четвъртък, 27 септември 2012 г.

Медийна информация за делото в Пазарджик, 27.09.2012

ТВ7:
http://tv7.bg/dobro-utro/news/9459682.html


Делото за проповядване на радикален ислям

В Окръжния съд на Пазарджик днес продължава делото срещу 13-те имами, подсъдими за проповядване на радикален ислям. Срещу трима от тях има и обвинения за проповядване на омраза на религиозна основа. На днешното заседание предстои да бъдат изслушани показанията на над 20 свидетели.

Адв. Радев и адв. Халарампиев, защитници на подсъдимите, в директно включване от Пазарджик, отрекоха наличието на основание за обвиненията, че клиентите им насаждат религиозна омраза. По думите им, около четиримата анонимни свидетели се върти голяма въпросителна, защото част от тях са служители на ДАНС, а законът ограничава представители на службите да бъдат свидетели. По този повод адвокатите са направили искане към съда вчера.

Подсъдимите са се възползвали от правото си дават обяснения на по-късен етап от процеса, стана ясно от репортажа.


Бтв (26.09.2012)

27.09.2012

Четирима свидетели по делото за радикален ислям се отказаха от показанията си (обновена)


27.09.2012 / 10:58 

Заседанието на Пазарджишкият окръжен съд започна с разпита на останалите свидетели по делото срещу 13-те обвинени за радикален ислям. От призованите за днес 18 свидетели, се явяват 16, до момента са разпитани само трима. Съдът разпита Бранимир Змияров, секретар на джамийското настоятелство в джамията в ромската махала в Пазарджик, който заяви, че един от обвиняемите Ахмед Ахмед е изнасял лекции в джамията, че е салафит и обвиняемият също е такъв. Прокуратурата направи искане за прочитане на показанията му от досъдебното производство заради противоречия.

На 27 април 2011 година свидетелят е казал, че ислямът ще завладее света и че е правилната религия, това е проповядвал и обвиняемият Ахмед Ахмед, а също и че целият свят ще стане ислямски.

Всички, които не са мюсюлмани, ще горят в ада и само ислямската религия е правилна.
Сега свидетелят твърди, че не е говорил такива нещо и не знае защо се е подписал в протокола за разпит.

Другият разпитан свидетел Иван Моллов, имам в джамията в ромската махала в Пазарджик, също не потвърди дадените показания в досъдебното производство.
Последният разпитан досега свидетел Светослав Манчев каза, че е нормално да бъде салафит и да изповядва тази част от исляма, че е чел лекции на обвиняемите Мутлу, Ахмед и Салих, в които е записано, че властта идва от Аллах, че жените трябва да се забулват в черни дрехи.

На свидетеля също бяха прочетени показанията от досъдебното производство заради противоречия.

Там той е казал, че не приема държавата, не ходи на избори и спазва само религиозните закони, защото властта се дава от Аллах.

Пред съда той също каза, че не владее добре български и не е разбрал под какво се е подписал.

Заседанието продължава с разпита на останалите свидетели.

В съдебната зала няма да бъдат разпитвани четиримата защитени свидетели. Вероятно това ще стане в последния - четвърти, ден на процеса. 

Вчера един от ключовите свидетели, Хюсеин Ходжа, се отказа от част от показанията си, дадени в досъдебна фаза.

Той заяви пред съда, че е завършил висше духовно образование в Саудитска Арабия, и обясни, че течението „салафизъм" е връщане към стриктното спазване на Корана и сюнета и всички „млади ходжи" спазват указанията.

Ходжа потвърди, че са провеждани семинари и лекции в джамии и в апартаменти, като лектори са били и част от подсъдимите в процеса.

Свидетелят призна, че за своето участие като лектор е получавал дарения от фондацията на различна стойност - 200, 300 или 1000 лева. Той посочи още, че е вземал дарения в евро от приятели в чужбина, като всички пари са давани на ръка.
В показанията си в съда Хюсеин Ходжа потвърди, че се е познавал с първия призован свидетел по делото Муафак Аласад, когато същият е бил начело на фондацията „Ал Уакъф ал Ислями".

По време на разпита на свидетеля стана ясно, че част от показанията му, дадени в досъдебното производство, са променени.

При излизането му от съдебната палата в Пазарджик събралото се множество реагира негативно на неговата поява.

Муафак Аласад пък заяви, че е с двойно гражданско - сирийско и българско. Той поиска преводач заради слабото владеене на български език. Съдът уважи желанието му и отложи разпита му за днес.

Мюсюлманите, пристигнали от различни краища на страната, подкрепящи обвинените в проповядване на радикален ислям, организираха импровизиран митинг в района на Пазарджишкия окръжен съд, където се гледа делото.

Пред събралите се над 250 души говори представителят на Главното мюфтийство Хюсеин Хафъзов.

Центърът на Пазарджик бе огласен със скандирания на арабски език „Аллах е велик". С проявата, която не е разрешена от полицията, мюсюлманите обявяват пълната си подкрепа към обвиняемите имами.

сряда, 26 септември 2012 г.

Четирите съпруги


Един богат търговец имал 4 съпруги.

Четвъртата обичал най-много - купувал й красиви дрехи и я хранел с деликатеси, грижел се за нея, давайки й най-доброто!

Обичал много и третата си съпруга - бил много горд с нея и много се хвалел на приятелите си с нея. Но най-големия му страх бил тя да не избяга при някого другиго!

Втората си жена обичал много - много търпелива, внимателна и в същност тя била довереника на търговеца. Винаги, когато той имал проблем, тичал при нея за съвет, тя му помагала, изслушвайки го и го съветвала.

Първата му жена била много отговорна, лоялна, била много спомогнала на търговеца да натрупа богатството си, грижела се за имуществото и дома му...Но той не я обичал и изобщо не я поглеждал. Въпреки това, тя винаги го обичала, но той не й обръщал никакво внимание...

Един ден той заболял и не след дълго лекарите казали, че не му остава много да живее. Дълбоко се наръжил и се замислил за луксозния си живот: "Сега имам 4 съпруги, но ще умра сам! колко ще съм самотен!"

Тогава повикал 4-та съпруга: "Теб обичах най-много и те обличах с прекрасни дрехи, хранех те само с най-добрите храни. Сега умирам, ще дойдеш ли с мен?" 
"В никакъв случай!", отсякла тя и си тръгнала без да каже друго.

Отговорът й прерязал сърцето му като нож! 
Тъжния търговец повикал третата съпруга: "През целия си живот толкова много те обичах. Сега умирам, ще дойдеш ли с мен?"
"О, не! Животът е толкова хубав! Аз мога да се омъжа отново!"

Студ обвил търговеца...Повикал и втората си съпруга: "Винаги идвах за съвет при теб, ти беше моята довереница. Сега отново имам нужда от помощта ти - умирам, сам - ще дойдеш ли с мен да споделиш самотата ми?!"
"Не, съжалявам. Този път не мога да ти помогна. Най-много мога да дойда да те изпратя до гроба ти".

Отговорът го ударил като гръм и той останал без думи...
Тогава чул глас: "Живеех с теб и заради теб. Ще дойда с теб независимо къде отиваш." 

Обърнал се той и видял, че говори първата му съпруга. Не я бил поглеждал отдавна и сега видял колко е слаба, сякаш болна и недохранена. Силно загрижем търговецът извикал:
"Трябваше да се грижа за теб, когато имах възможност!"

=====================================

Поука: В същност ние всички имаме 4 съпруги до себе си през целия си живот.

4 е нашето тяло. Без значение колко сме се грижили за него да го направил красиво, когато умрем, то си отива от нас.

3 са нашето богатство и положение. Когато умре, то винаги отива при другиго.

2 е нашето семейство и приятели. колкото и да са ни били близки, когато умрем, могат да дойдат само до гроба ни.

1 е нашата душа. Винаги пренебрегвана в преследване на желанията на тялото, в стремежа към богатство и власт. Но в същност тя е единственото, което ще ни последва навсякъде, където отиваме. 
Затова е най-добре да я направим силна, да се грижим добре за нея и вярата си, докато имаме възможността за това...



Поредица медийна информация за процеса

Голяма част от медийните материали са непълни и неточни, но ги препубликувам тук:


Пазарджишкият съд отново под обсада, този път и с цитати от Корана /видео/

Още от рано сутринта пред сградата на Пазарджишкия съд започнаха да се събират на групи мюсюлмани от региона и страната.
30 минути преди обявения за начален час /9.00/ на насроченото за днес съдебно заседание по делото срещу 13-те, обвинени в проповядване на радикален ислям, пространството пред съда се запълни от внушителна група и значително по-добре организирана група от стотици последователи на Аллах.  По знак повече от десетина, включително и жени, издигнаха плакати, върху които са изписани текстове от Корана.
На входа на съда отново настана суматоха от невъзможността всички желаещи да влязат в залата. Но съдебната охрана въдвори ред и създаде организация за допускане представителите на медиите.
Очаква се  делото днес да започне с разпит на свидетелите.



от 24 часа


В официалният сайт на окръжния съд в Пазарджик процесът срещу 13 обвиняеми за проповядване на радикален ислям и членуване в нерегистрирана у нас саудитска фондация е записан като дело за " тероризъм" по чл.108 "А", което е абсолютна грешка, т.к. официалното обвинение е по чл.108, ал 1. Разликата между двата члена в НК е огромна.
Това стана ясно вчера, когато трябваше да бъде даден ход на второто заседание по делото. Още преди това обаче близки на обвиняемите показаха на мобилните си телефони сайта на пазарджишкия съд и изразиха явното си възмущение от публикуваното, че съдят духовниците им за тероризъм.
Грешката предизвика полемика и възмущение и сред насъбралите се над 150 човека, които бяха дошли да подкрепят обвиняемите. Някой от тях бяха издигнали плакати пред съда с цитати от Корана. Други пък изразиха мнение, че грешката е умишлена провокация, която поставя началото на нов възродителен процес.
Това наложи адвокатите Васил Василев и Ина Лулчева, които вчера бяха конституирани като нови защитници на трима от обвиняемите, да поискат официално от съда грешката да бъде поправена в официалния сайт на институцията. В тази връзка "24 часа" научи, че става дума за грешка в програмата на сайта, където при изписването на чл.108 автоматично излизало и пояснението " тероризъм".
Специалисти обясниха, че това не може да бъде поправено механично и е необходима намесата на програмистите, създали софтуера на сайта. Междувременно вчерашното второ заседание по процеса започна с 5 часа закъснение, заради отсъствието на адвокат Хари Харалампиев, който защитава 5-ма от обвиняемите. Оказа се, че защитникът е имал вчера сутринта дело във Върховния съд, но не е уведомил за това съдия Ивета Парпулова, която ръководи процеса в Пазарджик.
На започналото следобяд заседание бяха призовани 15 свидетели и започнаха техните разпити. Днес процесът продължава.


Делото в Пазарджик за проповядване на радикален ислям на два пъти днес беше отложено за по няколко часа. Очаква се заседанието да започне в 14 часа. 

Отлагането се наложи поради отсъствието на адвокат Хари Харалампиев, който защитава трима от подсъдимите. 

Съдия Ивета Парпулова каза, че е получила уверение, че адвокатът ще се яви по-късно днес и заседанието ще може да започне. 

Около 200 мюсюлмани отново се събраха пред Съдебната палата в Пазарджик в подкрепа на обвиняемите 13 души. 

Делото се гледа при засилени мерки за сигурност. 

Възродителният процес в България никога не е спирал, само са сменяни формите, заяви една от протестиращите пред Съдебната палата пред Дарик радио. „Мен ме боли, това са мои братя, приятели“, обясни жената.
„Ние не сме опасни, не сме камикадзета, ние сме обикновени мирни граждани на тази държава. Защо държавата плаши хората с нас?“, попита друг от събралите се. 

Свидетелите от Пазарджик, които трябваше да бъдат разпитани днес, бяха освободени. На разположение остават свидетелите от Смолян и Благоевград. 

Делото тръгна миналата седмица в Пазарджик. Пред съда са изправени 13 души, членове на нерегистрираната организация "Ал-Уакф ал-ислями". Тя е клон на едноименната саудитска фондация и е действала на територията на областите Смолян, Благоевград и Пазарджик.

Митинг пред съда в защита на съдените за радикален ислям - Пазарджик-медия

islqm1.jpgСтотици мюсюлмани от Пазарджик, Сърница и други селища на региона  са пред сградата на Окръжния съд, където се гледа делото срещу 13 членове на нерегистрираната организация „Ал-Уакф ал-ислями“.
С присъствието си те се обявяват в защита на подсъдимите, обвинени освен за членството си в забранената организация и в  проповядване на  антидемократична идеология - противопоставяне на принципите за демокрация, разделение на властите, либерализъм, държавност и върховенство на закона, основни човешки права, като равенство на мъжете и жените и религиозна свобода, чрез проповядване идеологията на салафитското направление на исляма и налагане на шериатската държава.
Според близките и поддръжниците на обвинените не става дума за радикален, а за най-обикновен традиционен ислям.Те развяват  националния трибагреник и знамето на Европейския съюз.
След снемане самоличността  на подсдимите съдия Ивета Парпулова даде ход на делото. Днес се очаква да 
islqm2.jpgбъдат изслушани всичките 13 подсъдими.
Според адвокат Хари Хараламбиев, който е защитник на шестима, обвиненията са пресилени, експертите са тези, които ще решат делото, а високият обществен интерес може да повлияе на хода му.
Адвокат Емил Велев, също от защита на подсъдимите, е убеден, че това дело ще има съдбата на предишното /срещу Ахмед Муса Ахмед/ поради липса на доказателства и обвиняемите ще бъдат признати  за невиновни.



Ислямисткото дело все пак започна, Хари Харалампиев бил на дело за убийство

В 14.00 часа съдия Ивета Парпулова даде ход на делото срещу 13-те, обвинени за участие в нерегистрираната организация „Ал-Уакф ал-ислями“, която си  поставила за цел проповядване на антидемократична идеология. 
Адвокат Хари Харалампиев поднесе своите извинения на уважаемия съд и на всички в залата, като обясни, че не е могъл да уведоми съда, тъй като в последния момент станало ясно, че делото във Върховния съд няма да бъде отложено, а то се отнасяло за убийство.
 При наличието на всички обвиняеми започна разпипът на свидетелите.Но още при първия се оказа, че има процесуална пречка. Сирийският гражданин Муафа Ахмед Мулааса, който е с двойно гражданство, поиска разпитът му  да се провежда с преводач. С българско гражданство и завършено висше образование тук , сирийският бизнесмен пресметна, че владее български на 80% и посочи области, в които не  разбира всички думи.
Това принуди съдия Парпулова да отложи за друга дата разпитът му в присъствие на преводач.
Завършилият в Саудитска Арабия ислям Йюсеин Мехмед Ходжа се опита да обясни, че между традиционния ислям и салафистокото течение няма разлика, като второто изисквало по-стриктно да се спазва Корана.
Заседанието продължава с разпит на останалите свидетели


Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен Довереник е Той!

От Абу Саид ал-Худри, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: 
„Как да блаженствам, когато тръбачът вече е сложил Рога в устата си и се вслушва да чуе кога ще бъде повелено да протръби с него, за да протръби“.
Това било тежко за сподвижниците на Пратеника на Аллах, Аллах да е доволен от тях, и им рекъл: 
„Кажете: „Достатъчен ни е Аллах. Колко прекрасен Довереник е Той!“ 

(Разказан от ат-Тирмизи, който го е определил като добър хадис).

неделя, 23 септември 2012 г.

Търпение в неволята


автор Фахреддин Йалдъз

източник на снимката - Интернет

В Корана е казано, че Всевишният Аллах ще изпита човека с различни беди (67/2 (1); 2/155 (2); 3/142 (3) и др.) и на вярващия човек се дава указанието: (74/7) (4). Тази повеля на Корана отразява истината за човека и живота, защото земният живот е пълен с несгоди и в живота на всекиго има неминуемо трудни моменти.
С други думи, бедите са една неотменима истина в човешкия живот.
Ето защо те трябва да се посрещат като нещо естествено. Важното е да можем да посрещнем с търпение несгодите, които чукат на вратата ни в най-неочакван момент като покажем онова поведение, което подобава на един вярващ. А това става със съзнателното четене на Корана и търпеливото му спазване.
Какво е и какво не е търпението?
Думата търпение „сабр" е производна форма от корена „сбр", който означава „държа, понасям, очаквам, издържам на трудности и притеснения" (Ибн Манзур, Лисанул Apa6, III, 437-443).
Търпението е умението на човек да преодолява с вяра, твърда решимост и издръжливост трудностите и притесненията, с които се сблъсква в предприетите от него, справедливи и благочестиви дела (73/10 (5); 90/17 (6); 28/54 (7)). Освен това търпение се нарича предпазването на човек от деяния, които не съответстват на религията и здравия разум, и обуздаването на човешките страсти (Рагъб ел-Исфехани, ел-Мюфредат, с. 474).
В Корана всички слова, свързани с корена „сбр", макар и с малки разлики, като цяло се употребяват със значението „твърда решимост и непоколебимост" (М. Фуад Абдюлбаки, ел-Муджсмюл Мюфехрес ли-елфазил Куранил Керим).
Търпението е понасяне на всички притеснения с твърдост, овладяване на страстите, изпълнение на божествените заповеди, като се опълчиш на всякакъв вид трудности, за да можеш да спечелиш благоволението на Аллах; вкусване от удоволствието да бъдеш раб на Аллах, без да се заблудиш от множеството забранени неща, желания и страсти, въпреки измамността на света, многобройната тълпа, която се кланя на богатство и слава, неотклонение от правия път, преодоляване с вяра и чистосърдечност препятствията на разорението.
Търпението е силата да се победят удоволствията на страстта, да се върви по пътя на вярата с твърда решимост, да се понасят трудностите на борбата срещу порока и неправдата. Ето защо търпението е най-прекрасното от качествата, най-висшата степен на нравственост над всичко – онова действие на вярващия сам да претегли вярата си на везните на искреността. В такъв случай човек трябва да усвои навика да търпи и да се самовъзпитава търпеливо. Никога не трябва да се забравя, че търпението е главният фактор за постигането на успех. (3/120 (8), 125 (9), 142 (10), 146-148 (11) и др.)
Търпението, за което наградата е най-голяма изпъква тогава, когато пожарът на нещастието се посипе върху човека. Тази истина Пророкът (с.а.с.) е изразил с думите:
„Най-приемливо е търпението в момента на първия удар." (Куртуби, ел-Джами ли- ахкамил Куран, II, 174)
Защото "търпението, проявено в такова състояние, показва силата на вярата в сърцето и непоколебимостта на търпението. След като пожарът на нещастието угасне и шокът от събитието премине, общо взето всеки понася случилото се. Търпението, което е важно и приемливо е, без да се възразява на предопределението от страна на Аллах, да се прояви съгласие с Неговата върховна власт.
Мярка за търпението е Коранът. Когато някой поиска да навреди някому или на религията му, бездействието от страна на човека не е търпение, а нещо което не трябва да се допуска. С други думи като се каже, че търпението е половината от вярата, не е правилно винаги да се мъчи да се поддържа поведение на пасивност. Защото търпението, което се изисква и се възхвалява в Корана е търпението, което се проявява по пътя на правдата и доброто чрез вяра и благочестиви дела.
Праведността не е да обръщате лице на изток или на запад, праведността е у онзи, който вярва в Аллах и в Сетния ден, и в ангелите, и в Писанието, и в пророците, и раздава от своя имот, въпреки любовта си към него, на роднините и сираците, и на нуждаещите се, и на пътника [в неволя], и на просяците, и за освобождаване на робите, и отслужва молитвата, и дава милостинята закат; и у изпълняващите своя обет, когато са обещали, и у търпеливите в злочестие и беда, и във вихъра на битката. Те са искрените и те са богобоязливите. (2:177)
А точно обратното – да се понася всяка злина, да се скланя глава пред всяко унижение, да се приема несправедливостта не е търпение.
Едно от основните понятия обаче, което с времето се възприема погрешно и е загубило в голяма степен значението си, установено в Корана, е търпението. Това понятие се възприема от много хора като израз на примирение пред потисничеството и неправдата, на отказ от упоритото отстояване на ислямската житейска практика и прекъсване на усилията да се пренася исляма в живота. Понятието търпение в Корана обаче няма никаква връзка с такова едно разбиране.
Според Корана търпение е човек да продължава с вяра и решимост да върши праведни и благочестиви дела, да бъде способен да преодолява смело и непоколебимо трудностите и несгодите, които го сполетяват, да изчаква без да бърза присъдата за изпълнение, която Той ще му предопредели по-нататък, като продължи стремежа си да живее по пътя на религията на Аллах. (68:48 (12); 73:10 (13); 90:17 (14); 10:109 (15); 16:126 (16); 3:200 (17) и др.) При това положение всеки вярващ трябва да изпълнява днешния си дълг с пълна решимост и да очаква с търпение утрешната присъда на Своя Господ.
ПОСЛАНИЕТО, КОЕТО ОТПРАВЯ ПОНЯТИЕТО ТЪРПЕНИЕ
В нашето съвремие господства един порядък, който унищожава човешките стойности и в голяма степен погубва ислямската личност. В този строй лъжата е заела мястото на нравствеността, а потисничеството и гнетът – на правдата. Хората безучастно наблюдават как измамата, парите и демагогията унищожават човешките и ислямските ценности.Тези пороци и беди ще могат да бъдат преодолени не с отказ от ислямския живот, а тъкмо обратно – с проява на достатъчно усилия, за да може човек да живее като истински мюсюлманин, дори ако е необходимо да извърши саможертва. Днес обаче мюсюлманите изпитват върху себе си несгодите от споменатите недъзи. А тези несгоди могат да бъдат преодолени с по-големи жертви.Понятието търпение отправя към нас посланието че, въпреки всички трудности и гнет, трябва да направим навреме това, което се изисква, за да изживеем един истински ислямски живот, че трябва да работим без страх – упорито, решително и системно.
И рекоха Исраилевите синове на фараона: „Отмъщаваш ни само защото повярвахме в знаменията на нашия Господ, когато дойдоха при нас. Господи наш, изпълни ни с търпение и прибери ни отдадени на Теб!"(7:126)
1.     Той е, Който сътвори смъртта и живота, за да ви изпита кой от вас е по-добър в делата. Той е Всемогъщия, Опрощаващия,
2.      И непременно ще ви изпитаме с малко страх и глад, и с отнемане от имотите, душите и плодовете. И благовествай търпеливите,
3.     Или смятахте да влезете в Рая, без Аллах да е изпитал кои от вас се борят и без да е изпитал търпеливите?4. и в името на твоя Господ бъди търпелив!
4.     И бъди търпелив към онова, което говорят! И ги пускай с достойнство!
5.     И е от онези, които вярват и взаимно се наставляват за търпение, и взаимно се наставляват за състрадание.
6.     Тези ще бъдат възнаградени два пъти, защото са търпеливи и отвръщат на злината с добрина, и от онова, което сме им дали за препитание, раздават.
7.     Ако ви постигне добрина, тя ги огорчава, а ако ви сполети злина, ликуват за нея. Но ако сте търпеливи и богобоязливи, не ще ви навреди лукавството им с нищо. Аллах обгръща техните дела.
8.     Да, ако сте търпеливи и богобоязливи, и [съдружаващите] изникнат в ярост пред вас -; тогава ще ви подкрепи вашият Господ с пет хиляди белязани ангели.
9.     Или смятахте да влезете в Рая, без Аллах да е изпитал кои от вас се борят и без да е изпитал търпеливите?
10. И с колко пророци се сражаваха огромни множества, но те не изнемощяваха от онова, което ги сполетяваше по пътя на Аллах, и не проявяваха слабост, и не се огъваха. Аллах обича търпеливите.
11. Думите им бяха само да кажат: “Господи наш, опрости греховете ни и нашата невъздържаност в делата, и укрепи нашите стъпки, и ни помогни срещу невярващите хора!” И въздаде им Аллах наградата на земния живот, и прекрасната награда на отвъдния. Аллах обича благодетелните.
12. Изтърпи до присъдата на твоя Господ и не бъди като човека в кита, който зовеше, изпълнен със скръб
13. И бъди търпелив към онова, което говорят! И ги напускай с достойнство!
14. И е от онези, които вярват и взаимно се наставляват за търпение, и взаимно се наставляват за състрадание.
15. И следвай, каквото ти се разкрива, и бъди търпелив, додето Аллах отсъди! Той е Най-добрият съдник.
16. И ако наказвате [о, вярващи], накажете със същото, с което са ви наказали! А ако търпите, това е най-доброто за търпеливите.
17. О, вярващи, бъдете търпеливи и надвивайте с търпение, и бъдете твърди, и се бойте от Аллах, за да сполучите!

Жената и гърбушкото /The woman and the hunchback


Една жена всеки ден изпичала хляб за семейството си и един в повече, който слагала на перваза на прозореца си - да го вземе някой гладен човек.
Всеки ден минавал един гърбав мъж и взимал хляба и вместо да благодари, казвал ядно: "Каквото лошо направите - ще ви се върне и каквото добро направите - то си е за вас!"
Това се повтаряло всеки ден и на жената й докривели думите на този мъж, който никога не благодарял, а само мърморел едно и също нещо!
Чудела се как да промени това, като чувала мърморенето всеки ден! Една сутрин си казала: "Е, не! Не може така! Ще променя днес нещата вднъж завинаги!" И сложила отрова в хляба, който слагала на прозореца. 
В момента, в който поставяла отровния хляб на прозореца, ръцете й се разтреперили и тя викнала: "Какво правя аз?!" И бързо го хвърлила в огъня, след което изпекла нов хляб и както всеки ден, го сложила на перваза. Пак минал гърбавия човек и го взел, промърморил обичайната си фраза и заминал.
Жената забравила случилото се, защото ума й бил зает със сина й - преди месеци момчето заминало да си търси късмета далеч от дома и майката нямала никакви вести от него. Изправила се жената и отправила гореща молитва към Бог да върне сина й в дома им!
Вечерта на вратата се почукало и каква била изненадата й, когато видяла собствения си син да стои слаб и немощен пред прага! Дрехите му били одърпани, стари и големи.
Бързо вкарала момчето си в дома, нахранила го, изкъпало се и се преоблякло.
После й казал: "Мамо, истинско чудо е, че се прибрах! Може би само на миля оттук бях премръзнал и съм припаднал от студа. Сигурно съм щял да умра, ако не ме беше намерил един човек - възрастен и гърбав, който ме стопли и ми даде един хляб. Той ми каза - това е, което ям всеки ден, сега ти го давам на теб". 
Когато майката чула това, лицето й пребледняло. Тя се сетила за отровния хляб, който приготвлиа и после хвърлила в огъня. Ако го беше оставила, той щеше да бъде изяден от собствения й син...
И тогава тя разбра значението на всекидневните думи на гърбавия мъж...
"Каквото лошо направите - ще ви се върне и каквото добро направите - то си е за вас!"


Поука: Правете добро и не спирайте да добротворствате, дори да не получавате винаги благодарност или добри думи.
Защото един ден, дори не тук, а в Отвъдното, ще ви се върне всяко едно дело.

Гняв, насилие и видео

Прекрасен анализ на capital.bg
Поредният сблъсък на цивилизациите или нещо по-различно
© Reuters

"Уау! Добре, че току-що бомбардирах джамии и убивах жени и деца, а не направих антиислямско видео. Тогава хората щяха да се вдигнат срещу мен!" Този шеговит туит от пародийния профил на сирийския президент Башар Асад в микроблогинг платформата всъщност улавя доста точно някои от нюансите в лавината от протести, обхванали арабския свят в последните две седмици.

Демонстрациите в близо 20 държави от Тунис до Египет и от Пакистан до Афганистан пламнаха след разпространяването на трейлъра на направения в САЩ аматьорски антиислямски филм "Невинността на мюсюлманите". Естествено не закъсняха коментарите в стил "нали ви казахме, че ще стане така", че мюсюлманите са неспособни на демокрация фанатици и свалянето на диктаторските режими няма да доведе до нищо добро.

Но в бурята от гняв, насилие и видео се очертаха по-дълбоки пукнатини от културните различия между Запада и ислямските страни. Грозните сцени по арабските улици и убийството на американския посланик в Либия Кристофър Стивънс повдигат куп въпроси за политиката на САЩ (а и Европа) в региона, за движещите се пясъци в постреволюционните Либия, Египет и Тунис, за способността на новите им лидери да осигурят нормалност и стабилност. Но всичко това не означава, че арабската пролет е преминала в есен, отношенията със Запада са непоправимо накърнени и Америка и ЕС трябва да се откажат да помагат.

Ние и те


"Тази вълна от насилие ще бъде запомнена като поредния пример за конфликта в ценностите между западната и ислямската култура", казва пред "Капитал" Хасан Мнеймне, анализатор от German Marshall Fund. Списъкът с кървави трагедии заради сблъсъка на цивилизациите наистина е дълъг. През 2004 г. холандският режисьор Тео ван Гог бе убит от ислямски фундаменталист заради филма си "Подчинение", в който части от корана се прожектират върху голи тела. Преди седем години публикуването на карикатури на пророка Мохамед в датско издание изкара вилнеещи тълпи по арабските улици и взе десетки жертви. През 2010 г. и 2011 г. пасторът от Флорида Тери Джоунс провокира изстъпления със заплахата си да изгори корана (която в крайна сметка осъществи).

Към сблъсъка между свободата на словото, от една страна, и светостта на религиозните символи в исляма, от друга, се прибавя и наслоената взаимна подозрителност между Запада (най-вече САЩ) и арабските държави. Тя е поддържана от смесица от вкоренени стереотипи, конспиративни теории, полуистини и избирателно четене на историята и от двете страни. Изследване на Pew Research Center от миналата година например показва, че 75% от мюсюлманите в Египет не вярват, че атаките на 11 септември 2001 г. са извършени от араби - според мнозина зад тях стои или Израел, или американското правителство, или и двете.

"Антиамериканизмът е почвата, върху която покълнаха последните протести - наративът е, че филмът "Невинността на мюсюлманите" не е дело на няколко отделни човека, а на САЩ като цяло. И това впечатление идва колкото от откровена заблуда, толкова и от умишлено подвеждане", казва Хасан Мнеймне. Според анализатора от GMF обидата сред мюсюлманите от оскърбителния начин, по който е изобразен пророкът Мохамед в продукцията, е съвсем искрена. От нея обаче се възползваха различни политически групи в арабския свят. "Гневът е реален. Също толкова реално е експлоатирането му", посочва Мнеймне.

Когато религията срещне политиката

"Всяко събитие, което включва мобилизацията на много хора в колективен протест и насилие, не може да бъде приписано на един мотив. Дори самият спусък на демонстрациите не е съвсем ясен. Да, филмът вероятно е първопричината. Но в Египет например протестите бяха вдъхновени донякъде от това, че имаше годишнина от 11 септември. В Либия причината вероятно е убийството на Абу Яхия ал Либи (високопоставен лидер на "Ал Каида" - бел. ред.)", обяснява пред "Капитал" Шашанк Джоши, анализатор от Royal United Services Institute (RUSI) и докторант на Harvard University. Действително атаката в Бенгази, при която бяха убити посланик Стивънс и още трима американски служители, изглежда по-скоро като предварително подготвен акт, докато при протестите в останалите страни мотивите бяха по-различни.

"Това е религиозен екстремизъм, оплетен с много други неща. Видяхме действия на политически групи, които искат да получат медийно внимание. Ако просто си крещяха, никой нямаше да ги забележи. Затова отидоха пред американското посолство, защото знаеха, че това ще привлече внимание", казва пред "Капитал" Саид Садек, професор от Американския университет в Кайро. Той посочва, че в Египет управляващата партия "Мюсюлмански братя" не се е включила в демонстрациите, защото знае, че това би й създало проблеми. "Хората се учат от предишните инциденти като този с датските карикатури - имаме 57 мюсюлмански държави, някои от тях изобщо не участват в протестите. Като например Саудитска Арабия, макар там също да има американско посолство", отбелязва Садек.

Същевременно в Либия например имаше големи шествия против убийството на посланика. Но те не получиха толкова медийно отразяване, колкото серията нападения срещу посолства, горящите американски знамена и скандиранията "Обама, Обама, сега ние всички сме Осама" в Египет, Тунис, Катар и други мюсюлмански страни. А всъщност агресивните тълпи съвсем не бяха многобройни. И както написа Шашанк Джоши в анализ за британската Би Би Си, "атаката срещу консулството в Бенгази представлява общественото мнение в Либия не повече, отколкото Андерш Брейвик представлява това в Норвегия". Същото важи и за останалите страни. "Разбира се, филмът е обиден, но насилието беше осъдено от всички, включително от ислямистите. Египет има население  90 млн. души и тази тълпа не изразява техните нагласи. Това бяха някакви хулигани, които дойдоха от нищото, и не се знае кой им плаща", казва пред "Капитал" египетският политолог Мохеб Зеки, главен експерт на неправителствения Център за демокрация и човешки права "Ибн Халдун".

Така зад гневните изстъпления прозират колкото омраза към Америка и религиозна чувствителност, толкова и битка за видимост и влияние в кипящата постреволюционна действителност. "Повечето протести са от по няколкостотин души, това е едно гласовито малцинство. Те са водени от твърдолинейни ислямисти, най-вече салафисти, които искат да засрамят умерените ислямисти и да се покажат като по-големи защитници на религията от тях", обяснява пред "Капитал" Исандр ал Амрани, журналист, работещ в Египет от десет години.

След смяната на режима в Тунис, Египет и Либия и последвалите избори много групи останаха без влияние. И сега някои опозиционни партии и екстремисти виждат своя шанс да бъдат компенсирани на улицата за разочароващите за тях резултати от вота. Това поставя под натиск спечелилите изборите в трите държави умерени ислямисти от типа на "Мюсюлмански братя." От една страна, те искат да се покажат като добри мюсюлмани, чувствителни към обществения гняв и реагиращи с достойнство на обидата срещу религията им. А от друга - да покажат, че могат да овладеят насилието и да не рискуват връзките си със САЩ и Европа. "В Либия и Тунис правителствата много ясно заявиха, че ще намерят отговорните и ще ги осъдят. Нямаше реверанс към тълпата. В Египет правилата на играта още не са ясни и позицията на президента Мохамед Мурси не е стабилна. Там невинаги ще се постига правилният баланс", казва Шашанк Джоши.

Саид Садек също смята, че египетският президент, който така и не заклейми недвусмислено насилието, трудно намира точния тон. "Той има куп неща на главата си - трябва да има добри отношения със САЩ, иска пари от Европа и от други места, току-що е дошъл на власт, не е много популярен сред египтяните и го чака още много работа. Но не може и да игнорира подобен протест, защото след два месеца има парламентарни и местни избори", посочва професорът от Американския университет в Кайро. Показателно за това дали Мурси ще успее да се превърне в модерното лице на политическия ислям, или ще завие към радикализъм е ще успее ли да устои на натиска на салафистите да включи твърда забрана срещу богохулството в бъдещата конституция на страната.

След насилието, преди есента

Никой не е очаквал, че на новите арабски лидери ще им е лесно. "В Либия например колапсът на старите структури за сигурност и разпространението на милициите ще бъде постоянен проблем. В Египет предизвикателството пред правителството е точно обратното, тъй като старите военни структури (поне армията и разузнаването, ако не и полицията) са почти непокътнати въпреки уволненията на някои знакови фигури", казва пред "Капитал" Джейн Кининмонт, експерт по Северна Африка и Близкия изток от Chatham House.

Избухването на насилието е тест и за американския президент Барак Обама. В разгара на предизборната кампания за Белия дом темата се превърна в политически футбол. И както отбелязва Дейвид Роткопф във сп. Foreign Policy, Обама можеше да има много лоша седмица, ако съперникът му Мит Ромни просто си беше държал устата затворена. Но неадекватният начин, по който републиканският претендент реагира на ситуацията, не променя факта, че Обама е изправен пред близкоизточна криза в много деликатен момент. Президентът, който преди три години поиска "ново начало" с ислямските държави във вдъхновяващата си реч в Кайро, сега трябва да обясни на избирателите си, уморени от войните в Ирак и Афганистан и неразбиращи арабската омраза към страната си, защо САЩ не бива да обръщат гръб на този експлозивен регион. "Америка не бива да се отказва от политиката на протегнатата ръка на Обама", казва пред "Капитал" сър Ричард Далтън, бивш посланик на Великобритания в Либия и експерт по арабския свят. Най-малкото защото това е най-сигурният начин пролетта да се превърне в есен.

По темата работиха Марина Станева и Красимир Янков



събота, 22 септември 2012 г.

Връща ли се българското "време разделно"?


Покрай Пазарджишкия процес сред мюсюлманите в България отново се задейства механизмът на лошите спомени. От делото не печелят нито политиците, нито ДАНС. От него губи цялата страна, казва Антонина Желязкова.
На 18-ти септември в Пазарджишкия съд започна делото срещу 13-те български мюсюлмани, обвинени за разпространeние на радикален ислям. Д-р Антонина Желязкова, директорка на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия, присъства на първото заседание и изслуша внимателно изчитането на обвинителния акт. "Обвинението е изградено върху неща, които са ненаказуеми и аз съм изненадана, че то може да е толкова неубедително. При изчитането на обвинителния акт през първия ден на съдебния процес аз се смутих, защото разбрах, че единственото нещо, за което тези 13 човека могат да бъдат санкционирани - не по НПК, а с административни мерки - е, че те не са се регистрирали, ако са имали сдружения, което не е доказано, че не са водили правилно счетоводството на получавани пари, че имат неплатени данъци", споделя Антонина Желязкова.

Тя казва, че част от обвинените в момента дори не крият, че са привърженици на салафизма. Термини като този обаче стряскат българското общество, защото то няма представа какво точно означават. "Опитвам се да поясня, че салафизмът е нещо като "протестантство" в християнството -  става въпрос за няколко човека, които по силата на своето образование или убеждения може би опитват да се върнат към някакви първоначални извори на исляма с една по-засилена догматичност. Което въобще не означава радикализъм. От десетки години познавам "от терен" част от хората, заели се да проповядват това, в което ги обвиняват. Дори и с думичка те не са призовавали за насилие или отказ от демократичните устои. Те просто се опитват да променят хората от традиционния ислям, отказвайки ги от някои ритуали и дейности, които се извършват на Балканите, за да ги вкарат в някакъв тип "ортодоксална"догматика на исляма. А в това няма нищо наказуемо", убедена е д-р Желязкова.


"В България няма радикален ислям", убедена е Антонина Желязкова

"Нима сега се започва отново?"

Директорката на Центъра за изследване на малцинствата и културните взаимодействия смята, че от този съдебен процес никой нищо не може да спечели. "Моето безпокойство, споделяно и от други представители на граждански организации, е, че с процес срещу толкова много имами и мюфтии, високо уважавани от своето паство, веднага се задейства механизмът на лошите спомени сред мюсюлманската общност", казва Антонина Желязкова и добавя, че пред Пазарджишкия съд е видяла близки и роднини на част от подсъдимите, които са я разпознали. Част от тях са протестирали заедно с нея пред Народното събрание през 1989-та за връщане на имената и религиозните права на малцинствата в България. "Попадайки изведнъж сред същите тези хора, просто ми се стори, че времето е спряло! Защото след цели 23 години отново видях уплашени лица на жени, които през сълзи казваха: "Започва се отново!". Затова твърдя, че от този процес не печелят нито политиците, нито ДАНС. От него губи цялата страна", категорична е д-р Желязкова.

"В момент на напрежение между исляма и християнство в целия свят, когато съвсем наскоро преживяхме и терористичен акт на българска територия, би трябвало да ценим нашите мюсюлмани и да ги третираме напълно равнопоставено с останалите граждани", казва експертката по въпросите на малцинствата. Тя смята, че през 2010-та година службите за сигурност са прекалили с действията си и сега са принудени да доведат започнатото до някакъв завършек. "Те нарушиха маса права, когато преди две години нахлуха в домовете, иззеха религиозна литература и я обявиха за забранена, когато прибраха компютрите на имамите и мюфтиите, които са единственото им оръдие на труда, когато взеха мобилните им телефони. Ние сме вече в 21 век! Когато изземеш компютър, можеш да свалиш целия му харддиск за броени минути и да го върнеш, а две години след акцията тази техника не е върната на хората. И тъй като службите не могат да кажат, че са сбъркали и да се извинят, те тръгват по съдебните зали", казва Антонина Желязкова.

Кой дърпа дявола за опашката?

Парадоксалното е, че съдебният процес в Пазарджик започва точно тогава, когато управляващата ГЕРБ планира да открие свои партийни офиси в Истанбул и когато мюсюлманският свят ври и кипи от вълнения срещу антиислямски филми и публикации. Дали някой в България съзнателно не дърпа дявола за опашката? Отговорът на д-р Желязкова гласи: "Недоумявам кой би могъл да бъде подобен авантюрист, че да търси полза от случващото се сега и от напрежението, което се нагнетява сред българските мюсюлмани. Дори повече, по друго "стечение на обстоятелствата" през този уикенд по една от телевизиите започва поредното излъчване на филма "Време разделно"! Българските мюсюлмани реагират с уплаха, когато чуят това заглавие, защото по време на т.нар. "възродителен процес" през 1980-те години този филм се прожектираше умишлено, насилствено и натрапчиво в районите със смесено население като лост на пропагандната машина тогава. Наистина нямам обяснение. Ако някой иска да пали пожари тук и смята, че това ще му донесе политически ползи и дивиденти, значи е пълен глупак и авантюрист!

Просто не искам да вярвам, че някои прави всичко това с политически цели, просто не мога да повярвам подобно нещо. С връщането на целия този спомен, ти настройваш макрообществото, всички българи срещу себе си. Когато наблюдавах хората на процеса в съдебната зала, си припомних разказа на писателя и бивш политзатворник Ганчо Савов за неговото дело през 1960-те години, когато са го осъдили като югославски шпионин. Същото чувам и сега срещу обвиняемия имам Саид Мутлу - какви книги притежавал, какво е превеждал, как знаел арабски език, че пътувал на конференции и се срещал с някакви хора в Истанбул. Питам се възможно ли е да се връщаме толкова назад във времето? Много е важно хората да разберат, че мюсюлманите са настръхнали. Не може постоянно да те засипват с изречения от рода на това, че тези хора държат бомби и са настроени агресивно", предупреждава Антонина Желязкова. Според нея не е възможно модерна България да бъде отворена към света и светът към нея, но в същото време да държи в изолация своите мюсюлмани.

Сред мюсюлманите се завръщат неприятните спомени от миналото
"Ясно е, че те също са се отворили към света и няма нищо осъдително в това, че например са влезли в контакти със световна мюсюлманска организация, че посещават някакви семинари в Скопие или Истанбул, да речем. Естествено, че те ще контактуват със света и ние трябва да приемем това! Естествено е също, че ще попадат под някакви външни влияния и тук идва отговорността на българските институции. А  тя е, че когато искаш да съхраниш традиционното за българските мюсюлмани, ако желаеш да редуцираш широко отворени пътища за навлизане на исляма в България, трябва да създадеш съответните условия. Възможно ли е главното мюфтийство и цялата мюсюлманска общност повече от десет години да полагат всякакви усилия да получат акредитация за своя Висш ислямски институт и да им се отказва? Възможно ли е в България, където живеят милион мюсюлмани, към Богословския факултет на университета или към някое друго от държавните училища да не се създаде департамент, в който да се подготвят мюсюлмански проповедници?", пита Антонина Желязкова.

Политика, а не съдебни процеси

"Естествено е, че щом това не се случва, те ще пътуват до Саудитска Арабия, Йордания или Турция. А сега ги обвиняват, че ходят да учат. Освен за финансиране, държавата би могла да се замисли и как е извършена реституцията на имотите на мюсюлманската деноминация в България. Възможно ли е стопроцентово да реституираш собствеността на православното изповедание, а в някои региони да не си "добутал" до 30 на сто връщането на мюсюлманските имоти? Ако Главното мюфтийство има средства, то би давало стипендии на своите хора, за да се учат. Казано накратко: за българските мюсюлмани е нужна политика, а не безсмислени съдебни процеси, които единствено засилват напрежението както сред мюсюлманското малцинство, така и сред останалите в страната", категорична е д-р Антонина Желязкова.

Автор: Г. Папакочев, Редактор: М. Илчева

Антонина Желязкова е доктор на историческите науки, експерт по етнически и религиозни проблеми на президента Желю Желев, а днес - директорка на Международния център за изследване на малцинствата и културните взаимодействия и преподавателка в СУ “Св. Климент Охридски” по спешна антропология.


linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации