понеделник, 24 май 2010 г.

Хадис: Ислямът, вярата и ихсанът

ХАДИС 2: ИСЛЯМЪТ, ВЯРАТА И ИХСĀНЪТ

« بينما نحن جلوس عند رسول الله صلى الله عليه وسلم ذات يوم إذ طلع علينا رجل شديد بياض الثياب، شديد سواد الشعر، لا يرى عليه أثر السفر ولا يعرفه منا أحد، حتى جلس إلى النبي صلى الله عليه وسلم، فأسند ركبتيه إلى ركبتيه؛ ووضع كفيه على فخذيه، وقال: يا محمد أخبرني عن الإسلام، فقال رسول الله صلى الله عليه وسلم: الإسلام أن تشهد أن لا إله إلا الله وأن محمد رسول الله، وتقيم الصلاة، وتؤتي الزكاة، وتصوم رمضان، وتحج البيت إن استطعت إليه سبيلا. قال: صدقت. فعجبنا له يسأله ويصدقه. قال: فأخبرني عن الإيمان، قال: أن تؤمن بالله، وملائكته، وكتبه، ورسله، واليوم الآخر، وتؤمن بالقدر خيره وشره. قال: صدقت. قال: فأخبرني عن الإحسان، قال: أن تعبد الله كأنك تراه فإن لم تكن تراه فإنه يراك. قال: فأخبرني عن الساعة، قال: ما المسؤول عنها بأعلم من السائل. قال: فأخبرني عن أماراتها، قال: أن تلد الأمة ربتها، وأن ترى الحفاة العراة العالة رعاء الشاء يتطاولون في البنيان، ثم انطلق، فلبثت مليا، ثم قال: يا عمر، أتدري من السائل؟ قلت: الله ورسوله أعلم. قال: فإنه جبريل أتاكم يعلمكم دينكم » — رواه مسلم.

Също от ‘Омар ибн ал-Хаттаб (Аллах да е доволен от него) е предадено, че той е казал: “Един ден, докато седяхме при Пратеника на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, пред нас се появи човек с много светли бели дрехи и много тъмна черна коса, по него нямаше следи от пътуване и никой от нас не го познаваше. Той седна пред Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), опря коленете си до неговите колене и постави ръцете си върху своите бедра. Той каза: ‘Ей, Мухаммед, Разкажи ми за исляма’. Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари) каза: ‘Ислямът е да свидетелстваш, че няма друго божество освен Аллах и че Мухаммед е Пратеника на Аллах; да изпълняваш намаз; да раздаваш зекят; да говееш през месец Рамадāн[1] и да извършиш поклонение Хадж в Дома [на Аллах], ако имаш възможност да го сториш’. [Странникът] рече: ‘Ти каза истината’. Ние му се зачудихме, първо го попита, а след това отвърна, че е казал истината. След това каза: ‘Разкажи ми за вярата’. [Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари,] каза: ‘Да вярваш в Аллах, в ангелите Му, в книгите Му, в пратениците Му, в Съдния ден и в съдбата с доброто и лошото в нея’. [Странникът] рече: ‘Ти каза истината’. [И отново] попита: ‘Разкажи ми за ихсāн’. [Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари,] каза: ‘Да служиш на Аллах, сякаш Го виждаш, [защото], ако ти не Го виждаш, то Той те вижда’. [Странникът] рече: ‘Разкажи ми за Сетния час’. [Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари,] каза: ‘Попитаният за него не знае повече от питащия’. [Странникът] рече: ‘Разкажи ми за знаците му’. [Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари,] каза: ‘Робинята да ражда господарката си, да виждаш как босите, голи и бедни овчари издигат все по-високи сгради’. След това той си тръгна, а аз останах дълго. После [Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари,] каза: ‘Ей, ‘Омар, знаеш ли кой беше питащият?’ Казах: ‘Аллах и Неговият Пратеник знаят най-добре’. [Пророкът, Аллах да го благослови и с мир да го дари,] каза: ‘Това беше Джибрил, който дойде при вас, за да ви научи на вашата религия’.” — Хадис, предаден от Муслим.

Муслим го разказва в началото на глава “Вярата” (ал-Имāн), номер 8.

Тирмизи също в глава “ал-Имāн”, номер 2738.

Абу Дāуд в глава “Сунната” (ас-Сунна), раздел “За съдбата” (Фи-л-кадер), номер 4695.

Несāи в глава “ал-Имāн”, раздел “Качества на исляма” (На‘т ал-ислям), 8/97.

Значението на хадиса:

Ибн Дакик ал-‘Ид[2] казва: Това е велик хадис, той съдържа всички дейности на явните и скритите дела, също така всички науки на шериата се връщат при него и водят началото си от него, тъй като той събира в себе си науката за сунната. Той е като майка за сунната, така както сура Фатиха се нарича “Майката на Корана”, поради факта, че съдържа в себе си значенията на Корана.

Този хадис е от хадисите, които са мутауāтир, тъй като се цитира от осем човека от Сахаба[3], които са: Абу Хурейра, ‘Омар, Абу Зарр, Енес, Ибн Аббāс, Ибн ‘Омар, Абу ‘Āмир ал-Еш‘ари, ал-Баджли[4], Аллах да е доволен от тях.

Пояснение на някои думи от хадиса:

“بينما” (Бейнамā — докато) — “بين” (бейна), наречие за време; “ما” (мā), добавена частица. В друго предание е “بينا” (бейнā).

“إذ طلع” (Из тала‘а — пред нас се появи) — “إذ” (из) частица за изразяване на внезапност, неочакваност. Тоест, появи се пред нас ненадейно.

“ووضع كفيه على فخذيه” (Уа уада‘а кеффейхи аля фахизейхи — и постави ръцете си върху своите бедра) — тоест, заел е седежа на възпитан човек. В преданието на Несāи се казва: “и постави ръцете си върху колената на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари)”. Но първото предание е по-правилно и по-разпространено.

“أخبرني عن الإسلام” (Ахбирни ‘ан ал-ислям — Разкажи ми за исляма) — разкажи ми за неговата същност и дела, както е по религиозните норми. По същия начин са и другите запитвания “Разкажи ми за вярата” и “за ихсāн”.

“فعجبنا له يسأله ويصدقه” (фе‘аджибнā леху йас’елуху уа йусаддикуху — Ние му се зачудихме, първо го попита, а след това отвърна, че е казал истината) — тоест, сполетя ни учудване, тъй като той питаше като питането на знаещ, който проверява и потвърждава; или “ние му се зачудихме”, защото питането му сочеше, че той не знае за това, за което пита, но потвърждаването след това сочи, че той знае за него.

“أن تؤمن بالله” (Ен ту’мине билляхи — Да вярваш в Аллах) — буквално вярата означава потвърждаване, считане за вярно и увереност в сърцето. Според религиозните норми вярата е потвърждаване на споменатото в хадиса.

“فأخبرني عن الساعة” (Фе’ахбирни ‘ани-с-сā‘ати — Разкажи ми за Сетния час) — разкажи ми за времето на настъпване на Деня на съживяването (Съдния ден).

“أماراتها” (’Емāрāтиха — знаците му) — тоест, знаците, които предшестват настъпването му.

“أن تلد الأمة ربتها” (’Ен телиде-л-’емету раббатехā — Робинята да ражда господарката си) — в друг ривает (предание) се казва “ربها” (раббахā — господаря си). Смисълът е, че един от знаците на настъпването на Съдния ден е увеличаването на пленничките. Техните владетели ще влизат в сношения с тях в качеството им на “ملك اليمين” (мулк ал-йемин — владение на десницата[5]). По този начин тези пленнички ще раждат деца от владетелите им, които ще бъдат свободни и пълноправни както бащите им. Тези деца от владетелите по отношение на майките си ще бъдат техни господари, тъй като владението на бащата ще преминава в техни ръце и по този начин те ще стават господари на майките си от тази гледна точка. Също така се казва, че този израз е намек за увеличаването на непослушанието на децата. Тоест, че родителите ще се боят от детето си така, както робът се бои от господаря си. Този израз е намек за развалата на времето и преобръщането на положенията.

“الحفاة العراة العالة” (Ал-Хуфāта ал-‘урāта ал-‘āлете — босите, голи и бедни) — Босите са тези, които нямат обувки на краката си. Голите са тези, които нямат дрехи по тялото си. Бедните са тези, които живеят в материални лишения и несгоди.

“رعاء الشاء” (Ри‘ā’е-ш-шā’и — овчари) — тези които пасат овце.

“يتطاولون في البنيان” (Йететāуелуна фи-л-бунйāни — издигат все по-високи сгради) — строят високи сгради за показ, за да се хвалят.

“فلبثت مليا” (Фелебисту малиййан — останах дълго) — чаках дълго време. В друг ривает се казва, че ‘Омар (Аллах да е доволен от него) също си е отишъл и е срещнал Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари) след три нощи.

Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:

1. Подобряване на дрехите и външността.

Одобрява се обличането на чисти дрехи и парфюмирането с приятно ухание за влизане в джамия и присъствие на урок, също така вежливостта по време на урока и в отношението към учените. Това е примерът, даден от Джибрил (Аллах да го приветства), който е дошъл в това състояние и показал такова поведение като учител за хората.

2. Какво е това ислямът?

Буквално ислямът означава покоряване, подчиняване и отдаване на Всевишния Аллах.

Според религиозните норми той се основава на пет опори: Свидетелство, че няма друго божество освен Аллах и че Мухаммед е Пратеника на Аллах; изпълняване на намаз (молитва) през времената му, с всичките му условия и главни съставни части, отговаряйки напълно на сунната и благопристойността; раздаване на зекят (милостиня); говеене през месец Рамадāн (Рамазан) и извършване на поклонението Хадж в Забранения Дом веднъж през живота за този, който има възможност да го стори и разполага с продоволствия за пътуването, като необходимата храна, средството за придвижване и средствата, необходими за издръжката на семейството и децата.

3. Какво е това вярата (имāн)?

Буквално “имāн” означава потвърждаване, считане за вярно.

Според религиозните норми вярата (имāн) е: Категорично потвърждаване на съществуването на Твореца Аллах и че Той, Пречистият, е един и няма никакви съдружници; потвърждаване на съществуването на творения от Аллах, които се наричат “меляике” (ангели), те са “‘ибāдун мукрамун” (удостоени раби)[6], не се противят на Аллах в Неговата повеля към тях и вършат, каквото им се повели[7], Аллах ги е сътворил от светлина, те не се хранят, не се окачествяват с мъжки или женски пол и не се размножават, техният брой е много голям, знае го единствено Всевишния Аллах; потвърждаване на това, че божествените (“небесни”) книги са низпослани от Всевишния Аллах и че те са Законът на Аллах, докато не бъдат изопачени и заменени от човешките ръце; потвърждаване на всички пророци, които Аллах е избрал за напътствие на Неговите творения, на които е низпослал божествените книги и убеденост, че пророците са хора, които никога не грешат (“ма‘сум”); потвърждаване на Съдния ден (йауму-л-āхир), в който Аллах ще съживи хората от гробовете им, ще съди и ще възнагради всеки за делата му — ако те са били добри, ще намери добро, ако са били лоши, ще намери лошо; потвърждаване на това, че всичко, което се случва в тази вселена е по предопределението на Всевишния Аллах и Неговата воля заради някаква мъдрост, известна Нему.

Това са основните съставни части на вярата (имāн). Този, който повярва в тях се избавя и спасява. Този, който не вярва в тях се заблуждава и търпи неуспех. Всевишния казва: “О, вярващи, вярвайте в Аллах и в Неговия Пратеник, и в Книгата, която е низпослал на Своя Пратеник, и в Писанието, което е низпослал преди! А който отрича вярата в Аллах и в Неговите ангели, и в Неговите писания, и в Неговите пратеници, и в Сетния ден, той дълбоко се е заблудил”, (ан-Нисā’: 136).

4. Ислямът и вярата.

От гореспоменатото се разбра, че ислямът и вярата са две различни неща, както погледнати в своите буквални значения, така и според религиозните норми. По начало такова е положението при различните имена. Но понякога по метафоричен път те могат да се използват в по-широк смисъл и с едното от тях да се има предвид другото. Както е важно да се отбележи, че не съществува вяра без ислям, така както не съществува ислям без вяра, защото те са тясно свързани и неразделни. Така че, непременно трябва да има вяра със сърцето (имāн би-л-калби) и дейност с частите на тялото (‘амел би-л-е‘дā’).

5. Какво е ихсāнът[8]?

Буквално ихсāнът е благодеяние, милост, благотворителност, милостиня. Той е искреност и чистота. Ихсāнът означава ибāдетите да се изпълняват единствено за Аллах като се съблюдава цялостната необходима чистота. Ихсāнът по време на ибāдет е усещане, което изпълва човека, сякаш той е застанал пред Всевишния и го вижда, и дори и да не Го вижда, той знае, че Аллах го наблюдава и вижда всяко малко или голямо дело, което той върши. По този начин ихсāнът го кара да върши делата по най-добрия начин.

6. Сетният час и неговите знаци.

Знанието за часа на настъпване на съживяването е известно единствено на Аллах, нито едно Негово творение — нито ангел, нито пророк, не притежава това знание. Именно поради това Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал на Джибрил (Аллах да го приветства): “Попитаният за него не знае повече от питащия”. Но въпреки това той посочил някои от знаците, които го предшестват и сочат неговото наближаване, като:

а) развалата на времето и отслабването на морала, тъй като ще се увеличава непослушанието от децата, те ще влизат в противоречия с родителите си и ще се отнасят с тях така, както господар се отнася с роба си;

б) нещата ще се променят и ще се объркат; най-подлите и най-низки хора ще станат главни представители на общността и нейни управляващи; нещата ще се поверяват не на тези, които ги заслужават; парите в ръцете на хората ще се увеличат; високомерието, разкоша и излишеството ще се увеличи; хората ще се хвалят един пред друг с височината на сградите, многото вещи и обзавеждане; ще се възгордяват над бедните и нещастните и ще владеят тяхното положение, те ще живеят от благодеянията на другите — като бедуините, овчарите и подобните на тях.

7. Търсенето на знание.

Мюсюлманинът е длъжен да пита за всичко, от което ще има полза както за земния му живот, така и за задгробния, и да изоставя въпросите за безполезните неща. Също така, ако някой отиде на урок и усети, че присъстващите имат нужда от узнаването на някой въпрос, който никой не задава, той е длъжен да зададе този въпрос, дори и самият той да го знае, за да може присъстващите на урока да се възползват. А ако някой бъде запитан за нещо, което не знае, той е длъжен да каже: “Не зная”. Това е показател за неговото благочестие, боязън от Аллах и правилно знание.

8. “Въпроси и отговори” е един от възпитателните методи.

И преди и сега този метод е един от успешните възпитателни методи. Този метод се среща често в хадисите от Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари), които са свързани с просвещаването на неговите сподвижници (сахаба), защото чрез него се постига привличане на вниманието на слушателите и подготвянето на тяхната психика за възприемането на правилния отговор.


[1] Рамадāн или рамазан — девети месец по лунния календар, състои се или от 29 дни или от 30. — Б. пр.

[2] Ибн Дакик ал-‘Ид — починал през 702 г. по х./1302 г. Учен по хадис, една от неговите творби е “Ихкāм ал-ахкāм”. — Б. пр.

[3] Сахаба (сахаби) [сподвижник, последовател] — всеки, който се е срещал с Пророка (салляллаху алейхи уа селлем) след встъпването му в неговата пророческа мисия и преди неговата кончина, който е повярвал в него и е починал като мюсюлманин. — Б. пр.

[4] Виж: “Ал-Мутанāсир мин ал-хадис ал-мутауāтир”, на ал-Кеттāни, стр. 30.

[5] Виж: Коран, сура ан-Нисā’, айет 3. — Б. пр.

[6] Виж: Коран, сура “ал-Анбиа”, айет 26. — Б. пр.

[7] Виж: Коран, сура “ат-Тахрим”, айет 6. — Б. пр.

[8] Вж. също седемнадесети хадис.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации