понеделник, 28 февруари 2011 г.

"Изобретяването на еврейския народ" от Шломо Занд



Книгата е издадена в израел през 2008 година и оглавява списъка на бестселърите 19 седмици. Във Вликобритания през първите 3 месеца от излизането й са продадени 25 000 екземпляра. Във Франция тиражите надхвърлят 47 000 екз. Това е най-продаваната книга по история във Франция за 2009г.

Шломо Занд е решил да докаже, че „не съществува таква нация, като еврейската”, а „повечето от общоприетите исторически истини за историята на еврейския народ представляват измислици на основоположниците на ционизма”. По думите на самия Занд, в своя труд той преследва не толкова нучни цели, колкото политически, за да докаже, че израел трябва да се откаже от формулировката „еврейска демократична държава” и да се превърне в държава на своите граждани.
В своята книга проф. Занд смело пречупва статуквото на еврейската национална историография, като поставя въпроса за съществуването на „вечния” еврейски народ. Той убедително доказва, че този народ се състои от потомци на прозелити, обединени от общата митология. Законите наисторията не правят изключение за евреите.
Традиционно евреите са преставяни като „вечния народ”, изгонен от римляните от земята, дадена му от Бога, който в продължение на две хиляди години се скита по света, запазвайки своята уникалност и накрая, сравнително неотдавна, се завръща в историческата си Родина. Точно по този начин ционисткото движение формулира  своето историческо кредо.
Проф. Шломо Занд от Тел-Авивсикия Университет, опирайки се на многобройни изследвания на еврейски и нееврейски историци от 19 и 20 век, убедително разкрива митологичния характер на тези представи. Той доказва, че „вечният” народ почти изцяло се състои от потомците на прозелити (наричани още „новообръщенци” – хора, обърнали се в нова вяра) от Африка, Европа и Русия, които приемат юдаизма по различно време и по най-различни причини.
Децата на много племена, наричащи себе си евреи, обединени от общата митология, създават една нова, несравнима с никоя друга, израелска общност.
Читателят-скептик, след прочитането на тази увлекателна книга, би могъл спокойно да си отдъхне – законите на историята не правят никакво изключение  за евреите.
Изглежда, че нито една от съвременните нации няма таква разнообразна и влиятелна история, като еврейския народ. Всички знаят историята за изгнанието на евреите по време на Римската Империя през 1-ви век от н.е., оттогава хората, които смятат себе си за евреи, са разпилени по целия свят. Независимо от това, че тази притча служи като сериозно основание за заселването на евреит в Палестина и за плановете за построяване на Велик израел, не са направени необходимите научни изследвания, докато тя съответства на действителността.
В своята нова, смела и амбициозна книга Шломо Занд показва, че израелският национален мит е „измисленЮ на определен исторически етап (през 19 век) в Германия, от интелектуалци с еврейски произход. По всяка вероятност теорията им е била създадена под влияние на народния характер на немския национализъм, а еврейската интелигенция си поставя за задача да изобрети народ със „задна датаЮ в стремежа си да консолидира съвременните евреи.
Занд прецизно анализира официалната версия на историята и запознава читателя със създаването на националния мит.
Книгата стана бестселър в израел и Франция, засягайки тази толкова животрептяща тема и предизвиква оживени дискусии. Занд изследва родовите корени на еврейския народ и генетичното му родство със съвременните израилтяни, като поставя въпроса: имат ли основание евреите да смятат себе си за отделна нация на генетично ниво или съществуват убедителни доказателства, които да ги откажат от този мит и да преяърнат израел в една по-отворена държава за целия свят?

През 2010г. книгата излиза в 10 страни: Германия, Италия, Испания, Япония, Португалия, ОАЕ, Унгария, Индонезия, Словения, Хърватия и Турция. В началото на 2011г. предстои излизането й на български език.

Abu Baqr, The Truthful

The First
 
‘If I had taken anyone as my closest friend I would have taken Abu Bakr, but he is my brother and companion.’  These are the words of Prophet Muhammad, may God shower him with praises, and Abu Bakr was his closest earthly companion.  Abu Bakr was known asAs Siddeeq (the truthful).  The Arabic word Siddeeq implies more than lack of deceit; it indicates a person in a constant state of truthfulness.  One who recognises the truth and adheres to it.  The word Siddeeq implies truthfulness to one’s self, those around us and most importantly to God.  Abu Bakr was such a man.
Prophet Muhammad showed his great love and respect for Abu Bakr by associating him with the concept of the “closest friend”.  In Arabic, the word used is khaleel and it denotes more than friendship,   rather a heartfelt closeness with an unbreakable connection.  Prophet Abraham was known as the khaleel of God, and Prophet Muhammad himself reserved this word for his relationship with God, but his connection with Abu Bakr involved a special rapport.

Background

The sayings of Prophet Muhammad and the history of Islam tell us that Abu Bakr was born a little over two years after Prophet Muhammad, and that both were born into the tribe of Quraish, although into different clans.  Abu Bakr was born into a reasonably well off family and established himself as a successful trader and merchant.  He was a likeable, approachable man who had a large social network.
Abu Bakr loved to talk and communicate with all those around him and was an expert in Arab genealogy.  He knew the names and locations of all the Arab tribes and understood their good and bad qualities.  It was this knowledge that allowed him to mix easily with many diverse people and command a great deal of influence in Meccan society.
When Prophet Muhammad married his first wife Khadijah, he and Abu Bakr became neighbours and found that they shared many of the same characteristics.  Both men were traders, and both conducted their affairs with honesty and integrity.
 Both Prophet Muhammad and Abu Bakr avoided the vice and corruption that abounded in pre-Islamic Arabia and both avoided idolatry.  They recognised each other as kindred spirits and struck up a lifelong friendship.

The First

Abu Bakr As Siddeeq was the first person to heed Prophet Muhammad’s message and enter into Islam.  When he heard Prophet Mohammad say that there was nothing worthy of worship but God and that he (Muhammad) was the messenger of God, Abu Bakr accepted Islam without any reservations.  For everybody else who comes to Islam or rekindles lost faith, there is an obstacle, a moment of hesitation, but not for Abu Bakr.  The sweetness of faith entered his heart and the one known as the truthful, recognised the truth.
In the early days when the message was first revealed, Prophet Muhammad called the people around him to Islam in secret.  Prophet Muhammad knew that his message would shock and dismay the Meccans who were deeply entrenched in ignorance.  He wanted to build a band of followers who would slowly deliver the message, spreading out in ever-increasing circles.  When there were 38 Muslims, Abu Bakr went to his beloved friend Prophet Muhammad and said he wanted to proclaim the message in public.
Prophet Muhammad refused, thinking the numbers to small to risk exposure.  Abu Bakr insisted and kept mentioning this to his companion.  When Prophet Muhammad was ordered by God to make his message public, he and Abu Bakr made their way to the Kaaba (the house of God in the centre of Mecca).  Abu Bakr stood up and proclaimed in a loud voice, “There is none worthy of worship but God, and Muhammad is his slave and messenger”.  Abu Bakr was the first public speaker for Islam.
When Prophet Muhammad died the Muslims were devastated, some even refused to accept the truth.  Their hearts were broken.  Although overwhelmed by grief, Abu Bakr addressed the people, he praised and glorified God and  said,  “Whoever worshipped Muhammad, then Muhammad is dead, but whoever worshipped God, then God is Ever-living  and shall never die.”  He then recited verses from Quran.  
“(O Muhammad) Verily you will die, and they also will die.” (Quran 39:30)
“Muhammad is no more than a Messenger, and indeed (many) Messengers have passed away before him.  If he dies or is killed, will you then turn back on your heels (as disbelievers)?  And he who turns back on his heels, not the least harm will he do to God, and God will give reward to those who are grateful.  (Quran 3:144)
During this great crisis, the devastated Muslims chose Abu Bakr as their leader.  He was the first Caliph (leader of the Muslims).
Prophet Muhammad’s nephew, Ali ibn Abu Talib, praised Abu Bakr as the first person to enter Islam and the first to perform any good deeds.  In Islam, competing with one another to do good deeds is not only acceptable but also encouraged.  Prophet Muhammad exhorted his followers to behave easily in the affairs of this world, but to race with one another towards everlasting life in Paradise.  Muslim historian,  At Tabarani, quotes righteous companion Ibn Abbas as saying,  “Abu Bakr.....excelled all the  companions  of Prophet Muhammad in piety and righteousness, renunciation of worldly goods and reliance upon God.”  From the sayings of Prophet Muhammad we learn that Abu Bakr will be the first person to enter Paradise after the Prophets of God. Abu Bakr – the first!
 
We are two and God is our Third
 
Prophet Muhammad, may God shower him with praises, and his close companion Abu Bakr were less then three years apart in age.  Both were born into the same Arab tribe, Quraish, but were from different clans.  Most of Prophet Muhammad’s early life was spent in relative poverty while Abu Bakr came from a reasonably well off family.  Both men lived and behaved in a quiet and dignified manner and both men had shunned idolatry all of their lives.  When Prophet Muhammad received his mission to spread the message of Islam the first man he turned to was his friend Abu Bakr.  Without a moments hesitation Abu Bakr accepted Islam and began a journey of dedication and love that was to last the rest of his life.
Abu Bakr loved his friend dearly and was ready and able to accept the truth of Islam easily.  When he heard the message that God was One, he was ready to accept what he already new to be true.  His daughter Aisha narrated that in all of his life, Abu Bakr never prostrated to an idol.  Abu Bakr himself relates that when he was a child, his father took him to the place of idols and left him there amongst the statues.  The young boy looked at the inanimate objects surrounding him and asked them of what benefit they could be to him.  When the idols were unable to respond Abu Bakr decided that he would not worship something that could not hear or see.  He innately understood that statues and idols were not worthy of worship.
Abu Bakr’s love for the One True God and his support for his friend Muhammad meant that in the early days of Islam, he was often persecuted and mercilessly beaten.  The majority of Meccans hated to hear Muhammad’s message of reform and reckoning.  They were the guardians of idolatry and a great deal of revenue was made from the pilgrims visiting one or more of the idols worshipped in and around Mecca.  If Muhammad succeeded in uniting the people in the worship of One God and if their ways of corruption were eradicated, their lives would be irreversibly changed.

The Migration

The shocking treatment, torture and brutality directed against the Muslims meant that Prophet Muhammad sent many of them away for their own protection.  The second of two migrations was to the nearby city of Yathrib, later to be named Madina.  Although often called a flight, it was in reality a carefully planned migration.  Two tribes from Yathrib had negotiated a treaty with Prophet Muhammad and offered him their allegiance and protection but at this stage, Prophet Muhammad had not been given permission by God to leave Mecca.  He did however send his followers to Yathrib in groups small enough not to attract the attention of the Meccans.
One day in the heat of the noonday sun, Prophet Muhammad visited the home of his friend Abu Bakr.  The streets of Mecca were deserted and Abu Bakr knew this visit of great importance, this time of day was reserved for rest.  Prophet Muhammad asked Abu Bakr to “empty your house”, meaning that he had something important and private to discuss.  Abu Bakr replied, “This is your family.”  Prophet Muhammad went inside and revealed to his friend that God had given him permission to leave Mecca.  Aisha narrates that her father wept when he heard that he was to be Prophet Muhammad’s companion on the journey.
Abu Bakr wept not from fear, although the journey would be fraught with danger, but from sheer joy.  This was an opportunity for him to spend more than ten days travelling alone with his dearest companion.  It was an opportunity to spend many days and nights drinking from the fountain of Prophethood.  Abu Bakr announced that he had camels prepared and ready to go, for he too had been waiting for his companion Muhammad to be given the permission to leave.  That night the two friends left through the back door and walked into the black desert landscape.

The Search

When the Meccans realised that Prophet Muhammad had escaped Mecca, thereby eluding their plans to kill him, they were furious.  Search parties immediately began to scour the surrounding areas.  Although they suspected that prophet Muhammad was heading for Yathrib, they sent scouts in every direction.  Abu Bakr and Prophet Muhammad spent three days hiding in a cave south of Mecca.
At one stage, a search party came so close to the entrance of their cave Abu Bakr could see their shoes above him.  He was filled with fear and trepidation, not for himself, for he was a courageous man, but for his beloved friend.  Abu Bakr whispered, “Messenger of God, if they look down towards their feet they will see us!” Prophet Muhammad replied, “Abu Bakr, what do you think of two people with whom God is the third?”  God revealed the following verse of Quran in response to this poignant moment.
“If you help him (Muhammad) not (it does not matter), for God did indeed help him when the disbelievers drove him out, the second of two, when they were in the cave, and he (Prophet Muhammad ) said to his companion (Abu Bakr),"Be not sad (or afraid), surely God is with us.”  Then God sent down His Sak�nah (calmness, tranquillity, peace, etc.) upon him, and strengthened him with forces that you saw not, and made the word of those who disbelieved the lowermost, while it was the Word of God that became the uppermost, and God is All-Mighty, All-Wise.” (Quran 9:40)
The angry and frantic Meccans stood outside the cave but did not enter.  A spider had spun a delicate web across the entrance to the cave making it appear that no one had entered the cave in a very long time.  Abu Bakr understood from his beloved friend’s words that the power of God is often found manifest in the least expected places.  A tiny, fragile spider spinning a web of concealment was mightier than an army.  Abu Bakr, the first man to enter Islam became one of two.  Two friends united on a mission, bound by their love for each other and for the fledgling Muslim nation, strengthened by their love of the One True God.

The Protector

Abu Bakr was a man of shrewd judgment.  He was able to discern the truth when others were muddled by the complexities of a situation.  Thus, he found it very easy to see the truth in Islam but realised that the words of Muhammad would cause a rift in Meccan society.  The leaders of Mecca would not tolerate anything that put their economic situation or lifestyles in jeopardy.  Abu Bakr knew that difficult times lay ahead and felt it was his duty to protect his companion, Prophet Muhammad.  The two friends saw each other everyday and their friendship grew stronger as their understanding of Islam grew and took root in their hearts.  For three years Islam blossomed in secret.  The new Muslims spread the message of Islam through a network of trusted friends and families, but the time came when God commanded Prophet Muhammad to spread the message in public.
Abu Bakr understood that life would become difficult as the leaders of Mecca realised how many people were accepting Islam.  He knew that Prophet Muhammad would require his protection, but over the months, Abu Bakr also took on the role of protector for many new Muslims.  As more and more people converted to Islam the non-Muslim leaders of Mecca began a campaign of persecution and abuse designed to destroy the new faith.  Most of the men, women and children from the tribes of Mecca had the protection of their families, but the slaves and the poor were particularly vulnerable.
It was the slaves and the destitute that were particularly attracted to the teachings of Islam.  They heard the words of equality, freedom, and the mercy of the One True God and saw it as a way to escape the brutality of their existence and find comfort in the forgiveness and love of God.  They learned that all men were slaves of God and that He offered guidance and protection to all, not just the elite classes.  Abu Bakr was a rich merchant and was able to ease the suffering of many slaves by buying them from their masters and setting them free.
Among the slaves set free by Abu Bakr was Bilal, the man destined to become the first man to call the faithful to prayer.  Bilal’s master would make him lie on burning sand and have large slabs of  rock placed on his chest, but he refused to give up his new faith.  When Abu Bakr heard of Bilal’s condition, he raced to free him.  In all, Abu Bakr freed eight slaves, four men and four women.  Although the buying and freeing slaves was not unknown in Meccan society, it was usually done for far less altruistic reasons.  Once a slave was freed, he was honour bound to offer his protection to the one who freed him, and for this reasons the rich Meccans would free slaves that were physically fit and strong.  Abu Bakr feed slaves for the sake of God, not for himself.
“Those who spend their wealth for increase in self-purification; And have in their minds no favour from any one For which a reward is expected in return, But only the desire to seek the Countenance, Of their Lord, Most High; And soon they shall attain complete satisfaction.” (Quran 92:18-21)

Protecting his Companion

One day, when Prophet Muhammad was in the Kaaba (House of God) the Meccans surrounded him and started taunting and verbally abusing him, and very quickly it escalated to physical abuse.  Someone informed Abu Bakr that his companion was in need of his assistance, so he rushed to the Kaaba and pushed into the middle of the fight, placing himself between Prophet Muhammad and his attackers.  He cried out, “Would you kill a man for saying that Allah is his Lord”.  The Meccans were momentarily stunned, but within seconds they fell upon Abu Bakr and beat him mercilessly.  The beating was so severe that the blood flowed from his head and clotted his hair.
On another occasion, when the Prophet was praying, one of the Meccan elites threw a piece of cloth around his neck and began to strangle him.  Although people could see what was happening nobody was courageous enough to come to Prophet Muhammad’s rescue.  When Abu Bakr entered the Kaaba and saw his friend’s predicament, he rushed over and fought off the attacker.
A story that comes from Ali ibn Abu Talib epitomises Abu Bakr’s reputation as a quiet achiever who never put his own needs first and was devoted to Islam and its messenger, Prophet Muhammad.  When Ali was the leader of the Muslims, many years after the deaths of both Prophet Muhammad and Abu Bakr, he made a speech in which he enquired of his audience, “Who is the most courageous man in Islam?”  The audience responded, “You!  Ameer Al Mumineen (leader of the faithful)” Ali had a fierce reputation as a warrior and brave fighter.  He looked at the men seated before him and said, “It is true I have never faced an opponent and lost, but I am not the most courageous.  That honour belongs to Abu Bakr”.
Ali went on to  relate that in the Battle of Badr, the first battle the fledging Muslim nation faced, the Muslims refused to let Prophet Muhammad be in the front lines and instead built a shelter for him at the back.  The men were asked who would volunteer to guard the Prophet, but none would step forward except Abu Bakr.  Prophet Muhammad stayed in the shelter for sometime, praying for the success of his small nation, and Abu Bakr could be seen walking back and forth, his sword unsheathed, ready to repel any threat to his beloved companion.
Later in the battle, Prophet Muhammad led the centre battalion and Abu Bakr the right flank.  They were friends united in all circumstances, in times of ease or hardship.  Abu Bakr is an example of a courageous man prepared to use his wealth, abilities and strength in the service of Islam and ready to give up his life for the sake of God or to protect God’s messenger.

Words of Praise

Ali ibn Abu Talib also gave Abu Bakr’s funeral oration.  The following passages are just a small sample of his words of praise for Prophet Muhammad’s closest companion.
“You supported him when others had deserted him, and you remained firm in helping him in misfortunes when others had withdrawn their support.
“You had the lowest voice but the highest distinction.  Your conversation was most exemplary and your reasoning most just; your silence was longest in duration, and your speech was most eloquent.  Bravest among men, and well-informed about matters, your action was dignified.”  Thus was Abu Bakr, the protector.



--
"Whoever guides [another] to a good deed will get a reward similar to the one who performs it." Prophet Mohammad (PBUH)[Sahih Muslim]
Share with others 

Какво означава думата Аллах?



РазяснениеНа същия Бог ли се прекланят мюсюлманите,  като евреите и християните? Какво означава думата Аллах? Аллах лунен бог ли е ?

Една от най-големите грешки, която немюсюлманите правят за Исляма, е за думата „Аллах”. По различни причини много хора стигат до убеждението, че мюсюлманите се прекланят пред различен Бог, от този на християните и евреите. Това е напълно погрешно, тъй като „Аллах” просто е арабската дума за „Бог” - и има само Един Бог. Нека няма съмнение – мюсюлманите се прекланят на Бога на Ной, Авраам, Мойсей, Давид, Исус – мир на тях. Обаче със сигурност е вярно, че евреите, християните и мюсюлманите, всички те имат различна концепция за Всевишния Бог. Например мюсюлманите, както евреите, отхвърлят християнското схващане за триединството и божественото превъплъщение. Това обаче не означава, че всяка една от трите религии, се прекланя пред различен Бог – тъй като, както казахме преди, има само един Истински Бог. Юдаизмът, Християнството и Ислямът всички те твърдят, че са „Авраамски религии” и всички те са класифицирани като „монотеистични”. Обаче в  Исляма се смята, че другите религии по една или друга причина, са изопачени и са загубили чистата и правилната вяра във Всевишния Бог, пренебрегвайки Неговото истинско учение и смесвайки го с човешки понятия.

Най-напред е важно да се отбележи, че „Аллах” е същата дума, която арабскоговорящите християни и юдеи използват за Бог.
Ако отворите Библия, преведена на арабски, ще видите, че там, където в английски вариант се използва думата “God”, на арабски е написано „Аллах”. Това е, защото „Аллах” е арабският еквивалент на английската дума „God” с главна буква (!!!).  В допълнение – думата Аллах няма форма за множествено число, факт, който върви ръка за ръка с ислямската концепция за Бог.

Трябва да споменем, че арамейската дума „Ел”, която е думата за Бог в езика на Исус, със сигурност е по-близка по звучене до думата „Аллах”, отколко до английската „God”. Това важи и за различните думи за Бог на иврит, които са „Ел” или „Елах” и възхваляващата дума „Елохим”. Причината за това подобие е, че арамейският, иврит и арабският език са семитски езици с общ произход. (бел. прев. – семитска езикова група). Трябва да отбележи, че в превода на Библията на английски, думата на иврит „Ел”, се превежда като “Бог”, “бог” и “ангел”! Този неточен език позволява на различни преводачи, според собствените им виждания, да преведат по различен начин една и съща дума. Арабската дума „Аллах” не позволява такава трудност или двусмислие, тъй като се използва само за Всевишния Бог. В допълнение, в английски език единствената разлика между „god”, значещ лъжовен бог, и „God”, означаваща Един Истински Бог, е главната буква “G”. Заради горните факти, по-точният превод на думата „Аллах” в англ. Език, може би трбява да е Единият-Единствен Бог или Единственият Истински Бог.

По-важното трябва също да се отбележи, че арабската дума „Аллах” съдържа дълбока религиозно послание заради своя корен и произход. Тя произлиза от арабския глагол „та’алаха” ( или „алаха”), което означава „този, на който се служи”.  Така арабски думата „Аллах” означава „Единственият, който заслужава поклонение”. Това накратко е чистото монотеистично послание на Исляма.

Трябва да е да кажем, че човек не е предпазен от грешни вярвания и езически практики. само защото твърди, че е евреин, християнин или мюсюлманин. Много хора, в това число някои мюсюлмани, твърдят, че вярват в „Единия Бог”, въпреки че извършват езически действия. Със сигурност много протестанти обвиняват римските католици в езически практики във връзка светците и света Мария. По същия начин гръцките източноправослани църкви се разглеждат като „езичници” от други християни, тъй като в много служения използуват икони. Обаче ако попитате римски католик и гръцки източноправославен дали Бог е „Един”, те неизменно ще отговорят „Да”. Но това твърдение не ги спира да се прекланят пред идоли, правени от човек. Същото се отнася и за индусите, които разглеждат техните богове като „прояви” и „превъплъщения” на Един Върховен Бог.

Преди да завършим...
Има хора, които не са на страната на истината и искат да накарат другите да повярват, че „Аллах” е просто едно арабско божество и ислямът е нещо „друго” – в смисъл, че той няма никакви общи корени с другите Авраамски религии (а именно юдаизма и християнството). Да кажате, че мюсюлманите се прекланят пред различен „Бог”, защото просто казват „Аллах”, е толкова нелогично, колкото да кажете, че французите се прекланят пред друг Бог, тъй като използват “Dieu”, или че испаноговорящите се преланят ред друг Бог, защото Го наричат “Dios” или пък евреите се прекланят пред различен Бог, тъй като понякога Го наричат „Йехова”. Разбира се такива доводи са доста смешни. Освен това следва да се отбележи, че твърдението, че всеки език използва правилната дума за Бог, е равносилно на отричане на универсалността на Божието послание към човечеството, което е отправено към всички нации, племена и хора чрез различни пророци, говорещи различни езици.

Бихме искали да помолим нашите читатели да се замислят за мотивите на тези хора. Причината е, че в крайна сметка истинността на исляма лежи на стабилна основа и неговата непоклатима вяра в Единството на Бога е безукорна. Поради това християните не могат да критикуват доктрината на исляма пряко, а вместо това измислят погрешни неща, така че хората губят желанието си да изучават повече. Ако ислямът беше представен на света по правилния начин, това със сигурност ще накара много хората да преосмислят и да преоценят убежденията си.  Напълно е вероятно, когато открият, че има универсална религия, която кара хората да се прекланят и обичат Бог, да практикуват Чист Монотеизъм, най-малкото биха почувствали, че трябва да преразгледат основата на своите вярвания и възгледи.

Превод: Блогът за Исляма
Източник: http://www.thedeenshow.com/

Фийон: Дебатът за исляма не трябва да дамгосва мюсюлманите

28.02.2011
Френският премиер Фарнсоа Фийон заяви, че ако дебатът за мястото на исляма във Франция "ще доведе до дамгосването на мюсюлманите", той "ще се противопостави", заявявайки, че ще следи "от позицията, която заема, дебатът да не се изроди". "Ако дебатът трябва да е съсредоточен върху исляма", ако "трябва да изглежда като дебат, който по един или друг начин води до дамгосването на мюсюлманите, аз ще му се противопоставя, заявявам го много ясно, ще му се противопоставя", заяви Фийон по частното радио Ер Т Ел. 
"За сметка на това, ако дебатът...цели да се поднови концепцията за светския характер, да се адаптира френския светски характер съм новата ситуация, тогава смятам, че дебатът е полезен, но само в тези рамки", допълни премиерът. 
"Така че ще следя от позицията, която заемам, дебатът да не се изроди", увери Фийон. "Това със сигурност няма да е дебат за исляма, а дебат за концепцията за светския характер", подчерта френският премиер. 
Лидерът на управляващата партия Съюз за народно движение (десница) Жан-Франсоа Копе заяви неотдавна, че ще инициира дебат със събрание, предвидено за 5 април, на което ще се обсъди практикуването на религиозни култове, "по-специално мюсюлманския култ". Така той отговори на призива на президента Никола Саркози, който заяви на 10 февруари, че мултикултурализмът се е провалил. /АФП /

неделя, 27 февруари 2011 г.

ДА БЪДЕМ ТЪРПЕЛИВИ С ХОРАТА


Д-р Мухаммад Али Ал-Хашими
Идеалния мюсюлманин, © 1999 
IIPH

Истинския мюсюлманин е добър и мек по отношение на хората, а не жесток и груб, т.к. правилния подход на вярващия е по възможност да облегчи нещата за околните. Това е, което Аллах желае за Своите раби:

… Аллах иска да ви улесни и не иска да ви затрудни
сура Ал-Бакара,185

Затова Пророка (с.а.с) е наcтавлявал мюсюлманите да бъдат меки хората и да им помагат и е забранил да се поставят хората в затруднение:

Обучавайте и облегчавайте, не затруднявайте. Ако някой от вас се разгневи, нека замълчи.
Ал-Бухари, Муслим

Никой не обича да усложнява нещата, освен човек, който е променлив в чувствата си и който има явни пропуски в знанието, а иска най-доброто. Искрения човек, който има правилни знания за исляма, не обича да затруднява, да усложнява и никога не изисква от хората това, което няма да им донесе полза. Той задължително следва примера на Пророка (с.а.с), както предава Айша, Аллах да е доволен от нея:

От две неща Посланика на Аллах (с.а.с) избираше по-лесното, ако то не беше греховно. А ако беше харам, той се отдалечаваше от него.  И Посланика на Аллах (с.а.с) никога не отмъщаваше за себе си, а само за Аллах – когато престъпваха границите Му.
Ал-Бухари, Муслим

Пророка (с.а.с) е разбирал слабостите на хората и разликата в нивото и възможностите им в моралните качества. Той е осъзнавал, че няма по-добро от снизхдителното и добро отношение към хората и че нищо не им вреди повече, отколкото усложняването на нещата. По такъв начин той избирал най-лекото в рамките на позволеното от шариа' и го правел път в живота на мюсюлманите, за да ги освободи от бремето на греха, който е в затрудняването на нещата за околните.

Най-любимият човек на Аллах


Ибн Умар, Аллах да е доволен от него, разказва: 
Един човек попита Мухаммед, саллаллаху алейхи уа саллам: 
“О, Пратенико на Аллах! Кой е най-любимия човек на Аллах?” 
Пратеникът, саллаллаху алейхи уа саллам, отговори:

“Най-любимия човек на Аллах е този, който е най-полезен за хората. Най-любими на Аллах сред делата са; да зарадваш мюсюлманин, да премахнеш притеснението му, да изплатиш дълга му, да утолиш глада му. Да тръгнеш със своя брат, за да разрешиш проблема му, за мен е по-любимо, отколкото да извършиш итикяф в продължение на един месец в тази джамия (джамията на Пророка). Който въздържи гнева си, Аллах му прикрива недостатъците. Който според силите си полага старание да въздържи гнева си, в Съдния ден Аллах изпълва му сърцето със задоволство. Който върви със своя брат, докато разреши проблема му, Аллах ще му укрепи краката в Деня, в който краката ще се подхлъзват. 
Лошият характер разваля религията както оцета разваля меда.”

Хадисът е от Таберани и е предаден от Ибни Абу-д Дуня ал-Кебаир.

събота, 26 февруари 2011 г.

Човек ще получи ли награда, ако слуша Коран?


въпрос#: 
27259
отговор: 
5/22/2008
въпрос: 
Човек ще получи ли награда, ако слуша Коран?
Отговор: 
Бисмиллах-ир-Рахман-ир-Рахиим.


Предадено е, че Пророкът с.а.с. е рецитирал Коран много често и във всякакви положения, дори когато е почивал в скута на Аиша р.а., а тя е била в цикъл.

Във връзка с въпроса, който зададохте, искаме да приведем следната Фатуа на Шейх ‘Атийа Сакр, бившият Директор на Комитета за Фатуа към Университета Ал-Азхар:  

„Всемогъщият Аллах казва:
 Когато се чете Коранът, слушайте го и мълчете, за да бъдете помилвани!” (ал-A`раф: 204)

Ибн ал-Мунзир казва, че има съгласие между учените, че е задължително да се внимава при слушане на Коран по време на молитва, както и слушането на петъчната хутба. В другите случаи внимателното слушане на Коран е Сунна, не фард. Това е така, защото някои хора извършват друга работа, която изисква внимание. За много хора е трудно да слушат Коран с постоянна концентрация и трябва да се има предвид, че Коран се слуша не само в дома, а и на работното място, в магазин и др.

Все пак ако човек не се занимава с работа и слуша Коран, трябва да прави това с внимание, с уважение, да не се оставя нещо да го отвлича от слушането на Свещената Книга. Преславният Аллах казва:

О, вярващи, не надигайте глас над гласа на Пророка и не му говорете високо, както говорите помежду си, за да не пропаднат делата ви, без да усетите!
 (Ал-Худжурат:2)

От тази ая можем да заключим, че повишаването на гласа над този на четеца на Коран е непозволено, защото трябва да се показва респект към словото на Аллах, което има приоритет пред речта на Пророка с.а.с., показана в цитираната ая”. [Източник: Al-Fatawa al-Islamiyya, част 5, стр. 1666]  

Въз основа на това – няма лошо да се слуша Коран, докато се извършва друга работа, дори и да е трудно на човека да се съсредоточи върху Корана и значението му, тъй като има добрина и благословия просто в слушането на Коран. Същото важи и за слушането на рецитиране на Коран по време на учене.

В същност е по-добре да се слуша Коран, отколкото да не се слуша... Още повече, че е задължително внимаването по време на молитва и на петъчна хутба, докато по друго време е желателно, а не задължително.”

Описвайки истински вярващи в Корана, Аллах Всемогъщият казва:

„...които споменават Аллах и прави, и седнали, и легнали на хълбок, и размишляват за сътворяването на небесата и на земята: “Господи наш, Ти не си сътворил това напразно. Пречист си Ти! Опази ни от мъчението на Огъня!
 (Ал `Имран: 191)

Шейх ‘Абдул-Маджид Субх, изтъкнат учен в ал-Азхар, казва:

„Задължително е да се рецитира аят ал-Курси (ая ном. 255 от сура ал-Бакара) и последните две аят от сура ал-Бакара преди заспиване, следователно няма нищо лошо в рецитирането на Коран в легнало положение”.

Всемогъщият Аллах казва:

И когато завършите молитвата, споменавайте Аллах прави, седнали и на хълбок!  (ан-Ниса’: 103)”


Уассалаам, а Аллах знае най-добре.

Препратка:
IslamiCity


Пророкът Мухаммед - най-влиятелната фигура в човешката история



бел.: За активиране на българските субтитри, натиснете бутона СС под видеото.

Видове реч, от която човек трябва да се въздържа


Мюсюлманинът трябва да контролира своя език и да не говори, освен ако няма да каже нещо добро. Абу Хурайра предава от Пратеника САУС: „Който вярва в Аллах и Сетния ден, да говори добро или да замълчи.“ (Бухари и Муслим). 
Ал-Науауи (рахимехуллах) казва: „Ако иска да говори и това, което иска да каже е добро, и той е уверен, че ще бъде възнаграден за това, тогава нека говори, но ако му се струва,че не е добро и няма да бъде възнаграден за това, тогава да се въздържа да говори.Аллах Тааля казва в сура Каф, 18-ти айет: „не изрича и една дума, без да има готов надзорник при него.“

Имам Шафи разбрал значението на хадиса по следния начин: „Ако човек иска да каже нещо, трябва да го обмисли.Ако прецени, че няма да навреди на никого, тогава може да го каже, но ако прецени, че ще нанесе вреда, тогава трябва да се въздържи.“

Тирмизи предава,че Пратеникът САУС казал на Муаз, след като го поучавал на някои закони от Исляма: „Да ти кажа ли каква е основата на всичко това?“ Муаз казал: „Разбира се, Пратенико на Аллах.“ Той хванал езика си и казал: „Контролирай това.“ Муаз попитал: „О, Пратенико на Аллах, ще бъдем ли отговорни за това, което изричаме?“ Пратеникът САУС казал: „Майка ти да се лиши от теб, о Муаз! Нима хората ще бъдат хвърлени по лице в Джехеннем за друго освен за реколтата на езиците си? (т.е последствията от думите, които са казали)“

Трябва да знаем, че способността ни, да се изразяваме словесно, е сред най-великите блага, с които Аллах е надарил човека, оказвайки му почит и уважение пред останалите творения. 

Във връзка с това в Свещения Коран е казано: Всемилостивия научи на Корана, сътвори човека, научи го да говори. /Сура Всемилостивия (Ар-Рахма:н): 1-4/ 

Именно поради величието на тази благодат хората трябва да си служат с нея подобаващо, да се отнасят с дълбока признателност към своя Господ и да осъждат проявите на неблагодарност към Него. 

Ислямът ясно и недвусмислено им е показал как да извличат полза за себе си от тази щедра благодат и как да превръщат думите си, които по цял ден не слизат от устата им, в път към така желаната добродетелност. Защото истината е, че речта на повечето хора е така безспирна, че езикът им не престава да се движи дори и за миг. 

Ако решим да се вгледаме в онова, което те говорят, ще установим, че в голямата си част то представлява хвърляно на вятъра празнословие и далеч не е безвредна словоохотливост, тъй като не за това е вложил Аллах езици в устата ни и не за това е предназначил този дар. 

Ето защо Всевишния е казал: „Няма добро в много от тайния им шепот, освен у онзи, който повелява подаяние или благодеяние, или помирение между хората. И който върши това в стремеж към благоволението на Аллах, Ние ще го дарим с огромна награда.“ Сура Жените (Ан-Ниса:’): 114 

Ислямът проявява огромно внимание към проблема за словото и словесното общуване, понеже по словото, произнесено от един човек, се познава дълбочината на мисълта му и същината на нравствеността му, и понеже особеностите в словесното общуване между членовете на една общност са показателни за равнището на нейната духовна извисеност и за степента, в която сред нея е проникнала добродетелта.

Преди да заговори на останалите, човек е длъжен да запита най-напред себе си. 

Той трябва първо да си отговори на въпроса, дали в този момент има нещо, което се налага да бъде изразявано чрез слово. И ако намери причина да говори, то нека заговори; ако ли не – то за него е по-достойно да мълчи, защото отказът от словото, когато не съществува потребност от него, е действие угодно за Аллах, за което се полага голямо въздаяние.
В този смисъл Абд Аллах Ибн Масуд (Аллах да е доволен от него!) е казал следното: “Кълна се в Онзи, освен Когото няма друг бог, че на земята няма нещо, което да се нуждае повече от затвор, от езика [на човека]!” /Ат-Табарани/

Аллах да ни улеснява в стремежа си да изричаме само слова, които ще са угодни Нему!

ЗАЩО МЮСЮЛМАНИТЕ СА РАЗДЕЛЕНИ

islam Pictures, Images and Photos
ЗАЩО МЮСЮЛМАНИТЕ СА РАЗДЕЛЕНИ НА СЕКТИ /  РАЗЛИЧНИ ШКОЛИ?

Въпрос:

Защо, след като мюсюлманите следват един единствен Коран, са разделени на толкова секти и школи?


Отговор:

1.  
Мюсюлманите трябва да са обединени

Факт е, че в днешно време мюсюлманите са разделени и трагедията е, че не всички части, на които са раздлени, следват Ислям. Исляма проповядва и благоприятства единство между мюсюлманите.
В Свещения Коран се казва:
И се привържете всички за въжето на Аллах, и не се разделяйте, и помнете благодатта на Аллах към вас, когато бяхте врагове, а Той помири сърцата ви и станахте братя чрез Неговата благодат!
                [Al-Qur’an 3:103]

Кое е въжето на Аллах, споменато в тази ая? Това е Свещеният Коран. Това е въжето на Аллах, което всеки мюсюлманин трябва да държи и то е, което свързва мюсюлманите. Има две ударения – на И се привържете всички за въжето на Аллах и наи не се разделяйте”.
Корана казва също:
"Подчинявайте се на Аллах и на Неговият Пратеник"
                [Al-Qur’an 4:59]

Всички мюсюлмани трябва да следват Корана, автентичните Хадиси и да не се разделят помежду си.

2.   
Сектите и отделните групировки са забранени в Исляма

В Свещения Коран се казва:
С онези, които разединиха своята религия и станаха на групи ­ ти [о, Мухаммад] нямаш нищо общо. Делото им принадлежи на Аллах. Той после ще ги извести какво са вършили.

           [Al-Qur’an 6:159]

Аллах субханаху уа та’ала казва в горната строфа, че човек трябва да се разграничи от онези, които разделят религията на секти и групи.  
Но когато някой пита мюсюлманин – Ти какъв си? – обикновения отговор е – Аз съм Сунни, или Аз съм Шиа. Някои наричат себе си Ханафи, Шафи, Малики или Ханбали. Други казват – Аз съм Деобанди.

3.   
Нашия Пророк е бил мюсюлманин

Някой може да попита мюсюлманин – Какъв е бил Пророкът? Ханафи или Шафи, или пък Ханбали, Малики?
Не – бил е мюсюлманин, както всички други пророци и пратеници на Аллах преди това.
Горното се споменава в третата сура, ая 52 на Корана – че Исус а.с. е бил мюсюлманин.
По-нататък, в ая 67 на същата сура се говори за Пророка Ибрахим а.с., че не е бил нито юдей, нито християнин, а мюсюлманин.

4.   
Корана казва да се наричаме мюсюлмани

a.       Ако някой постави въпрос на мюсюлманина „какъв си ти?”, трябва да се отговори: „Аз съм мюсюлманин, не Ханафи или Шафи”.  
В сура Фуссилат, ая 33 се казва:
И кой има по-хубаво слово от онзи, който зове към Аллах и върши праведни дела, и казва: “Аз съм отдаден!”               [Al-Qur’an 41:33]

Корана поставя заедно призоваването към Аллах и с други думи казва „Аз съм мюсюлманин”.
b.       Пророкът с.а.с.ни диктива писма за призоваване на немюсюлманските предводители към Исляма, като там той споменава думите от Корана, сура аАли Имран, 3:64:  

А отвърнат ли се, кажете: “Засвидетелствайте, че сме мюсюлмани!”
                [Al-Qur’an 3:64]

5.   
Уважение към всички учени в Исляма

Трябва да уважаваме всички велики учени в Исляма – четиримата Имами – Имам Абу Ханифа, Имам Шафи, Имам Ханбал и Имам Малик, Аллах да се смили над всички тях. Те са били велики учени и мюсюлмани и нека Аллах да ги възнагради за техния труд. Човек може да няма никакви възражения срещу гледна точка или изследване на Имам Абу Ханифа, Имам Шафи и пр. Но когато бъде запитан „Какъв си?”, трябва да отговори: „Аз съм мюсюлманин”.


Някой може да оспори, като цитира Хадис от Пророка с.а.с., Сунан Абу Дауд, ном. 4579, където се казва: „Моята умма ще бъде разделена на 73 секти”.


Хадисът просто съобщава предвиждането на Пророка с.а.с, че уммата ше се арздели на 73 части. Той не казва на мюсюлманите да се присъединяват към различните групи или да се разделят. Свещеният Коран повелява да не се разделяме – тези, които следват учението на Корана и Сахих Хадисите, които не участват в секти – това са мюсюлманите на Правия път.
Според Хадис на Тирмизи, ном. 171, Пророкът с.а.с. е казал: „Моята Умма ше се раздели на 73 части и всички от тях ще са в Огъня, освен една”. Сподвижниците попитали коя ще бъде тази група и той отговорил: „Тя ще е тази, в която сме аз и моите сподвижници”.


Свещеният Коран споменава в много строфи думите „Подчинявайте се на Аллах и на Неговият Пратеник". Истинският мюсюлманин следва само свещеният Коран и автентичните Хадиси – той трябва да е съгласен със становищата на учените, освен ако те противоречат на Корана и Хадисите. Ако учените са против Словото на Аллах или Сунната на Пророка с.а.с., тогава техните думи нищо не струват!


Ако всички мюсюлмани четяха Корана с разбиране и се придържаха към Сахих Хадисите, иншаАллах, повечето от тези различия щяха да се решат и ние щяхме да бъдем ЕДНА МЮСЮЛМАНСКА УММА.


източник: The Deen Show

петък, 25 февруари 2011 г.

ОБЯВА


На вниманието на всички сестри,
организира се семинар за жени над 18 годишна възраст в с. Устина, Пловдивско. Семинара ще се проведе от 14 до 20 март. Желаещите поемат ЕДИНСТВЕНО разходите по транспорта и предвижването си. За контакти и записване се обърнете към авторката на статията.

СУРА ТРАПЕЗАТА (АЛ-МАИДА) с български субтитри

четвъртък, 24 февруари 2011 г.

Плитвички езера, Хърватска


Карстът е резултатът от комбинацията на определени видове скали, най-често варовик или доломит, с вода. Интересното в случая е, че тези скали се разтварят във водата.
С годините тя си проправя път през скалата и образува най-различни природни чудеса. Този вид образувания са познати като „карстова топография” и представляват най-невероятните географски дестинации в света.

Повечето от скалната маса на Балканския полуостров се състои от варовик, който се е натрупвал през вековете. В райони с изобилие от потоци, реки и богата растителност варовикът е образувал истински райски кътчета.


Плитвичките езера в Хърватия са серия от 16 планински езера, които са се образували именно благодарение на този феномен. Травертинът е специален вид варовик, които се отлага от води, богати на калциев карбонат по повърхността на мъх, създава живи бариери, които образуват серии от езера и водопади. В продължение на хиляди години водата е отмивала варовикът от дъното, докато в същото време травертинът е образувал прегради, които растат с по 1 см на година. Резултатът е вечно променящ се и растящ природен феномен.
Целият регион е национален парк и езерата са една от основните атракции на островната част от Хърватска. Въпреки, че е сравнително безопасно, не е препоръчително да се отдалечавате от пътеките. В районът се е състоял сблъсъкът между Сърбия и Хърватска през Балканските войни и цялото място е било минирано. През 1998г. е обявено, че всички мини са отстранени, но се смята, че в по-отдалечените места на парка все още са останали.



Националният парк Плитвички езера е най-популярната туристическа атракция наХърватска. Той е включен в списъка на ЮНЕСКО за историческо наследство през 1979 г. Разположен е по средата между Загреб и Задар. Езерата определено са забележителност, която трябва да видите. 

Красотата на националния парк се крие в неговите 16 езера, които са свързани чрез водопади и са разположени в гъсти гори, където можете да видите елени, мечки, вълци и някои редки птици. Националният парк покрива територия от около 300 кв.км. Езерата се намират на площ около 8 км. 

Има огромна разлика в надморската височина на парка – най-високата точка се намира  на  1 280 м, а най-ниската е едва 380 м. Разликата в надморската височина на езерата е само 135 м. 

Паркът е отворен всеки ден през цялата година. През лятото работното време е удължено (обикновено от 08:00 до 19:00 ч.). Имайте предвид, че има входна такса – за възрастни – 55 куни (7,64 евро) за периода ноември – април, 85 куни (11,8 евро) за май, юни, септември и октомври, 100 куни (13,89 евро) за юли и август. Децата са с по-евтини билети.

В Националния парк Плитвички езера има множество пътеки и маршрути, по които може да усетите величието на това природно чудо. Има и вариант да се насладите на езерата и парка, возейки се на лодки или автобус.



източници: Интернет и http://iskamdaznam.com

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации