сряда, 30 май 2012 г.

За нашепванията (уасуас)


Ассаламу алейкум уа рахматуллах!

За мислите, за които питате, може да се каже, че се появяват у всеки от нас, като зависят не само от степента на вярата у човек, но и от средата на живот и култура – често са резултат от видяното и чутото наоколо. Може да се каже, че това са нашепванията на шайтана и често се появяват тогава, когато шайтана е отчаян и няма друг начин, по който да завладее човек. Що се отнася до неверника (кяфир), шейтана може да си играе с него както пожелае, не само да се ограничи до нашепванията (уасуас). Базирайки се на това и на хадиса, който ще приведа по-долу, нашепванията са признак на силната вяра у човек:

Накои асахаба се оплаквали, че нашепвания ги безпокоят. Oтишли при Пророка с.а.с. и му казали: „Често чуваме мисли в себе си, за които е ужасно да говорим“. Той попитал: „Наистина ли имате такива мисли?“ Те отговорили: „Да.“ Тогава той с.а.с. казал: „Това е признак на вярата“ (Муслим, 132, по разказ от Абу Хурайра).
Имам Науауи в коментара си за този хадис казва: „Думите на Пророка с.а.с. „Това е признак на вярата“ означават, че мисълта, че тези нашепвания са нещо ужасно, е вече признак на вяра, ако ти не се опитваш да споделиш мислите или да ги извършиш на дело, ако се плашиш дори да ги кажеш на глас, да им повярваш, това покава човек, който има перфектна и чиста вяра и свободна от всякакви съмнения“.

Подобни нашепвания често се появяват тогава, когато извършваме някаква ибада (служене) на Аллах с.т., молитвата например. С това шайтана се опитва да отклони мюсюлманина от действието, което се извършва в името на Аллах.

Един асахаба се оплакал на Пророка с.а.с. за тези нашепвания (уасуас) по време на молитва и казал: „Шайтана идва при мен по време на молитва, когато рецитирам (Коран), като ме смущава“. Пратеника на Аллах с.а.с. отговорил: „Това е дявол, който се казва Ханзаб. Ако той ти въздейства, търси убежище при Аллах от него и плюй (сухо) три пъти през лявото си рамо“. Той (асахаба) казал: „Мисля, че Аллах го държи далеч от мен“ (Муслим, 2203).

Силната концентрация (хушу) по време на молитвеа е много важна – молитвата без нея, е като тялото без душа. Когато правите молитва, се опитвайте да мислите за движенията, които извършвате и за думите, които казвате. Трябва да се помни, че когато застава за молитва, човек говори пряко на своя Господ и ако не го вижда пред себе си трябва да знае, че Той го вижда. По време на молитва също така трябва да отстраним около себе си всичко, което може да отвлече вниманието ни и да спомогне за разни мисли да нахлуят в главите ни. Уасуас действат върху хората по различен начин, защото те целят да всеят съмнения в сърцето на човек и желания за други неща или страхове. (От Мажму’ Фатауа Шайх ал-Ислам Ибн Таиймийа, 22/605).

Фукаха са на мнение, че мислите, които се промъкват в човешкия ум, не са негова отговорност, защото човек не може да се спаси от тях. Това е така, докато човек не ги изрече на глас или не приведе в действие това, което е мислил – от там нататък той вече носи отговорност за действията и за думите си.

Пророка с.а.с е казал: „Наистина Аллах е простил на моята умма нашепването в душите им, докато не изкажат това (на глас) или не направят нещо“. (Сахих – предаден от Ал-Бухари, Ал-Фатх, 1/518, 2/157 и 172 и 323, 3/60-61, 11/241, 12/303, и Муслим, 33).

Пояснявам, че тук става въпрос за случайно появилите се мисли, прокрадналите се в човешкия мозък.

Учените казват: „Става въпрос за мислите, които се формират в ума на човек, но не се оформят и не остават. Няма значение дали са мисли за злословие, неверие или нещо подобно (т.е. всички те са простени, ако не се утвърждават). Умът на някои хора се препълва с невернически мисли, но ако са само мисли без намерение да продължат, след това човек се избави от тях веднага, след като се появят, той не е неверник и няма грях“. (Имам Науауаи, Ал-Азкар).

Т.е. бидейки невъзможно да се предотврати в голяма степен появяването на такива мисли, след възникването им човек трябва да се постарае да ги премахне от главата си, да се отврати от тях, да намериш или да направиш нещо, което да ги промени. Завръщането към Аллах, както и молбата за помощ от Него, са възможностите, към които вярващия трябва да се обърне – зикр на Аллах, следване на Корана, сунната, пътя на вярващите мюсюлмани, изоставяне на забранените от Аллах неща, изоставяне и на съмнителните сред делата и думите – това са голяма част от оръжията срещу шайтана.

Отново подчертавам, че за мислите, които се прокрадват в главата на човек, не се носи отговорност, докато не се споделят, изкажат на думи или приведат в действие. Но друго оръжие срещу шайтана, е честата молба към Аллах за прошка. 
Според хадис на Пророка с.а.с.: „Шайтана казал на Всемилостивия: „О, Всемилостиви, аз ще заблуждавам всички твои раби чрез техните души и тела“. Господ отговорил: „Кълна се във Всемогъществото Си и Славата Си, Аз ще продължа да им прощавам, докато те искат Моята прошка“. (Ахмад в ал-Муснад, класифициран като сахих от Албани в Сахих ал-Джами', 2/32).
Така че човек трябва винаги да иска прошка от Аллах и да се обръща към Него. Пример е бащата Адам а.с.:
Рекоха: “Господи наш, угнетихме себе си и ако Ти не ни опростиш, и не ни помилваш, ще сме от губещите.”
Сура ал-Араф, 7:23
С две думи – ако мислите се появят в главата на човек, той не носи отговорност за тях ако не ги изрече и не ги приведе в действие. Като той е длъжен на всяка цена да се постарае да ги отмахне от главата си и да не продължи да разсъждава по тях. Тауба се изисква, ако човека е извършил харам дела, но не и за мислите. Въпреки, че трябва, както е казал Пророка с.а.с. “Езиците ни да са мокри винаги от споменаване на Аллах (зикр)“ и да искаме често прошка от Него. В един от хадисите се казва, че „прошката е благословия от Аллах“.
Аллах да ни пази от прокълнатия сатана и от неговите нашепвания, да ни води по правия път!

Милена-Иршад

събота, 26 май 2012 г.

О, Аллах


Кажи Алхамдулиллах :)

Say Alhamdulilah

сряда, 23 май 2012 г.

Право ли е на съпругата да има собствено жилище?





Въпрос:

Задължен ли е мъжа да подсигури отделно жилище за своята съпруга, дори и тя да може да живее с неговите родители и няма проблем за присъствието на не-махрам. Това едно от правата на жената ли е?


Отговор:

Слава на Аллах!
Едно от правата на жената е нейния съпруга да и подсигури отделно жилище. Това може да варира според възможностите на мъжа. Богатият трябва да подсигури нещо, което му подхожда, а бедния не е задължен да прави нещо повече от възможностите си – от това, което Аллах му е дал. Не е позволено за съпруга да остави съпругата си да живее с някой, който може да й навреди – дори да е неговата майка, баща, синове от друга жена. Ако един от родителите му се нуждае от него, като съпругата му няма да бъде обременена психически от присъствието на нуждаещия се родител, тогава можем да посъветваме жената да има страх от Аллах по отношение на този, който е в нужда. Тя трябва да уважи изискването към нейния съпруг да се държи добре и да се грижи за родителите си, а мъдрия съпруг трябва да оцени усилията на съпругата си, а това ще увеличи любовта между тях.
Но ако съпругът може да подсигури една къща за родителите си и друга – наблизо за съпругата си, това е добро и така той ще има възможност да съблюдава правата на всички, без да има някакво разделяне или спор.
В детайли сме разгледали правата на жената за жилище в отговора на въпрос № 7653
Който е разбрал проблемите и споровете, възникващи в семействата и предизвикващи беди между двете, поради това, че съпругата живее с родителите на съпруга си, ще разбере много лесно мъдростта от това, което учените казват, че жената трябва да има собствено жилище. Но ако тя се съгласи да живее с родното семейство на мъжа си, за да бъде добра със съпруга си, от уважение към родителите му, особено ако те имат нужда от помощ, в такъв случай няма нищо лошо да се направи и тя ще бъде наградена от Аллах за добротата си ин ша Аллах. Но ако може да бъде търпелива ит опрощаваща. А Аллах е този, чиято помощ търсим и на когото вярваме!
А Аллах знае най-добре!

Islam Q&A
Въпрос № 81933

понеделник, 21 май 2012 г.

Най-силната дуа :)



"Ля иляха илля Ллаху уахда-ху ля шарикя ля-ху; 
ля-ху-ль-мульку уа ля-ху-ль-хамду уа хуа 'аля кулли шайин кади-рун; 
субхана-Ллахи уа-ль-хамду ли-Лляхи уа ля иляха илля Ллаху; 
уа Аллаху акбар;
уа ля хауля уа ля кууата илля би-Лляхи-ль-'Алийи-ль-'Азыми Рабби-гфир ли"

لا إلهَ إلاّ اللّهُ وَحْـدَهُ لا شَـريكَ له، لهُ المُلـكُ ولهُ الحَمـد، وهوَ على كلّ شيءٍ قدير، سُـبْحانَ اللهِ، والحمْـدُ لله ، ولا إلهَ إلاّ اللهُ واللهُ أكبَر، وَلا حَولَ وَلا قوّة إلاّ باللّهِ العليّ العظيم , رَبِّ اغْفرْ لي

Превод: 

"Няма друг бог освен Аллах, един е Той, няма съдружник. Негово е владението, за Него е прославата. Той за всяко нещо има сила.
Пречист е Аллах и слава на Аллах и няма друг бог освен Аллах.
Аллах е най-велик; 
Няма слава и няма сила освен от Аллах Превеликия Всевишния.
Господи, опрости ме."


снимка

История за четиримата Мухаммад




Автор:
Ал-Хатииб ал-Багдади
Източник:
Книгата му Таариих Багдаад
Преводач на български:
Иршад






В Таариих Багдад от ал-Хатииб и други освен него, се предава изторията на дългото пътешествие на (четиримата) Мухаммад от Египет. Абул Аббас ал-Букра е казал:

Мухаммад Ибн Джарир ат-Табари, Мухаммад Ибн Исхак Ибн Хузайма, Мухаммад Ибн Наср ал-Маруазии и Мухаммад Ибн Харун ар-Райаини са пътували заедно през 256 г. по хиджра. Те нямали съпруги и били много бедни и нямало какво да ядат дори да се подкрепят, били измъчвани от глада!

Една нощ се доближили до къща в търсене къде да се подслонат и да пишат. Споразумяли се да изберат чрез жребий един от тях, който да излезе и да помоли хората за храна. Избрания бил Мухаммад Ибн Исхак Ибн Хузайма.

Мухаммад Ибн Исхак Ибн Хузайма казал на другарите си: „Дайте ми малко време, докато направя обмиване и отслужа салатул-Истихара“. И така побързал с молитвата си. Тогава внезапно дошъл пратеник – Ахмад Ибн Талуун, чукайки на вратата. Слязъл от животното си и попитал: „Кой от вас е Мухаммад Ибн Наср?“

Казали му: „Това е той“ и го посочили. Човек извадил от чантата си петдесет динара и му ги дал. Той (Ахмад ибн Талуун) попитал: „Кой от вас е Мухаммад Ибн Джарир?“ Отговорили: „Това е той“ посочвайки го. Тогава извадил от чантата петдесет динара и му ги дал. Попитал: „Кой от вас е Мухаммад Ибн Исхак Ибн Хузайма?“ Отговорили му: „Той се моли“. Когато привършил с молитвата си, човекът му дал от чантата си петдесет динара. Тогава казал: „Кой от вас е Харун?“ Казали му: „Това е той“ и на него му дал петдесет динара.

Тогава рекъл: „Наистина вчера Амира каза, че докато спял следобеда, видял в съня си някой да му казва: „Наистина Мухаммад са гладни, сложи край на глада им!“ И така той (Амир – принца, бел.пр.) побързал (да прекрати глада им), като им прати пари. И той се закле, че ако парите свършат и те помолят за още, ще им прати повече.



вторник, 8 май 2012 г.

Мюсюлманка осъдила работодателя си на 5 млн. долара компенсация за разкъсан хиджаб

Мюсюлманката Сюзън Башир от американския град Канзас-Сити осъдила във вид на компенсация за 5 млн. долара компанията, в която работи затова че непосредствения и началник и разкъсал хиджаба. 
Съдът след като разгледал жалбата преценил, че телекомуникационната компания AT&T, в която Сюзън работи като мрежов специалист е създала враждебно обкръжение на нейното работно място, след като тя е приела Исляма в 2005 година.
Според думите на мюсюлманката, от момента когато започнала да носи хиджаб и да посещава петъчната молитва в джамията, ръководителите й започнали да я дискриминират.
41-годишната жена има шест години безупречна работа в компанията, но независимо от това са започнали да я наричат „терористка”, да „заминава за ада” и други подобни. 
Мениджърът на компанията нееднократно настоявал Сюзън да не носи хиджаб, всячески я оскърбявал за спазването на ислямските норми в облеклото и дори веднъж направил опит да смъкне хиджаба от главата и.
От стреса мюсюлманката 9 месеца не е могла да ходи на работа. 
Позовавайки се на това компанията я уволнила. 
Едновременно с това Сюзън  подала иск срещу компанията.Независимо от 5-те милиона долара компенсация за дискриминация, съда присъдил компанията да и плати още 120 000 долара за неизплатени заплати и други неимуществени щети.

неделя, 6 май 2012 г.

Може ли Джин да обсеби човек?

Бисмиллах,
Факта, че джиновете могат да влизат в телата на хората е доказан от Курана, Сунната и единодушието на Ахл ал-Сунна уа'л-Джама'а и от действителни случаи. Никой не поставя това под въпрос, освен Мутазилите, които дават предимство на личният си рационален анализ пред доказателствата от Курана и Сунната. Ще споменем някои от тях по-долу:

Аллах казва (превод на значението):

''Тези,които изяждат лихвата, не ще се изправят (в Деня на Страшния Съд), освен както се изправя някой, когото Шейтана (Сатаната) поваля от лудост. Това е, защото казваха: “Търговията е като Риба'(лихварството).'' (ал-Бакара 2:275)

Ал-Куртуби казва в неговия Тафсир (част 3, стр. 355): ''Тази ая е доказателство, че хората които отричат, че епилепсията е причинена от джин и твърдят, е причините за нея са чисто физически и че Шейтана не влиза в телата и не причинява лудост- грешат.''

Ибн Катир казва в неговия Тафсир (част 1, стр.32), след споменаване на аята, цитирана по-горе: ''Те няма да се вдигнат от гробовете си в Деня на Страшния Съд, освен така както епилептика се вдига по време на конвулсиите си, когато е бит от Шейтана. Това е така, защото те ще са в много лошо положение.
Ибн 'Аббас казва: 'Този, който яде от рибаа (лихви), ще възкръстне в Деня на Страшния Съд луд и тресящ се.' 

Според достоверния хадис разказан от ал-Насаа'и от Абу'л-Йуср, Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) се молеше: ''Аллахумма инни а'уду бика мин ал-тарадди уа'л-харам ва'л-гхарак ва'л-харк, уа а'уду бика ан ятакабатани ал-шайтан 'инд ал-маут" (О Аллах, търся убежище при Тебе от това да бъда хвърлен от високо място, стари години, удавяне и изгаряне; и търся убежище при Тебе от това да съм бит от Шайтана по времето когато умирам).'' 

Коментирайки този хадис в Ал-Файд (част 2, стр. 148), ал-Манаауи казва: фразата ''и търся убежище при Тебе от това да съм бит от Шайтана по времето когато умирам'' значи, последното нещо от което имам нужда, е той са си играе с мен, да навреди на моето религозно отдаване или разум (когато умирам) чрез натрапващите негови нашепвания, които карат хората да се подхлъзнат или изгубят разума си. Шайтана може да вземе контрол върху човек, когато той е на път да си замине от този свят и го заблуди или го спре от поканянието му..'.'

Ибн Тайимия (Маджму' ал-Фатауа 42/276) казва: Факта, че джиновете могат да влязат в човешкото тяло, е доказан с единодушието на Ахл ал-Сунна уал-Джама'а. Аллах казва (превод на значението):
''Които изяждат Рибаа (лихвата), не ще се изправят (в Деня на Страшния Съд), освен както се изправя някой, когото Шейтана (Сатаната) поваля от лудост. Това е, защото казваха: “Търговията е като Риба'(лихварството).'' (ал-Бакара 2:275)

И в Сахих-а се казва, че Пророка (Салл Аллаху алейхи уссалам) казал:

''Шейтана си минава през синовете на Адам, както кръвта минава през вените.''

'Абд-Аллах ибн ал-Имаам Ахмад ибн Ханбал казва: ''Казах на баща си: 'Има някои хора които казват, че джин не влиза в тялото на епилептика. 'Той отвърна: 'О сине мой, те лъжат; джина можеше да говори чрез този човек.'''

Коментирайки това 'Ибн Кудама ал Магдиси (известния учен от ханбали мад'хаб: ал Мугни,Луматил Итикад, Китаб ул Кадр и др.) коментира: ''Това което той казва е добре познато, защото човек може да страда от епилепточен припадък и говори на език, който никой не разбира и тялото му може да се бъде бито с удари, които биха повалили камила, но епилептика няма да ги усети въобще и също няма представа за думите които казва. Епилептика и останалите могат да бъдат бутани наоколо, килима на който седят може да бъде дърпан и предметите мърдани от място на място и могат да се случат и други неща. Всеки, който стане свидетел на такова нещо със сигурност знае, че този, който говори чрез човека и мърда нещата, не е човек.
И той каза, Аллах да се смили над него: ''Няма нито един от имамите на Мюсюлманите които отричат, че джин може да влезе в тялото на епилептик и другите. Всеки, който отрече това и твърди, че Исляма го отрича, изрича лъжа за Исляма. Няма нищо от доказателствата в Шария, което сочи, че това не се случва.''
Така че факта, е джиновете влизат в човешките тела в доказан от Курана, Сунната и консенсуса на Ахл ал-Сунна уал-Джамаа, някои от коментарите коментирахме по-горе. 

Относно аята (превод на значението):
''ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах'' (ал-Бакара:102) това без съмнение е явен знак, че джиновете не могат да причинят вреда на никого чрез магия или епилепсия или всеки друг вид неразположение или заблуда, освен с позволението на Аллах.
Както ал-Хасан ал-Басри казва:''На този на който Аллах пожелае, Аллах му дава сила над него, и на този който не пожелае, Той не му разрешава въздействие над него и те не могат да направят нищо освен с разрешението на Аллах. ''Шайтана (който е отрекъл се от вярата джин) може да има сила над вярващите като ги кара да правят грехове и като ги кара да изоставят споменаването и Таухида на Аллах и искренето служба към Него. Но той няма сила над праведните слуги на Аллах, както Аллах казва (превод на значението:
Наистина, над Моите раби (т.е. истински вярващите в Ислямското Единобожие)- ти нямаш власт над тях. И Достатъчен е твоят Господ за Покровител.” (ал-Исраа':65)

По времето на Джахилия Арабите са знаели това и са го споменали в поезията си. Например поета ал-А'ша свързва силата на женската камила с тази на някой засегнат от джин и казва, че е този, който й дава енергия, е джин.

Относно случаите на епилепсия, Ибн Тайимия обяснява причините в Маджму' ал-Фатауа, 19/29. Той казва: Когато джин засегне човек с епилепсия, това може да е от желание или любов точно така, както това се случва от един човек към друг...или може да бъде-в повечето случаи е-заради омраза или наказание, когато човек ги нарани или те мислят, че ги е наранил нарочно, като или е уринирал върху тях или е изсипал гореща вода или ги е убил дори и човек да е извършил това без да знае. Те са невежи и злите от тях могат да накажат човек повече отколкото заслужава или могат да си играят с него и да го заблуждават, като безрасъдните хора сред човешкия род.''

И аз казвам: начина да се предпазиш от това, е да споменаваш Аллах и да казваш Неговото Име в началото на всичко, както беше предадено, че Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е споменавал Аллах в много случаи, като: ядене, пиене, изкачване по хълм с ездитно животно, сваляне на дрехите по каквато и да било причина, полов контакт и т.н.

Относно лечението (на обсебения от джин), Ибн Тайимия казва (Маджму ал-Фатауа 19/42): ''Когато джинове атакуват човек, на тях трябва да им се кажат повелите на Аллах и Неговия Пратеник, да им се даде доказателство срещу това и да им се нареди да правят добро, а не нещо, което е зло, също както се казва на хората, както Аллах казва (превод на значението): 'И не наказвахме, докато не проводехме Пратеник (да даде предупреждение)' (ал-Исраа' 17:15).

После казва: ''Ако джина не напусне, след като е бил предупреден по този начин, тогава е разрешено да го порицаеш, да му кажеш да се маха, заплашваш го и го кълнеш, както Пратеника на Аллах (салл-Аллаху алайхи уассалам) е направил с Шайтана, който дошъл при него с паднала звезда, за да я хвърли в лицето му и Пратеника на Аллах казал: ''Търся убежище при Аллах от тебе и те проклинам с проклятието на Аллах''-три пъти. (ал-Бухари) 
Също може да търси помощ срещу джина със споменаване на Аллах (дикр) и рецитация на Куран, специално аят ал-Курси.

Проорока (салл-Аллаху алайхи уасаллам) казва: ''Който го рецитира, ще остане под защитата на Аллах и няма шейтаан (дявол), който може да го достигне до сутринта.'' (ал-Бухари)

И ал-Ми'уадатайн (последните 2 сури от Курана) също могат да се рецитират.

Относно психиатрите, които не третират епилептиците по този начин, те не могат да му направят направят нищо добро.

Въпроса може да обсъди много по-детайлно, но това което казахме до тук, е достатъчно за тези, които искат да знаят малко по тази тема.

Алхамдулиллах Раббил-Аламин.

Маса'ил уа раса'ил, Мухаммад Махмуд ал-Наджди, стр. 23

Islam Q&A (Belief in the Jinn, witchcraft and the evil eye)



превод Автентична Ислямска База

петък, 4 май 2012 г.

Много полезна дуа



‎"Аллахумма, ин-ни а'узу би-ка ан адилля ау удалля, ау азилля, ау узалля, ау азлима, ау узляма, ау аджхаля, ау йуджхаля 'аляййа".



اللّهُـمَّ إِنِّـي أَعـوذُ بِكَ أَنْ أَضِـلَّ أَوْ أُضَـل ، أَوْ أَزِلَّ أَوْ أُزَل ، أَوْ أَظْلِـمَ أَوْ أَُظْلَـم ، أَوْ أَجْهَلَ أَوْ يُـجْهَلَ عَلَـيّ

Превод: 
‎"О, Аллах, моля Те да ме опазиш да не се заблудя и да не бъда заблуден, да не допусна грешка и да не бъда въвлечен в грешка, да не угнетя и да не бъда угнетен, да не проявя невежество и да не бъда въведен в невежество!"





linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации