Да достигнеш до Мекка пеша

Има мюсюлмани, за които е ясно, че трябва сами да направят усилието, джихада, а резултата е само и единствено от Аллах. Такива мюсюлмани не се оплакват - няма от какво! Следващия разказ е точно за такъв мюсюлманин - не някаква история от блуждаещите из Интернет, преведени и прочетени по хиляди пъти измислици. А съвсем реална, за истински вярващ човек.

автор и участник в срещата Миглена Чаушева

Казвате си - да, тогава, когато е низпослан този ает - хаджиите са ходели до Свещените места пеша или благодарение на животни. Смятате, че е невероятно днес някой да стигне за хадж пеша или чрез камила. За варианта с камилата - не знам, но за другия - прочетете следващата история. 

Разказът е по действителна история (всичко се случи днес следобед:)- 11.01.2012).

След като се бяхме свързали с него по телефона, Сенад ни чакаше в стаята си на хотела, където беше отседнал, не знаеше кои сме и как сме го открили. Но беше изключително благодарен, че сме при него. Изключително гостоприемен. 

Оказа се, че дори не познава човека, който ми беше пратил мейла с информацията за Сенад и за това, че тази сутрин той е пристигнал в София - една от точките по пътя му към Мекка. Петят, който... беше дал обет пред Аллах, че ще измине.. пеша. Обясни си всичко за появата ни при него в София (където не познавал никого)  просто като дар от Аллах.

                                                                  За Сенад и семейството му

     Сенад е роден е през 1966 година в малко босненско градче. Има брат и сестра. До 1990 година завършва две магистратури в босненски университет. Няколко години преди това, през 1983 година, губи майка си. 10 години по-късно почива и баща му. Точно в онзи момент, след загубата и на втория родител в семейството, сестра му получава удар и едната страна от тялото й остава парализирана. Станал принудително глава на семейството си, Сенад започва работа като преподавател в икономически факултет в един от босненските университети. 

     Междувременно, докато тъгува заради загубата на родителите си, започва да пише книги. Някои от тях посвещава именно на тях. През 2002 година Сенад се отказва от академичната си кариера и залага изяло на литературата. За последните 20 години е написал 3 книги. 

     През всичките тези години Сенад копнее да направи поклонение в Свещените места. Но все няма достатъчна финансова възможност. Докато в един момент обаче решава, че ще стигне до Мекка...пеша. 

Сенад показва якето, което специално е щамповал за пътуването си. На него, преведено от бошняшки, пише: "Отзовавам ти се, о, Аллах, пеша."

     За някои - възхитително, за други - възмутително е начинанието на Сенад Хаджич. Но какво мислят хората за мечтата му, която е на път да се реализира, не е никак важно за Сенад. 

     През времето, в което бяхме заедно днес, Сенад неколкократно споменава, че за него нищо не е от значение - единствено Аллах. Споделя, че основният му мотив, отивайки на хадж, е да изпълни петия стълб на Исляма. Второто обаче, за което копнее толкова много, е да направи дуа за родителите си да бъдат дарени с Дженнет. Казва го толкова искрено, СубханАллах. Личи си колко чисто  е намерението му...                                              

За самото...„пешеходстване”

     Сенад тръгва от родния си град Бановичи (в североизточната част на Босна и Херцеговина) на 10.12.2011 година. В онзи ден го очакват около 6000 км до заветната цел. Очаква, че ще измине това разстояние за около 9 месеца.

     До днес сутринта, когато пристига в София, е изминал около 1000 км...изцяло пеша. Благодарен е изключително много на мюсюлманите, които е срещнал по пътя си в Сърбия.

     Снабдили са го със здрави обувки, зимно яке и дебел зимен панталон. Не спестява никакви детайли, когато разказва за това, с което хората са му помагали по пътя му до тук. Показва ни багажа си, с който е тръгнал към Голямата цел - всичко е побрал в една 20-килограмова туристическа раница. Споделя, че е тръгнал със съвсем малко пари, защото ги няма, а и  не са му дотам нужни. Знае, че Аллах ще му помага през целия път. Яде веднъж на ден (предпочита да хапва по една супа) и да пие по едно кафе. Благодарен е на Аллах и смята, че това му е напълно достатъчно като храна за деня.

     Сенад ни разказва, че няма никакъв конкретен план (освен този да стигне до Мекка невредим, за да изпълни хадж и да се помоли за милите си родители) – не планува предварително какво разстояние трябва да измине за деня или къде да спре да пренощува. Споделя с нас, че средно на ден изминава по 30 км, като достижението му за тези 30 дни е 50 км за един ден.

"Спътникът" на Сенад - 20-килограмовата му раница

     Разчита на Аллах напълно и само на Него се уповава. Единственото, което Сенад е направил предварително в сферата на плановете, преди да тръгне от Босна и Херцеговина, е да си начертае една съвсем неподробна карта на пътя между Бановичи и град Мекка. Срещу някои от градовете, през които ще мине през 9-месечното си пътуване, е записал имена на хора и телефонните им номера, знаейки че ще може да разчита на тези лица, достигайки съответната точка.

Докато разказва за себе си и зa мечтата, която е на път да реализира...

     Няколко пъти му предложихме да вземем банковата му сметка, за да може ако има хора, които искат да му помогнат в това начинание, да го направят. Той обаче и няколкото пъти ни отказа. Заявяваше, че няма нужда от пари - най-много бихме му помогнали, правейки дуа за него, казваше постоянно.

     На въпроса ми как смята да се прибере в Босна и Херцеговина, след като - ИншаАллах, вече е направил хаджа, ми отговаря: „Нищо не ме интересува... Искам само да успея да стига до там, да направя хаджа си успешно, да се помоля за родителите си... оттам на сетне нищо не е от значение.” Все пак обаче допълва, че може да пътува обратно на стоп или с автобус...

     По време на срещата си му предлагаме да го свържем с български журналисти, за да сподели за начинанието си. Не отказва с думите: „Може, но аз не го правя за реклама, не го правя заради фотографите...”, след което добавя: „Аз съм просто един раб, аз съм никой, аз съм...малък като мравка.”

Аз благодаря на Аллах, че днес ни срещна с този обикновен човек с необикновено начинание!

   Скоро не бях срещала толкова искрен човек с така чисто сърце!

Нека правим дуа за Сенад да реализира целта си, да стигне здрав и невредим до Свещените места и Аллах да приеме хаджа му и да го възнагради за всяка една крачка, извървяна по 6000-километровия път.

Накрая искам да споделя, че все пак успяхме да вземем банковата сметка на Сенад Хаджич, така че ако има хора, които биха се радвали да му помогнат, пишете ми, за да Ви изпратя данните му. 

Сенад ни подари малки сувенирчета, за да си спомняме за него и начинанието му

Jihad (Struggle)

Islam Spread By The Sword: The common image of Islam being spread by an Arab on camel back riding in off the desert with a Quran in one hand and a scimitar (a curved sword) in the other offering a choice of either accepting Islam or losing one's head.

As mentioned earlier under the issue of apostasy, forcible conversion is prohibited in Islam. The religion did not spread by the sword. There were military confrontations between the Muslim state and the existing world powers of Rome and Persia. However, the areas conquered were put under Muslim administration and the populations were free to maintain their own beliefs. Muslims ruled Egypt, Palestine and Lebanon from the 8th century and sizeable Christian communities continued to exist over the past 13 centuries. Muslims ruled Spain for 700 years and India for 1000 years without the vast majority of the population converting to Islam.

The largest Muslim country in the world today is Indonesia, having over 200 million citizens, never saw a Muslim soldier. Islam spread there and in Malaysia and Philippines by trade. That was also the case of Islam's spread in West African countries like Nigeria, Ghana, Senegal, Chad and Niger. Also, Islam is the fastest growing religion in America today with anywhere between 300 and 500 converts daily. This is taking place without any soldiers or even missionaries.

Terrorism

Terrorism is defined by the American government as the threat or the use of violence to advance a political cause by individuals or groups, whether acting for or in opposition to established governmental authority, when such actions are intended to shock, stun, or intimidate a target group wider than the immediate victims. Actually such a general definition will include all wars of liberation from the American War of Independence to the French Revolution. The worst aspect and perhaps the most common feature of terrorism is the unleashing of violence against innocent civilians.

The State of Israel is the most recent example of the establishment of a state by terrorism. It was established by Jewish terrorist groups, the most infamous of which was the Stern Gang.

The term "Muslim terrorist" is used to label Islam as a terrorist religion. However, it is a misnomer. When IRA bombers struck, they were not labeled as "Catholic terrorists" even though the struggle is between Catholic Ireland and Protestant Northern Ireland supported by Protestant England. Likewise, when Timothy McVeigh blew up the CIA headquarters in Oklahoma City in 1995 killing 168 people, he was not labeled as a "Christian terrorist", though he was Christian and a terrorist. In fact the "Muslim terrorist" label was attached to the activities of the PLO who were a mixture of Muslims, Christians and communists. The PLO is not, nor was it ever, a Muslim organization. It is a nationalist organization working for the establishment of a secular Palestinian state.

The face of terrorism can be seen in the extremist movements of Egypt. Al-Gama'a Al-Islamiyyah (Islamic Group) and Jihad Movements provided shock troops for a bitter struggle with Egypt's security forces that caused about 1,200 deaths from 1992 to 1997 but failed to topple Husni Mubarak's secular rule. The Gama'a claimed responsibility for the Luxor massacre of tourists in November 1997. However, in March 1997 its exiled leaders declared a unilateral truce and renounced violence. The philosophy of these movements and their program of action have been loudly condemned by leading Muslim scholars internationally as well as local Egyptian scholars.

The case of Algeria is somewhat more complex. However, it is sufficient to say that the Islamic Salvation Front (F.I.S.) - which was poised to win the elections cancelled by the Algerian military - renounced violent struggle over a year ago, yet the slaughter of innocents still continues. From the beginning of the civilian slaughters, the F.I.S. disclaimed them and identified the G.I.A. as the main culprit. Recent reports indicate that the G.I.A. was created by government secret service agents to discredit the F.I.S.'s military struggle by alienating them from the masses through atrocities.

Islam opposes any form of indiscriminate violence. The Quran states:

"Anyone who has killed another except in retaliation, it is as if he has killed the whole of humankind." [Noble Quran 5:32]

There are strict rules regulating how war may be conducted. Prophet Muhammad forbade the killing of women, children, and old people and the destruction of Churches and Synagogues or farms. Of course, if women, children or the elderly bear arms they may be killed in self-defense.

Jihad

Usually translated by the Western media as "holy war" is a greatly misunderstood principle in Islam. There is no term in Arabic which means "holy war". War is not "holy" in Islam it is.

The meaning of Jihad is "striving" or "struggle". It is used in Islam to refer to a variety of different efforts enjoined upon the believers. Striving to keep God and His Messenger more important than loved ones, wealth and one's own self is the most basic form of Jihad prescribed on every Muslim. The Prophet said, "No one has truly believed until Allah and His Messenger becomes more beloved than everything." Doing the righteous deeds prescribed by God is itself a Jihad. The Prophet was reported to have said, "The best Jihad is the perfect Hajj." On another occasion, someone asked the Prophet if he should join the Jihad. The Prophet responded by asking him whether his parents were still alive and when he replied that they were, he said, "Make Jihad by serving them."

Defending Islam and the Muslim community is a primary aspect of the physical Jihad which involves taking up arms against an enemy. God states in the Quran:

"Permission to fight has been given to those who have been attacked because they are wronged. And indeed, Allah is Most Powerful." [Noble Quran 22:39]

"Fight in the cause of Allah against those who fight against you, but do not transgress the limits. Indeed Allah does not love transgressors." [Noble Quran 2:190]

Muslims are also enjoined to fight against tyranny. The Quran states:

"Why shouldn't you fight in the cause of Allah and for those oppressed because they are weak. Men, women and children who cry out, Our Lord! Rescue us from this town of oppressors'" [Noble Quran 4:75]

About Jihad,Eleveate your Perception

"Whoever guides [another] to a good deed will get a reward similar to the one who performs it." Prophet Mohammad (PBUH)[Sahih Muslim]
Share with others

10 неща, които трябва да знаем за Исляма

От Дебора Бъркет

1. Аллах е Богът

По-голямата част от немюсюлманите, които съм срещала смятат, че Аллах е лично име на вид божество, нещо като Юпитер или Вулкан (божества от римския партеон). Дори съм чувала хора да отнасят презрително към Бог от Исляма названието „пустинен бог”, като че ли Юдаизмът и Християнството произхождат от американските стадиони или другаде. Истината е, че думата „Аллах” е съставна дума: ал (определителен член -ът) и илаах (бог): Богът. Монотеизмът – вярата в един върховен създател – е основната и най-важна част на Исляма. Даже в повечето преводи на Корана на английски, които съм виждала, не се превевежда думата. Смятам, че това наистина е проблематично и заблуждаващо да не се превежда такава една ключова дума, за която има точен английски еквивалент.

Освен това съм срещала доста мюсюламни, които задължават да се използват арабския изказ за Бога, когато говорят на английски: всичко това обърква тези, за които няма да бъде никога ясно, че Аллах е същият Бог, почитан от евреите и християните. Мюсюлманите се различават по много точки от юдеите и християните, но ИМЕННО ТОВА (че почитат същия Бог) не е от тези различия.

Мисля, че не се разбира от начина, по който изразяват това, че в същност става думаза същата вяра в Бога на Авраам, Мойсей и Исус (за мюсюлманите и християните), на Мухаммад. (Мюсюлманите приемат всички тези пророци до Мухаммад, включително и Исус. Повече за Исус – след малко).

2. Най-големият грях в Исляма е ширка: съдружаването, признаването на помощници на Бог. Ширкът може основно да се определи като политеизъм, но включва такива неща като идеята в християнството за Божествената троица или прекланяне пред друг освен пред Бога, независимо от това дали е човек/същество или природно/човешко творение или феномен. Това цели да създаде ясна граница между мюслманите и политеистите, но също така християните и другите религиозни групи.

От това представяне можете да си представите как наименованията, като „Свещената майка на Бог”, утежняват живота на искрените мюсюлмани.


3. Мюсюлманите не вярват, че Исус е син на Бог. Както споменахме в т.1, мюсюлманите приемат Исус (на арабски Иса) като пророк и то като един от най-важните пророци (един от петимата с най-висок статус – бел.пр.). Следвайки т.2, те не приемат християнските вярвания, че Исус е син на Бог (литературно или метафорично), вярват, че той е син на Мария (Мериам, ар.). Вярват, че по времето на разпването друг мъж, изглеждащ по същия начин, е бил на мястото на Исус. Исус се е възнесъл, тялом и духом към Бог в небесата.

Това е може би най-важната точка в различието между християните и мюсюлманите. Някои християнски теолози и духовници вярват, че християните се вкарват в заблуда, отдавайки такова голямо внимание на Исус и го въздигат до нивото на Бог, но това са други аргументи – за друго време и място.

4. Мюсюлманите не се прекланят пред пророк Мухаммед - това следва от # 2, но искам да наблегна на това поради голямото ударение върху Исус в практиката на християните, които допускат,че при Исляма положението с Мухаммед е същото. Пророк Мохаммед се възприема от мюсюлманите като човека с най-добрия характер, но те се отнасят към него като към човек, макар и като изключителен. Той се приема като последния, но НЕ ЕДИНСТВЕНИЯ пророк на Бог. Няма божествен статус, въпреки че мюсюлманите изпитват уважение към него и полагат усилия да подражават на неговия характер и навици, които са с доста висок статус.

Дълги години мюсюлманите неправилно са наричани „мохамедани”. Това е голяма отживелица, но се среща и днес, както преди. Всъщност тя е доста обидна, тъй като предполага ширк. (бел.пр. Тук авторката поправя английското произношение на думите „муслим”, не „мослем” и „куран”, не „коран”, но на български има общоприети официални названия, които използуваме. Преводача на статията не ги счита за правилни, но ги спазва).


5. Превода на Корана не е Коран. Добре се знае, че много неща се губят при превода. За английско говорящите, от които не се очаква да четат Библията на еврейски, арамейски или каквито и да било други езици, на които текстовете са оригинално записвани, и може да се приеме, че тези преводи на Библията са повече или по-малко валидни, въпреки че може да има предпочитан превод. Но единствено Коранът на оригиналния арабски се приема като Коран: преводите се ползуват с голямо уважение, но просто но не са валидни. Мюсюлманите вярват, че Коранът е низпослан на Мохаммед (който е бил неграмотен) от Бог с посредничеството на ангела Джибрил (Гавраил). Мухаммед запаметява тези цитати, когато се низпослават и ги рецитира и споделя със семейството и сподвижниците си. Предислямската арабска култура е предимно устна и хората безусловно учили и запаметили целия Коран; той не е записван напълно до смъртта на Пророка. Има много преводи от първото му записване преди повече от 1400 години. Много от тях са лоши – част от тях съзнателно изопачени за унижаване на Исляма. Много от лошите преводи показват невежеството и пристрастията на преводача. Но е много важно да се знае, че всеки превод в най-добрия случай, е приближение и може да бъде много опасно да се разпространяват осъдителни забележки въз основата на превод, особено, когато са отделени от общия текст, от контекста.

6. Не всички мюсюлмани са араби; не всички араби са мюсюлмани – изглежда съществува разпространена неяснота по този въпрос. Предполагам че това донякъде е разбираемо: Коранът е низпослан на арабско говорящи, а също така две от свещените ислямски местности (Свещената джамия в Мекка и джамията на Пророка в Медина) се намират в Саудитска Арабия. Но хората с арабски призход живеят в много страни, не само в Саудитска Арабия, изповядвт други религии, не само Ислям: сред тях християнство, юдаизъм и друзианство. Страната с най-многобройно мюсюлманско население дори не е арабска – това е Индонезия. Само около 12% от мюсюлманите по света са араби! Мюсюлманите живеят в много страни – от Индия до Швеция и до Австралия. Всеки, който желае може да приема Исляма, но само малка част от тях са с арабски призход. Всеки, който желае може да приема Исляма, малка част от мюсюлманите са от арабски произход. Също така не всички арабски обичаи могат да се нарекат мюсюлмански. Не всички мюсюлмани говорят арабски, въпреки че молитвите трябва да се отправят на арабски и мюсюлманите се насърчават да научат да четат на арабски, за да могат да четат и разберат Корана (оригиналния текст – бел.пр.). Бих искала да вярвам, че дори няма нужа да кажа това, но обстоятелствата ме провокират: не всеки с тъмна кожа или с тюрбан е мюсюлманин или арабин.

7. Културата не е религия – насилията и мизогонията (неграмотността сред жените, убийствата на честта, обрязването при жените, насилствените женитби, физическото малтретиране), за които ние чуваме в квази-и псевдо-ислямските страни като Пакистан, Саудитска Арабия и Иран, произхождат от патриархалните културни обичаи, но не и от исляма, въпреки че обикновено се „оправдава” по шейсет начина до неделя с очакваните религиозно диктаторски и собствени интерпретации на текстовете.

Ако всяка една от тези страни старателно приложи Исляма и почете законите, тогава жените например, не само биха имали далеч повече права и свободи, отколкото тези понастоящем, но поведението на мъжете и действията на правителствата биха се променили толкова радикално, че нямаше да ги разпознаем изобщо. Ислямската концепция и изисквания са много различни от това, което се прави в момента в тези страни.

8. Исляма не е монолитен – той е обширна, богата и сложна религия, с тайствено писание, приблизително 1.2 милиарда псоледователи по света. В ислямски свят има поразитело разнообразие, като например основните ислямски клонове: мюсюлмани сунити (наброяващи около 85-90% от мюсюлманите по света), мюслмани-шиити, суфити, исмаилити и други малки групи. В рамките на тези групи има правни школи (мад-хаб или мезхаби); към сунитите има основни четири такива.

Част от мюсюлманите са такива по рождение, а други приемат Исляма и това увеличава разнообразяването.

Много е важно да не се приема всеки един мюсюлманин, искрен или не, като обобщение на всички мюсюлмани. Голямото разнообразие на мюсюлманите по света е една от причините годишното поклонение (хадж) в Мекка, рожденото място на Исляма, да бъде толкова завладяващо: всяка година в продължение на повече от 14 века, милиони мюсюлмани се обединяват за няколко дни, отхвърляйки различията помежду си – на раса, етническа принадлежност, класа, пол и език, участват и изпулняват установените ритуали от пророк Мухаммед.

9. Джихад не означава „свещена война”. Това сигурно е най-вредния и непроменен мит за Исляма, Западните медии доста помогнаха за затвърждаването на това, но съществуват и много невежи мюсюлмани, които настойчиво в невежеството си, тълкуват погрешно и използуват некоректно този термин.

Джихад – означава „трудя се, старая се, полагам усилие стремя се към по-добър живот”, превежда се коректно „правя усилие, старая се” или „усилие, старание” и може да се употреби и за такива неща, като студент, който учи старателно, за да получи медицинска диплома или за хора, които събират пари да построят джамия. (Термина е правилен при употреба за жена, която носи Ислямски дрехи и покрива главата си с хиджаб – бел.пр.). Думата се използува относно полагане на усилие за самоконтрол или обучение. Част от джихада на моя съпруг като мюсюлманин са усилията му да стане навреме за първата си молитва за деня, която е преди зазоряване.

Джихад обхваща идеята за полагане на усилия и борба за добро или срещу злото, но в никакъв случай не означава насилие и със сигурност не означава някакви чудати ексцентрици да твърдят, че са мюсюлмани и да размахват Корана наоколом решавайки кое е добро и кое е лошо, да започнат да убиват хора.

Съществуват определни крайни обстоятелства, при които понятието джихад може да означава и въоражен конфликт, но това е крайна мярка, когато всички юридически, политчески, икономически, дипломатически опити за защита на мюсюлманите и тяхното право да изповядват религията си или да се борят срещу потисничество (не само срещу мюсюлмаите), се пропаднали. Всеки вид военно действие, в най-добрия случай, е подгрупа на джихада. Всъщност има добре познати Ислямски текстове показващи, че всякакъв тип военен конфликт е „малък джихад”; „големия джихад” е борбата да контролираш и усъвършенстваш себе си. Някои цитати в свещения Коран, отнасящи се до военни действия (противниците често тълкуват цитатите извън контекста, за да подкрепят своите намерения) описват действителни исторически събития, без да ги дават като съвет за начин на действие или религиозно задължение. Те се компенсират от много други цитати, призоваващи към мир, милост, добрина, толерантност, търпение, прошка, състрадание, ограничаване на военните действия и пр. Изгледжа сякаш бин Ладен и „мюсюлманските” войници в света все още не са прочели тези части на Корана.


10. Исляма не пропагандира, подкрепя, защитава или насърчава тероризма.

Клеветническата кампания срещу Исляма е доста задълбочена и успешна.