Велик мюсюлмански герой - Салахуддийн ал-Айууби (Саладин)

Източник islamweb.net/
Превод и редакция Милена Борисова - Иршад

Пълното арабско име на Салахуддийн, е Салаах ад-Дийн Йусуф бин Айууб, наричан още ал-Малик Ан-Насир Салаах ад-Дийн Йусуф I.

Роден е през 1137/38 г. в Тикрит, Месопотамия и умира на 4-март 1193 в Дамаск. Става Мюсюлмански султан на Египет, Сирия, Йемен и Палестина, основател на династията на Айубите, един от най-популярните Мюсюлмански герои. По време на войните срещу Християнските кръстоносци, той постига крайния успех при превземането на Йерусалим (2-ри октомври 1187), слагайки край на 88 годишната окупация от Франките. Великата Християнска контраатака на Третия Кръстоносен поход, била поставена в шах от военния гений на Салахуддийн.

Салахуддийн е роден във видно Кюрдско семейство. В нощта на раждането му баща му, Нажм ад-Дийн Айууб, събира семейството и се премества в Алепо, където постъпва на служба при 'Аймаад ад-Дийн Занки бин Ал-Сункур, велик управител в Северна Сирия. Порастнал в Балбек и Дамаск, Салахуддийн очевидно бил обикновен младеж, с отличен вкус към религиозните науки за военна подготовка.

Официалната му кариера започва когато се присъединява към състава на своя чичо – Асад ад-Дийн Ширкух, важен военен командир. По време на три военни експедиции в Египет, водени от Ширкух за предотвратяване падането под Латинско-Християнско владение, тристранната борба се оформила между Амалрик I, латинския владетел на Йерусалим; Шауар – могъщият държавен министър на Египетския Фатимидски халифат; и Ширкух. След смъртта на Шикрух и убийството на Шауар, Салахуддийн е назначен за командир на Сирийската войска в Египет и за държавен министър на Фатимидския халифат, това е през 1169г, когато е на 31 години. Неговото сравнително бързо изкачване на власт може да бъде отдадено на заслужените му таланти. Като държавен министър на Египет, той получава титлата Владетел (Малик), независимо че като цяло е познат като Султан.

Позицията на Салахуддийн допълнително се засилва когато, през 1171 г, той унищожава слабия и непопулярен Шиитски Халифат на Фатимидите, обявявайки завръщането на Суннитския Ислям в Египет и става единствен владетел на страната. Въпреки това, за известно време, теоретично той остава владетел за Нуруддийн – приятелството приключва със смъртта на Амира през 1174г. 

Скоро след това Салахуддийн пристига в Сирия с малка, но строго дисциплинирана армия, за да заяви правото си на регентство от името на младия син на някогашния си лидер.

Не след дълго обаче изоставя тези си претенции и от 1174 до 1186 г. ревностно предледва целта за обединяване под един еталон всички мюсюлмански територии на Сирия, Северна Месопотамия, Палестина и Египет.  Това бива осъществявано чрез умела дипломация и когато е необходимо - незабавно и непоколебимо използване на военна сила. Постепенно нараства и репутацията му на щедър и добродетелен, но строг владетел, лишен от илюзии, разточителство и жестокост. За разлика от горчивите раздори и изострено съперничество, които препятстват Мюсюлманите при тяхната съпротива срещу кръстоносците, последователността на Салахуддийн при постигане на целите ги кара да се превъоръжат физически и духовно.

Всяко действие на Салахуддийн е подхранвано от непоколебима вяра в идеята за Джихад срещу Християнските кръстоносци. То е и част от неговата политика за насърчаване и увеличаване на Мюсюлманските религиозни обичаи. Той закриля учените и проповедниците, основава колежи и джамии, възлага написването на назидателни произведения, особено за Джихад. Чрез нравствено възраждане, което е истинска част от неговия собствен начин на живот, той опитва да го възпроизведе при другите, със същия плам и ентусиазъм, които са били толкова ценни при първите поколения мюсюлмани, когато преди 5 века, те завзели половината от познатия свят.

Салахуддийн успява да върне военния баланс в своя полза чрез обединяване и дисциплиниране на огромен брой непокорни сили, вместо използване на нови или подобрени военни техники. Най-сетне през 1187, той успява да хвърли цялата си сила срещу равностойната армия на Латинските кръстоносци. На 4-ти Юли 1187 г., с позволението на Аллах, използвайки своето отлично бойно чувство и липсата на такова  у врага, Салахуддийн хваща в капан и унищожава в един удар, изтощената и жадна армия при Хатин, близо до Тибериас в северна Палестина

Хитин, Северна Палестина (lostislamichistory.com)

маракат Хатин (мястото на битката)

www.moslemonline.net

кладенецът в Хатин, рещаващ за победата  - съществува и до ден днешен с прекрасна вода - чиста и вкусна

Големи са били загубите в редиците на кръстоносците по време на тази битка, в която Мюсюлманите са действали с такъв размах, че са можели да завземата цялото Царство на Йерусалим. Акра, Аскало (Ашкелон), Яфа, Торон, Бейрут, Сидон, Назарет, Цезареа, Набулус - падат в рамките на 3 месеца. Но най-великото военно постижение на Салахуддийн идва през октомври - 2-ри, 1187 г, когато Йерусалим, свещен за Мюсюлманите и Християните, се предава на армията на Салахуддийн след цели 88 години окупация от Франките.  В рязък контраст със завладяването на града от Християните, когето кръвта се е леела по улиците след варварското клане на жителите му, Мюсюлманското завладяване било белязано от изключително цивилизивано и учтиво поведение на Салахуддийн и войските му. 

Внезапния му успех, когато през 1189 г. вижда как кръстоносците остават да владеят само 3 града, била помрачена от невъзможността му да превземе Тир - почти непревземаема крайморска крепост, в която се стекли победените от последните боеве Християни. Това е трябвало да бъде отправната точка на контраатаката на Латините. Отвоюването от Салахуддийн на Йерусалим огорчава Запада, където веднага се призовава за нов трети кръстоносен поход. Величината на усилията на Християните и трайния отпечатък, който оставил у съврененниците си, дали му името Саладин, като техен доблестен и рицарски враг, добавайки много блясък по такъв начин, че военните му победи, сами по себе си, не могат да ни дадат пълна представа за него.

Кръстоносците били вече изтощени и въпреки очевидния военен гений на Ричард I Лъвското сърце, не постигнали почти нищо. И тук е великото, но често непризнато, постижение на Салахуддийн. С уморени и неохотни феодални новобранци, съгласни се да се бият само в определно време всяка година, неговата решителност ще му позволи да се бори до равенство с най-големите Християнски защитници. Кръстоносците запазват една твърде несигурна опора на брега на Леванта и когато Ричард напуска Близкия Изток през октомври 1192 г, битката приключва. Салахуддийн се оттегля в столицата си Дамаск.

Скоро дългите сезонни кампании и безконечните часове на седлото, го разболяват и той умира. Докато роднините му се натискат за парче от империята, приятелите му разбират, че най-щедрия и могъщ управител на Мюсюлманската империя, не е оставил пари дори за собственото си погребение. Семейството на Салахуддийн продължава да управлява Египет и съседните страни като династията на Айуубите, която е отстъпила управлението на Мамелюците през 1250г.

Частта за ОМАР ИБН АЛ-ХАТАБ от книгата на Майкъл Харт "100-те най-влиятелни личности в историята на човечеството"

52. ОМАР ИБН АЛ-ХАТАБ 

image source

ок. 586 — 644

Омар ибн ал-Хатаб е вторият и вероятно най-великият мюсюлмански халиф. По-млад съвременник на Мохамед, както Пророка той е роден в Мека. Точната година на раждането му не е известна, но по всяка вероятност е около 586 г.

Отначало Омар е един от най-върлите противници на Мохамед и неговата нова религия. Но някак неочаквано приема исляма и след това става един от най-ревностните му последователи. (Поразително е сходството със Свети Павел, който по същия начин приема християнството.) Омар е един от най-приближените съветници на пророка Мохамед и остава такъв до края на живота му.

В 632 г. Мохамед умира, без да е определил свой приемник. Омар бърза да подкрепи кандидатурата на Абу Бакр, близък помощник на тъст на Пророка. Така се избягва борбата за власт и става възможно Абу Бакр да бъде всепризнат като първия халиф, т.е. като „наследник“ на Мохамед. Абу Бакр е достоен вожд, но умира само след две години, но изрично определя за свой приемник Омар (който също е тъст на Пророка) и така отново е избегната борбата за власт. Омар става халиф в 634 г. и е на власт до 644 г., когато в Медина го убива един персийски роб. На смъртния си одър Омар определя шестчленна комисия, която да избере негов приемник и така още веднъж се избягва въоръжената борба за власт. Комисията се спира на Отман, третия халиф, който господства от 644 до 656 г.

През десетте години на Омаровото халифство арабите извършват най-важните си завоевания. Малко след като той поема властта, арабски войски нахлуват в Сирия и Палестина, които по онова време са част от Византийската империя. В битката за Ярмук (636) арабите удържат съкрушителна победа над византийците. Същата година пада Дамаск, а две години по-късно се предава Ерусалим. Към 641 г. арабите вече са завладели цяла Палестина и Сирия и напредват към днешна Турция. В 639 г. навлизат в Египет, тогава също под византийско господство. След три години го покоряват.

Арабските нападения над Ирак, по онова време част от персийската империя на Сасанидите, започват още преди Омар да поеме властта. По време на неговото водачество арабите постигат важна победа в битката за Кадисия (637). В 641 г. цял Ирак е в арабски ръце. Но това не е всичко: арабските войски навлизат в самата Персия и в битката за Нехавенд (642) печелят решителна победа над последния император на Сасанидите. Когато в 644 г. Омар умира, по-голямата част от Западен Иран вече е прегазена. След смъртта му арабите не губят инерция. На изток скоро завършват покоряването на Персия, а на запад продължават натиска си над Северна Африка.

Обхватът на Омаровите завоевания е толкова значителен, колкото тяхната трайност. Иран, въпреки че населението му приема исляма, в крайна сметка възвръща независимостта си от арабското господство. Но Сирия, Ирак и Египет не успяват да го направят. Тези страни са напълно арабизирани и остават такива и до днес.

Омар, разбира се, е трябвало да намери съответна политика, за да управлява голямата империя, завоювана от войските му. Той решава, че арабите трябва да станат привилегирована военна каста в покорените райони и да живеят в гарнизонни градове, отделени от местното население. Покорените народи са длъжни да отдават почит на мюсюлманските завоеватели (главно араби), но иначе са оставени на спокойствие. По-конкретно, няма да бъдат насилвани да приемат исляма. (От това следва, че арабските военни успехи са по-скоро националистическа завоевателна война, а не свещена, при все че не й липсва и религиозен елемент.)

Постиженията на Омар са наистина внушителни. След Мохамед той има главния принос за разширяване на ислямското влияние. Без неговите бързи завоевания е съмнително дали ислямът щеше да бъде толкова широко разпространен, колкото е днес. Освен това по-голямата част от покорените по Омарово време територии остават завинаги арабски. Очевидно е, разбира се, че Мохамед, основният двигател, трябва да получи главната заслуга за всички тези събития. Но би било сериозна грешка да се пренебрегва приносът на Омар. Завоеванията му не са автоматична последица от вдъхновителската роля на Мохамед. Сигурно щеше да се стигне до известно разширяване на арабските владения, но не и до огромните военни успехи, постигнати под неговото ръководство.

Може да предизвика известна изненада това, че Омар — фактически неизвестен на Запада — е класиран тук по-високо от прочути личности като Карл Велики и Юлий Цезар. Но арабските завоевания, постигнати под ръководството на Омар, и по размери, и по дълготрайност са значително по-важни от завоеванията било на Цезар, било на Карл Велики.

Авторско право

• © 1978 Майкъл Харт
• © 1995 Тодор Вълчев, превод от английски

Опит за физическо описание на четиримата Имами

Избрано от книгата на Имам Дахаби Siyar A’lam an-Nubala

Източник: ILM GATE

Абу Ханифа ан-Ну'ман бин Табит:

Абу Юсуф е казал: "Абу Ханифа беше добре сложен, един от най-добре изглеждащите хора, с  приятен тон и много ясен в изразяването си..."  

Хамад бин Аби Ханифа е казал: "Баща ми беше много симпатичен, тъмен, с добра стойка, слагаше много парфюм, слаб, не говореше, освен в отговор на нечий въпрос и той - Аллах да се смили над него - никога не се включваше в нещо, което не го засяга". [6/535]

Абу 'Абдуллах Малик бин Анас:

‘Иса бин ‘Умар е казал: "Никога не видях нещо бяло или червено по-красиво, от лицето на Малик, или пък по-бели от дрехите на Малик". 

Много хора говорят, че  бил слаб, строен, сериозен, рус, с бяла коса и дълга брада, не бръснел мустаците си...

Казано е, че имал сини очи  - за това предава Ибн Са'д от Мутарраф бин 'Абдуллах. 

Мухаммад бин ад-Даххак ал-Хизами е казал: "Дрехите на Малик бяха винаги чисти и меки, носеше различни дрехи". 

ал-Уалид бин Муслим е казал: "Малик най-често носеше бели дрехи, видях го с ал-Ауза'и да носят черни дрехи и зелени шапки". 

Ашхаб е казал: "Когато Маик носеше тюрбан, слагаше част от него под брадичката си, а края оставяше да виси между раменете". 

Халид бин Хидаш е казал: "Видях Малик с шапка и вълнени дрехи". 

Ашхаб: "Когато Малик слагаше кохл по необходимост, не излизаше от дома си". 

Мус'аб е казал: "Малик ... носеше парфюм". 

Абу 'Асим: "Никога не видях по-симпатично лице на Мухаддит, от това на Малик". 

Разказ: "Беше много светъл, рус. Имаше големи очи, остър нос, обикновено оставяше мустаците си да растат дълги, основавайки се на накъдрените мустаци на 'Умар".

Ибн Уахб: "Веднъж видях Малик да си боядисва косата с хенна". 

Абу Мус'аб: "Малик имаше най-симпатичното лице сред хората, най-големите очи, най-бялата кожа и беше най-висок от тях - всичко това в най-здравото тяло".

ал-Уакиди е казал: "Той беше много добре сложен, не си боядисваше косата и не влизаше в обществени бани".

Бишр бин ал-Харит: "Влязох при Малих и видях, че носеше шапка за 500 дирхама".

Ашхаб е казал: "Когато Малик носеше тюрбан, част от него слагаше под брадичката си, а края пускаше на гърба си, слагаше си мускус и други миризми". [7/396-397]

Абу 'Абдуллах Мухаммад бин Идрис аш-Шафи'и:

Ибрахим бин Бурана е казал: "аш-Шафи'и беше сериозен , висок, величав.” [8/391]

аз-За;фарани: "аш-Шафи'и ни посети в Багдад през '95-та година. Постоя при нас няколко месец, после си тръгна. Боядисваше косата си с хенна..."

Ахмад бин Синан е казал: "Видях го с червена брада и коса - т.е. обикновено ги боядисваше". [8/415]

Абу 'Абдуллах Ахмад бин Ханбал:

Ибн Дари ал-'Укбари е казал: "Поисках да видя Ахмад бин Ханбал. Поздравих го - той беше възрастен мъж с боядисана коса. Беше слаб и много тъмен".

Мухаммад бин 'Аббас ан-Нахуи: "Ахмад бин Ханбал имаше хубаво лице, добре сложен, с боядисана с хенна коса в не много тъмен цвят. Имаше черни косми в брадата си, а дрехите му бяла изключително бели. Когато го видях, беше тюрбан и изар.” [9/438]

‘Абд-ал-Малик ал-Маймуни е казал: "Не съм виждал човек, който да носи по-бели дрехи, по-внимателен към подкъсяването на мустаците си и оформянето на косата по главата и (космите по) тялото, или да носи по-чисти дрехи, от Ахмад бин Ханбал.” [9/454]

Един мъж казал: "В Хурасан не числяха Ахмад към хората - те мислеха, че той е от ангелите.” [9/456]

ал-Фадл бин Зайд: "Видях Аби 'Абдуллах през зимата - носеше две ризи с жилетка между тях или може да е носел риза с голям пуловер. Беше с тюрбан над качулката и голяма горна дреха. И така Аба 'Имран ал-Уаркани му каза: "О, Аба 'Абдиллах! Всички тези дрехи?!" Той се засмя и отговори: "Не мога да издържам на студеното." [9/461]

Мюсюлманският Исус

снимка Мuslimvillage.com

автор Aлейна Aхмад, студент, The Extension School, Harvard University

Източник: Huffington Post
превод: Милена Борисова - Иршад

По време на празника Великден Християнският свят празнува възкресението на Христос. За по-голяма част от Християните Исус е Божи син, който е умрял на кръста, за да спаси хората. Ислямът отхвърля тези вярвания и разглежда Исус, Иса, като Пророк и Месия на Израелитите. Кой е мюсюлманския Исус?

И двете Книги - Библията и Коранът, са съгласни, че Исус е роден чрез чудодейно раждане от девицата Мария (Мариам). Има цяла част в Корана, наречена Мария и името й се споменава 34 пъти в Книгата, което е повече, отколкото в Новия Завет. Тя е изключително уважавана в Исляма и е модел на вярваща за жени по целия свят. 

За Мюсюлманите Исус е печат на Еврейските пророци и човек със съвършена чистота. За разлика от всички останали хора, с изключение на майка си Мария, той е недокоснат от Сатаната при раждането си. Коранът възвеличава Исус, а името му се споменава 25 пъти, за разлика дори от Пророк Мухаммад, чието име в същност е споменато само 4 пъти.  

Има много чудеса, отнесени към Кораничния Исус. Едно от тях, е способността му да говори още от раждането си. Мария е била осмивана, заради извънбрачното раждане. За да защити майка си от подигравките на околните, Исус казал: "Рече то: “Раб съм на Аллах. Даде ми Той Писанието и ме стори пророк. И ме стори благословен, където и да се намирам, и ми повели да отслужвам молитвата, и да давам милостинята закат, докато съм жив. И да бъда нежен към своята майка. И не ме стори Той горделив, непокорен. И мир на мен в деня, в който съм роден, и в деня, когато ще умра, и в Деня, когато ще бъда възкресен!” Това е Иса, синът на Мариам ­ словото на истината, в която се съмняват. (Коран, 19: 30-34) В същност други добре познати чудеса (с Божието позволение), са предадени и от Корана, и от Библията, включително излекуване на болни, изцеляване на слепи и връщане на мъртви към живот. 

Коранът ясно показва, че Исус е изпратен на Земята, за да проповядва едно ново Евангелие (ар. Инджил), потвърждаващо посланието за Единия Бог, предадено от предишните пророци. Но неговото учение, с течение на времето, бива изкривено. В Корана Исус предсказва идването на Пратеник, с името Ахмад, което е синонимно име на Мухаммад. Много Ислямски учени след 8-ми век са съгласни, че това е предсказано и в Библията, написана в оригинал на Kойне*.  

Гръцката дума "параклетос" или "параклете" в Християнството се отнася към Светия Дух и понякога се превежда като "Утешител". Думата "параклетос" в арабския се превежда като "ахмад",  което означава достоен за похвала, похвален. Думите на евангелиста  Йоан: 14:16 "И Аз ще поискам от Отца, и Той ще ви даде друг Утешител, за да пребъдва с вас до века" за много Мюсюлмански учени предсказват идването на Мухаммад, новия Утешител, който ще поднови някои изгубени учения от предишните Авраамови Свещени Писания. 

В Библията Исус никога не е наричал себе си Син на Бог, както потвърди и Професор Chris Queen от Харвадрския Университет в лекция, на която присъствах. 
Исус споменава себе си като Човешки Син - думи, споменати 81 пъти в гръцките канонични евангелия. В Корана Исус е смирен по подобен начин, особено когато нарича себе си слуга на Бог. Това смирение е безспорно и в думите на Исус: "Не ми подобава да казвам това, на което нямам право" (Коран: 5:116). И в двете религии, Второто пришествие на Исус се асоциира със Съдния ден и края на времето. 

Традиционните християнски вярвания са, че Исус е умрял на кръста. Сред ранните Християнски секти са били и следовниците на Докетизма**, за които разпването на Исус е било само представа, дори и подмняна. Тяхната обосновка на вярването идва от Деяния на Йоан 97-102, "И моя господ стоеше в средата на пещера [и] каза: "Йоане, за хората в Йерусалим аз бях разпнат и пронизан с копия...Но за теб ще кажа [...] че не съм аз човека на кръста" *** (Апокрифно Евангелие).

По подобен начин в Корана Исус не е бил наистина разпнат на кръста "...и изричаха: “Ние убихме Месията Иса, сина на Мариам, пратеника на Аллах.” ­ но не го убиха и не го разпнаха, а само им бе оприличен. ” (Коран, 4:157). Аллах е въздигнал Исус при Себе Си, спасявайки този Пророк от страдние и ужасна смърт. Професор Lawson твърди, че “такова убеждение, честно казано цел да отслаби интереса и доверието към Исляма в очите на Християните или т.нар. западняци, чиято културна идентичност е свързана - независимо вярващи или не - с неоспоримия и аксиоматичен "мит" за разпването и възкресението на Исус".

Ислямските мистици питаят дълбока любов към Исус и неговия аскетичен начин на живот. В книгата си “Възраждането на религиозните науки”, суфисткия мистик и брилянтен философ ал-Газали, цитира думите на Исус: "Вие не ще постигнете каквото желаете, освен чрез страданието от това, което не желаете"
Освен това на портите на град Фатехпур-Сикри, Мюсюлманския Могул Император Акбар, е изписал думи на Ислямския Исус: "Този свят е мост. Премини го, но не гради жилище върху него".

Ислямът е строго монотеистична религи и забранява всякакво съдружаване или приемане на други богове, освен на Единствения Бог. Въпреки че всички Пророци, включително и Исус, са смъртни и надарени всеки по различен начин, те не биха могли да бъдат част от божественото. Животът на Исус е вдъхновение и въпреки че много аспекти остават загадка и са физически неясни, ние не можем да се съмняваме в значимостта на този изумителен и бележит човек, дори 2000 години след смъртта му. 

Макар да признавам обосноваността на твърденията на Професор Lawson, аз искрено вярвам, че споделената любов на Мюсюлманите и Християните към Исус, може да бъде основа на взаимния диалог и разбирателство между религиите. 
Трите Авраамови религии - Юдаизъм, Християнство и Ислям, несъмнено са свързани - и все пак Юдаизмът отхвърля Исус, а Ислямът винаги го приема. 

Като се има предвид, че вярата в Исус е в центъра на Ислямските вярвания, защо Западът продължава да е толкова враждебен към Исляма?


===================

пояснения на преводача:

* Койне, "общ, обикновен диалект", е популярната форма на гръцкия, която възниква в пост-класическата античност (c. 300 пр.н.е. – 300 сл.н.е.). Други имена са също александрийски, хеменически и т.н. за разлика от атическия диалект. Койнето е служило като лингва франка за източното Средиземноморие и Близкия Изток в древността по време на римския период.

** - Докетизмът (от гр δοκέω — «изглежда») е раннохристиянска ерес, която отрича човешката природа на Исус Христос и действителността на Въплъщението. Докетизмът застъпва становището, че материята е нещо по-нисше от духа, и е зло и греховно начало, поради и което не може да допусне, че Бог действително (реално) се е въплътил в човек. Отричайки Въплъщението, те отричат и изкупителната жертва и Възкресението на Христа.

*** Деяния на Йоан, апокрифни, неканонични текстове от библиотеката на Northwest Nazarene University 

Справедливостта на Омар (р.а)

Един ден, докато си стоял навън, Омар р.а. видял двама младежи да се приближават към него, водейки със себе си завързан човек. Когато стигнали при него те го поздравили със селям: 
- Ас-селямо алейкум, я амир аль-му’миниин! 
Той отговарил: 
- Уа алейкум ас'селям. Защо водите този човек? 
- Я, Омер, дошли се да присъдиш измежду нас. Този човек, който сме завързали, уби нашия баща. 
Омер р.а. се обърнал към завързания и попитал: 
- Наистина ли си убил баща им? 
Човекът му отговорил: 
- Я, емир аль-му’миниин, наистина го убих. Викнах му отдалече и го предупредих да не влиза в нивата ми с камилата си, свирнах му с устата, но той си продължи и аз се наведох, взех един камък и го захвърлих, като не очаквах, че ще падне на главата му. И той падна и умря на място. И за това са ме завързали и сега ме водят при теб. 
Синовете на убития човек казали: 
- Я Омар, както отсъдиш, така ще постъпим. 
Омар р.а. се обърнал към убиеца и го попитал: 
- Знаеш ли какво е наказанието ти? 
Човекът му отговорил: 
- Я Омар, каквото и да присъдиш, да знаеш, че го приемам. 
Омар р.а. му казал: 
- Трябва да те убием. 
Тогава човекът вдигнал глава и се обърнал към Омар р.а. със следните думи: 
- Я амир аль-му’миниин, искам да ми дадеш само един ден, един ден с нощта, за да ида в пустинята и да си видя семейството за последно. Искам да ида да ги видя, защото те са сам сами и съм ги оставил на Аллах Азза уа Джалла. Ако аз им занеса нещо да ядят, ще ядат, ако не – не. Искам да ида да им кажа какво съм сторил и да знаят за какво ме убива Омар р.а. 
Омар р.а. му отвърнал: 
- Аз не те знам кой си, от къде си, нито къде живееш. Кой ще гарантира за тебе? Кой ще ти стане застъпник? 
След което попитал сахабетата: 
- Познавате ли този човек? 
А те отговорили: 
- Не, я Омар. 
Омар р.а. попитал: 
- Кой ще се застъпи за теб, че да те пусна до пустинята? 
Попитал това три пъти, но никой не искал, защото всеки знаел какво го очаква, ако този човек не се върне. 
Тогава Абу Зерр ал-Гафари р.а. казал: 
- Я, амир аль-му’миниин! Пусни го. Аз ще се застъпя за него. 
Омар р.а. като чул това се обърнал към убиеца и му казал: 
- Понеже си мюсюлманин, ти искаше един ден, аз те пращам три дни. Върви, виж семейството си, подготви ги, но на третия ден до магриб ако не си се върнал тук, да знаеш, че този човек си е сложил главата в торбата. Него ще трябва да накажа вместо теб. 
Човекът тръгнал и сахабетата зачакали да мине определеното време. Минали два дни и на третия ден след 'Аср всички се събрали в очакване. И тъкмо преди магриб видели човека да се задава от пустинята. Омар р.а. се обърнал към него и му казал: 
- Ей човек, никой от нас не те познава, защо не остана в пустинята, дори и да не дойдеш ние не знаем къде да те търсим. Никой нямаше да те открие. Никой от нас не знаеше точно къде си, защо дойде? 
Човекът му отговорил: 
- Я Омар,  когато тръгнах натам, ти ме пусна, пусна ме да отида сам, защото знаеш, че Аллах Аззаае Джалла е с мен и вие ако не дойдете в пустинята, Аллах Теаля е там. И вие ако ме оставите жив, Аллах Теаля ще ми изпрати наказание за това, което съм направил и съм обещал. И се страхувах още, ако не бях дошъл, да не кажеха хората „вижте мюсюлманите, колко скоро след смъртта на Расулюллах с.а.с. обещават, но не го изпълняват.” Така че ето ме тук и както решите така постъпете с мен. 
Тогава Омар р.а.се обърнал към Абу Зерр р.а. и му казал: 
- Я, Абу Зерр, този човек, алхамдулиллях пристигна, но как можа да гарантираш за някого, когото въобще не познаваш? Защо му стана застъпник? 
Абу Зерр р.а отвърнал: 
- Я Омар  ако не се бях застъпил за него, изпитвах срам и страх, че хората щяха да кажат „вижте ги мюсюлманите, няма никакво добро в тях. Него го е страх да се застъпи за своя брат мюсюлманин, а какво остава за нас…” 
Тогава Омар р.а. се обърнал и към младежите и ги попитал: 
- Какво мислите вие? Да му изпълним ли наказанието или не? 
А те казали: 
- Я Омар!  Пусни го да си върви в пустинята при семейството и да служи на Аллах. Ние му прощаваме. Страх ни е да не кажат хората: „вижте ги мюсюлманите – между тях си не могат да си опростят, а искат от Аллах Теаля да им опрости.

от профила на Lutvi Dervishev

История за четиримата Мухаммад

Автор:	Ал-Хатииб ал-Багдади
Източник:	Книгата му Таариих Багдаад
Преводач на български:	Иршад

В Таариих Багдад от ал-Хатииб и други освен него, се предава изторията на дългото пътешествие на (четиримата) Мухаммад от Египет. Абул Аббас ал-Букра е казал: Мухаммад Ибн Джарир ат-Табари, Мухаммад Ибн Исхак Ибн Хузайма, Мухаммад Ибн Наср ал-Маруазии и Мухаммад Ибн Харун ар-Райаини са пътували заедно през 256 г. по хиджра. Те нямали съпруги и били много бедни и нямало какво да ядат дори да се подкрепят, били измъчвани от глада! Една нощ се доближили до къща в търсене къде да се подслонат и да пишат. Споразумяли се да изберат чрез жребий един от тях, който да излезе и да помоли хората за храна. Избрания бил Мухаммад Ибн Исхак Ибн Хузайма. Мухаммад Ибн Исхак Ибн Хузайма казал на другарите си: „Дайте ми малко време, докато направя обмиване и отслужа салатул-Истихара“. И така побързал с молитвата си. Тогава внезапно дошъл пратеник – Ахмад Ибн Талуун, чукайки на вратата. Слязъл от животното си и попитал: „Кой от вас е Мухаммад Ибн Наср?“ Казали му: „Това е той“ и го посочили. Човек извадил от чантата си петдесет динара и му ги дал. Той (Ахмад ибн Талуун) попитал: „Кой от вас е Мухаммад Ибн Джарир?“ Отговорили: „Това е той“ посочвайки го. Тогава извадил от чантата петдесет динара и му ги дал. Попитал: „Кой от вас е Мухаммад Ибн Исхак Ибн Хузайма?“ Отговорили му: „Той се моли“. Когато привършил с молитвата си, човекът му дал от чантата си петдесет динара. Тогава казал: „Кой от вас е Харун?“ Казали му: „Това е той“ и на него му дал петдесет динара. Тогава рекъл: „Наистина вчера Амира каза, че докато спял следобеда, видял в съня си някой да му казва: „Наистина Мухаммад са гладни, сложи край на глада им!“ И така той (Амир – принца, бел.пр.) побързал (да прекрати глада им), като им прати пари. И той се закле, че ако парите свършат и те помолят за още, ще им прати повече.

Кой е бил Имам Газали?

   

Ще ме осветлите ли по въпроса за ал-Газали – кой е бил той? -> Отговора на въпроса е от знаещия именит учен, наш съвременник, Шейх Мухаммад Салих ал-Мунаджжид, публикуван в неговия сайт, банка за фатуи IslamQA

Слава на Аллах!

Ал-Газали е Мухаммад ибн Мухаммад ибн Мухаммад ибн Ахмад ал-Тууси, познат като ал-Газали, роден в Туус през 450 хиджри. Баща му обработвал вълна и я продавал в магазина си в Туус.  

Живота на ал-Газали е преминал през много етапи и по тази причина трябва по-дълга дискусия:


- Той се отдал на философията, после я изоставил и захвърлил. 


- След това се отдал на това, което се нарича ‘илм ал-калаам (Ислямска философия) и придобил много ясни схващания за основните й принципи, а после отхвърлил това, което е станало ясно за него като фалшиво и пълно с противоречия. 


- Съсредоточил върху ‘илм ал-калаам по времето, когато отричал философията и по време, когато му е дадена титлата Худжжат ал-Ислам. После отхвърлил ‘илм ал-калаам и тръгнал в друга посока. 


- Последвал пътя на Баатинийа (езотеризъм), изучил науката, но след това я отхвърлил и показал фалшивостта на науката на Баатинийа, показвайки начините, по които те променят текстовете и правилата. След това поел по пътя на Суфизма.

И това били четирите етапа, през които преминал ал-Газали.

Шейх Абу ‘Умар ибн ал-Салаах (Аллах да се смили над него), го описва много добре с думите: 
„Много е казано за Абу Хамид и много неща са предадени за него. Колкото до тези книги – има предвид книги на ал-Газали, противоречащи на истината – не трябва да им се отдава внимание. Колкото до човека, ние трябва да запазим мълчание за него и да оставим случая му на Аллах.” 

Виж Abu Hamid al-Ghazzaaali wa’l-Tasawwuf от ‘Aбд ал-Рахмаан Димашкийа.

Няма честен и здравомислещ човек, който да отрече рядкото ниво на интелигентност, находчивост и талант, които притежавал Абу Хамид ал-Газали. 


За него ал-Захаби е казал: „Ал-Газали, имам и шейх, велик учен, Худжжат ал-Ислам, чудо на времето си, Зайн ал-Дийм Абу Хамид Мухаммад ибн Мухаммад ибн Мухаммад ибн Ахмад ал-Tууси ал-Шафа’и ал-Газали, автор на много книги... Учил фъкх в родния си град, после заминал в Нишарпур, заедно с група ученици. Останал с Имам ал-Харамайн и добил за кратко време дълбоки познания по фъкх. Достигнал много добро ниво на познание във ‘илм ал-калаам и разискванията, докато не станал и най-добрия сред дебатиращите…” (Siyar A’laam al-Nubala’, част 9, стр. 323) 

И въпреки, че Абу Хамид ал-Газали имал много високо ниво на знание във фъкх, суфизъм, ‘илм ал-калаам, усул ал-фъкх и др., като самия той бил аскет и предан поклоник с добри намерения и обширни познания в Ислямски науки, все още имал наклонности към философията. Неговата философия била под формата на Суфизъм и проявявала чисто ислямски идеи. И оттук дори и много близкия му приятел Абу Бакр ибн ал-‘Араби отхвърля идеите му: 
"Нашия  шейх Абу Хамид затъна дълбоко във философията и ще му е много трудно да излезе оттам. Има предадени негови мнения, които звучат по начина на Баатини и това може да се докаже, като се видят книгите на  ал-Газали." 

Виж Majmoo’ al-Fataawa, част 4, стр. 66. 

Въпреки че ал-Газали бил много напред в нивото на знание, което притежава, имал много малко познание по хадиси и науката за тях – дори не правел разлика между силни и слаби хадиси. 
Шейх ал-Ислам Ибн Тайимийа (Аллах да се смили над него), е казал: 
„Ако предположим, че някой предава нещо за гледната точка на салаф, но разказа му е много далеч от истината за същността им, като има и много малко познания за гледната им точка, както Абу’л-Ма’али, Абу Хамид ал-Газали, Ибн ал-Хатиб и пр, които нямат достатъчно знание, за да класифицират хадиси, като добрите учени хадисолози, дори не говоря като видни учени в областта. Така че никой от тези хора няма знание за ал-Бухари и Муслим за техните хадиси, освен това, което са чули, подобно на обикновените мюсюлмани,  които не могат да различат сахих и мутауатир хадиси, както и измислени и фалшиви хадиси. Книгите им са свидетелство, защото съдържат някои странни неща, а повечето от тези учени на ‘илм ал-калаам и Суфизма, са се отдалечили от пътя, който салаф позволяват... Известни са много подобни истории. Този Абу Хамид ал-Газали, независимо от брилянтността, отдадеността пред Аллах, знанието за калаам и философията, аскетизма и духовните практики, суфизма му, е изпаднал в състояние на объркване и смут, прибягнал е до тези, които твърдят, че могат да стигат до същността на нещата чрез сънища и духовни техники. 
Majmoo’ al-Fataawa, част 4, стр. 71 

Също така е казал: И оттук, въпреки че Абу Хамид отрича философите и ги класифицира като кяфири, отдава дълбока почит на Пророчеството [като противоположност на философията] и пр., независимо от това, което е казал, че е добро и лошо, въпреки голямата полза в част от съчиненията му, някои негови писания съдържат философски материали и въпроси, в които той следва опорочени философски принципи, целящи да опровергаят Пророчеството и здравия разум. Оттам и групата учени от Хорасан, Ирак и Магреб го критикуват, като например неговия приятел Абу Исхак ал-Маргинаани, Абу’л-Уафа’ ибн ‘Акил, ал-Кушайри, ал-Тартуши, Ибн Рушд, ал-Маазири и група от по-ранните учени. Споменато е дори от Шейх Абу ‘Амр ибн ал-Салаах в книгата Tabaqaat Ashaab al-Shaafa’i, подкрепена от Шейх Абу Закарийа ал-Науауи, който казва: 
„Частта за обяснение на някои важни неща, които Имам ал-Газали отрича в книгата си, но не са приемливи за учените от неговия мезхеб, както и други (учени), например негово странно становище, изречено в Muqaddimat al-Mantiq в началото на ал-Мустасфа: „Това е въведение към цялото знание и който не го научи, знанието му няма да бъде истинско.” 

Шейх Абу ‘Амр е казал: „Чух Шейх ал-‘Имаад ибн Юнус да предава от Юсуф ал-Димашки, учителя на ал-Низамиййа в Багдад, един от най-известните декани на училището, че обикновено казвал „Абу Бакр и ‘Умар и еди-кой си и еди-кой си”, т.е. имал предвид, че тези известни водачи имали голяма вяра и сигурност, незвисимо, че не са знаели за тази Мукаддима и нейните идеи”. (al-‘Aqeedah al-Isfahaaniyyah, част 1, стр. 169). 

Ал-Захаби предава в книгата си Siyar A’laam al-Nubala’, че Мухаммад ибн ал-Уалид ал-Тартуши, е споменал в писмото си до Ибн Музафар: „Колкото до споменатото от вас за Абу Хамид, аз го видях и говорих с него и мисля, че е човек с огромни познания, интелигентен и талантлив, учил през целия си живот, отдал почти цялото си време на учението. Но се е отделил от пътя на учените и влязъл в тълпата от служещи, изоставил знанието и неговите хората, станал Суфи и с вдъхновение тръгнал по пътя на суфизма, следвайки желанията на сърцето си и нашепванията на шейтана. После смесил това с гледните точки на философите и символиката на ал-Халладж и започнал да критикува фукаха и учените на ‘илм ал-калаам. Като цяло излязъл от религията. Когато писал ал-Ихийа’ (т.е. Ихийа’ ‘Улум ал-Дийн), започнал да говори за вдъхновението и символичните думи на Суфиите, въпреки че не бил достатъчно компетентен и нямал дълбоко знание по материятa. Затова и не успял, а книгата му е изпълнена с измислени предания.

Аз (ал-Захаби) казвам: 
Колкото до ал-Ихийа, тя съдържа много измислени ахадиси, както и много добри. Бих искал да не съдържа етикети, ритуали и аскетизъм, които са в съответствие с пътя на философите и заблудените Суфии. Молим Аллах за полезно знание. Знаете ли какво е полезно знание? Това е, с което Аллах е низпослал Корана, обяснено от Пророка (салАллаху алайхи уа саллам) с думи и дела, вид знание, незабранено за придобиване. Пророкът (салАллаху алайхи уа саллам) е казал: “Който се отвърне от моята Сунна, не принадлежи към нас.” Така че, братко мой, ти трябва да размишляваш върху думите на Аллах и да изучаваш ал-Сахихан, Сунан ал-Ниса’и, Рийад ал-Науауи и ал-Азкар на ал-Науауи, така ще постигнеш целта си и ще преуспееш. 

Пазете се от мненията на философите, от различните духовни упражнения, глада на монасите, от безсмислените думи на прекаралите дълго време в техните манастири. Всичко с добро качество може да бъде намерено, ако следвате чистия път на ханифите. И търсете помощ от Аллах. О Аллах, напътвай ни по Правия път!

Ал-Маазири възхвалява Абу Хамид по отношение на фъкх и казва, че той имал по-големи познания по фъкх, отколкото за усул ал-фъкх (основи на правото). Що се отнася до ‘илм ал-калаам, който е усул ал-дийн, писал е книги в тази област, но не е имал дълбоки познания. Разбрах, че му липсва опит в тази област, защото е изучавал разни области от философията преди да  учи усул ал-фикх, по този начин философията го потиква да критикува идеи и да атакува факти, защото философията върви напред успоредно с мисълта на човек, без никакви шари’ насоки.

Аз бях казал, че Абу Хаййан е написал огромна книга за тези Суфистки идеи и ал-Ихийа съдържа много необосновани идеи...после той е казал: В ал-Ихийа има идеи, които нямат база, като например да започваме да си режем ноктите от показалеца, защото е най-старши от пръстите – това е пръста, използуван при тасбих; после преминаваме към средния пръст, защото е отдясно на показалеца и завършваме с палеца на дясната ръка. Дава и хадис, свързан с това.

Аз (ал-Захаби) казвам: 
Това е измислен хадис. Абу’л-Фарадж ал-Джаузи е казал: Абу Хамид написал ал-Ихийа и я запълнил с измислени хадиси, за които той не знае, че са измислени. Говори за вдъхновение и се отклонява от рамките на фъкх. Казва, че звездите, луната и слънцето, които Ибрахим видял, са граници светлина, които пазят човека от Аллах, а не добре познати неща. Това приличат на думите на Баатиниййа.

(Siyar A’laam al-Nubala’, част 19, стр. 340). 

В края на живота си ал-Газали, Аллах да се смили над него, се завръща към вярата на Ахл ал-Сунна уа’л-Джама’а. Фокусира се върху Корана и Сунната, отхвърля ‘илм ал-калаам и свързаните с него неща. Съветва уммата да се завърне към Книгата на Аллах и към Сунната на Неговия Пратеник (салАллаху алайхи уа саллам), да живее в съответствие с тях, какъвто е бил пътя на ас-Сахаба, Аллах да се смили над всички тях и онези, които следват техния път до Съдния ден. Шейх ал-Ислям, Аллах да се смили над него, е казал: Тогава той се връща към пътя на учените по хадис и пише Илжаам ал-‘Аууаам’ан Илм ал-Калаам (Iljaam al-‘Awwaam ‘an ‘Ilm al-Kalaam).

(Majmoo Fataawa, част 4, стр. 72) 

Само поглеd върху Iljaam al-‘Awwaam ‘an ‘ilm al-kalaam ще потвърди голямата промява в много неща:

1 – В тази книга той поддържа вярата на салаф и набляга върху това, че пътя на салаф е истинния и който върви срещу тях, е или човек, който следва нововъведения или сам е новатор (в религията).

2 – Категорично отхвърля та’уиил (интерпретации на атрибутите на Аллах по начин, който променя тяхното основно значение).

3 – Твърдо осъжда учените на ‘илм ал-калаам и описва всички техни принципи и стандарти като „укорително нововъведения”, навредили на много хора, предизвикали неприятности на мюсюлманите. Той казва: „Вредата, причинена на много хора е нещо, което съм видял, чул и изпитал. Злината, която е резултат ‘илм ал-калаам е налице, защото това учение, въпреки забраната от ас-Сахаба, е широко разпространено.  Също виждаме ясно, че Пратеника на Аллах (салАллаху алайхи уа саллам) и ас-Сахаба не са следвали пътя на учените от ‘илм ал-калаам, когато представяли някакви анализи или аргументи. Това е било така не защото не са могли, а защото ako  е имало нещо добро, те са го извършвали по този начин, щели са да проучат въпроса, дори и да е бил труден...”

Също така е казал: „Ас-Сахаба, Аллах да е доволен от всички тях, е трябвало да доказват пророчеството на Мухаммад (салАллаху алайхи уа саллам) на Юдеи и Християни, но не са добавили нищо към Корана, не са прибягнали към някакви спорове или философски принципи. Това е било така, защото са знаели, че могат да предизвикат нещастие и обърквания. Който не е убеден в доказателствата на Корана, няма да се убеди от нищо друго, защото няма доказателство след доказаното от Аллах.”

 Вижте Abu Hamid al-Ghazzaaali wa’l-Tasawwuf.

Това са няколко коментара на надеждни учени, направени за ал-Газали, Аллах да се смили над него. Може би това е достатъчно за тези, които искат да бъдат напътени.

А Аллах е Онзи, който ни води по Правия път.  

Islam Q&A - 13473

Sheikh Muhammed Salih Al-Munajjid

Съвет от Ибрахим ибн Адхам

Има предание, че веднъж един човек дошъл при Ибрахим ибн Адхам и казал:

''Моята душа винаги ме потиква да върша грехове, посъветвай ме как да се отърва от тях” 

Ибрахим ибн Адхам отговорил: 

''Когато душата ти те потикне за някой грях към Аллах, ти свободно се отдай на този грях , но при няколко условия .'

' 


Човека попитал: 


''И какви са тези условия?'' 


Ибрахим отговорил: 


''Когато искаш да извършиш грях, извърши го на място, където не може Аллах да те види.'' 


Човекът възкликнал: 


''Субаханеллах – Слава на Аллах -, как да го извърша, като Аллах навсякъде ме вижда!''

Тогава ибн Адхам отговорил: 


''Когато Когато душата ти те потикне за някой грях към Аллах ти го извърши, но не на земята на Аллах” 


Човекът се учудил:


„Но как, като цялата земя е на Аллах” 


Ибрахим ибн Адхам продължил: 


„Когато искате да извършите грях, не яжте нищо от препитанието и благата, дадени ти от Аллах” 


Човек възкликнал: 


„Нима всичко това не е от Аллах!” 


„След като искаш да вършиш грехове и когато меляикетата след смъртта ти те поведат към огъня, ти не им се подчинявай.” 


„И как да не ги слушам и как да им се противопоставя, когато това е невъзможно.''

„Когато ще четеш греховете си от книгата, която ще ви бъде дадена в отвъдното, не ги признавай, отричай, че сте ги извършвали.” 


„А къде са Кирамен-Кятибиин, къде са меляикетата пазители, къде са другите свидетели, които ще свидетелстват срещу човек?”

Накрая Ибрахим ибн Адхм казал: 


„Е как не те е срам да извършваш грехове към Аллах, а Той те вижда навсякъде, дал ти е живот и препитание, също така здраве и сили.” 


След тези съвети, човекът започнал да плаче и през сълзи казал: 


„Кълна се в Аллах, от днес няма повече да бъда непокорен към Аллах Джелле-Джелялюху"