сряда, 26 май 2010 г.

Хадис: Периодите на сътворяване и неговия завършек

ХАДИС 4: ПЕРИОДИТЕ НА СЪТВОРЯВАНЕ НА ЧОВЕКА И НЕГОВИЯ ЗАВЪРШЕК

« إن أحدكم يجمع خلقه في بطن أمه أربعين يوما نطفة، ثم يكون علقة مثل ذلك، ثم يكون مضغة مثل ذلك، ثم يرسل إليه الملك فينفخ فيه الروح ويؤمر بأربع كلمات: بكتب رزقه وأجله وعمله وشقي أو سعيد، فوالله الذي لا إله غيره إن أحدكم ليعمل بعمل أهل الجنة حتى ما يكون بينه وبينها إلا ذراع، فيسبق عليه الكتاب فيعمل بعمل أهل النار فيدخلها. وإن أحدكم ليعمل بعمل أهل النار حتى ما يكون بينه وبينها إلا ذراع، فيسبق عليه الكتاب فيعمل بعمل أهل الجنة فيدخلها.» — رواه البخاري ومسلم.

От Абу ‘Абдиррахмāн ‘Абдиллях ибн Мас‘уд (Аллах да е доволен от него) ) е предадено, че той е казал: “Пратеника на Аллах (Аллах да го благослови и с мир да го дари), който е правдивият и на когото може да се вярва, ни разказа [следното]:

“Сътворяването на всеки от вас продължава в утробата на майка му за четиридесет дни във вид на капка течност (нутфа), след това за още толкова време бива във вид на сгъстено късче кръв (‘алака), след това за още толкова време бива във вид на късче месо (мудга), след това му се изпраща ангелът, който вдъхва духа [душата, живота] у него и на този ангел му се заповядват четири неща: да запише неговото препитание; срока на неговия живот; неговите дела и дали ще бъде нещастен или щастлив. Кълна се в Аллах, освен Който няма друг Бог, някой от вас може да върши [цял живот] от делата на обитателите на Рая, докато между него и Рая остава само лакът разстояние, но предписаното го надвива и той извършва от делата на обитателите на Ада и [така] влиза в него. Друг от вас може да върши [цял живот] от делата на обитателите на Ада, докато между него и Ада остава само лакът разстояние, но предписаното го надвива и той извършва от делата на обитателите на Рая и [така] влиза в него”.” — Хадис, предаден от Бухāри и Муслим.

Хадисът е разказан от Бухари в глава “Начало на сътворението” (Бад’ ал-халк), раздел “Споменаване на ангелите” (Зикр ал-меляика), номер 3036. Също така в разделите: “Съдбата” (ал-Кадер) и “Пророците” (ал-’Анбийа’).

Муслим го разказва в началото на глава “Съдбата” (ал-Кадер), раздел “Начинът на сътворяване на човека” (Кейфийяту халки-л-āдемий), номер 2643.

Абу Дāуд го разказва в глава “Сунната” (ас-Сунна), раздел “За съдбата” (Фи-л-кадер), номер 4708.

Тирмизи го разказва в глава “Съдбата” (ал-Кадер), раздел “Делата са според завършека им” (ал-’Е‘мāл би-л-хауāтийм), номер 2138.

Ибн Мадже го разказзва в глава “Въведение” (ал-мукаддима), раздел “За съдбата” (Фи-л-кадер), номер 76.

Значението на хадиса:

Този хадис е велик, той събира в себе си състоянията на човека от началото на сътворяването му и появата му на този свят до последния му миг в Дома на щастието или в Дома на нещастието, според спечеленото от него и делата му в земния живот, съгласно предшестващото знание на Аллах и Неговото предопределение и отсъждане.

Пояснение на някои думи от хадиса:

“Правдивият” — във всичко, което казва, тъй като това е истината, която отговаря на действителността.

“На когото може да се вярва” — относно това, което му е било вдъхновено, защото ангелът Джибрил му открива истината, която Всевишния и Пречист Аллах му поверил относно нещата, които му обещал.

“يجمع” (Йуджма‘у — продължава) — включва, съблюдава; се определя, се събира.

“خلقه” (Халкуху — сътворяването [му]) — тоест, материята на неговото сътворяване, която е течността, от която се сътворява.

“في بطن أمه” (Фий батни ’уммихи — буквално: в корема на майка си) — в утробата й.

“نطفة” (Нутфатан — капка течност) — по принцип “нутфа” означава чиста вода, но тук с нея се означава мъжката семенна течност, еякулата.

“علقة” (‘Алака — сгъстено късче кръв) — късче, незасъхнала кръв. Думата произхожда от корена “‘а-ла-ка” — закачам се за нещо. Нарича се така, защото се закача, прилепва към нещото, към което се докосне.

“مضغة” (Мудгатан — късче месо) — късче месо, голямо колкото залък.

“فيسبق عليه الكتاب” (Файасбику ‘алейхи ал-китāб — но предписаното го надвива) — което преди това се знае от Всевишния Аллах; “Запазеният скрижал” (Ал-лаух ал-махфуз) или онова, което преди това му е предопределено в утробата на майка му.

Разбиране на хадиса и онова, към което насочва:

1. Периодите на зародиша в утробата.

Този хадис сочи, че през първите сто и двадесет дни зародишът преминава през три периода — във всеки четиридесет дни бива в период. През първите четиридесет дни бива във вид на капка течност (нутфа), след това през вторите четиридесет дни бива във вид на сгъстено късче кръв (‘алака), след това през третите четиридесет дни бива във вид на късче месо (мудга), след това ангелът вдъхва в него живот и записва онези четири неща за него. Тези периоди Всевишния Аллах споменава и в Свещения Коран, Той казва: “О, хора, ако се съмнявате във Възкресението, [вижте как] Ние ви сътворихме от пръст, после от частица сперма, после от съсирек, после от късче, сякаш надъвкано месо оформено и неоформено...”, (ал-Хадж: 5).

Също: “Сътворихме Ние човека от подбрана глина, после го оставяме частица сперма на сигурно място, после от частицата сперма създаваме съсирек и създаваме късче като надъвкано месо, и от късчето създаваме кости, и покриваме костите с плът, после го оформяме в друго творение. Благословен е Аллах, Най-прекрасният Творец!”, (ал-Му’минун:12-14). В този айет Аллах споменава четирите периода, споменати в хадиса, плюс други три периода, с което те стават седем. Ибн ‘Аббāс е казвал: “Човекът бе създаден в седем периода”, след което прочитал този айет.

Мъдростта от това, че Всевишния Аллах сътворява човека в тази последователност и според това развитие и степенуване от състояние към състояние — въпреки че Той, Пречистият, е в състояние да го сътвори в завършен вид за най-кратко мигновение — е сътворяването на човека да протича по реда на сътворяването на огромната вселена, съгласно причини и причинители, съгласно предпоставки и заключения, а това е по-красноречиво в поясняването на силата на Аллах... Също така в това степенуване забелязваме, че Всевишния Аллах учи хората да бъдат търпеливи в делата си, да не бързат и да не избързват. Също така човек се учи, че постигането на неговото морално съвършенство е възможно единствено по пътя на постепенността, по подобие на постигането на неговото видимо съвършенство, когато се развива постепенно по време на степените на сътворяването и преминаването му от период към период до постигането на зрелостта си. Такъв трябва да бъде и неговият път по степените на поведението и морала — да бъде подобен на този образ, в противен случай ще постъпи слепешката и необмислено.

2. Вдъхването на живота.

Учените са единодушни, че вдъхването на живота в зародиша става слез изминаването на сто и двадесет дни от съвкуплението на съпрузите. Това става на края на четвъртия месец и началото на петия. Това е потвърдено и по наблюденията, на това се опира и когато има нужда от отсъждане за обявяване на родителство и задължително осигуряване, поради увереността от движението на малкото в корема на майката. Именно по тази причина жената, чийто съпруг е починал, трябва да изчака четири месеца и десет дни (130 дни), за да се потвърди дали е бременна или не, с изминаването на този срок.

Духът (душата): това е нещото, с което човек става жив. Той е от нещата, същността на които е известна единствено на Всевишния Аллах, както се споменава в Свещения Коран: “И те питат за духа. Кажи: “Духът е от делото на моя Господ и ви е дадено само малко от знанието”.”, (ал-Исрā’: 85). В тълкуването на достоверния сборник на Муслим от ан-Науауи се казва, че духът е нежно тяло, разпространено в тялото, свързано с него така, както водата се свързва със зеления клон. В Ихйā’ ‘улум ад-дин, на ал-Газāли се казва, че духът е абстрактна материя, която се разпорежда пълновластно в тялото.

3. Забраняването на аборта.

Учените са единодушни, че абортът след вдъхването на живота е забранен. Те считат аборта за престъпление, което не е позволено мюсюлманин да извърши, тъй като е престъпление към жив, напълно оформил се, притежаващ живот организъм. Ако малкото се появи живо при аборт, след което почине, се налага откуп и парично наказание, което е по-малко, ако се появи мъртво.

Що се отнася до абортирането преди да се вдъхне живота, то е също забранено. Това е мнението на повечето учени по мюсюлманско право. Техни аргументи са достоверни хадиси, които гласят, че сътворяването започва от етапа “нутфа”, след установяването в утробата. В хадис, предаден от Муслим, от Хузайфа ибн Усайд се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “След като изминат четиридесет и две нощи от зачеването на семето — в друг ривает: четиридесет и няколко нощи — Аллах изпраща ангел и го оформя: създава неговите уши, очи, кожа , плът и кости”.

В книгата Джауāми‘ ал-‘улум уа-л-хикам, на Ибн Реджеб ал-Ханбали, стр. 42 се казва: “Група учени по фикх разрешават на жената да направи аборт, докато не е вдъхнат живот на зародиша. Те считат аборта в този случай като отдръпването малко преди да настъпи еякулация при полов акт. Но това мнение е слабо, защото зародишът е загнездено дете, което може би вече е оформено, докато при отдръпването при полов акт нямаме дете изцяло, а само причина, която възпрепятства загнездването му, но ако Аллах пожелае, дори и отдръпването не може да е пречка за сътворяването му”.

Ал-Газали в Ихйā’ ‘улум ад-дин, 2/51, казва: “Това — тоест, прекъсването на половия акт — не е като аборта или живото погребване на момиченцата (уа’д), защото абортът е престъпление срещу получено същество. А съществуването си има степени. Първата степен на съществуването е еякулата (нутфа) да попадне в утробата, да се слее с яйцеклетката на жената и да се подготви за посрещане на живота. Разрушаването на този етап е престъпление. Ако стане зачеване, след това се стигне до етапа на късчето сгъстена кръв (‘алака), престъплението — при аборт — нараства. Ако в него се вдъхне живота и органите му се оформят, престъплението нараства още повече. Крайната степен на нарастване на това престъпление е след отделянето в живо състояние”.

4. Знанието на Всевишния Аллах.

Всевишния Аллах знае състоянията на тварите преди да ги сътвори. Това, че в тях се проявяват неща като вяра, подчинение, неверие, неподчинение, щастие или нещастие е единствено със знанието на Аллах и Неговата воля. Има множество текстове, които споменават наличието на предварителното записване. Например, при Бухāри има хадис, предаден от ‘Али ибн Аби Тāлиб (Аллах да е доволен от него), в който се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “На всяка новородена душа Всевишния Аллах вече е записал мястото в Рая или Ада и дали ще е щастлив или нещастен”. Тогава един човек попитал: “О, Пратенико на Аллах, не трябва ли да се оставим на записаното и да се откажем от делата?” На което той отговорил: “Работете! Всеки е улеснен за това, за което е създаден. Щастливите хора са улеснени да вършат делата на щастливите, а нещастните са улеснени да вършат делата на нещастните”. След това прочел словата на Всевишния: “Който раздава и се бои, и вярва в Най-прекрасното...”, (ал-Лейл: 5-6).

На тази основа, знанието на Аллах не премахва от човека избора и умисъла, защото знанието е качество, което не оказва влияние. Всевишния Аллах е повелил на хората да повярват и да се подчиняват и им е забранил неверието и неподчинението. Това е доказателство за това, че човек има избор и умисъл към това, което желае. В противен случай повелята на Всевишния Аллах и Неговата забрана биха били лишени от смисъл, а това е невъзможно. Всевишния Аллах казва: “Кълна се... и в душата, и в Онзи, Който я е създал, и на нея е посочил [що е] нечестивост и Богобоязливост! Сполучва онзи, който я пречиства. А губи онзи, който се омърсява”, (аш-Шемс: 7-10).

5. Оправдаването с предопределението.

Всевишния Аллах ни повели да вярваме в Него и да Му се подчиняваме и ни забрани неверието в Него, Пречистия и Всевишния, и неподчинението. Това е нещото, с което ни натовари. Ала това, което Той е предопределил “за” нас или “против” нас, то е неизвестно, ние не го знаем и не сме отговорни за него. Заблуденият човек, неверникът или нечестивецът няма право да се оправдава с предопределеното от Аллах, със записаното от Него и Неговата воля, преди това да се случи от Него. Всевишния Аллах казва: “И кажи: “Работете! Аллах вижда вашите дела и Неговият Пратеник, и вярващите...”, (ат-Тауба: 105).

Но след като предопределеното се случи, тогава оправдаването със съдбата е позволено. Тогава вярващият намира успокоение от подчинението си на предопределеното от Всевишния Аллах. Предопределеното от Всевишния Аллах за вярващия протича добре и в двата случай — и при добро, и при зло.

6. Делата са според завършека си.

В хадис, предаден от Бухāри, от Сехл ибн Са‘д се казва, че Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Делата са единствено според завършека си”.

Това означава, че на когото му е писано да повярва и да се подчини на края на живота си, дори известно време да не е вярвал в Аллах и не Му се подчинявал, но след като Всевишния Аллах му дал възможност да повярва и да се подчини, той го направил за известен период време преди края на живота си, и починал в такова състояние, той ще влезе в Рая.

А на когото му е писано да не вярва и да е нечестив в края на живота си, дори известно време да е вярвал и се подчинявал, но след това Аллах го оставил без поддръжка — заради стореното от човека, делата и волята му — и човекът изрекъл слова на неверие и извършил дела от делата на обитателите на Ада и починал в такова състояние, той ще влезе в Ада.

Затова човек не трябва да се възгордява с видимото си състояние. Това, което се зачита е завършекът. Човек не трябва да се отчайва от видимото си състояние. Това, което се зачита е завършекът. Нека помолим Всевишния Аллах за постоянство в придържането към истината и доброто и да имаме добър завършек.

7. Молитви на Пророка (Аллах да го благослови и с мир да го дари).

Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) често е отправял следната молитва (ду‘ā’): “Йā мукаллиба-л-кулуб саббит калбий ‘алйа дийнике” (О, Ти, Който преобръщаш сърцата, [моля Те] утвърди сърцето ми на Твоята религия). Муслим разказва хадис, който гласи: “Сърцата на чадата на Адам са между два от пръстите на Всемилостивия като сърцето на един, преобръща го както си пожелае”[1]. След това Пророкът (Аллах да го благослови и с мир да го дари) е казал: “Аллахумма, мусаррифа-л-кулуб, сарриф кулубанā ‘алйа тā‘атике” (О, Аллах, — Ти, който преобръщаш сърцата — преобърни нашите сърца към Твоето подчинение).

8. Причини за добрия или лошия завършек.

Ибн Хаджер ал-Хайтами[2] казва: “Лошият завършек — Опазил ни Аллах — бива по причина на някаква измама във вътрешния мир на човека, която другите хора не знаят. По същия начин даден човек може да върши дела от делата на обитателите на Ада, но в своя вътрешен мир да има едно добро скрито качество, което да се прояви и надделее в него в края на живота му и това да му отреди добър завършек. ‘Абду-л-‘азиз ибн Дāуд каза: “Бях при един, в смъртния час на когото бе подсказано да изрече двете свидетелства, ала той отговори: ‘Той не вярва в тях’.” След това, ‘Абду-л-‘азиз се позаинтересувал кой е този човек, и разбрал, че той е бил един пияница. ‘Абду-л-‘азиз казваше: ‘Пазете се от греховете, защото те са тези, които го провалиха’.”[3]

9. Етапите на зародиша.

Този пророчески хадис сочи етапите на развитие на зародиша в утробата. Тези етапи са потвърдени от анатомията и ембриологията чак в наше време. Това е едно от явните научни чудеса в Свещения Коран и пророческата сунна.


[1] Пръстите са качества от качествата на телата, Аллах, Всемогъщият, Великият, не може да се окачествява с нищо такова. Това, че те се отнасят за Него е една метафора като пример и намек за бързото преобръщане на сърцата и че това е нещо, свързано с желанието на Всевишния Аллах. Конкретизирането на пръстите е намек за частите на силата и могъществото, защото те се постигат с ръцете, част от които са пръстите. — Б. пр.

[2] Ибн Хаджер ал-Хайтами (Ахмед) — починал през 974 г. по х./ 1567 г. Учен по фикх от Египет, последовател на Шāфиитския мезхеб. Една от неговите книги е “ал-Фатāуа ал-Хайтамиййа”. — Б. пр.

[3] “Фатх ал-мубин лишарх ал-рба‘ин”, стр. 105.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Ас-саламу алейкум! Мир на всички!
Преди да коментирате, ви моля да помислите добре върху това, което искате да кажете и за начина, по който ще го изречете. Аз няма да толерирам фитната и обидни изказвания по адрес на Аллах и Исляма. Ако имате въпроси, кажете или попитайте по начин, по който искате и на вас да ви се говори :D

Ако искате да ми кажете нещо лично, персонално до мен, ползвайте електронната ми поща (и-мейл).

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации