неделя, 30 май 2010 г.

„ПОЛУБЕЗБОЖНИЦИ” И „ПОЛУМЮСЮЛМАНИ”

"Ние винаги сме изпълнени с несъвмеситими желания: в едната ръка държим чашата, а в другата – Корана... И така живеем под свода небесен... полубезбожници и полумюсюлмани...”

Омар Хайям


Прочитайки тези стихове си помислих, че те са написани навярно днес, дотолкова са актуални. Съвършено хармонично в съвременния свят съжителстват понятия, които би трябвало да са антагонизъм. Стана такова смешение, че противоположностите се намират в единство!

Спомням си следния случай: човек влиза в магазина и пита за колбас без свинско и бутилка водка?! Този безспорно ярък пример се запечата в съзнанието ми. Не само поради това, че е така контрастен, но и защото много точно характеризира състоянието на нашите мюсюлмани /особено етническите/.

Такива примери можем да приведем много. Когато синът носи в къщи огромна сума пари, на никой от родителите не му идва на ум го да попита: „Сине, да не си ги припечелил по нечестен начин?”. Ако синът купи скъп автомобил, родителите се гордеят с това, дори ако той е купен с парите на бедняка... Това е ужасно. Но още по-ужасно е, че на човека, който говори за това гледат като на идиот!

Впечатли ме и един епизод от книгата на Юлия Латинова „Дом на войната - Дар ал Харб”. Този епизод дори го има на корицата на книгата. Главният герой забелязва на ръката на пленник следи от гасени цигари. Той упреква командира не за това, че хората му са издевателствали над пленника, а за това, че пушат цигари?! Т.е. възмущава го не това, че над човека е проявена жестокост, а само това, че пушат.

Ето по такъв начин ние просто се превръщаме във фарисеи. Забелязваме само външната, обредната страна на религията. МОЛИТВАТА ЗА НАС НЕ Е ОБЩЕНИЕ с Аллах, а нещо като упражнение, като физзарядка. Пет пъти на ден се упражняваме, опираме челото си на пода! Можем да се наречем истински мюсюлмани и да се върнем отново във водовъртежа на страстите и похотта...

Вече никой не се учудва от мюсюлмани, които живеят по принцип. Навярно и сега мнозина прочитайки тези думи ще се възмутят: а как иначе?? Действително за подобни хора просто няма „иначе”...

Колко извъшват молитвите си в промуждутъка между „запоите”?? Пият едва ли не до загуба на разсъдъка, а след това с огромен патос стават и уточняват: „отивам да правя намаз”... И вече с чувство на изпълнен дълг и гордост от „крепостта на своя иман” се връщат към същите занимания...

Колкото и да е парадоксално, но съм уверен, че на мнозина им се е случвало да видят, как хора пият водка с името на Аллах?! Или нещо, което се случва по-често – на сватби вдигат тост с думите: „Нека Аллах да ви дари с берекет в семейството, с крепка вяра, праведни деца... и т.н.”. И естествено „съгласно Сунната”, следва дуа за какво...?? Не, няма да кажем „амин” /така е било в каменната ера, а сега ние сме „прогресивни”/ ще се чукнем за здраве... Нали Аллах не приема дуата без „печат” – така разсъждават мнозина...

Обезличихме се като мюсюлмани. Ако видим човек, който яде колбас съдържащ свинско месо, ще се ядосаме. Дори може и да се скараме за това... А ако човек яде позволено месо, но с крадени или придобити по непочтен начин пари, няма да се впечатлим... Или обратно – ако човек пие – това няма да ни впечатли, но ако протегне към хляба лявата си ръка - скандалът е сигурен...

Както често виждаме, наши братя слушат поп, рап или нещо подобно и в същото време казват: „Не трябва да се слушат нашиди, това е харам” .

Може би много от тези проблеми са свързани с изобилието от „алими”? Напълно възможно е. Толкова много никога не е имало! Когото и да попиташ, всеки издава фетуа! Всеки в собствените си очи е ако не „худжат ул Ислам”, то „шейх ул Ислам” като минимум!

Прости хора, които нямат не само религиозно, но и светско образование дават отговори на такива въпроси, на които дори истински учен не може да отговори без подготовка.

В този аспект много показателна е историята с имам Малик. Когато при него дошъл човек и му задал въпрос, при което Малик казал, че не знае отговора. Човекът обаче настоявал, като казал че е дошъл отдалеч. Тогава Малик му казал да дойде на другия ден. Цяла нощ ученият прекарал в размисъл и търсил отговора в книгите. На сутринта той казал: „Аз не зная.”. така на него принадлежат думите: „Половината от знанията е способността да кажеш, че не знаеш”.

Нека всеки се замисли над въпроса срещал ли е скоро не учен, а дори обикновен човек, който да каже: „Аз не зная”...

За себе си намираме оправдание и си прощаваме планини от грехове, а на ближния не сме готови да простим и малките грешки! Търсим „сламките” в окото на братята, а в своите не виждаме дори „гредата”!

Забраняваме да носят златни неща, например часовник, обаче купуваме часовници, които са десет пъти по-скъпи с извинението, че само златото е забранено!

Спокойно може да употребяваме алкохол, но да забраняваме на хората да използват парфюм, казвайки че в него има спирт!!!

Истинският мюсюлманин за нас е този, който застава за намаз /без значение как го извършва/, а не този който проявява благонравие и добрина! Превърнали сме се в сапунени мехури. Голями отвън, но празни отвътре. Как се стигна до тук и на мен не ми е ясно, просто констатирам факта.

Възприемаме Исляма като съвкупност от обреди. Това е все едно да считаме за яйце само черупката, без сърцевината...

Приличаме на хора, които сочейки с пръст Луната, гледат самия пръст! Това просто е трагедия...

Заур Ахмедов-islamua.net / www.islambg.com/

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации