сряда, 31 декември 2014 г.

Албум със снимки от Хадж през 1953г.

Дори само 60 години назад, виждаме колко различно е било по време на Хаджа. 
Няма да давам оценка сегашния или миналия Хадж е по-истински, по-добър и пр. Оценката е от Аллах. 
А Хаджа е в намерението на поклоника. 
arriving by ferry at jeddah port
По онова време, както и сега, много поклоници са пътували с кораб или самолет. 
arriving by plane to hajj
От близките страни са пристигали с малки самолети.
bus for hajjis
Отново както и днес, автобусния транспорт е бил сред основните.
only moslems
Единствено на Мюсюлманите се позволява преминаването в границите на Мекка.
makkah
Голяма част от тези старинни и исторически постройки са били разрушени, за да се направи място за разширението на Джамията и пространството около нея.
Makkah street
На тази оживена улица на Мекка, се вижда и минарето в Османски стил.
masjid haram entrance
Един от входовете на Месжид ал-Харам.
haram
Поклоници извън Джамията.
masjid haram
Кааба и района Матаф, когато все още има само един етаж.
kaba mataf
Кааба в близък план.
kaba door
Времето, в което поклониците все още са можели да влизат в Кааба.
tawaf
Изпълняването на Тауаф е било далеч по-лесно от сега и далеч от днешните тълпи.
market
Магазини и сергии в близост до Месжид ал-Харам.
market 2
shisha
female pilgrim pallenquin
Конете и носилките са били използвани за превоз.
choosing animal
Когато поклониците са виждали курбаните си.
animals
donkey
Закланите животни са превозвани с магарета.
cooking at mina
В Мина храната се приготвяла на огнища.
pilgrims pray
Поклониците са се молели в близост до камилите си.
arafah
В близост до Арафа можем да видим палатки.
jamarah
Джармарат са били все още малки каменни стълбове.
shaving hair
Е, бръснененто на глави си е бръснене на глави :)
coke
Както и охлаждането по време на горещините... :)
Снимките са ot National Geographic Magazine

понеделник, 29 декември 2014 г.

Роднините на Чърчил го молели да не приема Исляма

"Моля те, не приемай исляма. Забелязах предразположението ти към ориентализацията (бел. ред. - да изпитва голяма симпатия към ориента и исляма). Забелязах тенденциите да се държиш като паша, наистина ги забелязах. Ако влезеш в контакт с исляма, приемането му може да стане много по-лесно, отколкото си предполагал. Зовът на кръвта - не знаеш ли за какво ти говоря, бори се", пише бъдещата му снаха лейди Гуендолин Бърти в писмо до него от 1907 г. по повод на плановете му да направи обиколка на някои ислямски държави в Африка и Близкия изток.
Писмото е било открито от историка Уорън Доктър от университета в Кеймбридж, докато търсел материали за книгата си "Уинстън Чърчил и ислямският свят: Ориентализмът, империята и дипломацията на Близкия изток".
"Бившият премиер на Обединеното кралство е бил силно заинтересован от исляма и ориенталската култура, но никога не е обмислял да си смени религията. По онова време той е бил повече или по-малко атеист. А възхитата му по ислямската култура е била нещо нормално сред викторианците", коментира Доктър.
Интересът на Чърчил към ислямската култура покълва по време на военната му служба в Судан.

                                                    Лейди Гуендолин Спенсър Чърчил.

В писмо до лейди Литън през същата година Чърчил я моли да мисли за него като за паша, какъвто би му се искало да бъде.

Възхитата му стигнала дотам, че той и близкият му приятел Уилфред Блънт - поет и радикален поддръжник на мюсюлманските каузи, се обличали в арабски дрехи, докато били в приятелски кръг.
                                      Чърчил във военна униформа, 1895 г. Снимка: Уикимедия.

Изследователят изтъква, че въпреки възхитата си бъдещият премиер на Англия е критикувал силно исляма:

"Фактът, че според мохамеданския закон всяка жена трябва да принадлежи на някой мъж като абсолютна собственост - като дете, съпруга или конкубинка, ще отложи изкореняването на робството по света, докато вярата в исляма не спре да бъде водеща сила сред хората", пише Чърчил през 1899 г. относно преживяванията си в Судан.

Източник offnews.bg

Лиъм Нийсън сериозно обмисля да приеме Исляма

Популярният Ирландски актьор е кръстен от свещеник, но сериозно обмисля да остави Католическите си вярвания назад и да приеме Исляма.

59-годишният Лиъм Нийсън казва, че е започнал да обмисля това след работно посещение в Истанбул. 

Според вестник The Sun, Нийсън е споделил, че Ислямската молитва "просто му е влязла под кожата". 


A different faith: Liam Neeson, pictured here on the Late Night With Jimmy Fallon Show this month, is reportedly considering converting to Islam
Различна вяра: Лиъм Нийсън, сниман тук в Late Night With Jimmy Fallon Show този месец, обмисля да приеме Исляма

"Призивът за молитва е 5 пъти на ден и в началото това дразни, но след това тя просто ми влезе под кожата - оказа се най-прекрасното, красиво нещо", казва той.  

"В града има 4,000 джамии. Някои са просто невероятни и всичко това ме кара да стана Мюсюлманин".

Нийсън е отраснал в Северна Ирландия в римокатолическо семейство. 

'The most beautiful thing': The actor learned a lot more about the religion after he spent time filming in Istanbul
"Най-красивото нещо" - актьорът е научил повече за религията по време на снимките в Истанбул.

Working hard: Neeson is currently filming the sequel to hit film Taken and another one of his films The Grey is released this Friday


"Отгледан съм като Католик. Но мисля, че всеки ден се питаме, дори несъзнателно, какво правим тук? Защо е всичко това?" - продължава той.

"Постоянно чета книги за Бог, отсъствието на Бог за атеизма". 

Актьорът бе критикуван през 2010-та за ролята си на Аслан от "Хрониките на Нарния", за чиято той даде гласа си, че представянето му не е било базирано на Христос, както *автора на книгата "Хрониките на Нарния* е имал на идея, а всъщност на всички духовни лидери, включително Мохамед.

Последния филм на Нийсън, The Grey, ще бъде представен в Обединеното Кралство в петък.

Източник Dailymail.co.uk/

неделя, 28 декември 2014 г.

Нося Хиджаб, защото го заслужавам

Казвам се Шейла и съм родена като Мюсюлманка в Босна и Херцеговина. 
В семейството Исляма ми не винаги се е практикувал. В комунистическа държава не беше лесно да си изпълняваме религиозните си задължения, камо ли да носим Хиджаб. 
Когато избухна войната в Босна семейството ми избяга в Германия. Там посещавах Католическо училище и за класа беше задължително да посещаваме църква всеки понеделник. Научих всичко, което едно малко момиче можеше да знае за Библията.
Когато се прибирах у дома, разказвах на майка си истории от Библията, а след това тя ги свързваше с Исляма. 
Майка ми никога не ми е казвала или забранявала да чета или уча за Католицизма. Тя се възползва от ситуацията и стори най-доброто. 
Винаги съм знаела, че съм Мюсюлманка, независимо, че познавах по-добре Католицизма, но сърцето ми винаги жадуваше за Исляма, принадлежеше на него.
Във времето около Рамадан и Еид майка ми учеше мен и сестра ми как да си правим молитвите, даваше ни награди за всяка Сура, която научехме.
Когато навърших 13 години, се преместихме да живеем в САЩ.
Най-сетне имах възможността да се сприятеля с други момичета - Мюсюлманки и да посещавам съботно училище (Meктeб), да изучавам Коран. Учителката ми носеше Хиджаб и беше една от най-прекрасните жени, които някога бях виждала, беше толкова красива с Хиджаба си. 
Това събуди моя интерес към Хиджаба. 
За 9/11 си спомням, сякаш беше вчера.
В гимназията учителят ми по история ни питаше каква религия изповядваме. Високо и гордо заявявах, че съм Мюсюлманка и религията ми е Ислям. Бях единствената в класа си. 
По това време за пръв път се почувствах аутсайдер. Тук и там започнах да губя някои приятели. Не беше много ясно от какво се страхуват или от какво странят - това, което казваха за Мюсюлманите, беше чутото от медиите. И всичко това ме накара да уча повече за моята религия, за да мога и да говоря и отговарям на въпросите и репликите. 
Мина време и една нощ сънувах Ангел - мъж, чието лице не можех да видя. Целите му дрехи бяха бели, носеше голям Коран. Дойде до мен и каза: "Чети Корана и се покрий, детето ми". 
Събудих се с чувство на огромно облекчение, но не направих това, каквото ми беше казано. 
Бях тийнейджърка и майка ми много се притесняваше от евентуално отхвърляне или малтретиране от обществото, дали ще си намеря добра работа и т.н.
А аз не исках да я тревожа, така че не се покрих.
Мина време и аз се омъжих за Мюсюлманин, разбира се. Имахме близаци :)
И преди малко повече от седмица сякаш нещо ми каза "Шейла, трябва да се покриеш!"
И го сторих. Никога досега не съм се чувствала така завършена. 
Гордея се с религията си и със себе си!
Казват ми, че деня, в който съм се покрила, е деня, в който съм започнала да се моля за себе си. 
Моя Хиджаб ме направи по-добър човек!
Усещам и знам, че моите действия ще дадат отражение върху религията ми и не желая някой да види да правя нещо лошо и да мисли лошо за религията!
Всъщност моя гняв изчезна и започнах да бъда много мила с хората!
Така че аз нося Хиджаб, защото той ме избра, защото ме направи по-добър човек, защото го заслужавам!
Shejla Piric (USA)

Можете да напишете и споделите своя опит с Хиджаба на следния линк:
http://worldhijabday.com/submit-story/ ‪#‎WorldHijabDay‬ ‪#‎Feb1‬

Източник: World Hijab Day
Превод и редакция Милена Борисова-Иршад

вторник, 9 декември 2014 г.

Търпението не е чакане



Хората трябва да знаят, че "сабр", превеждана като "търпение", не е онова пасивно чакане. А напротив.

Сабр, което превеждаме набързо като търпение, всъщност са минимум 4 думи...най-важните - постоянство, твърдост, упоритост и издържливост - всичко това е търпение, сабр 

Сабр е движение, действие, но изцяло в съгласие със случващото се.

Да знаеш, разбираш и вярваш, че това, което се случва е най-доброто за теб, дори и да не е онова, което сърцето ти иска и желае. 
Защото човек обикновено не знае кое е най-доброто за него и ако изобщо знае, то е по-скоро някаквао съвпадение.

Сабр е като всеки акт, всяко действие е живота ни - Аллах иска от нас да работим, да дадем най-доброто от себе си във всяка ситуация, а резултата е от Него.


петък, 5 декември 2014 г.

Декларация на Висшия мюсюлмански съвет на Мюсюлманско изповедание в Република България, приета на редовно заседание в София на 3 декември 2014 г.

Декларация на Висшия мюсюлмански съвет на Мюсюлманско изповедание в Република България, 
приета на редовно заседание в София на 3 декември 2014 г.

Ние, членовете на Висшия мюсюлмански съвет, пряко избрани от представителите (делегатите) на мюсюлманската общност в Република България на проведената през февруари 2011 г. Национална мюсюлманска конференция и действащи в качеството си на централен колективен ръководен орган на Мюсюлманското изповедание в Република България, позовавайки се на правото за вероизповедание като основно, естествено и демократично човешко право, гарантирано от Конституцията на Република България, Законът за вероизповеданията, Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, Европейската конвенция за правата на човека, водени от чувството за обществена отговорност, социална справедливост и религиозна толерантност, полагайки всички необходими усилия за изграждането на авторитета на България пред Европа и света, с претенциите за най-дълбоко познаване на ислямската религия, заявяваме следното:

Силно сме обезпокоени от обстоятелството, че през последните месеци определени институции и средства за масова информация, използвайки някои акции, организирани в райони, населени от мюсюлмани, системно и целенасочено изопачават и подменят смисъла на основни постулати на  ислямската религия. 

Недопустимо е засвидетелстването, че „Няма друг Бог освен Аллах и Мухаммед (с.а.с.) е Пратеник на Аллах”, което е основен маркер на религиозната идентичност, както и  първата от петте основи на ислямската религия, с която се встъпва в исляма, да бъде представяна като символ на терористична организация.  Фактът, че се злоупотребява с основни ислямски символи от страна на крайни екстремистки организации не дава право да се накърняват религиозните чувства и права на мюсюлманите. 

Свидетели сме, че определени хора, представящи се за специалисти по исляма, политически среди и медии, също използват тези символи, като създават изкуствено напрежение между религиозните общности и вероизповеданията в страната и провокират страх в обществото.
Същевременно вярващите, в опита си да защитят своята религия и да изпълняват  основните си религиозни задължения, са обвинявани в екстремизъм и в симпатии към терористични организации. Така създалата се обстановка силно безпокои мюсюлманите и подкопава основите на традиционните добросъседски отношения. 

Висшият мюсюлмански съвет, като има предвид интензивните процеси в международен аспект, призовава гражданското общество и държавните институции да съдействат за укрепването на толерантните взаимоотношения между гражданите, принадлежащи към различните вероизповедания. 

Силно вярваме, че развитието и укрепването на религиозното образование и възпитание, чрез Коран курсовете, предметът"Религия" в държавните и общински училища,  средните духовни училища и Висшият ислямски институт, a не създаването на пречки ще допринесе до адекватното познание на ислямската религия. Припомняме, че разрешението за строеж на кампус на Висшия ислямски институт се отлага вече 15 години без основателен аргумент.  

Призоваваме  средствата за масова комуникация в изпълнение на своя дълг, да осъзнаят своята обществена отговорност при представянето на проблемите, свързани с ислямската религия и да не всяват излишна и необоснована паника в българската общественост. Функцията на държавните институции е да открие и оповести доколко битуващите в общественото пространство съмнения са основателни и налице ли са ясни и конкретни доказателства в тази насока.

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации