2. Харут и Марут

Аллах Теаля е казал: „И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулейман. И не бе Сулейман неверник, ала сатаните бяха - учеха хората на магия и на онова, което във Вавилон бе низпослано на ангелите Харут и Марут. Не учеха никого, докато и двамата не му кажат: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му, ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах. И се учеха на онова, което им вреди, а не им е от полза. И знаеха, че който го избере, не ще има дял за него в отвъдния живот. Колко лошо е онова, за което продадоха душите си, ако знаеха! А ако вярваха и се бояха, награда от Аллах е най-доброто, ако знаеха.” (ал-Бакара, 2:102-103)

Ал-Уфи предава от Ибн Аббас (радийаллаху анх) относно тълкуванието на словата на Аллах: „И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулейман. И не бе Сулейман неверник, ала сатаните бяха - учеха хората на магия и на онова, което във Вавилон бе низпослано на ангелите Харут и Марут. Не учеха никого, докато и двамата не му кажат: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!”: „Когато Сулейман (алейхисселям) загубил владението си, много от хората и джиновете вероотстъпили и последвали страстите си. Но когато Аллах възстановил на Сулейман владението му, вероотстъпниците поискали да последват Правия път отново и Сулейман взел техните свещени писания и ги заровил под трона си. Скоро след това Сулейман (алейхисселям) починал. Веднага хората и джиновете открили скритите писания и рекли: „Това е писание, което Аллах е изпратил на Сулейман, а той го е скрил от нас.” Те го взели като основа за тяхната религия и Аллах Теаля низпослал словата: „И щом при тях дойде Пратеника на Аллах, за да потвърди наличното у тях, едни от дарените с Писанието хвърлиха зад гърба си Книгата на Аллах, сякаш не знаят.” (ал-Бакара, 2:101), т.е. те последвали онова, което проповядвали сатаните, т.е. музикалните инструменти, игрите и всичко, което възпира от споменаването на Аллах.”

Ибн Абу Хатим разказва: „Беше ми предадено от Абу Саид ал-Асхадж, от Абу Усама, от ал-Амаш, от ал-Минхал, от Саид ибн Джубейр, от Ибн Аббас (радийаллаху анхума), който е казал: „Асиф е бил писар на Сулейман (алейхисселям). Той е знаел най-великото име на Аллах [исм-ул-азам], пишел е, каквото Сулейман му нареди, след което го е заравял под трона. След смъртта на Сулейман (алейхисселям), сатаните открили писанията и между всеки два реда написали магически и богохулни неща. Тогава рекли: „Това е, в което Сулейман е вярвал и съгласно което е действал.” Невежите сред хората счели Сулейман (алейхисселям) за неверник и продължили да го обиждат, докато на Мухаммед (саллеллаху алейхи уа саллам) не бе изпратен Свещения Коран, който гласи: „И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулейман. И не бе Сулейман неверник, ала сатаните бяха.”

Ибн Джарир разказва: „Беше ми предадено от Абу ас-Саиб Салама ибн Джунаде ас-Сауаи, от Абу Муауийа, от ал-Амаш, от ал-Минхал, от Саид ибн Джубейр, от Ибн Аббас (радийаллаху анхума), който е казал: „Когато Сулейман искал да отиде по нужда или да прави любов с някоя от съпругите си, той давал пръстена си на жена с име ал-Джарада. Веднъж Аллах Теаля поискал да огорчи Сулейман и той дал пръстена си на тази жена. Шейтана дошъл при нея в образа на Сулейман и взел пръстена от нея. Когато той си сложил пръстена, цялото човечество, джиновете и сатаните му се покорили. След това Сулейман (алейхисселям) дошъл да търси пръстена си от нея, а тя казала: „Ти си лъжец, ти не си Сулейман.” Сулейман (алейхисселям) знаел, че това е изпитание от Аллах Теаля. При това сатаните били свободни да правят, каквото пожелаят. Те написали книги, съдържащи черна магия и богохулства, и ги скрили под трона на Сулейман (алейхисселям). След смъртта на Сулейман (алейхисселям), те извадили тези книги и рекли на хората: „Наистина Сулейман господстваше с помощта на тези книги.” Хората били наивни и обявили Сулейман за неверник, докато Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи уа саллам) не бе изпратен с Корана, който гласи: „И не бе Сулейман неверник, ала сатаните бяха.”

Ибн Джарир разказва: „Беше ми предадено от Ибн Хамид, от Джарир, от Хусейн ибн Абдуррахман, от Имран, който е казал: „Докато бяхме с Ибн Аббас (радийаллаху анхума), един човек дойде и Ибн Аббас го попита: „От къде идваш?” Човекът каза: „От Ирак.” Попита: „От кой град?” Каза: „От Куфа.” Попита: „Какви са последните новини от там?” Каза: „Оставих ги, казвайки им, че Али отива при тях.” Ибн Аббас каза: „Как смееш да кажеш това? Ако ние чувствахме това, [че той ще ни изостави заради жителите на Куфа] не бихме се оженили за жените му и не бихме разделили имуществото му сред нас. Въпреки това, аз ще ти кажа истината: ангелите се спускали до облаците и споменавали един или друг въпрос, предопределен в небесата. Сатаните подслушвали тайно, после се спускали и внушавали чутото на гадателите, а те добавяли към него още сто лъжи от себе си. Хората вярвали в тях и смятали, че може да им се има доверие. Аллах Теаля уведомил Сулейман (алейхисселям) за това и му наредил да скрие тези лъжи под трона си. След смъртта му един от сатаните рекъл: „Мога да ви заведа до най-скъпото и ценно съкровище на Сулейман. То е под трона му.” После те го открили и казали: „Това е магия.” То продължило да бъде преписвано и практикувано и онова, което иракчаните практикуват днес, е само остатък от него. Аллах Теаля е низпослал: „И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулейман. И не бе Сулейман неверник, ала сатаните бяха - учеха хората на магия и на онова, което във Вавилон бе низпослано на ангелите Харут и Марут. Не учеха никого, докато и двамата не му кажат: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му, ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах. И се учеха на онова, което им вреди, а не им е от полза. И знаеха, че който го избере, не ще има дял за него в отвъдния живот.”

Ас-Сади е казал: „Словата на Аллах: „И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулейман. И не бе Сулейман неверник, ала сатаните бяха.” означават, че сатаните слушали тайно разговорите на ангелите относно онова, което се случва на земята - относно смъртта, скритите въпроси или съдбата. След това те се спускали и внушавали на гадателите чутото, а те разказвали това на хората. Хората им вярвали и смятали, че може да им се има доверие. С времето гадателите се доверили на сатаните, които добавяли към всяка дума по сто лъжи от себе си. Хората започнали да записват тези въпроси и било разпространено сред синовете на Исраил, че джиновете знаят неведомото. Сулейман (алейхисселям) бързо събрал всички тези писания и ги поставил в ковчеже, което заровил под трона си. Всички сатани, които се опитали да се приближат до ковчежето, били изгаряни живи. Сулейман (алейхисселям) заявил, че ще обезглави всеки, който твърди, че сатаните знаят неведомото. След смъртта на Сулейман и на благочестивите учени, един сатана дошъл в образа на човек при хората и казал: „Аз ще ви заведа до несекващо съкровище, което никога няма да свърши.” Той им наредил да копаят под трона на Сулейман (алейхисселям) и рекъл: „Убийте ме, ако не откриете нищо!” Те копали и открили тези писания. След това сатаната казал: „Само чрез тази магия Сулейман можа да управлява хората, джиновете и птиците!” След това той изчезнал. Започнало да се говори, че Сулейман (алейхисселям) е бил магьосник. Синовете на Исраил пазели тези писания и спорели с Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи уа саллам) относно тях. Но Аллах Теаля му низпослал словата: „И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулейман. И не бе Сулейман неверник, ала сатаните бяха.”

Ар-Раби ибн Анас разказва: „Евреите питаха Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи уа саллам) по въпроси от Тората (Теврат) и всеки път, когато го питаха, Аллах му разкриваше онова, с което той ги побеждаваше. След това те казваха: „Мухаммед знае какво бе низпослано на нас по-добре от нас самите!” Веднъж те го попитаха за магьосничеството и Аллах му низпосла: „И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулейман. И не бе Сулейман неверник, ала сатаните бяха - учеха хората на магия и на онова, което във Вавилон бе низпослано на ангелите Харут и Марут.” И уведоми Своя Пратеник, че сатаните са написали книга с магии и предвещания, която закопали под трона на Сулейман. Наистина Сулейман (алейхисселям) не е знаел неведомото. Когато той умрял, сатаните извадили магията и измамили хората, казвайки: „Това е знанието, което Сулейман криеше от вас.” Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи уа саллам) уведоми евреите за това предание и те си тръгнаха с наведени глави, победени и унизени.”

Муджахид е казал относно думите на Аллах: „И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулейман. И не бе Сулейман неверник, ала сатаните бяха - учеха хората на магия и на онова, което във Вавилон бе низпослано на ангелите Харут и Марут.”, че сатаните подслушвали тайно разговорите на ангелите и добавяли към това, което са чули, още двеста лъжи. След това Сулейман (алейхисселям) иззел онова, което те били записали, но след смъртта му те си го върнали и научили хората на него. Това не било нищо друго, освен черна магия.

Саид ибн Джубейр е казал: „Сулейман (алейхисселям) търсел и изземал магията на сатаните, след което я заравял под трона си. Сатаните не могли да я достигнат и затова те внушили на хората, че това е знанието, с което Сулейман (алейхисселям) можел да владее джиновете, вятъра и т.н., и че то е заровено под собствения му

трон. Впоследствие хората я намерили и започнали да я практикуват. По-късно хората от Хиджаз казали: „Сулейман практикуваше магия.” Тогава Аллах Теаля е низпослал словата: „И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулейман. И не бе Сулейман неверник, ала сатаните бяха - учеха хората на магия и на онова, което във Вавилон бе низпослано на ангелите Харут и Марут.”

Мухаммед ибн Исхак ибн Ясар е казал: „Когато сатаните разбрали за смъртта на Сулейман (алейхисселям), те записали определени магии като например: „За изпълняване на такива и такива желания, направи това и това…” Те събрали всичко това в една книга, подпечатали я с пръстен, имащ същия надпис като пръстена на Сулейман (алейхисселям) и я озаглавили така: „Това бе написано от Асиф ибн Бархия по заповед на цар Сулейман ибн Дауд.” После я закопали под трона на Сулейман. След известно време синовете на Исраил я намерили и рекли: „Наистина Сулейман ни управляваше с това.” И те разпространили магьосничеството сред хората. Когато Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи уа саллам) споменал Сулейман ибн Дауд като един от предишните пратеници, изпратени от Аллах Теаля, евреите в Медина казали: „Удивително! Мухаммед твърди, че Сулейман ибн Дауд е бил пророк. Кълнем се в Аллах, той не е бил нищо друго, освен магьосник!” При това Аллах Теаля е низпослал словата: „И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулейман. И не бе Сулейман неверник, ала сатаните бяха - учеха хората на магия и на онова, което във Вавилон бе низпослано на ангелите Харут и Марут. Не учеха никого, докато и двамата не му кажат: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му, ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах. И се учеха на онова, което им вреди, а не им е от полза. И знаеха, че който го избере, не ще има дял за него в отвъдния живот. Колко лошо е онова, за което продадоха душите си, ако знаеха! А ако вярваха и се бояха, награда от Аллах е най-доброто, ако знаеха.”

Ибн Джарир разказва: „Беше ми предадено от ал-Касим, от Хусейн ибн ал-Хаджадж, от Абу Бакр, от Шахр ибн Хаушаб, който е казал: „Сатаните записвали магии, когато Сулейман (алейхисселям) отсъствал. Те пишели: „Който иска да направи това и това, трябва да застане с лице към слънцето и да изрече това и това. А който иска да направи това и това, трябва да застане с гръб към слънцето и да изрече това и това…” Те записали всичко това в книга и я озаглавили така: „Това бе написано от Асиф ибн Бархия по заповед на цар Сулейман ибн Дауд – от съкровищата на знанието.” После я закопали под трона на Сулейман. Когато Сулейман (алейхисселям) умрял, Шейтана казал: „О, хора, Сулейман не беше пророк. Той бе само един магьосник! Вървете и търсете магиите в дома му и сред имуществото му.” И той ги отвел до заровеното „съкровище”. Хората заявили: „Кълнем се в Аллах! Сулейман е бил магьосник, който ни покори чрез магията си.” Вярващите измежду тях казали: „Не, той беше верен пророк.” Когато Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи уа саллам) бе изпратен и той спомена Дауд и Сулейман, евреите казаха: „Мухаммед смесва истината с лъжа.Той поставя Сулейман редом с пророците, докато той е бил само един магьосник, донесен от вятъра.” Тогава Аллах Теаля е низпослал: „И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулейман. И не бе Сулейман неверник, ала сатаните бяха - учеха хората на магия и на онова, което във Вавилон бе низпослано на ангелите Харут и Марут. Не учеха никого, докато и двамата не му кажат: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му, ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах. И се учеха на онова, което им вреди, а не им е от полза. И знаеха, че който го избере, не ще има дял за него в отвъдния живот. Колко лошо е онова, за което продадоха душите си, ако знаеха! А ако вярваха и се бояха, награда от Аллах е най-доброто, ако знаеха.”

Ибн Джарир разказва: „Беше ми предадено от Мухаммед ибн Абдул`аля ас-Сан`ани, от ал-Мутамир ибн Сулейман, от Имран ибн Джарир, от Абу Маджлаз, който е казал: „Сулейман (алейхисселям) е бил взел обет от всяко живо същество. Така че, когато някой човек бъдел засегнат от нещо, Сулейман молел Аллах чрез този обет и човекът се възстановявал. За съжаление хората добавили към това магия и рекли: „Това е, каквото Сулейман ибн Дауд практикуваше.” Във връзка с това Аллах Теаля е низпослал словата: „И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулейман. И не бе Сулейман неверник, ала сатаните бяха - учеха хората на магия и на онова, което във Вавилон бе низпослано на ангелите Харут и Марут. Не учеха никого, докато и двамата не му кажат: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му, ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах. И се учеха на онова, което им вреди, а не им е от полза. И знаеха, че който го избере, не ще има дял за него в отвъдния живот. Колко лошо е онова, за което продадоха душите си, ако знаеха! А ако вярваха и се бояха, награда от Аллах е най-доброто, ако знаеха.”

Ибн Абу Хатим разказва: „Беше ми предадено от Исам ибн Раууад, от Адем, от ал-Масуди, от Зияд - освободения роб на Ибн Мусаб, от ал-Хасан, който е казал във връзка със словата на Аллах: „И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулейман.”: „Една трета е за поезията, една трета е за магьосничеството и една трета е за гадаенето.”

И е казал: „Беше ми предадено от ал-Хасан ибн Ахмед, от Ибрахим ибн Абдуллах ибн Башар ал-Уасити, от Сурур ибн ал-Мугира, от Аббад ибн Менсур, от ал-Хасан, който е казал във връзка със словата на Аллах: „И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулейман.”: „Евреите са следвали онова, което сатаните са разправяли по времето на Сулейман (алейхисселям). Хората са познавали магията и преди това, но са я практикували само по времето на Сулейман (алейхисселям).”

Това бе кратко изложение на изказванията и преданията на благочестивите ранни учени по този въпрос и е очевидно, че няма ясни противоречия помежду им. Аллах да ни поведе всички по Правия път!

Думите на Аллах: „И последваха онова, което сатаните разправяха против владението на Сулейман.” означават,че евреите, които били дарени със свещено писание, се отдръпнали от него, отхвърлили Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи уа саллам) и последвали „онова, което сатаните разправяха”, т.е. онова, което те проповядвали.

Вярно е, че магията е съществувала и преди времето на Сулейман ибн Дауд (алейхимасселям), тъй като е имало магьосници и по времето на Муса (алейхисселям), а Сулейман е живял след Муса (алейхимасселям). Аллах Теаля е казал: „Нима не видя ти знатните измежду синовете на Исраил след Муса, когато рекоха на един техен пророк: “Проводи ни владетел, за да се сражаваме по пътя на Аллах!” Рече: “Възможно ли е, ако ви е писано сражение, да не се сражавате?” Рекоха: “А защо да не се сражаваме по пътя на Аллах, след като бяхме прокудени от нашите домове и синове?” А когато им бе писано да се сражават, те се отметнаха, освен неколцина измежду тях. Аллах знае угнетителите.” (ал-Бакара, 2:246), след това Аллах е споменал разказа, в който „Дауд уби Джалют [Голиат], и Аллах му даде владението и мъдростта, и го научи на каквото Той пожела.” (ал-Бакара, 2:251), и народа на Салих, който живял преди Ибрахим (алейхисселям) и който казал на пророка Салих: “Ти си само омагьосан.” (аш-Шуара, 26:153)

Аллах Теаля е казал: „…и на онова, което във Вавилон бе низпослано на ангелите Харут и Марут. Не учеха никого, докато и двамата не му кажат: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му…” Евреите лъжливо твърдели, че Аллах Теаля е низпослал магията чрез Джибрил и Микал на Сулейман ибн Дауд, но Аллах ги опровергал и разкрил лъжата им. Освен това Аллах съобщил на Своя Пратеник Мухаммед (саллеллаху алейхи уа саллам), че нито Джибрил, нито Микял са слезли с магия и Той заявил, че Сулейман (алейхисселям) е чист от магьосничеството. Аллах е казал на всички хора, че магията не е нищо друго, освен работа на сатаните, които я преподавали на жителите на Вавилон. И че двамата, които учели хората на нея, се казвали Харут и Марут.

Имам Ахмед (рахимехуллах) в своя Муснад предава: „Беше ми предадено от Яхя ибн Бакир, от Зухайр ибн Мухаммед, от Муса ибн Джубейр, от Нафи, от Абдуллах ибн Умер (радийаллаху анхума), който чул Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи уа саллам) да казва: „Когато Адем (алейхисселям) бил спуснат на земята, ангелите рекли: „О, Господарю наш, “нима ще настаниш там някой, който ще сее по нея развала и ще лее кърви, докато ние Те славим с възхвала и възнасяме Твоята святост?” (ал-Бакара, 2:30) О, Господарю наш, ние ти се подчиняваме повече от човека.” Аллах Теаля им наредил: „Определете двама ангели от вас, които да слязат на земята.” Ангелите рекли: „О, Господарю наш, избрахме Харут и Марут.” Те слезли на земята, където цвете се явило пред тях в образа на най-красивата жена на земята. Те я помолили да има полово сношение с тях, но тя рекла: „Само ако станете неверници в Аллах.” Те отказали и тя изчезнала за известно време. След това се върнала, държейки дете в ръцете си, и те я помолили за втори път. Тя рекла: „Първо трябва да убиете това момче.” Те отказали и тя изчезнала за известно време. След това се върнала, носейки чаша вино, и те я помолили за трети път. Тя рекла: „Първо трябва да изпиете тази чаша вино.” Те я изпили, после извършили прелюбодеяние с нея и накрая убили и момчето. Когато изтрезнели, жената казала: „Кълна се в Аллах, след като изпихте виното, извършихте всичко онова, което отказвахте да извършите в началото.” След това им било дадено да избират дали да бъдат наказани на този свят или в отвъдното. Те избрали наказанието в сегашния живот.”

Същият хадис е бил предаден от Абу Хатим ибн Хиббан в неговия Сахих от ал-Хасан, от Суфян, от Абу Бакр ибн Абу Шайба, от Яхя ибн Бакир. Въпреки това, този хадис е гариб [странен хадис; който не е предаден от други разказвачи, или се различава от версиите, предадени от другите разказвачи]. Всички разказвачи на хадиса се ползват с доверие, освен Муса ибн Джубейр.

Много учени и разказвачи са предали различни предания относно Харут и Марут, но подробностите, които са споменали, стигат до преданията на синовете на Исраил. Няма нито един хадис или предание, които да стигат до Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи уа саллам) – безкористния, който казва само истината. Свещеният Коран не обяснява тази история с подробности, затова ние вярваме в това, което е споменато в Корана, така както е, без да увеличаваме или намаляваме. И Аллах знае най-добре!

Аллах Теаля е казал: „Не учеха никого, докато и двамата не му кажат: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” Ибн Аббас (радийаллаху анхума) е казал: „Те предупреждавали всеки, който ходел при тях, за да учи магия, казвайки му: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” Така че те знаели какво е добро и зло, вяра и неверие, и знаели, че магията е неверие. Ако те не можели да го разубедят, му казвали да отиде на еди-кое си място. Там той можел да намери Шейтана, който да го учи. Докато изучавал магия, светлина [вярата му] излизала от тялото му и той можел да я види как тя отлита в небето. При това той казвал: „Горко ми!” В допълнение Хасан ал-Басри е казал: „Двамата ангели били изпратени да преподават на хората магия като изпитание за тях и Аллах взел обет от тях, че няма да учат никого, докато не му кажат: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” (Предадено от Ибн Абу Хатим)

Катаде предава: „От тях е бил взет обет, че няма да учат никого, докато не му кажат: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!”

Ас-Сади е казал: „Те предупреждавали всеки, който ходел при тях, за да учи магия, казвайки му: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” Но ако той настоявал, му казвали: „Отиди при онази купчина пепел и изстискай лимон върху нея.” Ако човекът отидел и направел, каквото му били казали, той виждал светлина, която излизала от пепелта и отлитала, докато стигнела небето - наистина това е била вярата му. В замяна идвало нещо черно, наподобяващо дим, и влизало в ушите му и в цялото му тяло - наистина това е бил гневът на Аллах. След това човекът разказвал какво му се е случило и те започвали да го учат на магия. Това е тълкуванието на словата на Аллах: „Не учеха никого, докато и двамата не му кажат: “Ние сме само изпитание, тъй че не ставай неверник!” И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му, ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах. И се учеха на онова, което им вреди, а не им е от полза. И знаеха, че който го избере, не ще има дял за него в отвъдния живот. Колко лошо е онова, за което продадоха душите си, ако знаеха! А ако вярваха и се бояха, награда от Аллах е най-доброто, ако знаеха.”

За тълкуванието на този айет Сунайд ибн Хаджадж предава от Ибн Джурайдж, който е казал: „Никой не практикува магия, освен неверника.” Някои учени са открили доказателство в този айет, че който практикува магия, става неверник. Това се потвърждава от пророчески хадис, предаден от Хафиз Абу Бакр ал-Баззар, от Мухаммед ибн ал-Мусанна, от Муааийе, от ал-Амаш, от Ибрахим, от Хаммам, от Абдуллах, който е казал: „Който отиде при гадател или магьосник и повярва в казаното от него, той става неверник в низпосланото на Мухаммед (саллеллаху алейхи уа саллам)”. (достоверен хадис)

Аллах Теаля е казал: „И [хората] се учеха от тях как да разделят мъжа от жена му…” Хората учели от Харут и Марут магията, чрез която да разделят мъж и жена, между които има влечение и страст. Това ставало чрез коварството на сатаните, както е предадено в хадис от Джабир ибн Абдуллах, включен в сборника „Сахих” на имам Муслим: „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи уа саллам) каза: „Иблис поставя трона си върху вода, след което изпраща отряди [за да създадат разногласия]. Най-близките до него по ранг са онези, които са най-известни в създаването на разногласия. Един от тях идва и казва: „Направих така и така.” А той [Иблис] казва: „Нищо не си направил!” Тогава друг от тях идва и казва: „Аз не разделих този и този, докато не посях семето на раздора между съпруг и съпруга.” Шейтана отива до него и казва: „Справил си се добре!” Ал-Амаш е казал: ”След това го прегръща.” Разногласията между съпруга и съпругата могат да бъдат създадени чрез магия, при което всеки от тях си представя нещо лошо за другия – във външния му вид, в държането му и т.н.

Аллах Теаля е казал: „…ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах.” Абу Суфян ас-Сеури е казал: „Те не могли да навредят никому, освен ако Аллах не е бил постановил това.” В допълнение Мухаммед ибн Исхак е казал: „Те не могли да навредят никому, освен ако Аллах не им е бил позволил.”

Ал-Хасан ал-Басри (радийаллаху анх) е казал: „…ала с това не вредяха никому, освен с позволението на Аллах.” означава, че който Аллах е пожелал да бъде засегнат, щял да бъде засегнат. И който Аллах не е пожелал да бъде засегнат, нямало да бъде засегнат. Те не могли да навредят на никого, освен с позволението и постановлението на Аллах.”

Аллах Теаля е казал: „И се учеха на онова, което им вреди, а не им е от полза.”, т.е. те се учели на онова, което вреди на тяхната религия и вяра и не им е от полза. И е казал Аллах Теаля: „И знаеха, че който го избере, не ще има дял за него в отвъдния живот.”, т.е. евреите, които избрали магията, вместо да последват Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи уа саллам), знаели, че всеки, който е извършил онова, което те са извършили, няма да има дял в отвъдния живот. Аллах Теаля е казал: „Колко лошо е онова, за което продадоха душите си, ако знаеха!”, т.е. колко лошо е, че избрали магията, вместо да следват Пророка Мухаммед (саллеллаху алейхи уа саллам). „А ако вярваха и се бояха, награда от Аллах е най-доброто, ако знаеха.” означава, че ако те са вярвали в Аллах и в Неговите пратеници и не престъпвали Неговите граници, биха получили голяма награда от Аллах Теаля. Това е в съответствие със словата на Аллах: „А дарените със знанието казваха: “Горко ви! Най-доброто е наградата на Аллах за онзи, който вярва и върши праведни дела. Но ще я получат само търпеливите.” (ал-Касас, 28:80)

Някои учени са открили доказателство, че магьосникът е неверник, в айета: „А ако вярваха и се бояха, награда от Аллах е най-доброто, ако знаеха.” Други учени са на мнение, че магьосникът не е неверник, но трябва да бъде обезглавен. Амр ибн Динар предава от Беджабле ибн Абдах, който е казал: „Умер ибн ал-Хаттаб нареждаше всеки магьосник и вещер да бъде убит. Той уби три вещици. Майката на вярващите Хафса беше омагьосана от слугиня. Впоследствие тя разпореди слугинята да бъде убита.” Имам Ахмед ибн Ханбел е казал: „Предадено е от трима сподвижници на Пророка (саллеллаху алейхи уа саллам), че магьосникът трябва да бъде убит.” Ет-Тирмизи предава от Исмаил ибн Муслим, от ал-Хасан, от Джундуб ал-Азди, който е казал: „Пратеника на Аллах (саллеллаху алейхи уа саллам) каза: „Предписаното наказание за магьосника е удар със сабя.”

Предадено е, че ал-Уалид ибн Укба е имал магьосник, който му изнасял представления. Той отсичал главата на човек, а после я призовавал да се върне на правилното място. Хората рекли: „Слава на Аллах! Магьосникът съживява мъртвите.” Мъж от благочестивите преселници го видял и възнамерил нещо. На следващия ден той дошъл, отсякъл главата на магьосника и казал: „Ако казва истината, трябва да може да се съживи!” И той прочел словата на Аллах: „Нима ще последвате магията, когато ясно я виждате?” (ал-Анбия, 21:3) Впоследствие ал-Уaлид се разгневил, защото преселникът не му поискал разрешение [да убие магьосника], вкарал го в затвора за известно време, а после го освободил. И Аллах знае най-добре!

Имам Абу Бакр ал-Халлял е казал: „Един от принцовете имал магьосник, който изнасял представления с помощта на магия. Веднъж Джундуб дошъл и го убил, казвайки: „Убеден съм, че той беше магьосник.”