Показват се публикациите с етикет Фатуа. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Фатуа. Показване на всички публикации

вторник, 8 април 2014 г.

Какво е правилото за следването на един от четирите мезхеба във всички случаи и ситуации и през цялото време?




Постоянният Комитет на учените по академично изследване и фетви в Кралство Саудитска Арабия даде следния отговор:
Четирите мезхеба са назовани в чест на четиримата имами
- имам Абу Ханифа, имам Малик, имам аш-Шафа'и и имам Ахмед.
Тези имами са изучавали фикх (юриспруденция) от Свещения Коран и Благородната Сунна, и те са муджтахиди в това отношение.
Когато муджтахид прави това правилно, тогава той ще има две награди за неговия иджтихад и награда за това, че го е сторил правилно, или ако той го стори неправилно, тогава той ще бъде възнаграден за неговия иджтихад и ще му бъде простено за грешката.
Този, който е способен да извлича правила от Свещения Коран и Благородната Сунна е длъжен да ги извлича така, както са ги извличали и онези преди него; не е неправилно за него сляпо да следва (таклид), когато смята, че истината се различава от това, което трябва сляпо да следва.

Напротив, той е длъжен да следва, че това което той вярва е истина. Допустимо е да следва (таклид) във въпросите, по които е неспособен да стигне до извода, основаващ се на Свещения Коран и Благородната Сунна, и се нуждае от ръководни принципи относно спецификата на проблема.
На този, който не е способен да извлича правилата сам, е разрешено да следва този зад който се чувства спокоен.
Ако той е неспокоен в това следване, тогава е длъжен да пита, докато не намери този, с когото му е удобно.
От гореспоменатото е ясно, че не сме длъжни да следваме (един от мезхебите ) тяхното мнение във всички случаи и ситуации и през цялото време, защото те могат да допуснат грешки, но можем да следваме техните възгледи, които са достоверни и са основани на доказателства от Свещения Коран и Благородната Сунна.
/Фатава ал-Леджна, 5/28
Във фетва от ал-Леджна № 3323 се казва:
Този, който квалифициран, за да извлича правила Свещения Коран и Благородната Сунна, и има силно знание в това отношение, дори ако това е с помощта на фикх, унаследен от по-ранните учени на Исляма, има право на това, тъй като той може да го прави непосредствено сам и да го обяснява в споровете и да издава фетви за онези, които се консултират с него. 

Онзи, който не е квалифициран за това, е длъжен да пита заслужаващите доверие хора, така че да може да изучи правилата от книгите и да действа в съответствие с това, без да се ограничава с въпросите си и четенето си с един от учените на четирите мезхеба. Напротив, хората се обръщат към четирите четиримата имами, защото те са толкова известни, и книгите им са добре написани и широко достъпни. 

Онзи, който казва за образованите хора, че трябва задължително да следват във всички случаи сляпо (таклид), прави грешка, смятайки че тези образовани хора са неадекватни, а и така той се ограничава с нещо, което е със широки възможности.

Онзи, който казва, че трябва да се ограничим със следването (таклид) на един от четирите известни мезхеба, също така греши, защото той се ограничава с нещо, което е с широки възможности, без доказателство за това, че трябва така да се постъпва.
Няма разлика за обикновения (т.е. необразования) човек , няма никаква разлика между тези четири имами и други като ал-Лейс Ибн Саад, ал-Аузаи и други фукаха.
/Фетва ал-Ладжна, 5/41/
Във фетва № 1591 се казва: 

Нито един от тях не е призовавал хората да следват неговия мезхеб, или е бил привърженик в следването на това, или е задължавал кой и да било да действа в съответствие с определен мезхеб.

Напротив, те са призовавали хората да следват Свещения Коран и Благородната Сунна, и те са коментирали текстовете от Исляма и са обяснявали неговите основни принципи и са обсъждали незначителните проблеми съгласно общите ръководни норми и са издавали фетвите си по отношение на това, за което са ги питали хората, без да задължават нито един от своите студенти или който следва техните възгледи.
Напротив, те са критикували онези, които са казвали, че мненията им трябва да бъдат отхвърлени, ако са противоречали на достоверните хадиси. 

Един от тях рахимеху Аллах е казал: 

„Ако хадисът е достоверен, тогава това е моят мезхеб.” 

Не е обезателно за който и да било да следва определен мезхеб, напротив, ние сме длъжни да се стремим към изучаване на истината, ако това е възможно, или да търсим помощта на Аллах за това, а не да се облягаме на наследството, което по-ранните мюсюлмански учени са оставили на онези, които са дошли след тях, като по този начин облекчават разбирането и приложението на текстовете. 

Онзи, който не може да извлече правило от текстовете и т.н. по някакви причини, които го възпрепятстват за това, е длъжен да попита заслужаващите доверие учени за всички правила на Шерията, от които той се нуждае, защото Всевишният Аллах е казал:
И питайте знаещите Напомнянето, ако самите вие не знаете!
/21:7/ 

Затова той е длъжен да попита онзи, на когото той се доверява измежду известните със знанието, достойнството, благочестието и справедливостта.
Фатава ал-Ладжна ад-Даима, 5/56

източник Селям Алейкум

петък, 17 януари 2014 г.

Разрешено ли е жените да използуват кремове или грим, ако те не съдържат животински продукти или алкохол?

Отговор: Славата е на Аллах.



Шейх Мухаммед ал-Салих Ибн Утаймин е казал:

Да се правят красиви за съпруга им е нещо, което жените трябва да правят. Когато са красиви, мъжете ги обичат повече и това е предпоставка за наличието на хармония между тях. Това е от шариа’ и ако грима прави жената по-красива и не й вреди, няма нищо лошо в използването му.

Но съм чувал, че грима вреди на кожата на лицето и я променя по начин, който я загрозява и кожата остарява по-бързо. Надявам се, че жените ще питат докторите си за това, ако е възможно. Но в случай, че вреди, използуването на крем и гримове, е харам и макрух, защото всичко, което разваля, деформира или прави човек грозен, е харам или макрух.

Бих искал да използувам предоставената ми възможност, за да обсъдя лака за нокти, който образува филм върху тях. Именно затова не е разрешен да се използува, ако жената прави молитви, защото пречи на водата да обмие нокътя по време на уду или гусл. Не е разрешено използуването на нищо, което пречи обмиването от водата по време на уду или гусл. Аллах е казал (превод на значението):

„О, вярващи, когато станете за молитвата, измийте лицето и ръцете си до лактите, и обършете главата, и измийте нозете си до глезените.” (Сура ал-Маида 5:6)

Ако жената е с лак за нокти по време на обмиване, тя не измива истински целите си ръце, което означава, че не е изпълнила задължителна част от уду и гусл. Но ако не прави молитви, няма нищо лошо да се лакира. Трябва да се има предвид, че лакирането е действие, присъщо за жените от куфар, затова трябва да се внимава да не се прави с цел имитиране.

А Аллах знае най-добре.

Фатауа ал-Мар’а ал-Муслима, 1/174

източник Ислам-ка, фатуа №20226

Бел. ред. - Трябва да се внимава с цветните лакове за нокти, които привличат вниманието на околните. Целта и смисъла на хиджаба е различна!

Позволено ли е на жените да носят злато на краката си под формата на гривни?

Слава на Аллах!

Разрешено за жените e да носят гривни на краката си за разкрасяване, но с тях не трябва да се издава шум пред не-махрам мъже, за да се привлича вниманието им, както Аллах е казал:

„И да не тропат с крак, за да се разбере какво скриват от своите украшения.“ (Сура ан-Нур 24-31)

Фатауа ал-Мар’а ал-Муслима, 1/469

източник Ислам-ка, фатуа №10313

вторник, 14 януари 2014 г.

Пиърсинг

източник tattoo.blog.bg
Източник Islamic Institute Of Toronto
Консултант Ahmad Kutty
Превод и редакция Милена Борисова-Иршад

Ассаламу алейкум уа рахматуллах уа баракатух

Благодаря за въпроса, скъпи братко в Исляма! Нека Аллах ви води в доброто!


Най-напред трябва да е ясно, че за жените е позволено единствено да продупчват ушите си и то с цел разкрасяване. Доказателство за това е хадис на Пророка с.а.с, когато се молел в деня на Еид и дошъл с Билал при жените, нареждайки им да платят Закят, някой дали обеците си ...(Бухари)
Що се отнася до пиърсинг на носа, това не е позволено и за двата пола, защото е вид деформиране на Божието творение.
Обръщайки по-голямо внимание на този въпрос, Шейх Ахмад Къти, старши лектор и Ислямски учен в Ислямския Институт на Торонто, Онтарио, Канада, казва:
Според Ислямското учение нашето тяло - включително и физическите ни дадености - ни е поверено от Аллах и сме длъжни да го защитаваме и предпазваме по най-добрия начин, на който сме способни. Следователно за нас е непозволено да подменяме или подправяме физическите си дадености - единственото, което ни е позволено, е да коригираме деформации, възстановяваме или лекуваме заболяване. Всяка друга форма на намеса или преправяне на тялото ни, е равносилно на подмяна на Божието творение, осъдено в Корана.
В Корана четем за Шейтана, прокълнат да е, който твърди пред Аллах, че ще работи неуморно да води хората към невежество и саморазрушение: “… Кълна се, ще отнема определена част от Твоите раби и ще ги заблуждавам, и ще ги подбуждам към копнежи, и ще им повелявам да срязват ушите на добитъка, и ще им повелявам да изменят творението на Аллах.” (Aн-Ниса'’: 119)
Размишлявайки върху горната ая, трябва да обърнем внимание и на други думи на Аллах: “Творението на Аллах не се подменя.” (Aр-Рум: 30); “...и не се хвърляйте със собствените си ръце към гибелта...” (Aл-Бакара: 195)
В смисъла на горните аят боди пиърсингът, татусите, жигосването и др. подобни, попадат в категорията на ненужната намеса, промяна и осакатяване на Божието творение. Затова нито един Мюсюлманин, който съблюдава религията си, не трябва да планира и осъществява такива дейности.
Процедурите не са безвредни и изобщо не са това, за което са представяни. Напротив, те са болезнени и са свързани с някои опасности за здравето. Чувствителните части на тялото, като език, устни, мигли и други, са уязвими и могат лесно да се инфектират, понякога дори фатално.

В Исляма всички дейности, които могат да доведат до възможни опасности за здравето, са напълно забранени, дори да съдържат някои въображаеми или предполагаеми ползи, като тогава се счита, че ползите са по-незначителни от вредите. Дори само този факт е достатъчен да забраним боди пиърсинга.
Някои учени приемат като единствено изключение пробиването на ушите за жените и това произлиза от специфичното желание и нужда на жените да носят бижута и да се разкрасяват. Според Исляма мъжете нямат подобни нужди, Всъщност Исляма забранява на мъжете да копират типично женски стилове. Пророкът, салАллаху алейхи уа саллам, е казал: "Аллах е проклел мъжете, коит окопират жените и жените, които копират мъжете". Това трябва да помнят представителите и на двата пола. Мъжете и жените имат различни роли. 
В тази връзка трябва да споменем, че пиърсинга на ухото е по-различен, защото се пробива място, което има съвсем малка или липсва вероятност да се инфектира, за разлика от езика, устните, миглите и др (бел.пр. - да не споменавам и пиърсинга на срамните места на тялото).

Исляма ни забранява и копирането на немюсюлмани, обичаите и начина на живот без специфична нужда и осезаеми ползи. Подобно копиране е осъдено от Пророка, салАллаху алейхи уа саллам.
В заключение можем да кажем, че в Исляма боди пиърсинга е абсолютно забранен за мъжете. Пробиването на ушите за жените, е позволено за жените. Но за мъжете няма такова изключение.

А Aллах знае най-добре.

петък, 3 януари 2014 г.

Не мога да се справя с депресията си

Източник: OnIslam
Превод и редакция Милена Борисова-Иршад

източник на изображението: georgihadjiyski.blog.bg/

Въпрос от млада жена от Канада: 
Ассаламу алейкум! Намирам се в един от най-тъмните моменти на живота си. Няма такова нещо, което да ме прави щастлива или доволна, чувствам се ужасно самотна. Независимо какво правя и къде съм, не се радвам на живота. Бях на лекар, който ми каза, че страдам от депресия. Взех няколко лекарства, но все още чувствам същото, нищо не се промени. Не знам как да изляза от този период. Посещавам колеж и няколко курса. Объркана съм за живота си и много бих искала да знам как да го направя по-щастлив...

Отговора е от Sakeena Abdulraheem:

Уаалейкум ассалам, мила сестра!
Благодаря ти за въпроса!
Когато човек осъзнае, че е пробвал различни подходи, за да се справи с предизвикателства в живота си, но те не са проработили, е най-добре да потърси помощ, предложения и съвет. Ти каза, че депресията ти е била диагностицирана от лекар и изглежда, че сама не сте направили нищо в посока да продължите да се чувствате нещастна и да изпитвате всички тези негативни емоции. 
В първоначалните си обяснение казахте, че взимате лекарства и те не ви помагат за намаляване на симптомите на депресия, които чувствате. Моя съвет е да се обърнете отново към лекаря и да обсъдите с него възможността за корекция на лекаствата или на тяхната доза. Проблема с тях възниква и ако не са приемани точно по начина, който е предписан.
Бих ви посъветвала също да си направите един мониторинг, като обмислите и прецените точно кои неща ви карат да се чувствате подтисната? Какво се случваше преди да влезете в депресията? Лекарствата се справят със симптомите, но въпросите са за справяне с основата на проблемите и ако не ги разрешите, ще живеете с постоянно появяващи се симптоми, докато взимате лекарства. 
Рагледайте и анализирайте чувствата си, бъдете честна със себе си. Можете да се консултирате с психолог за психотерапия веднъж седмично - това може да помогне за намаляване на симптомите. 

Надявам се, че информацията е била в помощ - с най-добри пожелания в търсенето на щастие.

Информация за Sakeena Abdulraheem - има Магистърска степен по Социални науки с насоченост към Ислямски изследвания от Факултет по Ислямски и Социални науки. Към момента тя защитава своя Магистърска степен като експерт по психология и по-специално като експерт по травми. Има богат опит като учител, ментор и консултант.

Важно опровержение!
Концепцията на отговора и препоръките в него, са общи и са основани на една ограничената информация, дадена във въпроса.
Когато променяте личния си живот от гледна точка на поведението, лекарствата или начин на хранене, горещо ви препоръчваме лични консултации с вашия лекар или терапевт.



вторник, 12 ноември 2013 г.

Пост в ‘Аашура’ за човек, който има да отпоства дни от Рамадан

Фатауа Манаар ал-Ислам от Шейх Мухаммад ибн ‘Утаймин, Аллах да се смили над него, 2/358.  

Въпрос: 
Имам да отпоствам дни от Рамадан, а сикам да постя в деня ‘Аашура’. Позволено ли е да постя в този ден преди да съм отпостил пропуснатото? Мога ли да постя ‘Аашура и на 11-ти Мухаррам с намерение за отпостване на Рамадански пост и да получа награда за пост в ‘Аашура? 

 Отговор: 
 Слава на Аллах! 
 Първо: 
 Не можете да правите доброволен пост преди да сте изпълнили докрай задължението си към задължителния пост в Рамадан и по-скоро трябва да постите това, което имате да отпоствате и след това да правите доброволен пост. 

 Второ: 
 Ако постите на 10-и и 11-и Мухаррам с намерение за отпостване на дни от Рамадан, това е позволено и вие ще отпостите два пропуснати дни от Рамадан. 
Пророкът с.а.с.е казал: „Делата са според намеренията и на всеки ще се въздаде според неговото намерение“. 
 Фатауа ал-Лажна ал-Да’има, 11/401 

 Надяваме се да получите награда за отпостените дни и награда за поста в този ден. фатуа № 21787 на Islam-qa

Пост само в деня ‘Аашура’

                                                                                                   


Въпрос:
Позволено ли е да се пости само в деня ‘Аашура’, без пост на предния или на следващия ден? 


Отговор:
Слава на Аллах!  

Шейх ал-Ислам (Ибн Таймийа) е казал: Поста в деня ‘Аашура’ е изкупление за една година и не е макрух да се пости само в този ден.
Ал-Фатауа ал-Кубра, част 5.

В Тухфат ал-Мухтааж от Ибн Хаджар ал-Хайтами, се казва: Няма нищо лошо в това да се пости само в деня ‘Аашура’.
Част 3, Бааб Саум ал-Татауу’.

Постоянния Комитет е отговарял на подобен въпрос по следния начин:
Позволено е да се пости само в деня ‘Аашура, но е по-добре да се пости и на предния или на следващия ден. Това е Сунна, доказана от Пророка с.а.с., както е казал: „Ако съм жив следващата година, ще постя и на деветия“. (Муслим, 1134).

Ибн ‘Аббас р.а. е казал: Имаше предвид заедно с десетия.

От Аллах е напътствието!

Ал-Лажна ал-Да’има ли’л-Бухут ал-‘Илмийа уа’л-Ифта, 11/401.

Islam Q&A
Въпрос № 21776  

Съвет за пост на Тасу’а с ‘Аашура’

                                                                                               


Въпрос:
Искам да постя ‘Аашура’ тази година, но някои хора ми казват, че е Сунна да се пости деня преди това (Тасу’а). Има ли предание за това как е учел Пророка с.а.с?


Отговор:
Слава на Аллах!  
‘Абд-Аллах ибн ‘Аббас р.а. е казал: „Когато Пратеникът на Аллах с.а.с. постеше в деня ‘Аашура’ и казваше на хората да постят, а те казаха: „О Пратенико на Аллах, това е ден, почитан от Юдеите и Християните“. Пратеника на Аллах с.а.с. каза: „Следващата година ин ша Аллах (ако Аллах пожелае), ще постим в деветия ден“. Но когато дойде това време на следващата година, Пратеникът на Аллах беше починал“.
Муслим, 1916

Ал-Шафа’и и сподвижниците му, Ахмад, Исхаак и други, казват: Мустахаб (препоръчително) е да се пости в двата дни – деветия и десетия – защото Пророкът с.а.с. е постел десетия и е има намерение да пости деветия.

Въз основа на това има различни степени за пост в ‘Аашура’, най-малко трябва да се пости на десетия ден, но най-добре е да се пости и на деветия, а колкото повече се пости в Мухаррам, толкова по-добре. 
Ако човек попита каква е мъдростта от говеенето на деветия и десетия ден – отговора е:
Ал-Науауи, Аллах да се смили над него, е казал: Учените сред сподвижниците ни и други казват, че има различни причини за препоръката да се пости на деветия ден (Тасу’а):
1 – Намерението за това било в разграничаване от Юдеите, които ограничават поста си с десетия ден. Това е предадено и от Ибн ‘Аббас.
2 – Намерението било в свързване на поста в деня ‘Аашура ‘ с пост в друг ден, както е непозволено да се пости само в Петък (но е позволено да се пости в предния или на следващия ден). 
3 – Идеята била за осигуряване на поста точно в този ден в случай, че луната не е видяна правилно и когато хората мислят, че е деветия, в същност е десетия ден. 
Най-силната от тези причини е за отличаване от Хората на Писанието. Шейх ал-Ислам Ибн Таймийа е казал: „В много ахадиси Пророкът с.а.с. забранил оприличаване с Хората на Писанието. Например той е казал по повод на ‘Аашура’: „Следващата година ин ша Аллах (ако Аллах пожелае), ще постя на деветия.“ Ал-Фатауа ал-Кубра, част 6.
Ибн Хаджар, Аллах да се смили над него, е казал в коментара си за хадиса „Следващата година ин ша Аллах (ако Аллах пожелае), ще постим в деветия ден“:
Неговото решение да пости на деветия може да се разбере като желание да не се ограничава, по-скоро е искал да го прибави към десетия, като по този начин се осигури, или е искал да се отличаваме от Юдеите – който вариант е най-възможен; това е, което можем да разберем от преданието на Муслим“.
От Фатх ал-Бари, 4/245.
Islam Q&A
Въпрос № 21785      

Достойнствата на поста в деня ‘Аашура’


Въпрос:
Чух че поста в дена ‘Аашура изкупва предишната година – вярно ли е? Изкупва ли всичко – и големите грехове? Обяснете ми, моля!

Отговор:
Слава на Аллах!

Първо:
Поста в деня ‘Аашура’ изкупва (греховете от) предишната година, защото Пророкът с.а.с. е казал: „С постене в деня на ‘Арафа се надявам, че Аллах ще изкупи греховете от годината преди това и от следващата и с поста в деня на ‘Аашура’ се надявам Аллах да изкупи греховете от годината, която е преди това“. Предаден от Муслим, 1162. 
Това е милостта на Аллах, с която Той ни е дарил, като поста в един ден изкупва греховете на цялата година. Аллах е притежателя на великата благодат!

Пророкът с.а.с. е бил много усърден в определянето на дена ‘Аашура’, за да пости през него, защото има много голям статус. Предава се от Ибн ‘Аббас р.а.: „Никога не съм виждал Пророка с.а.с.по-решителен да пости и да предпочете един ден преди друг, отколкото в деня ‘Аашура’, както и този месец – имам предвид Рамадан“. (Ал- Бухари, 1867)

Второ:
Що се отнася до причината, поради която Пророкът с.а.с. е постел в деня ‘Аашура’ и е насърчавал хората да правят това, е споменато в хадиса, предаден от ал-Бухари (1865) от Ибн ‘Аббас, който е казал: „Пророкът с.а.с. дойде в Медина и видя, че Юдеите постят в деня ‘Аашура’. Попита: „Какво е това?“ Отговориха: „Този ден е добър – това е деня, когато Аллах е запазил децата на Исраил от техните врагове и Муса е постел в този ден“. Той каза: „Ние сме по-близо до Муса, отколкото вие“. Така че той постел в този ден и насърчавал хората да постят.

Думите „този ден е добър“ – според версията на Муслим, „Това е велик ден, когато Аллах спасил Муса и неговите хора и удавил фараона и хората му“.
Думите „и Муса постел в този ден“ – Муслим е прибавил в преданието си: „От признателност към Аллах, така че и ние постим в този ден“.
Според друга версия от ал-Бухари, „И ние постим от уважение за това“.
Думите „и насъчавал хората да постят“ – според друг вариант, предаден от ал-Бухари, „Той казал на сподвижниците си: „Вие сте по-близо до Муса от тях, така че говейте в този ден“.
Трето: 
Изкупването на греховете, което се извършва чрез поста в деня ‘Аашура’ се отнася до малки грехове, а що се отнася до големите, за тях се изсква отделно покаяние.
Ал-Науауи, Аллах да се смили над него, е казал: 
Поста в дена на ‘Арафа изкупва всички малки грехове, с други думи носи прошка за всички грехове, освен за големите.
После е казал:
Поста в деня на ‘Арафа е изкупление за две години, а в дена ‘Аашура’ е изкупление за една година и ако (изричането на) Амин на човек съвпадне с (изричането на) Амин на ангелите, предишните му грехове ще бъдат опростени...Всяко нещо може да изкупи грехове. Ако човек направи нещо, което изкупва малки грехове, ще бъде изкупен, ако няма големи или малки грехове, ще му се запишат добри дела и неговия статус ще се увеличи...Ако има един или повече големи грехове и няма малки, надявам се, че това ще намали големите грехове“.
Ал-Мажму’ Шарх ал-Мухаддаб, част 6

Шейх ал-Ислам Ибн Таймийа, Аллах да се смили над него, е казал: „Изкуплението чрез обмиване, молитви, пост в Рамадан, ‘Арафа, ‘Аашура’, се отнася само до малките грехове.
Ал-Фатауа ал-Кубра, част 5
Islam Q&A 
Въпрос № 21775  

четвъртък, 1 август 2013 г.

Рецитиране на Коран oт жена по време на месечния цикъл

Фатуа на Шейх Мунаджжид, оригинала можете да прочетете тук.
www.onlinereadingcorner.com


Слава на Аллах!

Темата е една от тези, мнението на които учените, Аллах да се смили над тях, се различава.
Повечето фукаха' казват, че е харам за жената да рецитира Коран по време на месечния си цикъл, докато не стане отново Тахир (чиста). Единственото изключение се прави за Зикр (споменаванията на Аллах) и изразите, които не възнамерени за Тилаауа (рецитация), като Бисмиллах-ир-Рахмаан-ир-Рахиим или Инна Лиллахи уа Инна Илейхи Раджи'ун, както и други Коранични фрази, които принципно се изричат, като дуа.
За забраната си се основават на следните няколко неща:
  1. Жената в цикъл попада под същите забрани, като онзи, който е Джунуб (състояние на нечистота след сексуален акт), защото и за двете се изисква Гусл. Това се основава на хадиса, предаден от Али ибн Аби Талиб радиАллаху анху, според който Пrатеника на Аллах салАллаху алейхи уа саллам винаги учел на Коран и никога не възпрепятствал някого от учене, освен онези, които били Джанаба .”(Абу Дауд, 1/281; Ат-Тирмидиi, 146; ал-Ниса'и, 1/144; Ибн Маджа, 1/207; Ахмад, 1/84; IИбн Худайма [??], 1/104. Ат-Тирмиди е казал: хадиса е сахих хасан. Ал Хадиз Ибн Хаджар е казал: Истината е, че това е вид Хасан хадис, който може да се използва като доказателство).
    Хадиса от Ибн 'Умар радиАллаху анхум, според който Пророкът салАллаху алейхи уа саллам е казал: "Жената в цикъл и онзи, който е Джанаба, не трябва да рецитират нищо от Корана". (Ат-Тирмиди, 131; Ибн Маджа, 595; ал-Даракутни (1/117); ал-Бейхаки 1/89. Хадиса е даиф, защото е предаден от Исмаил ибн А'иша от Хиджази, а преданията от него са слаби, тове е нещо, което добре се знае от изучавалите хадис. Шейх-ул-Ислам Ибн Тайимийа казва (21/460): Хадиса е даиф, според единодушното съгласие на учените по хадис. Виж Nasb al-Raayah, 1/195; al-Talkhees al-Habeer, 1/183).
Някои учени казват, че е позволено на жената в цикъл да рецитира Коран - това е мнението на Малик и предаденото от Ахмад, което и Ибн Таиймийа предпочита, а и аш-Шаукани вярва, че е правилното. Учените основават мнението си на следното:
  1. Принципът е, че нещата са позволени, ако няма доказателство за противното. Няма доказателство, че на жената в цикъл е непозволено да рецитира Коран. Шейх-ул-Ислам казва: "Няма ясен сахих текст, в който да се казва, че на жената в цикъл е забранено да рецитира Коран…Във времето на Пратеника на Аллах салАллаху алейхи уа саллам той не е забранявал на цените в цикъл да рецитират Коран, или да споменават Аллах (зикр), както и друга дуа".
    Аллах субханаху уа Та'ала, е наредил на Мюсюлманите да рецитират Коран. Той възхвалява този, който го прави и му (й) обещава голяма награда. Никой не е изключен, освен онзи, за който има силни доказателства (далил), а за жените с менструален цикъл няма такива.
  2. Аналогията между жена в цикъл и онзи, който е Джанаба, е направен независимо от факта, че има голяма разлика между тях. Онзи, който е Джанаба, има възможността да премахне тази "преграда", като вземе Гусл, за разлика от жената в цикъл. Периода на жената трае определено време, за разлика от Джанаба, за който се изисква извърпване на Гусл, когато дойде време за молитва. 
  3. Попречването на жена в цикъл да рецитира Коран я лишава от възможност за спечелване на награди и прави възможно забравяне на наученото наизуст.

От изброеното става ясно, че онези, които позволяват рецитирането на Коран от жена в цикъл, са с по-силни доказателства. Ако жената все пак има съображения, може да се ограничи в рецитирането на пасажи, които се страхува да не забрави. 

Важно е да се отбележи, че тук обсъждаме само рецитирането на Коран по памет - когато става дума за четене от Мус-хаф (арабския оригинал на Коран), правилата са различни.

Правилното становище на учените е, че е забранено докосването на Мус-хаф от човек в каквото и да било състояние на нечистота, защото Аллах казва (превод на значението):

 “…докосват го само пречистените.” 
[aл-Уакиа 56:79]

В писмо до 'Амр ибн Хазм, Пророкът салАллаху алейхи уа саллам казва на народа в Йемен: "Никой да не докосва Коран, освен този, който е Тахир (чист)." (Малик, 1/199; ан-Ниса'и, 8/57; Ибн Хиббан, 793; ал-Бейхаки, 1/87. Ал-Хафъз Ибн Хаджар е казал: Учените са класифицирали хадиса като сахих, защото е добре познат. Аш-Шафи'и е казал: Доказано е, че това е писмо, изпратено от Пратеника на Аллах салАллаху алейхи уа саллам."  Ибн 'Абд ал-Барр е казал: "Писмото е известно сред учените по Сира и сред останалите учени, затова не се нуждае от Иснад. Той е като Тауатур, защото хората го приемат и разпознават." Шайх Албани казва, че е сахих. Al-Talkhees al-Habeer, 4/17. Виж: Nasb al-Raayah, 1/196; Irwaa’ al-Ghaleel, 1/158).
(Haashiyat Ibn ‘Aabideen, 1/159; al-Majmoo’, 1/356; Kashshaaf al-Qinaa’, 1/147; al-Mughni, 3/461; Nayl al-Awtaar, 1/226; Majmoo’ al-Fataawaa, 21/460; al-Sharh al-Mumti’ li’l-Shaykh Ibn ‘Uthaymeen, 1/291)
А Аллах знае най-добре!
Sheikh Muhammed Salih Al-Munajjid

петък, 24 май 2013 г.

Раджаб: Благословения свещен месец (+ няколко Фатауи)


Материала е подготвен от шариатска колегия към OnIslam
Раджаб, един от Свещените месеци в Ислямския календар, има специално място и достойнства във всяко Мюсюлманско сърце. Има много достоверни хадиси, които разкриват ценността на месеца и защо Мюсюлманина трябва да се възползва от тях. Благословения месец Раджаб е златна възможност за всеки Мюсюлманин да се опита да се доближи до Всемогъщия Аллах.
• Какво са достойнствата на месец Раджаб?
• Какво добри дела трябва да извършва Мюсюлманина през месеца?
• В какво се изразява свешеността на Раджаб и на другите 3 свещени месеца, а именно Дул Када, Дул Хиджжа и Мухаррам?
• Как Мюсюлманинът да се възползва от свещеността на Раджаб?
Tук има материали на Living Shari`ah 10+ Фатауи, които дават отговор на горните въпроси.


Характеристики на месец Раджаб


Силата на поста през месец Раджаб
Препоръчителна ли е Умрата по време на месец Раджаб?




Пост на 27-ми Раджаб 
и 
Правила за празнуване на Исра и Мирадж

Препоръчителна ли Умрата през месец Раджаб?


Ассаламу алейкум уа рахматулла уа баракатух!
Бисмиллахи-р-рахмаан-ир-рахиим
Ассалату уа салам 'ала расулиллах!

OnIslam

Раджаб е един от четирите свещени месеца, добрите дела през които са много препоръчителни. Но няма автентични хадиси, които да постановяват специални добродетели на Умрата през Раджаб.  

В отговор на въпрос, Шейх Мухаммад Салех ал-Мунаджжид, изтъкнатия Саудитски Ислямски учен и автор, казва:
Няма сахих предание от Пророка салАллаху алейхи уа саллам - доколкото аз знам – в които да се препоръчва или да показват специални добродетели на Умрата през Раджаб. По-скоро има особено значение и сила Умрата през месец Рамадан и през месеците за Хадж - това са Шаууал, Дул Када и Дул Хиджжа. 
Няма предание, с което да се доказва, че Пророка салАллаху алейхи уа саллам, е извършвал Умра по време на Раджаб, по-скоро дори това е отречено от Аиша, Аллах да се смили над нея, която казала: "Пратеникът на Аллах салАллаху алейхи уа саллам никога не е правил Умра през Раджаб.” (Aл-Бухари, 1776, и Муслим 1255)
Шейх Мухаммад ибн Ибрахим (Аллах да се смили над него) казва в своя Фатуа (6/131),
По отношение на открояването на някои дни на Раджаб за различни форми на зийара (посещение на свещени места) и пр, това няма основа в Шариа. Имам Абу Шама твърди в книгата си ал-Бида' уа'л Хауадит, че извършването на религиозни действия в определено време без да са предписани в Исляма не е правилно, защото няма времена по-добри от други, освен специално предписаните времена за извършване на определени ибадети...Затова и учените строго осъждат отделянето на месец Раджаб за извършване на Умра."
Но ако човек отиде на Умра през месец Раджаб без да си мисли, че точно тогава има някакви различни добродетели, няма нищо лошо в това. 
A Аллах знае най-добре!
Извлечение с редакция от islamqa.com

петък, 26 април 2013 г.

Кое е облеклото, предписано за жената по време на молитва?


Islam Questions & Answers
www.islam-qa.com

 
изображение iloveallaah.com
Въпрос: Кое е облеклото, предписано за жената по време на молитва?

Отговор: В името на Аллах Всемилостивия Милосърдния!

Облеклото, предписано на мюсюлманката за молитва трябва да покрива цялото и тяло освен лицето и ръцете, трябва да е свободно и плътно, така че да не очертава формата на никоя част от тялото ѝ. Това се потвърждава от хадиса на Ум Салама (Аллах да е доволен от нея), която била попитана за облеклото на жената при молитва. Отговорила: „Жената трябва да се моли с кхимаар (покривало за главата) и дълга рокля (риза), покриваща краката ѝ“. Абу Дауд, 639.

Хадиса е свидетелство, приписвано на Пророка с.а.с. (марфу’), а Ал Хаафиз Ибн Хаджар казва в Булуг ал-Мараам(стр. 40): „ Имамите категоризират свидетелството маукуф като сахих. Ибн Таймия казва: „Утвърденото  становище е, че е маукуф с инсад, който свършва при Умм Салама, но има същата тежест, както и свидетелство марфу“.  Шарх Китааб ал Салаах мин ал ‘Умдах, стр. 365.

Пророкът с.а.с. казва: „Аллах не приема молитвата на жена с менструация (тоест възрастна жена, не дете), ако главата ѝ не е покрита“.  Разказано от Абу Дауд, 641, Ал Тирмизи, 377, Ибн Маджа, 655 – категоризиран като сахих от Ал Албани в Сахих ал Джаами, 7747.

Така че е необходимо да се носи дреха, която покрива цялото тяло освен лицето. Мненията на учените се различават по въпроса за покриването на ръцете и краката. По отношение на ръцете мнозинството от учените смятат, че не е задължително да се покриват. 
Две гледища по въпроса са предадени от Имам Ахмад. В Ал Инсааф се казва: „Шейху-л-ислям Ибн Таиймия не счита покриването на ръцете (китките) за задължително. Това е правилното становище.“

По отношение на краката – повечето Малики, Шафи' и Ханбали смятат, че е задължително те да се покриват. Такова е становището на фатуата издадена от постоянния комитет за  издаване на фатауи. (6/178):

Шейх Ибн Бааз (Аллах да се смили над него) казва: „Когато жената се моли, цялата тя е ‘аура, освен лицето и. Мненията на учените се различават по въпроса за ръцете. Според някои е задължително да се покриват, според други – може да се оставят открити. Проблемът е доста обширен, но ин ша Аллах по-добре е те да се покриват, за да се избягват въпросите, по които няма единно съгласие на учените. Колкото до краката, според повечето учени, те трябва да са покрити по време на молитва“. Край на цитата. Маджму’ Фатауа Ибн Бааз, 10/410

Имам Абу Ханифа, Ал Таури и Ал Мазани поддържат становището, че на жената е позволено да се моли с открити крака. На същото мнение са и Шейху-л-ислям Ибн Таиймия и Ал Мардауи в Ал Исааф.

Шейх Ибн Утаймин (Аллах да се смили над него) казва в Аш Шарх Ал Мумти’ (2/161): „По този въпрос няма категорични доказателства. От тук, шейху-л-ислям Ибн Таймия счита, че свободната жена е ‘аура, с изключение на това, което се вижда от нея, когато е в дома си, а именно лицето, ръцете и краката. Той казва: „По времето на Пророка с.а.с. жените са носили дълги рокли в дома си и не всяkа жена е обличала две дрехи. Ако кръв от менструацията ѝ попаднела на дрехата, тя я изпирала и продължавала да се моли, облечена с нея. Ръцете и краката не са ‘аура при молитвата или при поглеждането.“ Като се има предвид всичко това, няма солидни доказателства по въпроса и аз приемам становището на Шейху-л-ислам. Така го разбираме, но не можем да сме напълно сигурни, тъй като дори ако жената носи дълга дреха покриваща краката и, когато тя е в суджуд, краката и ще се оголят.“ Край на цитата

Виж: Ал Мугни 1/349, Ал Маджму’ 3/171, Бадаа’и Ал Санаа’и 5/121, Ал Инсааф 1/452, Маджму’ Ал Фатауа ли Ибн Таиймиян 22/114

Но ако дрехата прозира и цветът на кожата може да се види, тогава жената не се счита за покрита.

Раудат Ал Талибиин от Ал-Науауи 1/284; Ал Мугри 2/286:

Това се вижда в хадис от Абу Хурайра (Алах да е доволен от него), който казва „Пророкът на Аллах с.а.с. казва: „В ада има два вида хора, които не съм виждал: хора с камшици като опашките на добитъка, с които те удрят други хора и жени, които са уж облечени, но са голи…“ Разказано от Муслим, 2128

По отношение на израза „уж са облечени, но са голи“, Ал Науауи казва в Ал Маджму’ 4/3998: „Казано е, че те носят тънки дрехи, през които прозира цвета на кожата им.“ Ибн Ал Барр казва в Ал Тамхид 13/204: “Под фразата „уж са облечени, но са голи” се имат предвид тези, които носят тънки дрехи, които прозират, а не покриват, така че на думи те са облечени, но не и в действителсност.“ Край на цитата.

Доказателство че дрехата трябва да е свободна и непрозрачна намираме в хадиса на Усама Ибн Заид (Аллах да е доволен от него), който казва: „Пророкът с.а.с. ми даде дреха кубти от даровете, които беше получил от Дихя Ал Калби и аз я дадох на жена ми. Пратеникът на Аллах с.а.с. ми каза: „Защо не носиш дрехата кубти?“ Аз казах: „Дадох я на жена ми.“ Той каза: „Кажи ѝ да облече галала под нея, за да не прозира формата на костите ѝ.“ Разказано от Ал Байхаки в Ал Сунан Ал Кубра 2/234, категоризиран като хасан от Ал Албани в Джилбаб Ал Мар’а ал Муслима стр 131. Дрехата кубти е изработена в Египет  от тънък  бял лен. Лисаал Ал’Араб 7/373. Галала е вид долна дреха (фуста).

С оглед горните докаателства, не се разрешава на жена да носи тесни дрехи, като панталони и клинове, които подчертават нейната ‘аура. Шейх Ибн Усаймин казва: „Дори и да са широки и непрозрачни, те не покриват достатъчно, тъй като разделят краката. Още повече това оприличава жената на мъж, тъй като панталоните са мъжка дреха.“ Край на цитата.

Мажму’ Фатауа Расаа’ил Ибн Усаймин 12/286

Колко до до валидността на молитвата, дори и жената да наруши това правило и се моли с тесни дрехи,  нейната молитва остава валидна, тъй като е изпълнила изискването за покриването на ‘аурата.

Шейх Салих Ал-Фаузан казва: „Не е позволено носенето на тесни дрехи, показващи крайниците и формата на женското тяло. Тесни дрехи не са позволени и за мъже и за жени, но са особено нежелателни за жени, тъй като при тях фитната е по-голяма. Във връзка с молитвата, ако човек се моли с тесни дрехи покриващи аурата, молитвата е валидна, но той извършва грях поради факта, че се моли облечен в тесни дрехи, което е нарушение на едно от изискванията за облекло при молитва. Друг аспект е изкушението и привличането на внимание, особено при жените. Така че жените трябва да носят свободни дрехи, покриващи крайниците им и непривличащи вниманието. Така че не бива да е тънка или прозрачна дреха, а дреха, която покрива жената напълно“. Край на цитата.

Ал Мунтака мин Фатауа Ал Шейх Салих Ал Фаузан 3/454
превод Милена Борисова - Иршад

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации