петък, 29 април 2011 г.


This is a true story of Layla Al Helw, a Moroccan woman who had been afflicted by cancer, and the doctors were completely helpless to cure her. The best specialists of Europe had no hope for her recovery - even Layla herself lost all hope - but Allah Subhanuhu wa ta'ala had the solution

Layla says:
"9 years ago I found out that I have a very dangerous disease, cancer.. everyone here knows even the mention of this name is scary!".. My faith in Allah was very weak. I had completely drifted away from the remembrance of Allah SWT, and I used to think that one's beauty and health shall remain all her life.. I never ever thought I would be afflicted by a disease like cancer.. and so when I found out, it did shake me so strongly from the inside.. I thought of escaping.. but, where? where in the world I can escape from this disease that is inside me whereever I go?

I went to Belgium, and I visited many doctors there.. they told my husband that I first have to go for a surgery, then go on certain medication! I knew that such medication would make my hair fall and my eye lashes and brows to disappear.. it shall also grow a beard on my face and make the nails and teeth fall as well... so I completely refused this solution.I asked the doctors to give me another medication course that is less effective.. and so they did..

I went back to Morocco.. I used the medication course and it did not have any bad effects on my body which made me so happy.. I thought; maybe the doctors were wrong and I didn't have cancer. However, after about six months, I started losing weight quickly, my color started to change and I had a continuous pain.. 

 The doctors told my husband that the disease has spread all over my body, that the lungs were completely infected and that they now have no solution for my case...they said: "you better take your wife back to her country so that she dies there!"..

However, my husband thought of something that we had always forgot, something that was always too far away from our thoughts, sadly.. Allah inspired my husband to take me to His holy house in Makkah ,maybe we can stand in front of Allah and ask Him to help us find away out of this problem...

And we went to Makkah. When I entered the holy mosque and first saw the Kaaba I cried a lot.. the sight of the place of worship of the prophets of Allah, the Holy Mosque, the multitude of Muslims and Majesty, the Bounty and the sheer Splendour of my Lord, Allah...!

I was crying because I couldnt face all this, because I regretted all those past years I had spent without praying and seeking Allah's help... I said: "O' Lord, the doctors were disabled to cure me... (You) have the cure for every disease.. All the doors are locked in front of me.. I have nothing left to seek except Your door, so please.. please Lord, don't close Your door on me..." I kept on praying to Allah and making Dua'a while I was going around the Kaaba.. I asked Him not to disappoint me or send me back with empty hands...

The scholars advised me to make a lot of "Tadhalloo" from Zamzam water (Tadhalloo: is to drink a lot of water until the water reaches your ribs)... They also advised me to mention Allah's name a lot .. In Allah's holy place I felt very peaceful and relieved.

 During that time, we rarely slept.. but we drank a lot of "Zamzam" water.. And as the Prophet (Peace be upon him)said, " Zamzam water is what one intends to drink it for. When one drinks it to be healed, Allah heals him; when one drinks it to be full, Allah makes him full; and when one drinks it to quench his thirst, Allah quenches it. " [ Ahmad, and Ibn Majah] 

When I came to the holy house of Allah I was very thin, and the upper part of my body  was swollen and filled with blood and pus. This was because the cancer had completely spread all through the upper part of my chest, so the sisters kept on begging me to wash the upper part of my body with Zamzam water.. but I was very afraid to even touch it.

On the fifth day, my friends insisted that I should go over my whole body with Zamzam water.. at the beginning I refused.. but I felt something forcing me to do it! I slowly started trying to go through the parts I always avoided, over my chest.. but I became frightened again... then I felt this thing forcing me again.. I hesitated... and on the third turn, I did it.
 Something unbelievable happened.. there was no swelling,no blood, no pus!!! I couldn't believe what I felt but that was true!.. I shivered!! But I remembered that Allah SWT is capable of doing anything whatsoever....

 I ran to my husband in the hotel and told him of what happened and he couldn't believe it!!.. He cried and cried.. He said: "Do you know that the doctors swore that you shall die within a period of three weeks only"? .. I said: fate is within the Hands and Will of Allah (Praised be He), no one knows what the future is holding for us except for Him SWT

 We stayed in the holy house of Allah for one week, I thanked Him for His uncountable Graces Then we went to the  Madina, then we traveled to France.

There, the doctors were confused and surprised.. they nearly become crazy!! "Are you the same person?!", they asked me.. I was very proud to say: YESS!! I have returned to God.. and I now fear nothing but Allah SWT.. The fate is from Him SWT.... They told me that mine is a very strange case.. they said they want to examine me again.. They did it again, and they found... nothing! Before, I could hardly breath because of the swelling.. but when I went to Allah's holy place and asked Him to cure me, the cancer had all gone

And when My slaves ask you concerning Me, then I am indeed near.I respond to the invocations of the supplicant when he calls on Me.So let them obey Me and believe in Me, so that they may be led right. (Qur'an 2:186)

Let us make dua for all our brothers and sisters who are suffering from cancer and other fatal diseases.May Allah alleviate their pain,cure them ,give them the strength to endure this trial with patience and give them a miracolous recovery.
May Allah bless us with the opportunity to  go to the Holy Land and get rid of all our pains,Ameen

Prayer for the CURE of all types of SICKNESS & DISEASES

وَإِذا مَرِضتُ فَهُوَ يَشفينِ
Wa iza mariztu fahuwa yashfeen
and when i fall ill ,He (Allah) is the one who cures me

Surah Ash-shu`ara,verse 80

Споменаване на Аллах, азкар, от джунуб

Искам да попитам дали човек, който е джунуб, може да прави зикруллах (например онези, които са за преди сън)?

Позволено е за човек, който е джунуб, да прави дуа към Аллах и да Го споменава, включително азкар преди сън и други, както е предадено в хадиса от А’иша, Аллах да бъде доволен от нея, която е казала: „Пратеникът на Аллах с.а.с. обикновено споменаваше Аллах при всякакви обстоятелства”. (Предаден от Муслим, ал-Хайд, 558). 
Някои коментатори на този хадис казват: хадисът изразява основен принцип в Исляма, който е споменаване на Аллах при всякакви обстоятелства, дори когато човек е в състояние на малка или голяма нечистота. Зикр под формата на тасбих (СубханАллах), тахлил (Ла илааха илл-Аллах), такбир (Аллаху Акбар), тахмид (ал-хамдуЛиллах) и други подобни азкар, са позволени при всякакви обстоятелства, според съгласието на всички мюсюлмани. Това, което е забранява този консенсус, е зикр, който съдържа рецитиране на Коран – цяла ая или повече, независимо дали се чете от Мусхаф или се рецитира наизуст, тъй като има предадена забрана за това. Но е мустахаб за този, който е джунуб, да измие интимните си части и да вземе ‘уду преди да заспи, заради казаното в хадис от ‘Умар, Аллах да бъде доволен от него, който е казал: „О Пратенико на Аллах, може ли някой от нас да е джунуб и да легне да спи?”, той отговорил: „Да, ако вземе ‘уду”. (Предадео от ал-Бухари, ал-Гусл, 280) 
Виж ал-Шарх ал-Мумти’ от Ибн ‘Утаймин, 1/288; Таухиид ахкам от ал-Бассаам, 1/250; Фатауа Исламийа, 1/232

Шейх Мухаммад Салих ал-Мунаджид

IslamQ&A, 8828

М Е В Л И Д (маулид)


Маулид: означава раждане, рожден ден или рождено място. А когато стане въпрос за мевлид сред мюсюлманите се разбира произведението на Сюлейман Челеби. Истинското име на тази ода е „Уесилетун – неджат” (Посредничество към спасението).

Произведението на Челеби е известно под името „Мевлид” и е написано от него в град Бурса през 812 година по Хиджра – 1409-1410 по Миляди.
Оригиналът на „Уесилетун – неджат", е на османски език, а по-късно са написани много произведения на тази тема. Сред арабите за Маулид се използват текстовете, като: банед, бурдие и хамзийа. А на турски език са изписани около 20 оди.


Сюлейман Челеби написва тази ода, за да:

1. Докаже пред изоставащите от науката мюсюлмани, че Мухаммед (с.а.с.) е на по-висока степен от другите Пратеници.
2. Да се противопостави на тогава зародилата се пропаганда (14 век) на батиниите, която целяла демотивирането на суннитите в тяхната вяра и убеждения.
Причината за написването на Маулида е следната случка в „Улу Джами” в Бурса. Там един ваизин се изразил в проповедта си, че не вижда причина Мухаммед (с.а.с.) да превъзхожда другите Пратеници. Тогава той изтъкнал като довод пред хората следното знамение:
„Ние не правим разлика между никого от Неговите пратеници.”
(Бакара 285)
Същият този ваизин, използвайки като база това знамение, изтъква мисълта че не вижда Мухаммед (с.а.с.) да е на по-висока степен от Иса (а.с.). Един от джемата се противопоставил като се провикнал:
„Хей невежа, ти си прост и в тълкуването си бос! Нима не разбираш, че словата на Аллах са от гледна точка на равнопоставеност на Пратениците, като `расуль` и `небий`. Ако беше за степен или висшестоене, как би тълкувал следното знамение:
Тези са пратениците – на едни от тях отредихме да стоят над други, с някои Аллах говори и въздигна други по степени.”
(Бакара 253)

Основните дялове на Маулида са девет, но към оригиналния текст са прибавяни много пасажи, дори са се появили разновидности. Оригиналният текст на Маулида на Челеби е много различен от този, който се чете днес по събиранията. Днешната ода е доста съкратена и е добила вид на разхвърлен текст, с прибавени много стихове и цели пасажи. Истинският брой на стиховете на оригинала е 730. Същинското променяне и доукрасяване започва от дял „Уиляде”. В оригиналния текст има касида, а в днешния текст е прибавен дял „Мархаба”, който не само е притурка, а и е повод да се прави традиционно ръкостискане между присъстващите на мевлидското събиране, като вярват, че ще се видят в Ахирета. В по-демократичните райони се наблюдава ръкостискане и между двата пола, без да се съблюдава шариатския закон за махрам.

В останалите дялове „Чудесата”, „Миарадж” и „Смъртта на Мухаммед (с.а.с.) уж няма голяма разлика с оригинала, но при сравняване на двата текста се вижда разлика. Маулидите, които се четат днес, са съкращения на преиначения текст. С други думи - много голяма разлика и отдалечаване от намерението на автора.

След премахване и прибавяне, са се появили някои дялове-абсурди: „Сесик баш хикяеси”, „Гюверджин хикяеси” и „Деве хикяеси” …Ходжите и мюсюлманите не трябва да си губят времето в четене на подобни нелогични притурки. Тези добавки са пълни с груби грешки, а и четците с грешно четене също отварят нова врата за криво разбиране. Ако акцентираме върху някои от тези грешки ще видим, че наистина това е грозно. Например:

Когато се споменават имената на Аллах и на Пратеника на Аллах (с.а.с.), някои от четците в стремежа си да демонстрират добър мекан (мелодия), разделят името на две и променят значението му. Такива `четци`, когато удължават първата буква от името на Всевишния Аллах четат: „Аааллах”, което е истифхам (въпрос или недоумение), което означава: Има ли Аллах?

Аллах да ни предпазва от такива мисли, защото те водят до неверие!!!

Когато се чете Маулид, като обща приета традиция от четците, е да пеят иляхии и стихове, които са посветени на някого или на починали хора. Всички тези лишени от смисъл неща са за разплакване на присъстващите жени.

Когато стигнат до края на „Амине хатун” всички присъстващи на мевлида се изправят на крака, обръщат се към Кибла и поставят ръцете си като за намаз. А това не е правилно!
Заставането в посока Кибла с цел ибадет или уважение е нещо, което се прави само за Аллах. Заради никое създание вярващият не трябва да се обръща към Кибла с уважение, защото това е ширк (съдружаване с Аллах).

Но защо стават всички???

Присъстващите стават на крака, защото вярват че в този момент Пратеника на Аллах (с.а.с.) влиза при тях и те стават с уважение и почит към него.

Това е най-големия грях в Ислям – ширкът, който Аллах не опрощава.

В същия дял, когато се стигне до „аркамъ съвадъ кувветле хеман” някои хора карат другите да ги разтрият по гърбовете, като вярват, че това ще им донесе здраве и добро. А такива неща не съществуват в нашата прелестна религия.

В дял „Миарадж” от днешните мевлиди, е изречението „Гель хабибим, сана аашък олмушам.”, в което има груба грешка. Любовта е несъвършенство и е присъща на раби на Аллах. Думата „любов” по смисъл е обич, влюбване и връзка. Това са преходни качества присъщи за несъвършените хора. Но Аллах е Пречист и далече от такива неща.

В същия дял: „Затъма мират единдим затънъ, биле яздъм адъм иле адана.” Според нас това изречение не фигурира в оригиналния текст, а е вкарано в мевлида по-късно. Думата `мир ат` в арабския език означава `огледало`, а смисълът на изречението е следния: Всевишният Аллах казва на Пратеника на Аллах (с.а.с.):

„Аз сторих теб огледало за Себе Си и видях Своята личност.”
Абсурдно звучи нали???

Огледалният образ е присъщ за материята (телата), а Аллах е Създателя и не образ, който да се отразява в огледалото. Според нас никой няма право да приписва подобно глупаво твърдение на Сюлейман Челеби. Той не би написал такава нелепост.

Мевлидът винаги завършва с дуа, а там вече са сцените и артистичната показност, както на ходжите така и на мюфтиите, така и на угодни подмазвачи, които присъстват на събирането. За жалост това не е заради Аллах.
В Свещения Коран Всевишният Аллах казва:

„Аллах има най-прекрасните имена, зовете Го с тях. И оставете онези, които богохулстват с Неговите имена. Ще им се въздаде за онова, което вършат.”

(А`раф 180)

В тефсирите се казва: „Тези, които правят ильхад” са онези, които правейки дуа крещят с интонации и артистичност.”

А такива постъпки са чести, но са неуважение към Аллах, от Когото искаме Дженнет и опрощение.

А някои хора записват списък от имена на починали и ги дават на ходжата, за да ги спомене в маулидската дуа. Тогава той изсипва молитви за всеки от тях поотделно, което разваля искреното намерение, с което са се събрали хората (ако има такова). Подобно действие руши чистотата на Исляма. Нека не забравяме, че вътрешното възнамерение в сърцето е достатъчно. Нима Аллах не знае кои са починали и какво заслужават!? Дали ще ги споменем по имена или не, Той за всичко е Сведущ.

Събиранията, на които се чете маулид.

Първите общи събирания в чест на рождението на Пратеника на Аллах (с.а.с.) са организирани за първи път от шиитие-гулят, които са били на власт в Държавата на Фатимидите. Те празнували рождението на Мухаммед (с.а.с.), на Али (р.а.) и на другите членове от Ахли-л-Бейт. По-късно тази традиция се разпространява и в останалите ислямски страни и са чествали Берат, Миарадж, Маулид, Кадр и Регаиб.

Ислямските учени от Ахли сунна уал-ь-Джемаа са на едно мнение, че маулида, като събиране, честване и в много други аспекти, е нововъведение (бидат) в Исляма, крачка в страни от Истината и Правия път.

А сега възниква въпросът: Правилно ли е да прославяме Мухаммед (с.а.с.) с одата „маулид?

Ние оспорваме мнението, че това е необходимо, тъй като знаем, че Пратеника на Аллах (с.а.с.) – подобно на останалите Пратеници – е забранил на своята общност да го прославя и хвали. Ето какво казва той (с.а.с.) в следния хадис:

Не ме прославяйте, както християните прославяха Иса – сина на Мерйем! Аз съм само раб на Аллах, наричайте ме Пратеник и раб на Аллах.”

(Тирмизи: Шемаиль – стр.35, 1303)

Неоспорим факт е, че в днешни дни по поводи, като 52[ра] вечер или една година от смъртта на някого, където се извършват с лека ръка забранени неща, където мъже и жени са събрани на едно място и маулида се превръща в шоу, спекулира се с името на Пратеника на Аллах (с.а.с.)  - всичко това е абсурдно и скандално. Можем да кажем, че маулидите днес са едно от множеството неща, които Исляма категорично отрича. А що се отнася до дуите на тези събирания, то те са пълни с угодничество и показност за пред хората. За жалост в много от случаите няма искреност – за Аллах, а страх от имиджа на наследниците на умрелия (т.е. какво ще кажат хората).


В повечето големи градове, където внуците на шахидите вече са европейци и светски настроени, маулидското събиране е многоцветен грим, многозначителни усмивки и задушаващ френски парфюм. А от друга страна няколко артисти „ходжи”, коленичили на пода, готови да оставят доволни домакините си. От време на време се чуват овации: „Аллах, Аллах!” от един двама нагаждачи. Ето това са маулидите днес. В някои села все още не е толкова страшно, но и те вървят натам…

Всичко се прави за да се постави човешкото слово `мевлид` над Свещения Коран. Та нали на маулидските събирания лидерството се пада на самия маулид!? Още по-лошото е, че Коранът се явява, като опора на одата `маулид`. Въпреки четените знамения от Свещения Коран на събирането, то все пак се нарича `маулид`.

Известният ислямски факих Ибн Абидин казва:

„Маулидът е музикално-развлекателна игра. Оставете другото, но днес ,ползвайки четенето на Коран, като средство за измама, се вършат много непристойни неща.”

(Ибн Абидин Ал-Укуд ад-дуррийе 2/17)

Религиозните служители ги очаква много работа по тези въпроси. Като представители на Исляма, имамите и ваизите, които се представят като ходжи-ефендии, биват пример за чест и достойнство в ислямската религия. Поне така се предполага. Но положението им от гледна точка на това: „Пример ли са те???” е много критично.

В нашето общество доверието е силно отслабнало и хората съдят за нея по постъпките на ходжите. Затова религиозните служители или не трябва да ходят на такива събирания, или ако пък ако присъстват ,нека оползотворят времето с разясняване на религията и указанията на Мухаммед (с.а.с.).
Човек по природа избягва сложните и неразбираеми неща. А маулидът го отегчава. По-интересно е да научи нещо на достъпен език, а както и да беседва, да изрази мнение и да търси логика.

Затова днешните имами трябва да използват маулидското събиране като шанс да се съберат религиозно-настроени хора (макар и слабо) и да им говори за Исляма. Бъдете сигурни, че на никой няма да му е мъчно за пеенето на маулида, защото всеки ще е разбрал нещо ново за вярата си. Най-силният ход от страна на ходжите, е да обясняват логично колко нелогични са някои традиции. Хората, макар и слаби и неуки, не са глупави. Нашата религия е религия на разума и на онези, които размишляват.

Няма да преувеличавам, ако кажа, че в Турция и България маулидските събирания най-много допринасят за развалянето на представата за истинския Ислям и водят незнаещите в друга посока, а не по пътя на най-достойния Пратеник на Аллах – Мухаммед (с.а.с.).

Например ако един човек е прекъснал всичките си връзки с Исляма – не говее, не отслужва намазите си и целият му живот е бил в развала и поквара, и младостта му минава без да познава религията си – ако такъв човек организира маулид веднъж в годината си въобразява, че ще се пречисти от греховете си. Не виждам по-наивно и странно вярване от това! Такъв човек се самозалъгва с шепота на шейтана и под негово въздействие се успокоява и мисли, че е прав във вярванията и действията си. 

А ето как Всевишният Аллах ни описва онези, които чрез забранени неща се опитват да се пречистят и мислят, че с това са изпълнили задължението си пред Създателя:

„Кажи (о, Мухаммед): „Да ви известим за най-губещите по деяния онези, чието старание в земния живот се погубва, а те мислят, че вършат добро дело?”
(Кахф 103-104)

Нека тези, които чрез нововъведения мислят, че вършат ибадет, да не се самозалъгват!

Веротърговците, които превръщат маулида в рушвет за ахирета и стават завеса, пречка за научаване на истината за Аллах, нямат здрава обосновка. Същите те са определили и измислили „канонизирани” дни – 3, 7, 40, 52 – за четене на маулид, като са превърнали това в необходимост, традиция и фарз.

Западните християни вярват, че от сумата, която плащат като индулгенция на църквата, зависи опрощението на греховете им. Колкото повече пари, толкова повече грехове се опрощават.

Днес подобно мислене пуска корен и сред мюсюлманите, като дават големи суми на мевлидчии с прозвища ходжи, мюфтии и хафузи. Те се опитват да опростят греховете на някой покварен мюсюлманин, замазват очите на присъстващите. Дори си мислят, че многото хора на маувлида, са гарант за приемането на дуата им. За голямо съжаление днес мисленето на много от мюсюлманите е такова, но по-страшното е, че се противопоставят упорито на онези (малко на брой) искрени напътстващи хора, които ги учат и наставляват за истината.

Без да имаме предвид когото и да било констатираме, че у четците на маулид за съжаление липсва религиозното разбиране и баграта на имана. Маулид се чете за пари, което се е превърнало в част от търговията в занаят. Ако вярата от убеждение се превърне в изкуство и търговия, то `човечетата` сторили това, стават опасни. Ето как религиозните водачи на християните вкараха техните последователи в заблуда:

„О, вярващи, мнозина от правниците и монасите изяждат имотите на хората с измама и възпират от пътя на Аллах.”
(Тауба 34)

Не са ли подобни онези, които само заради материална облага заблуждават народа с измислени традиции и не обясняват истината за Аллах. Онези, които ползвайки името на Аллах и името на Пратеника на Аллах (с.а.с.) - лъжат хората в ролята си на ходжи, не са ли същите!? Войните на Иблис са облекли дрехи на Идрис.

Наистина най-жалки сред хората са онези, които превръщат вярата в инструмент за облагодетелстване. Онези, които се крият под джуббе и превръщат вярата в стъпало, те са безличните фалшификатори.

Колко точни са думите на Зия Паша, който е казал:

„Проклет да е онзи имот, който е спечелен на цената на вярата или достойнството и честта!”
Невъзможно е да не дадем право на Зия Паша, виждайки онези, които са причина да каже:
„Няма разлика между блудницата, която си продава тялото и онзи, който превръща религията си в средство за печалба.”

Абу Ханифе (р.а.), излизайки с учениците си от медресето на път за дома, вижда един зевзек, който с комични движения и смешки развлича хората. Показал го на учениците си и казал:

„Виждате ли колко е смешен и все пак не е зле? Той печели нищожни пари с жалка професия, но вие, ако се опитате да превърнете религията си, която научихте, в средство за печалба, ще бъдете по-жалки от него.”

Имам Шеарани е казал в книгата си „Тенбихуль-мугтеррин”:

„Един от лошите бидати, които се появиха в последно време, е маулидското събиране, чрез което хората мислят, че правят ибадет и държат на него. На тези събирания присъстват на едно място мъже, жени и деца. Така че извършват бидат, забранени неща и нечестивост.”

На маувлидските събирания се извършват такива дела, каквито един съзнателен мюсюлманин не би извършил. 

Разхищават се средства, вместо добрини (сеуаб), се печели грехове. Присъстващите жени на мевлида са почти голи. Забрадени глави, а къси ръкави и открити деколтета, и какво ли не още?

Ето това е престъпление срещу религията ни.

Всеки вярващ трябва да се пази, да не става той причината за подобно събиране. Да избягва организирането и четенето на маулиди от такова естество, защото:

1. Вярват, че абсолютно задължително е четенето на мевлид на 7, 40 и 52 вечери след погребението.

2. И четците и организаторите демонстрират показност `РИЯ`.
3. Лансира се представата, че маулида е нещо задължително и това става сред онези невежи, които имат сметка от това, а именно – салонните мюсюлмани.
4. Дава се простор на вярването сред онези, които са скъсали връзката с Исляма, че маулида изтрива греховете. Много от четците също така вярват и така го обясняват – заразявайки.
5. Стимулира се наивното вярване, че колкото по-добре е заплатен един маулид, толкова по-голяма е вероятността да бъде приет.
6. На маулида се държи повече, отколкото на Корана и хадисите.
7. По време на четенето на Корана на повечето хора им става скучно, а се отпускат, когато се чете маулида.
8. По време на маулида се правят странни неща и движения.

В крайна сметка за маулида, за който обяснихме от горе до долу казваме, че в този си вид и ред е едно от нещата, които Исляма забранява. подобни събирания представляват морфин в нервната система, поставен от онези, които искат да ампутират крайниците на Исляма.

Съществува мнения, че маулидите в България са последното ислямско нещо, с което мюсюлманите се индетифицират в някои религиозно-деградирали райони. „Ако им отнемете маулида, то нищо не им остава.”

Целта не оправдава средствата. В Исляма такава мотивация няма. Прегледайте пак харамите, които отбелязахме до сега и ще разберете причината, която защитават някои български теолози, бледнее пред тях.

Наистина, традициите са наливали кокал в течение на години, но все пак някой от нас трябва да започне да руши авторитета им в очите на вече мислещите хора.

Събирането е маулид, но нека да иде силен имам-психолог, който да намери къс път до вниманието на хората, но не с оперен глас, а с обаянието, с което Всевишният Аллах е дарил всеки истински муршид. И да хвали Аллах, и да обясни просто достъпната истина за имана, която всеки ще разбере и предпочете пред сложните измислици и мистики на традициите.

„Използван е превод от книгата

`Дин гйоревлисинин ел-китабъ`
На Мевлюд Йозджан 1998 - Истанбул


източник със съкращения: Ислямски кът

Може ли човек, който е джунуб, да слуша и да рецитира Коран


Слава на Аллах!

И преди сме отбелязали, че не е позволено за джунуб да чете или да докосва Мусхаф. Вижте тази фатуа.

Джанаба не пречи на човека да слуша рецитация на Свещения Коран, защото няма предание за подобна забрана за слушане.
Шейх Ибн Бааз, Аллах да се смили над него, е запитан: Може ли джунуб да рецитира Книгата на Аллах по памет? Ако не е позволено – може ли поне да слуша?

Той отговорил:

Не е позволено за този, който е джунуб, да чете Коран от Мусхаф или да рецитира по памет (Коран), докато не вземе гусул, защото е доказано от Пророка с.а.с., че нищо не го отдалечава от Корана, освен джанаба.
Що се отнася до слушането на рецитация на Корана, няма нищо лошо в това да се възползувате от доброто, освен да пипате Мусхаф или да четете Коран от него.
Край на цитата от Majmoo‘ Fataawa Ibn Baaz, 10/152 

Но за да бъде позволено слушането, този, който е джунуб и слуша, не трябва да си движи устните или езика, повтаряйки думите, защото движението им, е подобно на рецитация, а това не е позволено на човек, докато е джунуб.

Ибн Рушд предава от Имам Малик, Аллах да се смили над него, думите: „Рецитиране е, когато човек движи езика си”.
Виж: al-Bayaan wa’l-Tahseel, 1/490 

Позволено е за човек, който е джунуб, да слуша Коран, ако не движи езика си, рецитирайки.
А Аллах знае най-добре!

Islam Q&A, 147164

Харам ли е жена джунуб да готви и пр?

Въпросът ми е за това колко скоро след полов акт трябва да се вземе гусул? Чухме, че всяко нещо, което се извърши, докато си джунуб, е харам...


Слава на Аллах!

Няма ограничение във времето, в което жената, която е джунуб, да направи гусул. Трябва да се направи във връзка с молитвите и други действия на служене, където се изисква тахара (чистота). Няма лошо в забавянето на гусул, докато има време до следваща молитва, за да се извърши в състояние на тахара. Препоръчително за мюсюлманина да побърза с взимането на гусул, за да бъде в Сунна състоянието на Тахара и защото ангелите не приближават човек в състояние на джанаба. Пророкът с.а.с. е казал: „Има три неща, които ангелите не доближават: мъртвото тяло на кяфир, мъж, който се е парфюмирал с шафран (защото това е лековато и глупаво поведение и имитира жените – Qayd al-Qadeer, 3/325) и човек, който е джунуб, докато не вземе гусул”.  (Предаден от Абу Дауд, 4180; класифициран като сахих от ал-Албани и Сахих Аби Дауд, 3522).

Ако жената бърза и не е лесно да си вземе гусул от джанаба веднага след половия акт, това не я засяга (т.е. не й влияе лошо) и тя не нааджис. Достатъчно е да вземе ‘уду, за да намали джанаба и така и ангелите ще дойдат близо до нея.

Твърдението на някои хора, че е харам за жената, която е джунуб, да докосва разни неща о да прави определени неща, е бид’а (нововъведение), невярно и лъжливо твърдение, което няма основа в Исляма. Това погрешно вярване се базира на лъжливи и измислени ахадиси, предадени по този повод. Шейх ал-Шухайри, Аллах да се смили над него, е казал: „Сред тези лъжливи идеи, е и тази, че ако жената, която е джунуб, омеси тесто, то ще се развали заради нейната джанаба и това, че барака (благословията)  ще изчезне от всяко нещо, което нейните ръце докоснат.” (Al-Sunan wa’l-Mubtada’aat, стр. 31).

Подобен въпрос е представен във al-Lajnah al-Daa’imah wa’l-Buhooth (5/318 – al-Fataawaa). и това е техния отговор:

Слава на Аллах Единствения, мир и благослов над Пророк Мухаммад, неговото семейство и сподвожниците.

Да, на човек – независимо дали е мъж или жена – който е джунуб, е позволено да докосва предмети, като дрехи, чинии, прибори и пр, преди да е извършил гусул, защото дадения човек не е нааджис и така и нещата, които докосва, не стават нааджис. Това е предадено в сахих хадис, когато Абу Хурайра, Аллах да се смили над него, бил с Пророка с.а.с., после се отделил от него и пак се върнал. Пророкът с.а.с. го попитал: „Къде беше, О Абу Хурайра?” и той отговорил: „Бях джунуб и не исках да седна до теб, докато не стана таахир (чист)”. Пророкът с.а.с. му казал: „СубханаАллах, мюсюлманинът никога не е нааджис”. (Предаден от ал-Бухари, 1/333).

От Аллах е напътствието. Аллах да благослови нашия Пророк Мухаммад, неговото семейство и сподвижниците, да им даде мир.

Islam Q&A, 6533
Шейх Мухаммад Салих ал-Мунаджид

Човек, умрял джунуб


Слава на Аллах!

Ако човек умре в състояние на джанаба, това не означава, че е бил слаб в изпълнението на религиозните си задължения или е имал лош край, ако е бил джунуб по основателни причиним като например сексуален акт със съпругата си или е имал някакъв еротичен сън.
Ханзала, Аллах да е доволен от него, е бил застигнат от мъченическа смърт, докато е бил джунуб и ангелите са го измили. Неговата история е добре позната и е предадена от Ибн Исхак и други, като ал-Хафиз Ибн Хаджар във Фатх ал-Бари.
Ал-Табарани предава от Ибн ‘Аббас, Аллах да е доволен от него, че Хамза, Аллах да е доволен от него, е бил убит като мъченик, докато е бил джунуб. Ибн Хаджар е казал: „Няма нищо нередно в иснада (на хадиса)”.

Ако човек умре в състояние на джанаба или пък жена, докато е в цикъл, на него или на нея е достатъчен само един гусул (къпане на покойник). Гусул на починалия също е достатъчен за гусул от джанаба или цикъл.
Това е така, защото има две причини за гусул по едно и също време: джанаба или месечен цикъл, и смърт. Така един гусул е достатъчен за двете, както ако има повече от една причина за ‘уду – изпускане на газове или малка нужда, дълбок сън – тогава едно взимане на ‘уду е достатъчно за всички тях.

Виж: Kashshaaf al-Qinaa’ (2/87). 

Ал-Науауи, Аллах да е доволен от него, е казал в ал-Мажму’ (5/123): Гледната ни точка ако човек, който е джунуб или  месечен цикъл, умре, трябва да му се направи един гусул. Това е гледната точка на всички учени, с изключение на ал-Хасан ал-Басри, който казва: „Трябва да му напрявят два гусула”. Ибн Мунзир е казал: „Никой друг не твърди това”. Край на цитата.
А Аллах знае най-добре!

Islam Q&A, 97098

СУРА ПЕЩЕРАТА (АЛ-КАХФ) с български субтитри

сряда, 27 април 2011 г.

"Забрана за злословие и разпространение на слухове", част 2-ра от Имам Науауи "Ал-Азкар", която се нарича "Опазване на езика"

Знай, че тези две неща са от най-презрените и отвратителни, но и най-разпространени сред хората, тези, които са далече от тях, са малко. Затова ще започна с тях, за да предупредя за тях.
Що се отнася до злословията (гиба) – това е да говориш за човек в негово отсъствие нещо, което на него не би му харесало (да чуе). Било то: за тялото му, религиозни качества, мирски дела, за него самия, духовност, външност, характер, благосъстояние, деца, баща, жена, слуга, дрехи, походка, усмивка, греховност, жизнерадост, тъга или за нещо подобно. Няма значение дали се споменава в писмо или словесно, или го показваш с очи, ръце или глава.
За тялото, когато казваш: „той е сляп“, „има мътни очи“, „плешив е“, „нисък е“, „висок е“, „той е тъмен“. За религиозността: „той е грешник“, „той е лъжец“, „той е предател“, „лошо се моли“, „търпелив е към нечестността“, „лошо се отнася с родителите“, „не дава закят колкото трябва“, „не избягва злословията“. Що се отнася до мирските дела, е когато казваш: „има лоши обноски“, „не мисли за хората“, „не признава другите за прави“, „говори много“, „много яде и пие“, „стои на неподходящо място за него“.
            За родителите, когато казваш: „неговия баща е грешник“, „индус“, „набатей“, „негър“, „безделник“, „щур“. Когато говориш за характера: „има лошо държание“, „той е високомерен“, „кавгаджия“, „тиранин е“, „няма воля“, „слабохарактерен е“, „безотговорен“, „той е нерешителен“.
За останалите категории може също да се каже, основавайки се на казаното вече: „Споменаването да е в неприятен за човека контекст“.  Имам Абу Хамид Ал-Газали, основавайки се на единодушното мнение на мюсюлманските учени е казал, че злословието е това: „Споменаването на човек за друг (когато отсъства) на нещо, което не би му харесало да се споменава“. Достоверния хадис, обясняващ това, ще приведен по-късно, инша Аллах.
Що се отнася до разпространяването на сплетни (намима), това е , когато човек предава и продължава разговор на едни хора, пред други, с намерението да всее разногласия между тях.
Това са определенията. Отнесено до отсъждането за тези неща, единодушно е признато от учените, че те са забранени – клеветата, злословието, сплетните. Безспорните доказателства в Корана, сунната и единодушното мнение на учените указват забраната им.
Аллах казва:
 И не се дебнете, и не злословете един за друг!". (Ал-Худжурат, 12)

И Той казва:
„Горко на всеки клеветник-хулител...“ (Ал-Хумаза, 1)
От Хузайфа, Аллах да е доволен от него, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари,  е казал: „Този, който разпространява слухове (намима), няма да влезе в Рая“.[i]
От Ибн Аббас, Аллах да е доволен от него, че веднъж посланика на Аллах (с.а.с) минал покрай два гроба и казал: „Наистина, тях (обитателите на двата гроба) ги измъчват за нещо и то е маловажно.“
Във варианта на Ал-Бухари: „Наистина е нещо важно. Що се отнася до първия, той е разпространявал слухове (намима), а втория не се е пазил от (капките) урина.“ [ii]
Учените казват, че смисъла на думите: „...то е маловажно“ по тяхно мнение или „маловажно“ за тях, за да престане да се занимава с това.
От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, че Посланика на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Знаете ли какво е злословието?“ Те казали: „Аллах и Неговия посланик знаят най-добре!“ Той казал: „Да споменете нещо за своя брат (в негово отсъствие) нещо, което му е неприятно (да чуе)“. Някой казал: „А ако моя брат притежава това, което съм споменал?“ Той, Аллах да го благослови и с мир да го дари,  казал: „Ако той притежава това, което си казал, ти злословиш за него. А ако не притежава – си го оклеветил“.[iii]
А'иша, Аллах да е доволен от нея,  разказва: „Казах на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари: „Ти си над Сафийа в това и това“ (някои предавачи казват, че това значи, че тя е била ниска на ръст). Той отговорил: „Ти каза думи, които ако се смесят с морето, ще го изцапат“.[iv]
Ат-Тирмизи е казал, че това е хасан сахих. Аз казвам, че израза „изцапа“ (мазаджа) означава, че става дума за това, че това (думите) ако се смеси с вода, ще промени вкуса и мириса ѝ рязко и ще стане зловонна и мръсна. Този хадис представлява едно от най-големите доказателства за забранеността на злословието, ако не и най-голямото. Аз не знам друг хадис, който да достига подобно ниво на осъждане на злословието.

„...не се е заблудил вашият спътник [Мухаммад] и не се е отклонил, и не говори той

от себе си. Това е само откровение, което [му] се разкрива...“ (Ан-Наджм, 2-4)

Молим Аллах Милосърдния за Неговата милост и прошка за всички низки деяния!
От Анас, Аллах да е доволен от него, че Посланика на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари е казал:„Когато бях възнесен (в небесата), минах покрай хора, чиито нокти бяха от мед и с тях те деряха лицата и гърдите си. Попитах: „Кои са тези хора, о, Джибрил?“ Той отговори: „Тези са, които са яли плътта на хората[v]и са ги безчестили“. [vi]
Също се предава от Са'ид ибн Зайд, Аллах да е доволен и от двамата, че Посланика на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Наистина една от най-лошите форми на риба (лихварство) е безчестенето на мюсюлманин без право“.[vii]
От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, че Посланика на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари,  е казал: „Мюсюлманина е брат на мюсюлманина: не го потиска, не му отказва помощ, не го лъже и не го унижава. Благочестието (такуа) е точно тук (и той посочи гърдите си). Достатъчно зло е за човека да унижава своя брат мюсюлманин. Мюсюлманинът е изцяло неприкосновен за друг мюсюлманин: кръвта му, имуществото му и честта му“.[viii]
Ат-Тирмиди е казал, че това е хасан хадис. Аз казвам, че няма хадис с по-голяма полза и с повече изгоди от него. И Аллах да ни помага!

[i] Сахих. Предаден от Ал-Бухари, Ал-Фатх, 10/472, и Муслим, 105, и формулировката на хадиса е от него.
[ii] Сахих. Предаден от Ал-Бухари, 1/317 и 322, 3/222-223 и 242, и Муслим, 292.
[iii] Сахих. Предаден от Муслим, 2589.
[iv] Сахих. Предаден от Абу Дауд, 4875, Ат-Тирмизи, Ат-Тухфат, 2624, и Ахмад, 6/189, по иснад на Суфйан ибн 'Али ибн Ал-Акмар. Аз казвам: Иснада е достоверен, а предаващите хадиса са достойни за доверие.
[v] Заб.прев. Това се отнася до злословието, както Аллах го е сравнил с ядене плътта на човек: И не се дебнете, и не злословете един за друг! Нима на някого от вас ще се хареса да яде плътта на мъртвия си брат?“  (Ал-Худжурат, 12).
[vi] Сахих. Предаден от Ахмад, 3/224, Ибн Абу Ад-Дунйа в Ас-Самат, 165 и 572, от Абу Ал-Мугир. Хадиса се предава и от Абу Дауд, 4878-4879. Като цяло хадиса е маусул - достоверен, а Аллах знае най-добре.
[vii] Сахих. Предаден от Абу Дауд, 4876, Ахмад, 1/190, и Ал-Хайсам ибн Куляйб в Ал-Муснад, 2/30, по иснад Абдулла' ибн Абу Хусайн от Науфил ибн Масахик. Аз казвам: „Тази верига е достоверна и всичките предавачи са достойни за доверие. Хадиса има и поддържащи доказателства от други хадиси, предадени от Ал-Бар ибн 'Азиб, Абдулла' ибн Мас'уд и Абдулла' ибн 'Аббас, Аллах да е доволен от тях. Вж. Ат-Таргиб, 3/503-505.
[viii] Сахих. Предаден от Ат-Тирмизи, 1992, по иснад на Хишам ибн Са'ад от Зайд ибн Аслям от Абу Салих. Ат-Тирмизи е обявил хадиса за хасан. Хадиса има и друга верига на предаване, предаден от Муслим, 2564, и Ахмад, 2/227, 311 и 360, от Абу Са'ид. Автора (Ан-Науауи) е забравил да упомене тези вериги от предавачи.


Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации