Хамза: Лъвът на Аллах

Източник onislam.net 

Хамза става известен с прозвището си Асадуллах,
лъвът на Аллах, толкова силно и решимо
е защитавал Исляма

Автор Idris Tawfiq

Превод и редакция Милена Борисова-Иршад

В Ислямската история има няколко специални истории, свързани с това как хора са приели религията. Като Мюсюлмани, такива истории ни вдъхновяват да научим повече за историята си, особено за ранните дни, когато Пророк Мухаммад с.а.с. е работил усилено за разпространяване на учението.

Когато чуем или прочетем истории за пътя на хора към Исляма, трябва сами да направим пауза и да се замислим за нашето собствено духовно пътуване и да благодарим на Всевишния за Неговата благодат и дар - да бъдем Мюсюлмани. 

Историите на героизъм и духовни търсения ни помагат да поставим в контекста нашите незначителни усилия да служим на Аллах.

Една от най-силните човешки истории, е тази на Хамза бин Абд-Ал-Мутталиб - чичо на Пророк Мухаммад с.а.с

Неговия призив към Исляма е по-невероятен, защото не е предизвикан след четене на книги или слушане на красива проповед, нито след търсене и размишление над смисъла на живота. Неговото завръщане към Исляма е пряк резултат от силното му чувство за семейна чест.

Най-напред, мисля, трябва да напомня защо използвах "завръщане" към Исляма, вместо за неговото приемане. 
Като Мюсюлмани ние вярваме, че Ислямът е вродената религия на човечеството, която съществува още от сътворението. 

Също така вярваме, че още от началото на човешката история, Всемогъщият Аллах е събрал пред Себе си всички души на онези, които ще живеят на Земята. Тогава им обяснил, че няма друг бог, освен Него. Като естествена религия за хората вярваме, че ако индивидът бъде оставен в чистото си състояние, той естествено ще вярва в Един Бог. 

Вярваме, че всеки се ражда като вярващ в Един Бог - Мюсюлманин, но покрай действията на околните, той става Християнин, Юдей или друг. Така че когато някой промени религията си и стане Мюсюлманин, всъщност той на практика не се приобщава към нова религия, а се завръща към естественото си рождено състояние. Затова и по-горе казах, че Хамза се завръща към Исляма.

Историята

Историята е простичка, случило се е така:

Вече са минали 3 години, откакто Пророк Мухаммад с.а.с. говорел на неколцина за онова, което му донесъл Ангелът Джибил (Гавраил) и 3 години се борел срещу пречките да направи съобщението известно на широката общественост в Мекка.

За всичко това той бива хулен и обиждан от съгражданите си, наричан е луд и магьосник. Някои Мекканци били особено усърдни в тази кампания срещу Мухаммад и Исляма. Един от тях бил Абу Джахл.

Един ден Пророк Мухаммд се разхождал в подножието на Планината ас-Сафа в Мекка, когато срещнал Абу Джахл, който почнал да го обижда и да се подиграва на посланието за Единия Бог. Някои предават дори, че хвърлил камък и ударил Мухаммад с него, като главата му прокървила. Пророк Мухаммад не отговорил на подигравките, а Абу Джахл отишъл в Кааба в центъра на града, където се похвалил на хората с това, което направил. 

По това време Хамза се връщал от лов. 

Хамза бил храбър, много популярен сред хората в Мекка. По пътя си срещнал освободената робиня на Абдуллах ибн Джудан, която разказала какво се случило с племенника му.   

Разгневен, Хамза забързал към Кааба, за да отмъсти на онзи, който е наранил член на фамилията му. Без да каже и дума, дарил с лъка си Абу Джахл по главата, наранявайки го и тогава му изкрещял как се е осмелил да нарани племенника му, особено пък като той проповядвал посланието, в което Хамза вярва!

Чак след като изрекъл тези думи, Хамза осъзнал какво е казал. От друга страна хората също били в шок от чутото. За да не вкара във война двете племена, Абу Джахл признал, че е наранил Мухаммад и е заслужил това, което се случило. 

От този момент, заявявайки през народа на Мекка, че вярва в посланието, разпространявано от Мухаммад, Хамза става един от най-верните привърженици и последователи на Пророка, като прави всичко по силите си да го защитава. 

Хамза става известен с прозвището си "Асадуллах" - Лъвът на Аллах - толкова силна е неговата защита на Исляма и такъв велик воин е Хамза. Умира от жестока и брутална смърт от ръцете на зли и отмъстителни хора, но давайки и последния си дъх в името на Аллах.

Уроците

На какво може да ни научи тази история? Какво в днешни дни може да ни каже връщането на Хамза към Исляма?

Ами първо е това, че ние не знаем какво се случва в ума и сърцето на другия.

Кой, седмици или месеци преди това, е знаел какво ще мисли Хамза, защитавайки племенника си и заявявайки, че е от неговата вяра - Ислям?

Седял ли да обмисля да стане Мюсюлманин? Има ли конкретна дума или фраза, която да го е убедила в истинността на Исляма? Това посланието и личността на Пророка ли са били? 

В крайна сметка не знаем със сигурност, както и не знаем какво се случва в умовете и сърцата на не-мюсюлманските си колеги и приятели, когато им говорим или живеем според Исляма. 

Новината за нападението срещу племенника му не е дошла чрез някой известен човек или оратор, а от устата на освободена робиня. По същия начин не е необходимо някой шейх или владеещ науките за Исляма и Корана, да говори, за да привлече други по-близо до Бога. Това може да направи и съвсем обикновен човек, с простички думи или действия. 

Никога не знаем какъв ще бъде ефекта от думите ни върху другите хора. Най-великата дауа за всички, е даването на добър пример на другите, за това колко благороден и чист е Исляма. 

Разбира се, че трябва да се образоваме, да се научим по най-добрия начин да обясняваме учението и неговото послание, но всичко, което всъщност трябва да направим, е да изиграем ролята си при предаване на знанието за Исляма на околните - не ние сме тези, които караме другите да приемат Исляма, а единствено Аллах. 

Друга забележителна част от историята на завръщането на Хамза към Исляма, че той е показал на другите колко може да бъде човечен. Известен с горещия си темперамент, в момент, когато член на фамилията му е нападнат, притежавайки ясно изразено чувство за семейна чест, точно това били катализаторите, които го довели до Аллах. Можете да забележите как Аллах използва всички ситуации, за да привлече хората обратно към Себе си. Че дори и нашата слабост, за да говори с нас...

Ето и в модерния ни свят, името и характера на обичания ни Пророк с.а.с., са хулени и осмивани. Само си припомнете случилото се в Дания. В Корана Всемогъщият Аллах споменава за тези безрадостни дни, когато посланието някак не успява да се възприеме като истина и обидите достигат връхна точка: 

Ние сме ти достатъчни срещу присмехулниците, които наред с Аллах приемат друг бог. Ала ще узнаят. И знаем Ние, че сърцето ти се свива от техните думи. (Коран, 15: 95-97)

Може да не сме като Хамза - смели и твърди, но сме Мюсюлмани. И затова, дори по нашия малък и незначителен начин, трябва да защитаваме Пророка си, Пророка на Аллах, независимо от това, какво ще ни коства, ние сме - искаме или не - посланици на Исляма във всяко нещо. 

Ако наистина живеем като добри Мюсюлмани, защо тогава светът гледа по този начин на Исляма? И вместо да възприема изкривената представа за религията ни от екрана на телевизора или страниците на вестниците, нямаше ли да е по-добре за Исляма, а и за самите нас, хората да го възприемат от нас самите - онова чисто и красиво послание, което струи от сърцата ни чрез постъпките и думите ни. 

В чест на живота на Хамза ибн Абдулмутталиб и вдъхновени от неговата история и призив към Исляма, нека възприемем решимостта да бъдем лъвове на Аллах, като без страх и притеснение разпространяваме посланието на Аллах, показвайки чистототата и благородството в собствения си живот и щастието, което Божието послание е внесло в него. 

Материалът е публикуван за пръв път през ноември 2007.

Джама’ат ал-Таблииг – плюсове и минуси

Какво мислите за 40-те дни и 4 месеца, в които някои братя по различни части на света, ходят да призовават към Исляма?

Слава на Аллах.  

„Джама’ат ал-Таблииг” е една от групите, които работят за Исляма. Усилията им в призоваването по пътя на Аллах (дауа), не могат да се отрекат. Но както и други групи, те правят и много грешки и трябва да споменем някои от тях.  Някои от грешките им, са следните: 

1 – Неприемане на ‘акидата на Ахл ал-Сунна уа’л Джама’а. Това е очевидно и ясно се вижда от различните учения и ‘акида на неговите членове и дори лидери. 

2 – Несъобразяване с изискванията на шари’а. 

3 – Неправилно тълкуване на някои Коранични строфи по начин, непредписан от Аллах. За пример можем да дадем тълкуването им на строфи за Джихада, като „излизане за дауа”. Строфите, в които се споменава думата  khurooj (излизане) напр., се интерпретират, като се дава смисъла за излизане за дауа.. 

4 – Тяхната система за изизане за дауа е акт на служене. Така те са започнали да цитират неправилно Корана за потвърждение на своята система, която определя конкретни дни и месеци. Системата им е широко разпространена сред тях и то във всички среди и държави.

5 – Извършват неща, които са твърдо против шари’а, като например определя се един даправи дуа за останалите, докато са излязли за дауа и си мислят, че успеха или неуспеха им ще зависи от това дали този човек (който прави дуа), ще я прави искрено и дали тя ще бъде приета.  

6 – Да’иф (слаб) и мауду’ (измислени) ахадиси – такива се разпространяват сред тях, а това не подобава на онези, които разпространяват Словото на Аллах.

7 – Не говорят за мункараат (злото, порицаваното), тъй като смятат, че е достатъчно да се прави онова, което е добро. Виждаме, че не говорят за злините, разпространени сред хората, въпреки че техния слоган за уммата, е нещо, което често повтарят, а именно:

“И нека сред вас има общност, която зове към благото (Ал-Маруф) и повелява одобряваното, и възбранява порицаваното (Мункар)! Тези са сполучилите.”

 [Аал Имран, 3:104 – превод на значението] 

Успели са тези, които вършат доброто и забраняват злото, не е достатъчно да се прави само едно от двете.

8 – Някои от тях изпадат в състояние на самовлюбеност – възхищават се от себе си, гледат на другите с неуважение, изказват се дори обидно за учените, наричайки ги мързеливи или спящи. Изпадат в прилично на фукливост състояние – как са тръгнали да правят дауа, пътували, видяли това и онова, което пък дало някакви неблагоприятни резултати и пр.

9 – Те смятат, че най-добрия и несравним с другите актове на служене, като Джихад, търсене на знание, е излизането за дауа, въпреки че считат и другите служения като задължителни или поне за някои хора, но не за всички.

10 – Някои от тях дръзко издават фатуи и дискутират по тафсир и хадиси. Това е така, защото сред тях е позволено за всеки човек да проповядва на другите и да им обяснява. Това води до безочливо обсъждане на шариа’. Така неминуемо се стига до дискусии за правила, хадиси и строфи (аят), след като дори не са чели нищо по този въпрос, не са запознати с мнения на учени и пр. А някои от тях са съвсем нови мюсюлмани или наскоро завърнали се към Исляма.

11- Някой от тях пренебрегват правата на съпругите и децата си. По този проблем дискутирахме във отговора на въпрос 3043 (Баща прнебрегва семейството си и излиза с Джама’ат ал-Таблииг)

Ето защо учените не позволяват да се излиза с тях, освен на онзи, който е тръгнал, за да поправя грешките им.

Не следва да  караме хората да не ги доближават, тъй като е необходимо да поправяме грепките им и да ги съветваме, да ги подкрепяме в усилията им да следват Корана и Сунната. 

Ето и някои фатауи на известни учени, за Джама’ат ал-Таблииг: 

1 – Шейх Абд ал-‘Азиз ибн Бааз е казал: 

Джама’ат ал-Таблииг нямат правилно разбиране за въпросите на ‘акида и не е позволено да се ходи с тях, освен за онзи, който има знание и разбиране и правилна ‘акида на Ахл ал-Сунна уа’л Джама’а, така че може да ги напътва и съветва, защото те са много активни, но имат нужда от много знание за Таухиид и за Сунната. Аллах да ни благослови с правилно разбиране на Исляма и да ни направи твърди в следването и придържането към него. Majmoo’ Fataawa al-Shaykh Ibn Baaz, 8/331                      

2 – Шейх Салих ал-Фаузан е казал: 

Излизането в името на Аллах не прилича на нито едно излизане, каквото виждаме днес. Излизането в името на Аллах означава излизане за борба. Това, което правят днес, е бид’а (нововъведение), за което няма никакви предания от Сунната.
Излизането за призоваване на хората към Аллах не може да бъде ограничавано в конкретни дати, защото човек трябва да призовава хората по пътя на Аллах според възможностите си, без да се ограничава до определени групи или 40 дни, повече или по-малко.
Така също и даа’иа (извършващия дауа) трябва да има знание. Не е позволено за човек да призовава, ако е необразован. Аллах казва (превод на значението): 

“Кажи: “Това е моят път. Призовавам към Аллах с прозорливост ­ аз и всеки, който ме последва. Пречист е Аллах! Аз не съм от съдружаващите.”

[Юсуф, 12:108] 

т.е. със знание, защото призоваващия трябва да знае към какво призовава, какво е задължително, мустахаб, харам, макрух. Трябва да знае какво е ширк, грях, куфр, неморалност, неподчинение; трябва да познава степените на злото и как се поправят.
Онова излизане, което отвлича вниманието и попречва на търсенето на знание, е лошо, защото търсенето на знание е задължение и може да се постигне само чрез учение, а не чрез някакво вдъхновение. Това е един Суфистки мит, който е заблуда, защото действията без знание, са заблуда, както и надеждата за постигане на знание без учение, е илюзия.

От Thalaath Mihaadaraat fi’l-‘Ilm wa’l-Da’wah. 

А Аллах знае най-добре!

Islam Q&A, 8647

Наближаването на Рамадан

Ассаламу алейкум
Наближава най-хубавия месец от Ислямската година, месеца, който очакваме с голямо нетърпение и страх - последното си е мое си мнение - не знам как е при вас, но аз лично винаги се притеснявам за себе си дали ще бъда твърда в отказа си от храна и вода, от гняв и др...Въпреки това в очакването на Рамадан, колкото по-малко дни остават, толкова по-голямо вълнение изпитвам и стомаха ми се преобръща, като на влюбена девойка :)

Тъй като всички предполагаме, че тази година месеца на поста ни няма да е от лесните, въпреки че само Аллах знае (!), предлагам на себе си и вас една "програма", която иншаАллах ще улесни дългите летни дни на говеене.

В един ислямски сайт видях календара на месец Рамадан, но направен и на часове, освен на дни. Направете това и вие за себе си - разграфете един лист, направете таблица и отбележете и часовете на деня.

След това ви предлагам следното:

1. Планирайте всяка нощ следващия ден, не по-рано или в началото на месеца, а ден за ден. Изберете 3 важни задачи за деня, които да изпълните.


2. Не пропускайте Сухур, ставайте достатъчно време преди Фаджр, за да закусите спокойно, да имате време да пиете достатъчно вода и кафе. Все пак и деня е дълъг през лятото.

3. Започнете да работите върху поставените задачи веднага след Фаджр.

4. Отделяйте ПОНЕ по 1 час от деня за четене на Корана

5. Отделете поне малко време за следобедна дрямка.

6. Приключвайте поста с фурми и мляко или фурми и няколко глътки вода и след това направете Магриб, след което вечеряйте, но без да натоварвате тялото си с много храна.

7. Потърсете начини за повече "Физическа садака" - помагайте при организирането на ифтара в джамията, благотворитело работете по различни проекти - работете за другите!

8. Не изпускайте възможността за Дауа - ако ви попитат защо не се храните, дайте добро обяснение за Рамадан и Исляма.

9. Имайте искрени намерения и правете много дуа, за да може нашия Рамадан да бъде истински продуктивен Рамадан! ИншаАллах!


Ще се радвам, ако някои от вас дадат още предложения  за месеца на поста ни.
Аллах да помага!

ПРИЗИВ – ДАУА – КЪМ АЛЛАХ с.т. И НЕГОВАТА РЕЛИГИЯ

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

„Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение, и спори с тях по най-хубавия начин!“

( Коран – 16:125 )

Aко искаме хората да разберат и повярват, че Аллах е Един и исляма е eдинствената религия, която ще бъде приета от Него с.т, всеки от нас е длъжен да се заеме според възможностите си, с да’уа (призив) по пътя на Аллах с.т и Hеговата религия. Но преди да започнем подобно дело, трябва да разгледаме и да си припомним няколко важни принципа, които ще бъдат основата за нашия призив. Ще разгледаме тези принципи в три отделни точки, според тяхната важност.

1) Призоваващият (ние) и качествата, които трябва да притежава.

2) Призоваваният, неговото състояние и религия (което трябва да наблюдаваме преди призив).

3) Призованото към него – тази точка разглежда акидата или религията, към която призоваваме.

Призоваващият и качествата, които трябва да притежава

Призоваващият към Аллах и Hеговата религия, е наследник на пророка, както ни сочи това самия Пророк (с.а.с) в предание в което казва:

„Учените са наследниците на пророците, които не оставят нито динари нито дирхами (т.е. нито пари нито имане) за наследство, те наследяват наука ...“ ( Тирмизи – 2683 , Абу Дауд – 3641).

Призоваващият се смята за връзката между даден пророк и неговата общност, (дошла) след неговата смърт. Той продължава неговата функция, като призовава хората към религията на Аллах с.т, върши всичко подобно на него, следва неговата сунна (лична пример) и изпълнява всяко нещо, което той е заповядал.

Ето за това призоваващите към вярата на Аллах с.т по следите на Неговите пророци (а.с), непременно трябва да се различават от другите хора с добрите си качества, с които да приличат на пророците, чието наследство поддържат.

Призоваващият към Аллах с.т. и Неговата религия не трябва да бъде само добър оратор и артист, той трябва да бъде истински образец с поведението си за тези, които го слушат и следват, като върши всичко според думите си и изпълнява заповедите, донесени от религията, към която призовава.

Сега нека заедно разгледаме някои от най-важните качества, които трябва да притежава един призоваващ към Аллах с.т. и Неговата религия:

а-б ) Силна вяра в Аллах (с.т) и искреност

Щом като призоваващият по пътя на Аллах с.т иска да получи добър резултат от своя призив към хората, непременно трябва да вярва истински в това, към което призовава. В противен случай рано или късно ще се отличи двуличието му и той ще бъде изоставен и напуснат от последвалите го. А за да достигнем до това ниво (т.е. истинската вяра), ние постоянно трябва да поддържаме връзка си с нашият създател – Аллах с.т – така, че да избягваме дори и най-малките действия, които се смятат за грях. Като знаем и вярваме, дори ние да не Го виждаме – Той с.т. постоянно ни вижда и нищо не се крие от Неговият поглед (т.е. знае и вижда всичко, което ние вършим). Това ниво във вярата наричаме нивото на Ихсан.

За да укрепим тази връзка, (и това е много важно!) трябва да усвоим добре Корана и вземем поука от всяко негово знамение. Защото призоваващият към религията на Аллах с.т. не трябва да се съмнява дори за миг в това, към което призовава и никога не трябва да губи надежда за помощта на Аллах. В противен случай би загубил своята вяра преди да я разкаже на хората. Аллах с.т. казва: ,,... и не губете надежда за милостта на Аллах! Само невярващите хора губят надежда за милостта на Аллах.” (Коран – 12 /87)

Също така, за да укрепим тази връзка и бъдем успешни в нашия призив, трябва да бъдем искрени, като не забравяме, че: „Искреноста е основата на успеха. А работата, извършена без искреност, прилича на тяло без душа“.

Що се отнася до същността на искреността, тя е: „човек да върши всичко само в името на Аллах с.т. и да не очаква отплата и награда от никой друг, освен от Него с.т“.

Аллах с.т. казва:

„И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах, предани Нему в религията, правоверни...“

( Коран – 98/5)

„Кажи: “Моята молитва и моето служене, и моят живот, и моята смърт са ( само) за Аллах, Господа на световете“

(Коран – 6/162)

„ О, народе мой, не искам от вас отплата за това. Моята отплата е единствено от Онзи, Който ме е сътворил. Нима не проумявате? “

(Коран – 11 51)

След всичко това трябва да знаем, че: „Излизащите само от устата на говорещият думи достигат само до ушите на слушателите му. А излизащите от сърцето му думи достигат до сърцето на слушателите“.

За това бъдете искрени и без съмнение ще получите помощта на Аллах с.т.

в) Светско и религиозно знание.

Аллах с.т казва: „И кажи: „Господи, надбави ми знание!“ (Коран -20/114).

След вярата и искреността, едно от най-важните качества, които трябва да притежава призоваващият към Аллах с.т. и Неговата религия, е светска и религиозна наука. Аллах с.т. казва: „И знай [о, Мухаммад], че няма друг Бог освен Аллах!“ ( Коран – 47/19).

В горното знамение виждаме, че Аллах с.т. ни учи, че за да повярваме, трябва да знаем, като казва: „И знай...“, защото без знание няма да ме откриеш! А този от вас, който потърси знанието ще открие, „...че няма друг Бог освен Аллах!“

Никой не би достигнал до целта на призива си към Аллах и Hеговата религия, без да притежава религиозно знание. Даже тук е мястото да кажем, че в повечето случаи тези, които призовават хората без знание, дават по-голяма вреда, отколкото полза в обществото, в което се намират. С погрешното си знание или от невежество те карат хората да отбягват и да се страхуват от религията. Би било по-добре да посъветваме тези хора (които чувстват, че нямат достатъчно наука) да мълчат и вършат само това, което добре знаят. По този начин те ще бъдат добър образец, който образец се смята за призива на невежите (т.е. добрите дела, които те ще извършат също се смятат за призив, защото по този начин стават добър образец за хората, които ги следват).

г) Мъдрост

Призоваващият по пътя на Аллах с.т. трябва да бъде притежател на широко виждане. Така че когато говори или издава фатуа (решение, свързано с религията), той трябва да се съобразява с положението на обществото, времето и мястото, в което живее. Това може би е най-големият недостатък (т.е качество, което липсва) в призоваващите днес.

Призоваващият към Аллах с.т. не трябва да бъде (както казват) „кон с капаци“, който не се интересува от положението на обществото, а гледа само собственото си положение. Той трябва да вникне и запознае добре с проблемите и начин на живот на хората, преди да издаде решение или да осъди за извършено действие.

По време на призив трябва да следи винаги средния път, тъй като исляма е религията, която следва средния път в начина на живот – т.е. да не въвежда бид`ат – нововедения, които не съществуват в основата на религията и да кара хората да мислят, че ислямът е невъзможна за живот религия. Или пък да показва само някой повърхностни страни от нея, като допуска тя да се превърне играчка в ръцете на хората.

Хората не трябва да бъдат заплашвани до степен да намразят религията. Нито пък да бъдат разпуснати до степен да забравят дори основите на тази религия и се подиграват с нея. Аллах с.т. казва:

„Призовавай към пътя на твоя Господ с мъдрост и хубаво поучение, и спори с тях по най-хубавия начин! Твоят Господ най-добре знае кой се е отклонил от Неговия път и знае напътените“

(Коран – 16/125).

д) Търпение

Призоваващият по пътя на Аллах с.т. трябва да бъде търпелив. Трябва да знае, че пътя, който е избрал. е доста труден и пълен с опасности. От една страна той трябва да се бори със сатаната, който се старае да му попречи и да го отклони от правия път. А от друга страна той ще трябва да търпи мъката и страданията, причинени от тези, които няма да му повярват и ще се подиграват с него. Защото появата на такива е нещо нормално и очаквано. Хората в повечето случай отхвърлят истината и трудно намират правия път, а докато го намерят, ние трябва да бъдем търпеливи.

Когато говорим за търпение по пътя на Аллах с.т, не може да отминем без да споменем като образец някой от Неговите пратеници, претърпели безброй страдания.

Някои от тях били наречени луди, като Нух а.с, който призовавал своя народ повече от деветстотин години, но въпреки този дълъг период от време, в който бил между тях, те не го последвали и казвали, че е луд. В Корана Аллах с.т ни съобщава за това и казва:

„Отричаше преди тях и народът на Нух. Отричаха Нашия раб и казваха: „Той е луд!“, и бе прогонен с крясъци. Тогава призова той своя Господ: „Аз съм победен, помогни ми!“

(Коран – 54/9-10)

Други, като Ибрахим а.с, били хвърлени в огъня заради това, че призовавали хората да се молят на единствения Бог с.т и да оставят идолите. В Корана Аллах с.т ни съобщава за него и казва:

„Рече: „Нима вместо на Аллах ще служите на онова, което нито може да ви помогне, нито да ви навреди? Уф и на вас, и на онова, на което служите вместо на Аллах! Нима не проумявате?” Рекоха: „Изгорете го и подкрепете своите божества, ако ще действате!”Рекохме Ние: „О, огън, бъди студен и безопасен за Ибрахим!”И желаеха неговата гибел, а Ние сторихме да са най-губещите“

(Коран – 21/66-70).

Други пък били убити и измъчвани по най-жесток начин, като Закарийя и Яхия а.с.

Други били измъчвани и прогонени от родните им места, като Муса, Иса и Мухаммед а.с. Но въпреки всичко това нито един от пратениците на Аллах с.т не се отказал от мисията си (т.е от призива по пътя на Аллах и Неговата религия). Напротив – те наставлявали тези, които идвали с търпение.

Това е Лукман а.с, който казвал на сина си:

„О, синко мой, не съдружавай с Аллах! Съдружаването е огромен гнет“

(Коран -31/13).

„О, синко мой, отслужвай молитвата и повелявай одобряваното, и възбранявай порицаваното, и бъди търпелив към онова, което те сполети! Това е от решителните дела“

(Коран – 31/17).

Днес нашата общност също се нуждае от търпеливи мъже и жени, готови на всякакви мъчения и страдания по пътя на да’уа. Хора, готови да поемат тази мисия върху раменете си. Които казват:

„Господи наш, повярвахме! Опрости греховете ни и опази ни от мъчението на Огъня!” [Те са] търпеливите и искрените, и смирените, и раздаващите, и молещите опрощение в ранни зори.

(Коран – 3/16-17).

е-ж ) Смелост и устойчивост

Това, в което няма съмнение е, че силната вяра в Аллах с.т е извор на смелостта. Когато човек истински повярва в Аллах с.т, той не се страхува от никой друг освен от Него с.т. Смелостта и устойчивостта в призива по пътя на Аллах и Неговата религия, са от най-важните качества, които трябва да притежава призоваващият. Ако той бъде смел и устойчив, това ще накара и много други да го последват. Но ако той бъде страхлив и бързо променлив, това ще стане причината и много други да загубят надежда и дасе откажат от това дело.

Убайда бин ас-Самит – един от сподвижниците на Пророка с.а.с казва:

„Обещахме пред Пратеника на Аллах винаги да говорим само истината и да не се страхуваме от никой друг (и нищо друго) освен от Аллах с.т“

(Хадис, предаден от Бухари и Муслим).

Призоваващия към Аллах и Hеговата религия трябва да вземе за пример живота на Пророка с.а.с и неговите съратници. Никога не трябва да мълчи пред тези, които искат да опетнят и се подиграват с религията на Аллах с.т. Той трябва да разкаже истината дори това да струва живота му. Не трябва да се подмамва от благата на този свят и продава отвъдния за нищожна цена. (Не са малко тези, които продават религията си забравяйки, че животът на този свят е кратък, а отвъдния е вечен). Призоваващият не приема подкуп, отплата и награда. Той знае, че неговата отплата и награда е при Аллах с.т. Не се страхува от никого, защото върши всичко само заради Него с.т. Той е смел и устойчив. Добре разбира словата на Аллах с.т, Който казва:

„О, вярващи, който от вас се отрече от своята религия, [знайте, че] Аллах ще доведе хора, които обича и те ще Го обичат ­смирени пред вярващите, могъщи пред неверниците, и които се борят по пътя на Аллах, и не се страхуват от хула на хулител. Това е благодатта на Аллах. Той я дарява комуто пожелае. Аллах е всеобхватен, всезнаещ.

Ваш ближен е само Аллах ­ и Неговият Пратеник, и вярващите, които отслужват молитвата и дават милостинята закат, и се покланят.

Който се сближава с Аллах и с Неговия Пратеник, и с вярващите... Привържениците на Аллах, те надделяват.

О, вярващи, не взимайте за ближни онези от дарените с Писанието преди вас и от неверниците, които взеха вашата религия на присмех и шега! И бойте се (само) от Аллах, ако сте вярващи!“

(Коран – 5/54-57)

з) Скромност и доброта

Призоваващият към Аллах и Hеговата религия трябва да бъде скромен и смирен пред вярващите. Аллах с.т казва:

„Предупреди най-близките си роднини, и спусни крилото си над вярващите, които те последват!

(Коран – 26/214-215).

В тълкуването на това знамение имам Шаукани р.а казва: „Спускането на крило над вярващите означава, че призоваващият към Аллах с.т и Hеговата религия трябва да бъде скромен и добър към тези, които го следват. Той трябва да ги обича и защитава. Трябва да ги зачита и никога да не се големее пред тях. (Фатх-ул Кадир том – 4, стр. 120).

Призоваващият не се различава от останалите хора освен със своята скромност! Той не се гордее с дареното му от Аллах с.т богатство и наука. Не прави разлика в своите отношения между белия и черния, нито пък между българина и турчина (В религията на Аллах с.т. не съществува расизъм и национализъм. Всички хора пред Аллах са равни, както зъбите на гребена). Той приема за брат всеки, който каже: „Ля иляхе илляллах Мухаммеду-р-расулуллах – Няма друг бог освен Аллах и Мухаммед е Негов пратеник“ и винаги предпочита доброто на своят брат пред себе си! Не забравя, че ако има нещо, с което трябва да се гордее, то това е (само) религията на Аллах с.т, която изповядва.

Аллах с.т, давайки ни пример от сподвижниците на Пророка с.а.с, казва в Корана:

„Настанилите се в дома [на преселението Медина] и [приели] вярата преди онези, които се преселиха там, ги обичат и не усещат в сърцата си завист за онова, което им бе дарено. Предпочитат ги пред себе си, дори ако те самите са в нужда. А които се опазят от скъперничеството на душите си ­ те са сполучилите.

А които дойдоха след тях, казват: „Господи наш, опрости нас и братята ни, които ни изпревариха във вярата, и не влагай в сърцата ни омраза към онези, които повярваха! Господи наш, Ти си състрадателен, милосърден”

(Коран – 59/9-10).

Призоваващият трябва да бъде добър и нежен към хората, особено към тези които го слушат с внимание и не се подиграват с него. Аллах с.т казва:

„По милост от Аллах ти се смекчи спрямо тях. А ако беше груб, с жестоко сърце, щяха да се разотидат от теб. Извини ги и моли за опрощението им, и се съветвай с тях по делата! А решиш ли [нещо], уповавай се на Аллах! Аллах обича уповаващите се Нему“

(Коран – 3/159).

и) Добър образец

Всички качества, които изброихме по-горе не биха били достатъчни и значими, ако не прибавим към тях най-важното качество, което трябва да притежава призоваващият към Аллах и Hеговата религия, а то е да бъде добър образец за тези, които го следват. Всички останали качества биха били напразни, ако призоваващият не върши това, което говори. Той трябва да знае, че хората следват повече неговите действия, отколкото думите. Думите, излизащи от устата му в повечето случаи бързо се забравят, но извършените от него дела оставят следи дълбоко в душата на последователите и трудно се забравят. Като пример нека да споменем една случка от живота на любимия ни Пророк Мухаммед с.а.с.

След споразумението от Худайбиа (което било сключено между Пророка Мухаммед с.а.с и идолопоклонниците от курейш), Пратеникът наредил на своите сподвижници да се откажат от поклонението Умра – за което имали намерение – да подсрижат косите си и да принесат жертва в името на Аллах на мястото, където се намирали. Но те отказали това, защото се чувствали победени и измамени от курейшите. Пророкът с.а.с доста се натъжил от това и влязъл в палатката си. След като Умм Салама (една от майките на вярващите) го видяла натъжен, го попитала какво се е случило. А той с.а.с се оплакал, че асахаба не изпълнили неговата заповед, след което тя го посъветвала да направи каквото трябва и че те щели да го последват. Пратеникът с.а.с дал пример, постригвайки косата си и пръв се отказал от Умрата. А след като видели това, всички сподвижници направили същото като него. (Заад-ул Маад том-2, стр. 139).

Подобни на тези предания ни показват, че нашите действия имат по-голямо влияние върху хората, отколкото думите ни. За това призоваващият към Аллах и Hеговата религия трябва повече да работи, отколкото говори.Аллах с.т казва:

„О, вярващи, защо говорите онова, което не вършите? Най-омразно пред Аллах е да говорите онова, което не вършит“,

(Коран – 61/2-3).

А в сура ал-Бакара:

„Нима повелявате на хората праведност, а забравяте себе си, въпреки че вие четете Писанието? Нима не проумявате?“

(Коран – 2/44).

Молим се на Аллах Субханеху уа Теаля да ни стори от тези, които вършат това, което говорят. И вършат всичко само заради Него с.т. АМИН.

----------------------

Джемал Мехмедали Хатиб

Кайро – Египет

(31/04/2005)

Придържане към Коран и Сунна като източници на Истината

В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!

Аллах Теаля заповяда:
96/1. Чети [о, Мухаммад] в името на твоя Господ, Който сътвори ­
2. сътвори човека от съсирек!
3. Чети! Твоят Господ е Най-щедрия,
4. Онзи, Който научи чрез калема,
5. научи човека на онова, което не е знаел.
6. Ала не! Човек престъпва,

Аллах Теаля наставлява към четене:
73/20. Твоят Господ знае, че стоиш по-малко от две трети от нощта, [понякога] и
половината от нея, а [понякога] и една трета, - и група от тези, които са заедно с теб. Аллах отмерва нощта и деня. Знае Той, че не ще смогнете и затова ви помилва. Ето защо четете, колкото можете, от Корана! Знаеше Той, че сред вас ще има болни и други, които пътуват по земята, търсейки благодатта на Аллах, и други, които се сражават по пътя на Аллах. Затова четете, колкото можете, от него! И отслужвайте молитвата, и давайте милостинята закат , и заемайте хубав заем на Аллах! И каквото добро сторите отнапред за себе си, ще го намерите при Аллах още по-хубаво и с по-голяма отплата. И молете Аллах за опрощение! Аллах е опрощаващ, милосърден.

Аллах Теаля наставлява към разбиране:
21/10. Вече ви низпослахме Книга, в която има прослава за вас. Нима не проумявате?
47/24. И нима не размишляват над Корана или сърцата им са под ключ?
54/17. И сторихме Коран лесен за поучение, но има ли кой да се поучи?
22. И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да се поучи?
32. И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да се поучи?
40. И сторихме Корана лесен за поучение, но има ли кой да се поучи?

Аллах Теаля наставлява към учение:
2/121. Тези, на които дадохме Писанието, го четат с правдиво четене. Те вярват в него. А които не вярват в него ­ тези са губещите.

Аллах Теаля наставлява към рецитиране:
29/45. Чети онова, което ти бе разкрито от Книгата! И отслужвай
молитвата! Молитвата предпазва от покварата и порицаваното. Най-великото
е споменаването на Аллах. Аллах знае какво правите.
73/4. или повече, и чети Корана отмерено!

Аллах Теаля наставлява към слушане:
7/204. Когато се чете Коранът, слушайте го и мълчете, за да бъдете помилвани!”

Аллах Теаля наставлява към напомняне:
80/11. Ала не! Това е поучение
и който пожелае, той се поучава ­
в Писания почитани,
въздигнати, пречистени,

Аллах Теаля наставлява към следване за напътствие:
6/155. И това е Писание, низпослахме го Ние благословено. Следвайте го и се бойте, за да бъдете помилвани!
39/18. които слушат Словото и следват най-хубавото от него! Тези са, които Аллах е напътил и тези са разумните хора.

Аллах Теаля казва,че:"Коранът е Истина от Аллах":
32/2. Низпославането на Книгата ­ без съмнение в нея ­ е от Господа на световете.
А [неверниците] казват: “Той я е измислил!” Не,
тя е истината от твоя Господ, за да предупредиш народ, при който
дотогава не е идвал друг предупредител, та да бъдат напътени.

че, Коранът е Книга, изпълнена с мъдрост:
36/2. Кълна се в мъдрия Коран!
че коранът е сигорната истина от нашия Господар:
69/51. То е достоверната истина.
22/54. и за да узнаят дарените със знанието, че този [Коран] е
истината от твоя Господ, и да вярват в него, и сърцата им да се смирят
пред него. Аллах напътва вярващите към правия път.

че Онзи Който е Всезнаеш, Премъдър:
22/52. И не изпратихме преди теб нито пратеник, нито пророк, без да
се намеси сатаната в тяхното желание, когато възжелаеха. Но Аллах
премахва намесата на сатаната. После Аллах утвърждава Своите знамения ­
Аллах е всезнаещ, премъдър...

Аллах Теаля казва:
17/105. С истината го низпослахме [Корана], с истината бе низпослан.
И те изпратихме Ние [о, Мухаммад] само като благовестител и
предупредител.

За търсешия знания и слепия:
13/19. И нима онзи, който знае, че низпосланото на теб от твоя
Господ е истината, е като онзи, който е сляп? Поучават се само разумните
хора...
--------------------------------------

Джабир ибн Абдуллах р.а. предава: Пратеника на Аллах с.а.с. е казал:
" Най доброто слово е Книгата на Аллах ( Коранът) и нах доброто напътствие е даденото от мУхаммед с.а.с." ( Ибн Мадже1/45; Муслим,1885)

Джабир ибн Абдуллах р.а. предава, че: Пратеника на Аллах с.а.с. казваше в неговия намаз(молитва) след ташахуд(засвидетелстването в Исляма):
"Най-превъзходните думи са думите на Аллах, и най превъзходното напътствие е напътствието дадено от Мухаммед с.а.с."(Тирмизи,965,и Нисаи)

Хузайфа р.а. предава, че Пратеника на Аллах с.а.с. ни каза:
"Честността бе низпослана от небето и вкоренена в сърцта на хората(вярващите) и Корана бе низпослан, и хората четяха Корана (и я учеха от него) и също я учеха от Сунната. Двете Корана и сунната засилват честността (на вярващите)." (Бухари,9/381)

Джабир ибн Абдуллах р.а. предава, че: Пратеника на Аллах с.а.с. е казал:
"Оставих между вас Книгата на Аллах, ако вие се придържате към нея, никога няма да изпаднете в заблуда."(Муслим, 2803.1)

Усама бин Аффан р.а. предава, че Пратеника на Аллах с.а.с. казва:
"Най-добрия от вас е онзи, които учи Корана и го преподава." (Бухари,6/546)

...........................................
Из "Призоваването към Исляма според Корана и Сунната"

изочник: ИКРА

Електронно ислямско училище в Румъния

Електронното училище на румънски език, стартирало в Румъния, която изпитва недостиг на ислямски училища, събира студенти от и извън страната. Насочването на младежите към несигурни сайтове с цел получаване на ислямски познания и липсата на подходящи училища или учреждения извън някои региони, акивизира ислямските дейци, работещи в различни ислямски учреждения.

Eлектронното училище, стратирано от 3-ма ислямски дейци, ще има възможност да дава ислямско образование на румънски на мюсюлмани от всички краища на Румъния, та дори и извън страната. По време на 2 годишното обучение ще се преподава дисциплини като: Коран, фъкх, Сунна, сиира и др. 3-ма ислямски служители в ислямските институции в Румъния започнаха онлайн проекта за изучаванае на ислямските науки на румънски под лозунга „Как да научим Исляма?”.

Един от основателите на проекта, Керим Енгин, председателят на Мюсюлманската общност в Румъния, в изказването си в сайта Islamonline каза: „Това първо по рода си онлайн училище по интернет мрежата дава възможност на мюсюлманската младеж да получава ислямско образование от вкъщи на техния език. Продължителността на обучението е 2 г.”

Керим Енгин посочи 2 причини, довели до вземането на подобно решение: „Първото, липсата на ислямско училище или университет, което може да даде систематични и дълбоки познания за ислямските науки на младежите и на новоприелите исляма в Румъния. Второ, географкси пречки за такава дейност, защото тя е ограничена само в някои райони(бел.пр. – предимно в югоизточна Румъния, където живее мюсюлманско население, съставено от местни татари, турци и араби-изселници)”.

Енгин подчерта, че това е най-големия и обширен проект в Румъния след падането на комунистическия режим през 1989г.

От друга страна председателят на Общността на мюсюлманската младеж в Румъния Бари Нердин каза следното относно важността на проекта: „ Това е-училище осигурява законен институт на румънската младеж за получаване на ислямско образование в Румъния на местния език. С това ги спасяваме от опасностите на информация, получена от случайни източници в интернет пространството.”

Нердин добави и следното: „Това училище спомага за изграждането на ислямска личност у младежта и за пълноценно изпълняване на тяхната роля при дауа.”

Училищната с-ма

Както споменават Енгин и Нердин, преподаватели в същото това училище, обучението в училището ще се извърши с помощта на специална страница в сайта на Мюсюлманската общност в Румъния. (http://www.asociatiamusulmanilor.ro ). Обучението ще е двугодишно. Всяка учебна година ще се раздели на 3 триместъра по 3 месеца всеки. Във всеки триместър учениците ще изучават 3 ралични дисципилни от 3-ма професори. Учебният план ще обхваща Коран (четене, наизуставяне и постановления), Коранични науки и хадиси, сирата (житието) на Пророка(с.а.с), фъкх, ислямска култура.

60% от лекциите ще бъдат в аудио форма, а тези в писмена форма, които ще се пуликуват в сайта на училището, сътавят 30% от тях, а останалите 10% са посветени на изследванията на студентите. Писмените им работи ще бъдат публикувани в сайта и ще се организират дискусии по тях.

Лекциите ще са понеделник, сряда и петък и ще почват от 21 часа румънско време. Часовете се провеждат вечерта, за да може студентите да са приключили със своите ежедневни ангажименти и да могат редовно да ги посетят.

Всеки учебен ден ще се разглежда една тема. Първоначлано професорът ще изнася едночасова лекция. След това студентите ще имат възможност да задават въпроси.

Студентите ще плащат символична сума от 25 евро за цяла година. Това се прави, за да породи сериозно отношение и редовно посещение на часовете. Студентът трябва да е приключил успешно с първата година, за да продължи във втората.

Броят на желаещите е окуражаващ

Относно броя на участващите студенти Бари Нердин, председател на Общността на мюсюлманската младеж в Румъния, каза че този период целели да старират с 20, но са пожелали да се запишат 30, от които повечето са представители на женския пол.

Нердин съобщи, че 2 от студентите са от местните мюсюлмани (татари и турци), а останалите 28 са от мюсюлманите(с румънски призход), приели исляма през последните 10 год, като 10-има сред тях живеят в чужбина – Аду Даби, Испания, Италия и Япония. Той отбеляза, че не разполага с точни статистически данни относно броя на мюсюлманите в Румъния, но по неофицилани данни наброяват 50-60 хил. и представляват 2% от 22 милионното население. Ислямските източницни съощават за 200 хил. мюсюлмани като разминаването се дължи на липсата на статистика за новоприелите през последните 20 год.

източник:
Вяра и Ислям - форум