Авицена - Ибн Сина

За няколко столетия интересът на изследователите към трудовете на Ибн Сина не угасва.

През това време са написани много коментари и за неговото философско и медицинско наследство. Изследователски монографии са публикувани както на Запад, така и на Изток. А неговото място и значение в съкровищата на общочовешката култура е вече утвърдено. Много от неговите произведения са световно известни и са оставили незаличима следа в историята на медицината, философията и логиката[1].

Ибн Сина Абу Али Хусайн ибн Абдаллах живее от 980 до 1037 г. Той събира в себе си различни личностни и творчески страни – средноазиатски философ, енциклопедист, лекар, поет, математик.

Роден е в Ашфахан, близо до град Бухара на 16 август 980г. Започва обучението си от малък- на щестогодишна възраст. Към десетата си година завършва курса по словесни науки, а на петнадесет изучава аритметика, геометрия и алгебра, а също и правните науки, логика и др. По-късно пристъпва към самостоятелно изучаване на науките, като завършва обучението си на осемнадесет години. Съществува предание, че на младини Ибн Сина излекувал владетел, болен от много тежка болест и като награда за това става известен и получава достъп до най-богата библиотека на управника. Завършва първия си труд на 21 години.

Ибн Сина живее в Иран, но след падането на Сасанидите, се премества в Хорезм, където учи и работи в двора на хорезмшаха. Част от живота си прекарва в скитане и зависимост от желанията и хрумките на богатитте правители. През 1012 г отново се премества в Иран, като се настанява в Исфахан, а после и в Хамдан. Там той заема поста на придворен лекар и везир на владетелите.

През живота си Авицена пътува много, но умира в Хамдан.

Периодът от живота му прекаран в Исфахан (1023- 1037г.) е най-плодотворният по отношение на творчеството и се смята за период на най-големия разцевет на гения му, тъй като там той завършва „Книга на изцелението”, Канон на лечебната наука” и „Книга на знанието” . Но за съжаление този период оставя и печални следи в неговото творчество.

През 1030 г. султан Масуд, синът на султан Махмуд Газнави, напада Исфахан, който подложен на разграбване. Ограбен е и домът на Ибн Сина, в резултат на което изчезват завинаги много от трудовете на Авицена. В това число и 20-томовата „Книга за справедливостта”.[2]

Благодарение на своите енциклопедични знания и мислене, той се превръща в систематезатор и пропагандист на научното знание по време на своята епоха. Творчеството му е толкова обширно, че различните автори говорят за различен брой негови трудове.

Негови са около 40 труда по медицина, 30- по естествознание, повече от 60- по логика и психология и около 10 по астрономия и алхимия. Едни от най-значимите трудове са „Книга на изцелението”, „Книга на спасението”, „Книга на знанието”, римуван учебник по „Поема за медицината”, и основният му труд „Канон на лечебната нука”, който е преведен на латински и придобива широка известност в Европа през 12 век. Той е едно от ръководствата, които се издават повече от 30 пъти и в продължение на 5 века по него се преподава медицина в Европа.

Развивайки своята метафизика, Ибн Сина ползва в качеството на първоизточници трудовете на Платон, Архимед, Аристотел и Гален. Значително влияние върху творчеството му оказват текстове от индийската философия и литература, също така и древноперсийските предислямски текстове по философия, теология и литература, които се опират на зороастрийската традиция.

В трудовете на Ибн Сина присъстват две теми: философия (теоретична и практическа) и медицина. Ибн Сина създава собствена класификация на науките, която в различините тълкувания има различни варианти. В единия вариант логиката е първа сред науките, а всички останали се делят на теоретични, чиято задача е да се достигне до истината, и практически, чиято задача е да се достигне благото.

Според друго тълкувание, Ибн Сина разделя всички науки на практически, които третират проблемите на поведението и теоретични, в които изследванията се правят заради самото знание.

Също така Ибн Сина разделя своите трудове на две – произведения за масата и произведения за интелигенцията. Тези за масите са написани на по-прост и достъпен език, а произведенията, предназначени за компетентен кръг се отличават със своята лаконичност, тъй като се преполага, че този кръг притежава определени знания по темата. [3]



[1] Сулаймони, С., Абуали ибн Сина Избранное, Культурный центр посольства ИРИ в Туркменистане, Ташкент-Ашгабат, 2003г.

[2] http://www.krugosvet.ru/enc/gumanitarnye_nauki/filosofiya/IBN_SINA_ABU_ALI.html

[3] Сулаймони, С., Абуали ибн Сина Избранное, Культурный центр посольства ИРИ в Туркменистане, Ташкент-Ашгабат, 2003г.

Автор: Алевтина Стоянова