сряда, 8 юни 2016 г.

Good Deed: #18 Споменаване на Аллах

"О, вярващи, често споменавайте Аллах! И Го прославяйте сутрин и вечер!” (33:41-2)



”...онези, които вярват и сърцата им се успокояват при споменаването на Аллах. О, да, при споменаването на Аллах сърцата се успокояват.” (13-28)


“И споменавайте Ме, за да ви споменавам и Аз, и благодарете Ми, и не Ме отхвърляйте!" (2-152)


“Най-великото е споменаването на Аллах. Аллах знае какво правите." (29-45)

Пророк Мухаммад с.а.с попитал:
Някой от вас да желае да спечели хиляда хасанат за 1 ден? 
От събралите се попитали:
Но как могат да се спечелят хиляда хасанат само за де?!
Пророк Мухаммад с.а.с. отговорил: 
Споменавай и прославяй Аллах хиляда пъти...


вторник, 10 май 2016 г.

Един разговор за гражданите, облеклото не жените, забраната на бурките и пр. в Bulgaria on Air



10,05,2016 - разговор в сутрешния блок на национална телевизия Bulgaria on Air с Корман Исмаилов и мен - Милена-Иршад - забраната на бурките в България, гражданските права и президентското вето и с мен - за отношението към мюсюлманите, за бурките и радикализацията. 

Независимо кога, поради какви причини, къде са заминали, каква етническа и религиозната принадлежност имат, българските граждани навсякъде трябва да имат еднакви равни права, в това число и политическите им права.

За това настоя в предаването "Сутрешен блок" на телевизия Bulgaria ON AIR Корман Исмаилов от Реформаторския блок, председател на Национална партия свобода и достойнство (НПСД).

"България като население се свива, обаче тенденцията за това общностите извън страната да се увеличават е трайна", посочи той в коментар на промените в Изборния кодекс, ограничаващи правата на българите зад граница да гласуват.

"Ако те се чувстват по-добре в държавите, в които живеят с оглед на бита си, на отношението към тях, на правата, които имат, тогава защо те да уважават България, властта в страната, политиците?", попита той.

Корман Исмаилов смята, че ефективната демокрация, защитата на правата и свободите, е в основата на стабилността.

"Това развива икономиката, гражданското участие. Ако този процес е ефективен, страната ще е стабилна", каза той. "Не може да жертваш демокрация за стабилност", настоя той.

"Днес премиерът има среща с парламентарната група на ГЕРБ. Ние имаме заседание на изпълнителния съвет на РБ, по-късно имаме и заседание на парламентарната група, където вече конкретно ще вземем своите решения по отношение на ветото, което наложи президентът на Изборния кодекс. Но аз нямам съмнение, че мислим в една посока с държавния глава", посочи председателят на НПСД.

Във връзка с носенето на бурки в България, той каза, че това не е политическа тема, но тя се политизира и се поставя  в централния дневен ред на обществото.

"Ако 50-100 жени, и то е ясно в кои махали, са си сложили бурки, това не може да бъде заплаха и опасност за държавата и това да бъде основна тема", категоричен бе Исмаилов. Според него превантивната дейност е образованието, десегрегацията.

За това дали има опасения от радикализация, Корман Исмаилов каза, че винаги има и то не само по отношение на религиозната принадлежност.

"Бедността също може да радикализира", смята той. - "Ако въпросът е само идентичността, да може да се идентифицират хората, които си закриват лицето, не е ли по-сериозен проблемът с тези части от хулиганите в агитките, които имат вандалско отношение и антиобществени прояви, които закриват лицата си? Защо те не са включени в този закон?", попита политикът.

По думите на Исмаилов рискове има, но те се управляват от българските служби и институции.

В предаването на живо от Швеция се включи Милена Борисова, която приела исляма преди години и името й вече е Милена Иршад.

"Ислямът всъщност е вяра в един Бог, а не определено облекло, така че моят интерес и желание преди години беше именно това - да се обърна към Бог", заяви тя и призна, че за дрехите тогава не е имала почти никаква представа. "Не бях виждала мюсюлманки как ходят облечени, така че промених облеклото си доста време след приемането на ислям", поясни жената.

В отговор на питане как в Швеция възприемат жените, които изповядват ислям, Милена Иршад каза, че там разликата е в това, че отношението на хората не е към цели групи от общности, а към отделния човек.

"Забрадката, която нося е обикновен шал, хижаб. Специално в Малмьо аз не съм виждала жена с бурка или никаб, тук никой не гледа как си облечен, дори и да си полугол. Тук хората са такива, че много държат на личната свобода на всеки. Облеклото не е никакъв фактор", подчерта тя.

Във връзка с предложението за въвеждане на забрана за носенето на бурки в България, Милена Иршад каза, че не смята, че това е решаване на проблема, защото е нещо повърхностно.

"Не мисля, че група жени са заплаха за сигурността на държавата и на околните", настоя тя.

Корман Исмаилов сподели същото мнение и каза, че не смята носенето на бурки за сериозен проблем.

"Да, има страхове, но преекспонирането им и правенето от това на някаква политика не е полезно", категоричен бе той.

"Тук въпросът е дали нашите ценности и традиции са застрашени от тези 50 или 100 жени?", попита депутатът.

По отношение на това дали има радикален ислям в България, Милена Иршад смята, че може да има радикализация, защото тя не идва сама по себе си.

"Една бедност също може да радикализира. Едно общество, което лежи на основата на забрани, е окастрено и не е истинско, не е общество, което може да върви напред. Така е и в случая с бурките и исляма. Когато пречиш на едни хора да учат, да изповядват религията си, начина си на живот нормално, те неминуемо ще потърсят някакъв друг начин", обясни тя.


Прочети още на: http://www.bgonair.bg/sutreshen-blok/2016-05-10/veto-na-promenite-v-izborniya-kodeks
http://www.bgonair.bg/sutreshen-blok/2016-05-10/veto-na-promenite-v-izborniya-kodeks

неделя, 22 ноември 2015 г.

"Комбина" по Нова Тв, 22,11,2015 и кратък разговор с мен, Милена-Иршад



Към днешна дата аз с част от семейството си, живея в Малмьо, Швеция. 
В петък имах разговор и видео интервю с Лора Крумова, журналист и една от водещите на предаването Комбина, заедно с Галя Щърбева.
Разговорът ни и преди записа беше приятен, а самото интервю беше стегнато и професионално проведено. За мен това беше добре, имайки предвид разговорливостта ми и това, че по време на интервю журналистът трябва да ти помага и задава по-конкретни въпроси, за да се вместиш във времето и същевременно да бъдеш разбран.
Гледах записа, изрязани са 2/3 от разговора.
Мога да повторя въпросите и отговорите си, които липсват.
Мисля, а и най-вероятно ще го направя в друг пост. 

Засега ви предлагам линка към тази част от предаването, когато иде реч за  Ислям, Париж, Белгия (Брюксел), Ахмед Муса и Пазарджик, както и разговора с мен, който е макс. 5 минути.


http://play.novatv.bg/programi/kombina/678097?autostart=true

вторник, 23 юни 2015 г.

Защо имаше вероятност да се присъединя към ИДИЛ - или за вредата от сектантското мислене

Източник: Мuslimmatters.org/

Автор Умм Рийд (Saba Syed)

Преводачи Диана Атанасова и Денислав Хаджиев

Редакция Милена Борисова-Иршад


Защо имаше вероятност на времето да се присъединя към ИДИЛ – или за вредата от сектантското мислене


Когато чух за първи път, че млади момичета от западни държави се присъединяват към ИДИЛ, не можех да разбера как така игнорират очевидното зло. Но когато започнах да чета техните истории, мотиви и за примамките хвърлени на пътя им, си припомних моята собствена младост преди две десетилетия, дните, прекарани като член на Клуб Амир (името на организацията променено).

Много добре ми е известно какво е да си првлечен от секта. Въпреки че изминаха почти 18 години и напълно съм се отърсила, все още си спомням колко вълнуващо беше да принадлежиш към нещо различно, да изпитваш тръпката на бунтарството, особено когато липсва чуство за вина, защото си уверен, че го правиш в името на „висша цел“.

Държа да поясня, че приликата между Клуб Амир и ИДИЛ е единствено в сектантското мислене и постепенното промиване на мозъци. Целта ми е да покажа как, съзнателно или не, млади момичета попадат под прицела на сектите. Общото между тези организации ясно показва нуждата от нетрадиционно отношение към децата и повече жени-лидери в мюсюлманските общности.

Разговарях със 17 годишна мюсюлманка от Великобритания, която почти се бе поддала на тактиката на ИДИЛ в Туитър, но алхамдулиллах, успя да се осъзнае преди да е станало твърде късно. Преживяното от нея и стратегията за привличане, се оказаха точно същите, като тези, с които се сблъсках аз и толкова други оплетени от секти млади момичета. Някои секти са по-опасни от други, но веднъж поддадеш ли се на сектантското мислене, спираш да виждаш отвъд наложените от него граници. Точно това състояние на мисълта кара младите да се отклоняват – разумни на пръв поглед жени изоставят близките си и се присъединяват към ИДИЛ, наивно вярвайки, че служат на една висша духовна и религиозна цел.  Същото се случи и с мен  когато ми беше насаден такъв манталитет вярвах, че спомагам за установяване на доброто и изкореняване на злото.

Клуб Амир беше организация, ръководена от млади хора, много различни от останалите в общността. Прилагаше уникална методология, оспорвана от други организации. Повечето от лидерите бяха яростни, прями и безстрашни. Често бяха избягвани от другите в общността заради суровостта и безразсъдството си. Но вместо да ни притеснява, това стана повод за гордост сред нас. Беше вълнуващо и удовлетворяващо, защото лидерите ни даваха усещане за посока, поставяха конкретни цели и винаги даваха прецизни черно-бели, но ислямски издържани, отговори на спорни въпроси.

Ако направим списък с типични за сектите черти, лесно бих могла да отметна повече от половината от тях като съответстващи на моето и на членовете на Клуб Амир мислене. Едно от най- характерните неща за сектите, е внушаването на чуството, че само ние сме на „правилния“ път и всяка друга група е заблудена. Повечето лектори цитираха  хадиса за 73-те секти и ни беше втълпено, че всяка друга група в исляма е обречена. И мюсюлманите, които не се съгласяваха с това или не бяха толкова консервативни, за нас представляваха напълно различна група.

Отраснала съм в семейство, което не държеше особено на религията и изпълнението на ибадетите. В клуба за първи път научих за вредата от нововъведенията в религията и необходимостта те да се премахнат. Членовете открито призоваваха (по краен и обиден начин) към премахване на нововъведенията в джамиите. „Утвърждаването на доброто и  заклеймяването на злото“ беше станало толкова крайно, че членовете на клуба присъстваха на събирания на други групи с едничката цел да заклеймят техните „нововъведения“. Характерно за нас беше да слушаме лектори „извън нашия манхадж“, само и само да ги разобличим,  докато говорят. Др. Джамал Бадауи, Хамза Юсуф и Сирадж Уахадж бяха от най-важните ни цели. Даже преминахме през фаза, в която се бяхме посветили на делото да „пречистим“ града ни от Хамза Юсуф и компания.

Една от активистките ни написа  „разобличение“ на един от бюлетините на най-голямата ислямска организация в града, заради няколко допълнителни  реда , които бяха добавили към текбира за Еид. Язвително заклеймяваше „злото”, сторено чрез добавянето на тези редове. Аз се възхищавах на куража и смелостта й. Независимо дали добавянето на такбир към молитвата за Еид е бид‘а или не, но яростното критикуване на организация с огромен принос заради няколко малки грешки в никакъв случай не е „утвърждаване на доброто“. 
Ислямът ни учи, че фитната е по-голям грях от убийството, но ние я причинявахме с  оправданието, че всичко това е в името на исляма.

Мога само да благодаря на Аллах, че въпреки взискателността си към нашите възгледи, организацията ни никога не наложи и не подкрепи насилието, не призова  към проливане на кръв. Клуб Амир не беше с про-халифатска насоченост и не се интересуваше от промяна на държавната политика. Инструктирани бяхме да не подписваме петиции и да не участваме в протести, за да не изглежда че „молим кяфирите“. Учеха ни да седим настрана от политиката, затова се обявявахме против политически ангажираните мюсюлмански организации. Клуб Амир проповядваше хиджра и „промени чрез образование“, а не чрез налагане на халифат или други политически промени. Фокусирахме се върху образоването на „отклонените“ мюсюлмани, които според нас бяха мнозинството, и върху призоваване на немюсюлманите към исляма.

Всичко беше харам - от гласуването, до участието в базари за храна. Противопоставяхме се на местни организациии и джамии, като някои от тях мразехме особено много. Внасяхме фатуи от СА и ги прилагахме сляпо без отчитане на местните културни особености, така че повечето западни нерелигиозни норми биваха обявявани за грешни. Мюсюлманите, които живееха според техните норми,  заклеймявахме като подражаващи на куффар.

Не ни се позволяваше да се сприятеляваме с колеги, съученици и съседи, защото приятелството с немюсюлмани също беше харам. Оформяше се един ясен манталитет на противопоставяне „ние-те“. В подкрепа на това често се цитираше aйетa, който забранява да се вземат немюсюлмани за аулия. Това, което не ни казваха, е че  уали  не се превежда като обикновен приятел, а има значение на духовен/религиозен водач.

Както вече споменах, всичко ни се обрисуваше в черно и бяло. Всяка постъпка беше грешна или правилна - средно положение нямаше. Живеехме в рамка, чиито граници бяха строго определени от избирателно подбрани учени.

През тази фаза се бунтувах срещу родителите си и мюсюлманите от общността, като демонстрирах различно поведение и дори прекъсвах дълготрайни приятелства. Въпреки че бях отлична студентка, прекъснах следването си, защото вярвах, че смесените класове са харам, освен при крайна необходимост, която се анулира от брака на мюсюлманката. Отказах се от отдавнашната си мечта да преследвам кариера в медицината. Досега съжалявам за пропиляната възможност за  квалификация в някоя светска дисиплина.

Опасността от малко знание


Малко знание в религията с увереността, че всичко ти е ясно, е много по-опасно отколкото никакво знание. 
С никакво знание поне знаеш невежеството си, но когато вярваш, че ограничените ти познания, придобити за няколко месеца, са по-автентични и правилни, е сериозен повод за безспокойство.

Ислямът ни учи да се подчиняваме на родителите си, но аз често не ги слушах, защото гледах отвисоко на техните елементарни, според мен, разбирания за исляма, докато вярвах, че моите са много напреднали – бях посетила няколко лекции и смятах, че вече знанията ми са доста напреднали. Така че неподчинението към родителите ми оправдавах като път за печелене на  задоволството на Аллах.

Знание без добри маниери, е като кактусово дърво – въпреки че е растение, то вреди като го докоснеш.
От лекциите научих, че е сунна да се яде с три пръста и в стремежа си да утвърждавам сунната, започнах да ям с три пръста. Не беше лесно, а често ставаше и мазало. Майка ми, която много държи на културата на хранене, ме помоли да не го правя. За мен неподчинението на майка ми беше напълно оправдано, тъй като го правех в желанието си да приложа сунната. Спомням си спречкването, разочарованието на й и моята решимост да се махна от масата с гордост, тъй като  бях предпочела подчинението на Пророка, пред подчинението на майка си.

Коварни са клопките на шейтана, всичко грешно започва да ти изглежда правилно, и всичко правилно – грешно. Ключът към подчинението на Пророка лежи не в самото утвърждаване на сунната, а по-скоро в начина, по който тя се утвърждава, но нас никой не ни учеше на неговите маниери. Освен това, независимо дали яденето с три пръста е сунна или не, подчинението на майка ми е задължително!

Клуб Амир беше нашия живот

За много от нас Клуб Амир беше не просто организация, а най-важното в живота ни. Едно от момичетата, с което заедно преживяхме тази фаза, наскоро каза за онези дни: „Бяхме напълно полудели“. Клубът ни диктуваше как да ядем, да се обличаме, да общуваме с другите, как да се женим и да живеем живота си. Мъже с бради и жени с хиджаби имаха по-висок статут в организацията. Колкото по супер-селяфи-консервативни възгледи имаше човек, толкова повече уважение печелеше.

Отново искам да подчертая, че приликата между Клуб Амир и ИДИЛ се изчерпва със сектантското поведение, праволинейните и ограничените интерпретации, с бавното промиване на млади мозъци. Но иначе Клуб Амир през 90-те и ИДИЛ нямат нищо общо едни с други.

И все пак (и това е важно!), след като лидерите ни бяха обработили достатъчно, ако бяха ни призовали да участваме в насилие в чужбина, може би щях да проявя достатъчно смелост (и глупост), отзовавайки се на призива. Страхувам се, че насред всичките тези мозъчни промивки и религиозен ентусиазъм, не бих била способна да разгранича правилното от грешното. Разбира се това би изисквало и включването на политически наратив, защото както знаем не набожността, а политиката подхранва насилствената радикализация.

В името на справедливостта трябва да се спомене, че не всики членове на Клуб Амир се поддаваха на сектантското мислене. Организацията си спечели лошо име сред широката мюсюлманска общност и много от новите членове биваха предупреждавани да стоят надалеч от лидерското ядро. Процентът на момичетата силно повлияни от Клуб Амир, беше около 2-3 момичета измежду стотици, точно както и само шепа момичета се присъединяват към ИДИЛ, докато огромното мнозинство от тях осъждат тази организация.

Политиката и липсата на женско лидерство

Никой тийнейджър не е тръгнал да се присъединява съзнателно към култ - те се присъединяват към религиозно движение или политическа организация, която откликва на чувството на тревога или изолация, безпокоящи подрастващите. Бях млада и търсеща духовно напътствие – нещо, което би трябвало да се предоставя в страната и в рамките на нашите месджиди. За съжаление типично възпитание от страна на родителите с религия, предавана по традиция, не привлича, нито задоволява младите любознателни умове; а вкарването на политиката в месджидите допълнително отблъсква тийнейджърите от по-широката мюсюлманска общност. Накратко това е, което ме направи лоялна към Клуба Амир.

Поглеждайки назад, едва след като се омъжих и се отдалечих от клуба, със съпруга ми имахме възможност да скъсаме със сектантското мислене. След като чрез подходящи академични източници придобих повече знание за исляма и бях отворена за лекциите на останалите учени, а не само на шепата шейхове от Клуб Амир, намерих пространство да се развивам. С течение на времето научавах все повече, слушайки различни учени, местех се от една общност към друга, пътувах и най-важното, имах достатъчно късмет да намеря учители, които наблягаха на ахляка (маниерите) и изграждането на характера. Вече не се развивах в ограничена среда, нито пък бях 17 годишно момиче.

Искам да наблегна, че не е неправилно или опасно някой да става все по-религиозен и духовно насочен. Но се предполага, че исляма би трябвало да прави човека по-спокоен, а не агресивен. Да бъдем по-добри мюсюлмани – това би трябвало да ни сближи със семействата ни, да увеличи уважението към родителите, да ни направи по-търпеливи към възрастните и по-ангажирани с местната мюсюлманска общност и джамията. Но ако някой в името на исляма започне да прави противно на това, то значи има нещо неправилно в неговото или нейното разбиране по отношение на тази мирна религия…




петък, 19 юни 2015 г.

Кърмене и пост през Рамадан

автор: Бу, ЛЛЛ Лидер, IBCLC, RLCа
Започна Рамадан – един от петте стълба на исляма, месец в който мюсюлманите постят и това е едно от основните им задължения. Постенето през този месец се различава от постите в християнството – мюсюлманите не ядат, не пият, не приемат никакви храни и течности от изгрев до залез. Също както с периодите на пости в други религии, от постещите се очаква да пречистят не само тялото, но и ума си и да се отдаде на богослужение и духовно пречистване. Трябва ли да постят кърмещите жени?

Прочети целия материал ТУК.

събота, 21 март 2015 г.

Пътешествията на Ибн Фадлан

Вахид Р. "Приезд Ибн Фадлана в Булграьi" (Източник).

Ибн Фадлан, който през XX век участва в мисия на халиф Ал Муктадир до волжките българи, описва преживяванията си, хората и местата в пътеписа Рисала.

Неговата роля в това пътуване се е състояла да прочете писмо от халифа до царя, да му връчи дарове и да води обучението на българите по ислямско право.

Пътуването и различните племена на които попада делегацията, са ярко описани от Ибн Фадлан в неговата творба Рисала. Това е не само най-ранното описание на Волжския регион на арабски, но също дава и топографски данни за околните райони приблизително до 60 градуса северна ширина, и е важен антропологичен източник за различни народи населяващи района.

Той подробно описва народите в района, техните маниери, търговия, храненителни навици, начин на живот и обичаи, като например оставянето на болен човек сам в шатра на хляб и вода докато умре или се възстанови. Също описва и религиозни и други ритуали, като изгарянето на мъртъв господар в лодка заедно със слугините му.

Нещо което изглежда тревожи Ибн Фадлан, са изключително кратките нощи в района. Той е чакал за азана за късния намаз, разговаряйки половин час с един шивач от Багдад и когато чува азана разбира, че е вече сутрин. И нощите, установява той, са толкова светли, че човек може да разпознае друг на един хвърлей разстояние.

Пътешествието на Ибн Фадлан го отвежда до мястото, където се срещат реките Кама и Волга - няколкостотин мили от планината Урал. А този пасаж от неговите записки, е типичен за степента на достоверност, която той предоставя за народите, които е срещал:

"Не бива Мюсюлманин да прекосява земите им, без да се сприятели с някого от тях, при когото да отседне и на когото да носи подаръци от земите на Исляма - роба, покривало за жена му, пипер, просо, стафиди и ядки. Когато пристигне в дома на приятеля си, последният разпъва палатка за него и носи толкова овце, колкото състоянието му позволява, така че Мюсюлманинът да може да коли от тях. Турците не колят животните през гърлото, те само удрят овцата по главата, докато умре".





Древен пръстен свързва Скандинавия и Исляма

За контактите между Скандинавци и Мюсюлмани от преди 1,000
години, се споменава и в писмени древни текстове.
Едно откритие в Швеция свързва старовековни близки отношения между Скандинавските викинги и Ислямската цивилизация - сребърен пръстен с арабски надпис "за Аллах" или "на Аллах".
"Пръстенът може...да представлява материално доказателство за директните връзки между Скандинавия и Ислямския свят", пишат изследователи от Стокхолмския Университет в публикацията си за научното списание Scanning, предава The Independent.
Пръстенът, открит в края на 19-ти век, има гравиран полускъпоценен камък в лилаво, който вероятно е аметист. 
Десетилетия по-късно бе разчетен и надписа от камъка - "за Аллах" или "на Аллах" от староарабска писменост. 
Антиката, която бе възстановена във Викингски търговски център в Швеция, наречен Birka, беше намерена в гроб в Borg в северната част на остров Björkö.
С дрехи и бижута около разложен скелет, който се смята, че е на жена, погребана около 850 г. сл. Хр.
"Бидейки единственият пръстен с Арабски надпис, намерен в Скандинавия, този пръстен е уникален обект за опознаване на Шведската Викингска епоха," добавят изследователите.
От хилядолетия е процъфтявала търговията със стъклени предмети между Скандинавия и Египет.
За контактите между Скандинавия и Мюсюлманите е споменавано в древни текстове от преди 10 века още. 
Историците са единодушни, че Ислямската цивилизация е контактувала с Християнска Западна Европа през средните векове, когато Европа е преминавала през мрачната си история, използвайки три основни маршрута. 
Според сведения на Щатския Департамент за 2011 г, от почти 9 милионното население на Швеция, мюсюлманите съставляват около и над 500 000. 
източник Оnislam.net/

неделя, 8 март 2015 г.

Правата на жените, едно предаване на Бтв

http://www.btv.bg/video/shows/tazi-nedelia/videos-nedelia/kakvi-sa-tradiciite-v-iran-otnosno-pravata-na-zhenite.html



ПРедаването на Бтв всъщност не беше конкретно за Иран, въпреки че едната участничка в дискусията - писателката Людмила Филипова, е била на посещение в Иран, за да има конкретни впечатления за новия си роман.
РЕчта на Патриша Аркет по време на раздаването на наградите Оскар, законите в Иран относно жените и изобщо положението на нежния пол в целия свят и през годините, са част от темите, засегнати в разговора между Милена Борисова-Иршад, Людмила Филипова и водещата Марияна Векилска - всичко това сутринта на 8.03 :)

четвъртък, 5 март 2015 г.

СЪДБАТА В КОРАНА - Али Хайраддин


Сред хората витаят разни схващания за съдбата. Основното е, че на човек му е писано. Когато това схващане бъде отнесено към делата и поведението на човека, нещата стават трагични, защото се обезсмисля вярата, изпита, отвъдния живот. Има огромна разлика между това, че Аллах е Всезнаещ и предварително знае всяко нещо, и че е предписал на човека какво да върши.
Коранът е учителя на човека, безпогрешният учител низпослан от Аллах, който е научил и възпитал и Пратеника с.а.с.

Човекът изпитва изключителни затруднения, когато трябва да намери решение на определени проблеми, необходими са му неимоверни усилия, време… Когато обаче Корана се произнесе по даден въпрос, той го прави и решава по най-лесния и безспорен начин:

И привързахме делата на всеки човек на шията му. И в Деня на възкресението ще му извадим книга, която той ще намери разтворена:
“Чети своята книга! Достатъчен си Днес да направиш равносметка за себе си.”
Който се е напътил, за себе си се напътва, а който се е заблудил, в свой ущърб се заблуждава. Никой съгрешил не ще носи греха на друг. И не наказвахме, докато не проводехме пратеник. /17: 13 – 15/

В предислямския период арабите използвали думата „тайр - птица” преведена по-горе като делата, за късмет или шанс. Когато искали да разберат дали дадено дело, което започват е добро или лошо, те пускали птиче да полети. Ако то полетяло надясно, приемали, че делото ще добро, а ако полетяло наляво, че няма да е добро.

В знамението тук думата е използвана в преносен смисъл и е във връзка с това, че ако човек иска да направи нещо, то е обвързано със самия него, с неговата шия /неговия врат/, която е олицетворение на неговото усилие, на неговия стремеж. Отговорността за напътствието и заблудата е в неговите ръце. Ако избере и следва напътствието на Аллах, той го е избрал, а ако избере заблудата, сам си е отговорен.

Ако делата на хората са предопределени от Аллах, то какъв избор и дял има човека? Ако заблудата е предопределена от Аллах, то каква вина имат тези, които са в заблуда? „Аллах не е угнетител за рабите.” Такава вероятност не съществува. Как така, едни хора имат късмет и са напътени, а други нямат късмет и са заблудени – такава им съдбата?! Подобно схващане е измислица и е абсолютно несъвместимо с исляма.

Подобно схващане оправдава и шейтана, както всъщност и самият той се оправдава, че е невинен, докато Адам се обръща към Аллах и казва „Сам угнетих себе си” и моли опрощение за стореното.

Да се казва, че Аллах е предопределил кой в какво да прави – да вярва или да не вярва, да върши добро или зло, е изплъзване от отговорност, набеждаване и обвиняване на Аллах.

Аллах Всевишния ни известява, че такова е било и поведението на съдружаващите:

Онези, които Го съдружават, ще кажат: “Ако пожелаеше Аллах, нямаше да съдружим нито ние, нито нашите бащи, и нямаше да възбраним нищо.” Така отричаха и онези преди тях, докато вкусиха Нашето мъчение. Кажи: “Имате ли знание, та да го изявите пред нас? Вие следвате единствено догадката и само предполагате.” /6: 148/

И ще рече сатаната, щом делото бъде отсъдено: “Аллах ви даде истинното обещание. И аз ви обещах, но ви измамих. И нямах власт над вас, освен да ви зова, а вие ми откликвахте. Тъй че не упреквайте мен, а упреквайте себе си! Нито аз ще ви помогна, нито вие ще ми помогнете. Аз отхвърлях това, че ме съдружавахте с Аллах преди.” За угнетителите има болезнено мъчение. /14: 22/

сряда, 28 януари 2015 г.

Тома Томов, един разумен поглед върху света и Исляма

http://www.btv.bg/video/shows/tazi-nedelia/video-sabota/toma-tomov-isljama-e-predavane-pred-bog.html

Разговор на Тома Томов в сутрешното неделно предаване на Бтв.

Дани Блум, играч на ФК Нюрнберг, прие Ислям

Източник: http://www.bild.de
За BILD Дани Блум каза: "Ислямът ми дава надежда и сила. Молитвата успокоява душата ми."
Vergrößern
Foto: Bernd Krause
Блум премива в ФК Нюрнберг през юли, тимът се състезава във втора дивизия на германската Бундеслига.

Малко след като се присъединяването си към клуба той контузва коляното си и е принуден да отсъства 6 месеца от терена.
Danny Blum in einer Moschee

Foto: Bernd Krause
Блум споделя: "Бях сприхав, безотговорени не знаех къде е мястото ми".
Седейки вкъщи, Блум започнал да се пита каква е цената на това, което прави, на целия му живот: "Живот в разкош - купони всеки уикенд. Никаква отговорност за нищо. И какво ще стане, когато се пенсионирам?"
Vergrößern
Foto: Bernd Krause
За Блум става ясно: "Досегашният ми живот не е всичко! Явно мога да живея по-добре".
Говори с приятелите си за религията, за която обаче се информира по друг начин. Използва Интернет в търсенето на книги и знание.
"Посетих джамия и веднаха пулсът ми се ускори. Усетих, че това е за мен и исках да знам повече". 
Danny Blum betet in einer Moschee

Foto: Bernd Krause
Той вече се моли по 5 пъти на ден и консумира само Халал храни. Алкохолът е табу. 
Блум споделя, че когато съобщил решението си на родителите си, те били малко уплашени: "Те са благочестиви християни. Скоро обаче ми казаха, че трябва да вървя по този път, който смятам за правилен".
"Приятелката ми не е мюсюлманка и за мен това не е проблем. Не я притискам. Ислямът е мирна религия. Вярата ми казва да не притискам никого за нищо, което той сам не иска. Всичко трябва да е доброволно, от сърце". 
По същия начин и от отбора са толерантни с него: "Всеки има свои вярвания и върви по собствения си път. И всеки трябва да направи това по свой собствен начин. "

събота, 17 януари 2015 г.

Мюсюлманите терористи ли са?

Автор Ваня Милева за Оffnews

Какъв процент от терористичните атаки в Съединените щати и Европа са извършени от мюсюлмани през последните пет години? Трудно бихте могли да отгатнете, но те са по-малко от 2%.

Чували се фразата: "Не всички мюсюлмани са терористи, но всички терористи са мюсюлмани". Излиза, че това твърдение е далеч от истината.

Без съмнение, има немалко мюсюлмани, които извършиха и имат намерение да извършат ужасни деяния в името на исляма. И последните събития във Франция и Близкия Изток го потвърждават.

Въпреки това, може да се изненадате, но болшинството терористични атаки в Съединените щати и Европа не са извършени от мюсюлмани.

Както Европол отбелязва в доклада си от миналата година, по-голямата част от терористичните атаки в Европа са извършени от сепаратистки групи. Например, през 2013 г. е имало 152 терористични нападения в Европа. Само две от тях са от "религиозни подбуди", докато 84 са с етно-националистически или сепаратистки подбуди.


STEPHAN AGOSTINI/AFP
Например групата FLNC (Национален фронт за освобождение на Корсика), която се бори за независимост на остров Корсика. През декември 2013 г. терористи на FLNC  извършват едновременни нападения с РПГ срещу полицейски участъци в два френски града. В Гърция, в края на 2013 г., лявата групировка "Военни народни революционни сили" застреляха двама членове на дясната политическа партия "Златна зора". А в Италия анархистката група FAI (Федерация на анархистите в Италия) има участие в множество терористични атаки, включително изпращане на бомба на журналист. Списъкът може да се продължи.
Особено силно натежава в статистиката едно от най-жестоките терористични нападения, извършени някога в Европа, когато през 2011 г. Андеш Брейвик убива 77 души в Норвегия. 
Може да е изненадващо, но има терористи, изповядващи будизъм. Тези екстремисти будисти убиват много цивилни мюсюлмани в Бирма, а само преди няколко месеца и в Шри Ланка, където опожаряват мюсюлмански къщи и са заклали четирима мюсюлмани.
Рядко се говори за еврейските терористи. В доклад за тероризма на Държавния департамент за 2013 г. са описани 399 терористични актове, извършени от израелските заселници в акции, известни като "price tag" атаки. Тези еврейски терористи атакуват цивилни палестинци, като ранени са 93 души, а десетки джамии и християнски църкви са обект на вандализъм.
В САЩ процентът на терористичните атаки, извършени от мюсюлманите, е почти толкова миниатюрен, както в Европа. Едно проучване на ФБР за тероризма на територията на САЩ между 1980 и 2005 г. установява, че 94% от атаките на терористи са извършени от немюсюлмани. Всъщност 42% от терористичните атаки са извършени от латино банди, следвани от 24%, извършени от леви екстремисти.
Рядко се говори и за "християнските терористи", които атакуват клиниките за аборти в САЩ, въпреки че тези атаки се случват на едно от всеки пет специализирани здравни заведения.
През тази година трима американци бяха убити при бомбения атентат на Бостънския маратон. През същата година петима американци са убити от деца при случайна стрелба с пистолет.
Естествено, този анализ не бива да ни кара да затваряме очите си пред опасностите на ислямския екстремизъм. Но нагнетяването на антимюсюлмански предразсъдъци е повече от вредно. Тероризмът трябва не да се разглежда едностранчиво и избирателно, а в цялост и във всичките му многообразни прояви.

сряда, 14 януари 2015 г.

Братко мюсюлманино, боли ме за теб - отворено писмо на режисьора Люк Бесон до френските мюсюлмани

Люк Бесон, снимка Гласове

Режисьорът Люк Бесон се обърна към френските мюсюлмани в отворено писмо, публикувано на 10 януари в "Монд".

“Братко мой, ако знаеш колко ме боли за теб днес, за теб и така опетнетата, унижена, сочена с пръст хубава твоя религия. Забравени са твоята сила, твоята енергия, твоя хумор, твоето сърце, твоето братство. Това е несправедливо и заедно ще поправим тази несправедливост. Милиони сме тези, които те обичаме и ще ти помогнем. Да започнем с началото. Какво е обществото, което ти предлагат?

Основано на парите, печалбата, сегрегацията, расизма. В някои предградия безработицата на младите под 25 години достига 50%. Пропъждат те заради цвета или името ти. Проверяват те по десет пъти на ден, натъпкват те в блокове и никой не те представлява. Кой може да живее и да се развива при тези условия?

Поставят печалбата пред всяко друго нещо. Режат и продават ябълковото дърво и после се чудят, че вече няма плодове. Истинският проблем е тук и ние трябва да го разрешим.
Призовавам овластените, големите шефове, всички ръководители. Помогнете на тази унизена младеж, която не иска друго освен да бъде част от обществото. Икономиката е в служба на човека, а не обратното. Да направиш добро е най-хубавата печалба. 

Скъпи овластени, имате ли деца? Обичате ли ги? Какво искате да им завещаете? Пари? Защо не един по-справедлив свят? Това ще накара децата ви да се гордеят най-много с вас. Не можеш да изградиш щастието си върху нещастието на другите. Това не е нито християнско, нито еврейско, нито мюсюлманско. Това е просто егоистично и води нашето общество и нашата планета право в стената. Ето работата, която трябва да свършим днес, за да почетем мъртвите.

Тероризмът никога няма да спечели

И ти, братко мой, ти също имаш работа, която да свършиш. Как да промениш това общество, което ти предлагат? Работейки, учейки, вземайки по-скоро молив вместо “Калашников”. Това е хубавото на демокрацията, че ти предлага достойни оръдия, за да се защитиш. Вземи съдбата си в ръце, вземи властта.

250 евро струва да си купиш “Калашников”, но едва 3 евро да си купиш химикалка и твоят отговор може да има хиляди пъти по-голямо влияние. Вземи властта и играй според правилата.

Вземи властта демократично, помогни на всички твои братя. Тероризмът никога няма да спечели. Историята го доказва. И хубавият образ на мъченика работи и в двете посоки.
Днес ще се родят хиляда Кабю и хиляда Волински.

Вземи властта и не позволявай на никого да поеме властта върху теб. Ако заподозрените наистина са виновни за тази трагедия, знай, че тези двама кървави братя не са твои братя и ние всички го знаем.

Това са само двама духовно слаби, изоставени от обществото, с които след това един проповедник е злоупотребил, продавайки им вечността… Радикалните проповедници, които правят своя бизнес и си играят с твоето нещастие, нямат никакво добро намерение. Утре, братко мой, ние ще бъдем по-силни, по-eдинни, по-солидарни. Обещавам ти го. Но днес, братко мой, аз плача заедно с теб.

Люк Бесон

Превод от френски: Галя Дачкова

Източник Гласове

събота, 10 януари 2015 г.

За карикатурното изкуство и Коранът

Източник Ислямът в Чепинци

Автор д-р Ариф Абдуллах

Карикатурната дейност е изкуство. Изкуството е способност, разкриваща интелектуалното чудо, сътворено от Бог в човека. Чрез изкуството и знанието, човек развива най-ценното в себе си – своя интелект, който Бог е сътворил, за да бъде пазител на мъдростта и смирението, и да отблъсква насилието и проливането на невинна кръв.

Значителна част от кораничното съдържание е базирано на пъстра художествена илюстрация. Резултатът от делата, които са подплатени с користни цели, е изобразен в Корана като носена от пустинните ветрове пепел. Опитът на човек да надделее над Бог е илюстриран със стремежа на човек да угаси сиянието на земята и небесата, духайки с уста. А този, който не се възползва от знанието, е представен като магаре, натоварено със свитъци.


Тези и много други примери ясно показват, че Коранът не е лишен от сатиричен похват и в този смисъл представя богат изворов материал за карикатурното изкуство. Но отличителното в кораничния сатиричен подход е, че той не персонализира злото, грозното и неполезното, а го бичува персонифицирано в чертите на поведението. Целта на Корана не е да осмее дадена личност, а да трансформира злото в добро у човека. Това е съвършенно чувство за усет и съзнание черти, характерни за изкуството.

Ето защо дори осмиването на враждебността и агресията, персонализирани в образа на някои от световните диктатори, за които историята и човечеството не са в разногласие, няма да бъде нормативно прието в Исляма, защото не самата личност, а чертите на лошото поведение трябва да бъдат иронизирани. Тогава как би могла да се персонализира враждебността и агресията в образа на Божий пратеник, нравствен пример за милиард и половина мюсюлмани, и уважавана личност от по-голямата част немюсюлмани по света, според класификацията на американския изследовател Майкъл Харт, който определя пророка Мухаммед за най-влиятелната личност в човешката история.

Следователно подобна персонализация напуска границите на изкуството, тъй като губи чувството за усещане и съзнание. Това не е изкуство. Изкуството е изтънченост и висок нюх. То не е и свобода на словото, защото свободата на словото е да сближава и помирява, а не да сее раздори и омраза.

Свободата на словото трябва да изтрива злото от историческата междурелигиозна памет и да обуславя сътрудничество в праведността и справедливостта. В исторически план Коранът посочва, че нагласите за сътрудничество между пред-ислямските араби съществували, но без да се ограничават в рамката на праведността и доброто, тъй като орбитата на техния живот се трасирала от кръвната връзка помежду им. Тяхното сътрудничество се базирало на племенна егоцентричност, черта, с която се храктеризирал бедуинския социум. Егоцентричният бедуински манталитет не позволявал на времето да лекува историческите рани, а ги правел да горят отвътре. Изворите представят информация за Бесус, арабска междуплеменна война, продължила четирийсет години.

В този исторически контекст, където различните групи се борели и встъпвали в сътрудничество само за да си върнат исторически нараненото достойнство, дори това да бъде за сметка на общото благоденствие, Коранът трансформира тези негативни нагласи в благоразумие, посочвайки че историческите конфликти не трябва да бъдат причина за престъпване в настоящето: „И да не ви вкарва в грях омразата на някои хора, че са ви възпрели от Свещената джамия, та да престъпите!” (Коран, Трапезата 5: 2).
Години след този исторически конфликт, Коранът насочва вниманието в мединското мултирелигиозно общество към тази непозната за номадския манталитет уравновесеност и мъдрост, разкриваща, че опазването от грях и престъпване е по-достойно от търсенето на отмъщение за историческия гнет.

Тази сдържаност и търпение пред историческия гнет не е безразличие към историческите събития, а стремеж към помиряване на историята с настоящето. Затова веднага след кораничното наставление да не се обременява съзнанието и обществото с исторически конфликти, следва императивът за взаимно сътрудничество в праведността:„И си помагайте един другиму в праведността и богобоязливостта, а не си помагайте в греха и враждебността!” (Коран, Трапезата 5: 2). Така, взаимното сътрудничество за изграждане на праведно и добродетелно общество се поставя от Корана като висша цел, реализацията на която не трябва да се възпрепятства от историческото минало.

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации