петък, 23 март 2012 г.

All that is in the heavens and on Earth glorify Allah


Allah says: “All that is in the heavens and on Earth glorify Allah.” [Sūrah al-Hashr: 1]

Allah says elsewhere in the Qur’an: “Everything in the heavens and on Earth glorifies Allah.” [Sūrah al-Jumu`ah: 1]

Allah also says: “The seven heavens and the Earth and all they contain glorify Him, and there is not a thing but extols His glory; but you do not understand how they glorify Him.” [Sūrah al-Isrā': 44]

Allah is glorified in Creation in two ways in which. First, all things extol Allah’s glory by virtue of their very existence. Secondly, some of Allah’s creatures glorify their Lord of their own free will.

These verses speak about is the glorification of Allah that all creation participates in by its very nature. This includes every inanimate object in the heavens and the Earth, as well as every living thing. We also participate in this glorification. Each limb of our physical bodies extols Allah’s praises, as does every cell and atom from which they are composed. This glorification is inherent in the very nature of created things.

Some scholars have explained this glorification of Allah as being how everything in creation obeys the physical laws Allah has subjected them to. For example, the Sun and the stars glorify Allah by giving off light and heat, and the Moon does so by reflecting the Sun’s light and orbiting the Earth. The Earth, the Sun, and Moon glorify Allah through their motions that provide us with the phenomena of night and day, the months, and the seasons.

This is one way to understand how all things in creation glorify Allah. It is certainly true that Allah’s glory is manifest in the obedience of all things to the natural laws that He created and subjected them to. However, this does not rule out the possibility that these things glorify Allah in other ways that we are unaware of, for Allah says: “but you do not understand how they glorify Him.”

Allah also says: “And assuredly We gave David grace from Us, (saying): O ye hills and birds, echo his psalms of praise!” [Sūrah Saba’: 10]

And Allah says: “Do you not see that all things that are in the heavens and on Earth bow down in worship to Allah – the Sun, the Moon, the stars; the hills, the trees, the animals, and a great number of human beings? But a great number are (also) such as are fit for punishment. And those whom Allah shall disgrace none can raise to honor, for Allah carries out all that He wills.” [Sūrah al-Hajj: 18]

The second way Allah is glorified in creation is through the willing act of those who believe in Him. The believers extol Allah’s praises and glorify Him through His names and attributes.

We glorify Allah in our five daily prayers. While bowing we say: “Glory be to Allah the Magnificent.” And while prostrating, we say: “Glory be to Allah, the Most High.” In doing so, we exalt Allah’s magnificence with our bodies and our words, by invoking Allah’s transcendent glory while we are ourselves in positions of utmost humility and subservience to our Lord.

We glorify Allah when we offer our daily prayers, when we read the Qur’an, and when we beseech Him with the words of praise and supplication that we have learned from Prophet Muhammad (peace be upon him).

Allah says: “So glory be to Allah when you enter upon the night and when you enter upon the morning – unto Him be praise in the heavens and on Earth! – and at the Sun’s decline and at midday.” [Sūrah al-Rūm: 17-18]

By Sheikh Salman al-Oadah
--
"Whoever guides [another] to a good deed will get a reward similar to the one who performs it." Prophet Mohammad (PBUH)[Sahih Muslim]
Share with others 

неделя, 18 март 2012 г.

Лекции за Ислям на български

ТУК са събрани всички видео записи на лекции, свързани с Исляма на български език. Подредени са по дата, по лектор - сами можете лесно да намерите търсен запис или да гледате нови иншаАллах.


Аллах да е доволен от човека, свършил толкова полезна работа!

понеделник, 5 март 2012 г.

Притча

 В едно село живеел много беден старец, но даже кралете му завиждали, защото имал прекрасен бял кон. Кралете му предлагали невиждани суми за коня, но старецът винаги казвал, че конят за него не е кон, а личност и не може да го продаде...Веднъж, старецът видял, че конят го няма и всички жители на селото му казали : 
- Ти си един нещастен глупак, ние винаги сме знаели, че конят ще избяга в един момент. Да беше го продал, сега щеше да имаш купища пари. 
- Не отивайте толкова далеч - отговорил старецът - просто кажете, че конят го няма на мястото му. Това е фактът. Дали това е нещастие или благословия, това вече е разсъждение. А кой знае какво ще последва ? 
Хората се смеели на стареца, те знаели, че той не е съвсем с ума си. 
Но след 15 дни, конят се върнал и довел със себе си още 10 също толкова красиви коня. 
- Старецът беше прав - започнали да говорят хората, това наистина не е било нещастие, а благословия. 
- Не отивайте толкова далеч - пак отговорил старецът - фактът е, че конят се върна и доведе още 10 коня със себе си. Кой знае дали това е благословия или нещастие. Това е просто фрагмент. Вие прочетохте само една дума в изречението, как може по нея да съдите за цялата книга?! 
Този път, хората не обсъждали, но в себе си решили, че старецът не е прав- 11 прекрасни коня, нима това не е благодат! 
След една седмица, синът на стареца, който започнал да обяздва конете, паднал и си счупил и двата крака. Хората отново започнали да говорят : 
- Прав беше старецът. Това не е благословия, а нещастие. 
- Вие сте пълни с разсъждения. От къде знаете, това благословия ли е или нещастие? Кажете просто, че синът ми си счупи краката. Това са фактите. Кой знае, дали това е благословия или нещастие? Животът ни се дава на парченца, повече не ни е дадено да знаем. 
След няколко седмици, страната започнала война и всички момчета от селото били взети войници. Цялото село плачело, защото знаело, че повечето от тях никога няма да се върнат. Синът на стареца, обаче , останал при баща си, защото бил инвалид. Хората отново отишли при бащата и казали: 
- Ти пак беше прав, старче. Твоят син със сигурност ще остане жив, а за нашите - не знаем. Твоето е благословия. 
Старецът отвърнал : 
- Вие продължавате да съдите. Факт е само, че моя син си е останал в къщи. Само абсолютът знае, дали това е благословия или нещастие... 
Докато съдите, вие не растете и не се развивате. Разсъждението означава застинало състояние на ума. Умът обича да разсъждава, защото развитието е рисковано и неуютно. В действителност, пътешествието никога не свършва; завършва една част от пътешествието и започва друга. Животът е просто един безкраен път ...

събота, 3 март 2012 г.

Уроци от Хиджра (част 1)



С началото на всяка ислямска нова година, учените и Имамите ни напомнят за историята на Хиджрата (преселението) на нашия обичан Пророк Мухаммад, салАллаху алейхи уа саллам, и неговия сподвижник Абу Бакр р.а. от Мекка до Медина, от преди повече от 1400 години.
Това преселение е специално пътуване и отправна точка за Исляма и мюсюлманите, избрана да бъде начало за Ислямския календар.

Независимо, че можем да извлечем много уроци от това преселение, искам да фокусирам вниманието ви върху един, свързан с особената продуктивност, която можем да отбележим в това събитие.
Може би първия урок, който ме шокира, а не се говори често за него, е трудността и важността от решението да мигрираш. Склонни сме да мислим, че това преселение е едва ли не някакво 3 дневно пътуване с камили между два града и не отдаваме голямо значение на тези няколко дни. Съвременния ни живот, една глобална туристическа индустрия, скрива от нас трудностите при подобно пътуване до едно непознато място, с което не си свикнал, с хората, мястото или културата му. Едно преселване е нещо много трудно - колко от нас наистина са готови да изоставят дома, семейството, работата си и просто да заминат за съвсем нов и непознат град, започвайки отначало?!
Затова въпросът ми е - защо? Защо Пророкът, салАллаху алейхи уа саллам, се е преселил? Най-обикновения отговор, е защото това е било начин да се спасят от преследване в Мекка и заговора за убийство на Пророка, салАллаху алейхи уа саллам. Но аз мисля, че има и друга причина, която ни дава полезен урок за тази Хиджра: пребиваването в МЕкка и постоянното преследване от страна на хората там, е било непродуктивно за Пророка, салАллаху алейхи уа саллам, и мюсюлманите, защото средата на живот е била неблагоприятна за посланието, което той, салАллаху алейхи уа саллам, е пазел - Исляма. Пророкът, салАллаху алейхи уа саллам, е искал да намери изход и място, където посланието му да процъфти. 
Всъщност преселението не е за спасяване на живота му, а за запазване на посланието и изпълняване на мисията му!
Доказателство за това е, че веднага след пристигането си в Медина, Пророкът, салАллаху алейхи уа саллам, вместо да се отдаде на почивка, посредством един всеобхватен процес е започнал изграждане на едно вярващо и силно общество.
Така че има един много дълбок урок за Хиджра, малък, но важен и това е, че преселението Хиджра не е само едно физическо пътуване и смяна на града по местоживеене, а един процес на преминаване към по-добра ситуация, която да позволи да бъдете по-продуктивни и активни наместници на Земята. Това не означава, че трябва да намерите място, където да се отпуснете и да спрете да живеете активно, Точно обратното - Хиджра-та, това е едно непрестанно търсене на конструктивна среда да бъдете работещи за задоволството на Аллах.
Помислете как бихте могли да приложите всичко това във вашия живот - кое трябва да "преселите", за да стане вашия живот продуктивен в съответствие с целта - служенето на Аллах субханаху уа та'аля? Това не е задължително да е физическо преселване от едно място на друго, но трябва да бъде преселване от не-халал работно място на друго - халал, или преселване към покаяние от грехове, или преселване от лоши към добри дела!
Има и други уроци, свързани с нашата продуктивност от Хиджрата, включително и връзката между вярата в Аллах субханаху уа та'аля и предприемането на необходимите действия, но за тях ще споменем в следващата част за Хиджра иншаАллах!

Две истории, поучителни, надявам се



Някакъв човек дошъл при Хасан Басри (к.с.) и казал: 

– Еди кой си казва еди какво си за теб.

– Кога? – попитал Хасан Басри.

– Днес.

– Къде?

– У тях.

– Какво правеше в дома му?

– Имаше угощение, затова и аз бях отишъл.

– Какво яде там?

– Това, това, даже опитах от всичките осем ястия.

След всичко казано големият имàм от епохата на следовниците (табиин) допълнил:

– Човече, напълнил си стомаха си с осем различни ястия, защо не можа да преглътнеш и онези думи? Стани и си тръгвай!

* * *

Отговорност носят и говорещият, и слушащият.

Трябва да реагираме, когато някой се опитва да забие нож в гърба на някого.

Ако човекът наистина притежава споменатото качество, това е злословене (гъйбет), ако не – тогава е клеветничество.

И двете действия са еднакво осъдителни.

Не бива да помагаме на сатаната в търсенето на недостатъци у хората.

Нека бъдем добродетелни и добродушни.




Една жена, непрекъснато повтаряла слух за неин съсед.
Само за няколко дни, целия квартал знаел за този слух.
Човекът, когото засягал бил дълбоко наранен и обиден.
По-късно жената, отговорна за разпространението на клюката научила, че тя била абсолютна лъжа.
Тя съжалила за постъпката си и решила да поправи стореното..




четвъртък, 1 март 2012 г.

В САЩ преброиха джамиите

Джамиите в САЩ



Броят на джамиите в САЩ от 2000 до 2011 година е нараснал със 74 процента и е достигнал 2106. Това се казва в изследване, публикувано от Съвета за американо-ислямски отношения, предаде БЛИЦ.
Най-много джамии има в Ню Йорк (257), в Калифорния (246) и Тексас (166).

Повечето от имамите, обхванати от изследването, считат, че мюсюлманите са част от американското общество. 91 процента от духовниците подкрепят участието на мюсюлманите в политиката.

Преобладаващо сред имамите е чувството, че американското общество не е настроено враждебно към исляма. При това 56 процента от тях твърдят, че прилагат гъвкав подход към тълкуването на Корана, като отчитат съвременните реалности.

87 процента от имамите не са съгласни с мнението, че ислямската младеж се радикализира. Мнозина считат, че основен проблем е как да привлекат младежите в джамията, за да възприемат добродетелите на религията.

Изследването установило, че повечето от американските джамии се посещават от различни етнически групи. Само в три процента от джамиите се молят представители само на един етнос.

linkwithin

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...

Популярни публикации