РАДОСТ ЗА БЛАГОЧЕСТИВИТЕ СЪРЦА
шейх Абдул Рахман ибн Насир Ас-Сади
В книгата на известния алим и тълкувател на Корана Абдул Рахман ибн Насир Ас-Сади (1890 – 1956г.), се предават около деветдест достоверни хадиса, чието съдържание засяга основите на религията, мюсюлманската етика и някои други важни въпроси. Хадисите са придружени с кратки, но ценни коментари на автора.
КРАТКО, НО ПЪЛНО ОБЯСНЕНИЕ НА ДУМИТЕ НА ПРОРОКА
шейх Абдул Рахман ибн Насир Ас-Сади
ПРЕДИСЛОВИЕ НА АВТОРА
В името на Аллах, Всемилостивия, Милосърдния!
Хвала на Аллах, Който е достоен за възхвала, Който притежава най-прекрасните имена и съвършените, велики и височайши атрибути.
Благослов и приветствие на Мухаммед, у когото, както при никого другиго, са се събрали всички достойни качества, прекрасен нрав и способност да се говори правдиво, на неговото семейство, сподвижници и последователи от рабите на Аллах.
А затова:
След словата на Аллах няма нищо по-правдиво, полезно и способстващо придобиване на блага в двата свята, освен думите на Неговия любимец и посланик Мухаммед (с.а.с.). Той е бил и си остава най-знаещия от хората, най-великия от тях, като съветник и ръководител, най-красноречивия в обясненията си и най-добрия наставник и учител. На него (с.а.с.) е дарена способност да говори кратко, но съдържателно, благодарение на което думите му включват в себе си голям смисъл, като се отличават с яснота, което е върха на красноречието. В мен се появи желание да предам и да изтълкувам хадиси, които съдържат в себе си такива негови думи, които засягат общото, частното или отделни области на знанието, и да поговоря за засегнатото в тези хадиси, или за това, което може да служи за посока в тях, като се стремя да дам най-кратките тълкувания, което определя първоначалния замисъл на книгата. И се обръщам към Аллах за помощ и Го моля за улеснение.
Продължение на хадисите от книгата „Радост за благочестивите сърца“ на шейх Абдул Рахман ибн Насир Ас-Сади
ХАДИС 1 – МЕРИЛО ЗА ЯВНИТЕ И ТАЙНИТЕ ДЕЛА
ХАДИС 2 – ОТКЛОНЕНИЕ ОТ КОРАНА И СУННАТА
ХАДИС 3 – РЕЛИГИЯТА Е ИСКРЕНО ОТНОШЕНИЕ
ХАДИС 4 - ТОВА, КОЕТО ЩЕ ТИ ПОМОГНЕ ДА ВЛЕЗЕШ В РАЯ
ХАДИС 5 – РЕШАВАЩИТЕ ДУМИ
ХАДИС 6 - ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА МЮСЮЛМАНИН, ВЯРВАЩ И МУХАДЖИР
ХАДИС 7 – КАЧЕСТВА НА ЛИЦЕМЕРА
ХАДИС 8 – ВЯРА В ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО НА ДОБРОТО И ЛОШОТО
ХАДИС 9 – НАГРАДАТА НА ПРИЗОВАВАЩИЯ КЪМ ПРАВИЯ ПЪТ
ХАДИС 10 – СТРЕМЕЖА КЪМ ПОДОБРЯВАНЕ НА РЕЛИГИЯТА Е ПРИЗНАК НА ЩАСТИЕ
ХАДИС 11 – ЛЮБОВТА НА АЛЛАХ КЪМ СИЛНО ВЯРВАЩИЯ
ХАДИС 12 – СГРАДАТА НА ИСЛЯМА
ХАДИС 13 – СТРЕМЕЖ КЪМ ДОБРОТО
ХАДИС 14 – ВЪЗДАЯНИЕ, СЪОТВЕТНО НА ПОСТЪПКАТА
ХАДИС 15 – ДОБРИТЕ ДЕЛА
ХАДИС 16 – ПОСЛЕДСТВИЯ ОТ НЕСПРАВЕДЛИВОСТТА
ХАДИС 17 – НАЧИН ЗА ИЗРАЗЯВАНЕ НА БЛАГОДАРНОСТТА
ХАДИС 18 – НЯМА МОЛИТВА БЕЗ ОБМИВАНЕ
ХАДИС 19 – МОЛИТВА, АДАН, ИКАМА
ХАДИС 20 – ЧИСТОТАТА НА ВОДАТА ЗА ОБМИВАНЕ
ХАДИС 21 – ЖИВОТНИТЕ, КОИТО ОБКРЪЖАВАТ ХОРАТА, СА ЧИСТИ
ХАДИС 22 – ИЗПЪЛНЯВАНЕТО НА РЕЛИГИОЗНИТЕ ЗАДЪЛЖЕНИЯ ИЗКУПВА ГРЕХОВЕТЕ
ХАДИС 24 – ЗА ТОВА, КОЕТО Е БИЛО ПРИСЪЩО САМО НА ПРОРОКА
ХАДИС 25 – ЗАПОВЕДТА НА ПРОРОКА
ХАДИС 26 – НЕПРИБЪРЗВАНЕ И ОБЛЕГЧАВАНЕ
ХАДИС 27 – ЗАДЪЛЖЕНИЯ НА МЮСЮЛМАНИТЕ ЕДИН КЪМ ДРУГ
ХАДИС 28 – НЕПРЕКЪСНАТОСТ НА НАГРАДАТА ЗА ДОБРИТЕ ДЕЛА
ХАДИС 29 – БЪРЗОТО НОСЕНЕ НА ПОГРЕБАЛНАТА НОСИЛКА
ХАДИС 30 – КАКВО КОЛИЧЕСТВОТО НА ЗАКА’Т
ХАДИС 31 – РЕШИМОСТ И ВЪЗДАЯНИЕ
ХАДИС 32 – ВЪЗДЕЙСТВИЕТО НА МИЛОСТИНЯТА, ПРОШКАТА И СМИРЕНИЕТО
ХАДИС 33 – НАГРАДА ЗА ПОСТА
ХАДИС 34 – КАЧЕСТВА, КОИТО ПРИБЛИЖАВАТ КЪМ АЛЛАХ
ХАДИС 35 – ЧЕСТНОСТ В ТЪРГОВИЯТА
ХАДИС 36 – ЗАБРАНА НА ТЪРГОВСКИТЕ СДЕЛКИ, СВЪРЗАНИ С ОПАСНОСТ (ГАРАР)
ХАДИС 37 – ПРИМИРЕНИЕ – ВИДОВЕ
ХАДИС 38 – ЗА ТОВА, ЧЕ ДЪЛГЪТ ТРЯБВА ДА СЕ ИЗПЛАЩА ПО ПОДОБАВАЩ НАЧИН
ХАДИС 39 – УСТАНОВЯВАНЕ НА ПРЕИМУЩЕСТВЕНОТО ПРАВО НА ПОКУПКА
ХАДИС 40 – НАГРАДА ЗА ДОБРИТЕ ДЕЛА В ТОЗИ И В ОТВЪДНИЯ СВЯТ
ХАДИС 58 – ИЗПОВЯДВАНЕ НА ИСЛЯМА ПО ПРАВИЛНИЯ НАЧИН
ХАДИС 67 – СЪБЛАЗНИТЕ НА ТОЗИ СВЯТ И ЖЕНИТЕ
ХАДИС 81 – БАЩАТА Е ЗАДЪЛЖЕН С РАЗХОДИТЕ ЗА ДЕЦАТА
ХАДИС 82 – ЗАБРАНА ЗА ПРОИЗНАСЯНЕ НА РЕШЕНИЯ В СЪСТОЯНИЕ НА ГНЯВ
ХАДИС 83 – ЗАБРАНА НА РАЗТОЧИТЕЛСТВОТО
ХАДИС 84 – РАДОСТНА ВЕСТ ЗА ВЯРВАЩИТЕ
ХАДИС 86 – НЕДОСТАТЪКА В СЪВЪРШЕНСТВОТО НА ХОРАТА
ХАДИС 87 – ЗА ДОСТОЙНСТВОТО НА ВЯРВАЩИТЕ В КРАЯ НА ВРЕМЕТО
ХАДИС ПЪРВИ
Мерило за явните и тайните дела
Предава се, че Умар ибн ал-Хаттаб, Аллах да е доволен от него. казал: „Чух Пророка (с.а.с.) да казва: „Делата са само според намеренията и на всеки ще му се въздаде според неговото намерение. Този, чието преселение[1] е в името на Аллах и Неговия Пратенил, то неговото преселение е в името на Аллах и Неговия Пратеник. А този, чието преселение е, за да постигне материална облага или заради жена[2], за която да се ожени, то неговото преселение е към онова, заради което се е преселил“.
Ал-Бухари и Муслим
ХАДИС ВТОРИ
Отклонение от Корана и Сунната
От Аиша, Аллах да е доволен от нея, която казала: „Пратеникът на Аллах (с.а.с.), каза: „Ако някой въведе в това наше деяние3 нещо ново, което няма отношение4 към него, ще бъде отхвърлено5“.
В друга версия на хадиса се казва, че Пророка (с.а.с.), казал: „Който извърши деяние, което не е в съответствие с нашата религия, то ще бъде отхвърлено“.
Ал-Бухари и Муслим
Тези два велики хадиса вместват цялата религия, нейната основа и нейните разклонения, вуншната и тайната й страна, и при хадиса, който предава думита на Умар, се дава мярката за тайните деяния, а при хадиса, предаващ думите на Аиша, Аллах да е доволен и от двамата, – мярката за явните дела.
В тях става дума за необходимостта от проявата на искреност по отношение на Този, Който е достоен за поклонение, а така също и необходимостта да се следва Посланика на Аллах (с.а.с.), което се отнася към необходимите условия за всяко явно и скрито деяние или дума. Ще бъдат приети делата на този, който, извършвайки ги, е искрен към Аллах и следва примера на Неговия посланик (с.а.с.), я делата на тези, които не се придържат нито към едното, нито към другото, или се придържа към нещо си, ще бъдат отхвърлени, за което Всевишния Аллах е казал:
„И ще преценим всяко дело, което те са извършили, и ще го превърнем в разпиляна прах.“
Сура Ал-Фуркан, 25: 23
За двете споменати качества се споменава в думите на Всевишния Аллах:
„И кой е с по-добра религия от онзи, който се е отдал на Аллах с истинска преданост...“
Сура Ан-Ниса, 4: 125
Така също е казал:
„Да! Който всецяло се е отдал на Аллах и е благодетелен, ще има наградата си при своя Господ. И не ще има страх за тях, и не ще скърбят.“
Сура Ал-Бакара, 2: 112
Под намерение се има предвид целта на това или друго действия, което се извършва със стремеж към приближаване до Аллах, търсейки Неговото благоволение и получаване на награда от Него. Про това трябва да се разграничава намерението, което касае извършването на едно или друго действие и намерението, което е свързано с това, заради кого или какво това действи се осъществява.
Говорейки за намерението да се извърши едно или друго действие, следва да се помни, че всяко очистване, като молитва, закят, говеене, хадж или всеки вид други поклонения, ще бъдат правилни само в случая, ако действието се извършва с определена цел и намерение, а извършващия ги е с намерението да направи точно това поклонение. Едно и също поклонение, може да бъде различен вид. Напр. молитвите биват задължителни, доброволни от определен вид, доброволни изобщо. Ако става въпрос за доброволни молитви изобщо, то би било достатъчно просто да съществува намерението да се извърши молитва, но ако се касае до определена задължителна или доброволна молитва, например уитр6 или доброволна молитва, която се извършва преди или след задължителната, задължително по примера на Пророка (с.а.с.), то, наред с намерението да извършиш молитва, като такава, трябва да има намерението да се направи точно тази молитва. Същото се отнася и до всеки вид поклонение.
Освен това трябва да се прави разлика между извършването на различните видове поклонения и всекидневните действия. Например пълното обмиване се извършва за това, за да се очистиш от нечистотия, или да се освежиш, или за това, да се изчистиш след миене на покойник, или за петъчна молитва, и във всичките случаи при извтршване на обмиването винаги трябва да съществува намерението за очистване от осквернение, в противен случай това ще бъде просто желателно измиване. Същото се отнася и до случаите, когато човек изразходва пари за закят или в качеството на изкупително дайствие за извършен грях, или за изпълване на обет, или за милостиня, за подарък, значението на всичко това ще се определя единствено от намерението.
Същото има значение, когато се сключва някаква сделка и се прибегне до рани уловки. Външно сделката изглежда правилна, но в същност намерението ти е да осъществиш измамническа операция, или да се отклониш от законността, или да използуваш сделката като средство за извършване на забраненото, то смисъла й ще бъде определен от намерението и истинската цел, а не на голословие, защото „делата се (оценяват) по намеренията“.
Всичко, споменато по-горе, е валидно и за случаите, когато за постигане на една или друга цел, се използуват позволени или непозволени средства, а Аллах дава разлика между правилното и порочното.
Що се отнася до намерението, свързано с този, заради когото се осъществява действието, то се има предвид да е налице искреността на раба към Аллах във всяко нещо, което извършва и от което се отрича, също и във всичко, което прави и говори.
Аллах Всевишния е казал:
„И бе им повелено да се прекланят единствено пред Аллах...“
Сура Ал-Байина, 98:5
Също така е казал::
„Единствено Аллах е достоен за чистата религия...“
Сура Аз-Зумар, 39:3
По такъв начин във всичките си дела раба на Аллах трябва да се придържа към едно намерение, че действието се извършва заради Аллах, със стремеж да се приближи към Него, да се добие Неговата награда и да се надява на нея, да изпитва страх пред Неговото наказание. Всеки трябва да се придържа към такова намерение във всичките си думи и дела, при всякакви обстоятелства, като се старае да не се отвърне от искреността, да отхвърля всичко, което й противоречи, например показността или стремежа към слава, или желанието да получиш похвала от хората и тяхното уважение. Ако все пак съществува нещо подобно, раба на Аллах не трябва да следва тези свои цели и желания, като основната му цел трябва да бъде да извършва делата само заради Аллах и да се стреми да получи наградата Му, като не обръща внимание на хората и да не се надява да получи каквато и да е изгода или похвала от тяхна страна. Ако все пак, въпреки волята на раба, се случи нещо подобно, то това няма да му навреди, тъй като гореспоменатото може да бъде радостна вест, получена още в този свят.
Думите на Пророка (с.а.с.): „делата (се оценяват) по намерението“ означават, че се извършват благодарение на намеренията, които са тяхна основа. Затова Пророкът (с.а.с.) е казал: „...наистина, всеки човек ще извърши това, което е възнамерявал (да извърши)“, а това означава, че изхода се определя от това до каква степен намеренията са били правилни или не. Така, както човек, възнамеряващ да извърши нащо добро и е в преследване на висши цели, под което се разбира всичко, което води до приближаване към Аллах, ще получи своята награда и подходящо въздаяние. Наградата за този, чиито намерения са били несъвършени, също ще бъде несъвършена, а този, който е възнамерявал да постигне нещо друго, няма да получи блага, а ще осъществи само низкото и несъвършеното, за което е имал намерение. Ето защо Пророкът (с.а.с.) е дал пример, по аналогия на който може да се съди за останалото. Той е казал: „Този, чието преселение е в името на Аллах и Неговия Пратенил, то неговото преселение е в името на Аллах и Неговия Пратеник“. Това означава, че човек ще придобие това, което е възнамерявал, а наградата му е от Аллах. След това Пророкът (с.а.с.) е казал: „А този, чието преселение е, за да постигне материялна облага или заради жена, за която да се ожени, то неговото преселение е към онова, заради което се е преселил“. Що се отнася до намерението, което определя различието между хората в това, как изразходват парите си, за което Аллах е казал:
„А които изразходват своите имоти заради благоволението на Аллах и с убеденост в душите си, приличат на градина върху хълм щом над нея се изсипе силен дъжд, тя дава двойно повече плодове, но дори и да не се изсипе силен дъжд, и дъждец [є стига]. Аллах съзира вашите дела“.
Сура Ал Бакара. 2:265
Всевишния Аллах също е казал:
„...и онези, които раздават своите имоти на показ пред хората и не вярват нито в Аллах, нито в Сетния ден; и онзи, на когото сатаната е приятел. Колко лош приятел е той!“
Сура Ан Ниса, 4:38
Това се отнася за всяко нещо. По такъв начин едни и същи деяния могат да се превъзхождат едно едуго, а големината на наградата за тях може да се определя от степента на вярата и искреността на сърцето на този, който ги извършва.
В „Сахих“ се дава хадис, в който се съобщава, че Пророкът (с.а.с.) е казал: „Когато раба (на Аллах) боледува или е пътник, му се записва (извършване) на същото, което обикновено е правел, когато е бил в дома си или е бил здрав“8
Ал-Бухари
В друг хадис се предава, че Пророка (с.а.с.) е казал: „Някои хора останаха след нас в ал-Медина. Винаги, когато сме вървели по планински път или в долина, те бяха с нас. Само извинителна причина ги е възпряла сега“.
И ако раба на Аллах иска да извърши нещо добро, но не му е стдено да го направи, то за това, което е желаел и възнамерявал да направи, ще му бъде записано извършване на цяло добро дело. Благодеяние оказано на хората с помощта на пари, думи или действия, са добри дела и ще бъдат възнаградени от Аллах, но наградата за тях ще бъде по-голяма, ако се основават на добри намерения.
Всевишния Аллах е казал:
„Няма добро в много от тайния им шепот, освен у онзи, който повелява подаяние или благодеяние, или помирение между хората“.
Сура Ан-Ниса, 4:114
По такъв начин това е добрина. А след това Аллах Всевишния е казал:
„И който върши това в стремеж към благоволението на Аллах, Ние ще го дарим с огромна награда“.
Сура Ан-Ниса, 4:114
За извършване на всичко, което споменахме по-горе, голяма е награда, която се полага в този случай, ако това се прави със стремеж към благоволението на Аллах. Освен това, в „Сахих“ се дава хадис, в който се съобщава, че Пророка (с.а.с.) е казал: „Аллах опрощава (дълга) на този, който е взел пари от хората, но с намерение да ги върне11 , а този, който взима, за да ги разхищава (без намерение да ги върне), Аллах ще го погуби “12.
Ал-Бухари
Обърнете внимание на това, че Пророка (с.а.с.) указва доброто намерение и на причината, която често способства крайния резултат, и на това, че Аллах ще помогне на човека да плати дълга си, а като причина за гибел и унищожение той е споменал лошото намерение.
Ако човек не се придържа към добрите намерения, под влияние на своето невежество и нехайност, то вината за това си е изцяло негова. В „Сахих“ се предава хадис, в който се съобщава, че Пророка (с.а.с) е казал: „Наистина, ще получиш награда за всичко, което правиш заради Аллах, даже за това, което сложиш в устата на съпругата си“.
В хадиса става дума за всички добри дела, а това значи, че вярващия, който иска да спаси душата си и да вземе награда, трябва да усвои смисъла му и постоянно да се стреми практически да го следва при всякакви обстоятелства.
Що се отнася до хадиса, предаден от Аиша, Аллах да е доволен от нея, в който се съобщава, че Пророка (с.а.с.) е казал: „Ако някой въведе в това наше деяние3 нещо ново, което няма отношение4 към него, ще бъде отхвърлено5“, то в указаното от него служи и явния му смисъл, така и това, което се подразбира от него.
Явния смисъл на този хадис се състои в това, че нито едно нововъведение в религията няма основа нито в Корана, нито в сунната. Това в еднаква степен касае нововъведенията в речта, напр. за какво служат термини, като „таджаххум“, „рафд“, „и'тизал"14 и т.н., нововъведения в сферата на религиозните обреди, което се разпространява при всички поклонения, указания за които няма в Корана или сунната. Всичко това ще бъде отхвърлено и върнато на тези, които са се придържали към това, а самите те заслужават порицание в зависимост от вида на нововъведенията си и степента на отдалечаване от религията. Този, който въвежда новост, е например човек, който съобщава нещо, за което не се говори в Корана или сунната, или тези, които се придържат към такова поклоничество, които не са дадени или позволени от Аллах и Неговия посланик (с.а.с.). По такъв начин този, който нововъвежда е този, който забранява позволеното или се придържа към неузаконени от шериата форми на поклонение.
В хадиса се подразбира, че ако човек извърши някое задължително или желателно действие, в съответствие с повеленото от Аллах и Неговия посланик (с.а.с.), – делото му ще бъд прието, а за своите усилия ще получи награда.
От друга страна съдържанието на хадиса позволява да се направи извод за това, че всяка забранена форма на поклонение е непозволена, тъй като не съответства на повелите на Аллах. Непозволеността е обусловена от забраната, а всяко действие, забранено от Аллах, е недействително и не се приема.
Бележки:
[1] Става дума за хиджра — преселване на мюсюлманите от Мека в Медина заради запазване на религията.
2Повод за това изказване на Пророка (с.а.с.), е конкретен случай, свързан с преселването от Мека в Медина на един човек, който направил това не по религиозно съображения, а сащото искал да се ожени за една жена, която се съгласила да се омъжи за него само при условие, че той се пресели в Медина. Значението на този и други хадиси, в които става въпрос за намерението се състои в това, че в тях е формулиран важен пронцип, в съответствие с който награда или наказание е това, което очаква човек не толкова и не само за добрите или лошите дела, но най-напред за това какво е било истинското намерение на човека, извършил това или друго, доколкото много постъпки могат да изглеждат добри, но в същност може да са продиктувани от лоши намерения.
3 Т.е. в религията и шериата, който Аллах е одобрил за нас.
4 Казано иначе, да създаде или изобрети нещо под въздействие на пристрастията си.
5 Има се предвид това, че не съответства или противоречи на шериата, или това, в чиято полза няма свидетелство или основание в шериата.
6 Уитр — доброволна нощна молитва, състояща се от нечетен брой рекяти.
7 Има се предвид, че човек ще получи цялата награда, дори да не успее да завърши преселението.
8 Става въпрос за доброволно извършено добро дело от човек, което няма възможност да прави в резултат на болест или пътуване..
9 Уади — сухо русло; долина.
10 Означава, че хората , които не са взели участие в отпора срещу врага, но са имали искрено желание да бъдат заедно с другите, ще получат такава награда, както и участниците във военните действия.
11 Има се предвид, че Аллах ще помогне на човек да върне дълга си, като му предостави съответната възможност.
Хадиса е предаден с думите на Са'ад ибн Абу Уакас, сведен от Ахмад. Ал-Бухари, Абу Дауд и Ат-Тирмизи.
13 В друга версия на този хадис се предава, че Пророка (с.а.с.) казал: „Който извърши деяние, което не е в съответствие с нашата религия, то ще бъде отхвърлено“.
14 От тези думи са се образували имената на различни религиозно-философски течения в исляма, представителите на които съответно се нар. джахмити, рафидити и му’тазилити.
хадис 3
Религията е искрено oтношение
От Абу Рукая Тамим ибн Аус ад-Дари, Аллах да е доволен от него, че Пророкът (с.а.с.), казал:
„Религията е искреност насиха[1]“. Попитахме го: „Пред кого?“ Той каза: „Пред Аллах, Неговата книга, Неговия пратеник, водачите на мюсюлманите и техните народи“.[2] Ахмад и Муслим
Пророка (с.а.с) повторил тези думи няколко пъти, за да подчертае тяхната важност и да покаже правилния път за своята общност (умма). За да може членовете на тази умма непременно да разберат, че изповядването на религията като цяло, с всички вътрешни и външни аспекти, се свежда до искрено отношение, което се най-пълно се проявява в петте посочени случая.
ИСКРЕНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ АЛЛАХ подразбира признаване единството на Аллах и факта, че са Му присъщи атрибутите на съвършенството, които никой друг не притежава, никой друг, освен Него не заслужава явно и тайно поклонение, постоянното усещане у себе си на факта, че си раб на Аллах, обръщане с молба към Него в стремеж към получаване наградата на Аллах и от страх пред Неговото наказание, а също така разкаяние и непрекъснато покаяние. Всичко това е необходимо затова, защото при изпълнение на своите религиозни задължения, раба на Аллах неминуемо прави едни или други пропуски или се осмелява да извърши нещо забранено, но благодарение на постоянната молба за прошка неговите недостатъци се оправят, а делата и думите му стават правилни.
ИСКРЕНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ КНИГАТА НА АЛЛАХ се изразява в наизустяване на Корана и размишление над него, думите му, постигане на смисъла му и старание на практика да се следва установеното от него и да се наставляват други в това.
ИСКРЕНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ПОСЛАНИКА се изразява във вяра него, такава любов към него, която превъзхожда любовта на самия човек към себе си, богатството и децата, да бъде следван както в основите на религията, така и в нейните разклонения, да се предпочитат неговите думи пред думите на друг човек, да се полага старание винаги да бъде следван.
ИСКРЕНО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ВОДАЧИТЕ НА МЮСЮЛМАНИТЕ, т.е. на техните правителства, като се започне с върховното правителство и всички емири, шариатски съдилища и всички, които имат някаква власт. Изрзява се в признаване на тяхната власт, подчинение и подбуждане в това и на другите хора, старание по възможностите да се направляват правителствата по пътя на истината, като им се обръща внимание на всичко, което може да донесе полза на тях и на другите хора, и да се подбуждат в изпълнение на това, което влиза в задълженията им.
ИСКРЕНОТО ОТНОШЕНИЕ КЪМ ВСИЧКИ МЮСЮЛМАНИ се заключава в това, да желаеш за тях това, което искаш за себе си, и да не искаш това, което не желаеш за себе си и се достига по възможностите на всеки, а този, който се стреми към това, ще се постарае да го осъществи и да го осъвършенства.
Пророка (с.а.с) разкрил смисъла на понятието „искрено отношение“ (насиха), като пояснил, че смисъла му се заключава в гореспоменатите пет неща, имайки предвид спазване правата на Аллах, правото на Неговите книги, правата на Неговия посланик (с.а.с) и правата на всички мюсюлмани независисмо от разликите им в материално и социално отношение. Това обхваща религията в цялост и няма нещо, за което да не се отнасят тези всеобхватни думи.
А Аллах знае най-добре.
[1]Насиха —тази дума е образувана от глагола "насаха" — да бъдеш искрен; да се отнасяш сърдечно; да будеш здрав.
[2] Думите "Религията — това е искрено отношение" се повторят само във версията на Ахмад.
ХАДИС 4
ТОВА, КОЕТО ЩЕ ТИ ПОМОГНЕ ДА ВЛЕЗЕШ В РАЯ
Предава се от Абу Хурайра, че при Пратеника на Аллах (с.а.с) дошъл бедуин и му казал: „Кажи ми кое дело, ако го извършвам, ще ми помогне да вляза в Рая“.
В отговор Посланика на Аллах (с.а.с) казал:
„Служи на Аллах, да не съдружаваш с Него (друго божество), да извършваш редовно молитвата, да раздаваш милостинята Закят и да говееш през Рамадан021“.
(Бедуина) възкликнал: „Кълна се в Този, в Чито длани е душата ми, няма да направя нищо повече от това!“ – а когато си тръгнал, Пророка (с.а.с) казал: „Нека го погледнат тези, които ще се радват да видят човек от обитателите на Рая!“
Ал-Бухари и Муслим
За тази важна основа, в която става въпрос в хадиса, се говори и в много други хадиси, идентични или близки по смисъл. Смисъла им се заключава в това, че ако човек изпълнява задълженията си, които могат да бъдат общи, за всеки мюсюлманин (фард ал-'айн), и задължения, които могат да будат валидни само за определена част от мюсюлманската общност (фард ал-кифайа), и избягва забраненото, тогава той заслужава да влезе в Рая и да бъде спасен от Огъня. Човек, на когото са присъщи тези качества, е достоен да се нарича мюсюлманин и вярващ; той е един от благочестивите, достигнали успеха, и е в числото на тези, които следват правия път.
Подобен на този и близък по смисъл е следващия хадис.ХАДИС 5
РЕШАВАЩИТЕ ДУМИ
От Абу Амра Суфян ибн Абдуллах, Аллах да е доволен от него, който казал: „Аз казах: „О, Пратенико на Аллах, кажи ми нещо за исляма, за което мога да попитам само теб“. Той, Аллах да го благослови и с мир да го дари, отвърна: „Кажи: „Аз вярвам в Аллах и после остани в Правия път022“.
Муслим
Човека е попитал Пророка (с.а.с) за нещо полезно, което може да събере цялото благо в себе си, така че този, който се придържа към смисъла на тези думи, да се приближи до успеха. В отговор Пророка (с.а.с) му повелил да се придържа към вярата в Аллах, доколкото тази вяра включва в себе си това, в което човек трябва да бъде убеден, иначе казано – догмите и основите на вярата, свързаните с тях дейности на подчинение на Аллах. А също така и до смъртта си да не се отклонява от Правия път. Повеленото от Пророка (с.а.с) напълно съответства на думите на Всевишния Аллах, Който казал:
„ При онези, които казват: "Аллах е нашият Господ!" и следват правия път, ангелите ще слязат: "Не се страхувайте и не скърбете! И се радвайте на Рая, който ви е обещан!
сура Фуссилат, 41: 30
ХАДИС 6
ОПРЕДЕЛЕНИЕ ЗА МЮСЮЛМАНИН, ВЯРВАЩ И МУХАДЖИР
От Абдуллах ибн Амб, Аллах да е доволен и от двамата, казал: „Пророка (с.а.с) каза: „Мюсюлманинът е този, който не причинява вреда на мюсюлманите с езика си и с ръцете си, мухаджира024 е този, който е изоставил забраненото от Аллах“.
Ал-Бухари
Във версията на Ат-Тирмиди е добавено: „...а вярващия е този, на който хората могат да доверят живота си и имуществото си“.
Що се отнася до версията на имаам Ахмад, в нея е добавено: „...а борещия се (муджахид) е който се бори с душата си да бъде покорен на Аллах“.
В тоаи хадис се споменава достойнството на това, което Аллах и Неговия посланик (с.а.с) определят като причина за щастието на човека в този и във вечния живот, а именно – достойнството на исляма, на вярата, отказа от забраненото и борбата със собствената ти душа.
Освен това в хадиса се дават кратки, но важни определения на всички тези понятия. Например, че истинския ислям не е друго, а покорство пред Аллах, служене на Него, също така и съблюдаване на Неговите права и правата на мюсюлманите. Исляма на човека няма да е съвършен, докато той не започне да желае за другите мюсюлмани това, което иска за себе си, а това може да стане в случай, когато човека е в безопасност от злото, което може да причини с езика си или с ръцете си. Именно това е основата на отношението към другите мюсюлмани. По такъв начин отказа от извършване на зло на мюсюлманите – с думи или дела – свидетелства за съвършенството исляма на човека.
Пророка (с.а.с) е нарекъл вярващ този, на когото хората могат да доверят живота или имуществото си. Наистина, ако вярата се появи в сърцето и го изпълни, това дава на човека определени задължения по отношение на нея, едно от най-важните, е съхранение на повереното, искрени взаимоотношения с хората и недопускане на несправедливост по отношение на живота и имуществото на другите. Ако човек се придържа към споменатото от нас, хората ще го забележат, ще му одверяват живота и имуществото си знаейки, че този човек ще пази повереното, защото пазенето е едно от най-важните задължения на вярващия. Посланика на Аллах (с.а.с) е казал: „Няма вяра този, който не се отличава с надежност025“.
Ибн Шуайб, Ахмад, Ибн Ади, Ал-Бейхаки
Преселението (хиджра) е едно от най-важните задължения на мюсюлманите, без изключение, като Пророка (с.а.с) го определя като отдалечаване от греховете. От това задължение при никакви условия не е освободен никой мюсюлманин, защото Аллах е забранил на рабите Си да нарушават Неговите заповеди и да правят грехове. Що се отнася до по-специфична хиджра, иначе казано преселване от държава с разпространяващо се неверие, или от място, където се придържат към нововъведения, към страна с разпространен ислям и следване на сунната, то това е част от хиджра, като общо задължение, но не е задължение за всички без изключение, а само при определени обстоятелства.
И накрая Пророка (с.а.с) е нарекъл муджахид този, който води борба със своята душа в стремеж към приближаване и покорство на Аллах. Наистина душата е склонна към леност, към отдалечаване от извършването на добри дела, повелява да се прави злото и бързо се възбужда под въздействието на всевъзможни бедствия. А това значи, че този, който иска да я задължи безпрекусловно да се подчинява на Аллах, да се въздържа от грехове и да се научи търпеливо да понася тегобите, трябва търпеливо да се бори с нея. Що се отнася до проявата на покорство, това се състои в изпълняване повелите на Аллах, отдалечаване от забраненото и проява на търпение към предопределението.
По такъв начин инстинския муджахид е този, който се бори със собствената си душа, заради осъществяването на всичко, което споменахме, с желанието си душата му да изпълнява задълженията си и функциите си.
Човека, който прави всичко това, което показва хадиса, изпълнява напълно своите религиозни задължения. Така както, ако човек не нанася вреда на мюсюлманите с езика и ръцете си, ако хората могат да му доверят своите живот и имущество и ако той се отдалечи от това, което Аллах е забранил и се бори с душата си, стремейки се да я накара да се покори на Аллах, то тогава няма добри дела, религиозни или мирски, явни или скрити, които човека да не е извършил, както и няма лоши дела, от които той да не се е отказал.
А Аллах единствен води към успех!
бележки
024 Мухаджир — преселник. Мухаджири се наричат мюсюлманите, които се преселили заедно с посланика на Аллах (с.а.с) от Мекка в Медина след преследвания от страна на многобожниците. Глагола "хаджара" — прекратяване (заниманието с нещо); разделям (се), захвърлям — това са думи с един корен – "мухаджир".
025 Този хадис е с добър иснад, предаден с думите на Анас
ХАДИС 7
КАЧЕСТВА НА ЛИЦЕМЕРА
От Абдуллах ибн Амр, Аллах да е доволен от него, се предава, че Пророка (с.а.с) казал:
„Истинския лицемер е този, на който са присъщи четири (качества), а който се отличава с някое от тях, притежава от свойствата на лицемера, докато не се избави от него. (Четирите качества притежава този, който) злоупотребява, когато му се доверят; лъже, когато разказва; постъпва вероломно, когато сключва договор и допуска беззаконие, когато враждува (с някого)“.
Ал-Бухари и Муслим
Лицемерието е в основата на злото и се заключава в изваждане на показ на доброто и в прикриване на лочото. Това се отнася и до голямото лицемерие, което има отношение към убежденията и се състои в това, че лицемера притворства пред мюсюлманите и прикрива неверието си от другите. Лицемерието от този род изкарва лицемера напълно от религията и после той ще се окаже в най-големия огън на ада. Аллах е казал, че на такъв лицемер са присъщи всички лоши качества, в това число и неверието, насмешка над религията и нейните привържници, издевателство над тях, също так чувство на симпатия към враговете на религията, желание за участие заедно с тях в борбата против исляма. Такива хора са съществували по всяко време, но особено сега, когато широко са се разпространили материализма, атеизма и задоволеността.
Тук става въпрос за втората част на лицемерието, спомената в хадиса – проявата на лицемерието на практика026 и дори да не изкарва човека от исляма, може да доведе до неверие. Човека, на който са присъщи гореспоменатите качества обединява в себе си злото в неговата цялост и показва всички качества на лицемера. Що се отнася до правдивостта, навика да се пази повереното, да се изпълняват обещанията и да се избягва нарушаването правата на другите, тези качества обединяват доброто. Човек, изгубил дори едно от тези добри качества, нарушава едно от задълженията на исляма и вярата, а какво остава за погубването на всичките?
Лъжа може да бъде и това, което се говори за Аллах и Пророка (с.а.с), но който го прави съзнателно, трябва да заеме своето място в Огъна, както Аллах Всевишния е казал:
“И кой е по-голям угнетител от онзи, койт оизмисля лъжа за Аллах, когато го зоват към исляма?“
сура Ас-Сафф, 61-7
Лъжливи могат да бъдат обещания, които имат общ или частен характер, а този, който злоупотребява, притежава едно от най-характерните качества, а именно лъжливостта, а Пророка (с.а.с) е казал: „Не лъжете, защото наистина, лъжата потиква към грях, а греховете приближават към Огъня и човек започва да лъже, а след това привиква и продължава до тогава, докато Аллах не го запише лато лъжец027“.
Ал-Бухари и Муслим
Къде е вярата на този, на когото доверяват имущество или тайни или му предоставят правото за нещо, а той вероломства? Къде е скрит исляма на такъв човек? Освен това едно от най-отвратителните качества на лицемера е този, който нарушава договора си с Аллах или с хората. Същото се отнася и до този, който не се притеснява да се разпорежда с имуществото на хората и да нарушава техните права, използувайки удобни случаи или лъжливи доводи, за да докаже лъжата и да отхвърли истината. Ако на човек са присъщи гореспоменатите качества, значи, че той не притежава достатъчно вяра, т.к. тези качества са несъвместими с вярата.
Това, на което се основават привържниците на сунната028, се състои в това, че раба на Аллах не може да притежава заедно добрите и лощите качества – качествата на вярата и тези, на неверието и лицемерието. Ако става въпрос за наградата или наказанието, които заслужава човек, те се определят от делата му, доколкото заслужава награда или наказание, което показават множество аят от Корана и хадиси, в които трябва да вярваме. Ето защо ние трябва да се дистанцираме от групата на хариджитите, които отхвърлят смисъла на гореспоменатото указание, според което човек, който има вяра, остава в лоното на религията, независимо от извършените грехове, ако не направи нещо, което да го изкара от религията. А хариджитите отхвърлят всичко това и утвърждават, че човек, извършил голям грях или такъв, който има едно или друго от качествата на лицемера, е вън от религията и остава в Ада завинаги. Мнението на тази група противоречи на Корана, сунната и единодушното мнение на нащите праведни предшественици.
бележки
026 Има се предвид извършване на делата на лицемерите.
027 Хадиса се предава с думите на Абдуллах ибн Масуд.
028 Ахл ас-сунна уа-л-джама'а — имат се прдедвид хората, които се придържат къмтова, към което се е придържал Пророка (с.а.с) и сподвижниците му.
8. ВЯРА в ПРЕДОПРЕДЕЛЕНИЕТО на ДОБРОТО и ЛОШОТО
От Абдуллах ибн Умар, Аллах да е доволен и от двамата, че Пророка с.а.с е казал: „Всичко е предопределено, дори слабостта и проницателността“ (Малик, Ал-Бухари, Муслим).
Този хадис съдържа една от шестте велики основи на вярата – вярата в предопределеността на доброто и лошото, приятното и неприятното, общото и частното, миналото и бъдещето. Същността на тази основа е признанието на раба за това, че знанието на Аллах е за всяко нещо и че Той е знаел от самото начало добрите и лошите дела на рабите Си. А също и за всичко, което ще се случи с тях, като това е записано в Запазения Скрижал, за което Всевишния е казал:
Нима не знаеш, че Аллах знае всичко на небето и на земята? Всичко това е в Книга. За Аллах то е лесно.[1]
Сура Ал-Хадж:70
Аллах осъществява и управлява предопределеността във времето, в съответствие с мъдростта Си и Своята воля, които обхващат всичко, което е било и ще бъде, всяко творение. Но Аллах не само е сътворил рабите и делата им, техните свойства, но също им е дал способност за действие и воля, благодарение на които те действат по собствен избор, защото Всевишния неги принуждава да извършат това или друго действие. Той е Този, който е сътворил тяхната способност за действие и волята им, Той е Твореца на причините и причина за причината. По такъв начин действията и думите на хората са резултат от способността им да извършват действия и от волята им, дадена от Аллах, който я е създал, както и всички явни и тайни способности. Но Аллах облегчава пътя на хората за това, за което са били сътворени.
На този, който се обръща към своя Господ и е устремен към Него, Аллах внушава любов към вярата и я разкрасява в сърцето на такъв човек, като в същото време му внушава отращение към неверието, нещастието и неподчинението. Всеившния го приближава и го причислява към тези, които следват правия път и благодарение на това, милостта, оказана от Аллах към този човек, е съвършена във всяко отношение.
Ако човек се обръща към друг, освен към Аллах и се доближава до шейтана, който е враг на Аллах, Той не му облегчава пътя към всичко това. Не. Аллах простого оставя да вярва в това, към което се е отправил, оставя го без помощ, в резултат на което такъв човек се заблуждава и се отбива от пътя. При това човек не може да приведе никакво доводи за оправдание пред своя Бог, защото Аллах го е дарил с всяко средство, за да може да намери правия път на истината, а той е предпочел заблудата, за което може да вини само себе си и никого другиго.
Аллах Всеившния е казал:
Едни Той напъти, а други заслужиха заблудата, защото взеха за покровители сатаните вместо Аллах и смятат, че са на правия път.
Сура ал-Араф, 30
Казал е също:
О, хора на Писанието, Нашият Пратеник дойде при вас да ви поясни много от онова, което сте скривали от Писанието, и да ви извини за много. При вас дойде от Аллах светлина и ясно Писание. Аллах насочва с него онези, които следват Неговото благоволение по пътищата на спасението, и ги извежда от тъмнините към светлината с Неговото позволение, и ги насочва по правия път.
Сура Ал-Маида, 15-16
Предопределението обхваща в себе си всички обстоятелства, на които се оказва роб, а също и всички действия и качества, в това число слабост и проницателност. Това са два противоположни едно на друго качества, като първото – слабпстта – води до разочарование и загуба, а второто помага да се прояви усърдие в проявата на покорство пред Милосърдния. При това в слабост тук се подразбира това, за което раба на Аллах заслужава порицание, иначе казвайки – отсъствието на воля и леността. А не тази слабост, причина за която са отсъствието на способност. В това се състои смисъла на дадения хадис, в който се казва, че Пророка с.а.с е казал:
„Що се отнася до щастливите, за тях ще бъде облегчено извършването на делата на щастливците. А що се отнася до злощастните, за тях ще бъде облегчено извършването на делата на злощастните. [2]
Ал-Бухари и Муслим
По такъв начин за щастливците ще се улесни извършването на това, което води към щастието, а това ще произлиза от собствената им проницателност, а също и съдействие от Аллах и оказване на милост от Него. За проницателния и слабия са казани думите: „Проницателен е този, който обвинява себе си и се старае в това, което ще бъде след смъртта. Слаб е този, който следва страстите на душата си и не се обръща към Аллах“.
ХАДИС 9
НАГРАДА ЗА ПРИЗОВАВАЩИЯ КЪМ ПРАВИЯ ПЪТ
От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, че Пророка с.а.с е казал:
За този, който призовава към правия път, ще има награда, подобна на наградата на тези, които го последват, което не намалява тяхната награда. А този, който ги призовава към заблуда, ще понесе грях, подобен на греховете на тези, които го последват, без да се намали тяхната награда и на йота“.
Муслим
Този и подобни по смисъл хадиси подбуждат хората да призовават към правия път и към доброто, а от друга страна говорят за достойнството на призоваващия, а от трета – предупреждават от призивите към заблуда, показвайки голямата тежест на греха, който ще понесе призоваващия към нея.
Правия път не е нищо друго, а полезното религиозно знание и праведните дела, а призоваващия към този път е всеки, който предава знания или наставляващ търсещите по този път, който ще доведе до него.
Освен това призоваващия по правия път е всеки, който призовава към извършването на праведни дела, имащи отношение към съблюдаване правата на Аллах или правата на хората.
Призоваващия към истината е и всеки, който проявява искреност по отношение на хората в религиозните или мирските дела, стремейки се към уравновесеност в религията.
И накрая, призоваващ към правия път е всеки, който сам е застанал на този път в знанията си и делата си и когото са последвали и други.
Към числото на приканващите към истината се отнася и човек, който облегчава другите в извършването на благотворителност или осъществяването на това, което ще донесе полза на всички.
Що се отнася до този, който постъпва обратно, то той е призоваващия към заблудата.
Призоваващи към правия път са предводителите на благочестивите и най-добрите вярващи, защото призоваващие към заблудата са тези, които призовават към Огъня.
По такъв начин всеки, който помага на друг в благочестивите дела и богобоязливостта, се отнася към числото на призоваващите към правия път, а всеки, който помага на другите в греха и враждата, се причислява към призоваващите към заблудата.
НАГРАДА ЗА ПРИЗОВАВАЩИЯ КЪМ ПРАВИЯ ПЪТ
От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, че Пророка с.а.с е казал:
За този, който призовава към правия път, ще има награда, подобна на наградата на тези, които го последват, което не намалява тяхната награда. А този, който ги призовава към заблуда, ще понесе грях, подобен на греховете на тези, които го последват, без да се намали тяхната награда и на йота“.
Муслим
Този и подобни по смисъл хадиси подбуждат хората да призовават към правия път и към доброто, а от друга страна говорят за достойнството на призоваващия, а от трета – предупреждават от призивите към заблуда, показвайки голямата тежест на греха, който ще понесе призоваващия към нея.
Правия път не е нищо друго, а полезното религиозно знание и праведните дела, а призоваващия към този път е всеки, който предава знания или наставляващ търсещите по този път, който ще доведе до него.
Освен това призоваващия по правия път е всеки, който призовава към извършването на праведни дела, имащи отношение към съблюдаване правата на Аллах или правата на хората.
Призоваващия към истината е и всеки, който проявява искреност по отношение на хората в религиозните или мирските дела, стремейки се към уравновесеност в религията.
И накрая, призоваващ към правия път е всеки, който сам е застанал на този път в знанията си и делата си и когото са последвали и други.
Към числото на приканващите към истината се отнася и човек, който облегчава другите в извършването на благотворителност или осъществяването на това, което ще донесе полза на всички.
Що се отнася до този, който постъпва обратно, то той е призоваващия към заблудата.
Призоваващи към правия път са предводителите на благочестивите и най-добрите вярващи, защото призоваващие към заблудата са тези, които призовават към Огъня.
По такъв начин всеки, който помага на друг в благочестивите дела и богобоязливостта, се отнася към числото на призоваващите към правия път, а всеки, който помага на другите в греха и враждата, се причислява към призоваващите към заблудата.
ХАДИС 9
НАГРАДА ЗА ПРИЗОВАВАЩИЯ КЪМ ПРАВИЯ ПЪТ
От Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него, че Пророка с.а.с е казал:
За този, който призовава към правия път, ще има награда, подобна на наградата на тези, които го последват, което не намалява тяхната награда. А този, който ги призовава към заблуда, ще понесе грях, подобен на греховете на тези, които го последват, без да се намали тяхната награда и на йота“.
Муслим
Този и подобни по смисъл хадиси подбуждат хората да призовават към правия път и към доброто, а от друга страна говорят за достойнството на призоваващия, а от трета – предупреждават от призивите към заблуда, показвайки голямата тежест на греха, който ще понесе призоваващия към нея.
Правия път не е нищо друго, а полезното религиозно знание и праведните дела, а призоваващия към този път е всеки, който предава знания или наставляващ търсещите по този път, който ще доведе до него.
Освен това призоваващия по правия път е всеки, който призовава към извършването на праведни дела, имащи отношение към съблюдаване правата на Аллах или правата на хората.
Призоваващия към истината е и всеки, който проявява искреност по отношение на хората в религиозните или мирските дела, стремейки се към уравновесеност в религията.
И накрая, призоваващ към правия път е всеки, който сам е застанал на този път в знанията си и делата си и когото са последвали и други.
Към числото на приканващите към истината се отнася и човек, който облегчава другите в извършването на благотворителност или осъществяването на това, което ще донесе полза на всички.
Що се отнася до този, който постъпва обратно, то той е призоваващия към заблудата.
Призоваващи към правия път са предводителите на благочестивите и най-добрите вярващи, защото призоваващие към заблудата са тези, които призовават към Огъня.
По такъв начин всеки, който помага на друг в благочестивите дела и богобоязливостта, се отнася към числото на призоваващите към правия път, а всеки, който помага на другите в греха и враждата, се причислява към призоваващите към заблудата.
хадис 21
ЖИВОТНИТЕ, КОИТО ОБКРЪЖАВАТ ХОРАТА, СА ЧИСТИ
от "Радост за благочестивите сърца" на шейх ас-Сади
Съобщава се, че Абу Катада, Аллах да е доволен от него, казал:
Посланика на Аллах (с.а.с) каза за котките: „Наистина тя не е нечиста, тъй като се отнася към обкръжаващите ни“. [i]
Малик, Ахмад, Ан-Наса'и, Абу Дауд, Ат-Тирмизи, Ибн Маджа, Ад-Дарими, Ибн
Хиббан, Ал-Хаким и Ал-Байхаки
Хадиса има две основи.
Първата се състои в това, че след трудността има облегчение, което е важна основа в шариа'. В съответствие с едно положение на тази основа това, то което е трудно да се опазиш, е чисто и след съприкосновение с устата, ръката или карака на този обект не е нужно обмиване, доколкото Пророка (с.а.с) е казал: „... тъй като се отнася към обкръжаващите ни“. Пророка (с.а.с) е позволил да се извърши очистване след малка и голяма нужда[ii], да се изпере нещо нечисто от обувките или долните краища на дрехата, говорил е за допустимото извършване на молитвата в случаите, когато на дрехата са останали попадналите от улицата частици мърсотия, която сама по себе си е нечиста. Освен това позволени са малки количества кръв, останали по месото или жилите, след като кръвта на заколеното или убитото животно е изтекла, докосването на устата на кучето по време на лов и други подобни неща, които са обединени помежду си с една причина – трудност[iii].
Втората основа се състои в това, че котката и други малки животни, например мишки и подобните им, са чисти, ако са живи и те не правят водата, храната и дрехите, до които са се докоснали, нечисти. Ето защо уляма’ казват това, че всички животни се разделят на пет разряда:
ПЪРВИ: към него спадат живите и мъртвите животни, чиито тела – цели или отделни части, също така екскрементите им, са нечисти. За такиви се смятат кучетата и всички диви и хищни животни, свинете и пр.
ВТОРИ: такива животни, които са чисти, докато са живи и стават нечисти след като умрат, напр. котки и малки животни, които не е позволено да се убиват за храна или за други цели.
ТРЕТИ: такива живи същества, които са чисти живи – и живи, и мътрви, но не е позволено яденето им. към тях се отнасят насекомите, в които няма кръв.
ЧЕТВЪРТИ: такива животни, които са чисти – живи и мъртви, след заколване. Към тях се отнасят животни, които е позволено да се употребяват за храна, например домашните животни и пр.
ПЕТИ: спадат чистите, а след смъртта им се разрешава да се ядат, независимо дали са заклани или не – морски риби и животни, а също така и скакалците.
Много уляма’ използуват думите на Пророка (с.а.с): „... тъй като се отнася към обкръжаващите ни“, като доказателство за чистотата на малките дeца и на слюнката им, дори ако са изцапани от нещо нечисто, а също така за чистотата на слюнката, потта, космите на мулетата и магаретата, но нима трудностите, свързани с котките, са равнозначни на трудностите, свързани с магаретата и мулетата?
Не по-малко за правилността на подобен извод говори случая, когато Пророка (с.а.с) и неговите сподвижници са яздели магарета и мулета, не са били предпазени от нищо, което ни се споменава и това е доказателство за правилността на това.
Що се отнася до думите на Пророка (с.а.с.), който в деня на Хайбар[iv] казал: „Наистина Аллах е Неговия посланк ви забраняват (да ядете) магарешко месо и наистина, то е скверност“[v] (Ал-Бухари и Муслим), което означава, че мясото на магаретата е нечисто и се забранява за храна, но посланика на Аллах (с.а.с) не е обявил за нечисти слюнката, потта, космите ма тези животни ие не е предприемал специални мерки, за да се предпази от тях.
Ако става въпрос за кучетат, посланика на Аллах (с.а.с.) е повелявал да се измиват съдовете, от които е лочило куче, седем пъти, от които един път – с пясък[vi].
[i] Ал-Хаким казал: "Този хадис е достоверен..., Малик го смята за дотоверен и го е използувал като аргумент в Ал-Мууатта.
[vi] За това се говори в хадиса, приведен от Муслим, където се съобщава, че Пророка (с.а.с) е казал: „Ако куче е лочило от съд на някой от вас, можете да го изчистите с помощта на седемкратното му измиване, като първия път трябва да е с пясък“.
Превод Милена Борисова -Иршад
