петък, 17 август 2012 г.

Свободата на словото и границите на толерантността

автор: Миглена Чаушева
Ще ви разкажа една приказка от съвременна България. Герои в нея са ТЯ и ТОЙ. Колкото и да изглежда като такава, това не е любовна история. По-скоро между НЕЯ и НЕГО се поражда сблъсък, базиран на желанието им да реализират свободата си. Той отстоява правото си на свобода на словото, а тя – от своя страна – иска да реализира свободата на мисълта, съвестта и религията си. ТОЙ не се притеснява да изрази без притеснение неприязънта си към НЕЯ. А ТЯ, колкото и неприемливо да е от страна на околните,  държи да следва повелите на исляма. 
Всъщност... НЕЙНАТА роля играят близо 1 млн.[1] мюсюлмани в страната ни, а НЕГО срещаме много по-често – в лицето на медии, политици и все повече обикновени българи. Проблемът в случая не е, че всеки от тях отстоява правото си на свобода, а че в стремежа да реализират собствената си свобода на словото, медии, политици, а оттам и обикновените българи, започват да нарушават НЕЙНИТЕ права – най-вече правото на едномилонната ислямска общност на свободно изповядване на религията в собствената си страна.
Приказката за ТЯ и ТОЙ ме заинстригува и започнах да следя новите й „издания”, свързани със случващото се с ислямската общност в страната ни през последните години. Следя начина, по който то бива отразявано в медиите и  начина, по който политиците се възползват от него, за да постигнат целите си.
От една страна, в конституцията „красиво” е казано, че „Никой не може да бъде преследван или ограничаван в своите права поради религиозните си убеждения...” [2]     От друга страна, в рамките на четири години в страната ни бяха проведени четири специализирани акции от страна на службите срещу представители на мюсюлманската общност. А ако си зададем въпроса „Защо?” – заради това, че са мюсюлмани, бих казала аз. И не защото съм пристрастна, като представител на исляма, а защото фактите говорят.
         Началото на поредицата „удари срещу ислямския радикализъм” бе дадено на 19 февруари 2007 година. Срещу четирима български мюсюлмани бе образувано досъдебно производство. Обвинението – проповядване в интернет пространството на уахабитска и джихадистка идеология и промяна на установения в Конституцията на Република България обществен и държавен строй – въвеждане на шериатска държава – „халифат”. Медиите започнаха активна надпревара в отразяването на вестта. В заглавията случаят се сравняваше с „Чечня”, обвързван беше с „Мюсюлмански братя”, „Ал Кайда” и т.н.
 Година и пет месеца след големия шум около случая, Софийската градска прокоратура реши, че няма достатъчно доказателства за изготвяне на обвинителния акт, които по безспорен и категоричен начин да доказват участието на четиримата в престъплението, за което им е повдигнато обвинение. Обвинямите получиха иззетите си вещи, а поддържаните от тях сайтове бяха пуснати отново. Но никой от представителите на медиите не се сети да употреби свободата си, когато беше прекратено досъдебното производство срещу четиримата представители на българската мюсюлманската общност. Обикновеният български народ така и не разбра, че „ислямистката група, проповядвала джихад у нас”[3] всъщност се състои от четирима обикновени мюсюлмани, живеещи в България.
Вече запозната добре със сценария на ГДБОП, ДАНС и различните структури на МВР, за мен не представляваха никакъв интерес последвалите три акции срещу мюсюлмани в страната ни. През пролетта на 2008 година ДАНС „направи удар” срещу фондация „Вяра”. Последва и трета акция на службите, която беше извършена през март, 2009 година. Този път „жертви” на свободата на службите и на свободното слово на медиите бяха кметът на община Гърмен – Ахмед Башев, както и преподавател по религия в село Рибново. По не по-различен начин се реализира и четвъртата, за сега последна, акция на службите. На 6 октомври 2010 година едновременно бяха атакувани и обискирани 13 домове на мюсюлмани в общо четири области в страната.
На всички ни е ясно, че и при четирите случая медиите, реализирайки пълноценно свободата на словото си, не се затрудниха при определянето дневния ред на обществото. Думите на американския хуморист и журналист Уил Роджърс – „Всичко, което знам, е това, което съм прочел във вестниците!”, може в пълна сила да се отнесат и към представителите на обикновения български народ днес, който изцяло и безрезервно се доверява на злоупотребяващите със свободата си медии. В „Свободата на изразяване и журналистическата етика” Весела Табакова пише: „В отразяването на „различността” в обществото медиите и журналистиката поемат голямата отговорност да реализират, от една страна, правото на гражданина да бъде информиран и да отстояват свободата на словото, а от друга страна – да не допускат дискриминационно поведение спрямо отделни индивиди или групи в обществото.” [4] Не обвинявам никого от хората, които са повярвали на всичките онези неща, които се изписаха и казаха по вестници и телевизии след всяка една от акциите срещу мюсюлмани в рамките на изминалите четири години. Ако не бях от другата страна и не познавах голяма част от обвиняемите и задържаните по случаите, със сигурност и аз бих повярвала, че в България има „хора на Осама” [5]. Факт е, че българските медии все по-активно започват да употребяват свободата си неправомерно, ставайки „производител” на „нов(инарски) расизъм”. Терминът, въведен от холандския изследовател Тойн ван Дайк, „се появява в основата на медийния анализ и се отнася преди всичко до медийното поведение, в което етническите, религиозните, културните различия на индивидуално равнище се „осъществяват” и се превръщат дори в социална характеристика на цели групи”.[6] Освен новинарския расизъм, рожба на злоупотребата със свободата на словото е и расизмът, „произведен” от различни политически лидери в България. Все по-често ставаме свидетели на това как вследствие от свободата на изразяване се появява слово на омразата. Последното се поява там, където свършва границата на свободата на словото.
А къде са границите на толерантността?! Тя се намира между признаването и уважението към правата на другите и отстояването на своите собствени права. „Проявата на толерантност, която е съзвучна с уважението към правата на човека, не означава търпимост към социалната несправедливост, отказване от своите и отстъпване пред чуждите убеждения. Това означава, че всеки е свободен да се придържа към своите убеждения и да признае същото право по отношение на другите.” [7] Да живееш, отстоявайки правата си в границите на толерантността, е нещо, на което ние, българите, все още не сме се научили, за съжаление. Проявяваме търпимост, но не и толерантност към различните. Но все пак съм оптимист – мисля си, че ако медиите овладеят баланса – да реализират правото си на изразяване, недопускайки дискриминационно поведение спрямо различните – било то по етност, религия или сексуална ориентация, това със сигурност ще „превъзпита” и цялото общество в културата на толерантност.
Ще завърша, цитирайки отново Уил Роджърс, който е казал: „Никога няма да имаме истинска цивилизация, докато не се научим да признаваме правата на другите.” А ако някога ни споходи щастието да имаме истинска цивилизация, то в съвременна България приказките, подобни на гореспоменатата за ТЯ и ТОЙ, отдавна ще са изгубили актуалност и няма да се налага да бъдат разказвани.



[1] Според последните данни на НСИ от 2001 година.
[2] Конституция на България, Закон за вероизповеданията, Глава първа, чл.1.
[4] ТАБАКОВА. Весела. Свободата на изразяване и журналистическата етика. София: Университетско издателство „Св. Климент Охридски”, 2008, с. 56-57.
[6] ТАБАКОВА, Весела. Бежанците и културата на толерантност в медиите. В: Бежанци и медии. София: „Мейкър Артс”, 2009, с. 147.
[7] Цит. по:  ТАБАКОВА, Весела. Правата на човека и медиите. София: ЛиК, 2006, с. 35-36.

вторник, 14 август 2012 г.

КОЙ ЩЕ СЪЖИВИ ПОГИНАЛАТА СУННА НА БАЙРАМА?



В сведенията за Пратеника с.а.с. откриваме как той призовавал цялата общност за двата празника и подредена по определен начин участвала на тържественото начало в джамията.

На това оживление на общността присъствали всички; мъже, жени, деца, извършвали намаза, слушали хутбето и заедно отправяли дуа към Аллах Всевишния. Присъствали дори жените в месечно неразположение, като слушали наставленията на Пратеника на Аллах и участвали само в дуата.


Тази сунна днес не присъства в живота на мюсюлманите. Водени от статуквото и възприетата традиция за несмесване на половете и предпазване от глъчката на децата, в повечето случаи джамията се е превърнала в място само за мъже, като жените и децата са лишени от тази духовна наслада и въздействието на този благодатен дар за уммата.

Сивото ежедневие на мюсюлманите от днешния ден, вялото прекарване на празничните дни, което най-често се свеждат до неохотно честитене, мъчителни посещения и разни обичаи, налага да преосмислим отношение си към празниците.

Наложително е съживяване сунната на Пратеника с.а.с , чрез участие в байрамския намаз на цялото семейство. Това е пътят да бъде усетен духът на празника и живеца, който той носи за цялата общност.

Празниците са средство за съживяване на ислямския дух и доброто у човека.

Основният дълг за целта се пада на хората, които пряко участват в осведомяването на мюсюлманите, а и на всички юмюсюлмани, които са осъзнали необходимостта от възстановяване на този жизненоважен елемнент от обществения живот.

В хадис от сборника на Ибни Маджа Пратеника с.а.с. е казал:

„За всеки, който възстанови моя забравена сунна, ще има въздаяние, колкото за всички, които ще го последват, без нищо да се намали от тяхното въздаяние...”

понеделник, 6 август 2012 г.

Д. Горчева: В България радикален ислям няма, но ДАНС ще ни го докарат

Даниела Горчева

Ако погледнем европейскатата история, то „християнският“ тероризъм може да се окаже с повечко „подвизи“ от „ислямския“, казва в интервю за Frognews.bg издателката на списание "Диалог". 

Интервю на Ана Кочева

- Даниела, лятото в България тази година бе помрачено от атентата срещу израелски туристи на летището в Бургас. Какво мислиш по този въпрос?

- Това, което мислят всички нормални хора в подобни случаи – че тероризмът е най-отвратителното нещо на този свят. Да избиваш невъоръжени и нищо неподозиращи хора е подло и долнопробно, без разлика каква кауза защитаваш и каква цел преследваш. Терористите често се „оправдават“ с благородни каузи – било, че били „борци за свобода“, било че защитавали „своите“ от „враговете“, било, че бранели идентичността си – етническа, религиозна или политическа или дори, че защитавали природата. Но няма нито една кауза, която може да оправдае терористични действия.

- А смяташ ли, че е възможно България да се превърне в арена на „световния“ тероризъм?

- Какво значи „световен теороризъм“? Това беше една пропагандна теза на американския президент Буш, който след чудовищните атентати на 11 септември 2001 запретна ръкави да води война със ... „световния“ тероризъм. Терористите са конкретни хора, а не нещо абстрактно и неопределено, наречено мъгляво „световен“ тероризъм. Ако има такова нещо като „световен“ теороризъм, трябва да приемем, че  има и „световна конспирация“.

- Да, но точно тази теза се поде от медиите по цял свят.

- Така е и за съжаление нанесе много щети, защото Буш кой знае как и защо потърси и „намери“ „съмишленик“ в борбата срещу „световния“ тероризъм в лицето на подполковника от КГБ Владимир Путин и по този начин му даде зелен светофар за безчинствата и терора в Чечения. А като президент на Русия Путин беше и е отговорен за жестоката война на Русия срещу Чечения и за държавния тероризъм на Русия от последните години, вкл. за взривяването на жилищни сгради, за които множество доказателства сочат, че са дело на руските служби за сигурност. Впрочем, руската журналистка Анна Политковская бе убита именно заради своите разследвания относно престъпната власт в Кремъл и неслучайно бе убита навръх рождения ден на Путин. Малко по-късно и Александър Литвиненко, получил политическо убежище в Лондон, стана жертва на руския държавен тероризъм и беше убит с полоний, което изложи на риск живота и здравето на стотици хиляди нищо неподозиращи хора.

- Руският държавен тероризъм има много дълъг списък от „подвизи“ от Ленин и Сталин насам и за жалост България също е била обект на вдъхновен от Кремъл тероризъм.

- Разбира се, атентатът в църквата „Света Неделя“ през 1925 година доскоро беше най-големият по брой на жертви атентат в Европа. А той бе извършен с цел да бъдат избити българското правителство и военният елит на страната и в България да бъде наложена съветска власт. Което и се случи, но 20 години по-късно след окупацията на България от армията на Сталин и марионетното комунистическо правителство, починено на Москва.

- Тероризмът един и същ ли е?

- Според френския философ Глюксман, с когото през 2005 година правихме интервю на тази тема терористът има различни униформи и различни лица, но изисква една дефиниция“. Неговата дефиниция , която смятам за най-точна, е: “терорист е този, който използва умишлено въоръжена сила срещу цивилни.“ http://liternet.bg/publish23/m_ivanova/sigurnostta.htm Иначе има различни видове теророизъм – има държавен тероризъм, има индивидуален тероризъм, има и криминален теророизъм, който се прилага в подземния свят за разчистване на сметки. Има политически тероризъм – и ляв, и десен, (колкото и условни да са тези понятия).

- Има дори и екотероризъм...

- Разбира се. Има идеологически тероризъм, споменахме болшевишкия тероризъм, макар че той е имперски по своята същност. Комунистическата идеология е само за парлама за наивници и фанатици. А има и израелски тероризъм. Кой уби спасителят на десетки хиляди хора от концлагерите през Втората световна война граф Бернадот през 1948 година в Йерусалим? Кой уби Ицхак Рабин? И двамата са убити от израелски терористи.  А кой уби холандския политик Пим Фортайн в Холандия?  Уби го чист холандец, фанатик екотерорист. И като изреждаме различните видове тероризъм, съответно стигаме и до т.нар. религиозен тероризъм. От своя страна тероризмът, който търси свои „оправдания“ в религията може да е християнски, ислямски, хиндуистки, юдейски и т.н. Но не религията е виновна за това, а фанатизмът. Защото това, че има терористи християни, не значи, че християнската религия ги прави терористи, тъй като има милиони мирни християни. Същото се отнася и за мюсюлманите. Не ислямът е виновен, а фанатизмът и това се вижда с просто око, защото има милиони и милиони мирни мюсюлмани. Тероризмът е престъпление, независимо дали е продиктуван от ислямски, християнски, юдейски, болшевишки или вегетариански „съображения“.

- Така е, но напоследък се говори предимно за „ислямски тероризъм“?

- Сега медиите преекспонират темата с „ислямския“ тероризъм, но удобно забравят неислямския. Това, което стана в Норвегия, какво е?  А и ако погледнем европейскатата история, то „християнският“ тероризъм може да се окаже с повечко „подвизи“ от „ислямския“. Терористите от ИРА и ЕТА да не би да са мюсюлмански терористи случайно? Как всички забравиха чудовищния терористичен акт в Омаг през 1998 година, когато 29 души загинаха, а над 200 бяха ранени, извършен от лидер на ИРА?

- Израелски политици обвиниха Иран и Хизбула за атентата в Бургас?

- Недопустимо е преди разследването да е приключило политици да сочат извършителите. Това са азбучни истини за всяка демократична страна и е жалко политици от демократични страни да си позволяват подобни изказвания, защото излиза, че се опитват да „насочат“ следствието в „правилната“ посока. Сега дори и да се окаже, че Иран или Хизбула стоят зад атентата, винаги ще остане съмнението, че е имало политически натиск върху службите. Те и българските политици обичат да насочват следствието в „правилната“ посока... Същото се отнася и за тях, особено за министър Цветан Цветанов, който след случая в Катуница си позволи от другия край на България да твърди, че именно арестуваният човек бил карал микробуса, с който бе прегазено момчето. И по този начин да „внуши“ на очевидците и на следствието, че това е шофьорът. А откъде ще знае вътрешният министър кой е бил зад волана, когато не е очевидец? Това са недопустими изказвания. Както и голословните и безотговорни твърдения на пишман анализатори, че в България имало не знам си какви „клетки“ и пр.

- В интервю, което четохме наскоро, председателят на Центъра за балкански и черноморски изследвания в София Алекс Алексиев твърди, цитирам: “Че у нас, в България действат радикални ислямистки групи, се знае отдавна“.   

- И откъде се "ЗНАЕ"? От изсмукани от пръстите приказки без нито едно конкретно доказателство черно на бяло? Когато някой умишлено подвежда обществото с недоказуеми твърдения, че в България действали не знам си какви „дядо торбалановци“, то той очевидно не служи на истината и следователно работи против националните интереси на България.  Другото обяснение за подобно бамбашка изказване е, че г-н Алексиев е компетентен точно обратно пропорционално на самочувствието, с което предлага „анализите“ си по тази тема.

- А не действат ли у нас „радикални ислямистки групи“?

- И какво значи „радикални ислямистки групи“? За какво намеква г-н Алексиев – че в България действат терористични групи или какво? Какво значи „радикален ислям“? Тероризмът и насилието са престъпления, но радикалният ислям не е престъпление, както не е престъпление и фундаментализмът бил той ислямски, католически, православен. Папата също е фундаменталист, след като се обявява против абортите, противозачатъчните средства, евтаназията и т.н. И какво от това?  Не може така безотговорно да се употребяват мъгляви неуточнени понятия и да се плашат хората с  Дядо Торбалан сякаш са малки деца, които не искат да си изядат попарката. Освен това в България радикален ислям няма, но ДАНС ще ни го докарат като едното нищо с престъпните си акции срещу мюсюлманите в България, защото по този начин държавата нон стоп казва на тези мирни, работливи и почтени хора, че не ги счита за български граждани, а едва ли не за вражеско население.

- Но в същото това интервю Алекс Алексиев хвали „експертите на ДАНС“ и се тревожи, че бюджетът им бил орязан? 

- Което ме навежда на мисълта, че г-н Алексиев кой знае защо играе ролята на адвокат на ДАНС и на техен пропагандатор и веднага ме кара да се съмнявам още повече в обективността на анализите му. Да оставим настрани факта, че е кощунство точно синът на убития от комунистическата Държавна сигурност Райко Алексиев да хвали ДАНС, които наследиха и кадрите, и манталитета на Държавна сигурност, но що за експерт и анализатор си да тупаш по рамото ДАНС, които с престъпните си акции вече са заплаха за националната сигурност на България.

- Защо според теб ДАНС са заплаха за националната сигурност?
Защото нарушавайки Конституцията на България, работят против тази сигурност, затова. Защото са се превърнали в обслужващ персонал на разни политически спекуланти и въжеиграчи, които ги пращат закачулени в ранни доби да връхлитат без никакво законно основание в домовете на мирни български граждани, да им избиват вратите и да им плашат до смърт домочадието. И после какво се оказа, за какво била цялата дандания: „А-а, ама ние просто така наминахме закачулени и въоръжени до зъби, само за да ви поканим за справка, нищо лично.“ А няма ли поща за тази работа, ами пращате дансаджии да „канят“ хората за „справка“. Но и потърпевшите са виновни, защото нямаха кураж да съдят шефа на ДАНС Петко Сертов за този произвол. И като не бяха пернати през пръстите тогава, службите си продължиха с произвола и съвсем логично последва акцията на ДАНС от октомври 2010, когато си позволиха да изземват НЕЗАБРАНЕНА от закона „забранена“ литература и престъпно да обсебват чуждо имущество, включително мониторите на компютрите на имамите от няколко села. Какво „доказателство“ за „радикален силям“ е един монитор? Това си е ачик-ачик кражба от страна на ДАНС. И още не са ги върнали, вече минаха почти две години. Аз писах по този повод един памфлет „ДАНСуващи по поръчка“, http://www.svobodata.com/page.php?pid=4143&rid=20, в който фактологията въпреки саркастичния жанр, е съвсем точна. Много добре знаят, че са извършили тежки престъпления и са нарушили гарантирани от Конституцията човешки и граждански права.

- Все пак прокуратурата в Пазарджик е повдигнала обвинение.

- Повдигнала е смехотворни и нелепи обвинения. Ще цитирам думите на председателя на БХК Красимир Кънев по повод този обвинителен акт:“Обвинителният акт е голям – 124 страници. Прочетох го. Заприлича ми на протокол на вахмистър Фландерка, един персонаж от романа на Ярослав Хашек – „Приключенията на добрия войник Швейк”, със страстта си към шпиономански сюжети, които нямат нищо общо с действителността и със здравия смисъл.“ Който се интересува, може да прочете повече подробности във връзка с този обвинителен акт в последния 201-и брой на списание Обектив на БХК, http://www.bghelsinki.org/bg/publikacii/, но пак ще кажа, че некомпететността и политическият слугинаж на прокуратурата и  на службите за сигурност у нас вече се превръщат в сериозен проблем за националната ни сигурност. И ако продължават така, България отново и отново ще бъде осъждана  в Страсбург и отново българските граждани ще плащат за невежеството и престъпните действия било на дансаджии, било на прокурори, било на полицаи и пр., било на съдии като Сотир Цацаров, който извърши тежки престъпления по служба във връзка със случая Максим Савов. Споменавам го, защото е председател на Окръжния съд в Пловдив, любимец на вътрешния министър Цветан Цветанов и защото лично съм се занимавала със случая на Максим Савов от Пловдив и мога да докажа твърденията си относно г-н Цацаров.  Заради него, разследващият полицай Тодорова и младши прокурор Пенчева, България със сигурност ще бъде осъдена в Страсбург, но не г-н Цацаров и хвалещият го вътрешен министър Цветанов ще платят обезщетенията на Максим Савов, а пак българските граждани. Както казва адвокат Екимджиев: „плащаме, за да ни нарушават правата“.

- Да се върнем на първата тема - говори се, че в България има „радикален ислям“ и агенти на забранената в Холандия организация"Ал Уакф Ал Ислями"?

- Какво значи „забранена“ организация? Организацията се състои от хора. Ако тези хора са извършили престъпления, те трябва да бъдат съдени заради тези свои престъпни действия. Какво като „забраниш“ една организация - кое точно й „забраняваш“? Името й? Ами тя ще се преименува и готово! Една „организация“ няма ръце и крака, че да убива, да извършва терор, да краде субсидии, например и пр. Престъпленията се извършват от конкретни хора и тези конкретни хора трябва да бъдат съдени, защото вината винаги е индивидуална, не е колективна. Колективна вина се търси единствено в тоталитарните държави. Сталин и Хитлер така избиваха и депортираха цели народи, защото всички, барабар с новородените и неродените, им бяха „виновни“.

- Ами ако съответната организация проповядва недемократични възгледи?

- Има свобода на словото и на убежденията и всеки има право на свои разбирания, вкл. сталинистки и пр. и, разбира се, всеки има право да си „проповядва“ дивотиите, ако има кой да му обръща внимание изобщо. В страни с действителна правова демокрация хората не се преследват за възгледи, вкл. за най-смахнати и отвратителни, но за престъпления – например, ако прибягва до насилие или прави опит да налага възгледите си с насилие и т.н...Независимо дали го прави в името на възгледите си или не, дали е член на някоя организация или не. Разбира се, една организация може да бъде компрометирана заради действията на своето ръководство и хората да загубят доверие нея и да престанат да я подкрепят,  но какво значи да бъде „забранена“?

- А какво писаха холандските медии за атентата в Бургас ? 

- Съобщиха за него, разбира се. А след като спорих във Фейсбук групата „Приятели на Израел“, че изказванията на израелски политици кой стоял зад атентата преди разследването да е приключило, са недопустими, видях че по този повод е писал и главният редактор на авторитетния холандски ежедневник NRC и то доста по-остро от мен. Но както казах, това е а,б на демокрацията. Радвам се, че и външният министър Николай Младенов направи изявление в този дух, още повече, че подобни спекулативни изказвания могат да влошат отношенията на България с арабските страни, а България трябва да има добри отношения и с Израел, и с арабските страни и да не позволява да я въвличат в чужди конфликти. Когато се разбере кой стои зад атентата, вече е друго. Но не да се сочи предварително престъпникът, преди да има доказателства.

Според теб може ли да се говори за антисемитизъм в България? 

- Има различни видове антисемитизъм – комунистически, нацистки, ислямски, християнски, ляв, десен и т.н. Основата на всички фобии, вкл. на ислямофобията е невежество от една страна и политически манипулации и пропаганда от друга. Покрай зловещия и престъпен атентат в Бургас отново се засилиха безумци да приказват на едро и срещу евреите, и срещу мюсюлманите. И двете групи – и антисемитските, и ислямофобските насаждат омраза, което е опасно и престъпно. Не може да се слагат под общ знаменатаел цели групи хора – били те евреи, мюсюлмани, християни, българи, роми и т.н.

- Да, имаше такива настроения, въпреки че единствената българска жертва в случая беше мюсюлманин.

- По повод настроенията след атентата, колегата Иван Бедров написа на блога си: „Ако в съпричастието ни към израелския народ обаче допуснем да се появи и капчица гняв срещу мюсюлманите по принцип, значи терористите са изпълнили целта си." Мисля, че е напълно прав.

- Заедно с Дневник онлайн започнахте една много интересна рубрика Прочит на историята, която се радва на огромен читателски интерес и където ти разглеждаш участието на България във Втората световна война.  Запазвам си правото да говорим нататък и по тези важни исторически теми.

- С удоволствие.

http://frognews.bg

събота, 4 август 2012 г.

Дуа при разговяване


Важните уроци на Рамадан


Аллах Всевишния е казал: „Рамадан е месецът, през който беше низпослан  Коранът за напътствие на хората и с ясни знаци от напътствието и разграничението. Който от вас се окаже в този месец, да говее през него...“ (ал-Бакара, 2:185).

Посланика на Аллах ,Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Исляма е изграден върху пет (стълба): засвидетелстването, че няма друг бог освен Аллах и че Мухаммед е Негов пратеник; редовното извършване на молитвата; раздаването на милостинята закят; поклоничеството в Дома и говеенето през месец Рамадан.“[i]

Той, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал„Дойде Рамадан, благословения месец, в който Аллах ви е задължил да постите. През време на месеца вратите на Ада са затворени, а шейтаните – оковани. В него е нощта (лайляту-л-кадр), която е по-добра от хиляда месеца. Този, който  е лишен от неговите блага е наистина лишения.“[ii]

От многото уроци на Рамадан, са следните:

1.     Достигането на такуа

Поста е узаконен, за да можем да достигнем такуа (богобоязливост), както е казал Всевишния: „О, вярващи, предписано ви е говеенето, както бе предписано и за онези преди вас, за да се побоите...“ (Ал-Бакара, 2:183).

Талик ибн Хабиб (поч.100г.х., Аллах да го помилва) е казал: „Когато възникне фитна (изпитание и нещастие), може да се спре с помощта на такуа“. Попитали го какво е такуа и той отговорил: „Такуа е действие в покорство на Аллах с имаан (вяра), с надежда за милосърдие от Аллах. И такуа е изоставянето на делата на неподчинение на Аллах, на основата на светлината на Аллах (с имаан) и със страх от Аллах.“[iii]

„Това е едно от най-добрите определения за такуа. Защото всяко действие има отправна точка и цел. И действието не се разглежда като подчинение или приближаване към Аллах, ако не идва от чистия имаан (вяра в Аллах). По такъв начин чистия имаан, а не обичая или желанието, търсенето на одобрение, похвала  и известност, а стремежа към Него, е отправната точка на действие. А целта е да се достигне наградата от Аллах и Неговото доволство“.[iv]

Поста е средство за достигане на такуа, защото помага удържането на човек от много грехове, към които всеки е склонен. Затова Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Поста е щит, който защитава от Огъня“.[v] Ние трябва да си зададем въпроса след всеки ден, прекаран в пост: Направи ли ме поста по-покорен и богобоязлив пред Аллах? Помогна ли ми да се отдалеча от греха и неподчинението?

2.     Стремеж към доближаване до Аллах

Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Аллах е казал: „На всеки, който враждува с Мой ближен, Аз съм обявил война. Мой раб не може да се доближи до Мен с нищо по-любимо за Мен от онова, с което съм го задължил. Моят раб не престава да се доближава до Мен чрез допълнителни служения, докато го обикна. Щом го обикна, Аз ще бъда слухът му, с който чува, и зрението, с което вижда, и ръката, с която хваща, и кракът, с който ходи. Ако ме помоли, ще му дам, и ако поиска приют, ще го приютя“.[vi]

Пророка ,Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал„Този, който е доживял до Рамдан и не е получил опрощение на греховете и е за Огъня, Аллах ще го отдалечи (от Огъня)“.[vii]

Приближаването към Аллах в този благословен месец се постига най-напред чрез извършването на задължителната ибада, а също с четенето на Коран и размисъл над смисъла му, увеличаване на милостинята, обръщането с ду’а към Аллах, участие в тарауих, търсенето на лайлату-л-кадр – нощта, която е по-добра от хиляда месеца, посещаване на събирания за знание и усърдие в тези дела, които приближават сърцето към Аллах и получаването на Неговата прошка. Степента на нашето усърдие в този свещен месец, трябва да бъде по-голяма, отколкото във всеки друг месец, заради превъзходството му и наградите, които Аллах дава. Също голям начин за приближаване към Аллах, е извършването наи’тикаф (уединяване в джамията за поклонение на Аллах) за тези, които могат и имат възможност.

Ибн Ал-Кайим (поч.751г.х., Аллах да го помилва) е казал: „Аллах е предписал и и’тикаф, целта на който е сърцето да е напълно заето с Аллах,...и да се отдели от света напълно. Сърцето трябва да бъде погълнато единствено с Аллах така, че любовта към Него, споменаването и обръщането към Него, да премахне всяка грижа и тревога на сърцето, човека да ги преодолее. По такъв начин цялото внимяние е за Аллах, всичките мисли да са в споменаване на Аллах и размисъл върху това как да бъде достигнато Неговото доволство и приближаването към Него, не към хората. Това, на свой ред, ще подготви човека към пребиваване на света само с Аллах, за деня, когато човека ще остане сам в гроба, когато няма да има кой да даде успокоение, никой, който да даде устешение, освен Него. И това е великата цел на и’тикаф“.[viii]

3.     Придобиване на търпение

Имам Ахмад ибн Ханбал (поч. 241г.х., Аллах да го помилва) е казал: „Аллах е споменал сабр (търпението) на повече от деветдесет места в книгата Си“.[ix]

Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Месец на търпението, а три дни от всеки месец са време на пост“.[x]

Ибн ‘Абду-л-Барр (поч.464г.х., Алла да го помилва) е казал: „Месеца на търпението“ – това е Рамадан...Поста се казва търпение, защото ограничава душата от ядене и пиене, съпружески отношения и полово влечение“.[xi]

Той, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Младежи! Този от вас, който има възможност да се ожени – нека да го направи. Женитбата е най-доброто средство за опазването на погледа и целомъдрието. А който не може – нека да говее. Защото говеенето ще бъде като щит за това“.[xii]

Поста е средство за приучаване към сдържаност и търпение. Чрез търпението можем да усилим решимостта да се покланяма само на Аллах с искреност, да се справяме с възхосите и паденията в живота ни. Посредством търпението постигамеспособността да извършваме молитвите си спокойно, без да бъразаме...Постедством търпението можем да ограничим душата си от жаждата и лакомията и по такъв начин да даваме част от имуществото си за закят. Чрез търпението можем да ограничим поривите на душата си и по такъв начин да понесем изпитанията на хаджа, без да губим спокойствие. Подобно на това, чрез търпението можем да устоим на трудностите на джихада против неверниците и еретиците...Аллах Всевишния е казал: „Ако сред вас има двадесет търпеливи, те ще надвият двеста; а ако сред вас има сто, те ще надвият хиляда от неверниците, защото са хора, които не проумяват. Сега Аллах ви облекчи. Той знае, че у вас има слабост. И ако сред вас има сто търпеливи, те ще надвият двеста; а ако сред вас има хиляда, те ще надвият две хиляди с позволението на Аллах. Аллах е с търпеливите“ (Ал-Анфал, 8:65-66).

По такъв начин, след знанието и търпението не остава нищо, освен страстите и наудържимите емоции, критиките и празните лозунги, речите, които не укрепяват, а напротив – отслабват, и не конструктивните деяния, а напротив – унищожават! В този месец трябва да развиваме силна търпимост и решимост – да извуршим това, което се изисква от нас, както Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „И знай, че победата е заедно с търпението и утехата - с горестта, и че със затруднението идва облекчение![xiii]

4. Възпитаването на добър нрав

Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Ако човека не се откаже от лъжи в думите и делата, Аллах Всемогъщия не се нуждае от неговия отказ от храна и вода“.[xiv]

Той, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: Поста не е просто отказване от храна и вода. Той също е отказ от невежата и непристойна реч. Ако някой оскърбява или ни подведе кажете: „Аз постя, аз постя“.[xv]

Това показва колко е важна правдивостта и добрите маниери. По такъв начин този благословен месец ни учи не само на въздържание от храна и вода, но и въздържание от говорене и думи, които могат да донесат вреда на хората и нарушение на правата им. Както Посланика на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал, описвайки същността на вярващия: „Мюсюлманина е този, от ръцете и езика на който другите за в безопасност“.[xvi]

         Затова всеки от нас трябва да работи, за да намери недостатъците в характера си, след това да ги отстрани и да подобри нрава си, подобно примера на пророците и посланиците, на последния Пророк – Мухаммед, Аллах да го благослови и с мир да го дари. Стараейки се да бъде достигнато това, което е казал в прощалното си слово: „Обещавам дом в Рая на този, който изостави спора, дори ако е прав; и дом в центъра на Рая за този, който се откаже от лъжите, дори и в шегите; и дом на върха на Рая за този, който направи добър характера си“.[xvii] Без притесненията, засрамването, неприязънта към мюсюлманите, злословието, клеветническите слухове, сплетниченето и други видове лъжи, ние можем да спасим от загуба на наградата поста си, защото Посланика на Аллах ,Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Може да се случи и така, че постещия да не получи друго от поста си, освен глада и жаждата“.[xviii]

         5. Усещане за единство на мюсюлманите

         Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Постете, когато те постят, разговявайте, когато те разговяват и принасяйте жертва, когато те принасят жертва“.[xix]

         Имам Тирмиди (поч. 275г.х., Аллах да го помилва) е казал: „Един от хората на знанието е пояснил този хадис по следния начин: „Смисъла му е да се пости и разговява заедно с джама’ат и болшнството от хората“.[xx]

По такъв начин в този благословен месец можем по-силно  да усетим единството на уммата, благодарение на общия ни пост и разговяването. Можем да почувстваме какво изпитват мюсюлманите, които са в затруднение, защото: „По време на поста мюсюлманите чувстват и изпитват това, което и нуждаещите се и гладни братя и сестри, гладни и жадни в продължение на дълги дни, както се случва по това време с много мюсюлмани в Африка“.[xxi]  Наистина единството на мюсюлманите, тяхната взаимопомощ, е един от най-големите принципи, на които се гради религията Ислям, както е казал Аллах Всевишния: „И се привържете всички за въжето на Аллах, и не се разделяйте, и помнете благодатта на Аллах към вас, когато бяхте врагове, а Той помири сърцата ви и станахте братя чрез Неговата благодат!...“ (Ал-Имран, 3:103). И е казал: „А вярващите мъже и жени са покровители един на друг...“(Ат-Тауба, 9:71).

Шейху-л-ислам Ибн Таймийа (поч. 728г.х., Аллах да го помилва) е казал: „Благосъстоянието на хората няма да е пълно нито тук, нито за в бъдеще, освен с иджтима’ (колектиност), та’ауун (взаимоизгодно сътрудничество) итанассур (взаимопомощ). Взаимоизгодното сътрудничество – за обезпечаване на прехраната, а взаимопомощта – за да отрази вредите. По тази причина е казано, че човека е социален по своята същност“.[xxii]

Виждаме, че исляма придава голямо значение на обединяването на сърцата и поощрява иджтима’. Това се вижда не само от поста в Рамадан, а и от останалите актове на поклонение. Например, както ни е заповядано от Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, – да извършваме пет задължителни молитви през деня – колективно, защото това превъзхожда до двайсет и седем пъти наградата от молитвата на сам човек.[xxiii] Тази колективност се демонстрира по време на хаджа. Дори в постигането на знания и изучаването, най-благословени са колективните събирания, като Посланика на Аллах, Аллах да го благослови и с мир да го дари, е казал: „Хората не се събират в джамията, четейки Книгата на Аллах и взаимно да я изучават, без да се спусне над тях покой и милостта да ги обгърне, и ангелите да ги обградят, а Аллах ги споменава пред тези, които са при Него“.[xxiv] Дори във всекидневните ни дела, като храненето, исляма ни дава колективността. Както някои от сподвижниците на Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари,, които му казали: „О, пратенико на Аллах! Храним се, но храната не ни засища!“ Той казал: Може би се храните поотделно?“ Отговорили: „Да“. Тогава казал: „Яжте заедно и споменавайте името на Аллах. Тогава над дома ще има благословия в това“.[xxv]

Наистина, дори в етикета на събиранията е демонстриран духа на колективността. Веднъж Пророка, Аллах да го благослови и с мир да го дари, срещнал сподвижници, седящи на групи и им казал: Защо ви виждам поотделно?“ Абу Са’ляба Ал-Хушани е казал: „Всеки път, когато спирахме да лагеруваме, хората се разпръскваха по хълмчета и долинки. Затова посланика на Аллах (с.ас.) каза: „Наистина вашето разпръскване по долинки и хълмчета, е от шейтана“.След това всеки път, когато лагерувахме, се разполагахме толкова близо един до друг, че казвахме: „Ако над нас се разпростери платно, ще ни покрие всичките“.[xxvi]

Затова Рамадан е да се усили нашето усещане за единство и братство, за нашата обща привързаност към Аллах и Неговата религия. И няма съмнение, че това усещане за единство е необходимо, защото: „Всички ние работим заедно, както е предписано от Исляма, като искрени братя не поради хизбийа (фанатична партийност), не поради сектанство, но за да има полза за ислямската Умма“.[xxvii] По време на Рамадан трябва да изучим себе си и да се запитаме: „Каква е моята роля?“, защото всеки от нас има някаква роля в помощ на Уммата, за възстановяване не нейната чест, за възвръщане на единството ѝ, силите ѝ и победата, която ѝ е обещана. Трябва също да се замислим над собствените си думи и дела и да се запитаме: „Помагат ли те за процеса на единство и братство, или в действителност са само пречка и носят вреда?“

Молим Аллах да ни даде способност да се подобрим през този благословен месец и да не бъдем от отдалечените от Неговото милосърдие и прошка. Наистина Той е Всечуващия и Приемащия покаянието на Своите раби!




[i] Сахих. Предаден от Ал-Бухари (1/48) и Муслим (№16), от Ибн Умар, Аллах да е доволен и от двамата
[ii] Сахих. Предаден от Ан-Ниса’и (№ 1992), от Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него. Заверен от Ал-Албани в Тахрижу-л-Мишкат (№ 1962).
[iii] Предадено от Ибн Ал-Мубарак в Китабу-з-Зухд (стр.473) и Ибн Абу Шайба в книгата му Китабу-л-Иман (№ 99).
[iv] Ибн Ал-Кайим, Рисаляту-т-Табукийа (стр.26).
[v] Хасан. Предаден от Ахмад (3/241), от Джабир, Аллах да е доволен от него. Заверен от Ал-Албани в Сахиху-т-Тархиб (№ 970).
[vi] Сахих. Предаден от Ал-Бухари (11/481) от Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него.
[vii] Сахих. Предаден от Ал-Бухари (2/246) и Ал-Бейхаки (4/204), от Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него. Заверен от Ал-Албани в Сифату-с-Сауми-н-Наби, стр.24.
[viii] Ибн Ал-Кайим, Заду-л-Ма’ад (2/87).
[ix] Предадено от Ибн Ал-Кайим в Мадариджу-с-Салихин (2/152).
[x] Преаден от Ахмад (2/163) и Ан-Ниса’и (1/327), от Абу Хурайра. Заверен от Ал-Албани в Ируа’у-л-Халил (4/99).
[xi] Ат-Тамхид (19/61) на Ал-хафиз Ибн ‘Абду-л-Барр.
[xii] Сахих. Предаден от Ал-Бухари (123) и Муслим (№ 123), от Ибн Мас’уд, Аллах да е доволен от него.
[xiii] Сахих. Предаден от Ахмад (1/203) и Ат-Табарани в Ал-Кабир (11/100), от Ибн Аббас, Аллах да е доволен от него. Заверен от Салим Ал-Хиляли в Ас-Сабру-л-Джамил, стр.43.
[xiv] Сахих. Предаден от Ал-Бухари (4/99), от Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него.
[xv] Сахих. Предаден от Абу Хузайма (№ 1996) и Ал-Хаким (1/130), който е потвърдил достоверността. Вж. Саихху-т-Тархиб (№1075).
[xvi] Предаден от Ал-Бухари (1/53) и Муслим (№40), от ‘Амр ибн Ал-Ас, Аллах да е доволен от него. 
[xvii] Сахих. Предаден от Абу Дауд (№ 4800) и Ал-Бейхаки (10/249), от Абу Умама, Аллах да е доволен от него. Заверен от Ал-Албани в Ас-Сахих  (№273).
[xviii] Сахих. Предаден от Ахмад (2/441) и Ибн Маджа (1/539), от Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него. Заверен в Сахиху-т-Тархиб (№1076).
[xix] Сахих. Предаден от Ат-Тирмиди (№693), от Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него. Заверен от Ал-Албани в Ас-Сахих (№224).
[xx] Джами’у-т-Тирмиди (3/311).
[xxi] Из речта на Ибн Базз. вж. Маджму’у-л-Фатауа уа-л-макаляту-л-мутанауи’а (5/211).
[xxii] Ибн Таймийа, Ал-Хасба фи –л-Ислам, стр.9.
[xxiii] Сахих. Предаден от Ал-Бухари (2/109) и Муслим (№650), от Ибн Умар, Аллах да е доволен от тях.
[xxiv] Сахих. Предаден от Муслим ( №339), от Абу Хурайра, Аллах да е доволен от него.
[xxv] Хасан. Предаден от Абу Дауд (№3764), от Уахши ибн Харб, Аллах да е доволен от него. Заверен от Ал-хафиз Ал-Ираки в Тахрижу-л-ихйа (2/4).
[xxvi] Сахих. Предаден от Муслим (№331), от Ибн Джабир Самура, Аллах да е доволен от него.
[xxvii] Мухаммад Насиру-д-Дин Ал-Албани, Су’ал уа-л-Джауаб хайла фикхи-л-уаки’, стр. 24

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации