понеделник, 31 май 2010 г.

Д-р Мохд Абуаси: Не може Израел да продължава да се държи като държава над закона


31 май 2010 | 19:42 | Агенция "Фокус"

Д-р Мохд Абуаси, директор на Център за близкоизточни изследвания, в интервю за Агенция „Фокус”

Фокус: Д-р Абуаси, каква е последната информация за ситуацията край Ивицата Газа, с която разполагате?
Д-р Мохд Абуаси: Последната информация, с която разполагаме, е това, че минимум десет души са загинали, като повечето от тях са турски граждани. Все още няма официални данни за точния брой на загиналите. Няма и официална информация за съдбата на останалите пътници на корабите от хуманитарния конвой. Сега Израел държи всичко в неизвестност и медиите отразяват само това, което излиза от тях.
Фокус: Каква е вашата оценка на ситуацията?
Д-р Мохд Абуаси: По начало блокадата на Газа е в противоречие с международното право и против всякакви хуманитарни закони в света. Това беше и коментарът на Европейския съюз както видяхме днес – оттам поискаха безусловно да се пропусне хуманитарната помощ. Това, което се получи, е, че Израел предварително реши, че независимо от условията и ситуацията, няма да допусне хуманитарната помощ за Газа. Твърдението на израелците е, че докато имат един войник в плен в Газа – това е сержант Гилад Шалит, те няма да махнат блокадата. В същото време тази блокада е срещу цялото население на Газа. Тук говорим за 1,5 млн.души. Щом тези кораби не са натоварени с оръжие, както се смяташе, и на тях няма терористи, както твърдяха израелците, а става въпрос само за официални европейски делегации, както и представители на различни страни и щом те бяха нападнати в международни води, тук говорим за чисто пиратство. Откъде накъде Израел ще напада един кораб с турско, шведско или каквото и да е знаме в международни води. Тези кораби бяха насочени към Газа, Газа не е част от Израел.
Фокус: Все пак, това не е първата по рода си мисия с хуманитарна помощ, която минава през този район – защо именно този хуманитарен кордон беше задържан?
Д-р Мохд Абуаси: Предишните подобни мисии бяха символични, тоест, хуманитарната помощ не беше сериозна и не помагаше много на Газа. В случая имаше около 10 хил. тона строителни материали – цимент, желязо и др. Израел забранява влизането на строителни материали още от три години насам. Както знаем след бруталната война в Газа се забранява внасянето на строителни материали там, тоест, разрушените къщи си стоят, хората, които живеят в палатки, продължават да живеят в тях. Материалите не се допускат, за да не могат да бъдат възстановени разрушените къщи. Това е основната причина.
Фокус: Имаше ли предупреждения и предварителни уговорки преди мисията да премине през района?
Д-р Мохд Абуаси: Израелците твърдо взеха решение, че никакви помощи за Газа няма да бъдат допуснат. Те категорично обявиха, че тези кораби няма да бъдат допуснати от Израел.
Фокус: Тоест, обявеното от Израел, че конвоят е свързан с терористи, е измислен предлог?
Д-р Мохд Абуаси: Самият факт, че Израел още преди няколко дни обяви, че на корабите има терористи, показва че добре се бяха подготвили сценария за тази случка. Дори да приемем, че имаше терористи – те не влязоха в корабите да арестуват терористите още на място, а останалите кораби да стигнат до крайната си точка с хуманитарните помощи. Просто това беше предлог да не се допусне хуманитарната помощ до Газа. Известна част от хуманитарната помощ е изпратена от България. Също така, ние призоваваме външния министър на България Николай Младенов да излезе с ясна позиция за осъждането на този брутален акт на Израел и на този вид пиратство, както и да се покаже българската позиция за израелската позиция за блокадата в Газа.
Фокус: Как според вас ще се развие ситуацията?
Д-р Мохд Абуаси: Доколкото разбрах предстои заседание на Съвета за сигурност, при което американците за пореден път ще опитат да измъкнат Израел от тази ситуация. Според мен решението на въпроса е в премахването на блокадата при Газа. Без това, такава ситуация ще се повтори многократно. Защото, когато говорим за 1,5 млн.души без лекарства, без храна – това положение е непоносимо и не може да продължи така повече. Очакваме ЕС и международната общност да натиснат Израел и да стане ясно, че Израел трябва да се съобразява с международното право. Не може Израел да продължава да се държи като държава над закона. Тук става въпрос за убити граждани на други държави, нападнати бяха кораби на европейския държави.
Фокус: Как ще се отрази тази ситуация на отношенията на Израел с други държави?
Д-р Мохд Абуаси: Това ще развали отношенията на Израел с Турция до голяма степен. Ние знаем, че доскоро Турция беше най-добрият съюзник на Израел в региона. От друга страна, това ще притесни американците, които досега нищо не са направили и бяха таен съюзник на Израел, сега ще са принудени да вземат някаква по-силна политическа позиция спрямо Израел. И по-лошото е, че това, което се случи днес, ще навреди много на мирния процес в региона.
Фокус: Колко време очаквате да продължи тази ситуация?
Д-р Мохд Абуаси: Израел няма голяма сметка да задържи корабите за по-дълго време. Може да задържат няколко човека за по-дълго време, но повечето от тях ще ги пуснат следващите дни. Но никой няма да може да върне загиналите хора. А дали ще могат да излекуват ранените? Може би най-важният въпрос е: това решава ли хуманитарната катастрофа в Газа? Истинският проблем идва от античовешката блокада срещу ивицата Газа. Това трябва да се реши, в противен случай ще има подобни ситуации, ще има повече насилие.
Фокус: Тоест да очакваме ли благоприятно решение на проблема, напрежението в района ще спадне ли?
Д-р Мохд Абуаси: До седмици или месеци напрежението ще се вдигне и последиците ще са големи. Според мен вече на световната общност е ясно какво представлява държавата Израел. Целят свят, който беше заблуден от израелската пропаганда, сега видя истинското лице на Израел и това няма как да няма последици.
Юлиан ХРИСТОВ

Турският премиер нарече израелските действия държавен тероризъм !

31 май 2010 | 18:34 |

Сантяго/Анкара. Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган обвини Израел в държавен тероризъм заради израелската операция срещу корабите с хуманитарна помощ за Ивицата Газа, предаде АФП.
„Трябва да е ясно, че ние няма да мълчим и да бездействаме пред лицето на този нечовешки държавен тероризъм. Международното право бе погазено”, каза Ердоган малко преди да отпътува от Чили за Турция.
Израелските военноморски сили щурмуваха хуманитарната флотилия в международни води рано сутринта в понеделник. При операцията загинаха 19 души, повечето от които се предполага, че са турски граждани.

Бг Таймс

Изложба по случай 61 години Накба (палестиската катастрофа) в Борисовата градина

На 29.05 беше открита изложба в Борисовата градина по случай Накба. Експонаите ще бъдат изложени около седмица - заповядайте да разгледате и да покажете съпричастността си.

И по този повод още една интересна новина. Вчера вечерта са дошли евреи, които казали, че са от израелска полиция и имат всички необходими документи, искали са да махнат експонатите, да разрушат изложбата. Станал е сблъсък, викнали са полиция и т.н. Тази нощ е имало охрана там...

Наши журналисти - Светослав Иванов от БТВ и Валентин Василев, са на борда на едното от корабчетата

- ето новината

Срамна убийствена атака над мирната флотилия, има убити...МИРНИ активисти

Мирния конвой с кораби, който замина тази нощ от Кипър (там се срещнаха корабчетата за флотилията, идващи от няколко държави), бе нападнат в мирни води от израелски командоси. Има убити - предава се за 14, но не е сигурна бройката.
израелците казват, че ПРОВОКАЦИЯТА (?!) срещу тях била ОГРОМНА! Когато командоси се качили на корабчетата, били посрещнати с брадви и ножове, при което открили огън.
израел е потвърдил първоначалното си становище, че няма да допуска помощите до Газа. Също така са поставили ограничение върху информацията по случая.

Много емоционално гледам на случката, а и не само на нея, а на всичко свързано с Палестина и евреите. Така че няма да коментирам и да задам и писмено лавината от върпоси, която напира в главата ми...

неделя, 30 май 2010 г.

Разработиха Facebook за мюсюлмани

Преди няколко дни властите в Пакистан блокираха достъпа до социалната мрежа Facebook, а днес това стори и правителството в Бангладеш, съобщава МИГнюз.

Причината е групата във Facebook, наречена „Нарисувай Мохамед днес" (Draw Mohammed Day). В нея създателите й призовават хората да публикуват снимки на пророка на 20 май в знак на протест срещу заплахите, отправени от радикална мюсюлманска групировка срещу създателите на филмчето South Park.

За да предпазят в бъдеще пакистанците от подобни неприятности група ентусиасти от град Лахор са разработили собствена социална мрежа под името Millatfacebook.

"Millatfacebook ще Ви позволи да общувате и обменяте информация с над 1, 57 млрд. мюсюлмани, както и с представителите на други религии", гласи надпис от първата страница.

Според пакистански програмисти броят на потребителите, регистрирани за първите дни от стартирането на ресурса, надхвърля вече 4 300 души.

Мрежата почти едно към едно повтаря дизайна на оригиналния Facebook. Първите пробвали мюсюлманския аналог на най-популярната в света мрежа обаче гоопределят като нискокачествено копие на Facebook.

Главната разлика между знаменития интернет-проект на Марк Цукерберг и творението на програнистите от Лахор е в правилата, които трябва да спазват мюсюлманските потребители.

"Искаме потребителите на Facebook да разберат, че използвайки нашата социална мрежа, ще им се наложи да отговарят за постъпките си", заяви Осман Захир, директор на софтуерната компания, разраборила Millatfacebook.

"Ако някой се осмели да пише неуместни неща за пророка Мохамед, ние ще вземем мерки", заяви още Захир.

source: Ислямска библиотека

Хадис 8: Неприкосновеността на мюсюлманина


« أمرت أن أقاتل الناس حتى يشهدوا أن لا إله إلا الله وأن محمدا رسول الله، ويقيموا الصلاة، ويؤتوا الزكاة، فإذا فعلوا ذلك عصموا مني دماءهم وأموالهم إلا بحق الإسلام وحسابهم على الله تعالى» — رواه البخاري ومسلم.

От Ибн ‘Омар е предадено, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Повелено ми бе да се бия с хората, докато не засвидетелстват, че няма друг Бог освен Аллах и че Мухаммед е Пратеник на Аллах, докато не започнат да отслужват молитвата и да раздават зекят. Ако те направят това, опазват кръвта и Богатствата си от мен, освен с правото на исляма и Всевишния Аллах ще им въздаде”. — Хадис, предаден от Бухāри и Муслим.

Хадисът е разказан от Бухāри в глава “Вярата” (ал-Имāн), раздел “И щом се покаят и отслужват молитвата” (Фаин тāбу уа aкāму-с-салятa), номер 25.

Хадисът е разказан от Муслим в глава “Вярата” (ал-Имāн), раздел “Повелята да се воюва с хората, докато не кажат: Няма друг Бог, освен Аллах, Мухаммед е Пратеник на Аллах” (ал-Aмр бикитāли-н-нāси хаттā йакулу ля иляхa илляллах Мухаммедун расулюллах), номер 22.

Изразът на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “إلا بحق الإسلام” (Илля бихакки-л-ислям — освен с правото на исляма) е разказан единствено от Бухāри, не и от Муслим.

Значението на хадиса:

Това е много велик хадис, тъй като съдържа най-важните принципи на ислямската религия, а именно: Свидетелството, съпроводено с категорична вяра, че няма друг Бог освен Аллах и че Мухаммед е Пратеник на Аллах; отслужването на молитвите по начин, по който е наредено да се извършва; раздаването на зекят на тези, на които се полага.

Обяснение на думите на хадиса:

“أمرت” (Умирту — бе ми повелено) — Всевишния Аллах ми повели.

“الناس” (Ан-нāса — хората) — езичниците и идолопоклонниците.

“يقيموا الصلاة” (Йукиму-с-салята — отслужват молитвата) — да я отслужват по начина, по който им е повелено да я отслужват; или да отслужват молитвата с постоянство.

“يؤتوا الزكاة” (Йу’ту-з-зекята — да раздават зекят) — на онези, на които се полага.

“عصموا" (‘Асаму — ще опазят) — ще защитят, ще запазят. От този корен е и изразът “и‘тасамту билляхи” (потърсих закрила при Аллах) — тоест благодарение на милостта на Аллах се опазих и не извърших прегрешение.

“إلا بحق الإسلام” (Илля бихакки-л-ислями — освен с правото на исляма) — тоест, след като опазиха кръвта и Богатствата си, те трябва да отдават правото на исляма като изпълняват задълженията и отхвърлят нещата, които им са забранени.

“وحسابهم على الله تعالى” (Уа хисāбухум ‘аляллахи те‘āля— и Всевишния Аллах ще им въздаде) — Аллах ще им иска сметка за техния вътрешен мир и искреността на сърцата им спрямо Него, защото Той, Пречистият, знае всичко, което се таи в него.

Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:

1. Различните риваети на хадиса.

Този хадис по смисъл е предаван от Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) по много пътища, които увеличават неговата яснота. В преданието на Бухāри от Aнaс (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Повелено ми бе да се бия с хората — има предвид езичниците — докато не засвидетелстват, че няма друг Бог освен Аллах и че Мухаммед е Негов раб и пратеник. Ако те засвидетелстват, че няма друг Бог освен Аллах и че Мухаммед е Пратеник на Аллах; ако изпълнят нашите молитви; ако се обърнат по посока на нашата кибла; и ако се хранят от месото на закланото от нас животно, тогава на нас бива забранена тяхната кръв и техните Богатства, освен с правото им”.

Имам Ахмед разказва от Му‘āз ибн Джaбaл (Аллах да е доволен от него), че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Повелено ми бе да се бия с хората единствено докато те не засвидетелстват, че няма друг Бог освен Аллах, Единния, Който няма съдружници, и че Мухаммед е Пратеник на Аллах; и докато не отслужват молитвата и не раздават зекята. Ако те направят това, ще бъдат закриляни — или: ще опазят кръвта и Богатствата си — освен с правото им. И Аллах, Всемогъщият, Великият, ще им иска сметка”. Ибн Мāджa също го разказва, но в много съкратен вариант.

2. Ограничаването само с двете засвидетелствания.

Ограничаването само с двете засвидетелствания е достатъчно, за да бъдат опазени душата и Богатствата. Потвърдено е, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е приемал от всеки, който е идвал при него и искал да стане мюсюлманин само това, те да произнесат двете засвидетелствания, с което се опазвала тяхната кръв и Богатства и те ставали мюсюлмани. Това се подкрепя от достоверни, свързани със словата хадиси, в които не се споменава отслужването на молитвата и раздаването на зекята. В хадис, споменат и от Бухāри и от Муслим, с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Повелено ми бе да се бия с хората, докато не кажат, няма друг Бог освен Аллах. И всеки, който каже няма друг Бог освен Аллах, той опазва от мен своите Богатства и душа освен с правото им. И Аллах, Всемогъщият, Великият, [е Този, Който] ще му иска сметка”. А в риваета на Муслим се казва: “...Докато не засвидетелстват, че няма друг Бог освен Аллах и не повярват на мен и на онова, с което дойдох”.

Също Муслим е разказал хадис, иснадът на който се състои от Абу Мāлик ал-Ашджа‘и от баща му, в който се казва, че той е чул Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) да казва: “Който каже няма друг Бог освен Аллах и не вярва на нищо друго, на което се извършва поклонение освен на Аллах, тогава Аллах забранява неговата кръв и Богатства. И Аллах, Всемогъщият, Великият, [е Този, Който] ще му иска сметка”. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) много силно е порицал Усāма ибн Зайд, когато той е убил човек, който е казал “няма друг Бог, освен Аллах”.

Между хадисите няма противоречие, всички те са правилни. Изричането на двете свидетелства е достатъчно, за да бъде човек защитен и да стане мюсюлманин. И ако след като стане мюсюлманин, започне да отслужва молитвите и да раздава зекята, тогава “за” него става всичко, което е “за” мюсюлманите, “против” него става всичко, което е “против” мюсюлманите. Ако пропусне някоя от главните съставни елементи на исляма и ако те са някаква група, притежаваща сила, тогава с тях се воюва. Пречистият казва: “...И щом се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, сторете им път...”, (ат-Тауба: 5). Също: “И ако се покаят и отслужват молитвата, и дават милостинята закат, тогава те са ваши братя в религията...”, (ат-Тауба: 11). Потвърдено е, че ако Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е извършвал поход към някое племе, той не ги нападал докато не настъпи сутринта. Ако тогава чуел да се чете езан (призив за молитва), не ги нападал, а ако не — ги нападал, въпреки вероятността те да са били приели исляма.

3. Диспутът между Абу Бакр и ‘Омар (Аллах да е доволен и от двамата).

Диспутът, който се провел между Абу Бакр и ‘Омар ибн ал-Хаттāб (Аллах да е доволен и от двамата), относно обявяването на война на онези, които отказали да раздават зекят, потвърждава онова, около което хадисите се обединяват — за постъпване в исляма се приемат двете свидетелства, а война на мюсюлманите се обявява, когато те групово не приемат да отслужват молитвите и да раздават зекят. В хадис, разказан от Бухāри и Муслим, с първоизточник Абу Хурайра (Аллах да е доволен от него) се казва:

“Когато Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) почина и халиф на мюсюлманите след него стана Абу Бакр ас-Сиддик (Аллах да е доволен от него) някои от арабите се отвърнаха от вярата си и той им обяви война.

Тогава ‘Омар (Аллах да е доволен от него) му каза: ‘Как ще воюваш с хора, когато Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казваше: “Повелено ми бе да се бия с хората, докато не кажат, няма друг Бог освен Аллах. И всеки, който каже няма друг Бог освен Аллах, той опазва от мен своите Богатства и душа освен с правото им. И Аллах, Всемогъщият, Великият, ще му иска сметка”?’

А Абу Бакр (Аллах да е доволен от него) му отговори: ‘Кълна се в Аллах, ще воювам с всеки, който разделя молитвите и зекята. Зекятът е право в Богатствата. Кълна се в Аллах, ако не дадат милостинята, която даваха на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари), ще воювам с тях, въпреки техния отказ’.

‘Омар каза: ‘Видях, че Аллах е разкрил на сърцето на Абу Бакр да води война и разбрах, че това е истината’.”

Абу Бакр (Аллах да е доволен от него) се аргументирал за нападението си над отказващите да дадат зекят, казаното от Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “освен с правото им”. А ‘Омар (Аллах да е доволен от него) си е помислил, че простото изричане на двете свидетелства е достатъчно, за да опазят кръвта си в земния живот, за което се е аргументирал с най-общото значение от началото на хадиса, но след това ‘Омар се е съгласил с Абу Бакр (Аллах да е доволен и от двамата).

Очевидно, хадисът на Ибн ‘Омар, който е ясен текст относно обявяването на война на отказващите зекята, не е достигнал нито до Абу Бакр, нито до ‘Омар. Навярно причината за това е, че Ибн ‘Омар не е знаел какво се е случило между тях, поради болест, пътуване или пък е бил забравил хадиса, който разказал.

Тази случка е показателна за внушителното знание на Абу Бакр ас-Сиддик (Аллах да е доволен от него) и точното му извличане и умение да отсъжда по аналогия (кийāс). Така той, без да знае ясния текст, е постъпил в съгласие с него. От тази случка се подразбира, че обявяването на война на изоставящия молитвите е нещо, за което между сподвижниците е имало съгласие. В тази връзка има ясен текст, в хадис, предаден от Муслим с първоизточник Умм Сaлaмa, в който се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Ще назначават над вас управници и вие ще одобрявате и отричате. Който отрича, ще се избави; който се отвращава, ще се опази невредим; но който се съгласи и последва...” Тогава запитали: “О, Пратенико на Аллах, да воюваме ли срещу тях?” И той отговорил: “Не, докато отслужват молитвите”.

4. Какво е предписанието за онзи, който изоставя всички главни съставни елементи на исляма?

Ако тези, които изоставят всички главни съставни елементи на исляма са група и притежават сила, предписанието за такива е, че с тях се воюва, така както се воюва с онези, които изоставят молитвите и зекята. В хадис, предаден от Ибн Шихāб аз-Зухри от Ханзала ибн ‘Али ибн ал-Аска‘ се казва, че Абу Бакр ас-Сиддик (Аллах да е доволен от него) е изпратил Хāлид ибн ал-Уалид[1] (Аллах да е доволен от него) и му наредил да воюва с хората за пет неща, ако някой не изпълнявал едно от тези пет неща да воюва с тях така, както се воюва за всичките пет: Свидетелството, че няма друг Бог освен Аллах; и че Мухаммед е Пратеник на Аллах; отслужването на молитви; даването на зекят; и говеенето през месец Рамадāн. Са‘ид ибн Джубайр казва: ‘Омар ибн ал-Хаттāб (Аллах да е доволен от него) каза: “Ако хората се откажат от поклонението хадж, ще воюваме с тях заради това нещо така, както воюваме заради молитвите и зекята”.

Ако мюсюлманин изостави една от главните съставни части на исляма и откаже да я изпълнява, наказателно постановление, което Мāлик и аш-Шāфи‘и му отсъждат е смъртна присъда като крайна мярка; наказателното постановление, което Ахмед, Исхāк и Ибн ал-Мубāрак отсъждат е също смъртна присъда заради неверие (куфр).

Що се отнася до онзи, който отказва да даде зекят; да говее през месец Рамадāн; или да изпълни поклонението хадж, за тези случаи аш-Шāфи‘и е на мнение, че не му се налага смъртно наказание. По същия въпрос от Ахмед до нас са достигнали две мнения, по-известното от него е, че се налага смъртно наказание за всеки, който откаже да даде зекят.

5. Желаната вяра.

Хадис служи като довод за направлението (mad hab, мезхеб) на изследователите от предците и приемниците в твърдението им, че желаната вяра е категоричната, без никакво колебание, вяра в главните съставни елементи на ислямската вяра. Що се отнася до познаването на доказателствата на философите-догматици (мутaкaллимийн) и достигането до вярата в Аллах чрез тях, то това не е задължително и не е условие за правилността на вярата. Ето например Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) в този си хадис и в други хадиси, се ограничава само с това да се вярва в онова, с което той е дошъл, без да поставя условието да се знаят доказателствата.

6. Значение на израза “إلا بحقها” (Илля бихаккихā — освен с правото им).

В друг ривает: “إلا بحق الإسلام” (Илля бихакки-л-ислям — освен с правото на исляма).

Преди малко казахме, че Абу Бакр ас-Сиддик (Аллах да е доволен от него) е извлякъл от това право, задължението да се отслужват молитвите и да се дава зекята. Други учени извлекли от него задължението да се говее, също и да се изпълни поклонението хадж. От “правото им” е да се позволи да се отсъди смъртна присъда на мюсюлманин, ако извърши нещо забранено, за което се налага смъртно наказание. Това положение е обяснено в хадис, предаден от Табарāни и Ибн Джарир Табари, с първоизточник Aнaс (Аллах да е доволен от него), в който се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Повелено ми бе да се бия с хората, докато не засвидетелстват, че няма друг Бог освен Аллах. Ако те го кажат опазват кръвта и Богатствата си от мен, освен с правото им. И Всевишния Аллах [е Този, Който] ще им иска сметка”. При което бил запитан: “Какво е правото им?” И той им отговорил: “Прелюбодеяние след женитба; неверие след вяра; и да убива човек, за тях се налага смърт”. Ибн Рaджаб казва: “Изглежда, че последната част на този хадис са слова на Анас. Някои дори твърдят, че целият хадис е маукуф до Анас. Свидетелство за това е друго предание при Бухāри и Муслим с първоизточник ‘Абдуллах ибн Мас‘уд, в който се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Не е позволено да се пролива кръвта на мюсюлманин, който свидетелства, че няма друг Бог освен Аллах и че аз съм Пратеник на Аллах, освен в три случая: женен да извършва прелюбодеяние; човек да убие друг човек; и човек да изостави вярата си и да се отдели от хората[, които постъпват съгласно Книгата и сунната]”.

7. Сметка в Съдния ден ще се дава на Аллах, Всемогъщия, Великия.

Пречистият и Всевишен Аллах знае тайните на всеки и ще му държи сметка за тях. Ако човек е бил искрено вярващ, ще бъде възнаграден с Рая. Ако е бил лъжец, който е правел всичко за показ и парадиране с исляма си, то такъв човек е лицемер (мунāфик), а те ще бъдат “...най-ниско на дъното на Огъня...”, (ан-Нисā’: 145).

Що се отнася до земния живот, то мисията на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е единствено да напомня. Всевишния казва: “И напомняй! Ти си само за да напомняш. Не си над тях властващ, но който се отвърне и не повярва, него Аллах ще мъчи с най-голямото мъчение [в Ада]. При Нас е тяхното завръщане. После Наша грижа е тяхната равносметка”, (ал-Гāшийа: 21-26).

8. Хадисът сочи, че с идолопоклонниците трябва да се води война, докато не станат вярващи.

9. Кръвта на мюсюлманите и техните Богатства са защитени.


[1] Хāлид ибн ал-Уалид — сахаба, един от мюсюлманските пълководци, починал през 21 г. по х./ 642 г. или в Химс, или в Медина. Той е бил начело на войските при превземането на Персия и областта Шāм. Удържал победа, заедно с ‘Амр ибн ал-‘Āс, над византийците при Аджнāдейн (местност в Палестина) през 13 г. х./ 134 г. Също над тях удържал победа при ал-Йармук (гр. в Йордания) през 15 г. х./ 636 г. — Б. пр.

„ПОЛУБЕЗБОЖНИЦИ” И „ПОЛУМЮСЮЛМАНИ”

"Ние винаги сме изпълнени с несъвмеситими желания: в едната ръка държим чашата, а в другата – Корана... И така живеем под свода небесен... полубезбожници и полумюсюлмани...”

Омар Хайям


Прочитайки тези стихове си помислих, че те са написани навярно днес, дотолкова са актуални. Съвършено хармонично в съвременния свят съжителстват понятия, които би трябвало да са антагонизъм. Стана такова смешение, че противоположностите се намират в единство!

Спомням си следния случай: човек влиза в магазина и пита за колбас без свинско и бутилка водка?! Този безспорно ярък пример се запечата в съзнанието ми. Не само поради това, че е така контрастен, но и защото много точно характеризира състоянието на нашите мюсюлмани /особено етническите/.

Такива примери можем да приведем много. Когато синът носи в къщи огромна сума пари, на никой от родителите не му идва на ум го да попита: „Сине, да не си ги припечелил по нечестен начин?”. Ако синът купи скъп автомобил, родителите се гордеят с това, дори ако той е купен с парите на бедняка... Това е ужасно. Но още по-ужасно е, че на човека, който говори за това гледат като на идиот!

Впечатли ме и един епизод от книгата на Юлия Латинова „Дом на войната - Дар ал Харб”. Този епизод дори го има на корицата на книгата. Главният герой забелязва на ръката на пленник следи от гасени цигари. Той упреква командира не за това, че хората му са издевателствали над пленника, а за това, че пушат цигари?! Т.е. възмущава го не това, че над човека е проявена жестокост, а само това, че пушат.

Ето по такъв начин ние просто се превръщаме във фарисеи. Забелязваме само външната, обредната страна на религията. МОЛИТВАТА ЗА НАС НЕ Е ОБЩЕНИЕ с Аллах, а нещо като упражнение, като физзарядка. Пет пъти на ден се упражняваме, опираме челото си на пода! Можем да се наречем истински мюсюлмани и да се върнем отново във водовъртежа на страстите и похотта...

Вече никой не се учудва от мюсюлмани, които живеят по принцип. Навярно и сега мнозина прочитайки тези думи ще се възмутят: а как иначе?? Действително за подобни хора просто няма „иначе”...

Колко извъшват молитвите си в промуждутъка между „запоите”?? Пият едва ли не до загуба на разсъдъка, а след това с огромен патос стават и уточняват: „отивам да правя намаз”... И вече с чувство на изпълнен дълг и гордост от „крепостта на своя иман” се връщат към същите занимания...

Колкото и да е парадоксално, но съм уверен, че на мнозина им се е случвало да видят, как хора пият водка с името на Аллах?! Или нещо, което се случва по-често – на сватби вдигат тост с думите: „Нека Аллах да ви дари с берекет в семейството, с крепка вяра, праведни деца... и т.н.”. И естествено „съгласно Сунната”, следва дуа за какво...?? Не, няма да кажем „амин” /така е било в каменната ера, а сега ние сме „прогресивни”/ ще се чукнем за здраве... Нали Аллах не приема дуата без „печат” – така разсъждават мнозина...

Обезличихме се като мюсюлмани. Ако видим човек, който яде колбас съдържащ свинско месо, ще се ядосаме. Дори може и да се скараме за това... А ако човек яде позволено месо, но с крадени или придобити по непочтен начин пари, няма да се впечатлим... Или обратно – ако човек пие – това няма да ни впечатли, но ако протегне към хляба лявата си ръка - скандалът е сигурен...

Както често виждаме, наши братя слушат поп, рап или нещо подобно и в същото време казват: „Не трябва да се слушат нашиди, това е харам” .

Може би много от тези проблеми са свързани с изобилието от „алими”? Напълно възможно е. Толкова много никога не е имало! Когото и да попиташ, всеки издава фетуа! Всеки в собствените си очи е ако не „худжат ул Ислам”, то „шейх ул Ислам” като минимум!

Прости хора, които нямат не само религиозно, но и светско образование дават отговори на такива въпроси, на които дори истински учен не може да отговори без подготовка.

В този аспект много показателна е историята с имам Малик. Когато при него дошъл човек и му задал въпрос, при което Малик казал, че не знае отговора. Човекът обаче настоявал, като казал че е дошъл отдалеч. Тогава Малик му казал да дойде на другия ден. Цяла нощ ученият прекарал в размисъл и търсил отговора в книгите. На сутринта той казал: „Аз не зная.”. така на него принадлежат думите: „Половината от знанията е способността да кажеш, че не знаеш”.

Нека всеки се замисли над въпроса срещал ли е скоро не учен, а дори обикновен човек, който да каже: „Аз не зная”...

За себе си намираме оправдание и си прощаваме планини от грехове, а на ближния не сме готови да простим и малките грешки! Търсим „сламките” в окото на братята, а в своите не виждаме дори „гредата”!

Забраняваме да носят златни неща, например часовник, обаче купуваме часовници, които са десет пъти по-скъпи с извинението, че само златото е забранено!

Спокойно може да употребяваме алкохол, но да забраняваме на хората да използват парфюм, казвайки че в него има спирт!!!

Истинският мюсюлманин за нас е този, който застава за намаз /без значение как го извършва/, а не този който проявява благонравие и добрина! Превърнали сме се в сапунени мехури. Голями отвън, но празни отвътре. Как се стигна до тук и на мен не ми е ясно, просто констатирам факта.

Възприемаме Исляма като съвкупност от обреди. Това е все едно да считаме за яйце само черупката, без сърцевината...

Приличаме на хора, които сочейки с пръст Луната, гледат самия пръст! Това просто е трагедия...

Заур Ахмедов-islamua.net / www.islambg.com/

Една поучителна история

Един човек влязъл в бръснарницата както обикновено правел, за да го избръснат и подстрижат.

Заприказвал се с бръснаря, който го обслужвал. Говорили за разни неща и изведнъж станало дума за Бог.

Бръснарят казал:

- Каквото и да ми говорят, аз не вярвам, че съществува Бог.

- Защо? – попитал го клиентът.

- Та нали това и така е ясно. Достатъчно е да излезеш на улицата, за да се убедиш,
че няма Бог. Кажете ми, ако Бог съществува, откъде има толкова много болни хора?

Откъде са безпризорните деца? Ако той наистина съществуваше не би имало нито страдания, нито болка. Трудно ми е да си представя любящ Бог, който допуска всичко това.

Клиентът се замислил за миг, но решил да си премълчи, за да не влиза в спор. Когато бръснарят си свършил работата, клиентът си тръгнал. Излизайки от бръснарницата той видял на улицата рошав и необръснат човек (като че ли не се е подстригвал цяла вечност – толкова бил рошав). Тогава клиентът се върнал в бръснарницата и казал на бръснаря:

- Знаете ли какво ще ви кажа? Не съществуват бръснари.

- Как така? – учудил се бръснарят – А нима аз не влизам в сметката? Аз съм бръснар.

- Не! – възкликнал клиентът – Те не съществуват, иначе нямаше да има рошави и необръснати хора, като ето онзи човек, който върви по улицата.

- Но, мили човече, работата не е в бръснарите. Просто хората не идват при мене.

- Точно в това е работата! – потвърдил клиентът. – И аз казвам същото: Бог има.
Просто хората не го търсят и не отиват при него. Ето защо има в света толкова много болка и страдания.

Идолите в предислямска Арабия

автор Алевтина Плочева

По време на предислямската епоха в земите на Арабия широко разпространение получава политеизмът като основна форма на вярване. Арабите вярват в множество богове и се покланят на многобройни идоли. Постепенно в Южна Арабия се наблюдава преминаване към монотеизъм, градските божества се превръщат в обощойеменски, а мястото на върховния бог заема богът на Луната ал-Маках, когото наричат също така рахман (милостив). Успоредно с преобразуването на многобожието в монотеизъм се наблюдава и навлизането на арабския полуостров на юдаизма и християнството, които също така получават широко разпространение, но нито едната от тях не успява да се наложи като преобладаваща рилигия. Християнски характер има Етиопия, а юдаизмът е приет от управника на Йемен през VI в. Зу- Нуас. В Северна Арабия близо до визинатийските граници се изповядва християнския монофизизъм, а близо до границите със сасанидите се рапространява несторианството, донесено от изгнаниците от Византийската империя. В Централна Арабия също проникват християнски проповедници, които способстват за разпространението и запознаването на местното население с принципите на тази религия. В сравнение с нея, обаче юдаизмът получава възможост за по-дълбоко проникване в тези земи. В много оазиси на Хиджаз и Неджд съществуват юдейски колонии.

Преобладаващо обаче е многобожието. Корените му можем да потърсим още в древността. Пантеонът е смесица от общосемитски остатътчни митове и божества, чиито имена са фиксирани още в Стария завет. Начело стои богът Ел, той има няколко имена като Ил, ал-Илах, ал-Лах. Другите важни божества са ал-Лат, ал- Узза и ал-Манат. Култът към тях се наблюдава от крайните северни поселения до южните части на древна Арабия. Обект на почитане също са камъни, скали и дървета, често пъти те се явяват като въплъщение на божествата. Освен това всеки род има божество-покровител. Около храмовете и светилищата се отделя свещена територия, която се нарича хима или харам, където всичко се смята за неприкосновено (хорат, животните и растенията). На същото място е ситуиран и олтарът за жертвоприношения. Към VII в. човешките жертвоприношения вече не са лице. Но е възможно такива да се извършват с цел да се облегчи изхранването на семейството. В Корана се осъждат случаи на убийства от бедуините на момичета, които се смятат за тежест на семейството в годините на глад и немотия.

За посредници между човешкия и божествения свят се смятат джиновете и шейтаните. Те са добри и лоши и внушават на хората мисли и подбуди за действия. Хората не могат да имат пряк конткат с тях, той се осъществява посредством аррафите или кахините (предсказатели и прорицатели), които предсказват бъдещето, търсят изчезналото и разгадават скритото. Всяко племе притежава свой ариф или кахин, който помага на хората от племето, а също и на дошлите от далеч. Смята се, че поетите са вдъхновявани от джиновете[1].

Преходът към монотеизъм е обвързан с термина ширк, обстойно изследване по тази тема намираме в труда на Павел Павлович[2]. Този термин придобива отрицателна окраска и служи като опозиция на единобожието (таухид). Самият термин е употребен в Корана само четири пъти, но неговите многобройни производни се срещат в голямо количество стихове-знамения. Терминът ширк е определящ за арабския светоглед в епохата на джахилията преди появата на исляма. Така за шурака се смятат съдружаващите главния бог Аллах идоли. Неговото върховенство обаче се оспорва, пример за това е обичаят на арабите да отреждат част от реколтата и добитъка си за Аллах, който отивал за прехрана на бедняците, и част, която отивала за идолите. Ако частта за Аллах се получавала богата, джахилийските араби отнемали дял от нея и го прехвърляли за идолите. При обратната ситуация (голяма част от реколтата за идолите), те не прехвърляли нищо на Аллах, а всичко си оставало за идолите.

В труда си „Книга за идолите” Хишам Ибн ал-Калби[3] ни съобщава, че всяка къща в Мека има свой идол, на когото се покланят. Последното нещо, което правят преди да тръгнат на път, е да доконат идола си. А завърналият се от път при влизане в дома си първо се докосва до идола. Арабите от джахилийската епоха обичат да се покланят на идоли. Някои от тях изграждат свои капища, други взимат идол. Хората, които нямат възможност да построят капище или да вземат идол, слагат камък пред светилище или на друго място, което им харесва и извършват ритуални обиколки (дауар) около камъка, подобни на обиколките около светилището. Тези камъни носят името ансаб (единствено число насаб). В случай, че камъкът има вид на статуя, той се нарича санам или уасаб (множествено число аснам и аусаб). В „Книга за идолите” се съдържа сведение, че те могат да бъдат направени от дърво, злато или сребро.

Пътуващият човек, обикновено взима със себе си четири камъка като нарича единия свой Бог, а останалите три използва като поставка за котел по време на почивка. След почивката оставя камъка, при следващата извършва същото. Джахилийските араби извършват жертвоприношения за всеки от своите идоли, за да ги умилостивят. Но въпреки това признават превъзходството на Каабата, където извършават поклонението хадж и умра. Животните, които принасят в жертва за своите идоли са наричани ал-атаир, а мястото, където се провежда самия ритуал се нарича ал-итр.

Хишам Ибн ал-Калби посочва, че първият идол е на богинята Манат. Той се намира на брега на морето около планината ал-Мушаллал в местността Кудайд близо до Мека. В книгата си Джауад Али[4] споделя, че сред авторите говорещи за идола, не намира подробни сведения за самия него, единствено ат-Табари прави заключение, че вероятно идолът е капище. Според него не е разумно идолът да бъде просто скала или да стои сам в пустошта, изложен на слънце и вятър. Но също така той посочва и друго сведение, че Манат е скала, смятана за свещено място, на което поклониците проливат сълзи. Тези сълзи се явяват самото жертвоприношение. Те плачат като че ли се изсипва пороен дъжд, тъй като Манат е богинята на ветровете и дъждовете. Женските сълзи се смятат за жертвоприношение в предислямската култура, като еквивалент на проливане на кръв от страна на мъжете[5].

Около идола се извършват жертвоприношения и му се поднасят дарове, а почитащите го дават на децата си имена като Абд Манат, Зайд Манат, Саад Манат, Уз Манат и Аус Манат- различини при различините племена. Присъствието на идола в името на човека е от голямо значение, защото така се смята, че идолът му помага и му носи късмет. Почитането на Манат е широко разпространено сред много различни племена. Ибн ал-Калби споменава, че му се прикланят живеещите в Мека и Медина и наоколо племена, но най-силно го почитат племената ал-Аус и ал-Хазрадж.

В книгата на Ибн ал-Калби се съдържа сведение за тези две племена, че по време на поклонението заедно с останалите хора те спират на всички места от обичая, но не бръснат главите си. Тази част извършват на тръгване от долината Мина, като спират пред идола на Манат, обръсват главите си и остават там известно време. Без тази част те не смятат поклонението си за завършено. За наличието на идола се споменава и в Корана. Идолът е разрушен по заповед на пророка Мухаммад от Али.

Ибн ал-Калби посочва, че след Манат се появява идолът на богинята ал-Лат. Смята се, че тя е женският вариант на името на бога Аллах. Името й е геминирано „الالاهت“ подобно на „الالاه“ , което се превръща в „الله“ .

Идолът се намира в град ат-Таиф (разположен югоизточно от Мека, населяват го племената сакиф). Камъкът има четириъгълна форма и до него седи един юдеин, който непрекъснато вари савик (каша от ечемичено брашно с вода и масло). Авторът посочва, че ал-Лат е почитана от курайшитите и всички араби.А Джауад Али посочва, че името на ал-Лат се среща и в набатейски и сефеуитски текстове, което означава, че тя е почитана още от тяхното време. Тя е първото арабско божество, споменато от гръцки истроик- Херодот. Където се споменава като еквивалент на богината Минерва или Атина. Някои ориенталисти смятат, че ал-Лат е олицетворение на слънцето, други, че тя е богинята на планетата Венера.

Неин пазител е родът на Аттаб ибн Малик в племето сакиф, който въздига постройка над идола. Аарабите дават имена в чест на богинята като Зайд ал-Лат и Тайм ал-Лат, Ааид ал-Лат, Шии ал-Лат, Шакам ал-Лат, Уахаб ал-Лат, но това, което прави впечатление на иракския историк Джауад Али, е че никъде не се среща името Абд ал-Лат. За точното местонахождение на идола се посочва мястото на лявото минаре на джамията в ат-Таиф. Какви са причините за издигане на джамията на мястото на езическия храм не е известно- дали е символ на това, че ислямът заема мястото на езичеството и храмът на богинята отстъпва място на храма на Аллах. Или причиата е по-проста- наличието на вече съградени основи улеснява значително работата по посторяването на джамия. Някои смятат, че изграждането на джамията на това място е разчетена стъпка, за да остане спомен за тези, които приемат исляма, но остават верни на старите си божества.

Ибн ал-Калби посочва няколко предислямски поети, които споменават за ал-Лат, както и Корана. Сакифитите почитат идола до появата на исляма, когато пророкът изпраща единия от сподвижниците си ал-Мигура ибн Шууб да разруши и да изгори идола.

Третият женски идол е този на богинята ал-Узза. Името й означава „всемогъща”, а в епохата на джахилията култът към тази богиня е широко разпростронен по целия арабски полуостров. Еквивалентът й е гръцката богиня Афродита. Ал-Узза, както и друга богиня Руда е женското съответсвие на общосемитското божество Астар. Съществуват сведения, че идолът на ал-Узза са три акации, за доказателство на което ат-Табари ни посочва доста разкази. В същото време той ни дава множество други сведения, че идолът всъщност е бял камък[6].

Ибн ал-Калби ни представя верига на имена като доказателство за по-късното появяване на ал-Узза: баща – Тамим ибн Мурр, който назовава сина си Зайд Манат ибн Тамим ибн Мурр ибн Удд ибн Табиха, наричан още Абд Манат ибн Удд. Салаба ибн Укаба назовава сина си Тайм ал-Лат. Тайм ал-Лат ибн Руфайда ибн Саур и Зайд ал-Лат ибн Руфайда ибн Саур са ибн Уабра ибн Мурр ибн Удд ибн Табиха. Ибн ал-Калби посочва и името Тайм ал-Лат ибн ан-Намир ибн Касит, както Абд ал-Узза ибн Кааб ибн Сад ибн Зайд Манат ибн Тамим. Като проследим разположението на Манат, ал-Лат и ал-Узза в имената на тези откриваме, че ал-Узза се появява най-късно в тези вериги, което може да ни послужи като доказателство за наистина по-късната му поява спрямо другите два идола. Но както посочва Джауад Али, това могат да бъдат само догадки, защото времето е прекалено отдалечено от нас и трудно може да се определи с точност появата на идолите.

Средновековният автор посочва личността Абд ал-Узза ибн Кааб като първи назован с името на идола. Джауад Али пише за назованите от Ибн Дурейд имена сред курайшитите, които съдържат Абд ал-Узза: Абд ал-Узза ибн Каси, Абд ал-Узза Ибн Абд Манаф, Абд ал-Узза ибн Абд ал-Мутлиб.

Ал-Узза е почитана сред арабското население на Ирак, Шам, а също и сред набатейците и сефевидите. Исхак от Антиохия (V в.) в разказа си за бейт хур посочва името на ал-Узза, като я назовава Каукабта т.е. женска планета, която се появява сутринта, която при арабите от джахилията е точно ал-Узза. Набатейците с нея имат предвид Венера. Прокопий смята, че тя е Афродита. А според други тя е символ на луната.

За местонахождението на идола се посочва Нахлат аш-Шамийа във уади Хурад намиращ се срещу ал-Гумайр. Там е построено капище. Името давано от арабите в нейна чест е Абд ал-Узза, тя се смята за най-почитаната сред курайштите, които при посещенията си на идола му носят дарове и жертвоприношения, за да се смили над тях. При курайшитите се наблюдава обичай, при който обикалят около Каабата и повтарят клетва във вярност към трите идола ал-Лат, ал-Узза и ал-Манат. Ибн ал-Калби посочва няколко човека, които споменават ал-Узза, повечето от тях са предислямски поети. Като например Абу Джун-дуба ал-Хузали ал-Кирди, който казва, че жената, която той обича се кълне в ал-Узза. В нея се кълне и поетът на преходния период от племето ал-Аус Дирхам ибн Зайд ал-Ауси. За нейния жертвен одър наречен ал-Габгаб споменават поетът от племето хузайл Абу Хираш ал-Хузали, поетът Нухайка ал-Фазари и Кайс ибн Мункиз ибн ‘Убайд нбн Датир ибн Хабашийа ибн Салул ал-Хузаи.

За пазители на идола са посочени бану шайбан ибн джабир ибн мурра ибн абс ибн рифаа ибн ал-харис ибн утба ибн сулайм ибн мансур от живещото на границата между Неджд и Хиджаз северноарабско племе сулайм. Арабите продължават да се покланят на идола до появата на исляма. В „Книга за идолите” намираме интересна история, която разказва, как Абу Лахаб отишъл да види Абу Ухайха Саид ибн ал-Аса ибн Умаййа ибн Абд Шамс ибн Абд Манаф, който бил поразен от сериозна болест. Абу Лахаб видял, че Абу Ухайха плаче, и го попитал дали не плаче заради неизбежната смърт. Абу Ухайха му отговорил, че се страхува хората да спрат да почитат ал-Узза след смъртта му. Абу Лахаб го успокоил, че хората почитат ал-Узза не заради Абу Ухайха, а заради самия идол и няма да спрат да му се покланят след смъртта на пазителя. Тогава Абу Ухайха се успокоил, а Абу Лахаб останал много учуден.

А ето друга история за ал-Узза, която научаваме от книгата. Тази история бележи края на култа към идола. Името на последния разказвач в иснада е Абу Бакр Ахмад ибн Мухаммад ал-Джаухари, който разказва, че ал-Узза е била зъл дух, който обитавал три акации в долината Нахла. Когато пророкът влязъл в Мека, изпратил Халед ибн Уалид в долината Нахла да намери трите акации и да отсече първата от тях. Халед ибн Уалид сторил това, но не видял нищо. Тогава пророкът го изпратил да отсече и втората, но отново не видял нищо. Когато се върнал да отсече третата акация, видял етиопка с разрошени коси, положила ръце на шията си и скърцаща със зъби. Зад нея видял пазителя й Дубаййа ибн Харами аш-Шайбани ас-Сулами, който призовал ал-Узза да се защити и да убие Халед. Но тя не сторила нищо, а Халед я ударил и й разцепил главата, тогава тя се превърнала в пепел. След това убил Дубаййа, а после се върнал при пророка и му докладвал стореното.

Павел Павлович посочва[7], че в Палмира съществува култът към божествата Азизос и Мунимос. Смята се, че Азизос е едно от имената на Зорницата, която при северните араби е ал-Узза. Някои от настенните рисунки представят първия бог пред колесницата на слънцето, втория след нея. Тези имена в последствие влизат като едни от прекрасните имена на Аллах като азиз – всесилен и муним – всеблагодатен. Съществува предполжение, че Ал-Лат и Ал-Узза са идентични и Ал-Узза (весмогъща) е название на висше женско божество и най-вароятно майката на всички божества. Ал-Лат и Ал-Узза се приемат за майка на боговете, а в някои райони се смята за жена на Аллах.

Освен трите женски идола арабите почитат и много други, които обаче нямат такава стойност като ал-Лат, ал-Узза и Манат. Както казва Ибн ал-Калби, идолите на курайшитите са разположени както в самата Кааба, така и пред нея. Един от тях е Хубал. Имал форма на човек с отчупена дясна ръка, която в последствие курайшитите заменили със златна. Идолът придобива името Хубал на Хузайма, тъй като Хузайма ибн Мудрик ибн ал-Йас ибн Мудар пръв поставил идола в Каабата. Интересен е факта, че пред идола са били поставени седем стрели, на едната стрела имало надпис „чистокръвен”, а на другата „чужд”. При съмнение в бащинство на дете, донасяли жертва на Хубал и хвърляли стрелите. Така се определяло дали детето е чуждо или не. Имало е стрела за сключване на брак и за мъртъвци. Често се обръщали към Хубал за решаване на някакъв въпрос, хвърляли стрели и се съобразявали с „подсказаното” от него решение. Спрямо една от легендите стрели по идола хвърлял и Абд ал-Мутталиб – бащата на Абдаллах (бащата на пророка Мухаммад). Абд ал-Мутталиб се заклел, че ако му се родят 10 сина, ще жертва единия за Хубал. Когато му се родил последният син, дядото на пророка започнал да хвърля стрели по идола и да гадае кой от синовете да жертва. Изборът паднал върху Абдаллах, но нежелаейки да губи сина си, Абд ал-Мутталиб хвърлил стрели с въпроса дали да жертва сина си или сто камили. Изборът паднал върху стоте камили.

Други два идола според Ибн ал-Калби са Исаф и Наила, които били превърнати в камъни и поставени сред другите идоли, за да служат за назидание на хората. Но с течение на времето хората започнали да се покланят и на Исаф и Наила, като на останалите идоли. След това пред тях започнали да извършват жертвопринашения на животни.

В „Книга за идолите” се споменава и Руда(една от най-древните и почитани богини на Централна и Северна Арабия) – капището на племето рабиа ибн кааб ибн сад ибн зайд манат, което е разрушено от поета от пелемето тамим ал-Мустаугир. Друг идол е Манаф, за който има малко сведения. Зу-л-Халаса вероятно е божеството на войната, той също е от почитаните идоли – изписан камък с подобие на венец. Бил е разположен в Табала (град по пътя от Йемен към Мека). Пазителите му са бану умама от племето бахил ибн асур. Почитали го и южните племена баджила, хасам и азд ас-сарат, както и живеещите наблизо родове от северноарабското племе хавазин.

Идолът Саад е почитан от потомците на Кинана Малик и Милкана. Името „саад” означава „щастие, благоденствие”- дълъг камък. Бану мунхиб ибн даус от племето даус почита идола Зу-л-кафейн („ с две ръце”). Идолът Зу-ш-шара е почитан от бану ал-харис ибн йашкур ибн мубашшир от племето ал-азд (това е върховното божество на набатейския пантеон Душар). Племената кудаа, лахм, джузам, амила и гатафан почитали идола ал-Укайсир. Племето музайна почита идола Нухм. Племето азд ас-сарат почитало идола Аил, племето аназа- идола Суайр, племето хаулан- идола Умйанис. Джауад Али говори за идол, който отсъства в „Книга за идолите”- Джалсад, почитан от киндитите.

Идоли останали от времето на Ной са Уадд, Суаа, Йагус, Йаук и Наср. За тях Ибн ал-Калби споделя история донесена от миналото” Уадд, Суаа, Йагус, Йаук и Наср са били праведни хора и починали в един и същи месец. Техните роднини скърбяли по тях и тогава един от потомците на Кабила казал: „О, хора, искате ли да ви направя пет идола по тяхно подобие, но душа в тях няма да мога вдъхна?” -„Да”- казали те, и той изсякъл за тях пет идола по подобие на тези хора и ги поставил за тях.” В тази история проследяваме една възможна поява на идолопоклоничеството.

Ибн ал-Калби споделя, че то идва още от времето на Адам. Ето друга история предадена чрез дълъг иснад в „Книга за идолите” . Поклонението на идоли започнало от това, че, когато Адам починал, синовете на Шис Ибн Адам го погребали в една пещера в една планина в държавата Хинд (Индия). Тази планина се наричала Науз и била най-плодородната планина на земята. Потомците на Шис са посещавали тялото на Адам в пещерата, покланяли му се и призовавали за милост божия за него. Един от потомците на Кабила (Каин), син на Адам казал : „О деца на Кабила! Потомците на Шиса имат нещо, около което обикалят и, на което се покланят, а вие нямате нищо”. После изсякъл за тях идол и бил първия, който сторил това.

Арабският езически пантеон по време на джахилията е многолик и разнообразен. В източниците присъстват множество имена, за някои от тях съществуват многобройни сведения, а някои се споменават мимолетно. За много от фактите е трудно да съдим обективно от толкова дълго времево разстояние и някои от тях остават само предположения.

Библиогрофия:

Павлович, П. История и култура на древна Арабия. София, 2001
Павлович, П. „Космогонични и есхатологични представи в епохата на Джахилията”. В: Арабистика и ислямознание. Студии по случай 60-годишнината на проф. д.и.н. Йордан Пеев. София, 2001.
Теофанов, Цв. Арабската средновековна култура. Т.1, София, 2001, Т.2, София, 2002.
Хишам ибн Мухаммад ал-Калби. Книга об идолах (китаб ал-аснам). М. Восточная литература. 1984
Большаков, О.Г. История халифата, т.1
جواد علي، تاريخ العرب قبل الإسلام، ج6

--------------------------------------------------------------------------------
[1] Большаков, О.Г. История халифата, т.1

[2] Павлович, П. История и култура на древна Арабия. София, 2001

[3] Хишам ибн Мухаммад ал-Калби. Книга об идолах (китаб ал-аснам). М. Восточная литература. 1984

[4] جواد علي، تاريخ العرب قبل الإسلام، ج

[5] Теофанов, Цв. Арабската средновековна култура. Т.1, София, 2001, Т.2, София, 2002.

[6] جواد علي، تاريخ العرب قبل الإسلام، ج

[7] Павлович, П. „Космогонични и есхатологични представи в епохата на Джахилията”. В: Арабистика и ислямознание. Студии по случай 60-годишнината на проф. д.и.н. Йордан Пеев. София, 2001.

събота, 29 май 2010 г.

Хадис: Религията е наставление

ХАДИС 7: РЕЛИГИЯТА Е НАСТАВЛЕНИЕ

« الدين النصيحة. قلنا: لمن؟ قال: لله، ولكتابه، ولرسوله، ولأئمة المسلمين وعامتهم » — رواه مسلم.

От Абу Рукаййа Тамим ибн Аус ад-Дāри (Аллах да е доволен от него) е предадено, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казал: “Религията е наставление”. При което те го попитали: “За кого?” А той отговорил: “За Аллах, за Неговата книга, за Неговия Пратеник, за водачите на мюсюлманите и техните народи”. — Хадис, предаден от Муслим.

Хадисът е разказан от Муслим в глава “Вярата” (ал-Имāн), раздел “Пояснение на това, че религията е наставление” (Бейāн енне-д-дийне ан-насйха), номер 55. Този хадис е от единичните хадиси на Муслим. Ан-Науауи казва: “От Тамим ад-Дāри няма никакъв хадис от Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) в сборника на Бухāри. Освен това, с изключение на този хадис в сборника на Муслим няма друг хадис, предаден от него”.

Абу Дāуд го разказва в глава “Приличие” (Адаб), раздел “Относно наставлението” (Фи-н-насийха), номер 4944.

Несā’и го разказва в глава “Клетвата във вярност” (ал-Бей‘а), раздел “Наставлението е за водача” (ан-Насийха ли-л-имāм), 7/ 156.

Значението на хадиса:

Този хадис е от многозначните слова, с които се отличава нашият Пророк (Аллах да го благослови и с мир да го дари). Той се състои от кратки думи, които съдържат много значения и очевидни ползи. Можем да кажем също, че останалите религиозни предписания — основни и второстепенни — влизат под него, дори и само под една част от него, а именно под израза “за Неговата книга”. Тъй като Книгата на Всевишния Аллах съдържа всички религиозни въпроси — основни и второстепенни, свързани с делата и с убежденията. Повярва ли човек в нея, приложи ли нещата, които тя съдържа, за които трябва да наставлява, той ще е събрал всичките религиозни норми. Всевишния казва: “...Не пропуснахме нищо в Книгата...”, (ал-Ен’āм: 38). Поради това учените са казали, това е хадис, на който се основава ислямът.

Пояснение на някои думи от хадиса:

“الدين” (Ад-Дийн — религията) — Тук с религията се им предвид ислямската религия. Тоест, опората на религията и нейната същност е наставлението.

“النصيحة” (Ан-Насийхату — наставлението) — Това е дума, с която се има предвид да искаш доброто на наставлявания. Буквално тази дума означава чистота, неподправеност, искреност. Арабите казват “Насахту-л-‘асала” (пречистих меда), когато го очистват от восъка. Казано е също, че думата “насаха” е взета от израза “насаха ар-раджулу саубаху” (човекът приши дрехата си), като по този начин наставляващият човек е оприличен в това, което предлага на наставлявания, с поправянето на дрехата.

“أئمة المسلمين” (’Е’иммату-л-муслимийне — водачите на мюсюлманите) — техните управници.

“عامتهم” (‘Āмматухум — техните народи) — останалите мюсюлмани, без управниците.

Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:

1. Наставлението е за Аллах.

Това означава искрено да вярваш в единството на Всевишния Аллах; да отричаш Той да има съдружници; да отричаш неверието в Неговите качества; да Го окачествяваш с всички Негови величествени и съвършени качества; да Го пречистваш от всякакви недостатъци; да си искрен в намерението си, когато Му служиш; да Му се подчиняваш и да страниш от греховете; да обичаш и да мразиш заради Него; да дружиш с този, който Му се подчинява и да изпитваш неприязън към този, който не Му се подчинява. Ако мюсюлманинът се придържа към това в своите слова и дела, то се завръща при него с полза както в земния, така и в задгробния живот, защото Всевишния и Пречист Аллах няма нужда от наставленията на наставляващите.

2. Наставлението за Книгата на Аллах.

Това означава искрено да вярваш, че всички низпослани свише книги са от Всевишния Аллах; да вярваш, че този Коран е завършващата за тях и свидетелка против тях; да вярваш, че красноречивият Коран е словото на Всевишния Аллах, че Той го е запазил както в редовете, така и в сърцата и че се е ангажирал с това. Всевишния казва: “Наистина Ние низпослахме Напомнянето [Свещения Коран] и Ние непременно ще го пазим”,( ал-Хиджр: 9).

Наставлението на мюсюлманина за Книгата на неговия Господ — Свещения Коран, се постига с:

а) неговото четене и наизустяване;

Тъй като чрез четенето се придобиват знания и познания, душата и съвестта се пречистват и се увеличава благочестието и такуа (боязънта от Аллах). Когато човек чете Корана печели големи добрини, които се записват в неговата страница, печели и застъпничеството, което ще намери в Съдния ден. В хадис, предаден от Муслим се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Четете Корана, защото в Съдния ден той ще бъде застъпник за вас”. Що се отнася до наизустяването на Книгата на Аллах, то съживява сърцата със светлината от Книгата на Аллах. Такъв човек спечелва голямо достойнство и чест сред хората в земния живот, спечелва също и висока степен, до която ще се издигне според количеството на наизустените айети и сури от Книгата на Аллах в Съдния ден. Абу Дāуд и Тирмизи разказват следния хадис от Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари): “На четеца на Корана в Съдния Ден се казва: “Чети и се възнасяй. Чети красиво така както четеше на земята. Твоето място [в Рая] ще бъде при последната айа, която ще прочетеш”[1].

б) с красивото му четене и подобряването на гласа с неговото четене;

Това е нещото, което прави четенето да се всели в душата и да отеква в сърцето. В хадис, предаден от Бухāри се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Не е от нас онзи, който не чете на глас Корана”.

в) с обмисляне на значенията му и разбиране на айетите му;

Всевишния казва: “И нима не размишляват над Корана или сърцата им са под ключ?”, (Мухаммед: 24.

г) с преподаването му на поколенията на мюсюлманите;

За да могат да поемат опазването на Книгата на Аллах. Изучаването на Корана и неговото преподаване е пътят на нашата слава и щастие. В хадис, предаден от Бухāри се казва, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Най-добрият от вас е онзи, който изучава Корана и го преподава”.

д) с разбиране и прилагане.

Тъй като няма полза от четене, в което няма разбиране, така както няма полза и от разбиране, без прилагане. Най-важните зрели коранически плодове, до които достигаме са тези, до които достигаме след разбиране и прилагане. Непристойно за нас е да знаем и да не прилагаме. Всевишния казва: “О, вярващи, защо говорите онова, което не вършите? Най-омразно пред Аллах е да говорите онова, което не вършите”, (ас-Сафф: 2-3).

3. Наставлението за Пратеника на Аллах.

Това означава да вярваме в неговото послание и във всичко, което ни е предал — от Корана и сунната. Също така означава да го обичаме и да му се покоряваме. В обичта на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) се съдържа и обич към Всевишния Аллах. В Корана се казва: “Кажи: “Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне...”, (Āли ‘Имрāн: 31). В покоряването на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) се съдържа и покоряване на Аллах, Всемогъщия, Великия. В Корана се казва: “Който се покорява на Пратеника, вече се е покорил на Аллах...”, (ан-Нисā’: 80). Наставлението за Пратеника на Аллах, след неговата смърт, изисква от мюсюлманите да четат неговото житие; да възприемат неговите нрави (Аллах да го благослови и с мир да го дари); да следват неговите примери; да се придържат към неговата сунна и на думи, и на дело; да извлекат от неговия живот и битки уроци, поуки и назидания; да разпространят сунната сред хората; да защитават сунната от обвиненията на враговете и користните им цели, от претенциите на лъжците и от измислиците на тези, които престъпват границите.

4. Наставлението за водачите на мюсюлманите.

Към водачите на мюсюлманите спадат техните управници, заместниците на управниците и учените.

Що се отнася до управниците на мюсюлманите, те трябва да са избрани измежду мюсюлманите, за да може подчинението на тях да бъде задължително. Всевишния казва: “...покорявайте се на Аллах и се покорявайте на Пратеника и на удостоените с власт сред вас...”, (ан-Нисā’: 59). Нашето наставление за тях означава ние да обичаме тяхното благочестие, благоразумие и справедливост, а не да обичаме техните личности заради личното ни облагодетелстване, постигнато благодарение на тях. Нашето наставление за тях означава ние да обичаме обединението на общността, което се постига при тяхното справедливо управление и да ненавиждаме разединението на общността и загубата на хора, което се постига при управлението на безразсъдните тирани... Нашето наставление за тях означава ние да им помагаме за правдата, да им се покоряваме в нея, да им напомняме за нея и да я посочваме с доброжелателство, мъдрост и по един деликатен начин. Няма нищо добро в общност, която не наставлява своите управници и не казва на тиранина: “Ти си тиранин”. Няма нищо добро в управник, който унижава своя народ, който запушва устата на наставляващите, който запушва своите уши, за да не чуе правдата и ненавижда някой да я изрече. Когато общността стане като стадо — не използва правото си да наставлява управниците, а управникът започне да безчинства — не приема наставления, това означава унижение, разорение, разгром и позор. И всичко това се случва тогава, когато общността се отклони от исляма, когато неговите принципи и идеи бъдат преиначени и изопачени в словата и делата на хората.

Що се отнася до учените, тяхната отговорност по отношение на наставляването за Книгата на Аллах и сунната на Неговия Пророк е голяма. Тя изисква от тях да отхвърлят заблуждаващите прищевки относно Корана и сунната като поясняват тяхното значение по начин, който противоречи на всякакви прищевки. Също така, да отхвърлят слабите мнения на учените, породени от техните несполуки; да поясняват достоверните и слаби хадиси, които се разказват в сборниците с хадиси, след като ги изследват за недостатъци по правилата на джарх и та‘дийл (дискредитиране и кредитиране).

Тяхната отговорност относно наставляването на управниците и призоваването им да отсъждат според Книгата на Аллах и сунната на Неговия Пророк е по-голяма и по-велика, ако те допуснат някакви пропуски в нея, Всевишния Аллах ще им държи сметка за нея и те няма да са сред онези всеотдайни борци, които казват истината в лицето на управниците. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Няма по-голям джихад от това, истината да се каже пред тираничен владетел”. Всевишния Аллах ще им държи сметка, ако подстрекават управниците да продължат в своята тирания и заблуда, подведени от техните лъжливи хвалебствия или ако се оставят да бъдат манипулирани и се превърнат в рупор на управниците.

Нашето наставление за тях е да им напомняме за тази отговорност, стоварила се на техните плещи; да им вярваме, докато може да им се вярва; да предпазваме езиците си от тяхното опетняване или упрекване, защото това подронва техния престиж и предизвиква неправилна представа и подозрения.

5. Наставлението за всички мюсюлмани.

Това означава мюсюлманите взаимно да се напътстват към онова, което е добро за тях както в задгробния им живот, така и в земния. Но за съжаление трябва да отбележим, че мюсюлманите са пренебрегнали този вид наставления едни към други, особено що се отнася до задгробния им живот, като са концентрирали цялото си внимание единствено върху земните интереси и съблазни... Нека сега видим как трябва да е това наставление. То не трябва да се ограничава само с думи, а да преминава и в дела. В ислямската общност наставлението трябва да се проявява в благоприличното облекло както на жените, така и на мъжете; във възпирането на грешките; в отблъскването на вредите; в привличането на ползите; в повеляването на одобряваните неща и забраняването на порицаваните; в почитането на възрастните; в милосърдното отношение към малките; в изоставянето на измамите и завистта; дори това да навреди на живота на наставляващия или на неговите Богатства.

6. Най-значимият вид наставления.

Един от най-значимите видове наставления между мюсюлманите е да се даде съвет на този, който иска да се съвещава по някакъв въпрос. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Ако някой поиска съвет от своя брат, нека той му даде съвет”. Друг от най-значимите видове наставления между мюсюлманите е да се окаже подкрепа на някой брат в негово отсъствие, като се защитава и по този начин му се помага. Защото този вид наставление — в отсъствието на човека, говори за искреността на наставляващия. Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казва: “Едно от правата на мюсюлманина над другите мюсюлмани е да му се желае доброто, когато той отсъства”.

7. Единствени по своя род мнения на учените относно наставлението.

Ал-Хасан ал-Басри казва: “Ти не можеш да постигнеш истинското ниво на наставление на своя брат, докато не му наредиш онова, което е невъзможно за него”.

Също той казва: “Някои от сподвижниците на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) казваха: ‘Аллах обича най-много онези хора, които правят така, че другите да заобичат Аллах и Той да ги заобича и желаят добро по земята’.”

Абу Бакр ал-Музани казва: “Абу Бакр (Аллах да е доволен от него) не превъзхождаше сподвижниците на Мухаммед (Аллах да го благослови и с мир да го дари) с говеене, нито с молитви, но с нещо, което имаше в сърцето си. Онова, което имаше в сърцето си бе обич към Аллах, Всемогъщия, Великия, и желанието на добро към хората”.

Ал-Фадил ибн ‘Ийāд казва: “Хората при нас не са постигнали онова, което са постигнали с много молитви и говеене, а с великодушие, сърдечна чистота и желание на доброто на общността”.

8. Етика на наставлението.

Едно от основните неща от етиката на наставляването в исляма е мюсюлманинът на наставлява своя събрат и да го поучава тайно. Това трябва да е така, защото както той по този начин скрива някакъв недостатък на своя събрат, така и Аллах ще скрие някой негов недостатък и в земния, и в задгробния живот. Някои са казали: “Този, който поучава някого на четири очи, той го наставлява. Този, който поучава някого на всеослушание, той не прави нищо друго, освен да го порицава”.

Ал-Фадил ибн ‘Ийāд е казал: “Вярващият потулва и наставлява, нечестивият изобличава и посрамва”.

9. Ползи от хадиса.

— Да наставляваш и да желаеш доброто е вяра и ислям. Вярата се постига и с дела, както се постига и със слова.

— Да наставляваш и да желаеш доброто е задължение, което е фарз-кифāйа, ако някой го направи, отпада от другите.

— Да наставляваш и да желаеш доброто е задължение според възможностите. Ако наставляващият прецени, че неговият съвет ще се приеме, че каквото каже, ще се изпълни и няма да има лоши последствия за него, той може да пристъпи към това дело. Но ако го е страх да не навлече някаква неприятност на себе си, тогава той има право на избор да го направи или не.


[1] Хадис, предаден от Тирмизи (2914). За който казва, че е добър и достоверен хадис. Предаден е и от Абу Дауд (1464).

БОРБА СРЕЩУ САМИЯ СЕБЕ СИ

Коментар върху следния хадис:

„Изпитанията и изкушенията ще бъдат представени на сърцата като тръстикова рогозка, пръчка по пръчка. Всяко сърце, което поема тези изпитания ще добие черно петно. И всяко сърце, което ги отхвърли, ще добие бяло петно. Резултатът е, че сърцата ще бъдат два вида: едни ще са бели като бял камък, които няма да бъдат наранявани от изпитания, докато съществуват небесата и земята; а другите ще са тъмни и ръждиви, като обърнат кръвоносен съд; неспособни да разпознаят доброто, да отхвърлят злото, а по-скоро да го поемат с всичките му страсти.”

(Предаден от Муслим №. 144, от Худайфа р.а)

„Фитна, която е представена на сърцата и е причина за слабост, бива:

1.Изпитания, отнасящи се до шахуа (лъжливо желание)

2.Изпитания, отнасящи се до шухба (съмнение)


...Първите причиняват разваляне на намеренията и желанията, докато вторите причиняват разваляне на знанието и вярването.

Говорейки за тези изпитания, той казва:

„Сърцата, които са изложени на такава фитна, са два вида:

*Първият вид сърца: сърце, което, когато бива изложено на такива изпитания, ги приема като гъба, която попива водата, оставяйки в нея черно петно. Такова сърце продължава да попива различните изкушения, които му се представят, докато стане черно и развалено – което се има предвид с израза „обърнат кръвоносен съд”, а когато това се случи, две опасни и смъртоносни болести го завладяват и го подлагат на разрушение.

Първата болест: приемането на доброто за зло, така че то нито разпознава доброто, нито отхвърля злото. Тази болест може да го поеме до такава степен, че да започне да вярва, че доброто е зло, а злото – добро, сунната – бида, а нововъведенията – сунна, истината – лъжа, а лъжата – истина.

Втората болест: съденето според своите желания и пристрастия срещу това, с което Пратеника на Аллах (с.а.с) е дошъл – заробването от тези страсти и воденето от тях.

*Вторият вид сърца: чисто сърце, в което светлината на имана е ярка и нейното сияние е ослепително. И когато тези изпитания му се представят то ги отхвърля и се отдръпва от тях. Това по-нататък увеличава неговата светлина, сияние, и сила.

Искам и теб Аллах да те закриля



Беше късна вечер… Детенцето се сгуши в леглото и чакаше да получи нежните целувки от своята майка преди сън… Тя се приближи до него, първо целуна челцето му, после очичките, нослето, страничките, ушенцата, устенцата, брадичката и ръчичките. Прошепна й: „Аллах да те закриля милото ми дете” и остана до него докато заспи. Детенцето обаче не заспиваше… Постояха така малко, когато в тишината се чу: „Мамо, искам и теб Аллах да те закриля” и целуна челото й, очите й, ръцете й… После силно я прегърна, добави „Бисмиллах“ и се унесе в съня си...

source: Ислям - форум

петък, 28 май 2010 г.

Хадис: Позволеното и забраненото

ХАДИС 6: ПОЗВОЛЕНОТО (ХАЛĀЛ) И ЗАБРАНЕНОТО (ХАРĀМ)

« إن الحلال بيّن وإن الحرام بيّن وبينهما أمور مشتبهات لا يعلمهن كثير من الناس، فمن اتقى الشبهات استبرأ لدينه وعرضه، ومن وقع في الشبهات وقع في الحرام، كالراعي يرعى حول الحمى يوشك أن يرتع فيه، ألا وإن لكل ملك حمى ألا وإن حمى الله محارمه، ألا وإن في الجسد مضغة إذا صلحت صلح الجسد كله وإذا فسدت فسد الجسد كله، ألا وهي القلب» — رواه البخاري ومسلم.

От Абу ‘Абдиллях ан-Ну‘мāн ибн башир (Аллах да е доволен от него и баща му) е предадено, че той е казал: “Чух Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) да казва”:

“Наистина позволеното е очевидно и забраненото е очевидно. Между тях има неясни неща, за които много хора не знаят. Този, който избягва неясните неща, съхранява вярата и честта си. Но който попада в неясните неща, той изпада в забраненото, подобно на пастир, който пасе стадото си около забранена зона и едва не пасе в нея. Всеки владетел си има забранена зона, а забранената зона на Аллах са Неговите забрани. Във всяко тяло има късче месо, което ако е здраво, цялото тяло е здраво, а ако се развали, цялото тяло се разваля. Да, това е сърцето”. — Хадис, предаден от Бухāри и Муслим.

Хадисът е разказан от Бухари в глава “Вярата” (ал-Имāн), раздел “Този, който се оневинява за религията си” (Ман истебра’а лидийнихи), номер 52; и в глава “Продажби” (ал-Буйу‘).

От Муслим в глава “Продажби” (ал-Буйу‘), раздел “Вземането на позволеното и изоставянето на неясните неща” (’Ахзу-л-халāл уа тарку-ш-шубухāт), номер 1599.

От Абу Дāуд в глава “Продажби” (ал-Буйу‘), раздел “В избягването на неясните неща” (фи иджтинāби-ш-шубухāт), номер 3329 и 3330.

От Тирмизи в глава “Продажби” (ал-Буйу‘), раздел “Изоставянето на неясните неща” (тарку-ш-шубухāт), 7/ 241.

От Ибн Мāдже в глава “Раздори” (Фитан), раздел “Спиране при неясните неща”, (ал-Укуф ‘инда-ш-шубухāт), номер 3984.

Значението на хадиса:

Единодушно е мнението на учените за великото място и многото ползи на този хадис. Това е един от хадисите, на които се основава ислямът. Част от учените са казали, че той се равнява на една трета от исляма. Абу Дāуд пък е казал, че той се равнява на една четвърт от исляма. Но всеки, който се вгледа внимателно в него, ще види, че той съдържа всичко това, защото съдържа пояснения за позволеното, забраненото и неясното, за това, което подобрява сърцето и го разваля. А всичко това изисква да се познават и основните и второстепенните части на религиозните предписания. Той е основният хадис относно избирането на благочестието и изоставянето на неясните неща.

Пояснение на някои думи от хадиса:

“بيّن” (Беййин — очевиден) — ясен. Тоест, това е нещото, за което има ясен текст от Аллах, Неговия Пратеник или по единодушното мнение на мюсюлманските учени, че е позволено (халāл) или непозволено (харāм).

“مشتبهات” (Муштабихāтун — неясни неща) — Това са трудните, проблематични, неща (мушкил), за които няма ясен текст относно позволеността или забраната им.

“لا يعلمهن” (Ля йа‘лемухунна — не знаят) — Не знаят предписанието за тях, поради оспорването на доводите. Веднъж те приличат на позволените неща друг път на непозволените.

“اتقى الشبهات” (Иттека-ш-шубухāти — избягва неясните неща) — Който стои далеч от тях и прави така, че между него и между неясното нещо, или проблема, да има защита.

“استبرأ لدينه وعرضه” (Истабра’а лидийнихи уа ‘ирдихи — съхранява вярата и честта си) — Репутацията му остава неопорочена, вярата цялостна. С тези думи се намеква за това, което е свързано с хората и за това, което е свързано с Аллах, Всемогъщия, Великия.

“وقع في الشبهات” (Уака‘а фи-ш-шубухāти — попада в неясните неща) — Който се осмели да попадне в неясните неща, които от една страна приличат на позволени (халāл), а от друга страна на забранени (харāм).

“الحمى” (ал-Химā — забранена зона) — Охранявана зона, която е забранена за всеки, освен собственика си. Също така бе казано, че това е зона, охранявана от халифа или неговия заместник, която е била позволена единствено за животните на войската, а за другите била забранена.

“يوشك” (Йушику — едва не) — съвсем малко е останало, почти го е направил или много се е приближил до него.

“أن يرتع فيه” (’Ен йарта‘а фийхи — да пасе в нея) — Животните му да се хранят в нея и да навлязат в нея.

“محارمه” (Махāримуху — Неговите забрани) — Прегрешенията, които Всевишния Аллах е забранил.

“مضغة” (Музгатан — късче месо) — Късче месо, голямо колкото да може да се сдъвче в устата.

Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:

1. Позволеното е ясно и забраненото е ясно, а между тях има неясни неща.

Ан-Науауи (Аллах да се смили над него) казва: Това означава, че нещата са три вида:

— Неща, за които е ясно, че са позволени (халāл) и за никого не е тайна, че са позволени, като яденето на хляб, говоренето, ходенето и други.

— Неща, за които е ясно, че са забранени (харāм), като виното, прелюбодеянието и други.

— Но що се отнася до неясните неща, това са тези, за които не е ясно дали са позволени или забранени. Именно поради това, много от хората не знаят предписанията за тях. Единствено учените знаят предписанията за тях било поради наличието на текст от Корана или сунната, или по аналогия (кийāс). Ако за нещо не се знае дали е позволено или забранено, — няма текст от Корана или сунната, нито от иджмā‘ — в такъв случай изследователят полага усилия и взема самостоятелно решение (иджтихāд) като съпоставя това нещо с религиозните доводи на наличните текстове от Корана, сунната или иджмā‘.

Показател за благочестие е човек да изостави неясните неща, като да няма взаимоотношения с даден човек в неговите пари поради съмнение или за да не се примесят с лихва, също така, като да не прекалява с позволени нещо, чието изоставяне е по-добро.

Що се отнася до неща, за които се стига до степен на нашепване от сатаната, че то е забранено, те не са от неясните неща, които трябва да се изоставят. Например, отказването от женитба поради страх, че мъжът ще има родственици от страна на жената, или да не се използва вода за очистване в пустинята, поради това че ще се омърси... Всичко това не е показател за благочестие, а за дяволски внушения.

2. Неясните неща.

Според Ибн ал-Мунзир неясните неща могат да се групират в три групи:

— Нещо, за което човек знае, че е забранено, но след това се усъмнява в него. Дали за него то ще остане позволено или не? В такъв случай не му е позволено да пристъпва към него освен с достоверно знание. Например, има две овце, коли едната, след това другата, но след това се затруднява в конкретизирането им.

— Обратното на първото, нещо да бъде позволено, но след това да се усъмни в него да не би да е забранено. Например, съпругата да се усъмнява да не би мъжът й да се е развел с нея; или след като човек е убеден, че е взел абдест, да се усъмни да не би да го е развалил. Този вид съмнение не оказва никакво влияние.

— Нещо, за което в еднаква степен се усъмнява дали е позволено или забранено. По-добре в такъв случай е да се откаже от него. Както е постъпил Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) спрямо падналата фурма. Бухāри и Муслим разказват, че Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Аз се връщам при семейството си и намирам една фурма, паднала на леглото ми, повдигам я, за да я изям, но след това се опасявам да не би да е от милостиня и я хвърлям”.

3. Мнения на предците относно изоставянето на неясните неща.

Абу ад-Дардā’[1] (Аллах да е доволен от него) казва: “Такуа[2] (Богобоязливост, пълното благочестие) се постига, когато човек до такава степен се бои от Аллах, че това се изразява дори и в най-малката прашинка; когато изоставя някои неща, които смята за позволени, от страх да не би да са забранени, като преграда между него и между забраненото”.

Ал-Хасан ал-Басри[3] казва: “Такуа продължава да е с Богобоязливите, докато те изоставят много позволени неща, от страх от забранените”.

Ас-Саури казва: “Те се наричат Богобоязливи (муттакийн), защото те се предпазват и избягват онова, от което други не се предпазват”.

Ибн ‘Омар е казал: “Аз предпочитам да поставя между мене и между забраненото една преграда от позволеното и да не я нарушавам”.

Суфйāн ибн ‘Уйайна казва: “Човек но може да постигне същинската вяра, докато не стори така, че между него и между забраненото да има една преграда от позволеното и докато не изостави греховете и всичко подобно на тях”.

Веднъж Абу Бакр (Аллах да е доволен от него) без да знае, изял нещо съмнително и като разбрал, че е такова, вкарал пръста си в гърлото и го повърнал.

На Ибрахим ибн Едхам било казано: “Няма ли да пийнеш от водата “зем-зем”?” А той отговорил: “Ако имах моя делва, щях да пия” — в знак на това, че делвата, от която му предлагали, била купена с парите на султана, а той се съмнявал в тях.

Аллах да бъде доволен от сподвижниците (сахаба) на Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) ида се смили над благочестивите предци, които са ги последвали с добро и са се отдалечавали от неясните неща и по този начин напълно се очистили за религията си.

4. Всеки владетел си има забранена зона.

Забранената зона на Аллах са Неговите забрани. Целта от споменаването на този пример е чрез видимото да се обърне внимание на невидимото, чрез осезаемото да се обърне внимание на абстрактното. Арабските владетели са забранявали определени пасища за своя добитък и са заплашвали всеки, който ги приближи. Всеки, който се страхувал от наказанието на владетеля, се отдалечавал със своите добитъци от тези места, от страх да не би да навлязат в тях. А тези, които не се страхували, се приближавали до тях и са пасели отстрани, около тях, и често навлизали в тях, заради което бивали наказвани.

Аллах също си има забранени зони на тази Негова земя, това са прегрешенията и забраните. Който пристъпи към нещо такова, заслужава наказание от Аллах както в земния, така и в задгробния. Който се приближи до тях, като навлезе в неясните неща, има опасност да се озове в забраните.

5. Благочестието на сърцето.

Благочестието на тялото зависи от благочестието на сърцето, защото то е най-важният орган в тялото на човека. По този въпрос няма разногласия и от анатомична и медицинска гледна точка. Както е известно, сърцето е източникът на живота за човека, докато то е здраво и ритмично изпомпва кръвта до всички органи на тялото, човек се чувства добре и е здрав.

Последователите на шафиитското направление използват този хадис като довод за тяхното мнение, че основата на ума е в сърцето и че онази част от ума, която е в главата, също е единствено от сърцето. За това си твърдение те използват като довод и словата на Всевишния: “...Имат сърца, с които не схващат...”, (ал-А‘рāф: 179).

Подобно мнение се приписва и на някои философи и учени по келям.

Но Абу Ханифа (Аллах да е доволен от него) смята, че умът се намира в мозъка. Подобно мнение имат и лекарите. Техният довод е, че ако настъпят нарушения в мозъка, това се отразява и на ума. Що се отнася до съвременната медицина и анатомия, техните постижения сочат, че източникът на непосредствено мислене се намира само в мозъка, защото сетивата се управляват от импулси, източник на които е мозъкът.

Въпреки това, сърцето си остава основен източник за живота на всички органи, сред които е и мозъкът. И ако хадисът свързва здравото тяло и мисъл със сърцето, то той го свързва с основния източник. А айетът от Корана отнася схващането до сърцата, защото сърцата са далечният източник, а мозъкът е близкият, непосредственият източник на мисленето.

Това, което се иска да се каже с хадиса е абстрактното здраве на сърцата, с което се има предвид здравата душа, която освен Аллах, никой друг не познава. Тя е една тайна. В книгата “ал-Му‘ин ‘аля тафаххуми-л-арба‘ин”, на Ибн ал-Мулаккин аш-Шāфи‘и, се казва: “Здравето на сърцето се изразява в пет неща: прочитане на Свещения Коран с обмисляне; незапълването на стомаха; изпълняването на кийāм ал-лейл[4]; отправяне на молитви със смирение през последната третина от нощта (времето сехар); и общуването с благочестивите. Аз добавих: ‘Също и храната, която е халāл, което е най-главното. Колко добре бе казано: Храната е семето на делата, ако влезе халāл, излизат халāл, ако влезе забранена, излизат забранени, ако влезе съмнителна, излизат съмнителни’.”

Здравото сърце — искреното, чистото, благочестивото, е знак за спасение при Аллах. Всевишния казва: “в Деня, когато нито Богатство, нито синове ще помогнат, освен който дойде при Аллах с чисто сърце”, (аш-Шу‘арā’: 88). В своите молитви Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казвал: “О, Аллах, дари ме с искрено сърце”.

Ан-Науауи казва: “Здравето на сърцето се постига като се предпазва от вътрешни болести като злобата, ненавистта, завистта, скъперничеството, свидливостта, високомерието, подиграването, показността, стремежа към прославяне, коварството, силното желание за домогване до нещо, алчността и неудовлетворяването от предопределеното”.

Ибн Реджеб казва: “Здравото сърце е опазеното от всички беди и всяка напаст. Това е сърцето, в което има единствено обич към Аллах, боязън от Него и страх от онова, което би го отдалечило от Него”.

Ал-Хасан ал-Басри е казал на един човек: “Лекувай сърцето си, защото нуждата на Аллах от хората е те да имат здрави сърца”.

Благочестивото сърце води до благочестиви дела. Ако сърцето е чисто, ако в него има място единствено за волята на Аллах и това, което Той желае, тогава тялото ще върши единствено онова, което Той желае. По този начин човек ще върши онова, което удовлетворява Всевишния и ще се въздържа от онова, което Той ненавижда и от онова, от което се опасява, че може да е от нещата, които Той ненавижда, дори и да не е убеден в това”[5].

6. Полза от хадиса.

Хадисът насърчава, че трябва да се вършат позволени неща, трябва да се страни от забраненото и да се отказва от съмнителното. Човек трябва да се предпазва за религията и честта и да не върши неща, които ще предизвикат лошо мнение и попадане в опасност.

7. Полза от хадиса.

Хадисът призовава човек да подобри своята умствена сила и своята душа чрез подобряване на сърцето си.

8. Полза от хадиса.

Хадисът затваря вратите, водещи към забраните и забранява средствата, водещи към тях.


[1] Абу ад-Дардā’ – Истинското му име е Уваймир ибн Малик, починал през 32 г. по х./ 652 г. Той е от сахаба, от племето хазрадж от ансарите, един от големите разказвачи на хадиси. Бил е съдия на Дамаск. — Б. пр.

[2] Вж. осемнадесети хадис.

[3] Ал-Хасан ал-Басри (Абу Са‘ид) – Починал през 110 г. по х/ 728 г. Той е от таби‘ийн, теолог, учен по хадиси. Роден е в Медина, живял е в Басра. Бил е имам на Басра и най-големия учен на времето си. Бил е недостижим в познанията на религиозните норми, преподаването, проповедите и хадисите. Оказал голямо влияние на мюсюлманите от неговото поколение. Негови ученици са били Амр ибн Убайд и Уасил ибн Атā’, водачът на мутазилитите. Изиграл е голяма роля в суфизма. Неговото направление се основавало на благочестието и отказването от светското. — Б. пр.

[4] Кийāм ал-лейл — допълнителен намаз, който се кланя самостоятелно, след нощния (ятсъ) намаз, желателно през последната третина от нощта. — Б. пр.

[5] Виж: “Джāми‘ ал-‘улум уа-л-хикам”, на Ибн Реджеб ал-Ханбали, стр.65, 66.

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации