Дани Блум, играч на ФК Нюрнберг, прие Ислям

Източник: http://www.bild.de

За BILD Дани Блум каза: "Ислямът ми дава надежда и сила. Молитвата успокоява душата ми."

Vergrößern

Foto: Bernd Krause

Блум премива в ФК Нюрнберг през юли, тимът се състезава във втора дивизия на германската Бундеслига.

Малко след като се присъединяването си към клуба той контузва коляното си и е принуден да отсъства 6 месеца от терена.

Foto: Bernd Krause

Блум споделя: "Бях сприхав, безотговорени не знаех къде е мястото ми".

Седейки вкъщи, Блум започнал да се пита каква е цената на това, което прави, на целия му живот: "Живот в разкош - купони всеки уикенд. Никаква отговорност за нищо. И какво ще стане, когато се пенсионирам?"

Vergrößern

Foto: Bernd Krause

За Блум става ясно: "Досегашният ми живот не е всичко! Явно мога да живея по-добре".

Говори с приятелите си за религията, за която обаче се информира по друг начин. Използва Интернет в търсенето на книги и знание.

"Посетих джамия и веднаха пулсът ми се ускори. Усетих, че това е за мен и исках да знам повече". 

Foto: Bernd Krause

Той вече се моли по 5 пъти на ден и консумира само Халал храни. Алкохолът е табу. 

Блум споделя, че когато съобщил решението си на родителите си, те били малко уплашени: "Те са благочестиви християни. Скоро обаче ми казаха, че трябва да вървя по този път, който смятам за правилен".

"Приятелката ми не е мюсюлманка и за мен това не е проблем. Не я притискам. Ислямът е мирна религия. Вярата ми казва да не притискам никого за нищо, което той сам не иска. Всичко трябва да е доброволно, от сърце". 

По същия начин и от отбора са толерантни с него: "Всеки има свои вярвания и върви по собствения си път. И всеки трябва да направи това по свой собствен начин. "

Нося Хиджаб, защото го заслужавам

Казвам се Шейла и съм родена като Мюсюлманка в Босна и Херцеговина. 

В семейството Исляма ми не винаги се е практикувал. В комунистическа държава не беше лесно да си изпълняваме религиозните си задължения, камо ли да носим Хиджаб. 

Когато избухна войната в Босна семейството ми избяга в Германия. Там посещавах Католическо училище и за класа беше задължително да посещаваме църква всеки понеделник. Научих всичко, което едно малко момиче можеше да знае за Библията.

Когато се прибирах у дома, разказвах на майка си истории от Библията, а след това тя ги свързваше с Исляма. 

Майка ми никога не ми е казвала или забранявала да чета или уча за Католицизма. Тя се възползва от ситуацията и стори най-доброто. 

Винаги съм знаела, че съм Мюсюлманка, независимо, че познавах по-добре Католицизма, но сърцето ми винаги жадуваше за Исляма, принадлежеше на него.

Във времето около Рамадан и Еид майка ми учеше мен и сестра ми как да си правим молитвите, даваше ни награди за всяка Сура, която научехме.

Когато навърших 13 години, се преместихме да живеем в САЩ.

Най-сетне имах възможността да се сприятеля с други момичета - Мюсюлманки и да посещавам съботно училище (Meктeб), да изучавам Коран. Учителката ми носеше Хиджаб и беше една от най-прекрасните жени, които някога бях виждала, беше толкова красива с Хиджаба си. 

Това събуди моя интерес към Хиджаба. 

За 9/11 си спомням, сякаш беше вчера.

В гимназията учителят ми по история ни питаше каква религия изповядваме. Високо и гордо заявявах, че съм Мюсюлманка и религията ми е Ислям. Бях единствената в класа си. 

По това време за пръв път се почувствах аутсайдер. Тук и там започнах да губя някои приятели. Не беше много ясно от какво се страхуват или от какво странят - това, което казваха за Мюсюлманите, беше чутото от медиите. И всичко това ме накара да уча повече за моята религия, за да мога и да говоря и отговарям на въпросите и репликите. 

Мина време и една нощ сънувах Ангел - мъж, чието лице не можех да видя. Целите му дрехи бяха бели, носеше голям Коран. Дойде до мен и каза: "Чети Корана и се покрий, детето ми". 

Събудих се с чувство на огромно облекчение, но не направих това, каквото ми беше казано. 

Бях тийнейджърка и майка ми много се притесняваше от евентуално отхвърляне или малтретиране от обществото, дали ще си намеря добра работа и т.н.

А аз не исках да я тревожа, така че не се покрих.

Мина време и аз се омъжих за Мюсюлманин, разбира се. Имахме близаци :)

И преди малко повече от седмица сякаш нещо ми каза "Шейла, трябва да се покриеш!"

И го сторих. Никога досега не съм се чувствала така завършена. 

Гордея се с религията си и със себе си!

Казват ми, че деня, в който съм се покрила, е деня, в който съм започнала да се моля за себе си. 

Моя Хиджаб ме направи по-добър човек!

Усещам и знам, че моите действия ще дадат отражение върху религията ми и не желая някой да види да правя нещо лошо и да мисли лошо за религията!

Всъщност моя гняв изчезна и започнах да бъда много мила с хората!

Така че аз нося Хиджаб, защото той ме избра, защото ме направи по-добър човек, защото го заслужавам!

Shejla Piric (USA)

Можете да напишете и споделите своя опит с Хиджаба на следния линк:
http://worldhijabday.com/submit-story/ ‪#‎WorldHijabDay‬ ‪#‎Feb1‬

Източник: World Hijab Day

Превод и редакция Милена Борисова-Иршад

Тежките преживявания, които ме доведоха до Хиджаба

За мен е удоволствие да споделя историята си и се моля Аллах да благослови всяка сестра по невероятен начин и се моля Той да ни напътва по правия път, да Го възхваляваме и да Му служим, независимо от трудностите на дунийа. Амин 





Приех Исляма на 8-ми март 2014

Преди никога и не бях помисляла, че ще стана Мюсюлманка. Израснала съм в строго Християнско семейство и бях доста ангажирана с църквата. Като Християнка бях страстно вярваща, но имах много въпроси, които оставаха без отговор. Обикновено ме беше страх да питам и така и приемах сляпо Християнството.

Преди около две години, за мое нещастие, имах много тежко превивяване, което ме накара да намразя Исляма. Бях на грешното място с грешните хора и бях изнасилена от мъж, който преди това твърдеше, че е Мюсюлманин. 

Нямах познания за Исляма освен онова, което чувах от медиите и придобих постоянен страх и параноя от всички Мюсюлмани. Състоянието ми се влошаваше и забелязах, че онази омраза, която изпитвах, се беше загнездила в сърцето ми и ме караше да мразя все повече и повече. Чувствах се предадена, сякаш някой е откраднал от мен нещо много ценно, което исках да защитя. Самочувствието ми падна до дъното. Тази болест опетни сърцето ми за две години и макар че ме притесняваше много, защото чувствах, че не е правилно, аз се оставях на състоянието си. Обвинявах всички Мюсюлмани заради престъплението на един мъж - това нормално ли е?! 

Една нощ, когато се прибрах у дома, паднах на земята, обляна в сълзи, обвита от срам, но и с надежда, викнах към Бог: "О Господи! Не мога да нося това бреме до края на живота си! Знам, че е нечестно да съдя всички заради престъплението на един! Затова, моля те, Господи, покажи ми красотата, вместо калта, моля те! И те моля да ми простиш и да ми помогнеш да му простя. О Господи...обърни сърцето ми...Моля те...Господи...”

Скоро след тази нощ се вгледах в Исляма - нямах идея откъде да започна, защото и не знаех нищо за тази религия. Така че по-скоро от любопитство четях и се заинтересувах защо жените носят Хиджаб и както представлява той. Открих, че тази "ужасна религия" не беше това, което си мислех. И така разбрах, че жените се покриват по различни причини - моята интерпретация за Хиджаба беше, че жените го носят, за да не се съди за тях по тялото, а по интелекта и характера им. Те не искат на тях да се гледа, като на парче месо, а като на хора. Покриват се, за да защитят красотата си за Аллах, за себе си и за съпрузите си. Също така забелязах, че правейки това, те запазват себе си и мъжете наоколо от грехове. Нямах думи и не можех да повярвам, че и аз имах същото мнение, дори за нещо малко, като това.

Като Християнка не вярвах, че Исус е Бог и отново бях стъписана, когато открих същото виждане в Исляма. Разбрах, че те вярват в служенето на Един Бог, а не в творенията на Бога. Този факт силно ме заинтригува и аз станах още по-любопитна. В крайна сметка много заблуди, които имах за Исляма, се изчистиха и лека-полека заобичах тази религия. 

Смирих се и помолих Бог за напътствие, защото съм изгубена, исках да намеря правия път. 

След около две седмици от любопитство влязох в местната джамия и същия ден казах и Шахадата, La illaha ill Allah Muhammadur Rasool Allah (Няма друг бог освен Аллах и Мухаммад е Негов Пратеник).

Семица, след като приех Исляма, реших да нося Хиджаб

Носенето на Хиджаб е Джихад (усилие по пътя на АЛлах) със себе си. Много хора ме коментират - повечето бяха шокирани и не разбираха причините. Някои момичета от Християнската църква, които твърдяха, че са ми приятелки, се опитаха да ме накарат да се чувствам засрамена, защото знаеха, че ще стана ролеви модел за други момичета в църквата. Хвърляха ми мръсни погледи и страняха от мен. Други съученички се събираха в кръг около мен и сочейки ме, ми се смееха. А трети пък ми казваха в лицето, че това, което правя, е обидно и трябва да сваля Хиджба. 

В продължение на няколко месеца бях много самотна и никой не одобри избора ми да стана Мюсюлманка. Дори се стигна до коментари от учителя ми в клас: "Кой изобщо би избрал да стане Мюсюлманин, след като знае стереотипите за това и всичко останало?!" Друг учител не направи нищо, когато момче от класа ми по Английски ме нарече терористка. Но училището беше едната страна.

Семейството ми беше другата...За пръв път досега майка ми не знаеше какво да мисли. Беше шокирана и объркана...Тогава осъзнах, че не бях единствената, която е имала заблуди. Бавно, но сигурно, майка ми прие и свикна с всички промени и сега, слава на Бога, тя ги прие. Аллаху Акбар (Аллах е най-велик!)

Вече имам много нови приятели и съм щастлива, колкото не съм била досега в живота си. Все още се сблъсквам с някои странни погледи и коментари за Хиджаба си. но се научих да вървя спокойно с шала на главата си. Знам, че вместо да следвам земните си желания и чувства, аз се харесвам на АЛлах субханаху уа Та'ала и това е от значение за мен. 

Алхамдулиллах (слава на Бог) за Исляма и алхамдулиллах за всичко, което ми се случи. Чрез Исляма се научих да прощавам и ако не беше този мой мъчителен опит, нямаше да стана Мюсюлманка днес. Така че - алхадмулиллах за всичко.

Джазак Аллах хаир! Благодаря ви, че прочетохте историята ми и помнете! Никога не губете надежда и се молете на АЛлах! Аллах е този, който прави чудесата, който изпълнява желания. Той е ар-Рахмаан! 

Историята е на Jade Walker от Канада, написана и публикувана в World hijab day, February 1st

Хамза: Лъвът на Аллах

Източник onislam.net 

Хамза става известен с прозвището си Асадуллах,
лъвът на Аллах, толкова силно и решимо
е защитавал Исляма

Автор Idris Tawfiq

Превод и редакция Милена Борисова-Иршад

В Ислямската история има няколко специални истории, свързани с това как хора са приели религията. Като Мюсюлмани, такива истории ни вдъхновяват да научим повече за историята си, особено за ранните дни, когато Пророк Мухаммад с.а.с. е работил усилено за разпространяване на учението.

Когато чуем или прочетем истории за пътя на хора към Исляма, трябва сами да направим пауза и да се замислим за нашето собствено духовно пътуване и да благодарим на Всевишния за Неговата благодат и дар - да бъдем Мюсюлмани. 

Историите на героизъм и духовни търсения ни помагат да поставим в контекста нашите незначителни усилия да служим на Аллах.

Една от най-силните човешки истории, е тази на Хамза бин Абд-Ал-Мутталиб - чичо на Пророк Мухаммад с.а.с

Неговия призив към Исляма е по-невероятен, защото не е предизвикан след четене на книги или слушане на красива проповед, нито след търсене и размишление над смисъла на живота. Неговото завръщане към Исляма е пряк резултат от силното му чувство за семейна чест.

Най-напред, мисля, трябва да напомня защо използвах "завръщане" към Исляма, вместо за неговото приемане. 
Като Мюсюлмани ние вярваме, че Ислямът е вродената религия на човечеството, която съществува още от сътворението. 

Също така вярваме, че още от началото на човешката история, Всемогъщият Аллах е събрал пред Себе си всички души на онези, които ще живеят на Земята. Тогава им обяснил, че няма друг бог, освен Него. Като естествена религия за хората вярваме, че ако индивидът бъде оставен в чистото си състояние, той естествено ще вярва в Един Бог. 

Вярваме, че всеки се ражда като вярващ в Един Бог - Мюсюлманин, но покрай действията на околните, той става Християнин, Юдей или друг. Така че когато някой промени религията си и стане Мюсюлманин, всъщност той на практика не се приобщава към нова религия, а се завръща към естественото си рождено състояние. Затова и по-горе казах, че Хамза се завръща към Исляма.

Историята

Историята е простичка, случило се е така:

Вече са минали 3 години, откакто Пророк Мухаммад с.а.с. говорел на неколцина за онова, което му донесъл Ангелът Джибил (Гавраил) и 3 години се борел срещу пречките да направи съобщението известно на широката общественост в Мекка.

За всичко това той бива хулен и обиждан от съгражданите си, наричан е луд и магьосник. Някои Мекканци били особено усърдни в тази кампания срещу Мухаммад и Исляма. Един от тях бил Абу Джахл.

Един ден Пророк Мухаммд се разхождал в подножието на Планината ас-Сафа в Мекка, когато срещнал Абу Джахл, който почнал да го обижда и да се подиграва на посланието за Единия Бог. Някои предават дори, че хвърлил камък и ударил Мухаммад с него, като главата му прокървила. Пророк Мухаммад не отговорил на подигравките, а Абу Джахл отишъл в Кааба в центъра на града, където се похвалил на хората с това, което направил. 

По това време Хамза се връщал от лов. 

Хамза бил храбър, много популярен сред хората в Мекка. По пътя си срещнал освободената робиня на Абдуллах ибн Джудан, която разказала какво се случило с племенника му.   

Разгневен, Хамза забързал към Кааба, за да отмъсти на онзи, който е наранил член на фамилията му. Без да каже и дума, дарил с лъка си Абу Джахл по главата, наранявайки го и тогава му изкрещял как се е осмелил да нарани племенника му, особено пък като той проповядвал посланието, в което Хамза вярва!

Чак след като изрекъл тези думи, Хамза осъзнал какво е казал. От друга страна хората също били в шок от чутото. За да не вкара във война двете племена, Абу Джахл признал, че е наранил Мухаммад и е заслужил това, което се случило. 

От този момент, заявявайки през народа на Мекка, че вярва в посланието, разпространявано от Мухаммад, Хамза става един от най-верните привърженици и последователи на Пророка, като прави всичко по силите си да го защитава. 

Хамза става известен с прозвището си "Асадуллах" - Лъвът на Аллах - толкова силна е неговата защита на Исляма и такъв велик воин е Хамза. Умира от жестока и брутална смърт от ръцете на зли и отмъстителни хора, но давайки и последния си дъх в името на Аллах.

Уроците

На какво може да ни научи тази история? Какво в днешни дни може да ни каже връщането на Хамза към Исляма?

Ами първо е това, че ние не знаем какво се случва в ума и сърцето на другия.

Кой, седмици или месеци преди това, е знаел какво ще мисли Хамза, защитавайки племенника си и заявявайки, че е от неговата вяра - Ислям?

Седял ли да обмисля да стане Мюсюлманин? Има ли конкретна дума или фраза, която да го е убедила в истинността на Исляма? Това посланието и личността на Пророка ли са били? 

В крайна сметка не знаем със сигурност, както и не знаем какво се случва в умовете и сърцата на не-мюсюлманските си колеги и приятели, когато им говорим или живеем според Исляма. 

Новината за нападението срещу племенника му не е дошла чрез някой известен човек или оратор, а от устата на освободена робиня. По същия начин не е необходимо някой шейх или владеещ науките за Исляма и Корана, да говори, за да привлече други по-близо до Бога. Това може да направи и съвсем обикновен човек, с простички думи или действия. 

Никога не знаем какъв ще бъде ефекта от думите ни върху другите хора. Най-великата дауа за всички, е даването на добър пример на другите, за това колко благороден и чист е Исляма. 

Разбира се, че трябва да се образоваме, да се научим по най-добрия начин да обясняваме учението и неговото послание, но всичко, което всъщност трябва да направим, е да изиграем ролята си при предаване на знанието за Исляма на околните - не ние сме тези, които караме другите да приемат Исляма, а единствено Аллах. 

Друга забележителна част от историята на завръщането на Хамза към Исляма, че той е показал на другите колко може да бъде човечен. Известен с горещия си темперамент, в момент, когато член на фамилията му е нападнат, притежавайки ясно изразено чувство за семейна чест, точно това били катализаторите, които го довели до Аллах. Можете да забележите как Аллах използва всички ситуации, за да привлече хората обратно към Себе си. Че дори и нашата слабост, за да говори с нас...

Ето и в модерния ни свят, името и характера на обичания ни Пророк с.а.с., са хулени и осмивани. Само си припомнете случилото се в Дания. В Корана Всемогъщият Аллах споменава за тези безрадостни дни, когато посланието някак не успява да се възприеме като истина и обидите достигат връхна точка: 

Ние сме ти достатъчни срещу присмехулниците, които наред с Аллах приемат друг бог. Ала ще узнаят. И знаем Ние, че сърцето ти се свива от техните думи. (Коран, 15: 95-97)

Може да не сме като Хамза - смели и твърди, но сме Мюсюлмани. И затова, дори по нашия малък и незначителен начин, трябва да защитаваме Пророка си, Пророка на Аллах, независимо от това, какво ще ни коства, ние сме - искаме или не - посланици на Исляма във всяко нещо. 

Ако наистина живеем като добри Мюсюлмани, защо тогава светът гледа по този начин на Исляма? И вместо да възприема изкривената представа за религията ни от екрана на телевизора или страниците на вестниците, нямаше ли да е по-добре за Исляма, а и за самите нас, хората да го възприемат от нас самите - онова чисто и красиво послание, което струи от сърцата ни чрез постъпките и думите ни. 

В чест на живота на Хамза ибн Абдулмутталиб и вдъхновени от неговата история и призив към Исляма, нека възприемем решимостта да бъдем лъвове на Аллах, като без страх и притеснение разпространяваме посланието на Аллах, показвайки чистототата и благородството в собствения си живот и щастието, което Божието послание е внесло в него. 

Материалът е публикуван за пръв път през ноември 2007.

Димния сигнал

Автор: Abu Muhammad Yusuf

Източник: muslimvillage.com

Пътешествието на живота може да бъде като влакче в увеселителен парк - често сме поставени екстремни условия, които подтикват към униние и безпомощност. 

Пратеникът на Аллах, салАллаху алейхи уа саллам, е казал: "Наистина когато Аллах обича хората, Той им дава изпитания. Когато човек е удовлетворен, Той е доволен, а който се гневи, над него е яростта". (Hadith-Tirmidhi)

Трябва да се стремим да приемаме битките в живота и вярата в Аллах. Няма развитие без трудност. Житейските изпитания са необходими за собственото ни усъвършенстване, затова когато дойдат, приемайте ги, възползвайте се от тях и никога не губете надежда, а се поставете в пълно Упование и Вяра в Аллах. За ума проблемите са това, което са упражненията за мускулите - карат ви да се стегнете и ви правят по-силни.

..............

Единственият оцелял от корабокрушението беше изхвърлен на малък необитаем остров. Трескаво се молеше на Аллах да го спаси и всеки ден наблюдаваше хоризонта за помощ, но без резултат. Но въпреки всичко запази надежда за помощ от Аллах и продължи да се моли.

Изтощен, все пак си направи малка колибка от плавеи да го защитава и да съхранява онова, което му е останало. Но един ден, като се връщаше, след като бе обикалял за храна, видя малката си къщурка в пламъци, а димът се извиваше в небето.

Най-лошото се бе случило и всичко бе загубено. Почувства се зашеметен от мъка: "Аллах, как можа това да се случи на мен?!" плачеше той. 

Рано на следващия ден, точно преди молитвата Фаджр, го разбуди звука на кораб, приближаващ се към островчето. 

Идваше да го спаси. 

"Но как разбрахте, че съм тук?!", запита ги мъжът,
"Видяхме димния сигнал". отговориха. 

Аллах казва: 
“…и бъди търпелив към онова, което те сполети!” (Коран 31:17) и 
“Не страдай! Аллах е с нас.” (Коран 9:40)

Лесно е да се обезсърчиш, когато нещата не вървят добре. Но не трябва да се отчайваме, защото Аллах е на мястото си в живота ни, независимо дали е в леснина или в трудност, в болка или страдание. Аллах казва:

“Да, с трудността има и леснина.” (Коран 94:6) и 
“И който се уповава на Аллах, Той му е достатъчен”. ( Коран 65:3)

И помнете, когато следващия път малката ви колибка гори, това най-вероятно е димен сигнал, призоваващ Милостта на Аллах.

Израснали като католици, американски войник и съпругата му, приемат Ислям

И двамата за родени и израстнали в католически семейства - тя в Манхайм, Германия, а той - в Кисеми, Флорида. 

Кристина Тарнатино, която заедно със съпруга си, 

сержант от армията на САЩ приема Исляма и 

започва да се занимава с благотворителна дейност 

за Сомалия, е на снимката с двамата си сина, Андрю

 и Кейдън, пред дома си в Манхайм, Германия. 

NANCY MONTGOMERY/STARS AND STRIPES

Но когато през 2006-та година частите на редник (към днешна дата - сержант) Крис Тарантино са разпределени в Ирак, неговата съпруга започва да си задава екзистенциалните въпроси за живота и смъртта, което я довежда до Исляма и тя става мюсюлманка. 

"Бях истински изплашена за него, че нещо ще му се случи", казва Кристина Тарантино. 

Кристина прекарвала голяма част от времето си с по-голямата си сестра, приела Ислям, когато се омъжила за Палестинец. Сестра й успокоявала Кристина и давала отговори на нейните въпроси. 

Нейния духовен напредък тя споделяла със съпруга си в честите телефонни разговори с Камп Таджи, Ирак. 

Въпреки това Крис бил шокиран, когато връщайки се от Ирак, разбира от съпругата си, че е приела Исляма. Първия му въпрос даже бил дали тя ще започне да носи хиджаб. "Не съм готова все още за това" - отговорила Кристина. Не я питал повече: "Молих се за напътствие".

И на следващата година, когато неговите части отново биват разположени в Ирак, този рус и синеок войник, приема Исляма и не го крие. 

"Отидох в Кувейт, купих си молитвено килимче и започнах молитвите си. Разбрах, че това, че съм станал мюсюлманин, не е края на света" - казва той.

През последното десетилетие на войни в мюсюлмански страни, на много американски войници се налага да се борят срещу възприетото мнение, че мюсюлманите са врагове. 

Крис постъпва във войската през 1998 година и се е бил в две мюсюлмански държави. "Знаех само, че ще се боря с терористи. Правех това, което ми заповядват. Казват, че невежеството е блаженство...", казва той. 

Когато неговата съпруга става религиозна, той отива с нея в Сунитска джамия в Манхайм, после коментира, че цялата идея за насилствен радикален джихад към Запада нещо не е наред. 

"Аз следвам учението на Пророк Мухаммад - той не одобрява това. Аз не се асоциирам с радикализма".

"Като всички мюсюлмани, аз вярвам, че дори да убиеш неправомерно 1 човек, все едно си убил целия свят. И ако спасиш 1 човек, все едно си спасил целия свят." - казва Крис, който сега е в Signal Corps и работи в комуникационното обслужване. "Искам да бъда на онази страна, която помага".

Като част от тази идея, семейство Тарантино започва да помага и работи към дружество с нестопанска цел, което изпраща храна и помощи към Сомалия - една провалена държава, подложена на системен глад и тормоз от десетилетия. А от 2006 страната е изправена срещу бунтовниците, водена от военна ислямистка групировка с лидер ал-Шабаб.

Тарантино казват, че приемането на Исляма, им дава нови 

цели и и възможности, ново напътствие в живота.

NANCY MONTGOMERY/STARS AND STRIPES

Кристина и още 7 човека от джамията ал-Фарук в Манхайм основават Islamischer Humanitaerer Entwicklungsdienst, или Ислямски Център за Развитие (www.IHED.de).

Само за няколко седмици работа, те събират 135 тона хранителни и медицински помощи. И всичко това е било през месец Рамадан. 

Когато са си у дома, семейство Тарантино изучава новата си религия и се стреми да я прилага в по-голяма степен в живота си.

Кристина вече носи хиджаб извън дома си и казва, че в джамията, която посещава в Манхайм, има много конвертити от Полша, Украйна, Русия, Германия. (бел. пр. - и от България също, дори познават лично Кристина).

По повод на втренчените погледи в интендантството, Кристина казвала на мъжа си: "Те сигурно си мислят, че си ме довел от Ирак".

Той самия не е имал проблеми с приемането на Исляма. 

Войниците от неговия 72-ри Сигнален батальон знаят, че е мюсюлманин. "В началото все питаха: "Какво?! Какви сте? Какво правите?! Наистина ли?" А след време казваха: "Сержант Тарантино, време е за молитва". Определено проявиха уважение и разбиране."

Един единствен път имал негативно преживяване - когато с "Мир вам" (ас-саламо алейком), поздравява "брат" мюсюлманин от Афро-американски произход, говорящ арабски. В отговор получава само едно силно изсумтяване: "Офффф".

Крис планира да се уволни през следващата година** и да се премести със семейството си в САЩ, Кристина планира да учи комуникации, а нейния съпруга да продължи обучението си в Embry-Riddle Aeronautical University.

Семейство Тарантино се срещат преди 10 години в базата в Манхайм и имат 3 брака - веднъж в кметството, втори път - в църква, трети път - в джамия. 

Едно от най-трудните неща за тях, е отношенето със синовете им. Постоянно се чудехме какво да им кажем, споделят двамата. "И така, постепенно свикнаха с идеята, че няма фея на зъбките, че дядо коледа не съществува...Доста добре приеха идеята" - разказва Кристина.

Бележки:

**Горната статия е от 2010 година (10 октомври, 2011). Към днешна дата, семейство Тарантино живее в САЩ, но посещава и Манхайм.

Автор Nancy Montgomery, montgomeryn@estripes.osd.mil

Източник: http://www.stripes.com

Превод и редакция: Милена Борисова-Иршад

Женитбата на сина на Халиф 'Умар

abdullahbros.com

Както и друг път, така и тази нощ Халиф 'Умар, заедно с Ибн Аббас, тръгнали да обиколят града, за да видят състоянието на хората. Минавали от квартал в квартал. Стигнали до място, населено с бедни хора и минавайки покрай малка къщичка, чули шепот. Заслушали се - майката увещавала дъщеря си да разредят млякото, защото количеството тези дни било много малко, разказвала, че когато била млада и продавала мляко, го разреждала с вода и съветвала дъщеря си и сега да направи същото.

Момичето казало: "Разреждала си мляко когато не си била мюсюлманка - сега си мюсюлманка и няма да примесваме млякото!" Майката казала, че Ислямът не й пречи да разредят млякото. Дъщерята казала: "Забрави ли какво нареди Халифът? Той забрани млякото да бъде разреждано". Майката отговорила: "Но Халифът ни забрави - ние сме толкова бедни - как да си набавим хляб, ако не разредим млякото?" Дъщерята попитала: "Такъв хляб ще бъде непозволен, а аз като мюсюлманка няма да направя нещо срещу заповедта на Халифа или да мамя други мюсюлмани".

Майката казала: "Но Халифът или негови служители няма да видят какво правим. Дъще, ти си дете - легни си сега, а утре сутрин аз сама ще разредя млякото вместо теб". Дъщерята отказала да съдейства на майка си и отговорила: "Халифът може и да не е тук да види дали се спазва заповедта му. Моята съвест е моя Халиф. Можеш да избягаш от Халифа и служителите му, но как ще избягаш от Аллах и съвестта си." Тук и майката не отговорила. Къщата затихнала...

На следващия ден Халиф 'Умар изпратил човек да поръча мляко от момичето - млякото било чисто, неразредено. Халифът се обърнал към сподвижниците и казал: "Момичето запази решимостта си въпреки увещанията на майката. Заслужава награда - какво да й дадем?" "Може би да й дадем някакви пари?" предложил ибн Аббас. Халиф 'Умар отговорил: "Такова момиче ще стане чудесна майка. Нейната цена не е в няколко монети, а се измерва в много по-голям мащаб. Ще й предложа най-високата награда като дар, а това ще бъде и в най-добър интерес за нацията". 

Халифът повикал майката и дъщерята в дома си - майката треперела, когато застанала срещу него, но момичето гледало спокойно и твърдо. Била красива и някаква особена гордост се излъчвала от нея. 

Халифът им разказал какво е чул предишната вечер и добавил, че няма да наказва майката заради дъщерята. Тогава се обърнал към момичето: "Ислямът се нуждае от дъщери като теб и като Халиф на Исляма на мен се пада задължението да те възнаградя като собствена дъщеря". 

'Умар повикал синовете си и им казал: "Тук има един скъпоценен камък, едно момиче, която ще стане велика майка. Искам един от вас да вземе тази жена за съпруга. Не знам по-добра невеста от това момиче". 

Абдуллах и Абдуррахман - по-големите синове на Халифа вече бяха женени. Асим - третия син, беше неженен и той поиска да се ожени за момичето. 

От този брак се роди дъщерята Имм Асим, която станала майка на Умар бин Абдул Азиз - избран за Халиф и служил през периода 717-720г. Докато другите Халифи от династията на Омаядите живеели в разкош, Халиф Умар бин Абдул Азиз живеел и работел следвайки стъпките на втория Халиф на Исляма - неговия дядо 'Умар.

Казано е, че ако някога е имал облагородни Халифи след първите четирима Хулафа Рашидун, това е бил само Халиф Умар бин Абдул Азиз. 

Той наследил благородните качества на чудното момиче, което се омъжило за сина на Халиф 'Умар - този Халиф 'Умар Фарук, който имал очи да различи благородния характер и достойнства на едно бедно момиче. 

source  Islampeace

Световния ден на Хиджаба доведе млада британка до Исляма

източник: onislam.net
превод: Милена Борисова - Иршад

Кайро – Приключението "Хиджаб за 1 ден", накара 21-годишна британка да научи повече за Исляма, след което да приеме религията. 

“Започнах да чета Коран и словата бяха логични и
ясни, за разлика от Библията..."
казва Джес

“Взех участие в Световния ден на Хиджаба" и предизвиках сама себе си да нося хиджаба 1 месец,” разказва Jessica Rhode пред Muslim Mirror.

“Започнах да чета Коран и думите бяха логични и ясни, за разлика от Библията...

Rhodes, от Норуич, беше сред жените немюсюлманки, които сложиха Хиджаб за годишния Световен ден на Хиджаба на 1-ви февруари.

Събитието има за цел да спомогне за премахване на погрешното схващане, че покривалото, което е задължителна част от облеклото на жените в Исляма, е символ на подтиснатостта на мюсюлманките.

След като е носила това облекло, Rhodes казва, че вече не си спомня какво е да ходи без хиджаб.

Rhodes започва да чете за Исляма и се запознава по-добре с тази религия.

“Направих и някои проучвания за Ислям и разбрах, че това е една всеобхватна религия, която може да ми даде отговорите, които търся,” казва тя.

Решението на Rhodes да приеме Исляма, е посрещнато със смесени реакции от хората около нея.

“Родителите ми не се зарадваха, но приеха решението ми. Свекърите от друга страна абсолютно ме подкрепиха,” Rhodes said.

“Приятелите ми бяха една смесица – някои се зарадваха на решението му, други го оспорваха, а трети изобщо излязоха от живота ми.”

“Праволинейни”

Младата британка недоволства, че много мюсюлмани не са в състояние да достигнат до новоприели, да им помогнат.

“Аз имах някаква подкрепа, но сякаш не много хора искат да са близо до мен,” оплаква се Rhodes.

“Постоянно трябва да моля за помощ.”

Тя казва, че много мюсюлмани са “праволинейни” в интерпретирането на Корана.

“Когато започна да задавам въпроси, хората цитират Коран и ми изглежда, че изобщо не желаят друг начин на възприемане на написаното,” казва Rhodes.

“Мисля, че трябва да подобрят това отношение, като не са толкова предубедени към други тълкувания, защото не само западняците са тесногръди, заблудени и пр.”

Младата Briton се оплаква също, че често реакции на някои мюсюлмани я карат да се запита дали е бил добър избора й...

“Понякога се чувствам несигурна – реакциите на много мюсюлмани, с които говоря, ме карат да искам да напусна Исляма и да се върна към неверието, колкото до религията - беше ми даден избор и никой не го беше грижа дали си извършвам нещата по свой или по друг начин,” казва тя.

“Мюсюлманската умма…тя е в ръцете на Аллах. Ако хората по целия свят, във всички сфери на живота, са по-широко скроени и непредубедени, може би ще можем да се движим напред заедно,” казва Rhodes.

“Но ако не, просто ще продължим да стоим в блатото на неразбирателството и погрешните схващания, гнева и безсмислените войни.”

Британия е дом на  Мюсюлманска общност от около 2.5 милиона.

Четецът на Коран Абдул Басит р.а. и комунистите

От Шейх Зулфикар Ахмад, част от The Treasure of this World and the Hereafter

Източник: ILMGATE.org

През 1987 г, Кари Абдул Басит посещава Америка - същия Кари Абдул Басит, чиито записи на Свещения Коран стават много популярни. Някой го попитал дали е виждал чудо в Корана, на което Абдул Басит отговорил: "Само едно ли?! Мога да ви изброя хиляди, които съм видял със собствените си очи". Човекът, задал въпроса, помолил Кари Абдул Басит да спомене някое, така че големия четец започнал да разказва, 

Джамията Имам Бухари в Узбекистан, бивша
Съветска Социалистическа Република

Кари Абдул Басит споменал събитие от времето на Джамал Абдул Насър, президент на Египет. Комунизмът бил във възхода си и по време на посещение в Съветския съюз, Насър бил подложен на силен натиск да стане комунист и да разпространи доктрината и в собствената си страна, Обещано му било, че СССР ще направи Египет технологичен гигант, необходимо единствено било Насър да откаже Исляма и да въведе комунизма като държавна религия. Абдул Насър учтиво отказал и така приключила визитата. Той бил доста подтиснат, че не защитил по подобаващ начин Исляма, защото не бил добре образован по въпроса. 

След няколко години Абдул Насър отново бил поканен в Съветския съюз и тогава помолил и Кари Абдул Басит да замине с него за Москва. Абдул Басит бил много изненадан, защото никога не си представял, че ще стъпи в СССР на земя, където правителството и хората отхвърлят и отказват да признаят Аллах. 

Джамал Абдел Насър с радост представил Абдул Басит на ръководителите на СССР и съобщил, че ще се рецитира Свещения Коран, Книгата на Исляма. Абдул Басит затворил очи и започнал да рецитира сура Та Ха, същата онази част от Свещения Коран, за която се разказва, че чувайки я един от най-лошите врагове на Исляма, Умар Ибн ал-Хаттаб, сторил поклон и приел Исляма.

Кари Абдул Басит отворил очи и видял едно от чудесата на Свещения Коран точно пред себе си. Четири от петима ръководители на Комунистическата Партия, плачели. Джамал Абдул Насър се усмихнал и попитал: "Защо плачете?" - "Не знаем - не разбрахме и дума от това, което чухме, но има нещо в този Коран, което разтопи сърцата ни и ни накара да се разплачем. Не знаем как стана".

Кари Абдул Басит казва, че  било изумително чудо. Това били хора, които не познавали Великия Коран, не го приемали Великия Коран, не разбирали Великия Коран и все пак Аллах развълнувл сърцата им чрез рецитацията на му. Почитаемия Имам Гхулам Хабиб р.а. обичал да казва, че никой не проправя пътища за реките - реките сами избират своя път. Свещения Коран е Книга, която си проправя през сърцата на хората свой път на милост. Така става ясно защо неверниците от Мека и Медина приели Ислям, след като го чули. Така става ясно защо неверници заглушават четенето на Корана с шумове или висока музика, за да не бъдат засегнати. 

Въпреки това Свещения Коран е низпослан да спечели сърцата ни и Аллах приема тези, които живеят живота си чрез него, Трябва да се стремим по-често да четем и да живеем чрез Корана, така Аллах ще ни дари със щастие и на двата свят - тук и в Отвъдното. 

Праведните предшественици имали благословия заради близостта си до Свещения Коран. Това било послание, което разтърсило Арабия и където и да отидели ас-Сахаба с Книгата, светът се покланял. Именно тези камилари и овчари отказали да се поклонят на Римския Цезар, се превърнали в хора, променили съдбата на света - как? Те постъпвали според Свещения Коран, за разлика от хората, които не го правели. Те истински обичали Свещения Коран, четели го тихо и високо, понякога плачели. 

Тази Книга е изпратена да просветли сърцата ни и ако днес хората я четат с любов, Аллах ще спусне своя благослов над тях, 
Това е Книга, пътеводител, изпратена да изведе създанията от тъмнината към светлината. Онези, които обичат Свещения Коран, са удостоени с чест и на този свят, и в Отвъдния, както възвисеността, с която Аллах е възнаградил ас-Сахаба.