Рая". (Ахмад, 5/391, Сахих ат-тархиб, 1/412).
"В Рая има врата – Ар-Рийан, през която влизат говеещите, и никой, освен тях не ще влезе през нея. Когато те (говеещите) минат, вратата се затваря, и никой повече няма да мине". (Ал-Бухари, Ал-Фатх, 1797).
Постещия достига два момента на радост: първия — при разговяване, и втория — когато ще срещне своя Господ и ще се радва от своя пост (Муслим, 2/807).
Поста ще се застъпи за човека в Съдния Ден и ще каже: "О, Господи, аз го удържах от храна и плътски желания през деня, затова ми позволи да се застъпя за него". (Ахмад, 2/147. Ал-Хайсами е казал, че иснада е хасан, Сахих ат-тархиб, 1/411).
"Мириса, който излиза от устата на говеещия е по-добър за Аллах, отколкото аромата на мускус". (Муслим, 2/807).
"Постът е защита и силна крепост, която предпазва човека от Огъня". (Ахмад, 2/402; Сахих ат-тархиб, 1/411; Сахих ал-джами', 3880).
"Който пости един ден заради Аллах, Аллах ще го отведе на разстояние седемдесет години от Огъня". (Муслим, 2/808).
"Който пости един ден, търсейки милостта на Аллах, ако това е последния ден от неговия живот, ще влезе в Рая". (Ахмад, 5/391, Сахих ат-тархиб, 1/412).
"В Рая има врата – Ар-Рийан, през която влизат говеещите, и никой, освен тях не ще влезе през нея. Когато те (говеещите) минат, вратата се затваря, и никой повече няма да мине". (Ал-Бухари, Ал-Фатх, 1797).
"Когато започва Рамадан, се отварят вратите на рая и затварят вратите на Ада, и шайтаните се оковават във вериги“. (Ал-Бухари, Ал-Фатх, 3277).
"Поста в Рамадан е равен на пост за десет месеца". (Муснад Ахмад, 5/280, Сахих ат-тархиб, 1/421).
"На този, който пости през Рамадан с вяра и надежда за награда, се прощават всички негови минали грехове". (Ал-Бухари, Фатх, 37).
"По време на всяко разговяване, Аллах избира хора, които освобождава от Огъня". (Ахмад, 5/256, Сахих ат-тархиб, 1/419).
Полза от поста
Много мъдрости и изгода има в поста, свързани преди всичко с богобоязънта (такуа), спомената от Аллах в аята:
„О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите..."
(Ал-Бакара 2:183)
Това означава, че ако човек се въздържа от позволеното, стремейки се да заслужи доволството на Аллах и от страх от Неговото наказание, за него ще бъде още по-лесно да се въздържа от забраненото.
Ако стомаха на човека е празен, чувството на глад ще удържи и другите части на тялото от суета, но ако стомаха се засити, тогава езика, очите, ръцете и интимните органи ще започнат да изпитват потребности от останалото. Поста води към защита от шайтана, той удържа от страсти и останалите органи.
Когато постещия почуства глад, той изпитва това, което и бедняка, значи у него ще се появи състрадание към гладния и той ще му помогне да се избави от глада...Поста тренира волята за избягване на страстите и опазване от греха, а това помага на чвеока да преодолее своята натура и да се отучи от привързаностите. Също учи на ред, като по този начин се решава проблема с неорганизоваността на много хора, ако те само го осъзнаят.
Поста е демонстрация на сплотеността на мюсюлманите, защото Уммата пости и разговява по едно и също време в един месец.
Поста също дава голяма възможност на тези, които призовават към Аллах. В този месец някои идват в джамията за първи път, други не са били отдавна, сърцата ум се отварят, затова сме длъжни да да използуваме тази възможност за проповеди в мека форма, със съответните уроци и полезни думи и богобоязън. Но заедно с това проповедника (даи'йа) не трябва да бъде зает само с другите хора, така че да забрави собствената си суша и да заприлича на фитил, който осветява пътя на другите, а сам изгаря.
Намерението по време на пост
Нийат — това е необходимото условие за поста фард (задължителен) и за другите задължителни пости, такива, като изпълнение на пропуснатото или пост заизкупление (кафара), защото Пророка (с.а.с) е казал: „Няма пост за този, който не е възнамерил да пости от предната вечер“. (Абу Дауд, 2454. Много учени, като Ал-Бухари, Ан-Нисаи, Ат-Тирмизи и други считат, че това повествование е по-скоро маукуф. Вж. Талкис ал-хубайр, 2/188).
Намерението може да се изяви по всяко време на нощта, дори ако е непосредствено преди изгрева. Нийат означава решимост в сърцето за извършване на нещо. Произнасянето на намерението на глас е нововъведение (бид'а), всеки, който знае, че на утрешния ден ще бъде ден от Рамадан, е длъжен да оформи съответното намерение в сърцето си (Маджму фатуа шайх ал-Ислам, 25/215). Ако човек възнамерява да разговее през деня, но не го направи, съгласно най-разпространеното мнение, неговия пост има законна сила. Той прилича на човека, който възнамерявал да каже нещо по време на молитва, но не го е направил. Някои от учените смятат, че поста е нарушен, тъй като липсва цялото намерение, затова за избягване на грешка, най-добре е човека да отговее този ден по-късно. Що се отнася до вероотстъпничеството, то безспорно прави намерението недействително.
Човека, който пости през Рамадан не е необходимо да повтаря намерението си всяка вечер през месеца – за него е достатъчно да има намерение в началото на месеца. Ако намерението се прекъсне с поста, например поради пътуване или болест, той трябва да възобнови намерението си да говее, когато основанието за престане да действа.
Изявяването на намерението в навечерието на поста не е от общите условия на допълнителния пост (науафл), защото в хадис, разказан от Аиша, Аллах да е доволен от нея, е казано: „Веднъж Пратеника на Аллах (с.а.с) дойде при мен и ме попита: „Имаш ли нещо (за ядене)?“ Казах: „Не“. „Тогава ще постя“ (Муслим, 2/809). Но в случай на особени пости науафл, като Арафа и Ашура, най-добре е, за да се избегнат грешки, да се оформи намерението вечерта преди деня.
Ако човека пристъпи към задължителен пост, като изпълнение на пропуснати дни от Рамадан, или за изпълнение на клетва, пост за изкупление (кафара), той трябва да завърши поста си и на него не е разрешено да прекрати поста си без сериозно основание. В случай на науафил пост човека, който говее доброволно решава дали ще пости до края или ще разговее“ (Ахмад, 6/342) – дори ако няма причина за това. Пророка (с.а.с) е ставал сутрин с намерение да пости, но след това е ял. (Сахих Муслим, 1154, из историята, когата му донесли храна за подарък, бил е в дома на Аиша). Но дали ще бъде възнаграден човек за поста и за времето, което е говял, ако е разговял преждевременно? Някои учени смятат, че такъв човек няма да има награда (Ал-маусуа ал-фикхийа, 28/13), защото най-доброто за постещия доброволно, е да го завърши, ако няма основателна причина.
Ако човека разбере за началото на Рамадан при изгрев, той трябва да спре да яде и да пие и да говее в останалото време на деня и да изпълни този ден по-късно, според мнението на повечето учени. Защото Пророка (с.а.с) е казал: „Няма пост за този, който не е възнамерил да пости от предната вечер“.(Абу Дауд, 2454).
Ако пленник разбере, че Рамадан е започнал, като е видял месецината или му каже правдив човек, той трябва да пости. Ако той не знае за началото, трябва да се опита да определи това самостоятелно за себе си (иджтихад) и да постъпи според най-вероятното. Ако по-късно разбере, че поста му е съвпаднал с Рамадан, счита се за законен, съгласно мнението на повечето факих, но ако поста му е бил преди започването на месеца, то той не се приема и човека трябва да го изпълни отново. Ако част от поста му е съвпаднала с Рамадан, а част – не, в този случай за законни се смятат дните, съвпаднали с месеца и настъпилите след него. Но дните, в които човека е говял до настъпването на месеца, се анулират. В случай, ако точните дати на началото и края на месеца така и не са били установени конкретно, поста се счита за законен и завършен, защото човека е направил възможното, а Аллах не възлага на човека бреме, което е невъзможно за него (Ал-маусуа ал-фикхийа, 28/84).
Кога започва и завършва поста
Когато диска на слънцето изчезне напълно, постещия трябва да разговее, без да обръща внимание на червеното зарево, което остава на хоризонта, защото Пророка (с.а.с) е казал: „Когато нощта дойде о деня изчезне (слънцето залезе) постещия трябва да разговее“ (Ал-Бухари, Ал-Фатх, 1954, цит. по Маджму ал-фатауа, 25/216).
Сунната препоръчва да се бърза в разговяването. Пророка (с.а.с) не е правил салат-ул-магриб, докато не разговее, дори с глътка вода (Ал-Хаким, 1/432, Ас-силсиля ас-сахиха, 2110). Ако постещия няма нищо за разговяване, трябва да изяви намерението си за разговяване в сърцето. а не да смуче палеца си, както правят някои. Той трябва да внимава да не разговее преди определеното време, защото Пророка (с.а.с) е видял хора в Ада, провесени за жилите си, със стичаща се кръв от устата, а когато ги е попитал, са му отговорили, че те да разговявали преди времето за това (Ибн Хузайма, хадис — сахих, 1986, Сахих ат-тархиб, 1/420).
Когато настъпи изгрева – това е бялата светлина, която се показва зад хоризонта на изток – постещия трябва да прекрати яденето и пиенето веднага, независимо дали е чул адан или не, но ако муаззин вика адан преди салат-ал-фаджр, той може да продължи да яде и да пие, когато го чуе. Ако човека не знае за обичайното призоваване за молитва, или различните муаззин викат различно, и затова не може да определи времето на изгрева – както често се случва в градовете поради осветлението на сградите, - той трябва да се обърне към отпечатаните разписания, ако се основават на правилни изчисления.
Разпространяването на мнението, че за избягване на грешки прекратяването на яденето и пиенето трябва да е 10 минути (например) преди времето на молитвата фаджр, е нововъведение (бид'а). Някои разписания имат графа имсак (прекратяване на яденето и пиенето) и отделна графа за фаджр, но това противиречи на исляма.
Мюсюлманите, живеещи в градовете, където смяната на деня и нощта е много рязка и бърза, трябва да постят, докато съществува някаква разлика между деня и нощта. На някои места няма разлика между деня и нощта – на такива места мюсюлманите трябва да постят според разписанието на най-близките градове, където има разлика между деня и нощта.
Етикет и Сунна на поста
Някои аспекти на поста са задължителни (уажиб), а други са желателни (мустахаб).
· Например: сухур – приемането на храна и питие, желателно е да се извърши непосредствено преди призива за салат-ал-фажр, т.е. прави се според възможностите. Пророка (с.а.с) е казал: „Приемайте сухур, защото в сухур има благословия (барака’)“ (Ал-Бухари, Фатх, 4/139). „Сухур – това е благословена храна, с нея се отличавате от хората на Писанието“ (Абу Дауд, 2345; Сахих ат-тахриб, 1/448).
· Да се бърза с разговяването (ифтар), защото Пророка (с.а.с) е казал: „Хората ще добруват, когато бързат да разговеят“ (Ал-Бухари, Фатх, 4/198).
· Ифтар се прави по желателния начин, описан в хадиса, предаден от Анас, Аллах да е доволен от него: „Пророка (с.а.с) разговяваше със свежи фурми преди молитвата, със сухи – ако нямаше свежи, а ако нямаше и сухи, той пиеше няколко глътки вода“ (Ат-Тирмизи, 3/79. Той е казал, че този е хариб хасан хадис. Класифициран като сахих в Ал-Ируа, 922).
· На края на ифтар, се произнасят думи, предадени в хадиса от Ибн Умар, Аллах да е доволен от него, съгласно който Пророка (с.а.с), при разговяване, е казвал: „Захаба-з-зама', уа-бталля ал-'урук, уа табат ал-аджру инша-Аллах". (Жажда си отиде, тялото се насити с вода и наградата се утвърди, ако пожелае Аллах). (Абу Дауд, 2/765; иснад — хасан по Ад-Даракутни, 2/185).
· Отдалечаване от греха, тъй като Пророка (с.а.с) е казал: „Когато някой от вас говее, нека не прави грях...“ (Ал-Бухари, Фатх, 1904). Пророка (с.а.с.) е казал: „Който не престане да лъже и се води по лъжата, Аллах не се нуждае от неговия отказ от храна и вода" (Ал-Бухари, Фатх, 1903). Постещия трябва да избягва всички харам (забранени ) действия, като сплетни, непристойности и лъжи, иначе може да изгуби наградата си. Пророка (с.ас.) е казал: „Може да се случи така, че постещия да не получи друго от поста си, освен глада“ (Ибн Маджа, 1/539, Сахих ат-тахриб, 1/453).
· Сред нещата, които премахват хасанат (добрите дела) и носещи сайи'ат (лоши дела) – това са да се отдадеш на развлекателни викторини, сапунени опери, филми, спортни мачове, безцелни вечеринки, разходки по улицата с лоши хора и безделници...Месеца на тахажуд, зикр и поклонение, за много хора става месец за сън през деня, за да не изпитат глад, като по такъв начин пропускат молитвите си, възможностите за обща молитва, а след това прекарват нощите си в развлечения и удовлетворяване на страстите си. Някои хора посрещат този месец с досада, мислейки само за удоволствията, които ще пропуснат. В Рамадан някои тръгват на пътешествия в земите на куффар за приятно прекарване на отпуската си! Дори джамиите не са предпазени от такова зло, като жената с макиаж и козметики...Някои хора използуват този месец за да просят, без да имат нужда от това. Някои хора се забавляват с фойерверки и подобни, като пилеят времето си, разхождат се по магазините или си шият нови дрехи. Някои магазини показват нови изделия и модни новости през последните десет дни от Рамадан, за да отвлекат хората от получаването на награда и хасанат.
· Не се отдавайте на предизвикателствата, както Пророка (с.а.с) е казал: „Ако някой ви нападне или оскърби, трябва да кажете: „Аз говея, аз говея“ (Ал-Бухари и други, Фатх, 1894). Едната причина е да си напомните на себе си, а другата – напомняне н другия. Но всеки, който наблюдава много говеещи, ще види съвсем друго. Много съществено е да се самоконтролирате и да бъдете спокойни, но, за съжаление, виждаме друго сред някои, които започват молитвта, едва чули адан на магриб.
· Да не се яде много, тъй като Пророка (с.а.с.) е казал: „Сина на Адам не пълни по-лош съд от стомаха си“ (Ат-Тирмизи, 2380, той е казал, че това е сахих хадис). Мъдрия яде, за да живее, а не живее, за да яде. Най-добрата храна е за препитание, а не за да има. Но хората правят всякакви видове храна през Рамадан и дори гледат на готвенето като на изкуство, домакините и слугите прекарват цялото си време за приготвянето на яденето, като не се отдават на богослужение. Хората се хранят през Рамадан много повече, отколкото през останалото време. По такъв начин този месец става месец на стомашни разстройства, затлъстяване и стомашни заболявания, когато хората се хранят като лакомници и пият като ожаднели камили, а когато стане време за тарауих, те го правят с такава неохота, че някои дори изоставят молитвата след първите два рака'ат.
· Бъдете щедри, разпространявайте знания, давайте пари, използвайте физическите си сили да помогнете на други или просто добрите маниери и благовъзпитанието. Ал-Бухари и Муслим са предали с думите на Ибн Аббас р.а.: „Посланика на Аллах беше най-щедрия с хората (в добрите дела), а най-щедър беше през Рамадан, когато Джибрил се срещаше с него, а той се срещаше с него всяканощ и учеха Корана. Посланика на Аллах беше по-щедър в добрите дела, отколкото попътния вятър“. (Ал-Бухари, Фатх, 6).
· Съчетаването на поста с нахранването на беден, е едно от нещата, които водят към Рая, тъй като Пророка (с.а.с.) е казал: „В Рая има стаи, където външността им се вижда отвътре, а вътрешността – отвън. Аллах ги е приготвил за тези, които хранили бедните, говорели са меко, коийто е постел регулярно и който се е молел, когато другите са спяли" (Ахмад, 5/343, Ибн Хузайма, 2137, Ал-Албани е казал в коментариите, че иснад на хадиса е хасан, благодарение на други подтвърждения). Пророка (с.а.с.) е казал: "Този, кийто нахрани говеещия при разговяване, ще има награда, равна на наградата му, без да се намали наградата на постещия" (Ат-Тирмизи, 3/171, Сахих ат-тахриб, 1/451). Шейху-л-Ислам Ибн Таймийа, Аллах да го помилва, е казал: "Тук се има предвид да се предложи на постещия храна за разговяване, достатъчна да го насити" (Ал-ихтийарат ал-фикхийа).
Много от праведните предшественици са жертвали храната и водата си в ползата на някой бедняк, като са го хранили за ифтар. Сред тях са били Абдуллах ибн Умар, Малик ибн Динар, Ахмад бин Ханбал и други. Абдуллах ибн Умар не е разговявал, ако до него е имало сираци или бедняци.
Това, което разваля поста
Освен хаид (менструация) и нифас (послеродово кръвотечение), съществуват и други неща, които се разглеждат като нарушаващи поста, дори при наличие минимум на едно от трите условия: ако човека знае, че нарушава поста и е осведомен за това; ако съзнава какво прави и не е забравил, че пости; ако прави по своя воля и без принуждение.
Сред нарушаващите поста има действия, които включват отделяне на течности – интимни отношения, повръщане, менструация, преливане на кръв; и действия, включващи поглъщане – като хранене и пиене (Маджму ал-фатауа, 25/148)
Сред нещата, нарушаващи поста има такива, които са класифицирани като хранене и пиене – това са оралното приемане на лекарства и таблетки, подхранващи инжекции, дори преливането на кръв.
Инжекциите, които не са заменящи храната и течностите, а използуваните при планово лечение, например инсулин, пеницилин или тонизиращи средства, дори ваксините, - не нарушават поста, независимо дали са венозно направени или мускулно. (Фатауа Ибн Ибрахим, 4/189) Но за избягване на грешки, най-добре е тези инжекции да се правят през нощта.
Когато кръвта на болния се взима, очиства и се връща обратно, обогатена с препарати или хранителни вещества, поста не се нарушава (Фатауа ал-ляджна ад-даима, 10/190)
Съгласно най-вярното мнение клизмите, очните капки, капките за уши, ваденето на зъби и лекуването на рани не нарушава поста (Маджму фатауа шайх ал-Ислам, 25/233, 25/245).
Изполуваните при астма кислородни апарати също не нарушават поста, защото газа не е храна и необходимостта от него е постоянна, не само през Рамадан.
Даването на кръв за изследване не нарушава поста и се счита за позволена при необходимост (Фатауа ад-да'уа, Ибн Баз, 979).
Гаргарата е позволена, стига да не се поглъща течността. Ако човек си прави пломба и после има вкус в устата си, не се нарушава поста от това. (от устна фатуа на Абду-л-Азиз ибн Баз).
Всеки човек, който преднамерено яде или пие през деня в Рамадан без уважителна причина, извършва голям грях (кабир). Той е длъжен да се покае и да възмезди поста по-късно. Ако е нарушил поста с приемане на забранено, напр. на алкохол, той увеличава греха си. Но по какъвто и начин да е, трябва да се покае искрено и да извърши много допълнителни (науафил) пости, както и други актове на поклонение, за да избегне пропуснатото в задължителните си действия и е възможно Аллах да приеме наговото покаяние.
„Ако той е забравил, хранил се е и е пил, нека продължи поста си, защото Аллах го е нахранил и го е напоил“ (Ал-Бухари, Фатх, 1933). Според друг разказ: "Той не е длъжен да възмезди поста по-късно или да направи изкупление“. Ако човек види някой, който се храни, защото е забравил, че пости, той трябва да му напомни, защото в аята е казано: „И си помагайте един другиму в праведността и богобоязънта...“ (Ал-Маида, 5:2). И в хадис е казано: „Ако забравя – напомнете ми“. А също и съгласно принципа, който гласи, че неодобряваните постъпки (мункар) трябва да бъдат поправяни (Маджлис шахр Рамадан, Ибн Усаймин,70).
На хората, на които се е наложило дапрекъснат поста си, за да спасят някой, чиито живот е в опасност, могатда отговеят деня по-късно. Такъв случай се приема, ако става въпрос за спасяване на удавник, например, или за потушаване на огън и пр.
Ако човека е задължен да пости, но е встъпил в интимни отношения със съпругата си през деня в Рамадан, по собствено желание, когато интимните части (гениталии) са се допрели и главата на пениса е навлязла във влагалището, тогава поста е прекъснат, независимо от това дали е имало еякулация или не. Такъв човек трябва да се покае. Той трябва да продължи да пости през останалата част от деня, да отпости деня по-късно и да даде изкупление (кафара).
В хадиса, предаден от Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, се предава: „Седяхме с посланика на Аллах (с.ас.) и дойде един мъж и каза: „О, посланико на Аллах, загубен съм!“ Той попита: „Какво ти се е случило?“ Отговори: „Имах полов акт с жена си, докато постя“. Посланика на Аллах попита: „Имаш ли роб, който да освободиш?“ Мъжа каза: „Не“. Попита: „Можеш ли да постиш два месеца непрекъснато?“ Отговори: „Не“. Пророка отново попита: „А имаш ли с какво да нахраниш 60 бедняци?“ Отвърна: „Не“...(Ал-Бухари, Ал-Фатх, 4/1936). Правилото се отнася и за извършване на зина (прелюбодеяние), за хомосексуализъм.
Ако мъжа има желание за полов акт с жена си, но първоначално наруши поста си, като се нахрани (пие), неговия грях е много голям, заото е нарушил поста два пъти – с храна и съвокупление. Тук изкуплението е много по-строго, а опита на човека да го избегне, е още по-пагубен. Такъв човек трябва искрено да се покае (вж. Маджму ал-фатауа, 25/262).
Целувки, прегръдки, съприкосновение, гледането на жени – ако мъжа може да се контролира, са допустими, защото в Ас-Сахихайн от Аиша, Аллах да е доволен от нея, се предава, че Пророка (с.а.с) в целувал и прегръщал съпругите си по време на пост, но той прекрасно е владеел себе си. Що се отнася до хадис-кудси: „...отдалечете се от жените заради Мен“, отнася се до съпружески отношения. Ако човек е лесно възбудим и не може дасе контролира, на такъв не са разрешени целувките и прегръдките, защото подобно поведение ще го доведе до нарушаване на поста, защото той няма да е сигурен, че ще избегне еякулацията и съвокуплението. Аллах казвав хадис-кудси: „... оставя страстите си заради Мен“. Принципа на шариа' се състои в това, че това, което води до харам, само по себе си е харам.
Ако човека е в интимни отношения и е настъпил изгрева, той трябва да ги прекрати – поста му ще бъде законен, дори ако е еякулирал след това – след прекъсването на връзката. Но ако продължи и след изгрева, той нарушава поста си и трябва да се покае, по-късно да възмезди поста и да изкупи по определения начин.
Ако утрото настъпи, а човека е в състояние джанаб (ритуално омърсяване след полово отношение), това не нарушава поста му. На него (нея) е позволено да направи гусл (пълно измиване), неависмо следствие на какво е джанаб, след изревана слънцето, но е най-добре да се побърза с гусл, за да се направи молитвата навреме.
Ако постещия спи и има полюция, поста не се нарушава според единодушното мнение на учените (иджма), затоватрябва да продължи поста си.
Ако човека има еякулация през деня в Рамадан от нещо, от което не може да се въздържи, например гледане на жена или съприкосновение, той трябва да се покае и да пости през останалата част от деня, но и да отпости деня по-късно. Ако човека мастурбира, но след това спре и не еякулира, трябва да се покае, но не е необходимо да отпости деня, тъй като не е изхвърлил семе. Постещия трябва да страни от всичко, което може да провокира страстите му и е длъжен да се пази от всяка лоша мисъл в главата си. Не на последно място, според най-вярното мнение, ако човека отдели секрет (мази), поста му не се нарушава.
Отделянето на уази, гъсто лепкаво вещество, отделящо се след уриниране, без чувство на сладострастие, не нарушава поста и човека не трябва да взима гусл, но е длъжен да направи истинджа' (подмиване) и да извърши уду'. (Фатауа ал-ляджна ад-даима, 10/279).
„Този, който е повърнал непреднамерено, не трябва да отговява, но този, който предизвика преднамерно повръщането, е длъжен да отпости“ (Сахих хадис, предаден от Ат-Тирмизи, 3/89). Тпзи, който предизвика повръщане, като притиска езика си с палец или прави съответните движения с корема си, или вдишва неприятна миризма, гледа нещо, което ще предизвика повръщане, - е длъжен да възмезди поста си. Ако човека чувства, че ще повърне, но усещането премине, това не нарушава поста му, защото усещането му не е контролируемо. Но ако масата от повръщането навлезе в устата му и той я преглътне, тогава поста е нарушен. Ако човека усети слабост в стомаха си, той не трябва да се подава на потребността си от повръщане, защото това може да му навреди. (Маджалис шахр Рамадан, Ибн Усаймин, 67).
Ако човек непрднамерено погълне нещо, което е останало между зъбите му, или нещо, което е толкова малко, че той не може да определи какво е – това се счита за част от слюнката и не разваля поста. Но ако това нещо е достатъчно голямо, за да може човека да го изплюе, това се счита за нормално и трябва да го изплюе, но ако го погълне, разваля поста. Ако това нещо се разтвори в устната кухина напълно или частично и има вкус или сладост, забранено е да се дъвче. Ако нещо подобне достигне стомаха, нарушава поста. Ако човек изплюе водата, след като си е изплакнал усата, на поста му не влияе никаква мокрота или влажност, останала след това, защото е невъзможно да бъде избегната.
Ако човека има болни венци или венците му кървят след използуването на сиуак – в този случай се забранява поглъщането на кръвта. Тоой е длъжен да я изплюе. Но, ако някаква част от кръвта проникне случайно в гърлото, непреднамерено, тогава няма повод за безпокойство. По същия начин, ако повръщането стигне до гърлото и се върне в стомаха без човека да е направил тов нарочно, поста му се счита за законен и не е нарушен. (Фатауа ал-ляджна ад-даима, 10/254).
Течностите, излизащи от носа и хайморовите кухини, храчките от гърдите след кашлица и прочистване на гърлото, ако се преглътнат преди да достигнат устата не нарушават поста, защото това е проблем, с който се сбъскват всички хора. Но ако се преглътне след като е достигнала устата, поста се нарушава. Ако преглъщането е станало случайно и непреднамерено, поста не се нарушава. (Фатауа ал-ляджна ад-даима,10/276).
Не се одобрява (макрух) опитването на храната на вкус без да е наобходимо, защото това може да доведе до разваляне на поста. Случаите, в които може да се опитва храната са например, когато майката приготвя храната на малкото дете или на бебето и няма друг начин то да бъде нахранено; опитването вкуса на храната, за да се убеди човека, че тя е наред или при закупуване. Предава се с думите на Ибн Аббас, Аллах да е доволен и от двамата: „Няма нищо лошо да се опитва вкуса на храната, когато човек иска да си купи“ (хадиса е заверен като хасан в Ируа' ал-халил, 4/86; вж. Ал-Фатх, коментари Баб ихтисал ас-саим, Китаб ас-сийам).
Използуването на сиуак е сунна за този, който пости, дори ако сиуак е свеж. Ако постещия ползва сиуак и получи горчив вкус и преглътне слюнката, дори да извади сиуак от устата си и види по него слюнка, а след това го върне в устата си и преглътне слюнката, това не нарушава поста му. (Ал-фатауа ас-са'дийа, 245)
Той трянва да избягва видовете сиуак, които съдържат разтворими вещества, напр. зеления сиуак или сиуак с вкусови добавки, като лимон или мента. Той трябва да изплюва дори малките парченца, които се отделят от в устата. В никакъв случай не трябва преднамерено да ги поглъща, но ако това стане случайно, няма вреда в тояа.
Ако постещия се нарани или страда от кръвотечение от носа, или вода или бензин попаднат слуайно в устата му, това не нарушава поста. Ако прах, дим или муха попаднат случайно в устата му също не нарушават поста му. Ако човека събере голямо количество слюнка в устата си, след това нарочно преглътне, според мненето на повечето учени поста му не се нарушава. (Ал-Мухни, Ибн Кудама, 3/106).
Ако сълзи попаднат в устата му или човека използува крем (масло) за косите или мустаците си, дори и къна, а след това усети вкус в устата си, това не нарушава поста му. Използуването на къна, сенки за очи или крем, не нарушават поста. (вж. Маджму ал-фатауа, 25/233, 25/245). Това се отнася и за кремовете, които се използуват за овлажняване и омекотяване на кожата. Няма нищо лошо и във вдишването на благовония, използуването при условие, че не се използуват за пушене. (Фатауа ал-ляджна ад-даима, 10/314).
През деня е най-добре да не се използува паста за зъби, а да се отложи за вечерта, защото има много силен вкус (Ибн Усаймин, Ал-Маджалис, 72)
Желателно е по време на говеене да не се прави кръвопреливане (хиджама). По този въпрос съществува сериозно разногласие между учените. Ибн Таймийя смята, че този, който е дал кръв не нарушава поста, а този, на който са преляли – нарушава.
Пушенето нарушава поста и не е оправдание за отлагане на поста. Как може един грях да бъде оправдание?
Потапянето във вода или обвиването във влажна дреха за охлаждане не нарушава поста. Няма нищо лошо и в обливанета на главата с хладка вода за защита от жегата и жажадата. Плуването не се одобрява, защото е възможно да се наруши поста (да се погълне вода). Ако работата на човека е свързана с гмуркане и той е сигурен, че няма да погълне вода, в такъв случай няма нищо лошо.
Ако човек се храни, пие или осъществи интимна връзка предполагайки, че нощта не е свършила, но след това разбере, че изгрева е настъпил, вреда няма, защото аят съвсем ясно дава позволението в тези неща, докато човека не е уверен, че слънцето исрява. Абду-р-Раззак предава, чрез сахих иснад, от Ибн Аббас, Аллах да е доволен и от двамата: „Аллах ви разрешава да ядете и да пиете, докато у вас не остане съмнение“. (Фатх Ал-Бари, 4/135; такова мнение поддържа Ибн Таймийа, вж. Маджму ал-фатауа, 29/263)
Ако човека разговее предполагайки, че слънцето е залязло, а в това време то още не е, той трябва да отпости деня по-късно, съгласно мнението на повечето учени, защото тук принципа се състои в това, че деня продължава и явното не може да бъде отхвърлено в полза на съмнителното. (Ибн Таиймийа смята, че човека не трябва да отпоства този ден).
Ако изгрева настъпи, а храната и водата са в устата на човек, факих са единодушни, че човека трябва да ги изплюе и поста му ще бъде законен. Подобно е правилото за този, който яде и пие, забравяйки, а след това си спомни, че пости, - ако побърза да изплюе храната и водата от устата си, поста му ще бъде законен.
Пътници
Позволено е при определени условия пътника да прекъсне поста си. Пътя му трябва да бъде достатъчно дълъг и да се счита за пътешествие (независимо от това има различно мнение на учените по този въпрос), трябва да излиза извън пределите на своя град. (Повечето учени са забранили пътника да разговява до пълното му излизане от пределите на града. Човека, който е в рамките на града се смята за пребиваващ на местоживеенето си (муким) и прави и молитвата си без съкращения. Аллах е казал:
„Който от вас се окаже в този месец, да говее през него,...“
(Ал-Бакара, 2:185).
Пътника не трябва да има греховни мисли (според мнението на повечето учени) или да цели избягване на поста.
На пътника се разрешава да разговее, според единодушното мнение на уммата, независимо от физическото си състояние и сложността на пътуването. Това означава, че дори ако пътя му е лек и необременяващ, на него е позволено да не пости и да съкращава молитвте си (Маджму ал-фатауа, 25/210).
Този, който възнамерява да пътува през Рамадан не трябва да има намерение да разговее, докато действително не тръгне на път, защото е възможно да се случи нещо, което да му попречи да се отправи на път. (Тафсир Ал-Куртуби, 2/278).
Пътника не трябва да разговява, докато не излезе от пределите на града – както пресече границата му, той може да разговее. По същия начин, ако лети, както самолета излети и излезе от пределите на града, може да разговее. Ако летището се намира извън града пътника може да разговее още там.
Ако слънцето е залязло и пътника е направил ифтар (разговяване) на земята, след което самолета излети и той отново види слънцето, наговото разговяване е законно и поста за този ден – завършен и няма основания за повтаряне на акта. Ако самолета излети преди залеза и пътника иска да завърши дневния си пост по време на път, той не трябва да разговява преди да види залеза, независимо къде е във въздуха. Ако диска на слънцето изчезне от погледа поради спускането на самолета поради изискванията на пилотажа, пътника може да разговее (из устна фатуа на Ибн Баз).
Който се намира в населено място с намерение да остане повече от четири дни, трябва да пости според мнението на повечето учени. Който замине да учи зад граница за месеци или години, според мнението на голяма част от учените, както и според четирите имаама, се разглежда като преселник и съответно трябва да пости и да прави цели молитвите си.
Ако пътника минава през населено място, което не е родното му, за него не е задължително да пости, ако той няма да остане там повече от четири дни. след което обаче поста на пътника става задължителен, защото той вече се счита за преселил се на постоянно местожителство. (Фатауа да'уа, Ибн Баз).
Ако някой започне за пости – вече преселил се, – но след това се отправи на път през деня в Рамадан, може да разговее, защото Аллах е позволил на хората, които са пътници, да разговеят, казвайки:
„...а който е болен или на път да се издължи в други дни.“
(Ал-Бакара, 2:185).
Човек, на който работата е свързана с постоянни пътувания, дори и всекидневни, като куриер, шофьор, пилот и др., пътуващ, който обслужва интересите на мюсюлманите, следва да отпоства дните от Рамадан през друго време. Същото важи и за моряци, които имат дом на сушата. Но ако моряка няма семейство и всичко, което има е на кораба и постоянно пътува, на него е забранено да разговява и да съкращава молитвите си. Ако странстващите бедуини пътешестват от зимните си станове към летните, или обратно, позволено е да прекъснат поста и да съкратят молитвите си, но както се настанят в лагера си, не трябва да прекъсват поста и да съкращават молитвите си, дори и да следват стадата си. (Вж. Маджму фатауа, Ибн Таймийа, 25/213).
Ако пътника пребивава някъде през деня, за задължителността на поста му съществуват разногласия между учените. (Маджму фатауа, 25/212). Във всеки случай е желателно той да пости, проявявайки уважение към свещеността на месеца и трябва да отпости този ден по-късно.
Ако започне Рамадан в един град, след това отиде в друг град, където Рамадан е започнал по-рано или по-късно, той трябва да се води по местните разписания. Трябва да завърши Рамадан когато го завършват местните жители, дори ако това означава, че той трябва да говее повече от 30 дни, защото Пророка (с.а.с) е казал: „Говейте, когато всички постят и разговявайте, когато всички разговяват“. Това значи, че ако броя на дните за пътника се окаже по-малък от 29 дни, той трябва а отпости пропуснатите след празника, защото лунния месец е с 29, или 30 дни. (из фатуа Абду-л-‘Азиз ибн Баз, Фатауа ас-сийам, Дар ал-Уатан, 15—16).
Болни
В случай на заболяване, което води до немощ на човек, му се разрешава да не пости. Основание за това дава аята:
„...а който е болен или на път да се издължи в други дни.“
(Ал-Бакара, 2:185).
Но ако заболяването не е сериозно, няма причина за прекъсването на поста.
Ако има медицинско потвърждение или човек знае от личен опит, или е уверен, че поста ще усложни болестта и дори ще забави оздравяването му, на него е позволено да не пости. Освен това за него поста е нежелателен (макрух). Ако човека е сериозно болен, той не е длъжен да възнамерява вечерта да пости през следващия ден, дори ако възможността за оздравяване нз следващия ден съществува, защото се приема сегашното състояние за даденост, а не следващо.
Ако поста води до загуба на съзнание от човек, той трябва да прекъсне говеенето и да отпости деня по-късно. (Фатауа, 25/217). Ако човек губи съзнание през деня и дойде на себе си преди магриб (вечерната молитва) или след това, то неговия пост си има законна сила, при условие че човека е започнал да говее редовно сутринта. Ако е бил в безсъзнание между фажр и магриб тогава, според мнението на повечето учени, поста не е в сила. Голямата част от учените смятат, че човек, който е загубил съзнание трябва да отпости деня, независимо колко време е бил в безсъзнание. (Ал-мухни ма'а аш-шахр ал-кабир, 1/412,3/32, Ал-маусуа ал-фикхийа ал-кууайтийа, 5/268). Някои учени са направили фатуа за това, че човек, който е загубил съзнание или е приел сънотворни таблетки, или е бил под обща анестезия (пълна упойка), в съответствие с курса на лечение, губил е съзнание три дни и не повече, трябва да изпълни поста по-късно, защото се разглежда като успал се. Ако е бил в безсъзнание повече от три дни, не трябва да отпоства, защото се разглежда като изгубил разсъдъка си. (из устна фатуа на Абду-л-Азиза ибн Баз).
Ако човек чувства силен глад и жажда, опасява се, че може да умре или да има голяма вреда върху някой от органите му и това е сериозно, може да прекрати поста си и да го изпълни по-късно, защото запазването на живота му е задължително. Но не се позволява прекъсване поради малки и несъществени неудобства, чувство на умора, въображаем страх от заболяване. Хората, чиято работа изисква тежък физически труд, ме трябва да прекратяват поста си и трябва да имат намерението да постят от предходната вечер. Ако нямат възможност да прекратят работата си, а се опасяват от травми или осакатяване по време на работата си, ако се сблъскват с екстремни ситуации, които водят до прекратяване на поста, тогава е задължително прекъсването на поста и изпълняването му по-късно. Работещите тежък физически труд, като напр. леяри, работещи на пещ за топене на метал и др., трябва да се постараят да променят графика си н работа, за да работят през нощта, или да излязат в отпуск през Рамадан, дори и да е неплатен. Но ако и това е невъзможно, да си потърсят друга работа, на която да съвместяват религиозните и светските си задължения:
„За онзи, който се бои от Аллах, Той ще стори изход и ще му даде препитание оттам, откъдето не е предполагал. И който се уповава на Аллах, Той му е достатъчен. Аллах осъществява Своята повеля. Аллах направи мярка за всяко нещо.“
(Ал-Талак, 65:2-3)
(Фатауа ал-ляджна ад-даима, 10/233,235).
Изпитите на студентите не са причина за прекъсване на поста по време на месеца и не се позволява подчинение на родителите за прекратяване на говеенето, защото няма подчинение на творенията, ако води до неподчинение на Твореца (Фатауа ал-ляджна ад-даима, 10/241).
Болен, който се надява да оздравее, е длъжен да изчака, докато не стане по-добре и след това да изпълни пропуснатото.
Ако само нахрани беднак, е недостатъчно. Страдащите от хронични заболявания и загубилите надежда за оздравяване, престарелите хора без сили да говеят, трябва да нахранят бедняк с половин са'а (мярка за обем) от разпространената храна по мястото, където живеят за всеки пропуснат ден (половин са'а е приблизително 1/2кг от насипна храна). Разрешава се да се извърши в края на Рамадан – последния ден, или да се храни бедняк всеки ден.
Ако болния не говее през Рамадан, очаквайки да оздравее и да изпълни поста си по-късно, но след това разбере, че болестта му е хронична, трябва да нахрани бедняк за всеки пропуснат ден (из фатуа на Ибн Усаймин). Ако човек оздравее и се надява да се оправи, но след тов умре – нито за него, нито за сенейството му има някакъв дълг. Ако болестта е хронична и човек не говее, а храни бедняк, но след това медицината намери лек, който благоприятства болестта, човек не трябва да отговява, защото е направил необходимото до този момент (Фатауа ал-ляджна ад-даима, 10/195).
Ако човека боледува, но оздравее и е в състояние да изпълни пропуснатите дни, но не направи това, поради смъртта си, е необходимо да се дадат пари от неговото имущество за изхранването на бедни за всеки пропуснат ден. Ако някой негов родственик желае да пости за него, е допустимо, защото е предадено в Сахих, че посланика на Аллах (с.а.с) е казал: „Който умре, като е пропуснал няколко дни пост, нека неговите родственици да постят вместо него“. (из Фатауа ал-ляджна ад-даима, раздел Дау'а, 806).
Престарели хора
Престарелите хора, които са изгубили силите си и стават все по-слаби от ден на ден, приближавайки се към смъртта, не трябва да постят, ако това ще бъде трудно за тях. Ибн Аббас, Аллах да е доволен от него, в коментара си за аят:
„А за които не могат – откуп: да нахранят човек в нужда.“
(Ал-Бакара, 2:184), е казал, че тази ая не е отменена. Отнася се до стари мъже и жени, които не могат да постят. Затова те са длъжни да нахранят бедняк за всеки пропуснат ден. (Ал-Бухари, Китаб ат-тафсир, Баб айаман ма'дудат)
Хората, които са достигнали старостта и вече не са много добре психически, не трябва да постят, а семействата им не трябва да възмездяват за тях каквото и да било, защото такива хора не са отговорни за деяйията си. Ако те са в добро психическо състояние известно време, а в друго – не, тогава трябва да постят, докато са добре и не трябва да постят, когато са зле (вж. Ибн Усаймин, Маджалис шахр Рамадан, 28).
Тези, които се сражават с враг или са обсадени от тях, ако поста ще отсалби силите им и възможността им да се сражават, е позволено да прекъснат поста си, дори ако не са на път. Ако им се наложи да прекратят поста преди сражение, могат да г направят. Пророка (с.а.с) казал на сподвижниците преди едно сражение: „Сутринта ви предстои да се срещнете с враговете си и прекратяването на поста ще ви направи по-силни, затова недейте да постите“. (Муслим, 1120. Потвърдено от Ибн Таймийа. Учени от Дамаск са публикували фатуа във връзка с нашествието на монголи в града).
Ако причината за прекъсване на поста е очевидна, като например болест, болния може да яде и да пие открито, но ако причината е скрита, като например хайд по-добре е да се яде и пие тайно, за да не се навлекат излишни подозрения и прочие.
Пост за жените
Жената, която е достигнала полова зрялост, но се стеснява да съобщи това и по тази причина не говее, е длъжна да се покае и да отпости пропуснатите дни, също така да нахрани бедняк за всеки ден за изкупление на задържането на поста, ако е настъпил следващия Рамадан и тя не е компенсирала пропуснатите дни. Нейното положение е подобно на жената, която е постила по време на месечния цикъл, притеснявайки се да каже, а след това не е изпълнила тези дни. Ако жената не знае точно колко дни е пропуснала, тя трябва да пости, докато не достигне увереността в себе си, че е изпълнила пропуснатите дни и да направи изкуление за всеки ден. Тя може да направи това по време на поста или отделно, в зависимост от възможностите си.
Омъжената жена може да говее само с позволението на съпруга си (като изключение от това прави само поста в Рамадан, който е задължителен), ако не е на път – ако мъжа е на път, неговото разрешение не е необходимо.
Когато свършва менструацията на жената, изтича бяло вещество – идва от матката при свършване на периода и по него жената може да познае, че се е очистила (тахир) – в такъв случай тя трябва вечерта да изяви намерението си да говее и тя трябва да започне да пости от следващия ден. Ако тя е в неведение за своята чистота, трябва да използува памук (превръзка) и ако то се окаже чисто, тя трябва да започне да говее. Ако кръвотечението се възобнови, тя трябва да прекрати поста, защото това (менструалната кръв – хайд) нарушава поста, докато не приключи цикъла (Фатауа ал-ляджна ад-даима, 10/154).
Ако преустановяването на кръвотечението продължи до магриб, а жената е постила, като е заявила намерението си за това на предната вечер (ден), то нейния пост има сила. Ако жената усети изтичане на менструана кръв от себе си, но не види течност преди залеза на слънцето, то нейния пост има законна сила и няма нужда от компенсация. Ако месечно или послеродово кръвотечение се преустанови през нощта, а жената има намерение да пости, взела е гусл преди изгрева на слънцето, в такъв случай, по единодушното мнение на учените, нейния пост ще бъде в сила (Ал-Фатх, 4/148).
Ако жената знае, че цикъла й ще започне на следващия ден, тя трябва да си пази намерението и да продължава да пости, като не трябва да прекратява поста, преди да види кръвоотделянето.
Жената, на която настъпва менструалния период е най-добре да остане в естественото си състояние и да е доволна от това, което Аллах ѝ е определил, без да приема никакви лекарства, за да не прекъсва поста и да не възмездява пропуснатите дни. Такива са били майките на правоверните и жените на праведните предшественици (Фатауа ал-ляджна ад-даима, 10/151). Освен това има доказателства за това, че средствата, които предотвратяват кръвотечението, са вредни в действителност и много жени са пострадали от непостоянен месечен цикъл в резултат от подобни намеси. Все пак, ако жената иска да направи това и приеме нещо за преустановяване на кръвотечението, а след това говее, това не е забранено.
Ако бременна жена пометне в стадий на формиране у плода на органи и крайници, като глава и ръце, подобни случаи се разглеждат като нифас и жената не говее. Ако аборта е преминал в ранен стадий на бременността, жената се приема като пребиваваща в положение на истихада и поста ѝ е задължителен,като се има предвид физическото ѝ състояние (Фатауа ал-ляджна ад-даима, 10/224).
Ако жената е чиста от нифас преди изтичането на 40 дни, тя трябва да пости, като извърши гусл, за да може да се моли (Ал-мухни ма'а аш-шахр ал-кабир,1/360). Ако кръвотечението ѝ продължи 40 дни след раждането, тя не трябва да пости, тъй като е в нифас. Ако кръвотеченито продулжи повече от 40 дни, жената трябва да изяви желанието си да пости и да приеме гусл (споредмнението на гоялма част от учените), а всяко кръвотечние след 40 дни се счита за истихад – ако не съвпадне с месечния цикъл – тогава ще се счита за хайз (менструална кръв).
Истихада (не менструално, вагинално кръвотечение) не нарушава поста.
Съгласно най-вярното мнение жената, която е бременна или кърмачка, се разглежда като болен. Затова на нея ѝ е позволено да не пости и тя трябва да изпълни пропуснатите дни. Това е независимо дали се опасяваза себе си или за детето. Пророка (с.а.с.) е казал: „Аллах е облегчил задължителното постене и част от молитвата за пътника и Той е облегчил задължителността на поста за бременните и кърмещите жени“ (Ат-Тирмизи, 3/85, той е казал, че това е хасан хадис). Ако бременната жена пости и усети някакво кръвотечение, поста ѝ има законна сила (Фатауа ал-ляджна ад-даима, 10/225).
В случая, когато жената е длъжна да пости, а мъжа ѝ направи с нея полов акт през деня в Рамадан, с нейно съгласие, за нея важи това, което е и за него. Но, ако той я принуди към това, тя трябва да се съпротивлява с всички сили, като в този случай не е необходимо за нея да направи изкупление. Ибн Акил, Аллах да го прости, е казал: „В случая, когато мъжа се съвокупли със съпругата си през деня в Рамадан, дакато тя е спала, тя не трябва да направи изкупление“. Но, за да не сгреши, най-добре е тя да отпости този ден по-късно. Ибн Таиймийа се придържа към мнението, че нейния пост не е нарушен. Жената, която знае, че нейния съпруг не може да се контролира, трябва да стои по-далеч от него и да не се разкрасява през деня.
В случая на доброволен пост, жената не се позволява да пости, когато мъжа ѝ е при нея, без неговото разрешение, защото в хадиса, предаден от Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, че Пророка (с.а.с) е казал: „Нито една жена не трябва да пости без разрешението на мъжа ѝ,когато той е при нея“ (Ал-Бухари, 4793).
Това е всичко, което мога да напиша за основните моменти на поста. Моля Аллах да ни помогне да Го споменаваме, да Му благодарим, да Му се покланяме по необходимия начин, дазавършим нашия Рамадан с молба Той да ни опази от Огъня!
Аллах да благослови нашия Пророк, неговото семейство и сподвижниците, и да им даде мир!
Превод Милена Борисова -Иршад
