Как да засвидетелстваме Исляма и да станем Мюсюлмани

Думата мюсюлманин (муслим) означава някой, който е отдаден на Бог, независимо от расата, националността или етническия си произход.

Ако човек има искрено желание да бъде Мюсюлманин, твърдо убеждение и здрава вяра, че Исляма е истинската религия на Бог, тогава единственото, което трябва – без отлагане да произнесе Шахада – засвидетелстването на вярата,. Шахадата е първата и най-важната от петте основи на Исляма.

Т.е. встъпването в Исляма се извършва единствено чрез изричане на свидетелството – Шахада.

Чрез произнасянето на това свидетелство (Шахада), с искрена вяра и убеждение, човек влиза в лоното на Исляма.

Когато влезеш в Исляма заради Аллах, всички предишни грехове се опрощават и човек започва нов живот на благочестие и праведност. Пророка с.а.с. казал на един човек:

„Не знаеш ли, че приемането на Исляма унищожава всички грехове преди това?“ (Сахих Муслим)

Приемайки Исляма, това в същност е покаяние от пътищата и вярванията в живота до този момент. Човек не трябва да е обременен от грехове, сторени преди засвидетелстването, но ако греха е заграбил правата на друг човек, както чрез кражба например, тогава сгрешилия трябва да направи всичко възможно да върне неправомерно взетото.

Тогава се изтрива всичко, записано за човек и той става чист така, както майка му го е родила. И човек трябва да се стреми да запази записите си чисти и да прави възможно най-много добри дела.

Колкото до смяната на името, това не е задължително условие за приемане на исляма, въпреки че много хора избират мюсюлмански имена – това често показва, че носят с гордост своята нова самоличност. Ако името съдържа елементи на неверие – като например името да означава нещо като „син на Бог“, тогава обаче смяната му става задължителна. Друга причина за промяна на името е, когато името е с неприятно значение – „война“ или нещо подобно[1]. Никога не се променя бащиното име, което винаги следва личното, дори и да е забранено или неприятно като значение, защото не трябва да се лъже или да се заблуждава за фамилната принадлежност.



Свещения Коран и Хадисите подчертават важността от изповядването и следването на Исляма. Бог потвърждава:

Ислямът е религията при Аллах. (Коран, 3:19)

В друго знамение на Свещения Коран Бог казва:

А който търси друга религия освен Исляма, тя не ще му се приеме и в отвъдния живот той е от губещите. (Коран, 3:85)

Мухаммад, Пратеника на Аллах, с.а.с. е казал:

„Исляма е изграден върху пет (стълба): засвидетелстването, че няма друг бог освен Аллах, и че Мухаммад е Пратеникът на Аллах; редовното извършване на молитвата; раздаването на Милостинята Закят; Поклоничеството в Дома и говеенето през месец Рамадан“. (Сахих ал-Бухари и Сахих Муслим)

В друго предание е казал:

„Който засвидетелства, че няма друг достоен за обожествяване освен Аллах Единствения, че Мухаммад е Негов раб и Пратеник, че Иса (Исус) е раб на Бог, Негов Пратеник и Негово слово[2], предадено на Мариам (Мария) и Дух от Него; че Рая е истина, че Ада е истина, Бог ще го въведе в Рая според делата му“. (Сахих ал-Бухари).



Свидетелството Шахада:
Шахада се декларира със следните думи:

“Аш-хаду ан лаа илааха илл-Аллах уа аш-хаду анна Мухаммадан Расул-уллах.”

Превода на което, е:

Свидетелствам, че няма друг бог освен Аллах и свидетелствам, че Мухаммад е Пратеник на Аллах.

Първата част на Шахада (Аш-хаду ан лаа илааха илл-Аллах) съдържа най-важната истина, която Бог е дал на Товренията: няма друго божество заслужаващо да му се служи, освен Могъщия Аллах. Бог заявява в Корана:

И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб, дадохме откровението: „Няма друг бог освен Мен! Служете [единствено] на Мен!“ (Коран, 21:25)

Това показва, че всички форми на служене, като молитва, пост, търсене на прошка, правене на курбан, призоваване (ду’а), трябва да е отправено само и единствено към Бог. Отправянето на всяко богослужение към друг освен към Аллах (Бог) – независимо дали е ангел, пратеник, Исус, Мухаммад, светец, идол, слънце, луна, дърво – е явно противоречие на основите на Исляма, това е непростим грях, освен ако човек не го осъзнае и не се покае докато е жив.

Служенето на Бог е извършването на дела и изричането на думи, от които Бог ще бъде доволен, неща, които Той е заповядал или препоръчал да бъдат направени. По този начин служенето не се ограничава само с изпълнение на петте стълба на Исляма, но включва всеки аспект на живота. Приготвянето на храна за нечие семейство, казването на нещо приятно на някого, могат също да нъдат актове на служене ако са направени заради одволството на Бог. Това означава, че за да бъдат приети, всички актове на служене трябва да нъдат извършени заради Единствения Бог.

Втората част на Шахада (уа аш-хаду анна Мухаммадан Расул-уллах) означава, че Пророкът с.а.с, е раб и приближен пратеник на Бог. Това подразбира подчинение и следване на заповедите на Пророка. Трябва да се вярва в това, което той е казал, правил и учел, както и в това, което е забранил. Човек трябва да служи на Аллах според учението на Пророка с.а.с., защото цялото му учение е низпослание и вдъхновение, предадено от Бог.

Хората трябва да се стремят да оформят живота и характера си, подражавайки на Пророка, защото той е пример, който трябва да се следва. Бог е казал:


„Ти наистина имаш велик нрав.“ (Коран, 68:4)

Също е казал:

„Пратеника на Аллах е прекрасен образец за вас ­ за всеки, който се надява на Аллах и на Сетния ден, и често споменава Аллах.“ (Коран, 33:21)

Той е бил изпратен да осъществи на живо Корана – чрез думите, делата, законодателството и във всички страни на живота. Аиша, съпругата на Пророка, когато била запитана за характера на Пратеника на Аллах, отговорила:

„Неговия характер беше Корана...“ (Ас-Суюти)

За истинско придържане на втората част на Шахада, трябва да се следва примера на Пророка във всяко негово действие и думи. Бог е казал:

„Кажи (О Мухаммад на хората): „Ако обичате Аллах, последвайте ме!“ (Коран, 3:31)

Това означава също и, че Мухаммад е последния Пророк и Пратеник на Бог, че няма да има друг (истински) пророк след него.

„Мухаммад не е баща на никого от вашите мъже, а е Пратеника на Аллах и последният от пророците. Аллах знае всяко нещо.“ (Коран, 33:40)

Всеки, който претендира, че е пророк или получава откровение след Мухаммад, Бог да го благослови и с мир да го дари, е самозванец и вярата в думите на такъв човек, е развностойна на неверие.

Приветстваме те с встъпването ти в Исляма, поздравяваме те за решението ти и ще се опитаме да ти помогнем доколкото можем, ин ша Аллах.

Бележки:

[1] Можете да видите материал за мюсюлманските имена тук: http://muttaqun.com/names.html, както и тук
[2] Бог го е сътворил чрез заповедта Си „Бъди!“, както Е сторил и при сътворяването на Адам – първия човек.


--------------------------------------------------------------------------------


Превод и редакция от http://www.islamreligion.com/ - Милена Борисова-Иршад

Първата основа: Свидетелстване, че няма друг бог освен Аллах и че Мухаммед с.а.с. е пратеник на Аллах

От Шейх Мухаммад ‘Абд-ал-Уахаб

Тези две свидетелства са входа към Исляма, неговата най-велика основа – не може да се каже, че човек е мюсюлманин, освен след като ги изрече и извършва всички дела чрез тях – с тях неверника става мюсюлманин.

1- Значението на Няма друг бог освен Аллах.

Това свидетелство трябва да се произнесе с уста, като се знае неговото значение, и да се извършват делата чрез него – явните и скритите. Но ако само се произнесе, без да се знае неговото значение, без да се извършват делата чрез него, няма полза от него – това е единодушното становище на учените и е довод против самия човек.

Значението на Няма друг бог, освен Аллах е – няма друг, който да заслужава да бъде истински обожаван, освен Аллах Единствения, Всеславения, Всевишния.

Това свидетелство съдържа две основи: отричане и подвърждаване. Отричане на божественността от всички, освен от Аллах, и подвърждаването й на Аллах – Единствения, Който няма съдружник.

Неверничеството обхваща идолите – те са всичко, което се обожава освен Всевишния Аллах – човек, камък, дърво, измислени неща и сладострастия, които трябва да се мразят и да се стои далече от тях. И който изрече свидетелството, но вярва в каквото се обожава след Аллах, не е извършил нужното от това свидетелство.

Всевишния Аллах казва:

Вашият Господар е единственият. Няма друг Бог, освен Него, Всемилостивия, Милосърдния.

(сура ал-Бакара,163)

Няма принуждение в религията. Отличи се вече истината от заблудата. Който отхвърли тагут, а повярва в Аллах, той се е хванал за най-здравата връзка, която не се къса. Аллах е Всечуващ, Всезнаещ.

сура ал-Бакара,256)

Който се убеди, че Той е Създателя, Даващия прехраната, Всемогъщия да сътворява и вярва, че само това е достатъчно, но съдружава с Аллах, няма полза от Няма друг бог, освен Аллах за земния живот с влизането му в Ислям, нито ще го спаси от вечното наказание в отвъдния свят. Всевишния Аллах казва:

Кажи: Кой ви дава препитанието от небето и земята? Или кой владее слуха и зрението? И кой изважда живото от мъртвото, и изважда мъртвото от живото? И кой управлява делото? Ще рекат: Аллах! Кажи: А нима не се боите? (сура Юнус-31)

Или Онзи, Който сътвори небесата и земята, и изсипа за вас вода от небето, и чрез нея сторихме да израснат прелестни градини? Вие не бихте сторили дърветата да израстат. И така, има ли друг бог заедно с Аллах? Не, ала те са хора отклонени.

сура ан Намл-60)

И ако ги попиташ кой ги е сътворил, ще кажат: Аллах! Как тогава биват подлъгвани? (сура аз-Зухруф-87 )



2- Условията на Няма друг бог, освен Аллах.

1- Знание – да се знае неговото значение, отричайки и подвърждавайки. Знание, което е противно на невежието, като се отрича служенето на друг, освен Аллах, Който няма съдружник, и никой, освен Него не заслужава да му се служи.

2- Сигурност, която е обратна на съмнението – произнася се със сигурност и спокойствие в сърцето, пълна сигурност в неговото значение.

3- Приемане, което е обратно на отхвърлянето, като приема всичко, до което го води това свидетелстване, със сърцето и езика си, вярва в известията и се подчинява на заповедите, отдалечава се от забраненото и не се съп-ротивлява на доказателствата, нито ги отхвърля или променя от истинското им значение.

4- Следване, което е обратно на изоставяне, като се подчинява и извършва с убеждение всичко, което съдържа това свидетелстване – явно и скрито.

5- Правдивост, която е противоположна на лъжата, като произнася Няма друг бог, освен Аллах, вярвайки със сърцето, а с езика си потвърждава това – явните и скритите му дела. Който каже свидетелството с езика си, но отрече неговото значение със сърцето си, няма полза от него – така правят двуличниците и лицемерите, които казват с устите си това, което не е в сърцата им.

6- Искреност, която противоречи на многобожието (ширк). Тя означава човек да изчисти делата си с добро намерение от всички пороци на многобожието. Всевишния Аллах казва:

И бе им повелено да служат единствено на Аллах, предани Нему в религията, правоверни.

(сура ал-Байина-5)

7- Обич, която е противна на омразата, да се обича това свидетелство – каквото съдържа и до каквото довежда. Да се обичат вярващите, които го изричат и спазват неговите условия, и да се мрази това, което го разваля. Това се вижда, когато човек дава предимство на всичко, което обича Аллах, дори да не съвпада със сладострастията на човек. Да мрази това, което мрази Аллах, дори душата му да го желае. Да взима за приятели онези, които обичат Аллах и Неговия пратеник, и да мрази онези, които мразят Аллах и Неговия пратеник. Всевишния Аллах казва:

Хубав пример за вас е Ибрахим и онези, които бяха заедно с него, когато казаха на своя народ: Непри-частни сме към вас за онова, на което служите вместо на Аллах! Ние ви отхвърляме и ще се появи вражда и омраза помежду ни, докато не повярвате единствено в Аллах.

(сура ал-Мумтахина, 4)

А някои от хората приемат за богове други вместо Аллах, обичат ги, както трябва да се обича Аллах. А които вярват, най-силно обичатАллах.

(Сура ал-Бакара, 156)

Който произнесе Няма друг бог, освен Аллах с искреност и твърдо убеждение, и се предпази от голямо и малко съдружаване, нововъведенията и греховете, той ще е напътен от заблудата в земния живот, ще бъде предпазен от наказанието и ще му бъде забранен Огъня.

Всеки човек е задължен да изпълни тези условия, да се придържа към тях, но не е задължен да ги знае по памет.

Това велико изречение Няма друг бог, освен Аллах е таухид Улюхийа (служене само на Аллах). Той е най-важния от трите вида таухид, в него се е получило разногласие между пророците и техните народи. Заради неговото осъществяване са изпратени пратениците, както казва Всевишния Аллах:

И при всяка общност изпратихме пратеник: Служете на Аллах и странете от идолите!

(сура ан-Нахл-36)

И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб, дадохме откровението (уахи): Няма друг бог, освен Мен! Служете (единствено) на Мен!

(сура ал-Анбия-25)

Всички пратеници били обединени в свидетелстването, че няма друг бог, освен Аллах

Всички пратеници били обединени в приканването на техните народи към словото Няма друг бог, освен Аллах и ги застрашавали, ако се отрекат от него, както ни известява свещения Коран в много знамения.

Всевишния Аллах казва:

И на всеки пратеник, когото Ние пратихме преди теб, дадохме откровението (уахи): Няма друг бог, освен Мен! Служете (единствено) на Мен!

(сура ал-Анбия-25)

Пратеника с.а.с е дал пример за обединението на пророците в приканването им към това слово, като ни е известил, че пророците са братя – майките им са различни, но религията на всички пророци е една. Основата на религията на пророците е една, и тя е таухид (служене единствено на Аллах), дори да са се различавали техните шариа’, както се различават децата, които са от различни майки, но от един баща.

3- Значението на Мухаммед е пратеник на Аллах.

1- Значението на Мухаммед е пратеник на Аллах е да се следва всичко, което е наредил, да се вярва в каквото е известил, да се отдалечава от онова, което е забранил и предупредил, и да се обожава Аллах с каквото е предписал.

2- Осъществяване на свидетелстването, че Мухаммед е пратеник на Аллах. То се осъществява с вяра и пълно убеждение, че Мухаммед с.а.с е раб на Аллах и Негов пратеник, Който го е пратил до всички джинове и хора. Последния от пророците и пратениците, той е приближен раб на Аллах, и не притежава божествени качества. Трябва да се следва и да се спазва неговата заповед и забрана, да се придържаме към неговата Сунна – думите, делата и вярата му.

Всевишния Аллах казва:

Кажи: О, хора, аз съм Пратеника на Аллах при всички вас.”

(сура ал-А`раф-158)

И те изпратихме Ние (о, Мухаммед ) за всички хора само като благовестител и предупредител.

(сура Саба-28)

Мухаммед не е баща на никого от вашите мъже, а е Пратеника на Аллах и последния от пророците.

(сура ал-Ахзаб-40)

Кажи (о, Мухаммед ): Пречист е моят Господар! Не съм ли само един човек - пратеник?

(сура ал-Исра-93)



Това свидетелство обхваща следните неща:

Първо: Признаване на неговото пророчество и вяра със сърцето си в него.

Второ: Изричане на Мухаммед е пратеник на Аллах с уста, показвайки го явно с дела.

Трето: Да се следва с дела всичко, което е известил от истината, и да се изостави онова, което е забранил от заблудата.

Всевишния Аллах казва:

Вярвайте в Аллах и в Неговия пратеник - неграмотния пророк, който вярва в Аллах и в Неговите слова, и го следвайте, за да сте напътени!

(сура ал-А`раф-158)

Четвърто: Да се вярва във всичко, което е известил.

Пето: Да се обича повече от самите нас, богатствата, децата, родителите и всички хора, защото е пратеник на Аллах, Който го обича, той обича Аллах, и извършва делата заради Аллах.

Същността на обичта към него е следване на заповедите му и отдалечаване от забраните му.

Всевишния Аллах казва:

Кажи: Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви заобича, и ще опрости греховете ви.

(сура Ал Имран-31)

От Анас бин Малик, че пратеника на Аллах с.а.с. казал: „Няма да повярва който и да е от вас, докато не ме обича повече от родителя си, детето си и от всички хора“.

(Бухари и Муслим)

Всевишния Аллах казва:

Които повярват в него и го почитат, и го подкрепят, и следват Светлината, низпослана с него, тези са сполучилите.

(сура ал-А`раф-157)

Шесто: Твърдо убеждение, че неговата Сунна е втората основа за вземане на знание в шариа’ на Исляма след Свещения Коран, и не се отхвърля заради разума.

Седмо: Да се извършват делата чрез неговата Сунна, неговите слова да са преди мнението на който и да е, да се приемат както са и да се отсъжда според неговата шариа’ и да сме доволни от него.

Всевишния Аллах казва:

Но не - кълна се в твоя Господар!- те не ще станат вярващи, докато не те сторят съдник за всеки възникнал спор помежду им; после не намират затруднение у себе си относно онова, което си решил и напълно се подчиняват.

(сура ан-Ниса-65)


4- Високите степен на Няма друг бог, освен Аллах, и Мухаммед е пратеник на Аллах

Тази основа има велики качества, споменати в Корана и Сунната. От тях са:

1. Това е първата основа на Исляма, на която се изгражда религията. Тя е основата на общността и първото нещо, с което човек влиза в Ислям, заради тази основа са сътворени небесата и земята.

2. С нейното осъществяване се събират служенето на Всевишния и Всеславен Аллах, и прилагането на шариа’ на Неговия пратеник Мухаммед с.а.с.

3. Тази основа е причината за запазването на човека и богатството. Който я произнесе с уста, тя става причина за запазване на неговата кръв и богатство.

4. Словото Няма друг бог, освен Аллах е най-доброто дело, най-великото нещо за опрощаване на греховете, и най-тежкото нещо на Везната на Съдния ден. То е причината за влизането в Дженнета и спасяването от Джехеннемския огън.

Ако се сложат седемте небеса и седемте земи, от едната страна на Везната, а Няма друг бог, освен Аллах от другата страна на везната, ще натежи( لا ا له الا الله) – Няма друг бог, освен Аллах.

От Убада р.а., че пратеника на Аллах с.а.с е казал: „Който свидетелства, че няма друг бог, освен Аллах, и че Мухаммед е Неговия раб и пратеник, Аллах му забранява да влезе в Огъня.”(предаден от Муслим)

5. Тази основа съдържа споменаване на Аллах (зикр), молене на Аллах (ду’а) и благодарност, също така се използва при молене в ибадат и при искане. Тя е най-много употребявания зикр и най-лесно се извършва. Тя е най-хубавото слово, най-здравата връзка и словото на искреността. Заради нея са сътворени небесата и земята и всички създания, заради нея са изпратени пратениците и са низпослани Книгите. Предписана е за изпълване на сунната и фарда, заради нея се вдигали асахаба на Джихад. Който я произнесе с уста и извършва делата си чрез нея, искренно вярвайки, приема я и я обича, ще влезе в Дженнета с делата, които извършва. Ин ша Аллах.

Амин.