ОТКАЗ ОТ ТЪРСЕНЕТО НА ГРЕШКИ И НЕДОСТАТЪЦИ У ХОРАТА

Има много хадиси, които подчертават превъзходството в притежаването на добри маниери, високия статус, който се дава пред Аллах на този, който ги притежава, достига нивото на пророците и шахидите, дори някои от пророците и шахидите ще завиждат на тези хора.

Това не е странно, защото Пророка (с.а.с.) е казал:

Наистина, бях изпратен да доведа до съвършенство добрите обноски.

В друго повествование Пророка (с.а.с) е казал:

Наистина бях изпратен да доведа до съвършенство благородните маниери (качества).

Пратеника (с.а.с) целенасочено е свързал посланичеството си с усъвършенстването на обноските на хората. Дийн, религията ислям, напълно е свързана с довеждането на държането, нравите на хората до съвършенство. И в друг хадис Пророка (с.а.с) е казал:

Религията – това е отношението с хората.

Има една характеристика, която, ако съществува сред мюсюлманите, обществото щеше да има здрава основа, поддръжка и да продължи. Всеки от нас е длъжен да си взаимодейства с другите хора, за да живее...Затова Аллах и Неговия пратеник, Корана и Сунната предписват и призовават всеки да търси, да култивира и да съхрани най-добрите нрави, маниери и качества. А, ако отсъства, тогава възниква ненавист, завист, неприязън и разногласия и това общество се разрушава и пропада.

Това качество е търпимост към грешките на хората или отказ от търсенето на грешките им. За да се разбере това така, че да можем реално да го достигнем и да извлечем полза от него, трябва да го разгледаме от различни страни.

ПЪРВО: Няма човек на земята, който да е съвършен във всяко отношение и свободен от недостатъци. Пророка (с.а.с.) е казал;

Наистина – хората са като камилите, от стотина едва ли ще намерите дори една, пригодна за езда.

Това ясно показва, че от сто човека да избираме един за решаване на специфична задача, например – за управление, или за издаване на религиозно отсъждане, то едва ли ще намерим дори един, който да удовлетворява изискванията в достатъчна степен.

Пророка (с.а.с.) е казал също:

Нека вярващия мъж не изпитва ненавист към вярвашата жена. Ако той възненавиди в нея едно качество, ще бъде доволен от други.

В този хадис е важна мисълта. Не съществува мсюсюлманин, който да е съвсем лош и зъл, и не съществува мюсюлманин, който да е съвършен. Действително всеки от нас има добри качества, дори и да са малко, и всеки от нас иам някои лоши или недобри качества, дори и да са малко.

Поета е казал:

И кой е този човек, от който да си напълно доволен?
Къде е този човек?
Можеш ли да го намериш?

За да стане човека благороден, достатъчно е да се видят неговите недостатъци. (В действителност някои от недостатъците на хората могат да се поставят в списъка на техните достойнства). На вас ви се иска човек да е съвършен без всякакви пропуски. (Колко често казваме за брата си мюсюлманин: „О, но защо той е такъв? Нима не може да бъде друг? Защо прави така и така?“)

Анас ибн Малик е казал: „Служих при Посланика на Аллах десет години и той никога не ми каза: „Уф!“ Всеки път, когато правех нещо, той не ми казваше: „Защо го правиш?“, и всеки път, когато не свършех нещо, той не ми казваше: „Защо не го направи?“

И пръчиците тамян са ароматни без дим и с дим. (Т.е. тамяна отделя аромат и без дим, и с дим, което може да се окаже недостатък). Затова първия пункт се състои в това, че всеки мюсюлманин е длъжен да се научи, че никой не е съвършен и всички хора имат и добро и лошо в себе си. Този, който разбере това, ще бъде по-търпелив в отношенията си с хората и ще се безпокои по-малко, ще е по-малко раздразнителен. Този, който среща брата си, след като е осъзнал това и напълно го е приел, ще бъде търпелив с хората в отношенията си с тях...Неговото сърце ще бъде устойчиво, твърдо и спокойно.
Който не разбира това, ше бъде радразнителен, обезпокоен и разстроен...Той винаги ще вижда недостатъците на хората и няма да забелязва достойнствата им. Това ще го разстройва и той никога няма да е спокоен, когато има работа с други хора.

Това беше първия пункт. Втория и третия пункт ще ги разгледаме заедно, доколкото могат да бъдат свързани.

ВТОРО: „Как мюсюлманина трябва да гледа на себе си“.

ТРЕТО: „Как мюсюлманина трябвада гледа на другите“.

Най-добър пример за илюстриране на тези два пункта е в традицията на сподвижниците и хората от миналото, защото те са притежавали превъзходство, което другите са нямали. Пророка (с.а.с) е казал:

Най-доброто поколение е моето, след това тези, които следват след тях (сподвижниците), след това тези, които ги следват (последователите на сподвижниците).

Това указание на Пророка (с.а.с) за това, че най-добрите хора, към които трябва да се обръщаме, за да видим и разберем имаан и ислям, осъществени на практика, са първите три поколения мюсюлмани.

Предава се от Абдуллах ибн Мас'уд, който казал: „Ако знаете за мен това, което аз знам, щяхте да ме ударите през лицето“. Това е признак за искреност по отношение на самия себе си и отсъствие на гордост и високомерие. Това изказване показва неговото осъзнаване на грешките и недостатъците. Колко от нас могат да признаят нещо подобно дори и пред приятелите си, насаме, без да говорим за признание пред всички? Кой от нас има досатъчно мъжество и истиност в себе си, за да признае?

Един от праведните ни предшественици – Бикр ибн Абдуллах Ал-Музни, е казвал: „Когато видите някой по-възрастен от вас, отнасяйте се уважително с него и си кажете: „Наистина той е преди мен в исляма и добрите дела“. А когато видите някой по-млад от вас, отнасяйте се уважително с него и си кажете: „Наистина аз съм преди него в греховете“.

Нима този съвет не е прекрасен? Внимателно чуйте и следващото:

Някои от саляф (мюсюлманите от първите три поколения) са казвали: Един от нас (без съмнение) знае всички свои грешки, но въпреки това харесва себе си, предпочита себе си (пред другите), но въпреки всичко ненавижда своя брат мюсюлманин заради подозрения. Къде е 'акл (разум)?“

Всеки от нас знае грешките си и недостатъци, заедно с греховете си и въпреки това не ненавижда себе си. Той е удовлетворен от себе си и предпочита себе си пред другите. Но, когато види някой да прави грешка, или дори само предполага, че това е грешка, без да знае намерението на човека, той вече го ненавижда, изпитва отрващение. А това може да се основава само на предположения, в същото време той знае за себе си със сигурност, без съмнение.

Затова всеки път, когато видите друг мюсюлманин, следвайте съвета, приведен по-горе. Спомнете си своите грешки и слабости и се поставете на негово място. Ако винаги правим това, ще бъдем скромни и милосърдни по отношение на другите мюсюлмани. Подобно на това, което Аллах е казал:

Мухаммад е Пратеника на Аллах. А онези, които са заедно с него, са строги към неверниците, милостиви помежду си.
сура Ал-Фатх 48:29

Разгледахме три пункта. В първия – разбирането, че никой не е съвършен, във втория – как трябва да гледаме на себе си, в третия – как трябва да гледаме на другите мюсюлмани.

Всички ние трябва да знаем, че сме несъвършени и да гледаме на другите като на по-добри от нас. Защото ние знаем грешките си и слабостите си, но не знаем грешките на другите, освен предположението ни за тях, а това е забранено. Затова всеки мюсюлманин трябва да гледа на себе си като на човек с недостатъци, а на другите – като на такива, които са по-добри от него.

Ако се осланяме на това, т.е. разбрали ли сме го с ума си и нищо други. Не! Ние сме длъжни активно да отстраняваме недостатъците си, а това е възможно само с напомнянето ни за собствените ни грешки и недостатъци, или давайки на друг да разбере нашите грешки като искрен съвет. Това го искаме само заради награда от Аллах и защото недостатъците в мюсюлманите да се премахнат, а не за унижаване на мюсюлманите или за показаност.

Затова ЧЕТВЪРТО: да си помогнем един на друг в премахването на лошите качества и недостатъци, които всички притежаваме, като искрено си ги казваме и показваме грижа един за друг.

Пророка (с.а.с) е казал:

„Религията е искреност “. Попитахме го: „Пред кого?“ Той каза: „Пред Аллах, Неговата книга, Неговия пратеник, водачите на мюсюлманите и техните народи“. Ахмад и Муслим

Затова искреността към другите мюсюлмани се изразява и в искрен съвет към тях. Съвет за това, което ще им донесе полза и ще ги насочи към техен недостатък по такъв начин, че да могат да го отстранят.

Тук има два момента. В първия е това, което казвате на хората за техните слабости и във втория – как се отнасяте към това, което ви казват за вашите грешки.

Попитали един мъдрец: „Харесваш ли човека, който ти показва грешките?“ Той отговорил: „Ако идва и ми говори грубо, порицава ме за грешките, тогава – не. Ако той идва с искрен съвет, тогава – да.“

Имам Шафи'и е изразил в поетична форма:

Посъветвай ме, когато съм сам!
Не ме увещавай, когато съм сред хора!
Защото съвета, даден пред друг -
е критика, упрек. Тогава съм недоволен, когато го чуя.

Ако ти не си съгласен с мен и не послушаш какво съм ти казал,

Недей тогава да тъжиш, ако теб не те слушат.

Той подчертава, че съвета трябва да се дава насаме, а не публично. За да скриеш грешките на мюсюлманина, а не да ги разгласиш, и тогава човека може да приеме съвет. Пророка (с.ас.) е казал:

„Който скрие грешка на мюсюлманин, Аллах ще скрие негова грешка в Съдния ден“.

Затова трябва да даваме искрени съвети, а не да критикуваме, трябва да го даваме насаме, а не публично. Някои саляф са казали: „Аллах да помилва човека, който ни показа нашите грешки и недостатъци“. Виждате ли какво отношение! „Аллах да помилва човека, който ни показа нашите грешки и недостатъци“.

Ранните мюсюлмани обичали, когато хората им показвали грешките, за да могат да ги отстранят. Затова те са били по-съвършени и благи пред Аллах.

Умар, Аллах да е доволен от него, застанал на минбара пред хората и обявил: „Ля йа'ляму-р-раджулю минни 'айбан илля 'абаху – Нека, ако някой вижда някаква моя грешка – да ми я каже. Един мъж станал и казал: „Да, о, амиру-л-му'минин. Аз виждам две грешки в теб…“

В наши дни вие не можете да кажете нито една дума с искреност на някого, без той да я приеме лично и да не я разглежда като критика. Това е голям проблем, който е навсякъде сред нас и това е, което ни потиква към неприязън, ненавист, завист, защото сме горделиви, за да признаем грешките си и слабостите си, за да приемем увещанието на другите.

Този, който иска да живее сред мюсюлманите, трябва да прави следното:

Най-напред – да разгледа своите грешки и слабости, преди да търси и да вижда чуждите и имайки работа с хората, да им дава винаги шанс да оправдаят грешките си.

Второ – да приема с удоволствие и радост съвет от брата си мюсюлманин, както са правели това първите мюсюлмани.

И, трето – искрено да увещава и съветва брата си мюсюлманин за неговите грешки насаме, но не публично, за да не го унизи.

Този, който иска Аллах да е милостив, да го опрости, да скрие грешките му в Съдния ден, нека направи това своя практика в живота си. А този, който не иска Аллах да го опрости и да е милостив, да скрие грешките му в Съдния ден, нека продължи с горделивостта си, мислейки, че е по-добър от другите, нека да гледа чуждите грешки и да не приема съвет от друг. Аллах ше му въздаде каквото е заслужил.