събота, 21 март 2015 г.

Пътешествията на Ибн Фадлан

Вахид Р. "Приезд Ибн Фадлана в Булграьi" (Източник).

Ибн Фадлан, който през XX век участва в мисия на халиф Ал Муктадир до волжките българи, описва преживяванията си, хората и местата в пътеписа Рисала.

Неговата роля в това пътуване се е състояла да прочете писмо от халифа до царя, да му връчи дарове и да води обучението на българите по ислямско право.

Пътуването и различните племена на които попада делегацията, са ярко описани от Ибн Фадлан в неговата творба Рисала. Това е не само най-ранното описание на Волжския регион на арабски, но също дава и топографски данни за околните райони приблизително до 60 градуса северна ширина, и е важен антропологичен източник за различни народи населяващи района.

Той подробно описва народите в района, техните маниери, търговия, храненителни навици, начин на живот и обичаи, като например оставянето на болен човек сам в шатра на хляб и вода докато умре или се възстанови. Също описва и религиозни и други ритуали, като изгарянето на мъртъв господар в лодка заедно със слугините му.

Нещо което изглежда тревожи Ибн Фадлан, са изключително кратките нощи в района. Той е чакал за азана за късния намаз, разговаряйки половин час с един шивач от Багдад и когато чува азана разбира, че е вече сутрин. И нощите, установява той, са толкова светли, че човек може да разпознае друг на един хвърлей разстояние.

Пътешествието на Ибн Фадлан го отвежда до мястото, където се срещат реките Кама и Волга - няколкостотин мили от планината Урал. А този пасаж от неговите записки, е типичен за степента на достоверност, която той предоставя за народите, които е срещал:

"Не бива Мюсюлманин да прекосява земите им, без да се сприятели с някого от тях, при когото да отседне и на когото да носи подаръци от земите на Исляма - роба, покривало за жена му, пипер, просо, стафиди и ядки. Когато пристигне в дома на приятеля си, последният разпъва палатка за него и носи толкова овце, колкото състоянието му позволява, така че Мюсюлманинът да може да коли от тях. Турците не колят животните през гърлото, те само удрят овцата по главата, докато умре".





Древен пръстен свързва Скандинавия и Исляма

За контактите между Скандинавци и Мюсюлмани от преди 1,000
години, се споменава и в писмени древни текстове.
Едно откритие в Швеция свързва старовековни близки отношения между Скандинавските викинги и Ислямската цивилизация - сребърен пръстен с арабски надпис "за Аллах" или "на Аллах".
"Пръстенът може...да представлява материално доказателство за директните връзки между Скандинавия и Ислямския свят", пишат изследователи от Стокхолмския Университет в публикацията си за научното списание Scanning, предава The Independent.
Пръстенът, открит в края на 19-ти век, има гравиран полускъпоценен камък в лилаво, който вероятно е аметист. 
Десетилетия по-късно бе разчетен и надписа от камъка - "за Аллах" или "на Аллах" от староарабска писменост. 
Антиката, която бе възстановена във Викингски търговски център в Швеция, наречен Birka, беше намерена в гроб в Borg в северната част на остров Björkö.
С дрехи и бижута около разложен скелет, който се смята, че е на жена, погребана около 850 г. сл. Хр.
"Бидейки единственият пръстен с Арабски надпис, намерен в Скандинавия, този пръстен е уникален обект за опознаване на Шведската Викингска епоха," добавят изследователите.
От хилядолетия е процъфтявала търговията със стъклени предмети между Скандинавия и Египет.
За контактите между Скандинавия и Мюсюлманите е споменавано в древни текстове от преди 10 века още. 
Историците са единодушни, че Ислямската цивилизация е контактувала с Християнска Западна Европа през средните векове, когато Европа е преминавала през мрачната си история, използвайки три основни маршрута. 
Според сведения на Щатския Департамент за 2011 г, от почти 9 милионното население на Швеция, мюсюлманите съставляват около и над 500 000. 
източник Оnislam.net/

неделя, 8 март 2015 г.

Правата на жените, едно предаване на Бтв

http://www.btv.bg/video/shows/tazi-nedelia/videos-nedelia/kakvi-sa-tradiciite-v-iran-otnosno-pravata-na-zhenite.html



ПРедаването на Бтв всъщност не беше конкретно за Иран, въпреки че едната участничка в дискусията - писателката Людмила Филипова, е била на посещение в Иран, за да има конкретни впечатления за новия си роман.
РЕчта на Патриша Аркет по време на раздаването на наградите Оскар, законите в Иран относно жените и изобщо положението на нежния пол в целия свят и през годините, са част от темите, засегнати в разговора между Милена Борисова-Иршад, Людмила Филипова и водещата Марияна Векилска - всичко това сутринта на 8.03 :)

четвъртък, 5 март 2015 г.

СЪДБАТА В КОРАНА - Али Хайраддин


Сред хората витаят разни схващания за съдбата. Основното е, че на човек му е писано. Когато това схващане бъде отнесено към делата и поведението на човека, нещата стават трагични, защото се обезсмисля вярата, изпита, отвъдния живот. Има огромна разлика между това, че Аллах е Всезнаещ и предварително знае всяко нещо, и че е предписал на човека какво да върши.
Коранът е учителя на човека, безпогрешният учител низпослан от Аллах, който е научил и възпитал и Пратеника с.а.с.

Човекът изпитва изключителни затруднения, когато трябва да намери решение на определени проблеми, необходими са му неимоверни усилия, време… Когато обаче Корана се произнесе по даден въпрос, той го прави и решава по най-лесния и безспорен начин:

И привързахме делата на всеки човек на шията му. И в Деня на възкресението ще му извадим книга, която той ще намери разтворена:
“Чети своята книга! Достатъчен си Днес да направиш равносметка за себе си.”
Който се е напътил, за себе си се напътва, а който се е заблудил, в свой ущърб се заблуждава. Никой съгрешил не ще носи греха на друг. И не наказвахме, докато не проводехме пратеник. /17: 13 – 15/

В предислямския период арабите използвали думата „тайр - птица” преведена по-горе като делата, за късмет или шанс. Когато искали да разберат дали дадено дело, което започват е добро или лошо, те пускали птиче да полети. Ако то полетяло надясно, приемали, че делото ще добро, а ако полетяло наляво, че няма да е добро.

В знамението тук думата е използвана в преносен смисъл и е във връзка с това, че ако човек иска да направи нещо, то е обвързано със самия него, с неговата шия /неговия врат/, която е олицетворение на неговото усилие, на неговия стремеж. Отговорността за напътствието и заблудата е в неговите ръце. Ако избере и следва напътствието на Аллах, той го е избрал, а ако избере заблудата, сам си е отговорен.

Ако делата на хората са предопределени от Аллах, то какъв избор и дял има човека? Ако заблудата е предопределена от Аллах, то каква вина имат тези, които са в заблуда? „Аллах не е угнетител за рабите.” Такава вероятност не съществува. Как така, едни хора имат късмет и са напътени, а други нямат късмет и са заблудени – такава им съдбата?! Подобно схващане е измислица и е абсолютно несъвместимо с исляма.

Подобно схващане оправдава и шейтана, както всъщност и самият той се оправдава, че е невинен, докато Адам се обръща към Аллах и казва „Сам угнетих себе си” и моли опрощение за стореното.

Да се казва, че Аллах е предопределил кой в какво да прави – да вярва или да не вярва, да върши добро или зло, е изплъзване от отговорност, набеждаване и обвиняване на Аллах.

Аллах Всевишния ни известява, че такова е било и поведението на съдружаващите:

Онези, които Го съдружават, ще кажат: “Ако пожелаеше Аллах, нямаше да съдружим нито ние, нито нашите бащи, и нямаше да възбраним нищо.” Така отричаха и онези преди тях, докато вкусиха Нашето мъчение. Кажи: “Имате ли знание, та да го изявите пред нас? Вие следвате единствено догадката и само предполагате.” /6: 148/

И ще рече сатаната, щом делото бъде отсъдено: “Аллах ви даде истинното обещание. И аз ви обещах, но ви измамих. И нямах власт над вас, освен да ви зова, а вие ми откликвахте. Тъй че не упреквайте мен, а упреквайте себе си! Нито аз ще ви помогна, нито вие ще ми помогнете. Аз отхвърлях това, че ме съдружавахте с Аллах преди.” За угнетителите има болезнено мъчение. /14: 22/

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации