Живот и смърт

إِنَّا نَحْنُ نُحْيِي وَنُمِيتُ وَإِلَيْنَا الْمَصِيرُ

Ние съживяваме и Ние умъртвяваме, и при Нас е завръщането

[Свещен Коран, Сура Каф (50), ая 43]

Две деца - това е допустимата граница, дадена на Рохингя мюсюлмани

фотограф: Damir Sagolj/Reuters guardian.co.uk

Аssociated Press

guardian.co.uk
превод и редакция Милена Борисова - Иршад

В опит правителството на Бирма да спре нападенията на будисти над мюсюлмани Рохингя, на последните бе забранено да имат повече от 2 деца.

Държавен служител поясни, че ограничаването на раждаемостта би намалило напрежението между будистите и техните съседи мюсюлмани Рохингя.

Местните власти казват, че новата мярка ще е част от политика, която ще забрани и полигамията в два града на Ракхайна, чиято граница с Бангладеш има най-висок процент мюсюлманско население. Двата града - Buthidaung и Maundaw са около 95% мюсюлмански. 

Мярката бе приета, след като преди седмица бе назначена комисия за разследване на насилието, излязла с предложения за семейно планиране за намаляване на популацията на малцинството мюсюлмани, каза официалния говорител на Ракхайна Win Myaing. Комисията е препоръчала удвояване броя на силите за сигурност в района. 

"Популацията на мюсюлманите Рохингя е нарастнала около 10 пъти в сравнение с Ракхайня (будистите)", казва Win Myaing. "Пренаселеността е една от причините за напрежение".

Сектантското насилие в Бурма пламна преди година в Ракхайна между местните Ракхайна будисти и Рохингя мюсюлмани. Тълпи от будисти, въоръжени със мечове, срина хиляди мюсюлмански домове, оставяйки стотици мъртви и около 125 000 бездомни мюсюлмани.

Религиозните вълнения се превърнаха в кампания срещу мюсюлманите и в останалите региони на страната.

Политиката за две деца няма да бъде прилагана над други територии на страната, освен в Ракхайна, където има най-малка популация на мюсюлмани. 

Преобладаващата с будистко население Бурма не включва Рохингя в своите 135 признати етноса. На тях се гледа като на нелегални емигранти от Бангладеш, като им се отказва всякакво поданство, Бангладеш казва, че Рохингя живеят от векове в Мианмар и би трябвало да бъдат признати за поданици. Мюсюлманското население съставлява около 4% от близо 60 милионното население на Мианмар.

СУРОГАЦИЯТА

   
 Ибрахим Хевит

Сурогацията (присаждане на оплодена яйцеклетка в утробата на друга жена) е сравнително нов метод възникнал в резултат на напредъка на генното инженерство.

От всички налични материали по този въпрос става ясно че той се основава на хуманистична, светска гледна точка. Правните положения по този въпрос се основават на прокарани от човека закони, които подлежат на промяна с цел да паснат на обществения климат.

В исляма законите, които регулират семейния живот, са извлечени от Свещения Коран и Сунната или от основните правила, произлизащи от тях. Така че е немислимо тези закони и правила да бъдат променени.

Съобразно категоричните правила на ислямската законова уредба (шарията) физическа връзка между мъж и жена е допустима само в рамките на брака. Децата от брака имат неоспоримото право на майчинство и бащинство от брачната двойка. Ислямските закони за наследството изискват абсолютна яснота по въпроса за родителството.

На никой мюсюлманин не е позволено да дарява сперма на жена, която не му е законна съпруга и съответно жената няма право да дарява яйцеклетка на друга жена.

Никой няма право да си приписва дете, което не е заченато по законен начин между съпруг и съпруга.

Ако една жена износи дете на друга, то законно детето принадлежи на тази която го е износила и родила и другата няма никакви права над него.

Проблемът е около въпроса как жената, която ще ражда, фактически е забременяла. По какъв начин е поставен ембриона в утробата й. Ако става въпрос за брачна двойка, при която съпругата не е способна да има дете и сурогатната майка, е изкуствено заченала със сперма от мъжа на тази двойка, това не е приемливо, тъй като по определение е прелюбодейство. На мюсюлманката е позволено да зачене единствено от законния си съпруг. Подобен е случаят с безплоден мъж, чиято съпруга зачева от друг - това също се определя като прелюбодеяние. Даряването на сперма и съхраняването й в банки са незаконни според Ислямското право.

Ако жена износва ембрион, заченат от друга двойка, тогава детето принадлежи на нея - сурогатната майка. Никой не може да претендира за родителски права над дете, освен жената която го е износила и нейния съпруг. По този въпрос Пророкът (сас) казва: “Детето принадлежи на (брачното) ложе ( т.е на брачната двойка). А за прелюбодееца е камъка.” (Ал Бухари)

С други думи, ако някой претендира, че е бащата на дете, заченато от омъжена жена, детето принадлежи на съпругът на жената. Доколкото съпругът на сурогатната майка не отрича бащинството си над това дете, то се счита за негово.

Трябва да се има предвид, че в подобни случаи съжденията са обект на външни доказателства. Съдиите нямат способността да вникват в сърцата. Това което зависи от тях е да прегледат доказателствата и да поверят останалото на Аллах.

На неомъжена жена не се позволява да износва деца (така че дори сурогацията да беше позволена в Исляма, сурогатната майка би трябвало да е омъжена) ако тя не претендира че била изнасилена и престъплението е доказано. По този начина тя бива предпазена от наказанието за прелюбодейците и детето ще носи нейното име, а не това на насилника.

От тук се вижда, че сурогацията е несъвместима с ислямските закони и то в повече от един аспект, и носи много незаконни и неморални усложнения. Всеки, който прибягва до нея извършва голям грях, детето принадлежи на майката, която го износва, а не на “истинската майка”. Ето защо в ислямското общество не бива да се допуска сурогатното майчинство.

Подготвено от покойния Д-р Саид М. Ад Дарш

от Да опознаем  Исляма