Ал-Фауаа’ид: СПЕЧЕЛЕНИ ТОЧКИ

Автор: Имам Ибн ал-Кайим ал-Джаузийа
Източник: От различни трудове на Имама

ЧЕТИРИ ПРИНЦИПА НА УЧЕНИЕТО

Ибн Кайим ги определя така:

Първо: Задаването на въпроси по добър и възпитан начин


Второ: Запазването на тишина и внимателното слушане


Трето: Доброто разбиране


Четвърто: Запомнянето


Пето: Преподаването


Шесто: Тук е плодът: действия в съответствие с наученото и придържането към границите на наученото.

[Мифтаах Даарус-Са’ аада, стр.283]

ПЛОДОВЕТЕ НА СМИРЕНИЕТО

Ибн Ал-Кайим казва в Ал-Уаабилус-Сайиб мин ал-Калими’т-Таийб (стр. 15), че един от салаф казал:

„Наистина, един раб извършва грях, с който влиза в Рая, а друг извършва добро дело, с което влиза в Ада.” Тогава го попитали: „Но как така?“ А той отговорил: „Този, който извършва греха постоянно мисли за него, което е причина той да се страхува от извършеното, да съжалява, да скърби за него и да се срамува от Господаря си, Най-Великия, заради него. Той се изправя пред Аллах със съкрушено сърце и с глава, приведена в смирение. И така този грях е по-полезен за него отколкото много действия на подчинение, ако го кара да придобие смирение и скромност – което води до щастие за раба и до успех и то до такава степен, че грехът му става причина той да влезе в Рая. А колкото до извършилия добро, то той не смята това добро за благо от неговия Господ. По-скоро той става арогантен и удивен от себе си, казвайки: „Аз постигнах това и това, и това, и това. И така по-нататък това го прави още по-самоуверен и арогантен, докато стигне до там, че това да стане причина за неговото унищожение."

ПРЕЧИСТВАНЕТО НА СЪРЦЕТО

Ибн Кайим казва:

„Няма съмнение, че сърцата се покриват с ръжда, както металните съдове – тези от сребро и подобните на тях – ръждясват. И така ръждата на сърцето се полира със зикр (споменаване на Аллах), тъй като зикр полира сърцето докато то стане като искрящо огледало. И когато зикр се изостави, ръждата се завръща; и когато се възобнови, тогава сърцето пак започва да се очиства.

И така причините за ръждясването на сърцето са две: извършването на грехове и изоставяне споменаването на Аллах. И съответно то се пречиства и полира по два начина: истигфар (търсене на прошка от Аллах) и зикр.”


(Ал-уабилу-с-саййиб мин калими-т-таййиб, стр.80)

ДЖИХАД СРЕЩУ САМИЯ СЕБЕ СИ

Коментар върху следния хадис:

„Изпитанията и изкушенията ще бъдат представени на сърцата като тръстикова рогозка, пръчка по пръчка. Всяко сърце, което поема тези изпитания ще добие черно петно. И всяко сърце, което ги отхвърли, ще добие бяло петно. Резултатът е, че сърцата ще бъдат два вида: едни ще са бели като бял камък, които няма да бъдат наранявани от изпитания, докато съществуват небесата и земята; а другите ще са тъмни и ръждиви, като обърнат кръвоносен съд; неспособни да разпознаят доброто, да отхвърлят злото, а по-скоро да го поемат с всичките му страсти.”

(Предаден от Муслим №. 144, от Худайфа р.а)

„Фитна, която е представена на сърцата и е причина за слабост, бива:

1.Изпитания, отнасящи се до шахуа (лъжливо желание)


2.Изпитания, отнасящи се до шухба (съмнение)



...Първите причиняват разваляне на намеренията и желанията, докато вторите причиняват разваляне на знанието и вярването.

Говорейки за тези изпитания, той казва:

„Сърцата, които са изложени на такава фитна, са два вида:

*Първият вид сърца: сърце, което, когато бива изложено на такива изпитания, ги приема като гъба, която попива водата, оставяйки в нея черно петно. Такова сърце продължава да попива различните изкушения, които му се представят, докато стане черно и развалено – което се има предвид с израза „обърнат кръвоносен съд”, а когато това се случи, две опасни и смъртоносни болести го завладяват и го подлагат на разрушение.

Първата болест: приемането на доброто за зло, така че то нито разпознава доброто, нито отхвърля злото. Тази болест може да го поеме до такава степен, че да започне да вярва, че доброто е зло, а злото – добро, сунната – бида, а нововъведенията – сунна, истината – лъжа, а лъжата – истина.

Втората болест: съденето според своите желания и пристрастия срещу това, с което Пратеника на Аллах (с.а.с) е дошъл – заробването от тези страсти и воденето от тях.

*Вторият вид сърца: чисто сърце, в което светлината на имана е ярка и нейното сияние е ослепително. И когато тези изпитания му се представят то ги отхвърля и се отдръпва от тях. Това по-нататък увеличава неговата светлина, сияние, и сила.

ЧЕТИРИ ПРИНЦИПА НА СЛУЖЕНЕ

„Айата „Само на Теб служим” (сура ал-Фатиха 1:5) е изградена на основата на четири принципа:

1.думите на сърцето


2.на гласа;


3.действията на сърцето


4.на крайниците

Ал-удудийа (подчинението и покорството пред Аллах) е обобщаващ термин за всички тези степени. Именно този, който ги осъществява, е осъществил: „Само на Теб служим.”

*Думите на сърцето: Това е итикаад (вяра) в това, което Аллах Съвършения, е казал за Себе Си; вярата в Неговите имена, атрибути, действия, ангели, и всичко, което Той е разкрил на Неговия Пратеник (с.а.с).

*Думите на езика: Да информира и предава (това, което Аллах е разкрил), да призовава към него, да го защитава, да обяснява лъжливите нововъведения, които са срещу истината, да установи неговото напомняне и да следва това, което то заповядва.

*Делата на сърцето: Да обича Аллах, да разчита на Него, да се покайва пред Него, да се бои и надява на Него, да призовава искрено и чисто заради Него, да търпи относно това, което Той е заповядал и забранил, да търпи това, което Той е изискал и да бъде доволен от изисканото, да обича и ненавижда в Негово име, да се свени и да бъде скромен пред Него, дa не възроптава срещу Него, и други подобни действия на сърцето, които всъщност са свързани с действията на крайниците…а действията на крайниците без действията на сърцето са с малка полза, ако въобще има някаква полза.

*Действията на крайниците: като молитвата и джихада, ходенето на Джум’а и приобщаването към Джама’а, помагането на тези, които са неспособни и показването на доброта и милост към създанието, и други подобни.



(Мадаариджус-Саалихиин, 1/100-101)

Нрави и Личност