Дали ще доживеем до другия Рамадан?

Наскоро писахме за възрастен мъж, който правеше Тарауих прав, независимо болката, която чувства в тялото си. 

Сега ще ви кажа за един млад човек - чух съвсем наскоро за баща на 3 малки деца, човек с много благ характер, загина при пътен инцидент. "Наистина на Аллах при надлежим и при Него е завръщането". 

Бих искала да доживеем до Рамадан, но представете си, че това е последния ни Рамадан - запитайте се тогава:

1. Какво подготвихте за срещата си с Аллах субханаху уа та'ала?

2. Какво искате да постигнете?

3. Как ще подобрите служенето си след Рамадан?

Забързания ни живот ни кара да сме нехайни към едно сигурно нещо - края на земния ни живот, смъртта. И все още твърде малко размишляваме върху това пътуване, за което Аллах субханаху уа та'ала ни предупреждава в сура ал-Имран:

 Всяка душа ще вкуси смъртта и вашите награди напълно ще ви се изплатят в Деня на възкресението. Който бъде отдалечен от Огъня и бъде въведен в Рая, той ще сполучи. А земният живот е само измамна наслада.

 [3:185]


По-долу ще ви предложим няколко стъпки, които да ви помогнат за тази финална среща с Аллах.

1. По-често си спомняйте за смъртта

- Пророкът салаллаху алайхи уа саллах често е съветвал сподвижниците (Аллах да е доволен от тях) да си спомнят смъртта, казвайки им, че ако знаеха онова, което той знае, малко ще се смеят и много ще плачат.

- Направете го като навик - след молитвата отделете поне 5 минути, в които да разсъждавате върху смъртта и пътешествието към нея.

- Посетете гробове на умрели преди нас и тези няколко минути, в които ще сте там, ще ви позволят да видите, че този живот е само изпит, за който се подготвяме.  Аллах казва: 

“Той е, Който сътвори смъртта и живота, за да ви изпита кой от вас е по-добър в делата. Той е Всемогъщия, Опрощаващия,” [67:2]

2. Правете молитвата си така, сякаш е за последно.

Често да си напомняме "молитва, като за последно", така - стоейки рамо до рамо, крак до крак. 

- Преди да започнем молитвата си, да направим пауза и да си кажем, че може това да е последната ни възможност за ибада към Всевишния в дунята. Това ще ни даде ли допълнителна концентрация, да се фокусираме върху молитвата към Аллах? Представете си, че това е вашето стоене в Последния ден и така вашето съзнание ще бъде съсредоточено..

3. Участвайте в Джаназа молитви

- Пророкът салаллаху алайхи уа саллах е учил да се участва в джаназа молитва за мъртвия. Като се отдалечи фокуса на вашето внимание далеч от земните неща, това ще прочисти сърцето ви, а участието в Джаназа можем да определим като лекарство за вашата духовна продуктивност. 

4. Сънят е брат на смъртта

- Преди няколко години бях повикан в болницата, където мой роднина беше починал - той лежеше и сякаш беше току що заспал. "Наистина на Аллах принадлежим и при Него е завръщането". Помнете, че сънят е брат на смъртта и бъдете готови да се срещнете с Аллах  по всяко време на съня си. 

- Практическите съвети в този случай включват взимане на уду преди сън, казване на зикр, заспиване по начините от Сунната, рецитиране на сурата ал-Мулк/ Сажда, както и очистване на сърцето от всякаква омраза или яд към някого.  

5. Ставане за нощна молитва

- Една характеристика за успешния мюсюлманин, е съблюдаването на нощната молитва. На всички е трудно да стават за Фаджр, но ако се знаеха наградите, всички щяха да са силно мотивирани да стават.

- Тези последни 10 дни са нашия шанс да съберем плодовете от нощната молитва. Това е времето, когато никой не може да ви разсее и искрено и необезпокоявани можете да плачете от искрен страх от Господ, а това привлича Неговата субханаху уа та'ала милост и също това е времето, когато Аллах слиза на най-ниското небе и отговаря на молитвите. В тъмнината на нощта си представете себе си сам в гроба, молете за опрощение и добри дела. 

Припомнете си няколко съвета на Пророка салаллаху алайхи уа саллах, когато е казал: "Възползувайте се от пет неща преди да настъпят други пет: вашата младост преди да остареете; вашето здраве преди да се разболеете; вашето богатство преди да обеднеете; свободното ви време, преди да станете заети; и живота ви, преди да умрете". (Ал-Хаким), защото Рамадан е възможност, която може да нямаме отново!

За автора:

Със съкращения, от DatEater’s diary, Рамадан 2010.

Ал-Фауаа’ид: СПЕЧЕЛЕНИ ТОЧКИ

Автор: Имам Ибн ал-Кайим ал-Джаузийа
Източник: От различни трудове на Имама

ЧЕТИРИ ПРИНЦИПА НА УЧЕНИЕТО

Ибн Кайим ги определя така:

Първо: Задаването на въпроси по добър и възпитан начин


Второ: Запазването на тишина и внимателното слушане


Трето: Доброто разбиране


Четвърто: Запомнянето


Пето: Преподаването


Шесто: Тук е плодът: действия в съответствие с наученото и придържането към границите на наученото.

[Мифтаах Даарус-Са’ аада, стр.283]

ПЛОДОВЕТЕ НА СМИРЕНИЕТО

Ибн Ал-Кайим казва в Ал-Уаабилус-Сайиб мин ал-Калими’т-Таийб (стр. 15), че един от салаф казал:

„Наистина, един раб извършва грях, с който влиза в Рая, а друг извършва добро дело, с което влиза в Ада.” Тогава го попитали: „Но как така?“ А той отговорил: „Този, който извършва греха постоянно мисли за него, което е причина той да се страхува от извършеното, да съжалява, да скърби за него и да се срамува от Господаря си, Най-Великия, заради него. Той се изправя пред Аллах със съкрушено сърце и с глава, приведена в смирение. И така този грях е по-полезен за него отколкото много действия на подчинение, ако го кара да придобие смирение и скромност – което води до щастие за раба и до успех и то до такава степен, че грехът му става причина той да влезе в Рая. А колкото до извършилия добро, то той не смята това добро за благо от неговия Господ. По-скоро той става арогантен и удивен от себе си, казвайки: „Аз постигнах това и това, и това, и това. И така по-нататък това го прави още по-самоуверен и арогантен, докато стигне до там, че това да стане причина за неговото унищожение."

ПРЕЧИСТВАНЕТО НА СЪРЦЕТО

Ибн Кайим казва:

„Няма съмнение, че сърцата се покриват с ръжда, както металните съдове – тези от сребро и подобните на тях – ръждясват. И така ръждата на сърцето се полира със зикр (споменаване на Аллах), тъй като зикр полира сърцето докато то стане като искрящо огледало. И когато зикр се изостави, ръждата се завръща; и когато се възобнови, тогава сърцето пак започва да се очиства.

И така причините за ръждясването на сърцето са две: извършването на грехове и изоставяне споменаването на Аллах. И съответно то се пречиства и полира по два начина: истигфар (търсене на прошка от Аллах) и зикр.”


(Ал-уабилу-с-саййиб мин калими-т-таййиб, стр.80)

ДЖИХАД СРЕЩУ САМИЯ СЕБЕ СИ

Коментар върху следния хадис:

„Изпитанията и изкушенията ще бъдат представени на сърцата като тръстикова рогозка, пръчка по пръчка. Всяко сърце, което поема тези изпитания ще добие черно петно. И всяко сърце, което ги отхвърли, ще добие бяло петно. Резултатът е, че сърцата ще бъдат два вида: едни ще са бели като бял камък, които няма да бъдат наранявани от изпитания, докато съществуват небесата и земята; а другите ще са тъмни и ръждиви, като обърнат кръвоносен съд; неспособни да разпознаят доброто, да отхвърлят злото, а по-скоро да го поемат с всичките му страсти.”

(Предаден от Муслим №. 144, от Худайфа р.а)

„Фитна, която е представена на сърцата и е причина за слабост, бива:

1.Изпитания, отнасящи се до шахуа (лъжливо желание)


2.Изпитания, отнасящи се до шухба (съмнение)



...Първите причиняват разваляне на намеренията и желанията, докато вторите причиняват разваляне на знанието и вярването.

Говорейки за тези изпитания, той казва:

„Сърцата, които са изложени на такава фитна, са два вида:

*Първият вид сърца: сърце, което, когато бива изложено на такива изпитания, ги приема като гъба, която попива водата, оставяйки в нея черно петно. Такова сърце продължава да попива различните изкушения, които му се представят, докато стане черно и развалено – което се има предвид с израза „обърнат кръвоносен съд”, а когато това се случи, две опасни и смъртоносни болести го завладяват и го подлагат на разрушение.

Първата болест: приемането на доброто за зло, така че то нито разпознава доброто, нито отхвърля злото. Тази болест може да го поеме до такава степен, че да започне да вярва, че доброто е зло, а злото – добро, сунната – бида, а нововъведенията – сунна, истината – лъжа, а лъжата – истина.

Втората болест: съденето според своите желания и пристрастия срещу това, с което Пратеника на Аллах (с.а.с) е дошъл – заробването от тези страсти и воденето от тях.

*Вторият вид сърца: чисто сърце, в което светлината на имана е ярка и нейното сияние е ослепително. И когато тези изпитания му се представят то ги отхвърля и се отдръпва от тях. Това по-нататък увеличава неговата светлина, сияние, и сила.

ЧЕТИРИ ПРИНЦИПА НА СЛУЖЕНЕ

„Айата „Само на Теб служим” (сура ал-Фатиха 1:5) е изградена на основата на четири принципа:

1.думите на сърцето


2.на гласа;


3.действията на сърцето


4.на крайниците

Ал-удудийа (подчинението и покорството пред Аллах) е обобщаващ термин за всички тези степени. Именно този, който ги осъществява, е осъществил: „Само на Теб служим.”

*Думите на сърцето: Това е итикаад (вяра) в това, което Аллах Съвършения, е казал за Себе Си; вярата в Неговите имена, атрибути, действия, ангели, и всичко, което Той е разкрил на Неговия Пратеник (с.а.с).

*Думите на езика: Да информира и предава (това, което Аллах е разкрил), да призовава към него, да го защитава, да обяснява лъжливите нововъведения, които са срещу истината, да установи неговото напомняне и да следва това, което то заповядва.

*Делата на сърцето: Да обича Аллах, да разчита на Него, да се покайва пред Него, да се бои и надява на Него, да призовава искрено и чисто заради Него, да търпи относно това, което Той е заповядал и забранил, да търпи това, което Той е изискал и да бъде доволен от изисканото, да обича и ненавижда в Негово име, да се свени и да бъде скромен пред Него, дa не възроптава срещу Него, и други подобни действия на сърцето, които всъщност са свързани с действията на крайниците…а действията на крайниците без действията на сърцето са с малка полза, ако въобще има някаква полза.

*Действията на крайниците: като молитвата и джихада, ходенето на Джум’а и приобщаването към Джама’а, помагането на тези, които са неспособни и показването на доброта и милост към създанието, и други подобни.



(Мадаариджус-Саалихиин, 1/100-101)

Нрави и Личност