четвъртък, 10 февруари 2011 г.

ВТОРА СТЪПКА НА СПОЛУКАТА – СТРАНЕНЕ ОТ ПРАЗНИТЕ НЕЩА



На второ място Всевишния Аллах е поставил страненето от празните неща: и които от празнословието странят...
Стъпката след намаз в смирение е да се страни от „лагу” – празните неща, което в българския превода на Корана е дадено като празнословие. Тук се има предвид както ширк, така и всяко греховно и безполезно слово и действие – празните работи. За да има сполука е повече от необходима и естествена една такава позиция на вярващия. Самият факт, че се намира на второ място след намаза в смирение, говори за изключителната важност на това поведение.

Ако погледнем състоянието на индивида и обществото днес, ще открием, че това е второто по мащаби заболяване, което пагубно нанася своите поражения на човешкия род. Празни работи и празнословие на улицата, празнословие по заведенията, празнословие по домовете, празнословие по медиите, празнословие, празнословие - няма край. Аллах Всевишния е повелил: И които не свидетелстват с измама, и ако минат край празнословие, отминават достойно... Това знамение свидетелства за хората, които отминават празнословието и празните работи с достойнство, онези, които спазвайки ги почитат повелите на Аллах Теаля.

Не са ли празнословието и празните работи, които създават най-големите проблеми между хората, и които са причина за провалените отношения на брат с брата, на съпруга със съпругата, на родителите с децата, на приятелите и близките. Не са ли те и в основата на спъването колелото на обществените отношения - между политици и институци – в основата на провала в държавите. Не малко са случаите, които могат да се посочат и в междудържавните отношения, които нарушават глобалния мир и спокойствие. Пратеника с.а.с. е казал: „Гарантирайте ми, че ще си опазите две неща и аз ще ви гарантирам Дженнета”, като посочил езика и интимните части.

Истинския вярващ бди над езика си и това, което прави. Той не прознася непристойни и рушащи слова, не злослови и не приписва зло на другите. Пратеника с.а.с. е казал: „Вярващия не е нито клеветник, нито непристоен, нито груб”

Човекът е избраното творение, творението, което носи отговорност. Отговорностите на вярващия обхващат всички сфери на живота, както в личния, така и в обществения и го водят към благоволението на Създателя. Ето защо, той страни от всяко безсмислено и безполезно нещо, което ангажира както мисълта, така и сърцето му и го отвлича от тази му отговорност. Това не означава, че човек няма да си почива и да осигурява развлечение за семейството си, но да е ангажиран с почивка е едно, а да е ангажиран с гуляи и пиршества, с празни неща е съвършено друго.

От тук става ясно каква трябва да бъде позицията на вярващия относно безполезните неща – прагматична и полезна, която предизвиква, както одобрението, така и любовта на Аллах Всевишния.  

Няма добро в много от тайния им шепот, освен у онзи, който повелява подаяние или благодеяние, или помирение между хората. И който върши това в стремеж към благоволението на Аллах, Ние ще го дарим с огромна награда.

Аллах Всевишния не обича покварата и сеещите развала по земята, а обича благодетелните...

22 коментара:

  1. "Странене от празните неща"? "Паргматична позиция"? Та това са толкова естествени неща, които от векове са норма за всеки интелигентен човек. Не мога да повярвам, че на някой му е необходима религия, за да ги осмисли и прилага за себе си... Плаша се, че в 21 век хората все още се държат толкова безпомощно и се нуждаят от напътствия, писани за некъпани пустиняци, вместо да мислят с главите си.

    ОтговорИзтриване
  2. Благодаря за коментара, но за мен е малко смешен и защо, ще се зачудиш със сигурност.
    Погледни пресата ни и наличието на много здравни и психологически издания. Пълно е с напътвствия - от типа "пий вода", "храни се правилно", "обръщай внимание на малките неща" и пр...
    Странни са, нали?
    Но са необходими и то безусловно!
    За празнословието по-точно - то ни заобикаля и притиска. Най-често - гледането на телевизия или обикновеното сърфиране из Интернет, игрането на игри онлайн или такива на диска, дори да седнат няколко жени или мъже и да почнат да си говорят за еди кого си - това си е клюкарене; жълтата преса и постоянното присъствие в новините на ъпдейти за "известни личности" - кой с кого е и какво прави и т.н.

    Т.е. това, което коментираш, изобщо не е плашещо - хората постоянно се занимават с празни неща и не ги разглеждат по този начин.
    Горното напомняне е точно за важността от загърбване на такива неша.

    Няма да коментирам "некъпаните пустиняци", защото не знам какво означава това.

    ОтговорИзтриване
  3. Ще използвам твоята метафора - на теб наистина ли ти е необходимо днес, на твоята възраст някой да те напътства “пий вода” и “храни се правилно”, за да го правиш? Не са ли ти излишни такива голи “напътствия”? Не ти ли е било необходимо обяснение защо трябва да постъпваш така, когато някога за първи път си получила тези съвети?

    Някога обаче такива “напътствия” са давани на хората като религиозни предписания - с цел по-голям авторитет, естествено. (Ето подобно “напътствие”, което скоро ми попадна - "С мисвак устата се почиства добре и прави доволен Аллах." ). Мисля си, че днес подобни голи “напътствия” би трябвало да са излишни. Тъжно е да е обратното. Би трябвало да сме се еманципирали достатъчно и сами да търсим обяснение, а не да следваме готови предписания, още повече без рационални обяснения (ето във връзка с горния пример, който ще използвам като метафора - и аз ползвам мисвак, защото съм се поинтересувала са свойствата му и съм научила, че съдържа флуор и заздравява емайла на зъбите, че цитостиролът в него засилва капилярите и укрепва венците и т.н, но НЕ и защото бог ще е доволен от мен, ако го правя. Глупаво е да принизявам бог до същество, което се интересува с какво си мия зъбите).

    Затова ми е странно, че и в днешно време е нужно да намесваме религията, за да преценяваме как да се грижим за здравето и хигиената си, как да прекарваме времето си каква позиция да заемаме и т.н.

    "Некъпаните пустиняци" са хората, за които са били предназначени свещените книги на трите големи религии – писани са от тях и за тях. Сигурно е прозвучало като обида, затова ще поясня отношението си - пустинните пастири, живели преди хилядолетия са много различни от нас. Това не ги прави по-лоши, но те са имали, хм, нека го кажем по-“различни” от нашите възможности за възприятие на света, “различен” опит, “различно” душевно богатство, “различни” от нашите познания, а и нуждите им са били “различни” от нашите днес. Не казвам, че съвсем няма общи неща. В свещените книги има много мъдрост, но и много плява - те просто не са писани за нас, а за некъпани, примитивни пустиняци. Така си е - тогава са си били най-обикновени хора, но от днешна гледна точна, за мен те са такива, затова не искам на мен днес да ми се вменяват техните разбирания (за разврат например :) като единствено валидни – това са били разбиранията на онези хора, на база техния тогавашен опит.

    Ето сега като чета в този сайт, че “Хората ще летят между земята и облаците” се е смятало от примитивните пустиняци за знамение за съдния ден, какво трябва да си помисля? Че е истина? Ами хората отдавна вече летят между земята и облаците (от има-няма 218 години), но днес четейки подобни “знамения” освен да се посмеем, би трябвало да си даваме сметка каква огромна промяна сме постигнали и колко неумопостижимо е било това за някогашните хора, каква огромна пропаст зее между тях и нас. Да, хората се развиват и това е чудесно!

    Обидно е, че днес все още има толкова много хора, които продължават да се държат като примитивни пустиняци, да се плашат от “СЪДНИЯ ден” (буууууу!!!!, идва бог, който ще нашляпа непослушковците) и да вярват подобни смехотворни “знамения” за такъв ден.

    Повечето такива хора просто са възпитани по този начин и за съжаление не смятат за нередно и безотговорно да предават религиозните предразсъдъци и на децата си. Не се замислят даже в какво точно вярват! Още по-обидно е обаче, че хората продължават тепърва да се обръщат към религията.

    Колко ли трябва да си душевно беден, за да се обърнеш към религията днес? Не говоря за ВЯРАТА в единния бог, а за РЕЛИГИЯТА (която и да е от 3-те). Аз също вярвам в бог – вярвам, че го има и го приемам го като даденост, като неумопостижим абсолют. Дори харесвам идеята за бог - дава ми някаква идея за ред и смирение от това. Обидно ми е обаче, че хората продължават да го възприемат по същия примитивен начин като преди хиляди години - като някое същество, което е пряко отговорно за живота им, за здравето им, което щедро им раздава напътствия, което ги наказва и т.н. - като бащица и като диктатор...

    ОтговорИзтриване
  4. Честно казано изпитвам огромно съжаление към религиозните хора в наши дни и ми се иска нещата да се променят – хората да се еманципират и да бъдат отговорни, т.е. да бъдат разумни и добри към другите и към себе си не защото някой някога им е дал такова предписание, не защото се страхуват да не попаднат в ада, а защото сами са осъзнали, че това е единствено правилното.

    Защото религиозните хора може и да са добри (и много от тях са), но каква полза, ако си добър само защото се страхуваш от божието наказание? За съжаление, подобен страх е причина в много страни, където хората са предимно религиозни, да продължават да търпят диктатори. Много се радвам, че това започва да се променя и след Тунис и Египет се надявам да последват Йемен, Ливан, Саудитска Арабия, Иран, Судан, Йордания, Алжир, Сирия и т.н.

    А за празнословието - да, то ни заобикаля, но защо да ни притиска? Ние сме свободни хора, имаме избор. Напълно си права, че е важно да се загърбват клюкаренето и празнословието, но няма нужда от религиозни предписания, за да правим нещо толкова естествено.

    ОтговорИзтриване
  5. Анонимен, сигурна съм че си си дал труда да напишеш толкова много, защото искаш нещо, но то е неосъзнато у теб.
    Говориш много, обясняваш, но не на мен, а на себе си.
    Освен това нямаш дори измислен ник, криеш се.
    До тук с личностния анализ, макар да мога да напиша още поне малко.
    За сравнение - аз никъде не променям собственото си име, заставам твърдо зад думите си - било то мои или цитирани.
    Надявам се да намериш правия път.
    Само една забележка (не че няма повече, но няма смисъл да ги споделям).
    Приемаш Бог и т.н. - там всичко, което си писал.
    Но ако беше приел Бог със сърце - т.е. първо с разум да осмислиш идеята и после с душата си (мет. сърцето си) да обикнеш тази идея, нямаше да има тази надменност, която блика от дмите ти и начина, по който уж обесняваш и питаш...
    Да - и оше нещо - онова за некъпваните пустиняци прозвуча обидно.

    ОтговорИзтриване
  6. Да, да попитам все пак - тъй като и други хора задават същия въпрос - какво като са добри, защото се страхуват от Бог...?
    Аз питам - какво пък му е лошото на това?!

    ОтговорИзтриване
  7. Надменност у мен? Това пък защо? Просто не се притеснявам да питам. Надявам се съм нахална, но пък и не виждам смисъл и да съм излишно скромна.

    Нямам ник, защото нямам профил (нито въс фейсбук, нито в блог. Струва ми се губене на време и празнословие - да си дойдем на темата :). Милена се казвам, също като теб, приятно ми е! И фамилията ми (Иванова) е обикновена, така че не видях смисъл да пиша името си, а и не видях опция само за име, но и нямам опит с коментари. Попаднах на блога, след като кликнах на името ти от твой коментар в друг блог - под статия на Чомски. Не съм дошла да се заяждам, напротив, коментарът ти ми хареса, затова кликнах на името ти и искрено се учудих на какво попаднах, особено сега, покрай събитията в Египет и надеждите за еманципация.

    А за некъпаните пустиняци - не е моя измислица, но пък ми хареса, защото доста точно показва разликата между онези хора тогава и нас днес. Представи си ги само - та те са се къпели единствено в реките и то само няколко пъти годишно! Не го казвам с надменност, просто констатирам. Съжалявам, ако си имаш някаква идеализирана представа за пустинните пастири. Само исках да кажа, че те са много различни от нас, за да приемаме техните представи за света автоматично. Но ето например, макар че явно са разполагали с много повече време от нас, пак са считали за важно да не го губят напразно. А какво да кажем в наши дни? Вижда ми се ужасно глупаво и излишно времеемко да мисля какво да облека например, а ако трябваше и да мисля дали ми се виждат косата, глезените или китките, само за да се съобразя с представата на пустинните псатири, щях да се учвствам още по-зле. Как въобще им е хрумнало, че бог го е грижа за облеклото ни?

    За приемането на Бог със сърце - това не го разбирам. Какво значи "със сърце"? Да обичам бог ли? Е как мога да обичам абсолюта, който дори не мога да си представя? Харесва ми че го има, но за мен той е даденост, която не подлежи на обичане/ мразене и прочее човешки категории. Излишно е да го принизяваме по този начин.

    За втория ти въпрос - лошо е някой да е добър само защото се страхува от бог, защото това е просто вид истерия. Тя много лесно може да се обърне с обратен знак. Историята е пълна с такива примери.

    ОтговорИзтриване
  8. "Надявам се съм нахална" да се чете "Надявам не се съм нахална" а "истерия" да се чете "невроза".

    Извинявам се за грешките.

    ОтговорИзтриване
  9. Никъде не казах, че не трябва да питаш - напротив, това е начина. Говоря за надменност в изказа, личи си, в заключенията, които правиш и във начина, по който се изразяваш.
    Има неща, които, колкото и да си добронамерена и с желание да разбереш, жадна за нови знания, няма как да ги разбереш, освен ако не ги изпиташ, затова и често нячии твърдения за теб са глупави и простовати. Нормално е.
    Просто има неща, за които няма как, говорим на различни езици.
    Аз, като мюсюлманка, често мога на вярваша християнка да обясня например любовта в сърцето ми, отколкото на един атеист.
    Макар атеиста по-добре да разбере доводите ми за Боги Управленито Му.
    Честно казано, тъй като доста често разговарям с немюсюлмани, един от най-повтаряните доводи е онова, за 21-вия век и вече ме дразни, клишира се. Дори и не ми се говори за това. Не че нямам желание. Но по начина, по който поддържаш ти самата дискусията си личи, че си мислеш човек и някак не ми се ще да ти отговарям рязко. ЩЕ ми се да имам по-различен въпрос насреща си, а не, че, виждаш ли, 21-ви век сме и т.н.
    И да си кажа право няма как да имам идеализирана представа за жителите в арабските страни, нито по време на джахилийа, нито сега.
    Обаче израза за пустиняците си остава обиден. Пустинници - да, но пустиняци не означава "човеци от пустинята".
    А за напомнянията - не трябва да мерим със собствения си аршин. Винаги има някой, който има нужда от напомняне, а когато ние напомняме, напомняме и на себе си.
    По повод на последбат ти забележка. Не мисля, че е вид истерия, далеч съм от тази мисъл. За мен е точно обратното - ако се страхуваш от хората и си добър само заради страха си от тях, тогава е ненормално.
    Докато ако се страхуваш истиснки от Бог, дори и не би изпадналл в оная крайност, за която споменаваш - ако някой изпада в нея (имаш предвид терористи, предполагам), тогава точно липсва страх от Бог, а у човека надделяват страстите.

    ОтговорИзтриване
  10. Не съм надменна ни най-малко. Съжалявам, че така го приемаш. Заключенията, които правя са единствено правилните, които считам че мога да направя. Не са лицемерни, нито пък груби.

    Сега разбирам откъде идва объркването - права си за "пустиняци" - сега го пуснах в гугъл и излезе, че било "универсална видинска обида". Ужас! Много се извинявам, мислех че означава хора, които живеят в пустош, пустиня или нещо такова - нали точно в пустинята са живели първите юдеи, християни и мюсюлмани, затова правя аналогия с пустинята (но ни най-малко не ги свързвам с жителите на арабските страни в наши дни).

    Аз не съм нито християнка (не вярвам в тази история, независимо от кои пустинни пастири или рибари е описана някога), нито атеист (защото това значи "без вяра в който и да е бог“, а аз вярвам в единния бог - същия в който вярваш и ти, и християните, и юдеите, само дето за разлика от тях не вярвам че бог ни е давал предписания за живота).

    Доводът за 21-вия век не случайно е най-повтарян - той си е съвсем смислен, макар и подобна еманципация да е започнала още с Просвещението (в Европа поне). Така че наистина няма смисъл някой се дразни от него, никой няма да го загърби заради нечие отношение. А и доводът не е "21-век сме", нека не го опростяваме излишно. Доводът ми е, че хората тогава са били други - да, най-вероятно тогава те са се нуждаели от предписания и е мъдро, че са им били дадени по начин, достатъчно авторитетен за тях, за да ги приемат и следват (макар да са спестени доста обяснения). Но от един момент нататък следването на тези предписания е циклене на едно място, а хората отдавна вече са се развили (включително и благодарение на тези предписания) и са ги надживяли. Днес тези предписания са излишни.

    "Ако се страхуваш от хората и си добър само заради страха си от тях, тогава е ненормално" - точно така е, но същото се отнася и за страха към бога - ако се страхуваш от бога и си добър само заради страха си от него, тогава не си истински добър, не си дорасъл до това. Не и ако е заради страха - независимо от хората или от бог.

    За терористи точно не ми беше хрумнало - имах предвид кръстоносните походи, но може би си права и за терористите. И в единия, и в другия случай става дума не толкова за страх, колкото за страст към "обещаната" награда - вечен рай.

    Затова ще допълня идеята си от третия пост - хората трябва да се стремят да да бъдат отговорни, т.е. да бъдат разумни и добри към другите и към себе си не защото някой някога им е дал такова предписание, не защото се страхуват да не попаднат в ада, не защото искат да попаднат в рая, а защото сами са осъзнали, че това е единствено правилното.

    ОтговорИзтриване
  11. Не знам точно откъде да започна с отговора си.
    Значи, първо, искаш твърде много от хората - най-клиширания пример е за ръката и петте пръста - различни - а хората са още по-различни - дори най-странното - гледаме едно и също нещо, а виждаме различни...И е странно, но сме такива.
    Т.е. всички имаш нужда от напомняния - наистина дори от това "пий повече вода" - дори хора, на които трябва да им се казва това познавам, иначе доста интелигентни!
    Другото, което е важно, е факта, че тъй като мюсюлманин означава "отдаден на Аллах (Бог), човек, който следва Ислям, а Исляма е даден и предписан от съшия този Бог, ние спазваме онова, което ни е предписано.
    Също така не мога да се съглася и с мнението ти относно добротата - помисли малко и вземи примери от живота. Няма абсолютна доброта и няма такова нещо, като "дорасъл за добротата". Има обаче осъзнаване на действията и поемане на отговорност. Точно това е в Исляма, осъзнаване и поемане на отговорност.

    Аз почти, както казах и преди, не мога, не искам да пиша за този 21-ви век. Той се превърна в един етикет, но така и никой не определя какво е етикета 21-ви век. това, което се случи с "21-ви век", се получи с повечето неща по света. Какво имам предвид - че вече не хората правят "нещото", а нещото определя живота на хората - визирам "държавата" например.
    Така и този век. Да, ние ползваме компютри не поюзле от когото и да било друг, от много хора дори по-добре; да, ние познаваме и политиката, и културата в нейното многообразие, независимо, че някои неща НЕ Ги правим! Да, ние обичаме децата си не по-малко в 21-ви век, отколкото ги обичахме в 20-ти (пример). И т.н.
    Но каква е разликата в 21-ви век?
    За мен е следната.
    Че има ужасно много престъпления.
    Че има ужасно много разврат.
    Че има по-малко свобода, макар да иам повече движения за свобода и много се говори за това.
    Че има ужасно много полицейщита - не случайно Оруел е толкова популярен.
    Че обратните яхнаха вълната и техните права са повече, отколкото на децата, на който и да било етнос, религия.
    В по-простичък, но пак глобален план - има ужасно много разголеност и ужасно много разврат.

    Има още какво да изброявам.
    Сега ме разбираш защо се подразвам от напомнянето, че сме в 21-ви век...Предполагам...?

    ОтговорИзтриване
  12. Не, не разбирам защо се "дразниш" от напомнянето, че сме в 21 век. Ако искаш можем да го сменим с 19 в., това не променя нуждата от еманципиране от религията - осъзнаването на тази нужда е започнало още през 18 век, а може би и по-рано.

    Все пак, не мога да се съглася с нито едно от твърденията ти за 21 век. Сигурно си права си, че гледаме едно и също нещо, а виждаме различни неща. Ето например аз не съм сигурна, че знам къде виждаш "ужасно много разврат" конкретно в 21 век? Порно индустрията си я имаше и през миналия век. И не разбирам защо те притеснява разголеността. Тя как точно би навредила на някой, които е достатъчно мислещ и отговорен към себе си и другите? Ако говориш за България, може би имаш предвид чалгата, аз също не я харесвам (меко казано), въпреки че нямам пряк досег с нея или не я забелязвам. Но разголенността е само най-невинната характеристика на чалгата. А чалгата пък е само един от инструментите за насаждане на елементарност у масите (направо за опростачаване!) и отказ на същите тези маси от дълбоко осмисляне на човешките взаимоотношения - приличат си с религията в това отношение. Освен това и двете провокират елементарните инстинкти у човека. Е, това е по-скоро шега, де :)

    Все пак нека обясня - за мен религиите (говоря за аврамическите конкретно) са свързани преди всичко със страха от смъртта. Този стягащ страх води до желание за свръхконтрол. Затова са се появили книгите с "напътствия" - за да се контролираме (по-скоро за да ни контролират). Но ако спазваме онова, което ни е предписано от пустинните пастири, това не значи че сме отдадени на бога (защото би било опростенческо да вярваме, че бог се интересува от нас персонално или пък въобще, че желае нечия отдаденост. Абе въобще не смятам, че на бог са му присъщи желания, ама да не се отплесвам пак). Това значи, че просто се поддаваме на най-елементарния човешки инстинкт - страхът (от смъртта, от наказание и т.н.). С какво тогава един страхливец е по-добър от един развратник (не насилник!)? Не е ли по-добре човек просто да уважава себе си и другите въпреки инстинктите си - т.е. не защото се страхува (от бог, от другите, от ада), нито пък защото иска да получи награда (вечен рай)/удоволствие в замяна? Въобще, за мен е странно и нелепо точно религиозен човек да се възмущава от разврата. Да се възмущава, че някой не можел да контролира инстинктите си, след като той също не може да контролира своите? Става малко като присмял се хърбел на щърбел.

    Може би греша, може би наричаш разврат нещо друго? Сексуалното насилие например?

    Ако е така, отново не мисля че в 21 век е НАЙ-разпространено - напротив. Фактът че едва сега станаха възможни разкритията за католическите свещеници-педофили говори достатъчно. Лошото е, че на много места по света, където религията все още има силно влияние, такива разкрития не са възможни. Сега се сещам за един познат от Йемен, който кандидатстваше с проект пред Световната банка. Идеята му ми се видя много странна - беше нещо свързано с промяна в дизайна на училищните тоалетни в Йемен. При личен разговор обаче се оказа, че като ученик в религиозното училище, той е бил насилван. Изключително трудно му беше да го признае, чувстваше се едва ли не виновен за онова, което му е причинено. Но този човек все пак искаше да предпази други деца от онова, което му се е случвало и кой знае защо си мислеше, че проблемът би се решил, ако тоалетните са организирани по друг начин. Нов дизайн и насилието изчезва автоматично. Дали? Е, някои биха решили проблема още по-лесно - само едно широко затваряне на очите и вече го няма. Никога не го е имало, дори ;)

    За сексуалното насилие над жените няма смисъл да говоря - темата е неизчерпаема. Не мисля обаче, че във времената, когато хората са били по-религиозни, жените са страдали по-малко. Напротив! Освен ако пак не си затворим очите - поне едното ;)

    ОтговорИзтриване
  13. Това за "обратните" и "вълната" няма да го коментирам - струва ми се изключително надменно аз или ти да определяме кой е обратен и кой правилен. Притеснява ме не хомосексуалността, а сексуалното насилие (независимо от вида му), но за сексуално насилие говорих по-горе. Хомосексуалността така или иначе винаги си е съществувала и изобщо не е задължително да се свързва с насилие. Хубаво е, че все повече хомосексуални хората имат възможност да се разкриват и изразяват чувствата си. В 21 век всеки би трябвало да има право на свобода на изразяването.

    Като споменах свободата - да, свободата е малко, права си. Твърде малко, за да се отказваме сами от нея, следвайки религиозни догми. Но през 21 век не е по-малко от когато и да било през последните 21 века.

    И за престъпленията съм на същото мнение - ужасно много са, но не съм сигурна, че са по-малко от когато и да било през последните 21 века.
    Всъщност не са ли престъпленията най-много по време на война? Тогава как така през 21-ви век да са най-много?

    За полицейщината също съм съгласна, че е ужасно много. Но нека бъдем обективни! Сега сме недоволни (и с право), че някой следи личния ни живот. Някога обаче това е било "изконно право" на цялата общност - всички съседи и съграждани/съселяни са били наясно с персоналния живот на всеки. Нещо повече - за обикновения човек изобщо не е имало такъв "лукс" като личен живот - това е феномен на модерното време. В някои общества все още животът на индивида е посветен единствено на семейството/общността и няма такова нещо като "личен живот" и "лично свободно време". Дали ще те следят изкъсо роднински/съседски очи или полицията, за мен е еднакво отвратително, защото свободата я няма. Разликата е, че някои още не го осъзнават, не осъзнават нуждата от свобода. И тези хора с нищо не са по-лоши, те също я заслужават! Но точно религията е последното, което би им помогнало да я осъзнаят.

    ОтговорИзтриване
  14. Извинявай за многото ти писане и за единствения си въпрос-коментар върху това. По повод на разврата, където казах, че е ужасно много, а ти недоумяваш - съвсем резонен според мен въпрос - на тъпа ли се правиш или живееш на Луната?

    ОтговорИзтриване
  15. "на тъпа ли се правиш или живееш на Луната"??? Очевидно не живеея на Луната, значи ме наричаш тъпа??? Може би си имаш причина за това, но не я разбирам, а и мислех, че религиозните хора са добри домакини. Пък и нали ти сама каза, че явно виждаме различни неща. Не знам с какво съм предизвикала такива квалификации - водим диалог и аз само апелирам към обективност в констатирането на фактите, въздържайки се (доколкото мога) от морализаторстване.

    Първо, учудвам се, че коментираш най-маловажното, наистина ми е интересно какви са доводите ти за другите неща?

    За разврата - не разбрах какво значение има дали е малко или много и от позицията на какъв авторитет ние да определяме какво е разврат (затова те и попитах какво имаш предвид)? Иначе и за мен е странно, че някои хора стигат до крайности, за да получат лесни удоволствия (ако това имаш предвид под "разврат"), но "разголването" е само най-невинното действие за привличане на вниманието (е, все пак за "разголването" сигурно причината е И друга - вероятно по някое време през историята сме осъзнали, че метражите плат не са най-удобното и икономично облекло, а и ресурсите не са безкрайни). Затова не виждам причина да се възмущавам на нечие облекло, а и какво значение има моето възмущение? Пък и в крайна сметка, ако се замислим, има далеч по-смущаващи крайности - има например хора, които приемат/сменят религия, заради същото - заради единия секс (Питър Мърфи, например - приел е Исляма за да се ожени за любимата си, която е мюсюлманка). Защо едното да е по-лошо от другото? Дори да стават религиозни по друга причина, тя само по себе си едва ли е по-малко егоистична - спасението на душата. Въобще, с какво онези, които искат лесно удоволствие са по-лоши от онези, които искат "вечно" удоволствие (големият джакпот - "вечния рай"), ако не вредят на другите и ако не морализаторстват, че тяхното мнение е най-правилно?

    ОтговорИзтриване
  16. Не, Милена, не те наричам тъпа, ако беше така, шях да го кажа в прав контекст и щях да действам по друг начин. Все пак съм админ. А и не съм искала да те обидя - просто твърде много ме изуми с някой разсъждения, които, след като си изградих един портрет за теб, като виртуален събеседник, останах разочарована.
    Така че съжалявам, ако съм останала неразбрана и се извинявам, защото въпроса беше към изказаното от теб.

    А и явно за мен не е било най-маловажното, щом го коментирам, за мен този Юмаловажен" факт на разголеността, е това, което води до много пороци, както и е израз на определена психология на индивида.

    Религиозните са добри домакини, да, но не са овце, срещу теб не седи робот, нали...?

    А иначе, виж - само Бог знае намерението, с което един човек извършва определено действие.

    И наистина не разбирам защо за теб егоизмът да е лошо качество?! Да, другото му лице - егоцентризмът е "лош", но не и егоизмът. Помисли за това.

    ОтговорИзтриване
  17. До какви пороци води "разголеността"? Не вярвам да е до пороци, които не са съществували и без нея. Просто на някои хора плътта на показ им действа като червено на бик, но тези хора трябва да разберат, че сами са отговорни за действията си и не е коректно да вменяват вината на другите, затова че упражняват свободата си на избор. Защото обратното е просто бягство от отговорност.

    От естетическа гледна точка и мен не ме кефи "разголеността" (ама кво друго да кажа за гроздето, освен че е кисело, след като и на мен ми се налага да нося въздлъжки жилетки, за да прикривам трътлестия си задник - ТЕЖКА последица от ген и мързел :) Независимо от частното ми отношение обаче, изборът как да се обличаме е много важна победа. Този избор е бил немислим (не че е най-важният, де, но всеки избор е важен) и все още е за някои хора. Допреди няколко века, даже по-скоро десетилетия, индивидът само е можел да се подчинява на правилата. Точно това трябва да се борим да променим, защото въпреки че в сравнение с миналото имаме някои свободи, те далеч не са достатъчни. И няма как да е иначе, докато съществува йерархичното общество. Йерархията изисква подчинение - това е било съвсем естествено и приемливо за пустинните пастири и е втъкано в техните писания. Затова смятам религията (не вярата в бог!) за нещо много вредно и затова смятам, че отказът от правилата на пустинните пастири е минималното условие за постигане на по-добро общество.

    За егоизма - не съм казала че е задължително лош. Любовта и уважението към себе си са нещо необходимо, но ако не са прекалени. Защото ако (хората) мислехме само за собствената си полза или удоволствие (било то "вечно" или краткотрайно :), днес нямаше да имаме дори тези тези незначителни свободи. Нямаше да имаме дори надеждата за по-добро общество.

    Иначе и ти ме изуми - както вече споменах, не очаквах да попадна на такъв блог от коментар под статия на Чомски. Затова питам, за да разбера каква е причината днес хората все още да се отказват от отговорност за действията си и да търсят лесни напътствия "свише"? Ето и това ме изуми - "само Бог знае намерението, с което един човек извършва определено действие" - много е лесно така, такова оправдание си е чисто бягство от отговорност. Един човек трябва много добре да осъзнава защо извършва определено действие и до какво последици може да доведе. Не трябва да принизяваме бог до нашите намерения и действия (щото е по-лесно) - те са си наша отговорност.

    ОтговорИзтриване
  18. Първо - всеки е отговорен за действията си, но ние живеем в общество, за което също сме отговорни. Ако ние подстрекаваме, потикваме, подбуждаме някого към действие - ние също сме отговорни за резултата.
    Второ - до преди 15-на години толкова разюзданост в поведението на младите не е имало, говоря за ранния секс, за безотговорността във всичките й аспекти, за проявите на хомосексуализъм и неговата модност. За модността във приемането на наркотици, за загърбването и незнанието на елементарни етични норми и спазването им.
    За модността в сляпото следване на различни
    "икони" - било то модни, филмови и пр.
    Трето - ние, хората, можем да съдим за действоята и думите на другите, но ние не знаем тяхното намерение, освен ако те самите не ни запознаят с него, а може и да ни излъжа.
    Е, Бог никой не може да го излъже. Това не е избягване на отговорност, напротив. Това е висша форма на отговроност - да правиш нещо или да страниш от него не от заплахата на някой с пистолет до теб например, а да знаеш, че никога не можеш да скриеш или излъжеш. Дори и да си сам да не правиш грях. Това ли е за теб липсата на отговорност?!

    ОтговорИзтриване
  19. По-виновни сме, ако възпираме това общество да се развива към по-добро. И то само заради някоя и друга точка повече за "големия джакпот" (Рая) или от страх от наказание (Ада). Нали питаше какво му е лошото на егоизма - ето това.

    И какво значи да "потикваме и подстрекаваме"? Да се лишим от свободата си, само защото някой безволеви глупак може да ни обвини че му въздействаме в нежелана посока? Някой утре може да реши, че гласът ти му въздейства съблазнително и да ти забрани да говориш. Кой ще е отговорен в случая, ти или той? Това с гласа и говоренето го казах като някакъв краен пример, но то си е било реалност - на жените на практика им е било забранявано да говорят пред непознати (и някъде все още е - под страх от вечен огън, естествено! Пустинните чобани (означава "пастир" - проверих :) и следовниците им никак не са се стестявали да принизяват бог до дежурното плашило!).

    Та като казах за гласа, покрай диалога ни попаднах на една статия на катарски журналист, преведена в БГ блог (http://thepersiangulf.weebly.com/8/post/2010/01/1.html). Ще си позволя да я цитирам: "Ако можеше баба ми, която, Бог да я прости, почина в средата на 40-те години на ХХ-и век – да се върне на този свят и да заживее отново, щеше да види какво е сполетяло нейното общество, съседи, роднини и племе, и най-малкото би претърпяла дълбок културен шок след което би пожелала да не бе оживявала наново. Със сигурност няма да повярва на очите си или на ушите си, пък дори и на носа си. Никога не е хрумвало на някой от нейното поколение жена да ходи на работа. Тя знае, че жената излиза от дома два пъти през целия си живот – първия, когато отива в дома на сватята и втория – към гробищата. В онова неотдавнашно време това е било утвърдено убеждение битувало в умувете на хората от поколението на баба ми, пък дори и това на дъщеря й – моята майка.
    През първата четвърт на ХХ в. покойният Юсеф бну Иса ал-Канаи, един от големите кувейтски реформатори, пише следната история, в която описва обичайното положение на жената в онова общество по времето, когато е живяла баба ми като казва: „Един човек минал покрай дома на съседа си и почукал на вратата. Щом съседът отвърнал, този му казал – Виждам, че от кухнята ви се вие дим, процежда се през някоя пролука. Съседът отвърнал – Да, така ще да е. Първият рекъл – да запушиш тая пролука, от която излиза димът, защото гласовете на съпругите ти и на домочадието достигат до улицата”!!! Т.е. гласът на жената увреждал авторитета на мъжа по времето на баба ми. Тя е трябвало да живее и да умре и ни един външен човек да не е чул дори гласът й. А да видиш жени да се разхождат из пазарите и да разговарят с непознати, а че и да се показват в тоя вълшебен съндък (телевизора), то това е някакъв вид съвършена лудост. Да кажеш на баба ми, че внучка й си е избрала съпруга сама? Непростимо. Да не говорим, че не би повярвала, защото това е нещо, което означава, че границите на познатото са прекрачени и изоставени и би било за нея само дразнещ лош сън."

    Можеш ли да си го представиш - "гласът на жената увреждал авторитета на мъжа"! Би ли търпяла да мълчиш, да нямаш никаква възможност за себеизразяване, никаква роля в обществото? Още ли смяташ, че сме по-отговорни, ако препятстваме промяна на статуквото и борбата за по-справедлив свят? Направи си експеримент - затвори се вкъщи за 1 година (само за 1 г. - някога жените са прекарвали целия си живот затворени зад стените на дома), без да разговаряш с никакви външни хора, без интернет, без книги (на жените грамотност не се е полагала), без телевизия, без никаква връзка с външния свят. Скъсай и банковата си книжка/ кредитни карти, за да си напълно зависима финансово. Тогава ще осъзнаеш какво е да живееш без свобода и колко много са постигнали за нас онези, които не се страхуват да рушат статуквото. Може би тогава че осъзнаеш, че сме длъжни пред следващите поколения. Не да пазим статуквото под страх от промяна, а да се борим за по-справедливо общество - без власт и без коварните й механизми за контрол (религия, пари и т.н).

    ОтговорИзтриване
  20. "до преди 15-на години толкова разюзданост в поведението на младите не е имало, говоря за ранния секс" - Раз"юзда"ност??? Това че на младите хора са им отпуснати "юздите" го пише още по шумерсите плочки - нищо ново. Всяко ново поколение носи промяна, а масите винаги са се страхували от промяната и липсата на контрол винаги е намирана на опасна от силите на реакцията.

    За "ранния секс през поледните 15 г." - достатъчно е само да погледнем историята, за да си дадем сметка, че до неотдавна е бил доста по-"ранен", а тогава далеч по-висок дял от хората са били религиозни. Ако говорим за българските земи конкретно, допустимата възраст за брак при жените е била едва 13 г. !!! (според Еклогата) - и тва е докъм 19 в. А ако стигнем до пустинните пастири, полжението се влошава драстично - Мохамед например се е оженил за 6-годишна (нужно ли е аз точно да напомням?). Е, и православните не са били по-стока, щом са позволили сръбския крал Стефан Милутин да се ожени за 5-годишна принцеса, че после са го канонизирали и за светец, на всичкото отгоре. Разбира се, можеш да прочетеш томове с оправдания за тези бракове, има си хас - но едва днес е възможно да наречем нещата с истинските им имена - а именно откровена педофилия! Кои времена са по-лоши тогава? Времената на лицемерния морал?

    За "безотговорността във всичките й аспекти" - каква по-голяма безотговорност от това да се откажеш да действаш и въобще да мислиш, в името на трупане на точки за "големия джакпот"? Да се оставиш някакви пустинни чобани да ти наливат ум с главата със смехотворните си предписания и заплахи за края на света никак не е проява на отговорност, ама честно.

    За проявите на "хомосексуализъм и неговата модност" - хомосексуалността не може да е мода, защото винаги я е имало. В древна Гърция например е била много по-разпространена. Просто след тъмните векове на регигиозен прозвол към тези хора, днес на сравнително по-малко от тях им се налага да крият сексуалността си. Можем само да се радваме за тях, защото кои сме ние, че да отричаме правото им на щастие, правото им на себеизразяване? Не знам защо толкова мразиш откритите? По-скоро латентните са проблемни. И прикритите също - поне за мюсюлманките. Например в секс наръчника, официално одобрен върховното мюфтийство в ОАЕ, пише: "много юноши в арабските страни пробват за пръв път анален секс със свои приятели. След което продължават тази практика и със съпругите си". (http://en.wikipedia.org/wiki/Wedad_Lootah)

    За модността във приемането на наркотици - съвсем не е така - нито са продукт на новото време (освен синтетичните), нито нито някога са били по-малко разпространени. Имало ги е при всички култури, по всяко време - пейот/мескалин (при индианците), канабис (мда, думата е тракийска - дори бабите ни са си варили чай от коноп :), мухоморката (свързвана с ранното християнство), коката (чиито листа не са преставали да дъвчат в Южна Америка), опиумният мак (средна и източна Азия), кава-кава (тихоокеански о-ви), калея закатечичи, салвия дивинорум и още хиляди знайни и незнайни гъбки, кактусчета и билки. Да не пропусна хашиша - все пак връзката с темата на блога е най-сила. За масовата употреба на хашиш в ислямския свят способстват именно писанията на пустинните пастири. Корана строго забранява алкохола и хашишът успешно го е замествал. Друг разпространен сред мюсюлманите наркотик, освен опиума и хашиша, са листата от кат: http://www.ngm.bg/phpBB2///viewtopic.php?t=1351&sid=61580bafd147882210d64ddce551f2da

    ОтговорИзтриване
  21. За "загърбването и незнанието на елементарни етични норми и спазването им" - Откровената педофилия (брак с 5-6 годишни) ли се смята за етична норма? "Eлементарната" етика не предполага религиозно лицемерие или бъркам?

    Всъщност, мисля че етичните норми, които идват от писанията на пустинните чобани са само жалък инструмент за упражняване на власт и контрол. Може би в началото ролята им е била положителна, но отдавна вече не е такава. И колкото по-бързо го осъзнаем, толкова по-добре.

    За модността в сляпото следване на различни "икони" - било то модни, филмови и пр. Ами който го мързи да мисли с главата си, следва калъпи и предписания - било мода, било религия, все е от мързел и от желание да се харесаш (или от страх да не би да не се вместиш в рамките и да не се харесаш).

    "Това е висша форма на отговроност - да правиш нещо или да страниш от него не от заплахата на някой с пистолет до теб например, а да знаеш, че никога не можеш да скриеш или излъжеш. Дори и да си сам да не правиш грях. Това ли е за теб липсата на отговорност?!" - Не, това за мен е просто страх. Отговорност е, ако не правиш нещо, защото осъзнаваш че би навредил на другите или на себе си, а не от страх да не те нашляпа бог. Бог не се плашило с пръчка в ръка. Отговорност е, ако правиш нещо, защото осъзнаваш че би било полезно за друг/другите, без да имаш друга облага, без желание да се харесаш на бога или да спечелиш някоя точка за рая.

    ОтговорИзтриване
  22. Оставям без коментар, защото няма нужда от оправдания.

    Дадох възможност и ще давам възможност на Милена да говори, когато иска да каже нещо - за мен коментарит й не са нищо повече от оправдаване на редица "нововъведения"

    Ясно е, че говорим на различни езици.
    Истината е една, но гледната точка е различна.
    За мен висшата отговорност, е личната отговорност - Бог не го виждаме и знаем, че Тиой ни вижда. Но човек, когато остане сам, без човек около себе си, е склонен да върши нередни неща, защото "никой не го вижда". Но ние страним и тогава от нередните неща, защото имам отговорност не от насочен пистолет или от нечия заплаха.

    Милена, вероятно ти отиваш навреме на работа от страх от шефа или от санкция, като уволнение или пък парична такава...
    Макар честно казано, по думите ти единственото, което ми идва като възраст за теб, да е ученическа такава. Въпреки че грамотността ти и уважителното ти поведение пък да изключват подобна възраст и да може да се съди за теб, че си по-възрастна.

    Както и да е - това е отклонение. Смяташ ли, че един човек, който се страхува от шефа си или за заплатата си, или за работното си място, е с висша форма на отговорност?
    И преди да ме захапеш за горния въпрос, нека кажа, че такова поведение - човек да държи на работното си място и на заплатата си, е голяма отговорност, защото са важно за препитанието на човека и семейството му.
    Въпреки това питам.
    И повече няма да питам.
    Само искам да кажа, че всички твои примери по-горе и твърдения, заключения и тълкувания, са объркани - визирам конкретно противоречиви.

    Т.е. да го напишем като

    ОтговорИзтриване

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации