Good Deed: #18 Споменаване на Аллах

"О, вярващи, често споменавайте Аллах! И Го прославяйте сутрин и вечер!” (33:41-2)

”...онези, които вярват и сърцата им се успокояват при споменаването на Аллах. О, да, при споменаването на Аллах сърцата се успокояват.” (13-28)

“И споменавайте Ме, за да ви споменавам и Аз, и благодарете Ми, и не Ме отхвърляйте!" (2-152)

“Най-великото е споменаването на Аллах. Аллах знае какво правите." (29-45)

Пророк Мухаммад с.а.с попитал:

Някой от вас да желае да спечели хиляда хасанат за 1 ден? 

От събралите се попитали:

Но как могат да се спечелят хиляда хасанат само за де?!

Пророк Мухаммад с.а.с. отговорил: 

Споменавай и прославяй Аллах хиляда пъти...

източник 1000 good deeds

Моя горчив хиджаб

източник Оnislam.net  

И докато Хиджаба със сигурност не е главоболие,
хората, които критикуват жените определено
им създават такова

автор Умм Закийа, писател на свободна практика, САЩ

превод и редакция Милена Борисова-Иршад
==========================

"Нямаш нужда от това" - това бяха първите думи, които винаги присъстваха в спомена за първия ми хиджаб. Бях само на четири, в детската градина, а майка слагаше хиджаб на главата ми всяка сутрин преди тръгване. Моите родителите, бивши Християни, приели Исляма, когато съм била на годинка и искаха детето им да бъде разпознавано като Мюсюлманка, когато отиде в Американско държавно училище.  

Но детската ми учителка имаше "по-добра" идея. Всеки ден, когато пристигнех, тя ме викаше до бюрото си и махаше шала от главата ми с думите: "Нямаш нужда от това". После, в края на учебния ден, тя отново ме викаше и ми слагаше хиджаба. 

Разбира се, бях доста объркана, но пренебрегвах случващото се, защото в моя четири-годишен-свят, възрастните винаги знаеха по-добре. И така мина още година, докато не ми хрумна, че случващото се е нещо, което трябва да споделя с родителите ми.

" Най-накрая някой ще ми помогне!"

Не беше лесно да отивам всеки ден на училище и да изглеждам различно от другите момичета. Децата се шегуваха с мен и за тях беше ежедневната закачка да дръпнат шала от главата ми и да го хвърлят, присмивайки се, докато учителките гледаха без дори с дума да порицаят това. 

Всъщност единствения път, когато учителката се намеси, бях в четвърти клас и се сбих с момчето, което дръпна хиджаба ми и го хвърли в калта. Виждайки приближаването й въздъхнах с облекчение: "Най-накрая някой ще ми помогне!"

Но тя бързо ме въведе в сградата - за наказание - и трябваше да остана сама останалата част от деня, "да си науча урока".

Знаех, че съм различна

Смятам, че най-голямата полза, която придобих от моя опит с покриването на косата ми в Американско държавно училище беше осъзнаването, че съм различна от другите. Някой може да си помисли, че бремето е непоносимо за едно дете. Но практиката ме научи на друго - Мюсюлманите, които имаха "лукса" да се смесят с връстниците си, усетиха голямата тежест, аз бях свидетел на тяхната болка и объркване.

Често ме побиват тръпки като си помисля, че моите родители можеше да не са ме научили от малка да нося хиджаб. Мюсюлманчетата в държавни училища, чиито родителите си мислеха, че "могат да почакат до пубертета", срещаха трудности при осъществяване на тази промяна след менархето им.

Единия ден са били "Джейн", а на другия, образно казано, идват на училище в един вид, като на луд фанатик от Арабската пустиня - или поне другите виждаха точно това. Излишно е да казвам, че много от тези момичета попадат в изключително трудни ситуации по време на този преход.

Така че много от тях правеха нещо, което се очаква за младите по време на пубертета, когато образа им е доста преувеличен в собствения им поглед - постъпваха точно като учителката ми в детската градина - казваха си: "Нямаш нужда от този хиджаб". Така че го носеха на излизане от дома, а на пристигане в училище го сваляха и си го слагаха, когато си тръгнат обратно за в къщи.

Обичам Хиджаба  

Знам, че това е най-изтърканото и сладникаво нещо, което може да се каже. Но е истина. Обичам Хиджаба. И не защото е лесно да се носи в Америка, както и със сигурност не е заради всички тези досадни причини, които Мюсюлманите изтъкват, за да направят Хиджаба по-привлекателен за хората. Честно казано мисля, че окуражаването на момичетата да обичат хиджаба, за да намалят сексуалните желания на околните към тях, е едно от най-подвеждащите и опасни неща - психологически и духовно - които можете да направите на едно Мюсюлманско момиче, особено живеещо на Запад.

Има толкова неща, които ни дърпат в различни посоки, така че е доста жестоко да размахваме плакати на Исляма пред едно дете, докато за момчетата е много лесно да се се смесят с останалите. А ако едно Мюсюлманско момиче се окаже психически слабо, за него е трудно да прикрие недостатъка си - защото пред нея има само две възможности - да носи хиджаб и постоянно да доказва факта, че е човек, или да махне хиджаба си и да обяснява, че е "лоша Мюсюлманка" (това е единствената категория, в която си я представят останалите Мюсюлмани).

И след това върхът на всичко е, че искаме да научим момичето да обича Хиджаба си, защото той носел полза на другите! Не, благодаря! 

Аз обичам хиджаба си, защото той носи ползи на МЕН! Извинявам се, но когато стане въпрос за моята душа, ставам егоистична! И мисля, че другите момичета също трябва да бъдат такива. И в началото на всичко това трябва да е изграждането на близка връзка между теб самия и Аллах - забравяш за всички останали...

За мен хиджаба е част от тази лична връзка и аз го обичам.

‘Тя махна хиджаба си, за да се доближи до Аллах’

Ако чуех това преди десетина години, щях да се изсмея - че как може да се доближи някой до Аллах, сваляйки хиджаба си?! Със сигурност не можеш в името на Аллах да не Му се подчиняваш. 

И това ни учи Аллах и Неговия Пратеник, мир нему. 

За съжаление някои Мюсюлмани имат различно учение. Не, не знам някое да казва, че със сигурност ще се доближиш до Него, сваляйки хиджаба си. Но постоянния тормоз над жените, които носят хиджаб, носи точно това послание.

Без значение стила на хиджаба, който носим, някак сме свикнали с това една жена да бъде тормозена от мъжете Мюсюлмани и дори никаба не решава този проблем. Както дискутирах в блога: ‘But She Looks So Good’: When Men’s Desires Rule", дори ако нося абая и съм цялата в черно, трябва да си покрия и очите". Защо?! Защото не съм покрита "достатъчно" - не за Аллах, а за постоянно ненаситните мъжки погледи за очите ми, които всъщност са ми толкова нобходими - е, те явно предизвикват твърде много съблазън...

Заради постоянния тормоз от страна на Мюсюлмани и непрекъснатата дискриминация от страна на немюсюлмани, моя приятелка махна Хиджаба си, "за да има мир". И какво може да каже за вярата си към днешен ден? "Чувствам се по-близо до Аллах". Защо? Защото чувства, че може да Му служи, без да бъде притеснявана - и от Мюсюлмани, и от немюсюлмани. Мюсюлманите не знаят, че е Мюсюлманка и по този начин не я безпокоят колко е погрешен Хиджаба й. А немюсюлманите не знаят, че е Мюсюлманка и не се подиграват с Исляма й. 

И без значение колко е погрешна според Ислямските представи е тази логика, тя трудно се оспорва, използвайки световни стандарти. Така че единственото разрешение е да се спре тормоза над Мюсюлманките - особено над онези, които носят Хиджаб, независимо дали лично одобрявате стила на Хиджаба или не. 

Tози горчив Хиджаб

Въпреки че аз обичам Хиджаба, все още се боря с него в Америка. Не, слава на Бога, моите усилия не са толкова сериозни, че изобщо някога да поискам да си го махна. Но се боря със страховете, които имам за дъщеря ми и другите момичета в нашата Умма, както и в останалия Мюсюлмански свят. 

От една страна се страхувам, че те ще срещнат хора като моята учителка от детската - "Нямаш нужда от това"-немюсюлмани. Още по-трагично е, страхувам се, че ще срещнат "Хиджаба ти никога не е достатъчно добър"-Мюсюлмани, които сякаш са тук с мисията да се уверят, че никоя Мюсюлманка не се чувства добре, подчинявайки се на Аллах по начина, по който тя смята за най-добър...

И докато оставам с надеждата, че да се носи Хиджаб е красиво и освобождаващо преживяване за една жена, също така имам болка в сърцето, че Хиджаба се разглежда като благословия единствено, ако упее да пренебрегне негативните послания между Мюсюлмани и немюсюлмани, които карат жените да мислят за Хиджаба като за поредния източник на главоболие.

И докато Хиджаба със сигурност не е главоболие, хората, които критикуват жените определено им създават такова. И тази борба с хората за Мюсюлманските момичета прави по-желана фразата "Нямаш нужда от това", която струва повече за тях, отколкото самия Хиджаб.


Umm Zakiyyah е международно приет автор на трилогията If I Should Speak, новелите Realities of Submission и Hearts We Lost. Към днешна дата, под името Ruby Moore, пише юношески истории.

СТРЕМЕЖА ЗА ПОСТИЖЕНИЯ В РЕЛИГИЯТА, Е ПРИЗНАК ЗА ЩАСТИЕ - хадис 10 от книгата на шейх ас-Сади "Радост за благочестивите сърца"

СТРЕМЕЖА ЗА ПОСТИЖЕНИЯ В РЕЛИГИЯТА, Е ПРИЗНАК ЗА ЩАСТИЕ 

хадис 10 от книгата на шейх ас-Сади "Радост за благочестивите сърца"

dreamland-bg.com

Съобщава се, че Му'ауийа, Аллах да е доволен от него, е казал:

„Чух Пратеникът на Аллах с.а.с да казва: „Този, на когото Аллах желае добро, Той го наставлява в религията“.

Ал-Бухари и Муслим

Този хадис указва голямото достойнство на знанието, а смисъла му се заключва в това, че придобиването на полезно знание е признак за щастието на раба и свидетелства за това, че Аллах желае добро за него.

Разбирането на религията подразбира знание за основите на вярата и постановките в исляма, а също и за истинската същност на добротворството, защото исляма включва гореспоменатите неща. За това става дума в хадиса за Джибрил, в който се разказва, че задал на Пророка с.а.с. въпроси за вярата, исляма и добротворството и получил отговори от него, които служат за определение на всички тези понятия. По този начин Пророка с.а.с. е показал същността на вярата и нейните основи, разкрил е смисъла на исляма и стълбовете му. За добротворството Пророкът с.а.с. е казал, че неговата същност е „...да служиш на Аллах, сякаш Го виждаш, и (да вярваш, че) дори да не Го виждаш, Той те вижда“. (Муслим)

Освен това, включва в себе си и стремеж към постигане на догматите на вярата, знание за това, към което са се придържали предшествениците ни, практическото постигане на това, знание за същността на вероучението на противниците и способност да се обясни в какво се различават Корана и сунната.

Включва в себе си и знание за основите и приложението на фикх, постановките за религиозните обреди (ибадат), отношенията между хората (му'амалят), постановките и отсъжданията за наказанията за углавни престъпления и много други.

Включва в себе си и стремеж към достигане на истинската същност на вярата и знанието за това, към което трябва да се придържаме по отношение на Аллах и което съответства на Корана и сунната.

И, накрая, това включва в себе си стремеж за изучване на всичко, което може да способства постижения в религията, например – науките на арабския език..⁰³¹

Този, за когото Аллах желае добро, Той наставлява във всички тези неща и му помага в това.

От друга страна, смисъла на хадиса показва и това, че ако човек напълно се отдалечи и страни от гореспоменатите науки, Аллах не желае добро за него, защото Той прави недостъпни за човека тези средства, с чиято помощ може да се приближи до доброто и да постигне щастие.

031 Под "науките на арабския eзик" се подразбират морфология, синтаксис, стилистика, поетика, риторика и ораторско изкуство.

По какъв начин ви влияе закята

productivemuslim.com/

Дълбоко във вас чувството, което изпитвате към закята, е може би като за едно уморително задължение веднъж годиншно, решено простичко и бързо с онлайн плащане на 2.5% от парите ви или златото, претеглено на везните в кухнята! Но всъщност има доста повече от това. Пълното осъзнаване и практикуване на този красив стълб на Исляма, може да доведе до по-голяма продуктивност и успешно съществуване както на човека, така и на цялата общност. Как? 

Правилното изплащане на закята задейства някои  изумително продуктивни бустери, за които вероятно никога не си и помислил! Ето какво се случва с живота ти, когато плащаш залята си:

1. Пречиства се душата ти

Нищо не пречи толкова на достигането на висините в продуктивността ни, колкото греховете ни. Денем и нощем проявяваме неподчинение пред Аллах - по различни начини, съзнателно и несъзнателно пречим на светлината на Аллах, субханаху уа Ta'aлa, да влезе в сърцата ни. Един начин за очистване на цялата чернилка, натрупана в сърцата ни, е да платим закята си. 

Лингвистично закята има значение на очистване и пречистване, произлизайки от същия корен, като думата Тазкийа. В действителност, когато Аллах, субханаху уа Ta'aлa, е заповядал на Пророк Мухаммад, салАллаху алейхи уа саллам, да събира закят, Той, субханаху уа Ta'aлa, специално е споменал неговата прочистваща сила:

“Вземи от техните имоти милостиня, за да се пречистят с нея и да им се въздаде! И се моли за тях! Твоята молитва е успокоение за тях. Аллах е всечуващ, всезнаещ." [Коран, Сура 9, ая 103]

2. Благославя богатството ти

Освен на пречистване, закята носи значение на растеж и подобряване. Плащайки закята означава, че останалите пари след това ще бъдат благословени и по-продуктивни за вас. Нашия Пророк, салАллаху алейхи уа саллам, е наблегнал на това, предупреждавайки за забавянето или неплащането на закята:

“Закята не се смесва с каквото и да е количество богатство, без да го разруши и разяде.” [Бухари]

Говори се, че закята е като мръсотия върху богатството ни, т.е. сума, която е плод на някакъв грях или мошеничество, независимо малка или голяма. За да останат благословени парите ни, жизненоважно е да се отървен от "нечистотията" най-бързо. Това е като шлаката, която се отделя в доменната пещ, за да остави чистия метал.

3. Създава възможности за бедните и нуждаещите се

Въпреки че в наши дни често се случва закята да се плаща онлайн, което го прави доста ефикасен, това обаче ни откъсва от преимуществата, които закята създава за своите получатели. Една безспорна полза на закята, е да помогне на бедните и нуждаещите се да станат по-продуктивни. Освобождавайки ги от стреса при посрещането на ежедневните им нужди, разпределянето на закята реално позволява на хората да следват възможности, които биха им помогнали да обърнат живота си в по-благоприятна посока.

Например през декември 2012, с Националната Фондация за Закят се свърза Турски мюсюлманин, току що напуснал затвора без пари и дом. Нямаше дори четка за зъби! Осигурявайки му краткосрочна финансова подкрепа за храна, дрехи и подслон, Фондацията помогна на мъжа да бъде достатъчно представителен, за да потърси работа. Алхамдулиллах, само за две седмици той намери добра работа в ресторант и след това можеше сам да се грижи за себе си.

4. Печелиш Милостта на Аллах субханаху уа Та'ала

В една много силна ая на Корана, Аллах субханаху уа Та'ала казва:

"Каза [Аллах]: “С Моето мъчение поразявам когото пожелая. Моето милосърдие обхваща всяко нещо ­ ще го пиша на онези, които са богобоязливи и дават милостинята закат, и на онези, които вярват в Нашите знамения...” [Коран, Сура 7, ая 156]

Това е една от само двете строфи в Корана, където закята не се споменава заедно със задължителната молитва. Забележете как Аллах субханаху уа Та'ала поставя извършването на закята в едно невероятно положение: между добродетелите на Такуа (богобоязливост) и Имаан (вяра) в Неговите знамения. В същото време Той, субханаху уа Та'ала, прави закята пряка причина за спечелване не Неговата милост, без която каквато и да било продуктивност е невъзможна.

5. Осигурява безкрайни награди

Точно след една от най-известните аят от Корана - аята за светлината, Аллах субханаху уа Та'ала, споменава специална група от хора:

“...хора, които нито търговия, нито продажба ги отвлича от споменаването на Аллах и от служенето на молитвата и даването на милостинята закат. Страхуват се от Деня, в който ще се преобърнат сърцата и очите...” [Коран, Сура 24, ая 37]

Тук Аллах субханаху уа Та'ала възвеличава добродетелите на онези, които са заети, успели в земните дела, но в същото време не си позволяват да забравят най-важните аспекти на вярата си: споменаването на техния Бог, извършването на молитвата и плащането на закята.

Тогава Аллах им обещава невероятни резултати:

“...за да им въздаде Аллах най-доброто за онова, което са вършили, и да им надбави от Своята благодат. Аллах безмерно дава препитание на когото пожелае.” [Коран, Сура 24, ая 38]

Нека Аллах субханаху уа Та'ала ни стори от споменатите в горните аят!
Нека Той позволи на всички Мюсюлмани да разберат и изпълняват задължителния си закят, което ще им спечели Неговата Милост и задоволство!
Амин.

Имате ли наблюдения върху променящата сила на закята в живота си? Споделете ин ша Аллах!

-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-=-

За автора:

Iqbal Nasim е директор на Националната Фондация за Закят (www.nzf.org.uk), инициатива, посветена на осигуряване на Мюсюлманската общност на пълно обслужване за Закят, информираност, образование, събиране на средства и разпределянето им до получатели в Обединеното Кралство. Iqbal има магистърска степен по икономика и мениджмънт от Университета в Кембридж, където е работил и като Президент на Ислямското общество. Преди да се присъедини към NZF, Iqbal работи в рамките на 5 години в сектора на инвестиционното банкиване като анализатор в Сити.

източник: ProductiveMuslim on Facebook
превод и редакция Милена Борисова-Иршад

Единственият Мюсюлманин в Гренландия пости 21 часа на ден

Източник: JAZBABLOG

Превод: Милена Борисова - Иршад

Нуук: Уасам Азакир, ливанец, който живее в страната, заобиколена от айсберги - Гренландия, е единствения Мюсюлманин там - пости дневно по цели 21 часа.  

Гренландия е най-големия остров в света - намира се на границата между Северния Атлантически и Северния Ледовит Океан - провинция на Република Дaния.

Според Arab TV Уасам Азакиир, който живее в Гренландия през последните няколко години. наричан още "Арабския Колумб", е единствения Мюсюлманин, който не друго, но вече е стартирал успешен бизнес в столицата Нуук.

Уасам притежава свой собствен ресторант, в който посреща по 200 посетители всеки ден.

През месец Рамадан, 2012, който се падаше през лятото, е трябвало Уасам да пости по 21 часа на ден и след Ифтар, той имал само по 2 часа до Сухур за следващия ден на пост.

През тези два часа Уасам е трябвало да направи и Салат-ал-Магриб, както и Салат ал-'Иша. Уасам казвам, че за него е голяма гордост да се намира в страна, в която той е единствения Мюсюлманин, който говее и се моли в името на Аллах.

Понякога си мисли да отиде за Рамадан в Ливан, но го спира мисълта, че ако напусне за месец дори Гренландия, в страната няма да има човек, който да се моли и да говее.

6 стъпки за приближаване до Аллāх субханаху уа та'ала/ 6 Steps to Get You Closer to Allah (SWT)

by Reham Ibrahim

“…без съмнение при споменаване на Аллах, сърцата се успокояват.” (сура ар-Раад, 13:28)

Да сме близо до Създателя, е фундаментално нещо, към което всяко човешко създание, независимо дали съзнава или не, се стреми. А доближаването ни води до:

1. любовта на  Аллāх   (субханаху уа та'ала)
2. плодотворност
3. доверие
4. задоволство и радост

Затова е много важно да направим усилие за доближаване до Всевишния. Да започнем с това, че доближаването до Аллāх изисква някои неща от нас:

1. Твърдо намерение за доближаване до Аллāх (субханаху уа та'ала)
2. Търпение
3. Постоянство
4. Отбягване на неправенето на нищо

Нека първо преценим нашата стойност пред Аллāх (субханаху уа та'ала). Ако искаш да знаеш колко струваш пред Аллāх (субханаху уа та'ала), погледни живота си. Дали той е приятен за Аллāх (субханаху уа та'ала) или неприятен за Него?

Може би не си доволен от отговорите?

Е, има добри новини. Факта, че търсиш доближаване до Аллах (субханаху уа та'ала) означава, че имаш силна вяра. За мюсюлманина е важно да е продуктивен. Това е знак, че милостта на Аллāх (субханаху уа та'ала) е над раба, щом той търси полезно знание и близостта на Създателя. 

Абу Зар, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Аллах, Всемогъщия и Превеликия, каза: „Който извърши добро дело, той ще има десет като него или повече. А който извърши лошо дело, той ще има едно като него или ще го опростя. Който се приближи до Мен на една педя, Аз ще се приближа до него на един лакът. Който се приближи до Мен на един лакът, Аз ще се приближа до него на две ръце [разстояние]. Който дойде при Мен вървейки пеш, Аз ще отида при Него стремително. Който Ме срещне с грехове, колкото цяла земя, без да съдружава с Мен нищо, Аз ще го срещна със също толкова опрощение“ (разказан от Муслим).

Трябва да се стремим към големи неща - колкото повече се стремим и борим, толкова резултатите ще са по-добре ин ша'Аллах. Приближаването до Аллāх (субханаху уа та'ала)  изисква време. Не можем да очакваме всичко да става бързо, кат ос маическа пръчка. Тряба да се уповаваме на Аллāх (субханаху уа та'ала) и да вярваме, че Той е предопределил за теб най-доброто - в земния живот, и в Отвъдния.

Тук има някои предложения за стъпки, които водят до доближаване до Аллах (субханаху уа та'ала):

1. Дуа

Често забравяме, че ние се нуждаем от Аллах (субханаху уа та'ала) да ни помогне и да ни напътва. Когато имаме изобилие на земята, решаваме, че можем сами да се справяме без Негова помощ. А трябва да знаем и помним, че нищо не се случва без силата и позволението на Аллах  (субханаху уа та'ала) . Така че трябва да търсим Неговата помощ и подкрепа за всичко - дори и за отрицателните мисли, които ни спохождат, за липсата на продуктивност...липсата на вяра! Трябва да молим Аллах (субханаху уа та'ала)  да ни помага и напътва по Правия път.  Аллах (субханаху уа та'ала) казва в Корана:

”И когато Моите раби те питат за Мен ­ Аз съм наблизо, откликвам на зова на зовящия, когато Ме позове. Нека и те Ми откликнат, и нека вярват в Мен, за да се напътят!

2. Пазете се от отровните действия

Отровата има различни форми и всеки има някакви потребности да я възприема. Опитайте да страните от всяко нещо, което  Аллах (субханаху уа та'ала)  не обича. Ако сте заобиколени от хора, които ви карат да съгрешавате и разочаровате Аллах (субханаху уа та'ала), тогава задължително трябва да се отстраните от тях.

Пророк Мухаммад (салAллāху алейхи уа саллам) е казал: “Добрия и лошия приятел, са като продавача на парфюм и ковача: Продавачът на парфюми може да ти даде подарък парфюм, или да го купиш от него или най-малко - да помиришеш благоуханието. Колкото до ковача - той може да изцапа дрехите ти, а най-малко - ще вдишаш изпаренията от пещта.” (Сахих ал-Бухари)

3. Научи 99-те имена на Аллах

Възможно ли е да обичате  Аллах (субханаху уа та'ала), да искате да се доближите до Него, ако не Го познавате? Когато се влюбваме, го правим в хора, чиито красиви качества познаваме. Разбира се, Аллах (субханаху уа та'ала) е над всяка аналогия, но ние трябва да Го познаваме. Желаейки само да се доближите до Аллах, няма да доведе до нищо добро, без да Го обичате. Започнете с имет ал-Уадуд - Любящият. Обичта на Аллах (субханаху уа та'ала) е безусловна, безпрекословна и категоричен. Той не иска и не търси нищо в замяна. Обръщай се към  Аллах (субханаху уа та'ала) с Неговите 99 Прекрасни имена.

от Абу Хурайра р.а. се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Аллах Всевишния, ако обикне някой раб, извиква Джибрил и казва: „Аз обичам еди–кого си, обикни го и ти!“ И Джибрил го обиква. После той прогласява небето и казва: „Аллах обича еди–кого си, обикнете го и вие!“ И го обикват небесните жители. После все повече за го приемат и на земята. И ако възненавиди някой раб, Той извиква Джибрил и казва: „Аз възненавиждам еди–кого си, възненавиди го и ти!“ И Джибрил го възненавижда. После прогласява сред небесните жители: „Аллах възненавижда еди–кого си, възненавидете го и вие! После все повече го възненавиждат и на земята“.  (Муслим)

4. Зикр (Споменаване на Аллах (субханаху уа та'ала) 

Споменаването на Аллах (субханаху уа та'ала) има изключително важно значение за доближаване до Аллах. Можете да споменавате Аллах чрез зикр или тасбих.

Изричането на Астагфируллах изтрива грехове.

Изричането на Алхамдулиллах ти дава повече.

Когато погледнеш през прозореца и видиш невероятните създания на Аллах, кажи СубханаАллах.

Най-чудесната форма за спомняне на Аллах (субханаху уа та'ала), е чрез наблюдаване на неговите творения. По време на дневните занимания, като ходене, шофиране - спомняй си  Аллах  (субханаху уа та'ала). Слушай Ислямски лекции или Ислямска поезия, в която се говори за величиети на Аллах  (субханаху уа та'ала). Заобиколи се с хора, които обичат  Аллах  (субханаху уа та'ала) и ти напомнят за Него. Участвай в халаки или религиозни кръгове в месжида, а можеш и сам да направиш собствено събиране. Колкото повече си спомняш за Аллах (субханаху уа та'ала), толкова повече Той ще си спомня за теб. Виж сам как ще се почувстваш и какво ще се случи на събиране, в което се спомня Аллах (субханаху уа та'ала).

Пратеникът на Аллах (салAллāху алейхи уа саламм) е казал:

“Всякога, щом хора се събират в някой от домовете на Аллах Всевишния, за да четат Книгата на Аллах и взаимно да я изучават, над тях се спуска покой и ги покрива милосърдие, и ги обграждат ангелите, и Аллах ги споменава пред онези, които са при него.“ (Сахих Муслим)

5. Следвай Сунната на Пророк Мухаммад  (салАллаху алейхи уа саллам)

Чрез следване Сунната на нашия Пророк (салAллāху алейхи уа саллам) ние ще спечелим любовта на Аллāх (субханаху уа та'ала) . Спечелвайки любовта на Аллах (субханаху уа та'ала), ще се доближим до Него. Следването на Сунната на Пророка ще те направи по-добър човек, ще имаш по-добри маниери и етика. Чети повече за Пророка   (салAллāху алейхи уа салам). И най-вече той е бил милост за всички хора по земята.  Аллāх  казва в Корана:

“Кажи: “Ако обичате Аллах, последвайте ме! И Аллах ще ви обикне, и ще опрости греховете ви. Аллах е опрощаващ, милосърден." (3:31)

6. Остани свързан с Корана

Само четене и запомняне на Корана не е достатъчно. Разберете го и живейте според него. Стремете се към най-доброто. Значението на Корана ще ви даде отговор за ежедневните изпитания. Когато четеш Корана и го разбираш, ще имаш много по-голяма възможност да повдигнеш нивото на своя ихсан. Ти сам ще искаш да правиш нещата правилно. Във форма на човек, ангел Гавраил/ Джибрил алейхи салам, е дошъл на събиране, на което е бил и Пророкът (салAллāху алейхи уа саллам). Един от въпросите, които ангелът е задал, е бил свързан с "ихсан" и неговото значение, на което Пророк Мухаммад  (салAллāху алейхи уа саллам)  е отговорил: „Да служиш на Аллах, сякаш Го виждаш, така че дори да не Го виждаш, [да знаеш, че] Той те вижда“. (Бухари и Муслим)

Да обобщим всичко това...

Бъдете продуктивни, търсете знание и действайте. Колкото повече обичате Аллāх    (субханаху уа та'ала), толкова повече ще се добижавате до Него. Колкото повече се добижите до Него, толкова повече Той ще се доближава до вас. Колкото повече искате да изучавате Сунната и Корана, търсите начин да се доближите до Аллах, доближаването ще доведе до повишаване нивото на твоя Ихсан. Когато достигнеш това високо ниво, ще усетиш любовта на Аллāх   (субханаху уа та'ала) и ще бъдеш щастлив от всичко, което Той ти дава. Ще бъдеш продуктивен, защото няма да губиш време в напразни неща, а ще славиш  Аллāх    (субханаху уа та'ала). Ще бъдеш уверен във всяко нещо, което правиш в живота си, защото ще имаш пълна вяра в Аллāх    (субханаху уа та'ала). 
Нека Аллāх    (субханаху уа та'ала) ни напътва по Правия път, който да ни приближи до Него. Aмин.

За автора

Reham Ibrahim is of Egyptian origin, born in Kuwait, raised in both Kuwait and Canada and now lives in Houston, TX. She holds a BA from the American University of Kuwait in Advertising and is currently pursuing a Master’s certificate from the University of San Francisco in Internet Marketing. She has been passionate about volunteering and serving the community from a very young age. Currently, she serves as Senior Marketing Director at Amaanah Refugee services is also involved in MAS Houston chapter. Reham’s dream is to inspire the world and be the change she wants to see in the world by being a global person who is productive and kind.

Източник

Важните уроци на Рамадан

Аллах Всевишния е казал: „Рамадан е месецът, през който беше низпослан  Коранът за напътствие на хората и с ясни знаци от напътствието и разграничението. Който от вас се окаже в този месец, да говее през него...“ (ал-Бакара, 2:185).

Посланика на Аллах ,Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Исляма е изграден върху пет (стълба): засвидетелстването, че няма друг бог освен Аллах и че Мухаммед е Негов пратеник; редовното извършване на молитвата; раздаването на милостинята закят; поклоничеството в Дома и говеенето през месец Рамадан.“[i]

Той, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Дойде Рамадан, благословения месец, в който Аллах ви е задължил да постите. През време на месеца вратите на Ада са затворени, а шейтаните – оковани. В него е нощта (лайляту-л-кадр), която е по-добра от хиляда месеца. Този, който  е лишен от неговите блага е наистина лишения.“[ii]

От многото уроци на Рамадан, са следните:

1.     Достигането на такуа

Поста е узаконен, за да можем да достигнем такуа (богобоязливост), както е казал Всевишния: „О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите...“ (Ал-Бакара, 2:183).

Талик ибн Хабиб (поч.100г.х., Аллах да го помилва) е казал: „Когато възникне фитна (изпитание и нещастие), може да се спре с помощта на такуа“. Попитали го какво е такуа и той отговорил: „Такуа е действие в покорство на Аллах с имаан (вяра), с надежда за милосърдие от Аллах. И такуа е изоставянето на делата на неподчинение на Аллах, на основата на светлината на Аллах (с имаан) и със страх от Аллах.“[iii]

„Това е едно от най-добрите определения за такуа. Защото всяко действие има отправна точка и цел. И действието не се разглежда като подчинение или приближаване към Аллах, ако не идва от чистия имаан (вяра в Аллах). По такъв начин чистия имаан, а не обичая или желанието, търсенето на одобрение, похвала  и известност, а стремежа към Него, е отправната точка на действие. А целта е да се достигне наградата от Аллах и Неговото доволство“.[iv]

Поста е средство за достигане на такуа, защото помага удържането на човек от много грехове, към които всеки е склонен. Затова Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Поста е щит, който защитава от Огъня“.[v] Ние трябва да си зададем въпроса след всеки ден, прекаран в пост: Направи ли ме поста по-покорен и богобоязлив пред Аллах? Помогна ли ми да се отдалеча от греха и неподчинението?

2.     Стремеж към доближаване до Аллах

Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Аллах е казал: „На всеки, който враждува с Мой ближен, Аз съм обявил война. Мой раб не може да се доближи до Мен с нищо по-любимо за Мен от онова, с което съм го задължил. Моят раб не престава да се доближава до Мен чрез допълнителни служения, докато го обикна. Щом го обикна, Аз ще бъда слухът му, с който чува, и зрението, с което вижда, и ръката, с която хваща, и кракът, с който ходи. Ако ме помоли, ще му дам, и ако поиска приют, ще го приютя“.[vi]

Пророка ,Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Този, който е доживял до Рамдан и не е получил опрощение на греховете и е за Огъня, Аллах ще го отдалечи (от Огъня)“.[vii]

Приближаването към Аллах в този благословен месец се постига най-напред чрез извършването на задължителната ибада, а също с четенето на Коран и размисъл над смисъла му, увеличаване на милостинята, обръщането с ду’а към Аллах, участие в тарауих, търсенето на лайлату-л-кадр – нощта, която е по-добра от хиляда месеца, посещаване на събирания за знание и усърдие в тези дела, които приближават сърцето към Аллах и получаването на Неговата прошка. Степента на нашето усърдие в този свещен месец, трябва да бъде по-голяма, отколкото във всеки друг месец, заради превъзходството му и наградите, които Аллах дава. Също голям начин за приближаване към Аллах, е извършването наи’тикаф (уединяване в джамията за поклонение на Аллах) за тези, които могат и имат възможност.

Ибн Ал-Кайим (поч.751г.х., Аллах да го помилва) е казал: „Аллах е предписал и и’тикаф, целта на който е сърцето да е напълно заето с Аллах,...и да се отдели от света напълно. Сърцето трябва да бъде погълнато единствено с Аллах така, че любовта към Него, споменаването и обръщането към Него, да премахне всяка грижа и тревога на сърцето, човека да ги преодолее. По такъв начин цялото внимяние е за Аллах, всичките мисли да са в споменаване на Аллах и размисъл върху това как да бъде достигнато Неговото доволство и приближаването към Него, не към хората. Това, на свой ред, ще подготви човека към пребиваване на света само с Аллах, за деня, когато човека ще остане сам в гроба, когато няма да има кой да даде успокоение, никой, който да даде устешение, освен Него. И това е великата цел на и’тикаф“.[viii]

3.     Придобиване на търпение

Имам Ахмад ибн Ханбал (поч. 241г.х., Аллах да го помилва) е казал: „Аллах е споменал сабр (търпението) на повече от деветдесет места в книгата Си“.[ix]

Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Месец на търпението, а три дни от всеки месец са време на пост“.[x]

Ибн ‘Абду-л-Барр (поч.464г.х., Алла да го помилва) е казал: „Месеца на търпението“ – това е Рамадан...Поста се казва търпение, защото ограничава душата от ядене и пиене, съпружески отношения и полово влечение“.[xi]

Той, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Младежи! Този от вас, който има възможност да се ожени – нека да го направи. Женитбата е най-доброто средство за опазването на погледа и целомъдрието. А който не може – нека да говее. Защото говеенето ще бъде като щит за това“.[xii]

Поста е средство за приучаване към сдържаност и търпение. Чрез търпението можем да усилим решимостта да се покланяма само на Аллах с искреност, да се справяме с възхосите и паденията в живота ни. Посредством търпението постигамеспособността да извършваме молитвите си спокойно, без да бъразаме...Постедством търпението можем да ограничим душата си от жаждата и лакомията и по такъв начин да даваме част от имуществото си за закят. Чрез търпението можем да ограничим поривите на душата си и по такъв начин да понесем изпитанията на хаджа, без да губим спокойствие. Подобно на това, чрез търпението можем да устоим на трудностите на джихада против неверниците и еретиците...Аллах Всевишния е казал: „Ако сред вас има двадесет търпеливи, те ще надвият двеста; а ако сред вас има сто, те ще надвият хиляда от неверниците, защото са хора, които не проумяват. Сега Аллах ви облекчи. Той знае, че у вас има слабост. И ако сред вас има сто търпеливи, те ще надвият двеста; а ако сред вас има хиляда, те ще надвият две хиляди с позволението на Аллах. Аллах е с търпеливите“ (Ал-Анфал, 8:65-66).

По такъв начин, след знанието и търпението не остава нищо, освен страстите и наудържимите емоции, критиките и празните лозунги, речите, които не укрепяват, а напротив – отслабват, и не конструктивните деяния, а напротив – унищожават! В този месец трябва да развиваме силна търпимост и решимост – да извуршим това, което се изисква от нас, както Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „И знай, че победата е заедно с търпението и утехата - с горестта, и че със затруднението идва облекчение!“[xiii]

4. Възпитаването на добър нрав

Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Ако човека не се откаже от лъжи в думите и делата, Аллах Всемогъщия не се нуждае от неговия отказ от храна и вода“.[xiv]

Той, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Поста не е просто отказване от храна и вода. Той също е отказ от невежата и непристойна реч. Ако някой оскърбява или ни подведе кажете: „Аз постя, аз постя“.[xv]

Това показва колко е важна правдивостта и добрите маниери. По такъв начин този благословен месец ни учи не само на въздържание от храна и вода, но и въздържание от говорене и думи, които могат да донесат вреда на хората и нарушение на правата им. Както Посланика на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал, описвайки същността на вярващия: „Мюсюлманина е този, от ръцете и езика на който другите за в безопасност“.[xvi]

         Затова всеки от нас трябва да работи, за да намери недостатъците в характера си, след това да ги отстрани и да подобри нрава си, подобно примера на пророците и посланиците, на последния Пророк – Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Стараейки се да бъде достигнато това, което е казал в прощалното си слово: „Обещавам дом в Рая на този, който изостави спора, дори ако е прав; и дом в центъра на Рая за този, който се откаже от лъжите, дори и в шегите; и дом на върха на Рая за този, който направи добър характера си“.[xvii] Без притесненията, засрамването, неприязънта към мюсюлманите, злословието, клеветническите слухове, сплетниченето и други видове лъжи, ние можем да спасим от загуба на наградата поста си, защото Посланика на Аллах ,Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Може да се случи и така, че постещия да не получи друго от поста си, освен глада и жаждата“.[xviii]

         5. Усещане за единство на мюсюлманите

         Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Постете, когато те постят, разговявайте, когато те разговяват и принасяйте жертва, когато те принасят жертва“.[xix]

         Имам Тирмиди (поч. 275г.х., Аллах да го помилва) е казал: „Един от хората на знанието е пояснил този хадис по следния начин: „Смисъла му е да се пости и разговява заедно с джама’ат и болшнството от хората“.[xx]

По такъв начин в този благословен месец можем по-силно  да усетим единството на уммата, благодарение на общия ни пост и разговяването. Можем да почувстваме какво изпитват мюсюлманите, които са в затруднение, защото: „По време на поста мюсюлманите чувстват и изпитват това, което и нуждаещите се и гладни братя и сестри, гладни и жадни в продължение на дълги дни, както се случва по това време с много мюсюлмани в Африка“.[xxi]  Наистина единството на мюсюлманите, тяхната взаимопомощ, е един от най-големите принципи, на които се гради религията Ислям, както е казал Аллах Всевишния: „И се привържете всички за въжето на Аллах, и не се разделяйте, и помнете благодатта на Аллах към вас, когато бяхте врагове, а Той помири сърцата ви и станахте братя чрез Неговата благодат!...“ (Ал-Имран, 3:103). И е казал: „А вярващите мъже и жени са покровители един на друг...“(Ат-Тауба, 9:71).

Шейху-л-ислам Ибн Таймийа (поч. 728г.х., Аллах да го помилва) е казал: „Благосъстоянието на хората няма да е пълно нито тук, нито за в бъдеще, освен с иджтима’ (колектиност), та’ауун (взаимоизгодно сътрудничество) итанассур (взаимопомощ). Взаимоизгодното сътрудничество – за обезпечаване на прехраната, а взаимопомощта – за да отрази вредите. По тази причина е казано, че човека е социален по своята същност“.[xxii]

Виждаме, че исляма придава голямо значение на обединяването на сърцата и поощрява иджтима’. Това се вижда не само от поста в Рамадан, а и от останалите актове на поклонение. Например, както ни е заповядано от Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, – да извършваме пет задължителни молитви през деня – колективно, защото това превъзхожда до двайсет и седем пъти наградата от молитвата на сам човек.[xxiii] Тази колективност се демонстрира по време на хаджа. Дори в постигането на знания и изучаването, най-благословени са колективните събирания, като Посланика на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Хората не се събират в джамията, четейки Книгата на Аллах и взаимно да я изучават, без да се спусне над тях покой и милостта да ги обгърне, и ангелите да ги обградят, а Аллах ги споменава пред тези, които са при Него“.[xxiv] Дори във всекидневните ни дела, като храненето, исляма ни дава колективността. Както някои от сподвижниците на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари,, които му казали: „О, пратенико на Аллах! Храним се, но храната не ни засища!“ Той казал: „Може би се храните поотделно?“ Отговорили: „Да“. Тогава казал: „Яжте заедно и споменавайте името на Аллах. Тогава над дома ще има благословия в това“.[xxv]

Наистина, дори в етикета на събиранията е демонстриран духа на колективността. Веднъж Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, срещнал сподвижници, седящи на групи и им казал: „Защо ви виждам поотделно?“ Абу Са’ляба Ал-Хушани е казал: „Всеки път, когато спирахме да лагеруваме, хората се разпръскваха по хълмчета и долинки. Затова посланика на Аллах (с.ас.) каза: „Наистина вашето разпръскване по долинки и хълмчета, е от шейтана“.След това всеки път, когато лагерувахме, се разполагахме толкова близо един до друг, че казвахме: „Ако над нас се разпростери платно, ще ни покрие всичките“.[xxvi]

Затова Рамадан е да се усили нашето усещане за единство и братство, за нашата обща привързаност към Аллах и Неговата религия. И няма съмнение, че това усещане за единство е необходимо, защото: „Всички ние работим заедно, както е предписано от Исляма, като искрени братя не поради хизбийа (фанатична партийност), не поради сектанство, но за да има полза за ислямската Умма“.[xxvii] По време на Рамадан трябва да изучим себе си и да се запитаме: „Каква е моята роля?“, защото всеки от нас има някаква роля в помощ на Уммата, за възстановяване не нейната чест, за възвръщане на единството ѝ, силите ѝ и победата, която ѝ е обещана. Трябва също да се замислим над собствените си думи и дела и да се запитаме: „Помагат ли те за процеса на единство и братство, или в действителност са само пречка и носят вреда?“

Молим Аллах да ни даде способност да се подобрим през този благословен месец и да не бъдем от отдалечените от Неговото милосърдие и прошка. Наистина Той е Всечуващия и Приемащия покаянието на Своите раби!

---

[i] Сахих. Предаден от Ал-Бухари (1/48) и Муслим (№16), от Ибн Умар, Аллах да е доволен и от двамата

[ii] Сахих. Предаден от Ан-Ниса’и (№ 1992), от Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него. Заверен от Ал-Албани в Тахрижу-л-Мишкат (№ 1962).

[iii] Предадено от Ибн Ал-Мубарак в Китабу-з-Зухд (стр.473) и Ибн Абу Шайба в книгата му Китабу-л-Иман (№ 99).

[iv] Ибн Ал-Кайим, Рисаляту-т-Табукийа (стр.26).

[v] Хасан. Предаден от Ахмад (3/241), от Джабир, Аллах да е доволен от него. Заверен от Ал-Албани в Сахиху-т-Тархиб (№ 970).

[vi] Сахих. Предаден от Ал-Бухари (11/481) от Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него.

[vii] Сахих. Предаден от Ал-Бухари (2/246) и Ал-Бейхаки (4/204), от Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него. Заверен от Ал-Албани в Сифату-с-Сауми-н-Наби, стр.24.

[viii] Ибн Ал-Кайим, Заду-л-Ма’ад (2/87).

[ix] Предадено от Ибн Ал-Кайим в Мадариджу-с-Салихин (2/152).

[x] Преаден от Ахмад (2/163) и Ан-Ниса’и (1/327), от Абу Хурайра. Заверен от Ал-Албани в Ируа’у-л-Халил (4/99).

[xi] Ат-Тамхид (19/61) на Ал-хафиз Ибн ‘Абду-л-Барр.

[xii] Сахих. Предаден от Ал-Бухари (123) и Муслим (№ 123), от Ибн Мас’уд, Аллах да е доволен от него.

[xiii] Сахих. Предаден от Ахмад (1/203) и Ат-Табарани в Ал-Кабир (11/100), от Ибн Аббас, Аллах да е доволен от него. Заверен от Салим Ал-Хиляли в Ас-Сабру-л-Джамил, стр.43.

[xiv] Сахих. Предаден от Ал-Бухари (4/99), от Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него.

[xv] Сахих. Предаден от Абу Хузайма (№ 1996) и Ал-Хаким (1/130), който е потвърдил достоверността. Вж. Саихху-т-Тархиб (№1075).

[xvi] Предаден от Ал-Бухари (1/53) и Муслим (№40), от ‘Амр ибн Ал-‘Ас, Аллах да е доволен от него. 

[xvii] Сахих. Предаден от Абу Дауд (№ 4800) и Ал-Бейхаки (10/249), от Абу Умама, Аллах да е доволен от него. Заверен от Ал-Албани в Ас-Сахих  (№273).

[xviii] Сахих. Предаден от Ахмад (2/441) и Ибн Маджа (1/539), от Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него. Заверен в Сахиху-т-Тархиб (№1076).

[xix] Сахих. Предаден от Ат-Тирмиди (№693), от Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него. Заверен от Ал-Албани в Ас-Сахих (№224).

[xx] Джами’у-т-Тирмиди (3/311).

[xxi] Из речта на Ибн Базз. вж. Маджму’у-л-Фатауа уа-л-макаляту-л-мутанауи’а (5/211).

[xxii] Ибн Таймийа, Ал-Хасба фи –л-Ислам, стр.9.

[xxiii] Сахих. Предаден от Ал-Бухари (2/109) и Муслим (№650), от Ибн Умар, Аллах да е доволен от тях.

[xxiv] Сахих. Предаден от Муслим ( №339), от Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него.

[xxv] Хасан. Предаден от Абу Дауд (№3764), от Уахши ибн Харб, Аллах да е доволен от него. Заверен от Ал-хафиз Ал-Ираки в Тахрижу-л-ихйа (2/4).

[xxvi] Сахих. Предаден от Муслим (№331), от Ибн Джабир Самура, Аллах да е доволен от него.

[xxvii] Мухаммад Насиру-д-Дин Ал-Албани, Су’ал уа-л-Джауаб хайла фикхи-л-уаки’, стр. 24