източник и превод Диляна Димова
Долните редове представляват откъси от чудесната и мотивираща книга на Аид Ибн Абдуллах Ал-Карни "Не бъди тъжен".
Изкуството да бъдеш щастлив
Основният принцип на постигане на щастието, е способността да издържаш и да се справяш с всяка ситуация. Затова не бива да се влияем или да си позволяваме да бъдем управлявани от трудните обстоятелства. Човек прави впечатление, когато притежава чистота на сърцето и способност да издържа. Когато се тренирате да бъдете търпеливи и издържливи, тогава трудностите и бедствията ще бъдат по-силни за вас.
Обратното на удовлетворението, е това да бъдеш късоглед, да си загрижен единствено за собствената си същност и да забравяш за света и всичко, което е в него. Тези хора сякаш виждат себе си като цяла вселена или най-малко като нейния център. Задължително е за всички нас да престанем да бъдем заети със себе си и понякога да се дистанцираме от собствените си проблеми, за да забравим раните и болките си. Ако направим това, печелим две неща: правим себе си щасливи и носим радост на другите.
Основата на изкуството да бъдем щастливи е да опитомим мислите си и да ги обуздаем , непозволявайки им да скитат, да се отклоняват, да избягат или да подивеят. Защото ако оставиш мислите си да се реят свободно, тогава те ще се развилнеят и ще започнат да те контролират. Ще отворят албума на старите ти неволи. Ще ти напомнят за историята на нещастията ти, като се започне от деня на раждането ти. Ако оставиш мислите си да скитат, те ще ти донесат картини на минали и бъдещи трудности. Тези мисли ще те разклатят и ще станат причина чувствата ти да лумнат. Затова ги опитомявай и озаптявай, като ги насочваш в подходящата посока, така че да придобият полезност.
Друг принцип на изкуството да бъдеш щастлив, е да оценяваш живота на тази земя съобразно истинската му стойност. Този свят е незначителен и не ти гарантира нищо освен това, че ще го напуснеш. Той е пълен с бедствия, болки и рани. Ако това е описанието на този живот, тогава как някой може да бъде прекалено повлиян от собствените си малки сътресения и как може някой да скърби по нещата, които го съпътстват? Най-хубавите моменти от живота са опетнени, неговите бъдещи обещания в повечето случаи са миражи, на успешните хора се гледа със завист; този, за когото има благодат, е непрекъснато застрашен и хора, които се обичат, биват покосявани от съвсем неочаквани беди.
В хадис на Пратеника (С.А.С) се казва:
„Наистина знанието се придобива единствено посредством придобиване на знание, а търпението – посредством практикуване на търпение.”
Ако си позволим да продължим тази логика, бихме могли да кажем, че щастието се придобива посредством допускането му. Постига се чрез потоянна усмивка, чрез преследване на причините, които ни правят щастливи, или дори чрез това да си самоналагаме щастието, колкото и налудничаво да звучи. Трябва да правим всичките тези неща докато щастието стане наша втора природа.
Истината е, че не можем да премахнем всички остатъци от скръбта. Причината за това е, че животът е създаден като изпит.
„Ние сътворихме човека в трудности.” (Коран 90:4)
„...за да ви изпита кой от вас е по-добър по деяние.” (Коран 11:7)
Това, което се опитвам да ви кажа е, че трябва, доколкото ви е възможно, да намалите силата на своята скръб. Защото да се освободят напълно от скръбта могат единствено хората в Рая. Затова обитателите на Рая ще кажат:
“Слава на Аллах, Който премахна от нас скръбта!” (Коран 35:34)
Това се счита за доказателство, че няма да бъдем лишени от скръб другаде, освен в Рая. Подобно на това, злобата, недоволството и горчивината няма да бъдат изцяло премахнати другаде, освен в Рая.
„И ще премахнем от сърцата им всяка омраза" (Коран 15:47)
Така че, когато човек е запознат с природата на този свят и с неговите качества, започва да осъзнава, че той е сух, пълен със заблуди и не си заслужава терзанията. Тогава започва изцяло да разбира природата и описанието му. И ако характеристиките на живота са наистина такива, тогава на един интелигентен човек не приляга да внася в него допълнително трудности, нито пък да се предава пред депресията и страха. Това, което трябва да правим, е да се отбраняваме от всички чувства, които вгорчават живота ни, във война, която трябва да водим с всички сили.
„...но те не изнемощяваха от онова, което ги сполетяваше по пътя на Аллах, и не проявяваха слабост, и не се огъваха. Аллах обича търпеливите.” (3:146)
Не бъди тъжен! Ако ти си беден, някой друг е потънал в дългове. Ако нямаш кола, някой друг няма крака. Ако имаш причина да се оплакваш от болки и болести, някой друг е на легло от години. Ако си загубил дете, друг е загубил не само едно, а няколко.
Не бъди тъжен! Ти си Мюсюлманин, който вярва в Аллах, в Неговите Пратеници, в Неговите Ангели, в Отвъдното и в Предопределението – и на доброто, и на лошото, което ни сполетява. Докато ти си благословен с тази вяра, което е най-голямата благодат, други не вярват нито в Аллах, нито в Пратениците Му, разграничават се по отношение на Книгата, отричат Отвъдното и имат различно разбиране за Божието Предопределение. "
/следва продължение/
Искам да попитам следното: аз съм православна християнка, а годеникът ми е мюсюлманин. Проблемът е, че той не иска вече да се женим, защото изведнъж Ислямът за него стана пречка(в началото, преди 2 год., той искаше да се оженим веднага!). Той държи аз да приема Исляма и да го усетя с душата си, а аз се опитах много неща да разбера и приема, но не можах. Вярвам в Господ Исус Христос и не искам да предам вярата си, заради любовта си. Много го обичам и съм доста толерантна към неговата религия, нямам нищо против и не я намирам за нехуманна и кой знае колко различна от християнската, нали Господ е един?! Въпросът е, че той не иска да се ожени за мен с моята религия, без значение, че Ислямът му позволява. Защо аз трябва да го разбера и да съм толерантна към всичко в Исляма, а той не спира да ми говори колко е грешно християнството и т.н. Аз дори му казах, че нямам нищо против да изуча всичко от Исляма(без да го приемам) и да възпитавам децата ни по този начин, нямам проблем с това. И това не прие, трябвало да съм мюсюлманка, в противен случай няма никога да се оженим. Не знам какво да мисля и какво да правя. Посъветвайте ме каквото и да е, знам, че Ислямът е хуманна религия и някак не мога да приема неговото поведение като част от истинския Ислям. Казва, че не иска да приема Исляма само, за да се оженим, защото Ислямът ставал само доброволно, обаче в действителност ми налага голям натиск индиректно, като отдръпване от мен, игнориране, безразличие... и разберете, че разстоянието между нас е достатъчна болка, за да мога да понеса и това му отношение. Моля Ви за съвет. Надявам се ме разбрахте правилно...
ОтговорИзтриванеЗдравейте! Наистина на мюсюлманина е позволено да се ожени за мюсюлманка, християнка или еврейка. Само че в хода на годините хората са обожествили Исус, един от най-обичаните ни пророци - Исус, Иса, мир нему. Вашата вяра в ТОЗИ именно бог, както и вярата в Един Бог на вашия любим, не е нещо, което може да живее заедно. Исляма наистина се приема доброволно и с вяра, иначе няма смисъл - Исляма е вяра в Бог Един Единствен, Който няма равен Нему, няма син, няма дъщеря и няма никакви помощници, Един Единствен.
ОтговорИзтриванеСъвет в случая трудно се дава, особено когато става дума за отношения между двама, нещо много съкровенно.
Но тук имаме две много важни чувства, поставени на везна - вярата в Бог и обичта към човек.
Ще ми се да ми повярвате, че дори и сега да можете да пренебрегнете нещо от вярата си, в един момент, освен ако не прозрете истинността на вярата в Исляма, за вас всичко това много ще дотегне и връзката ви ще е обречена.
Аз не знам дали неговото отдръпване е натиск спрямо вас или по-скоро е предпазна реакция. Защото противното би донесло повече болка в иначе неразрешеното бъдеще на една връзка.
Иначе да, Исляма и християнството са монотеистични религии, но докато ИСляма се пази чист откъм единобожие, в християнството църквата е взела всичко в ръцете си, обявила е един човек за бог/ божий син и монотеизма е останал далеч назад.
Моля Бог да ви напъти и да се случи онова, което е най-добро за вас!