петък, 31 декември 2010 г.

Mecca, Masjid al-Haram/ Мека, Месжид ал-Харам









Kabah, Masjid Al Haram, Makkah in 1371 AH (62 years ago)






Масджид ал-Харам (на арабски: المسجد الحرامСвещената джамия) е най-големият мюсюлмански храм, в чийто двор се намира Кааба. Разположена е в свещения град Мека. Джамията е известна и като Харам или Харам Шариф.[1]
Настоящата постройка заема 356 800 м2 площ, включително външните и вътрешните пространства, предназначени за молитва и по време на хадж може да побере до 4 милиона души.
Според ислямската традиция джамията е била построена от ангели още преди сътворението на човека, когато Бог наредил на земята да бъде определено място за богослужение, което да отразява небесния дом, наречен Ал-Байту И-Мамур (на арабски: البيت المعمور, Място за богослужение на ангелите). Вярва се, че Ал-Байту И-Мамур се намира в небесата точно над Кааба. Първата Кааба е построена от ангелите, а Адам е първият човек, който я е построил отново. От време на време джамията била разрушавана и възстановявана. Според ислямските вярвания тя е била построена от Ибрахим и сина му Исмаил. Било им наредено от Аллах да построят Кааба и джамия. В Масджид ал-Харам няма нищо магическо, като изключим извора Замзам.
И посочихме на Ибрахим мястото за Дома [Кааба]: „Не съдружавай нищо с Мен и почисти Моя Дом за онези, които обикалят и стоят в преклонение, и се кланят, и свеждат чела до земята в суджуд!“
—Коран, 22:26
„И когато Ибрахим и Исмаил издигаха основите на Дома, [рекоха]: "Господи, приеми от нас! Наистина Ти си Всечуващия, Всезнаещия.“
—Коран, 2:127

Ал-Масджид ал-Харам

Молитва в Масджид ал-Харам
Обща информация
Местоположение:Flag of Saudi Arabia.svg МекаСаудитска Арабия
Географски координати:21°25′19.2″ с. ш. 39°49′33.6″ и. д.(G)
Религиозна принадлежност:Ислям
Провинция:Хиджаз
Духовен статут:Джамия
Ръководство:Шейх д-р Абдул Рахман Ал-Судаис и борд от имами
Архитектурно описание
Архитектурен тип:Джамия
Архитектурен стил:Ислямски
Година на завършване:638, 1571
Характеристика
Капацитет:4 000 000
Минарета:девет

четвъртък, 30 декември 2010 г.

В Москва мюсюлманите се молят по тротоарите



Коленичили на тротоара под дъжда, те притискат с обувките си молитвените килимчета, за да не ги отнесе вятърът. Хиляди мюсюлмани в Москва са принудени да се молят по улиците всеки петък заради драстична липса на джамии, разказва Франс прес, цитирана от БТА и АСН.

"Ако успея да дойда по-рано, намирам място вътре. Ако не - оставам навън", разказва 30-годишният Абдил Ашим Ибрахимов, който посещава джамията Съборная, най-голямата в руската  столица.

Зелената сграда с позлатени полумесеци, скрита между жилищни блокове и огромен стадион в самия център на Москва, побира близо 800 души, но хиляди вярващи се събират всяка седмица за петъчната молитва, задължителна за всеки мюсюлманин.
Когато джамията се изпълни, те се настаняват в съседните административни помещения, заемат целия площад в двора около джамията и при липса на по-добро място се струпват по околните  тротоари.

"Петъчната молитва е много важна. Затова идваме тук в дъжд и сняг", каза 60-годишният белокос Ачур Ачуров. В Москва, където по различни оценки живеят между 1 и 2 милиона мюсюлмани, само четири джамии са на разположение на вярващите, оплаква се имамът Илдар Хазрат Алиаутдинов, представител на джамията Съборная. "Те не могат да поберат желаещите да се молят. Катастрофално не достига място", подчерта той.
Московските власти, които твърдят че искат да откликнат на исканията на мюсюлманската общност, трудно придвижват проектите. Общината предвиждаше да предостави терен в зелено пространство в югоизточната част на Москва за изграждане на ново средище на мюсюлманския култ, което да побира до 5000 души. Но тази идея предизвика остри протести на хората, живеещи наоколо, които издействаха спиране на проекта.

източник: actualno.com

В най-голямата джамия на света постилат 16 000 нови килима


Саудитска Арабия се готви да постели 16 000 нови килима на площта в и около главната джамия на Мекка – Месджид-ил-Харам съобщава „Emirates247”.
Работата по разстилането на скъпите килими ще продължи няколко седмици. Каква е стойността на килимите не се съобщава.
Месджид-ил-Харам – най-голямата джамия в света, е разположена в центъра на Мекка и обкръжава Кябе, в посоката на което ежедневно се молят милиони мюсюлмани по целия свят. Джамията заема площ от 356 800 кв. метра и с вътрешното си пространство и с прилежащите й територии може да побере до 4 милиона молещи се.
Няколко дни преди началото на поклонението по традиция Кябе го покриват с копринено покривало стойността на което е 20 млн. саудитски риала. Покривалото е от естествена коприна с дължина 85 метра, ширина 47 метра и височина 14 метра и е ушито във формата на медуза. На него са написани възхвали към Всевишния Аллах.


от Ислямска библиотека

Фестивалът мюсюлмани в Торонто, "съживява духа на исляма"


Вчера бе дадено началото на конференция на тема "За възраждане на ислямския дух" в Торонто - Канада. Конгресът на младите мюсюлмани се опитва да реши проблемите на комуникацията и социаления живот в съвременното общество чрез възраждане на ислямската традиция на образованието, толерантността и самоанализа, както и чрез търсене на общата основа между културите, насърчаване на принципите на толерантност и уважение. Традиционно целите на годишния фестивал е да се засилят връзките между мюсюлмански младежи от различни страни и култури.

В допълнение, според организаторите, на двудневната конференция, която се провежда в Канада за девети път, ще бъде триумф на мюсюлманската идентичност и ислямската култура. "

На митинга присъстваха повече от 17 000 канадски мюсюлмани. Официални гости на мероприятието са видни ислямски учени, религиозни и обществени лидери, в частност, професор в Оксфордския университет Тарик Рамадан, популярен проповедник в телевизия Амр Халед, бивш ръководител на Ислямското общество в Северна Америка Ингрид Матсън, основател на ислямски колеж Зейтун в САЩ, шейх Хамза Юсуф Хенсън, певецът Юсуф Ислам, известен преди като Кет Стивънс.

Конференцията е едина от най-големите ислямски дейности, не само в Канада, но и в света.

"Като мюсюлмани, живеещи на Запад, ние имаме отговорността да говорим за своята вяра, но след 11 септември 2001 г., тази отговорност е още по-увеличена, и ние трябва да покажем истинското лице на исляма"- каза от пресцентъра на конференцията Айман Фарис.
източник: islamnews.ru
превод: Ислямска библиотека

25.12.2010


-------------
Вижте и този материал.

Why ARE so many modern British career women converting to Islam?

Tony Blair’s sister-in-law announced her conversion to Islam last weekend. Journalist Lauren Booth embraced the faith after what she describes as a ‘holy experience’ in Iran. 
She is just one of a growing number of modern British career women to do so. Here, writer EVE AHMED, who was raised as a Muslim before rejecting the faith, explores the reasons why.
Rejecting her faith: Writer Eve Ahmed was raised a Muslim
Rejecting her faith: Writer Eve Ahmed was raised a Muslim

Much of my childhood was spent trying to escape ­Islam. 
Born in London to an English mother and a ­Pakistani Muslim father, I was brought up to follow my father’s faith without question. 
But, privately, I hated it. The minute I left home for university at the age of 18, I abandoned it altogether. 
As far as I was concerned, being a Muslim meant hearing the word ‘No’ over and over again. 
Girls from my background were barred from so many of the things my English friends took for granted. Indeed, it seemed to me that almost anything fun was haram, or forbidden, to girls like me. 
There were so many random, petty rules. No whistling. No chewing of gum. No riding bikes. No watching Top Of The Pops. No wearing make-up or clothes which revealed the shape of the body. 
No eating in the street or putting my hands in my pockets. No cutting my hair or painting my nails. No asking questions or answering back. No keeping dogs as pets, (they were unclean). 
And, of course, no sitting next to men, shaking their hands or even making eye contact with them.
These ground rules were imposed by my father and I, therefore, assumed they must be an integral part of being a good Muslim. 
Small wonder, then, that as soon as I was old enough to exert my independence, I rejected the whole package and turned my back on Islam. After all, what modern, liberated British woman would choose to live such a life? 
Well, quite a lot, it turns out, including Islam’s latest surprise convert, Tony Blair’s sister-in-law Lauren Booth. And after my own break with my past, I’ve followed with fascination the growing trend of Western women choosing to convert to Islam. 
Broadcaster and journalist Booth, 43, says she now wears a hijab head covering whenever she leaves home, prays five times a day and visits her local mosque ‘when I can’.
She decided to become a Muslim six weeks ago after visiting the shrine of Fatima al-Masumeh in the city of Qom, and says: ‘It was a Tuesday evening, and I sat down and felt this shot of spiritual morphine, just absolute bliss and joy.’ 
Before her awakening in Iran, she had been ‘sympathetic’ to Islam and has spent considerable time working in Palestine. ‘I was always impressed with the strength and comfort it gave,’ she says. 
How, I wondered, could women be drawn to a religion which I felt had kept me in such a lowly, submissive place? How could their experiences of Islam be so very different to mine? 
Convert: Lauren Booth, who is Cherie Blair¿s half sister, decided to convert to Islam after what she described as a holy experience in Iran
Convert: Lauren Booth, who is Cherie Blair's half sister, decided to convert to Islam after what she described as a holy experience in Iran
According to Kevin Brice from ­Swansea University, who has specialised in studying white conversion to Islam, these women are part of an intriguing trend. 
He explains: ‘They seek spirituality, a higher meaning, and tend to be deep thinkers. The other type of women who turn to Islam are what I call “converts of convenience”. They’ll assume the trappings of the religion to please their Muslim husband and his family, but won’t necessarily attend mosque, pray or fast.’
I spoke to a diverse selection of white Western converts in a bid to re-examine the faith I had rejected.
Women like Kristiane Backer, 43, a London-based former MTV presenter who had led the kind of liberal Western-style life that I yearned for as a teenager, yet who turned her back on it and embraced Islam instead. Her reason? The ‘anything goes’ permissive society that I coveted had proved to be a superficial void.
CAMILLA LEYLAND
CAMILLA LEYLAND
Changing values: Camilla Leyland, 32, pictured in Western and Muslim dress, converted to Islam in her mid-20s for 'intellectual and feminist reasons'
The turning point for Kristiane came when she met and briefly dated the former Pakistani cricketer and Muslim Imran Khan in 1992 during the height of her career. He took her to Pakistan where she says she was immediately touched by spirituality and the warmth of the people.
Kristiane says: ‘Though our relationship didn’t last, I began to study the Muslim faith and eventually converted. Because of the nature of my job, I’d been out interviewing rock stars, travelling all over the world and following every trend, yet I’d felt empty inside. Now, at last, I had contentment because Islam had given me a purpose in life.’
‘In the West, we are stressed for super­ficial reasons, like what clothes to wear. In Islam, everyone looks to a higher goal. Everything is done to please God. It was a completely different value system. 
'In the West, we are stressed for super­ficial reasons, like what clothes to wear. In Islam, everyone looks to a higher goal. Everything is done to please God'
'Despite my lifestyle, I felt empty inside and realised how liberating it was to be a Muslim. To follow only one god makes life purer. You are not chasing every fad.
‘I grew up in Germany in a not very religious Protestant family. I drank and I partied, but I realised that we need to behave well now so we have a good after-life. We are responsible for our own actions.’ 
For a significant amount of women, their first contact with Islam comes from ­dating a Muslim boyfriend. Lynne Ali, 31, from Dagenham in Essex, freely admits to having been ‘a typical white hard-partying teenager’. 
She says: ‘I would go out and get drunk with friends, wear tight and revealing clothing and date boys.
‘I also worked part-time as a DJ, so I was really into the club scene. I used to pray a bit as a Christian, but I used God as a sort of doctor, to fix things in my life. If anyone asked, I would’ve said that, generally, I was happy living life in the fast lane.’ 
But when she met her boyfriend, Zahid, at university, something dramatic happened. 
She says: ‘His sister started talking to me about Islam, and it was as if ­everything in my life fitted into place. I think, underneath it all, I must have been searching for something, and I wasn’t feeling fulfilled by my hard-drinking party lifestyle.’
Liberating: Kristiane Backer says being a Muslim makes her life purer
Liberating: Kristiane Backer says being a Muslim makes her life purer
Lynne converted aged 19. ‘From that day, I started wearing the hijab,’ she explains, ‘and I now never show my hair in public. At home, I’ll dress in normal Western clothes in front of my husband, but never out of the house.’
With a recent YouGov survey ­concluding that more than half the ­British public believe Islam to be a negative influence that encourages extremism, the repression of women and inequality, one might ask why any of them would choose such a direction for themselves. 
Yet statistics suggest Islamic conversion is not a mere flash in the pan but a significant development. Islam is, after all, the world’s fastest growing religion, and white adopters are an important part of that story. 
‘Evidence suggests that the ratio of Western women converts to male could be as high as 2:1,’ says Kevin Brice. 
Moreover, he says, often these female ­converts are eager to display the ­visible signs of their faith — in particular the hijab — whereas many Muslim girls brought up in the faith choose not to. 
‘Perhaps as a result of these actions, which tend to draw attention, white Muslims often report greater amounts of discrimination against them than do born Muslims,’ adds Brice, which is what happened to Kristiane Backer.
She says: ‘In Germany, there is Islamophobia. I lost my job when I converted. There was a Press campaign against me with insinuations about all Muslims supporting ­terrorists — I was vilified. Now, I am a ­presenter on NBC Europe. 
‘I call myself a European Muslim, which is different to the ‘born’ Muslim. I was ­married to one, a Moroccan, but it didn’t work because he placed restrictions on me because of how he’d been brought up. As a European Muslim, I question ­everything — I don’t accept blindly.
‘But what I love is the hospitality and the warmth of the Muslim community. London is the best place in Europe for Muslims, there is wonderful Islamic ­culture here and I am very happy.’ 
For some converts, Islam represents a celebration of old-fashioned family values.
Ex-MTV Presenter Kristiane Backer with Mick Jagger in the late Eighties
Ex-MTV Presenter Kristiane Backer with Mick Jagger in the late Eighties
‘Some are drawn to the sense of belonging and of community — values which have eroded in the West,’ says Haifaa Jawad, a senior lecturer at the University of Birmingham, who has studied the white conversion phenomenon.
‘Many people, from all walks of life, mourn the loss in today’s society of traditional respect for the elderly and for women, for example. These are values which are enshrined in the Koran, which Muslims have to live by,’ adds Brice.
It is values like these which drew Camilla Leyland, 32, a yoga teacher who lives in Cornwall, to Islam. A single mother to daughter, Inaya, two, she converted in her mid-20s for ‘intellectual and feminist reasons’.
She explains: ‘I know people will be surprised to hear the words ­“feminism” and “Islam” in the same breath, but in fact, the teachings of the Koran give equality to women, and at the time the religion was born, the teachings went against the grain of a misogynistic society.
Convert: Former DJ Lynne Ali
Escape route: Former DJ Lynne Ali is happy to pray five times a day
‘The big mistake people make is by confusing culture with religion. Yes, there are Muslim cultures which do not allow women individual freedom, yet when I was growing up, I felt more oppressed by Western society.’
She talks of the pressure on women to act like men by drinking and ­having casual sex. ‘There was no real meaning to it all. In Islam, if you begin a relationship, that is a ­commitment of intent.’
Growing up in Southampton — her father was the director of Southampton Institute of Education and her mother a home economics teacher — Camilla’s interest in Islam began at school.
She went to university and later took a Masters degree in Middle East Studies. But it was while living and working in Syria that she had a spiritual epiphany. Reflecting on what she’d read in the Koran, she realised she wanted to convert.
Her decision was met with bemusement by friends and family. 
‘People found it so hard to believe that an educated, middle-class white woman would choose to become Muslim,’ she says. 
While Camilla’s faith remains strong, she no longer wears the hijab in public. But several of the women I spoke to said strict Islamic dress was something they found empowering and liberating.  
Lynne Ali remembers the night this hit home for her. ‘I went to an old friend’s 21st birthday party in a bar,’ she reveals. ‘I walked in, wearing my hijab and modest clothing, and saw how ­everyone else had so much flesh on display. They were drunk, slurring their words and dancing provocatively.
‘For the first time, I could see my former life with an outsider’s eyes, and I knew I could never go back to that.
‘I am so grateful I found my escape route. This is the real me — I am happy to pray five times a day and take classes at the mosque. I am no longer a slave to a broken society and its expectations.’ 
Kristiane Backer, who has written a book on her own spiritual journey, called From MTV To Mecca, believes the new breed of modern, independent Muslims can band together to show the world that Islam is not the faith I grew up in — one that stamps on the rights of women. 
She says: ‘I know women born Muslims who became disillusioned an d rebelled against it. When you dig deeper, it’s not the faith they turned against, but the culture. 
'Rules like marrying within the same sect or caste and education being less important for girls, as they should get married anyway —– where does it say that in the Koran? It doesn’t. 
‘Many young Muslims have abandoned the “fire and brimstone” version they were born into have re-discovered a more spiritual and intellectual approach, that’s free from the cultural dogmas of the older generation. That’s how I intend to spend my life, showing the world the beauty of the true Islam.’ 
While I don’t agree with their sentiments, I admire and respect the women I interviewed for this piece. 
They were all bright and educated, and have thought long and hard before choosing to convert to Islam — and now feel passionately about their adopted religion. Good luck to them. And good luck to Lauren Booth. But it’s that word that sums up the difference between their experience and mine — choice.
Perhaps if I’d felt in control rather than controlled, if I’d felt empowered rather than stifled, I would still be practising the religion I was born into, and would not carry the burden of guilt that I do about rejecting my father’s faith.


Read more: http://www.dailymail.co.uk/femail/article-1324039/Like-Lauren-Booth-ARE-modern-British-career-women-converting-Islam.html#ixzz19dEIngXZ

Юдаизъм, част първа



Юдаизмът е монотеистична религия на откровението, на писания Божи закон. Законът е даден на евреите и тяхно задължение е да го спазват, за да могат да се подготвят за живот под единовластието на Бога (теокрация) на Обетована земя. Според свещените писания тази обещана земя е Ханаан, т. е. покорна, подвластна земя. В юдаизма се утвърждава разбиране за свещена история - бог Яхве е осветил историческото време, вложил е в историята промисъл и насочва тази история към последната цел – хилядолетно царство на Обетованата земя.
Менора


разпространение

Понастоящем юдаизъм се изповядва от близо 15 млн. души, по правило евреи по рождение. Принадлежността към еврейството се удостоверява по майчина линия. Не е популярен прозелитизмът, т. е. практиката на обръщане на хора от друга в собствената вяра. В Израел са съсредоточени близо 4 млн. юдеи. Повечето юдеи живеят в диаспора и най-много те са в САЩ (над 4 млн.) и в Русия (около 3 млн.). Многобройни юдейски общности има в европейски и в латиноамерикански страни.

исторически екскурс

Съществуващи като народ от около 20 века пр. Хр., евреите възприемат себе си като авраамити, наследници на пророка от ХIХ в. пр. Хр. Авраам, с когото бог Яхве сключва Завет. В Тора, юдейското петокнижие, се разказва за Сътворението, за съдбата на хората преди и след потопа, за изхода от Египет, за дванадесетте Израилеви колена. Тези събития подготвят евреите за историческото начало на самата религия, а то е поставено, както се приема, с получаването на Тора и по-специално на Божиите заповеди (Изход 20: 2-17) от Мойсей през 1250 г. пр. Хр. Записаните на каменни скрижали заповеди са поставени в първия Йерусалимски храм, издигнат през Х. в. пр. Хр. от мъдрия цар Соломон, син на псалмопевеца цар Давид. Тези заповеди остават в основата на консолидирането на юдейската религия.
Историята на юдаизма е драматична и неведнъж е поставяла пред изпитания еврейската общност. В тази история могат да се обособят (според Якоб Неснер) следните периоди:
  • история на Древния Израел до разрушаването на Йерусалимския храм (586 г. пр. Хр.);
  • история на юдаизма след 586 г. пр. Хр. (след Вавилонския плен);
  • период на формиране на равинистичния юдаизъм след разрушаването на втория Йерусалимски храм (70 г.);
  • период на господство на равинистичния юдаизъм (VІ-ХVІІІ в.);
  • период на плурализация на юдаизма (на различни „юдаизми“), обхващащ времето от Американската революция и Френската революция (1776 и 1789 г.) до наши дни.





Юдеите представляват религиозна общност, установена в Израел (от създаването на държавата през 1948 г., говорещи иврит) и в различни страни, където живеят евреите в диаспора, т. е. в разселение. Това разселение започва още след изгарянето на втория Йерусалимския храм през 70 г. От времето на Великото преселение на народите установилите се в различни страни евреи постепенно престават да бъдат етнически еднородни. Заселилите се в земите на Испания и Португалия евреи са известни като сефарди („испанци“) и говорят ладино, език със средновековен испански произход. Онези, които се заселват в централноевропейски страни, са известни като ашкенази (от името на библейския Аскеназ, правнук на Ной) и говорят идиш („еврейско-немски“).Значителни групи евреи се установяват в Египет и Сирия.
Това, което обединява евреите винаги и навсякъде, независимо от особеностите на културния им живот в различни страни, е чувството за принадлежност към „избрания народ“, върху който е възложено задължението да бъде спазван Законът. Към религиозната общност на юдеите принадлежат и духовните потомци на хазари, по произхода си тюрки (т. е. нямат семитски произход), създали своя държава (Хазарски каганат) на север от Кавказ и частично приели през VІІІ в. юдаизма.

танах


Тора, Невиим ве Ктувим (в абревиатура - Танах), т. е. Учението, Пророците и Писанията са откровените книги на юдеите.
Тора означава Учение. В по-тесен смисъл това е названието на петокнижието, първите пет книги, дадени чрез откровение на Мойсей на планината Синай: Берешит (Битие), Шмот (Изход), Ваикра (Левит), Бемидбар (Числа), Дварим (Второзаконие). В широк смисъл Тора се нарича изобщо религиозното учение на юдеите, тя бива уподобявана на вода за жадните.
Корпусът Невиим (Пророци) се разделя на Невиим ришоним, т. е. ранни пророци (Иисус Навин, Съдии, 1 и 2 Царства, 3 и 4 Царства) и Невиим ахароним, т. е. късни пророци: големи пророци (Исаия, Иеремия, Иезекиил) и малки пророци (Осия, Иоил, Амос, Авдий, Иона, Михей, Наум, Авакум, Софония, Агей, Захария, Малахия).
Корпусът Ктувим (Писания) включва следните книги: Псалтир, Притчи Соломонови, Иов, Песен на песните, Рут, Плач Иеремиев, Проповедник (Еклисиаст), Естир, Даниил, Ездра, Неемия, 1 и 2 Паралипоменон.
Тези 39 свещени книги съвпадат с канонизираните в християнството книги, обозначавани като Стар Завет. Записани са в периода между Х и II в. пр. Хр. Писмената Тора е утвърдена на основата на четири древни записани текста: Яхвист (от името на бог Яхве), Елохимист (от „елохим“ - множествено число на „бог“), изворните корпуси на Левит и Второзаконие. Словото в свещените книги е боговдъхновено, пророците са посредници в приемането на откровението.
От II в. пр. Хр. датира и най-пълният дотогава запис на Библията - гръцкият „превод на 70-те“, или Септуагинта. В този вариант има апокрифни книги, които не са приети като канонични. От III в. се появяват и други текстове, предимно апокалиптични, възвестяващи нова ера на земята или възнесение на небето (Книга на Енох, четвърта книга Ездра, втора книга на Варух и др.), но те остават извън канононичния корпус. От апокалиптичните книги канонична остава само тази с пророчествата на Даниил.
Опитите за формален критицизъм на откровените книги, правени от Барух (Бенедикт) Спиноза и от лидера на еврейското движение за просвещение (хаскала) Мойсей Менделсон (ХVIII в.), срещат категоричен отпор от страна на ортодоксалните равини.

мишна

Освен писмената Тора има и неин устен вариант. Устната Тора е част от традицията, т. е. преданието, словото в нея не е така строго фиксирано, а и то се допълва с много коментари. Тя е записана през II в. и в своя вече оформен вид се нарича Мишна (Повторение). Съставят се специални разяснителни коментари към Тора – мидраш.
Устната Тора има два пласта.
Първият е халака: законодателни текстове, в които се обсъждат въпроси на религиозната традиция в сферата на човешките отношения и бит, норми на живот, на различни дейности, постулират се определени норми на наказателното и гражданското право.
Вторият пласт на Мишна е агада: включва въпроси с богословски характер, етически възгледи, предания.
Разделите на Мишна са шест:
  • Зраим (Семена), посветен на реколтата от посевите и разпределението й в религиозната община;
  • Моед (Срок), коментиращ правилата на шабат, празничния цикъл и постите;
  • Нашим (Жените), посветен на законите на  религиозния брак;
  • Незикин (Вреда), предписващ граждански и наказателни законодателни норми и прилагането им;
  • Кодашим (Светини), или предписания за храмовото служение, жертвоприношенията и други религиозни ритуали;
  • Тохорот (Чистота), коментиращ правилата за ритуална чистота.
На основата на Мишна с нейните законодателни текстове и последвалата я коментарна литература се формира Талмудът.

мидраш

Корпус от литература, съдържащ равински тълкувания и коментари на Танах.
Основните сборници Мидраш са два. Първият (от ІІІ в.) включва тълкувания на книгите Изход („Мелехита“, т. е. Правила на тълкуването), Левит („Сифра“, т. е. Книга), Числа и Второзаконие („Сифрей“, т. е. Книги). Вторият сборник, наричан Мидраш Рабба (Великият Мидраш), датира от V в. и съдържа множество коментари върху Тора.

талмуд

Букв. „изучаване“. Корпус от религиозна литература, създаден на основата на обединение на Мишна (записаната устна Тора), и Гемара (Завършване; коментарни текстове).
Първоначално вариантите на Талмуда са два: йерусалимски (от ІV в.) и вавилонски (от V в.). Написани са от тълкуватели (амораим). Вавилонският Талмуд става основен извор на принципите на религиозното право, както и на богословски възгледи.

монотеизъм

Юдаизмът се утвърждава като монотеистичен в условията на политеистични вярвания на всички съседни народи. Но най-решителната съпротива на юдеите е срещу идолопоклонството. Древноизраилският Яхве, почитан и преди установяването на монотеистичната вяра, е смятан за съществуващ, но е признавано съществуването и на боговете на други народи. Това предполага монолатрия, която постепенно се превръща в монотеизъм.
Тора говори за Бог с непроизносимо име, обозначавано с тетраграмата IHVH - "Този, Който е", Който единствен е съществуващ и единствен е вечен. Срещат се имената Яхве, Йехова, Ел, Елохим (Всемогъщият), Ел Шадай (Всесилният), Адонаи (Господарят), но остава безпрекословно разбирането, че собственото име на Бога е непроизносимо и неузнаваемо за човека.Валиден остава и принципът за неизобразимост на Бога, поради което в юдаизма няма иконография.
Хегел нарича юдейската религия „религия на възвишеното“. Духовното възвисяване чрез безкрайна вяра откроява според него теоретичния аспект на религията. По-определена би била според него цел, която можем да наречем практическа, но тя би намерила израз във въплъщение на Бога, а това е за юдеите непредставимо. Вярата им, непоколебима като вярата на Авраам, намира израз в благочестивостта, в „страха Божи“ и в праведността пред Бога. Чрез пророк Авраам е започнало единението на еврейския народ с Бога. Това удостоверява юдаизма, а по-късно и исляма като авраамични религии.

богословие

Богословските възгледи в ранния юдаизъм са вплетени в богатата тълкувателна традиция. Богословие в по-специфичен смисъл на думата се оформя в значителна степен под влиянието на елинистичната и християнската мисъл.
Първият опит за синтезиране на елинистична философия и юдейски възгледи прави Филон Александрийски (20 г. пр. Хр.- 45 г.). Богословските идеи кристализират във възгледа за единственост на Бога, в разбирането му като Бог-Творец, Свят, Справедлив, Човеколюбив и Милосърден, Бог на гнева, Премъдър Бог. Той е непостижим иначе освен в Откровението и направлява живота на човека и на света.
По принцип в ортодоксалния юдаизъм не се утвърждават догматични принципи, фиксиращи истините на вярата. В ранните възгледи на юдеите няма идея за възкресение, както няма и представи за безсмъртие на душата. Възгледи за възкресение се появяват, както се смята, предимно под влияние на зороастризма по време на владичеството на династията на Селевкидите над Палестина, а по-късно и под влияние на християнството. Представи за безсмъртието на душата се появяват вероятно под влияние на платонизма и неоплатонизма.
Мойсей МаймонидОпит за формулиране на веровите принципи прави средновековният философ Мойсей Маймонид (рави Моше бен-Маймон, ХII в.) от Кордова, повлиян от идеята за възкресението. Той постулира:
  • вяра в съществуването на Създателя и на провидението;
  • вяра в единствеността на Бога;
  • вяра в безплътността на Бога;
  • вяра във вечността на Бога;
  • вяра в поклонението единствено на Бога;
  • вяра в думите на пророците;
  • вяра в това, че Мойсей е най-големият от пророците;
  • вяра в откровението на Тора, осенило Мойсей на Синай;
  • вяра в неизменността на Закона и откровението;
  • вяра във всезнанието на Бога;
  • вяра във въздаването според делата на този свят и на другия;
  • вяра в идването на Месията;
  • вяра в това, че Бог ще възкреси мъртвите.


    даат


    Знание; обичаи. Думата се появява в коментарната литература от Книга Естир (8: 17) и й се придава значение близко до това на понятието вероизповедание или религия. В откровените книги и в тълкувателната литература по-често се среща думата емуна (вяра), характеризираща базовата религиозна настроеност и непоколебимата вяра в Бог като покровител на еврейския народ; съвършеният образец на такава вяра е вярата на пророк Авраам.

продължава...






linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации