сряда, 27 март 2013 г.

Една магия или силата да се бориш

Разказ по истински случай.


Мариам беше добра мюсюлманка, оправна в житейските дела, стриктна в ибадата си към Аллах, грижовна към семейство, деца и родители. Не се тревожеше за хиджаба си и погледите на околните - тя правеше онова, което бе нейно верую, внимаваше за заповедите на Аллах - да изостави забранените неща и да прави от позволеното толкова, колкото може. Тя бе силен човек и в същност правеше много. 
Имаше много познати сред мюсюлманите, обичаше да общува  с всички и да помага, колкото може.
Юсуф - нейния съпруг, беше много мил човек - разбран, търпелив, скромен.
Всичко, изброено по-горе, в крайна сметка правеше изпитанията им не толкова тежки. А те не бяха малко, но пък семейството ин ша Аллах ги понасяше стоически. 
Докато дойде ден, в който Мариам изостави молитвите. Странно за всички, дори за нея. Беше неразбираемо - та тя обичаше Аллах - истински, с цялото си сърце, душа, всяка фибра...
Юсуф не каза нищо, само от време на време с най-благия си глас споменаваше на съпругата си, че молитвата успокоява...Тя не отговаряше. Но знаеше, че е така.
И въпреки всичкото си знание, не правеше молитви. Почти нямаше ден, в който да не решаваше твърдо, че ще започне - я от следващата молитва, я от утре. Но не започваше.
Нещата се задълбочиха. Мариам започна да не може да заспива - стоеше будна до призори. Вече и не слушаше толкова съпруга си - обичаше го, вероятно го уважаваше, но не го усещаше. Усещаше само една болезнена самота.
Искаше да избяга - усещаше срам от това, което прави и което не прави - не й беше присъщо, усещаше недоволство и пак не можеше да поправи нещата - сякаш между нея и онова, което иска, има невидима стена, която й пречи да докосне желаното.
Страданията се увеличиха - тя започна да плаче постоянно, за всяко малко нещо, изобщо не се усмихваше вече. Това, освен страдания на околните, й докарваше допълнително много болка, защото самотата й се увеличаваше, а изглеждаше така, сякаш се намира в затворен кръг, някакъв зъл, омагьосан кръг, лабиринт...И тя не виждаше изход. 
Виждаше, но между нея и изхода, имаше стена.
Един ден й попадна четене на Коран, специално направено за лечение на урочасване или омагьосване. Не беше слушала Коран от доста време, камо ли да отвори Книгата и да чете сама...
Затова се усети, как пуска файла с рукийата.
Беше красиво, но малко след началото, тя усети, как стомаха й се разбушува - стана й много лошо, не можеше да диша спокойно - задушаваше се.
От това, което изпитваше, усети още по-голямо чувство на вина, защото не се радваше на Корана. Не знаеше какво да прави. Пусна прахосмукачката, защото не смееше да спре четенето на Коран. Поне звука на уреда не позволяваше да чува четенето...Но и чистенето приключи и не можеше да стои с пусната прахосмукачка цял ден. По едно време чу четеца да казва последните аят от сурата ал-Хашр, тогава се успокои и дори рецитираше думите с четеца от рукийата.
Но това, което изпита й донесе много душевно страдание. Вечерта сподели с Юсуф - чувайки разказа й, той усети сякаш удар в стомаха: "Имаш магия". 
Това я съсипа. Не можеше да повярва, че независимо постоянното говорене за магии и шейтани, има хора толкова мразещи някого и толкова неизпитващи страх от Всевишния, че да прибягнат до магьосник и магия! 
Дори не изпитваше желание да направи нещо, че ин ша Аллах се премахне и магията й. Постоянно мислеше за това, че някой е способен да направи магия - на нея или на някого другиго...А и не искаше отново да изпита чувството на прилошаване, на задух, по време на слушане на Коран.
Минаха няколко дни - Юсуф също беше много разочарован. Но нещата в семейството им се влошиха до един ден, в който караницата между тях буквално ги накара да експлоадират. Почти стигнаха до развод. Но толкова много се караха, тя плачеше постоянно, че дори не можеха да си кажат думи на развод...
Валеше сняг - дори времето навън не предразполагаше към оптимизъм или ведро настроение... Но Аллах знае най-добре.
Мина полунощ, те още се караха. Мариам отвори прозореца на кухнята, плачеше неутешимо и замоли Всевишния да я прибере при себе Си. Юсуф влезе при нея, прегърна я, сложи дясната си ръка върху главата й и започна да чете аят ал-Курси. Зави й се свят, изби я пот. Но спря да плаче. 
Върнаха се в спалнята, тя се сгуши на края на леглото. Той отиде, взе си 'уду и се върна при нея. Започна да й чете Коран - от сура ал-Бакара. Тя започна да се поти, да се задушава, беше й толкова лошо, че й идеше да умре. Ръката му на главата й сякаш тежеше един тон. Имаше чувството, че един буреносен облак се е стоварил върху нея и не виждаше, освен малко пред себе си! Той продължаваше да чете. После започна да прави дуа и тя спря да се поти, започна да диша по-нормално, заболя я глава. Когато Юсуф свърши да прави дуа, поседна до нея. Тя се чувстваше съсипана - устата й беше пресъхнала и изведнъж силно й се доспа. Той нежно я зави.
На другия ден й чете на вода. По обяд настоя да чуят отново записа на рукийата, за който тя му беше разказала. Мариам опита да направи всичко възможно, за да не слуша Корана. Юсуф беше твърд и не й позволи да направи каквото и да било, за да не слуша. Случи й се почти същото, като първия път - стана й лошо, започна да се поти, зави й се свят. Той я наблюдаваше, беше до нея. 
Но тя беше започнала да се усмихва. Това беше надежда и Аллах ги обичаше. Алхамдулиллах.

четвъртък, 21 март 2013 г.

Главно мюфтийство организира семинари за жени и мъже


Скъпи приятели!

От 01.04.2013 г. до 07.04.2013 г. Главно мюфтийство организира два семинара - eдин за жени и един за момичета. 


- Семинарът за жени ще се проведе в гр. Рудозем, обл. Смолян. Условия за участие: да са на възраст от 16 до 36 години, да не са участвали до момента в семинари, настаняваето ще бъде на 31.03.2013 г.


- Семинарът за момичета ще се проведе в СОДУ Момчилград, обл. Кърджали. Условия за участие: да посещават редовно целогодишните Коран курсове, да са ученици от 4-ти до 8-ми клас включително, да не са участвали до момента в семинари, да имат писмено съгласие от родителите си за участието им в семинара, настаняването ще бъде на 31.03.2013 г.


Записване: Главно мюфтийство, Районните мюфтийства, имамите.


Краен срок за записване: 27.03.2013 г.

сряда, 20 март 2013 г.

ДОКОГА ЕЗИЧЕСКИ ПОКЛОН ПРЕД МАРТЕНИЦАТА?


Материалът е от християнски портал - Християни.ком / Християнски портал, доказателствата са само от Библията. Написан е ясно и точно. 
Независимо от това, едно затворено и болно сърце няма да усети истината и няма да повярва на доказателствата. 
Но това няма значение - дали едно нещо съществува или не, дали нещо е истина или лъжа - не зависи от нашата вяра - то просто съществува!
от админ
================================================================
От Ан. Василева

Докога езически поклон пред мартеницата?
© Снимка: Добрина Лазарова | snews.bg
Отдавна исках да напиша статия за мартениците, всъщност против тях, но никъде не намирах радушен прием. Някак си „неудобно било”, „това било българска традиция”, „не можело да се опълчваме явно против българщината” и т.н. и т. н. С усилие потискам недоволството си при вида на тълпите около сергийте за мартеници на 28 февруари и 1- ви март.
Новото тази година е, че традиционните „Пижо” и „Пенда” са заменени с „дяволче” и „ангелче”!?. „Страхотна” идея, нямам думи! Учудвам се на българите-християни за преклонението им пред езическите символи, вярвания и обичаи, наричани български или християнски традиции, а всъщност – противостоящи на християнските принципи. Че това е езически обичай е ясно не само от двете легенди, които се ползват като обяснение, но и от смисъла , който се е влагал в миналото, пък и сега.Ето накратко легендите:
„Баба Марта” (месец март) била сестра на братята Голям и Малък Сечко (месеците януари и февруари), които живеели в планината. През месец март, млада овчарка не послушала съвета на свекър си, да не изкарва овцете в планината и си навлекла гнева на Марта, която се почувствала подценена. Поради това тя се разсърдила , развилняла се и замразила овчарката и овцете. От тогава, народът, за да я омилостиви, в началото на нейния месец започнал да връзва на дърветата пресукан бял и червен конец.
Другата легенда е с патриотична насоченост, възникнала в началото на миналия век. След нахлуването на хазарите, синът и дъщерята на Кубрат – Баян и Хуба останали под татарска власт. Аспарух, Кубер и Алцех потеглили на юг. Предварително се уговорили, че ще изпратят вест, когато намерят хубава земя. Хуба получила известие и заедно с брат си избягали. Дошли до брега на река Дунав. За да съобщи, че са близо Баян вързал бял конец на крачето на един гълъб. В това време бил улучен от стрелата на хазарски преследвачи. Краят на конеца се обагрил от кръвта. В това време се появил Аспарух с войската си и те били спасени. Аспарух завързал крайщата на червения с белия конец и заявил пред войската, че това е знакът българите да не се разделят. От тогава на 1-ви март българите се закичват с червено-бели мартенички за радост, здраве и успех.
Съвременният българин, който толкова много държи всичко да види и пипне, с умиление пренебрегва едни толкова неясни, неточни и нереални обяснения, само защото са съчетани с пожелания за здраве и успех. А той много държи на здравето, независимо, че не се грижи чак толкова, като знаем колко пуши и пие, но какво му пречи, някой да му пожелае „здраве”, пък и нали трябва да мисли позитивно, „може и да му се случи”. Мартениците са народна, но не християнска традиция. „ В съвременния български традиционен календар обредът се практикува на 1-ви март и съхранява древна пролетна магия” (Мартеница thracians.net) - (магията е мнимо, свръхестествено явление, призоваване на тайни сили да направят някому зло или добро, чрез определени заклинания, билки, обреди, вълшебство, чародейство). „Празникът на „Баба Марта” е свързан с езически култ към природата с пожелания за здраве и плодородие. Такъв обичай е познат още от тракийска и елинска древност. Усуканите бели и червени (вълнени) нишки се правят с магическа цел за отблъскване на зло. Мартеницата не е никак безобидна, както изглежда на пръв поглед. Тя е “бяла магия” ( магия за добро) или за разваляне на “черна магия”(за зло), своеобразен амулет срещу злите сили и окичването с мартеница е магически ритуален акт: вярва се, че предпазва човека, чрез механизма на контактната магия (сп. „Маргарита” брой 3(10), 2002) .
мартеница
В езическите вярвания цветовете имат строго определен смисъл: червеното означава кръв, живот, бялото – чистота, щастие. Обричането и заклинанията, които се правели при изработването на мартениците са недопустими практики от гледна точка на християнската вяра. Защо и как са се приготвяли тези конци: Старите българи вярвали, че в природата съществува зла сила, "лошотия", която се събуждала през пролетта. На мартениците се приписвала магическата сила да предпазва от "лошотията". „Старинният обичай изисквал бялата вълна за мартениците да се събира от пасищата на стадата, където кичури овча вълна са останали по храстите. Така вълната е "поела" магическа сила от природата и от звездите. После част от нея се оцветява в червено. Накрая бялата и червена нишка се изпридат и пресукват заедно. Докато ги преде и усуква, жената изрича обредни заклинания”.
И макар, че днес мартениците не се приготвят точно според обичая, достатъчно е, че отвличат вниманието, очакванията и надеждите на хората в неправилна посока. Ако сме християни, ще зачитаме думите, казани в Галатяни 3:28 : „Няма вече юдеин, нито грък, (бих казала българин, арменец или турчин или каквато и да е народност ) няма роб, нито свободен, няма мъжки пол, ни женски; защото вие всички сте едно в Христа Исуса”. За да ни избави от разочароващите последици на увлеченията по греховни измами, Бог ни предупреждава още в първата си заповед: "Аз съм Господ Бог твой; Да нямаш други богове освен Мене. Не си прави кумир, подобие на нещо, което е на небето горе, или което е на земята долу, или което е във водите под земята (Второзаконие 5:7-8). А това, че мартениците са своеобразен кумир , на който се отдава поклон и се очаква по магичен начин предпазване от зло и осигуряване на здраве, вярвам, че е ясно. Някои могат да кажат, че това е само едно суеверие - празна вяра, но тук при изработването им са се използвали заклинания и магии, което направо ги изстрелва в графата окултизъм - твърде сериозно отклонение от Божиите изисквания: "Да не се намира сред тебе...никой чародей, астролог, гадател или омойник , никой баяч, запитвач на зли духове, врач или запитвач на мъртвите; защото всеки, който върши тези дела е омразен на Господа…" (Второзакиние 18:10).
Какво е отношението на българите сега? Във форум родител споделя, че заявил на учителката, че поради християнските убеждения в семейството, дъщеря им няма да изработва мартеници. Във форума започват разисквания:
За: Мартеничките са за децата… да мечтаят. Няма нищо лошо човек да си помечтае. Оставете ги и без това животът е сив и труден. Да не ги лишаваме от малкото щастие. …Ако сте българи, ще приемате и митовете и легендите. Човек трябва да помни традициите си и миналото си…и да се гордее…Българи ли сте или…”
Против: „Напълно съм съгласен с това, което са направили. Радвам се, че някой е дръзнал да каже истината такава, каквато е, а не да продължаваме да си затваряме очите за нещата, които пречат за благословението на страната ни и дори й носят проклятие”.
За: „Баба Марта е официален български празник, подкрепян напълно от българското християнство. Баба Марта е част от християнската традиция , оцеляла от незапомнени времена.”
Против: „В нашият фолклор, (който е много колоритен и интересен) има доста суеверие. А суеверието носи само вреда”.
За: „Какво не й харесвате на Баба Марта, вие учете децата на любов и състрадание.Това, че са се закичили с една мартеница няма да накара Бог да се отрече от тях, нито те от него. Ами тогава и дядо Коледа им кажете, че няма, защото и той няма нищо общо с християнството. Не се заплитайте в детайлите и не се хващайте за дреболии. Важна е същността на християнството – любов и разбирателство”
Такива са възгледите сега – за и против! Време е християнството в България да се изчисти от езическите си и окултни традиции, които години наред са се примесвали с Библейските истини. Обаче „по-скоро от вярата си ще се откаже, отколкото от навиците си”, се казва в една грузинска пословица. Да си истински българин не означава, че трябва да спазваш сляпо всички традиции и обичаи, било то хубави или не, само за да се харесаш на останалите. Защо е толкова важно да се отречем от мартениците? За някои това е дреболия, други го възприемат едва ли не като кощунство срещу българското. Но трябва да кажем, че това не е никак незначително. В Божието Слово, което е пътеводител за всеки християнин, се казва: „И пази повеленията Му и заповедите Му, които днес ти заповядвам, за да благоденствуваш, ти и потомците ти след тебе, и за винаги да се продължат дните ти на земята…”
След като българските обичаи за здраве и благоденствие са толкова много, защо ние сме една от най-бедните и болни нации, мислите ли, че няма връзка между това, което правим и това, което Бог иска. Цяла година стотици жени в България правят хиляди мартеници и очакват това да донесе радост и здраве на тези хора. В пресата се дават обяснения, как всеки сам може да си направи мартеници. Но Библията казва: „не отивайте след други богове….. и не Ме разгневявайте с делата на ръцете си”(Еремия 25:6). „…защото Аз съм Господ, Който те изцелявам.” (Изход 15:26). и „Ако прилежно слушаш гласа на Господа своя Бог, и вършиш онова, което Му е угодно, и слушаш заповедите Му, и пазиш всичките Му повеления, то не ще ти нанеса ни една от болестите…” (Изход 15:26). Ако смятате, че това са старозаветни закони, ще цитирам думите на Христос: ”да не мислите, че Съм дошъл да разруша закона или пророците; не Съм дошъл да разруша, но да изпълня” (Матей 5:17). Бог не е безразличен към нашето поведение „Или мислите, че без нужда казва писанието, че Бог и до завист ревнува за духа, който е турил да живее в нас?” ( Яков 4:5). За езическите ритуали Павел казва: „… заявявам в Господа, да не се обхождате вече, както се обхождат и езичниците, по своя суетен ум, помрачени в разума и отстранени от живота на Бога поради невежеството, което е в тях…” ( Ефесяни 4:17) .
След като с любов и загриженост Бог ни призовава: „Към Мене погледнете и спасени бъдете всички земни краища; Защото Аз съм Бог и няма друг” ( Исая 45:22) не следва ли да се замислим сериозно и да се отзовем на Неговия призив. Ако сме истински християни няма да имаме нужда от измислени празници за да се радваме. Нека говорим истината за мартениците, защото всеки ще отговаря за делата си и за това на какво е учил децата си, а и хората около себе си! И като знаем, че „Всичкото писание (Библията) е боговдъхновено и полезно за поука, за изобличение, за поправление, за наставление в правдата” (2 Тимотей 3:16 ) на практика да се противопоставим и да не се поддаваме на масовото внушение на езическите послания в съвременното ни общество?
Е, брате и сестро, как утре ще реагираш, когато приятелката ти, колежката ти или съседката се втурне да ти закичи мартеница?


Източник: http://www.hristiqni.com/lyubopitno-sp-804382584/1281-dokoga-ezicheski-poklon-pred-martenitzata#ixzz2O4z6oJGi

четвъртък, 14 март 2013 г.

[Продуктивни интереси и хобита] Култивиране на любов към четенето


от Сана Гюл

Четенето означава мислене с ума на друг човек - това позволява разширяване на твоя собствен мироглед.
-Charles Scribner, Jr.
Четенето може да се дефинира, като процес, при който ума ни преминава от по-малко към по-добро разбиране. Човек се заставя да мисли отвъд очевидното. Защо  трябва да се развива и подхранва този навик у мюсюлманите днес? Това е така, защото "мислим" от ума си. Ако нашите умове знаят какво и как е правилно да се извърши, тогава ин ша Аллах и сърцата ни скоро ще ги последват. Просто мислете. Първото 
откровение към Пророка ṣallallāhu 'alayhi wa sallam (peace and blessings of Allāh be upon him) (салАллаху алейхи уа саллам), който не е можел да чете, е:
Чети [о, Мухаммад] в името на твоя Господ, който сътвори (Коран: Сура 96, ая 1).

Аллах subḥānahu wa ta'āla (glorified and exalted be He) (субханаху уа Та'ала) е знаел, че Пророкът ṣallallāhu 'alayhi wa sallam (peace and blessings of Allāh be upon him) (салАллаху алейхи уа саллам) е необразован, но въпреки това му низпослава горното откровение. Защо? Голяма част от тогавашните араби са неграмотни и Аллах subḥānahu wa ta'āla (glorified and exalted be He) (субханаху уа Та'ала) ги е окуражил да се учат, така че да могат да четат Книгата — Корана и да получават напътствието.
Тук важи същата логика. Колкото повече четем, толкова повече знаем.
Нека да видим как можем да развием този навик.

Започнете по-рано

Занимайте се с децата си колкото се може по-рано. Книжките за оцветяване с къси изречения ще започнат да ги мотивират. Родителите трябва да помогнат за развиване на навика за ежедневно четене преди лягане. Честите посещения на библиотеки и предоставянето на децата да избират книги, е много добър мотивиращ фактор.

Ако планирате на развиете навика сега:
1. Надникнете в себе си: Какво искате да напавите? Четете за това! Ако обичате да пътувате, вземете пътеводители и книги, свързани с пътешествия, четете в туристическите блогове и т.н.

2. Анализирайте живота си:  Разделете живота си на няколко секции: личен, социален, духовен и поклонически. Във всяка област определете частта, която се нуждае от подобрение, например подобряване на отношенията или повишаване на кхуши по време на молитва. Четете книги / материали и статии по тези теми.
3. Абонирайте се за списания, вестници и блогове, свързани с интересите ви и професията ви, но бъдете много внимателни. Абонирайте се само за онези, които са информативни и точни - не се абонирайте, докато не сте сигурни, че искате да се актуализират публикациите. Аз чета много сайтове, но се абонирам само за малка част от тях. 

Рутината в четенето

1. Започнете с четене след Фаджр: Това време съдържа най-много барака. Помислете колко време след молитвата Фаджр ще отделите за четене. Ако това време е кратко, по-добре е да почетете Коран и свързан с него тафсир, който да ви помага да разберете прочетеното. Прекарайте минута да споделите наученото във Фейсбук или в друга социална мрежа. Споделете го и със семейството си, когато седнете да се храните или с приятели, когато се чуете с тях.  
2. Направете си списък за четене: Четете в различни области - така ще разширите перспективата си. Добавяйте книги и материали в списъка. Разговаряйте и се консултирайте и с други, като се осведомявате за препоръчваните книги. Сайтове, като Shelfari и Good Reads могат да направят всичко това лесно и интересно.
3. Основете или се присъединете към читателски клуб: Основете или се присъединете към клуб на хора с подобно желание за четене и учене. Срещайте се поне 1 път месечно. Във Фейсбук има възможност за откриване на група (Create Group), както и в Gmail има разкриване на емейл група, ктдето можете да си разпространявате книги и сайтове, като например kalamullah.com, qsep.com за преведени книги на класици, като Ибн Таиймийа, Ибн ал-Каийм и Шейх Салех ибн Фаузан ал-Фаузан и други. Дискутирайте по прочетеното. Това ще ви помогне да разберете някои неясни неща или да откриете неоткрити интересни перспективи.
4. Семейно четене: Направете си нещо, като “Семейни вечери на четенето”. Нека бъдат интересни и весели за всички - уютни и придружени със закуски. Дискутирайте по прочетените книги, споделяйте интересни или противоречиви гледни точки. Ако това ви изглежда труднопостижимо, вплетете разговора по време на вечеря. Помнете, че "четенето помага на семейството да остава заедно!”.
5. Носете си джобно копие на книга: Носете си джобно копие на Корана. Ако ви е трудно да го пазите, свалете си необходимите приставки за телефона, можете да четете по време на пътуване, докато чакате, по всяко време.
6. Направете си библиотека у дома: Непременно определете място в дома си за една библиотека - дори няколко рафта на стената.
Все пак подбирайте много внимателно книгите за библиотеката си - пространството е ценно. Разменяйте си книги с други хора от читателския ви клуб. Можете да станете и постоянен посетител в книжрница за втора употреба книги и да получавате отстъпка при пазаруване. Информирайте се за разпродажби в библиотеки или за панаири на книгата, където бихте могли да намерите удивителни книги. Можете да си направите рафт до леглото си, където да държите книги, които обичате да четете преди сън.
Четете повече, но без много да принасяте съня си в жертва на четенето.


@AbuProductive on Twitter | ProductiveMuslim on Facebook

източник на превода

неделя, 3 март 2013 г.

Изкупление за злословие и покаяние - част 5


Това е последната част от главата "Опазване на езика" на Имам Науауи

Знай, че всеки, който извърши грях, трябва да се разкае за това. Покаянието в отношенията с Аллах трябва да отговаря на три условия:

1. Човека трябва да прекрати извършването на греха незабавно.
2. Трябва да изпитва угризения и да съжалява за това, което е направил, и
3. Трябва да реши никога да не прави греха отново.

Покаянието в отношенията с хората трябва да отговаря на горните три условия, заедно със следното, четвърто:
4. Да прекрати всяко притеснение, което е причинил или да поиска прошка.

И така, задължението на извършилия злословие, е покаяние в съответствие с тези четири условия, защото злословието засяга и правата на човека и затова трябва да поиска прошка от този, за когото е злословил.

Достатъчно ли е да се каже на човека: „Аз злослових за теб и те моля да ми простиш този грях“ или трябва да се съобщи какво е говорил?

На това учените от Шафи’ мадхаб дават две гледни точки:
Първата: Казването на  това, което е говорено, е условие. Ако той е опростен без да казва какво е говорил, прошката е недействителна, както би бил опростен за кражба на неидентифицирани пари.
Втората: Осведомяването на човека за казаното не е условие, защото той можеда не издържи на това и да не прости. Затова знанието за това не е узловие, за разлика от примера с откраднатите пари.
Първото мнение е по-силно, защото хората могат да прощават определени злословия, а други – не.
Ако жертвата е мъртва или отсъства, човека се освобождава от необходимостта да иска прошка. Но учените казват, че трябва много да се моли за него и да иска прошка, като извършва много добри дела.
Знай, че не е задължение на този, за когото са злословили да прости на злословилия това. Защото да се даде и вземе е право, така и избора за това. Все пак е желателно (мустахаб) да се прости, за да се освободи брата мюсюлманн от този грях и за да бъде щастлив да получи голямата награда за прошка и любов от Аллах.
 Аллах Всевишния е казал:
„...които раздават и в радост, и в беда, и за сдържащите гнева си, и за извиняващите хората, - Аллах обича благодетелните“.
(Ал Имран, 134)
 като си напомни, че: „Това вече се е случило и нищо не може да се направи за това. Затова ще е неправилно да не се даде шанс да получи награда и да не простя на брата си мюсюлманин“.
Аллах казва:
А който търпи и прощава, това е от значимите дела.
(Аш-Шура, 43)
И е казал:
Придържай се към снизхождението...
(Ал-Араф, 199)
Съществуват много аят, подобни на приведените по-горе.
В достоверен хасис, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари,  е казал: „Аллах поддържа раба(Си), докато раба поддържа брата си“. [i]
Аш-Шафи, Аллах да го помилва, е казал: „Този, когото търсят, за да зарадват, а той не се радва, че шейтан“.
И споменатото поощряване на човек да прости злословието, е правилното.
Що се отнася до казаното от Саид ибн Ал-Мусаийб: „Не прощавам на тези, които ме притесняват“ и това, което Ибн Сирин е казал: „Не му забранявам това и не му разрешавам това, защото Аллах му е забранил злословието, а аз никога няма да разреша това, което Аллах е забранил“ – това е недостоверно, защото е грешно.
Това е защото човек, който прощава на някого, не му разрешава нещо забранено. Той само упражнява правото на възмездие, което му е дадено. Текастовете от Корана и Сунната ясно указват, че е желателно да се прощава и да се използува правото на възмездие, което е установено за дадения случай. Възможно е думите на Ибн Сирин да означават: „Не позволявам да се злослови за мен“. Това би било правилно, защото човек обикновено казва: „Този, който е злословил за мен трябва да изчистви петното от честта ми“ и това означава, че не позволява това да се случи. По-скоро той забранявана други да злословят за него, както и забранява други да бъдат наклеветени.


За разпространяването на слухове

Имам Абу Хамид Ал-Газали, Аллах да го помилва, е казал: „Повечето сплетни (намима) се отнасят до нещо, което се отнасся до друг човек, като се предава за кого се говори. Например казват на някого: „Този каза за теб това и това“. Но сплетните не се ограничават само с това, а по-скоро тяхното определение е: разкриване на това, което човек би предпочел да остане скрито, независимо дали някой друг знае за това, или се знае за кого става дума, или за трета страна. Няма значение дали се разкрива в писмо, с думи, жестове и пр. Сплетните в своята същност са разпространяване на това, което е лично и разкриване тайната на това, което човек иска да е скрито и не иска да разказва. Човека трябва да запази мълчание в отношенията си с хората за това, което вижда или чува с изключение на случаите, когато разказа ще допринесе полза на мюсюлманите или ще предотврати извършването на грях“.
Също е казал: „От всекиго, на когото са казали клюки (намима) и са казали: „Този каза за теб така и така“, се изисква съблюдаването на следнихте шест неща:
1. Той не трябва да вярва на казаното, защото този, който предава тези клюки, е сплетник, клюкар (намам), а сплетника, е фасик, грешен човек, защото предава лъжи.[ii]
2. Той трябва да му забрани да говори, да го посъветва и да му разкрие това, че действията му са отвратителни.
3.  Трябва да го възненавиди заради Аллах, защото наистина в очите на Аллах той е ненавистен, а да се възненавиди заради Аллах, е задължение.
4. Не трябва да мисли лошо за човек,а за който се говори, основавайки се на думите на Аллах: „О, вярващи, много странете от подозрението!“ (Ал-Худжурат, 12)
5  Ккоето ти е разказано (за някого) не трябва да е оричина за разследване по въпроса, защото Аллах е казал:„...и не злословете един за друг!“ (Ал-Худжурат, 12)
6. Човека не трябва да е доволен, че е установил сплетник, както и не трябва да съобщава за клюките, казвайки: „Еди-кой си човек ми каза това и това“, за да не стане клюкар и да направи това, което е забранявал.
Разказва се, че някой дошъл при Умар ибн Абду-л-Азиз, Аллах да се смили над него и му казал нещо за друг човек. И Умар му казал: „Ако искаш, ще разследваме делото. Ако лъжеш, си от тези, които попадат под тази ая: О, вярващи, ако нечестивец ви донесе вест, проучете я, за да не засегнете някои хора от неведение...“ (Ал-Худжурат, 6)
а ако говориш истината, попадаш под  ая: „...клеветник, който разнася сплетни...“ (Ал-Калям, 11)
А ако искаш можем да оставим това дело“. И човека казал: „Остави това дело, о повелителю на вярващите! Никога повече няма да спомена това“.

И успеха е от Аллах!



[i] Сахих. Предаден от Муслим, 2699.
[ii] Бел. прев.. Това се установява от казаното от Аллах: О, вярващи, ако нечестивец (фасик) ви донесе вест, проучете я, за да не засегнете някои хора от неведение, та за онова, което сте извършили, да съжалявате!“.(Ал-Худжурат, 6).

Какво да направим, ако чуем злословие за близки или познати - част 4



"Опaзване на езика" от книгата на имам Науауи Ал-Азкар 

Знай, че за всеки, който чува злословие за мюсюлманин, е задължение да му противостои и да предупреди този, който злослови. Ако не може да попречи на говорещия с думи, трябва да го спре с ръка. Ако не може да направи това с ръка или с думи, трябва да стане и да напусне събирането. Ако чуе, че се говори за неговия учител (шейх) или за някой, който има права над тях, или човека (за когото злословят) е от праведните и благородни хора, тогава задължението, което споменахме по-горе е с още по-голяма важност.
Абу Ад-Дарда, Аллах да е доволен от него, е разказал, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари,  е казал: „Този, който се отврати (от оскърбяването) на честта на брата си, Аллах ще отвърне лицето му от Огъня в Съдния ден“.[i]
В Сахихах Ал-Бухари и Муслим от 'Итбан, или както казват някои 'Утбан, в дълъг и известен хадис се съобщава: „Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, стана за молитва и един мъж каза: „Какво се е случило на Малик? Не го виждам“. Друг каза: „Той е лицемер, който не обича нито Аллах, нито Неговия Пратеник“. Пратеникът на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, каза: „Не изричай това! Не си ли го виждал да казва: „Няма друг Бог освен Аллах!“ с въжделение за Лика на Аллах Всевишния?“[ii]
В Сахих на Муслим с думите на Ал-Хасан Ал-Басри се предава, че А'ид ибн'Амр, Аллах да е доволен и от двамата, един от сподвижниците на Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, дошъл на събиране при 'Убайдуллах ибнЗийад и казал: „Синко, наистина, чух Посланика на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, да казва: „Наистина, най-лоши от водачите, са жестоките от тях и се пазете да не бъдете от тях“.  Той каза: „Седни, ти си най-недостойния от сподвижниците наМухаммед!“ Отговори: „Нима има недостойни сред нас?! Скоро недостойните ще се покажат“.[iii]
Ка'б ибн Малик, Аллах да е доволен от него, е разказал в дълъг хадис по повод на покаянието, че Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, седейки с хора в Табук, казал: „Какво стана с Кааб ибн Малик? Отговорил мъж от Бану Салима: „Пратенико на Аллах, задържаха го прохладата и самолюбуването[iv].  Муаз ибн Джабал, Аллах да е доволен от него, му казал: „Лоши думи! Кълна се в Аллах, Пратенико на Аллах, само добро знаем за него. Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, замълчал.[v]
От Му'аз ибн Анас, Аллах да е доволен от него, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, казал:„На този, който защити вярващия от лицемерите, Аллах ще прати ангел, който ще защити плътта му в Съдния ден от Огъня. А този, който обвини мюсюлманина с цел да го обезчести, Аллах ще го държи на моста над Ада, докато не вземе думите си обратно.“[vi]

Злословие на сърцето

Знай, че лошите мисли за някого също са забранени, както и лошите думи. Също и да се говори на някого за недостатъците на другиго, както и да се мисли за това. Аллах казва:
 „О, вярващи, много странете от подозрението! Понякога подозрението е грях. И не се дебнете, и не злословете един за друг!“
(Ал-Худжурат, 12)
И Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, е разказал, че Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Пазете се от подозрението, защото наистина подозрението са най-лъжливите думи.“[vii]
Хадисите с този смисъл, като приведения по-горе, са много. Злословието на сърцето означава когато в сърцето се установи твърдо убеждение и лоши мисли за някого. Но що се отнася до мислите, които случайно попадат в ума или когато човека говори със себе си, тогава, докато тези мисли не се запазят и нямат последствия и не продължат, това е простено, според иджма'  на учените. Това е защото човека няма избор и не може да спре появата на мисли, както и не може да ги премахне веднага след възникването им. Това е разбирането, установено от текстовете.
Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Наистина Аллах е простил на моята умма нашепването в душите им, докато не изкажат това (на глас) или не направят нещо“.[viii]
Учените казват: „Става въпрос за мислите, които се формират в ума на човек, но не се оформят и не остават“.
Казват също: „Няма значение дали са мисли за злословие, неверие или нещо подобно (т.е. всички те са простени, ако не се утвърждават). Умът на някои хора се препълва с невернически мисли, но ако са само мисли без намерение да продължат, след това човек се избави от тях веднага, след като се появят, той не е неверник и няма грях“.
Приведохме по-рано в раздела за вътрешните нашепвания сахих хадис, в който сподвижниците казват: „О, пратенико на Аллах! Някои от нас откриват в главата си мисли, за които е страшно да се говори!“ И Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари,, казал: „Това е потвърждение на вярата!“[ix]
Подобно в други повествования, споменати от нас в тази глава, са в този смисъл.
Причината, поради която се прощават тези мисли, се състои в това, че както отбелязахме по-рано, възникването им не може да се предотврати. Човек може да спре оставането и утвърждаването им в главата. Ето защо решимостта на сърцето и убеждаването в тези мисли е забранена.
Затова, когато такива мисли – на злословие или друг грях, се появят в главата ти, задължение ги премахнеш, да се отвратиш от тях и да намериш нещо, което да ги промени.
Абу Хамид Ал-Газали е казал в Ал-Ихия: „Ако злите мисли се появят в сърцето, те са нашепвания на шейтана, които са в теб в момента. Трябва да ги скриваш и да им се противопоставяш, защото той (шейтана) е най-страшния от грешниците (фасик). А Аллах е казал:
О, вярващи, ако нечестивец (фасик) ви донесе вест, проучете я, за да не засегнете някои хора от неведение, та за онова, което сте извършили, да съжалявате!“ (Ал-Худжурат, 6)
И така, не трябва да се вярва на Иблис.
И ако има определени признаци за това, че някой е порочен, дори да говори обратно, не трябва да се мисли лошо за този човек.
Сред признаците за това, че имаш лоши мисли (за някого) е, че сърцето ти се променя с него, че го избягваш и го смяташ за непоносим. Ставаш ленив, когато работата ти се отнася до него...И наистина, шейтана се приближава до сърцето, дори малкия недостатък у хората, той го вмества у теб, а ти си мислиш, че (тези мисли) възникват от твоята прозорливост и ум. Този човек в действителност говори според нашепването и злия план на шейтан. А вярващия ще види светлината на Аллах.
Ако усетиш в главата си зли мисли за друг мюсюлманин, нека това се изрази в увеличаване на грижата и добротата ти към него, защото това ще доведе шейтана до ярост и ще те защити.
Когато разбереш за недостатък или грешка на друг мюсюлманин, имайки доказателство. което не трябва да се скрива, тогава му дай съвет насаме и не давай възможност на шейтана да те излъже и да те въвлече в злословието. Когато се предпазиш от него, не бъди доволен от това, че знаеш недостатъка му. Това е той да те гледа в очите с благоговение и уважение, а ти да го гледаш високомерно. Напротив, възнамери да го освободиш от греха, защото си разстроен от него, както би бил разстроен, ако някой недостатък те засегне теб самия. И неговото освобождаване от греха без помощта ти, трябва да бъде по-скъпо отколкото избавяне благодарение на твой съвет“.
Такива са думите на имам Ал-Газали. Аз казвам: По-рано казахме, че този, в чиято глава се появят лоши мисли за друг човек, трябва да махне лошите мисли. Но това е само тогава, когато няма законна (религиозна) полза, които да води до подобни мисли (за този човек). Ако съществува подобна причина, то такива мисли за човек са позволени, както и предупреждението за тях, както се вижда от джарх (критики) на определени свидетели, предавачи и други, за което споменахме в главата „Разрешени видове злословие“.


част 3 - Важни въпроси, които засягат границите на злословието 
част 5 - Изкупление за злословие и покаяние 

[i] Хасан или сахих. Предаден  от Ат-Тирмизи, 1996, Ахмад, 6/450, Ад-Дахляби в Ал-Кунна, 1/124, и Ибн Абу-д-Дунйа в Ас-Самат, 250, по иснад на  Абу Бакр Ан-Нахшали от Маркуз ибн Абу Бакр Ат-Тайми от Умм Ад-Дарда. Ат-Тирмизи  е казал, че това е хасан хадис. 
Аз казвам: „Така е, както той е казал в смисъла, който е имал предвид – че хадиса има слаб иснад, но е предаден и по други вериги, които нямат недостатъци, както е разяснил в последната част на книгата си Сунан. Затова се обърнете към нея, защото е важно. Всички предавачи на хадиса са достойни за доверие, освен Маркуз. Аз- Захаби е казал, че никой не е предавал от него, освен Абу Бакр Ан-Нахшали. Все пак Ал-Хафиз (Ибн Хаджар) е казал в Ат-Таргиб, 10/87: „Мисля, че той е от дошлите по-късно“. След това е казал: „Определение: Маркуз, Абу Букайр Ат-Тамими Ал-Куфи. Той е предавал от Са'ид ибн Джубайр, Икрима и Муджахид. А Ляйс ибн Абу Суляйм, Исра'ил, 'Умар ибн Мухаммад ибн Зайд Ал-'Умари, Ас-Саури и Аш-Шарик са предавали от него. Ибн Хиббан е споменал за него в книгата си Ас-Сикат („Достойните за доверие“). Той е роден в Куфа, но се е заселил в Рее“. И той (Ибн Хаджар) е казал в биографията си за него, че е бил достоен за доверие. Някои търсещи знание не знаят това от Ал-Хафиз, но тук няма причина за неразбиране, защото Ал-Хафиз смята, че Абу Бакр (първия), е втори (Абу Букайр). Затова, ако тези  две имена се отнасят към един и същ човек, както смята Ал-Хафиз, както смятам и аз, тогава хадиса е сахих. А ако са двама различни човека, хадида е хасан, защото Маркуз е приемлив, когато се предава по веригата на Шахр ибн Хаушаб.
[ii] Сахих. Предаден от Ал-Бухари, Ал-Фатх, 1/518, 2/157 и 172 и 323, 3/60-61, 11/241, 12/303, и Муслим, 33.
[iii] Сахих. Предаден от Муслим, 1830.
[iv] Буквално: възпря го утрото и вечерта, т.е. времето на сянката и прохладата; съзерцаването на страните му, т.е. възхищението от себе си.
[v] Сахих. Предаден от Ал-Бухари, Ал-Фатх, 8/113-116, и Муслим, 2769.
[vi] Да'иф. Предаден от Абу Дауд, 4884, Ахмад, 4/30, Ал-Байхаки, 8/167-168, Абу Ну'айм в Ал-Хилйа, 8/189, и Ибн Абу-д-Дунйа в Ас-Самат, 241, по иснад от Ал-Ляйс ибн Са'д. Аз казвам: Тази верига от предавачи е слаба, защото Йахйа ибн Салим и неговия шейх, Исма'ил ибн Башир, са неизвестни.
[vii] Сахих. Предаден от Ал-Бухари, Ал-Фатх, 10/484, и Муслим, 2563.
[viii] Сахих. Предаден от Ал-Бухари, Ал-Фатх, 5/160, и Муслим, 127 и 202.
[ix] Сахих. Предаден от Муслим, 132. Бел. прев. Този хадис показва  усърдието на сподвижниците в повеляването на доброто и възбраняването на злото, дори са се борили с лошите мисли, възникващи в главите им.  Но да се предпазят от възникването на лошите мисли във всеки момент е невъзможно и те са питали Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, за това. Неговия отговор означава, че техния опит за обуздаване на тези мисли, показва силния им имаан и любовта към доброто.

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации